]]>
Различие и превод –
поглед към Дерида
Мария Стоева
Въведение
Различието е един от фундаменталните концепти на постмодерните теоретични проекции. Като основа на семиотичния процес то е въведено, допуснато още от дьо Сосюр чрез диференциалните бинарни опозиции (диференциалните отношения, в които всеки компонент на структурата влиза с всички останали). Заедно с различието структуралната хипотеза за знаците въвежда и друг важен, често тематизиран ресурс на „постмодерната ситуация”, а именно липсата[1] (отсъствието, смъртта), която е в основата на значението дотолкова, доколкото знакът, в противовес на есенциалистките концепции, получава статуса си на такъв чрез оразличаването си от другите знаци – т. е. чрез това, което той не е, което в него е неналично. Това е „хоризонталният” модус на липсата. „Вертикалният” е в двойната композиция на знака означаемо – означаващо (s1/s2), където неминуемо означаемото е отсъстващото. С думите на Дерида – „знакът е отложено настояще”[2]. В деконструктивисткия и изобщо в постструктуралисткия дискурс различието (Дерида пише différance, маркирайки измерението на темпорална отложеност на това двойно различие, условие на възможност на всяко езиково различие) вече е не различие на термини, а – отвъд тях – опит за мислене на „самото различие”[3], различие - липса, различаващо се в себе си[4], завръщащо се винаги като различно. Смисълът се разпръсва, той е винаги липсващ, няма крайни означаващи, те са оразличени /отложени, ”структурата на знака се оказва детерминирана от всички ония другости, които отсъстват. А езикът се превръща в постоянна игра на оразличавания.”[5]
Различието е неотнимаем въпрос на всеки дискурс за/около превода, доколкото преводът е мислен като другото на оригинала. Двата термина влизат в опозиция един на друг, в бинарно отношение на йерархизирани същности. Деконструкцията дестабилизира ценностните йерархии, „центризмите”, присъщи на западните метафизически модели, без при това да бъде „някаква проста инверсия”[6]. Следователно няма да бъде преобърната опозицията превод-оригинал, а ще бъде поставена под въпрос самата им връзка. Преводът вече не е ”събитие вторично или производно от гледна точка на език или текст-първообраз”[7], нито репрезентация (понятие, което имплицира неадекватния вече „метафизически” дискурс на присъствие – настояще – „презентност” на битието). Преводът отваря, „превежда” към другостта. Дерида използва метафората за огнения език[8] (или влюбения такъв – ласката на превеждащия език, любовна метафорика, която отвежда към „Задачата на преводача” на Бенямин), който докосва, „облизва” думата, заплашвайки да я унищожи, но отдръпвайки се в последния момент преди да я е изгорил или погълнал[9] и все пак оставяйки да се провиди другото, осветявайки го. Тук е разграничима темата за смъртта. Преводът се приплъзва към мотива за траура[10], за помена, но свързан и с някакво надживяване (survie– отново референция е Бенямин), „отвъден живот” на оригинала в превода.
В настоящия текст различието ще бъде по-скоро концептуална рамка, отколкото основна концепция при опит за артикулиране на някои от смисловите обрати, които бележат превода, сам той „разслоен...несводим концепт”[11].
Дерида многократно тематизира превода – „привилегировано място за деконструкция на трансценденталното предимство”[12] - в текстовете си – „въпросът за деконструкцията е също, от край до край, въпросът за превода”[13], но за да заличи границите между език и метаезик (преводите и тяхното обговаряне), между сингуларността на езика и множествеността на неговите преводи, деридианският език полага непреводимостта (невъзможно е да се преведе онова, за което не се знае от кой език произхожда[14]), като допуска превода в самия себе си. Значенията непрекъснато се разпръсват, думите прехождат от един език в друг, в жест на неудържима игровост merci става mercy (или merces), travaille – travel, стилът - стилос.
„Преводът е другото име на невъзможното”[15]
В Lettre à un ami japonais Дерида, излагайки смисловите посоки, които трябва да следва преводът на „déconstruction” (или по-скоро негативно: какви импликации трябва да избягва), задава и причината за трудността на този превод - всеки негов лексикален или синтактичен компонент e подложен на деконструкция[16]. Това се отнася за думата „деконструкция”, както и за всяка друга дума, вписваща се във верига от възможни субституции[17]. Всъщност „нищо никога не е непреводимо, нито, впрочем, преводимо”[18].
Смисълът не пирнадлежи никога на себе си. Той е в постоянна миграция, постоянна работа, обговаряйки превода, Дерида заиграва с travailler, travel, traduction[19]. Преводът е трансфер и влизане в режим на работа, задействане (faire travailler) на повече семантични референции. Струва ми се, че тук заработва и пасивниото, по-рядко употребимо значение на travailler във френския език - когато се казва, че нещо е travaillé – разядено, разяждано, подложено на корозия.
