Статии

ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ

 

Работата по тоя речник започна преди осем години, когато съставителите се събраха и определиха плана, по който трябваше да се състави речникът. Най-напред бяха извадени на отделни листчета всички думи от гръцките съчинения, които се предвиждат по програмата на Министерството на Просветата за класическите гимназии и духовните семинарии. Всяко листче съдържаше точното значение на думата, в известни случаи някаква нейна особена форма и кратка фразеология според отделните места на текстовете. Тая трудна работа, която трая няколко години, бе предприета, както за да се постигне възможната най-голяма точност при определяне на формите и значенията на гръцките думи, така и за да се поставят в тоя речник всички думи и техните значения, които се срещат в гръцките съчинения, предвидени за класическите гимназии и духовните семинарии. Когато листчетата бяха приготвени, започна втората част от работата. Понеже събраният словесен материал бе сравнително ограничен, той бе разширен значително по думи, значения и форми, за да може речникът да задоволява не само нуждите на учениците, но и да отговаря на много по-големи изисквания.

Трудностите по съставянето и отпечатването на тоя речник, и то особено поради обстоятелството, че досега не съществуваше никакъв старогръцко-български речник, който би могъл да послужи за основа на по-нататъшна работа, са толкова големи, че всеки, вярваме, би извинил случайните пропуски.

Една от не най-малките мъчнотии е и предаването на гръцките собствени имена; тук ние се старахме да държим среден път между нашата стара традиция, която се основава на новогръцкото произношение, между западното влияние и между истинското старогръцко произношение. Поради възможни недоразумения при собствените имена от мъжки род нарочно избягвахме падежната форма, окончаваща на -а; затова навсякъде стои син на Ксантип, баща на Софокъл и т. н., за да не се смесва Ксантипа (Ξανθίππη) с Ксантип (Ξάνθιππος) и под.

От желание да дадем една изискано отпечатана книга поръчахме от странство специални гръцки шрифтове, което увеличи и без това големите разходи по отпечатването.

 

 

* * *

 

 

Второто издание, поправено и значително допълнено, може да служи за превеждане на следните автори и съчинения: Омир, Херодот, Ксенофонт, Тукидид, Демостен, Аристотел, Платон, Плутарх, Есхил, Софокъл, Еврипид, лириците, Лизий, Изократ, Ариан, Лукиан, Нов Завет.

 

 

* * *

 

 

Третото издание е препечатано без изменения от второто.

 

Предговор

1.

Диалозите, чийто превод поднасям, са едни от най-малките творения на безсмъртния елински художник-философ. Разгледаните в тях проблеми, обаче, се редят между най-висшите, които съществуват за духовния човек. В „Критон“ е поставен въпросът за нравствения дълг, а в „Евтифрон“ – въпросът за същността на благочестието.

ХЕРОНДАС

 

В 1891 г. един необикновено дълъг и добре запазен папирусен свитък възроди още един забравен гръцки поет – Херондас, който дотогава беше само име, свързано с незначителни откъслеци от по няколко реда.

 

ВОЙНАТА НА ЖАБИТЕ И МИШКИТЕ (ΒΑΤΡΑΧΟΜΥΟΜΑΧΙΑ)

 

1. Възникване и рецепция на поемата.

Още през Античността за авторството на поемата съществували спорове. Според някои от Омировите биографии пародията на Илиада “Войната на жабите и мишките”, както и пародията на Одисея “Маргит”[1]<, били написани от самия Омир.

Кратки есенни бележки по няколко детайла в превода на "Речник на театъра" на П. Павис

Невена Панова

(октомври 2010)

 

 

УВОД 

Към края на Пелопонезката война (431-404 преди Рожд. Христово) след морската битка при Егос-Потами, в 405 год., в която атинската флота биде поразена от лакедемоняните, военачалникът на които Лизандър обсадил в 404 год. преди Р. Хр. атинското пристанище Пирей и, подпомогнат от атинските аристократи, принудил атиняните,

ОМИР

 

Из всичките велики имена, които вековете са прославили, ни едно не свети тъй бляскаво, както името на старий Омира. За древните, и за елините, Омир беше повече нещо, отколкото само поет; той беше отец на поезията, славен представител на народний гений, верен отклик на древните предания, вдъхновен разказвач на великите събития на миналото, животворен източник на всичко прекрасно и истинно.

ВЪВЕДЕНИЕ


Димостен

 

Димостен, прочутий оратор в старо врeме, ся роди на 4-то лято на 98 олимбиада, т. е. на 385 пр. Xр. Той беше син на един благороден атински гражданин, наречен Димостен, та за това ораторът ся нарича Димостенов от родът Пеаневский (
Παιανίας) от Пандионидовото племе. Баща му беше богат и имаше фабрика, гдето ся работеха оръжия; а когато умря, остави сина си Димостена на 7 год., а дъщеря си на 5 год.; а като бяха децата му малки, остави имането си, което беше от 5–7 таланта, в ръцете на Афова, Димофонда и Тирипнида, за да ся грижат за децата и да възпитат Димостена; но те злоупотребиха парите.