В превода е наличен мотивът за смъртта – „може би всеки превод е предопределен за разруха, за тази форма на паметта или помена, която се нарича разруха”[20]. Разруха настъпва всеки път, когато преводът се натъкне на омоним (или хомофония, чийто ефект Дерида използва в неологизма си „différance”). Тук настъпва деконструкцията и на философската традиция, чийто основен проект е преводът, дискурсивният превод на преддискурсивно налична истина, както и обособяването на някакъв концепт за превода, но тя не може да понесе полисемията, омонима[21]. Мотивът за смъртта е съположен с този за пре - живяването (survie) и отпраща към Бенямин[22], към понятията Fortleben и Überleben (алюзия към Übersetzenи Übertragen– пре-вод), което Дерида прочита като оцеляване (survie) и надживяване, живеене отвъд (sur-vie) в любовната деконструкция, която причинява преводът на оригинала.
Преводът е или по-скоро – доколкото на деконструкция е подложена самата формула „S е P” – е обговорен като опит (еxpériment), който е същевременно експеримент (expérimentation)[23]. Във Вавилонски кули, в по-голямата си част коментар към Задачата на преводача на Бенямин, този опит е положен в сакрален код – контекстът е сакралният текст като идеална преводимост, както и обещанoто съсъществуване не езиците, преживяно интензивно чрез своята отдалечeност. Той е аналогичен на Fort:da[24], при Фройд символичното заместване на майката, чрез представяне на нейното отдалечаване и завръщане. Опитът/експеримент за превод бива подложен на изпитанието на непреводимостта. А тя е подчинена на икономията[25] (преводът е също транзакция) – квантитавитните и собственическите (на у/при-свояване) отношения, установени между текста и неговия превод. Мярата на тази икономия е думата (количествено и разменно). Но икономията никога не е осъществима напълно. Метафора (метафора за метафора) на превода е размяната от „Венецианският търговец”[26] на Шекспир – несъизмеримите (семантично) термини на размяната – money – pound of flesh. Икономията е дестабилизирана и количествено, доколкото преводът изисква „преразход, както личи от хиперболичната прекомерност и анасемичното обилие”[27].
Непреводимост резидира и в многоезичието, тази полиглосия, налична в езика, която довежда до апория класификацията на преводите на Якобсон, защото езикът няма сигурни граници. Чуждоезиковостта в текста е непреводима, пример за такъв неподдаващ се на превод текст е Finegan’swake на Джойс. Но всъщност „има нечистота във всеки език”[28]. И езикът е винаги чужд – „Говоря само един език и той не ми пренадлежи”[29]. Езикът е отчужден и отчуждаващ – преводът е усилие за усвояване, присвояване, налагане на език, чийто провал е предопределен.
Крайни проявления на непреводимостта са може би заглавието (безкрайната семантична вариативност на това, което Женет нарича перитекст и което е положено в „контекстуална пустиня”[30]) – повече от теза, това е аспект на заглавията на текстовете на Дерида, тяхното несводимо, неувладимо многосмислие - и собственото име, и двете заемащи гранични позиции в текста и в неговия превод.
Особен е режимът на собственото име. То не принадлежи на езика, извън езика е – „като такова, собственото име винаги остава непреведимо, факт, който ни позволява да смятаме, че то строго казано, не принадлежи на езика, не и по признака, по който останалите думи принадлежат на езиковата система, била тя тази на превеждания или на превеждащия език”.[31] Обговаряйки собственото име, Дерида разказва мита за Вавилонската кула – „метафора за метафората, разказ за разказа, превод за превода”[32]. Вавилонският мит е мит за деконструкция (на кулата) и разпръсване (на племената), също за невъзможното чуване / разбиране (entendre/s’entendre) на езика. Също за налагането на собствения език и оставянето на име. Семитите пожелали да наложат езика и да оставят името си, тогава Богът извиква / налага своето име, което е объркване (confusion). Тук се разгръща цялата проблематика на собственото име, което е едновременно непреводимо и значещо, и се установява апорията на превода. С един жест преводът е едновременно вменен като неизбежност и направен невъзможен. Налагайки името си („името си на баща”[33], Дерида заиграва с психоаналитична, лаканианска конвенция), Богът „налага и забранява същевременно превода”. „Преводът се превръща в закон, в задължение и заем, но такъв, че остава винаги неизпълним.”
Détours de Babel, за задачата на певодача
Още една смислова насока, която удържа (или не) преводът в текстовете на Дерида е дългът. Преводът е асоцииран с дълг, задължение, договор (но неизпълним, което предполага изначална вина) – bond – договорните отношения на Шайлок и Антонио във Венецианският търговец. Bond е и в друг смисъл (без да престава да е договор) – на връзка, междуезеков възел. Relève, с което Дерида превежда едновременно хегелианското понятие Aufhebung и seasons в Шекспировия стих
When mercy seasons justice,
relève свързва френския с немския и английски език. По същия начин в „нерелевантната” за френския, англицизираща лексема relevante отекват едновременно два езика в атрибутивно употребена причастна форма, която се промъква в самото питане за превода, заигравайки с него, дестабилизирайки го – „какво е релевантен превод?”
Връзката е също смислов сноп, който се сплита – в relève се преплитат няколко кода– включително гастрономически – в значенията „овкусявам” за подправка, „повдигам”, „извисявам” и „замествам, запазвайки това, което трябва да бъде отменено”. Такова възвисяващо и интериоризиращо движение на милостта е също превод, насочен към друг символен превод, какъвто е покръстването на евреина в края на пиесата[34].
В прочита си на Задачата на преводача на Бенямин във Вавилонски кули Дерида „превежда” превода в термините на дълг и договор, сватба. Оригиналът предявява иск, изисква и същевременно желае превода[35]. Преводачът е задължен към него. Тази договореност (която не е договор за репрезентация, защото преводът трансформира оригинала) е същевременно сватба, хименей, защото е и пораждане. Задължението обаче се оказва двойно – оригиналът копнее да бъде преведен, именно у него е налична преводимостта, „той е първият длъжник, първият ответник”[36].
Тази изначална договореност (между езици) прави възможни всички следващи договорни отношения, които се разгръщат вътрешноезиково.
Заключение
Преводът е процесуалност (активират се девербативните конотати на expérimentation), невъзможна икономия на липса и преразход. Говоренето за превода винаги и прoблeматично, доколкото самото говорене – обективация или метадискурсивност - е превод. Самият вавилонски мит е вече преведен.
Аналогично на това настоящият текст ще завърши с нарцистичен жест на себепроблематиризиране, отнасяйки текстовете на Дерида към тези, които Ролан Барт нарича „scriptibles”, защото границата между текст и метатекст е снета. Тези текстове правят всяка критика (превод) невъзможна дотолкова, доколкото я поглъщат, тя никога не може да бъде разграничена от тях самите.
Библиография
Дамянова, Ж., Политики на превода, in: Около Жак Дерида. Чудовищният дискурс, София, 2002
Дерида, Ж., Вавилонски кули, София, 1993 г.
Дерида, Диферанс, in: Демократически преглед, бр. 3-4, 1999 г., 769-817 р.
Личева, А., Панчева, Е., Янакиева, М., Теория на литературата от Платон до постмодернизма, София, 2005 г.
Derrida, J., Le monolinguisme de l’autre, Paris, 1996
Derrida, J., Lettre à un ami japonais, www.jacquesderrida.com
Derrida, J., Qu’est-ce qu’une traduction relevante in: Jacques Derrida, Paris, 2004, p.561-576
McDonald (edit.),The Ear of the Other, New York, 1985
[1] Пример за такова съполагане на липса/различие и значение е Лакан, при когото постигането на символното е едновременно изграждане и загуба, разпадане на субекта.
[2] Дерида, Диферанс, 774 p.
[3] Нанси, Паралелните различия. Дельоз и Дерида, Алтера академика, кн. 1, 2007 г.
[4] „тя никога не се презентира като такава...никога не се поддава на присъстващото” – Дерида, Диферанс
[5] Личева, статията „Деконструкция. Жак Дерида” в Личева, Панчева, Янакиева, Теория на литературата от Платон до постмодернизма
[6] Ibid.
[7] Derrida, Lettre à un ami japonais
[8] Derrida, Qu-est-ce qu’ une traduction relevante, p. 561
[9] „comsumer ou consommer”
[10] Derrida, Ibid., p. 574
[11] Дамянова, „Политики на превода”, in: Около Жак Дерида. Чудовищният дискурс, 388 p.
[12] Ibid., 373 p.
[13]Derrida, Lettre à un ami japonais.„Déconstriction” е по произхода си превод на понятието на Хайдегер „Dekonstruktion”.
[14] Derrida, Qu’est-ce qu’une traduction relevante? in: L’Herne. Jacques Derrida, 562 p.
[15] Derrida, Le monolinguisme de l’autre
[16]Derrida, Lettre à un ami japonais: „la difficulté de définir et donc aussi de traduire le mot «déconstruction» tient à ce que tous les prédicats, tous les concepts définissants, toutes les significations lexicales et même les articulations syntaxiques qui semblent un moment se prêter à cette définition et à cette traduction sont aussi déconstruits ou déconstructibles, directement ou non”.
[17] Ibid.
[18] Derrida, Qu’est-ce qu’une traduction relevante?, 563 p.
[21] Derrida, in: McDonald (edit.), The Ear of the Other
[22] Дерида, Вавилонски кули, 46 p.
[23] Derrida, Qu’est-ce qu’une traduction relevante?
[24] Дерида, Вавилонски кули, 80 p.
[25] Derrida, Qu’est-ce qu’une traduction relevante?
[26] Ibid.
[27] Дамянова, op. cit., 373 p. При анасемичния превод „една дума, например „удоволствие”, може да се преведе с всичко, което можем да си представим”. Анасемията в психоаналитичния дискурс е концептът (или метаконцептът), предзадаващ разбирането си. „Удоволствието (изписано с главна буква) е това, въз основа на което значението на удоволствието може да бъде определено” - Derrida, in: McDonald (edit.), The Ear of the Other, p. 109
[28] Derrida, in: McDonald (edit.), The Ear of the Other
[29] Derrida, Le Monolinguisme de l’atre
[30] Derrida, Mémoires pour Paul de Man, цитиран от Дамянова, op. cit., 373 p.
[31] Дерида, Вавилонски кули, 37р. [32] Ibid., 29 p. [33] Ibid., 35 p.
[34]Derrida, Qu’est-ce qu’une traduction relevante
[35] Дерида, Вавилонски кули, 51 р. [36] Ibid., 54
]]>
При желание да получите екземпляр от книжното издание, моля, пишете ни на адрес:
]]>Пълна програма на работната среща вж. ТУК
]]>
ИЛИАДА
Превод: Александър Милев, Блага Димитрова, 1971
Електронна обработка: Коста Борисов, 2003 (http://bezmonitor.com)
]]>
ИЛИАДА
Превод: Александър Милев, Блага Димитрова, 1971
Електронна обработка: Коста Борисов, 2003 (http://bezmonitor.com)
ПЪРВА ПЕСЕН ЧУМАТАГНЕВЪТ
Музо,*1 възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
който донесе безбройни беди на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на много герои,
тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета,
5. пир за грабливите птици.*2 Тъй волята Зевсова стана,
след като в свада жестока се скараха и се разделиха
мощният цар Агамемнон и вождът Ахил богоравен.
Кой от безсмъртните беше ги хвърлил към грозната разпра?
Богът, потомък на Лета и Зевса. Разсърден на царя,
10. болест коварна изпрати сред стана и мряха войските,
тъй като цар Агамемнон обидил бе жреца му Хриза.
Старият Хриз бе дошъл при ахейските кораби бързи
с откуп богат да измоли от плен дъщеря си любима.
Носеше той във ръка златен жречески жезъл с венеца
15. на Аполон далекострелец и молеше всички ахейци,
най-много двамата братя Атриди, водачи военни:
"Вие, Атриди, и другите медноколенни ахейци!
Нека дадат боговете, които Олимп обитават,
да разрушите града на Приам и се върнете здрави!
20. Щерката вий ми пуснете и откуп вземете за нея,
тъй почетете сина на Кронид, Аполон далномерец!"
И съгласиха се с радостни възгласи всички ахейци
почит на Хриз да окажат и откупа скъп да приемат.
Само на цар Агамемнон това на сърце не допадна.
25. Грубо той жреца изгони тежки му думи надума:
"Повече да не те срещам при витите кораби, старче.
Ако останеш сега или дойдеш по-късно отново,
нито венецът на бога, ни скиптърът ще ти помогнат.
Нея аз няма да пусна, преди да я старост застигне
30. в моята къща във Аргос, далече от дом и родина,
все да тъче тя на стана и ложето с мен да споделя.
Хайде върви, не гневи ме, та жив да си идеш оттука!"
Тъй каза. Старецът трепна от ужас, речта му послуша.
Тръгна смълчан по брега на морето шумящо стогласно.
35. Щом надалече отиде, започна да моли горещо
бог Аполона, когото роди дивнокосата Лета:
"Чуй ме сега, Сребролъки, ти, който град Хриза закриляш,
браниш свещената Кила, над Тенедос властно царуваш!
Боже Сминтей! Ако някога прелестен храм съм ти вдигнал,
40. някога ако съм в жертва изгарял говежди и кози
бутове тлъсти, днес ти изпълни ми молбата в отплата:
с твойте стрели да изкупят данайците моите сълзи!"
Жрецът така се помоли; и Феб Аполон го послуша.
С гняв във сърцето се спусна от стръмния връх олимпийски,
45. носейки лък еластичен и стрелник двустранно затворен.
С ек зазвънтяха стрелите върху раменете на бога,
както разсърден вървеше, подобен на нощ непрогледна.
После той седна далече от стана и метна стрелата.
Звън страховит се понесе от лъка му сребърен вредом.
50. Първо убиваше богът катъри и кучета бързи,
сетне обсипа войските със свойте стрели смъртоносни;
и непрекъснато клади от мъртви нагъсто горяха.
Девет дни цели по стана летяха стрелите на бога,
а на десетия свика Ахил на събрание всички.
55. Бе му внушила това белоръката властница Хера,
жалеща грижно данайците, виждайки как те погиват.
След като вече дойдоха и заедно всички се сбраха,
стана Ахил богоравен сред тях и така заговори:
"Сине Атреев, аз мисля, след дългото скитане трябва
60. ний да се върнем дома, ако можем смъртта да избегнем,
че от войната и чумата много ахейци погиват.
Но прорицател умел или жрец да попитаме първом,
или пък съногадател - понеже сънят е от Зевса,
той да ни каже защо Аполон стреловержец е гневен,
65. за хекатомба*3 или за оброк неизпълнен се сърди,
или дим жертвен от 'отбор овце и кози той желае,
за да отбие далече от нас съдбоносната чума."
Каза и седна Ахил, а сред тях се изправи с достойнство
Калхас, потомък на Тестор, отличният птицегадател,
70. който сегашно, и бъдно, и минало знаеше вещо;
той на ахейските кораби сочеше пътя към Троя
с чудното свое пророчество, дарба от Феб Аполона,.
Благонамерен към тях, заговори със думи такива:
"Зевсов любимец, Ахиле, от мен настоятелно искаш
75. да разтълкувам защо Аполон далномерец е гневен.
Истина аз ще ти кажа, но ти обещай ми със клетва,
че ще ме браниш усърдно със слово и с твойта десница.
Мисля, че силно сега ще разсърдя аз вожд всеизвестен,
който владее аргийците*4 и го ахейците слушат.
80. Страшен е царят, когато се сърди на по-слаб от него.
Царят дори да потисне в момента гнева си опасен,
злобата дълго спотайва, догдето във мъст я превърне
в свойте гърди. Разсъди и кажи ми дали ще ме пазиш!"
А бързоногият син на Пелея така му отвърна:
85. "Смело кажи ни ти волята божия, както я знаеш.
Аз се заклевам пред теб в Аполона, любимец на Зевса -
него ти винаги молиш, кога на данайци предричаш.
Никой, догдето съм жив и с очите си гледам земята,
никога тука при кухите кораби няма да вдигне
90. тежка ръка върху тебе, дори да е сам Агамемнон,
който сега се гордее, че бил от ахейци най-мощен."
И насърчи се тогава пророкът почитан и каза:
"Бог Аполон не за жертва или хекатомба е гневен,
ала за жреца, когото обиди Атрид Агамемнон:
95. щерката той му не върна и скъпия откуп отвергна.
Феб затова ни изпрати бедите и още ще праща.
Няма позорния мор от данайци да вдигне, догдето
ний не дадем светлооката дева на нейния татко
даром, без откуп, и щом хекатомба не пратим във Хриза,
100. за да събудим на Феб милостта със молитва смирена."
Тъй каза Калхас пророкът и седна. Сред тях се изправи
широковластният цар Агамемнон, синът на Атрея,
злобен в сърцето си мрачно, обхванат от ярост голяма,
искри в очите му святкаха, както от огън разпален.
105. Първо погледна свирепо към Калхас и после продума:
"Никога нищо добро ми не каза, пророче на злото!
Винаги радост изпитваш злини и печал да прокобваш,
никога дума добра ни предрече до днес, ни изпълни.
Ето сега пред данайците ти пророкуваш злокобно,
110. че Аполон далнострелец неволи на всички ни праща
заради скъпите откупи за дъщерята на Хриза,
дето ги върнах обратно, понеже я силно желая
и предпочитам пред мойта законна жена Клитемнестра,
тъй като в нищо не пада по-долу момата от нея:
115. нито по стройност и хубост, нито по разум и сръчност.
Все пак приемам сега да я върна за общото благо.
Искам войската да бъде спасена, а не да загине.
Друга прилична награда за мен пригответе веднага,
за да не бъда без дар сред данайци - това е нередно.
120. Виждате всички, че мойта награда ще бъде отнета."
А пък Ахил, бързоног и божествен, така отговори:
"Сине Атреев преславен, от всички си най-ненаситен!
Как ще получиш награда от силните духом ахейци?
Знаеш, че нямаме ние запазени общи богатства:
125. плячката от градове разорени нали поделихме?
Не подобава войските отново делитба да правят.
Хайде върни Хризеида на бога, а всички ахейци
тройна, четворна награда на теб ще дадем, ако само
Зевс ни помогне да сринем добре укрепената Троя."
130. Властният цар Агамемнон с такива слова му отвърна:
"Богоподобни Ахиле, макар че си толкова храбър,
ти не хитрувай, защото не ще ме предумаш с измама.
Или желаеш сега да запазиш ти твойта награда,
пък ме съветваш да върна аз мойта, без дар да остана?
135. Нека ахейци намерят достойна награда за мене,
но равностойна да бъде, та мойта душа да зарадват.
Ако ли те не приготвят награда, аз сам ще отида
твойта да взема, на цар Одисея или на Аякса.
Люто ще бъде сърдит, при когото реша да отида.
140. Но да обмислим това по-подробно, ще можем и после.
Нека в морето свещено да спуснем големия кораб,
нека гребци да сберем, хекатомба богата да сложим,
руменоликата щерка на Хриза да влезе във него.
Някой ахеец, разумен в съвети, водач нека стане:
145. Идоменей, Одисей богоравен, Аякс исполински
или пък сам ти, Ахиле, най-страшен от всички герои,
за да смили Аполона, когато му жертва откара."
Гневно погледна към него Ахил бързоног и отвърна:
"Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло!
150. Кой ли ахеец ще бъде покорен на твоите думи
в поход да тръгне след теб и с мъже да се бие геройски?
Аз не съм тука пристигнал за копиеметци троянци,
с тях да се бия, понеже не са ми във нищо виновни.
Никога те не са грабили мои коне или крави,
155. никога те в плодородна и воинокърмилница Фтия
жътва не са ми затрили, че нас ни делят непристъпно
низ планини гъстосенчести, пък и морето ехтящо.*5
Все пак със теб, кучеоки, потеглихме в твоя угода,
бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая
160. в мъст над троянци. Това не зачиташ, не смяташ за нищо,
даже заплашваш ме ти, че ще вземеш и мойта награда,
с подвизи трудни заслужена и от ахейци дарена.
Никога нямам награда, на твоята равна, когато
сринат ахейците някакъв град многолюден троянски.
165. Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят
моите силни ръце, но делба ли на плячката почне,
повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден
дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя.
Аз ще замина за Фтия, защото е много по-редно
170. с витите кораби в къщи да ида; и вече не искам
тук незачетен да сбирам за тебе имот и богатство."
Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна:
"Бягай веднага оттука, щом твойто сърце те подтиква!
Аз те не моля за мен да останеш. И други си имам:
175. те ще ме тачат достойно, а най-вече Зевс промислител.
Между царете, родени от Зевс, тебе най-много мразя,
тъй като вечно налиташ на разпри, раздори и битки.
Дето си толкова храбър, това ти е дар от безсмъртен.
Хайде дома се завръщай със кораби, с верни другари,
180. над мирмидонци царувай! За тебе аз няма да жаля,
нито гневът ти ме стряска. Но ето сега те заплашвам:
щом като Феб Аполон Хризеида отнема от мене,
аз ще я пратя със черния кораб и с мои другари,
а Бризеида прекрасна, наградата твоя, ще взема,
185. лично ще дойда във твоята шатра, та сам да узнаеш
колко по-силен от теб съм и никой от днес да не смее
равен на мен да се смята и да ми излиза насреща."
Рече така Агамемнон, а мъка обхвана Ахила.
Ядно в гърдите космати сърцето му бе раздвоено:
190. трябва ли меча си остър от ножница той да извади,
другите бързо да пръсне и сам да убие Атрида,
или да спре яростта си, гнева си голям да подтисне.
Докато всичко претегляше още във своите мисли,
меча си вече издърпващ, яви се Атина от облак.
195. Бе я изпратила тук белоръката Хера богиня,*6
пазеща двамата с обич сърдечна и грижа еднаква.
Спря зад Ахила Атина, докосна косите му руси,
видима само за него, за другите беше незрима.
Трепна Ахил, изведнъж се обърна и редом съгледа
200. права Атина Палада - блестяха очите й страшно.
Той заговори към нея и думи крилати й каза:
"Дъще на егидодържеца Зевса, защо ми пристигна?
Искаш да видиш сама наглостта на Атрид Агамемнон?
Но ще ти кажа сега и това ще се сбъдне най-точно:
205. скоро със своята дързост живота си той ще погуби."
А совоока богиня Атина така му отвърна:
"Аз от небето се спуснах*7 да спра яростта ти безмерна,
стига да слушаш. Изпрати ме тук белоръката Хера,
пазеща двама ви с обич сърдечна и грижа еднаква.
210. Хайде гнева си смири, не посягай с десница към меча!
Само със думи обидни нападай го, колкото искаш!
Но ще ти кажа сега и това ще се случи по-късно:
триж по-блестящи награди ти сам ще получиш след време
заради тази обида. Но чуй ни и днес се въздържай!"
215. А бързоногият син на Пелея й в отговор рече:
"Трябва, богиньо, и тебе, и Хера сега да послушам
въпреки моята ярост: това по-полезно ще бъде.
Който безсмъртните слуша, и те благосклонно го слушат."
Стисна той с тежка десница красивата сребърна дръжка,
220. мигом големия меч във голямата ножница върна,
кротко послуша Атина, а тя на Олимп си отиде
сред боговете в двореца на егидоносеца Зевса.
Думи обидни веднага Ахил богоравен отправи
към Агамемнон Атреев, не сдържайки никак гнева си:
225. "Ах ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута!
Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка,
ни на засада да идеш с най-храбрите между ахейци.
Гибел жестока на тебе се струва такава постъпка!
Много по-лесно е впрочем в просторния стан на ахейци
230. дар да заграбваш от всеки, изрекъл слова срещу тебе.
Цар тунеядец, страхливец! Ти хора нищожни владееш!
Иначе, сине Атреев, за сетен път днес би обиждал.
Но се заричам и клетва велика сега произнасям,
в този се жезъл кълна, който никога няма да пусне
235. клони и листи, веднъж в планината отсечен от ствола,
нито ще цъфне отново, щом брадва от него е свлекла
листи, кора и върхари, а днес го държат във десници
съдници, рожби ахейски, блюстци на закона на Зевса.
Тази е моята клетва велика, която аз давам.
240. Всички ахейци след време ще жалят безкрай за Ахила,
Колкото и съкрушен, ти не би им помогнал тогава,
щом на рояци ще гинат от мъжеубиеца Хектор.
Горко ще страдаш тогава, душата ти мъка ще къса,
че разярен не зачете най-храбрия между ахейци."
245. Каза синът на Пелея и върху земята захвърли
жезъла, с гвоздеи златни осеян обилно, и седна.
Точно отсреща Атрид се гневеше. Тогава се вдигна
Нестор от Пилос, оратор прославен със глас благозвучен.
Думи по-сладки от мед из устата му плавно течаха.
250. Бяха измрели от две поколения*8 смъртните хора,
в негово време родени и заедно с него израсли
в Пилос, а вече над трето потомство царуваше Нестор.
Благонамерен към тях, заговори със думи такива:
"Горко ни! Скръб безпределна заплашва войската ахейска!
255. Как би се радвал Приам и чедата на царя Приама,
колко ли много троянци биха ликували дружно,
ако узнаят подробно за вашата свада опасна -
двама сте първи в съвета данайски, във битка - най-лични.
Хайде послушайте днеска - от мене сте вие по-млади.
260. Аз съм живял със герои, от двама ви много по-смели.
Никога те не презираха мойте полезни съвети.
Вече такива мъже не съм виждал и няма да видя,
както Дрианта, водач на войските, или Пиритоя,
също Кенея, Ексадия и Полифема божествен,
265. още Тезея Егеев, подобен на бог олимпийски.
Бяха най-храбри от всички мъже, на земята родени.
Бяха най-храбри мъже и с герои най-храбри се биха,
също с планински чудовища,*9 и ги изтребваха грозно.
Бях им тогава другар, от далечния Пилос пристигнал,
270. чак от презморска страна - те сами ме поканиха лично.
Бих се за тях доброволно и гръд срещу гръд се сражавах.
Никой от днешните хора не би се преборил с такива.
Слушаха моите думи и следваха мойте съвети.
Хайде бъдете послушни - добре е човек да се вслушва!
275. Сине Атреев, макар че си властен, не вземай момата!
Нея ахейци предадоха първо във дар на Ахила.
Сине Пелеев, и ти престани да се караш със царя:
никога почит подобна до днес не е имал в народа
цар скиптроносец, комуто Кронид е изпратил прослава.
280. Толкова смел си, защото богиня е твоята майка!
Той пък е още по-силен, понеже мнозина владее.
Сине Атреев, гнева си смири! Настойчиво те моля.
Спирай враждата с Ахила, понеже за всички ахейци
здрава опора е той във войната, така злополучна."
285. Властният цар Агамемнон във отговор тъй му продума:
"Всичко, което ни каза, и вярно, и редно е, старче!
Този мъж иска обаче да бъде от всички по-горе,
всички той сам да владее, над всички един да царува,
вожд самодържец да бъде, но никой това не приема.
290. А боговете всевечни нима са го храбър създали
и свобода са му дали да сипе такива обиди?"
С яд го прекъсна Ахил богоравен и тъй му отвърна:
"Бих се наричал със право страхливец и жалък негодник,
ако се бих покорявал на всичко, което говориш.
295. Ти заповядвай на други, но само на мен не нареждай,
никога вече на теб подчинен не желая да бъда.
Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:
няма за тази девойка да вдигна ръце да се бия
с никого, даже и с тебе: вземете, каквото сте дали!
300. Друго от мойте богатства при моите кораби бързи
нищо не можеш насила, без моята воля, да грабнеш.
Хайде, опитай се само и всички ахейци ще видят
черната кръв да ти капе по моето копие остро."
След като двамата тъй се пребориха с думи враждебни,
305. скочиха прави, съвета разпуснаха в стана ахейски.
Мълком Ахил се отправи към своята шатра и кораб.
С него вървеше Патрокъл и другите верни другари.
Цар Агамемнон накара да спуснат в морето бръз кораб,
с двадесет яки гребци, хекатомба за Феб натовари.
310. Руменолика мома Хризеида сам в него въведе.
Цар Одисей хитроумен за корабен вожд се покачи.
Влязоха в кораба те и поеха по пътища водни.
Заповед даде Атрид на войниците да се очистят.*10
Те се измиха, изляха в морето водата нечиста.
315. После принесоха в жертва на Феб хекатомба отбрана -
бикове, тлъсти кози край брега на морето безродно.
Жертвен дим с мирис примесен се вдигна, извит до небето.
Тъй се ахейците трудеха в стана, но цар Агамемнон
помнеше още гнева си, със който заплаши Ахила.
320. Ето защо нареди на Талтибия и Еврибата,
двамата негови сръчни служители и глашатаи:
"В шатъра здрав на Ахила идете и тук за ръката
хубавобуза мома Бризеида при мен доведете!
Ако ли той я не дава, аз сам ще я взема насила,
325. дружно с мнозина поел; и по-страшно ще бъде за него."
Цар Агамемнон ги прати със тази сурова закана.
Тръгнаха те без сърце по брега на морето безплодно,
стигнаха до мирмидонските шатри и кораби вити.
Там го откриха край черния кораб и шатрата седнал.
330. Никак не им се зарадва, когато Ахил ги съгледа.
Двамата, много смутени, застанаха с почит пред него.
Нито за нещо го питаха, нито му казваха нещо.
Ала Ахил се досети веднага и пръв заговори:
"Вий, глашатаи, вестители божи и хорски, здравейте!
335. Близо елате, че вие не сте ми виновни за нищо.
Царят е, който ви праща за милата Бризова щерка.
Богородени Патрокле, сега изведи Бризеида,
дай да я водят! Двамината нека свидетели бъдат
пред боговете блажени, пред смъртните хора и също
340. пред безсърдечния цар Агамемнон, когато потрябвам
пак да избавям със сила ахейци от смърт недостойна.
Цар Агамемнон ума си загуби от гибелни мисли,
минало с бъдеще той не умее да свърже разумно,
за да останат спасени ахейците в боя съдбовен."
345. Каза така. И Патрокъл послуша другаря си свиден.
Хубавобуза мома Бризеида изведе веднага,
даде да я отведат: те поеха към стана ахейски.
А дъщерята на Бриза вървеше със тях неохотно.
В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна
350. сам на брега белопенест, загледан в морето безкрайно,
две ръце вдигна и майка си почна да моли горещо:
"Щом си ме, майко, родила да имам живот кратколетен,
с чест да ме беше поне увенчал далногръмецът мощен,
Зевс олимпийски, но той не зачете ме с никаква почит.
355. Днес ме обиди позорно всевластният цар Агамемнон,
сам ми наградата взе и сега я владее насила."
Тъй каза, леейки сълзи: дочу го почтената майка,
седнала в морските бездни при своя баща многолетен.
Тя като облак изплува за миг от морето пенливо.
360. Седна наблизо до него, обливан все още от сълзи,
нежно с ръка го погали и почна така да говори:
"Чедо, защо ли ми плачеш? Каква ли те мъка терзае?
Хайде кажи ми, не скривай, да знаем и двамата с тебе!"
С тежка въздишка Ахил бързоног на Тетида отвърна:
365. "Знаеш! Защо ли на тебе, всезнаеща, аз да разказвам?
В поход към Тива*11 свещена, град Еетионов, поехме.
Сринахме го до основи, докарахме плячката тука
и поделиха си всичко добре синовете ахейски.
С руменоликата щерка на Хриза дариха Атрида.
370. После сам жрецът на бог Аполон далномерец пристигна
при бързоходните кораби на меднобронни ахейци,
с откуп несметно богат дъщеря си от плен да измоли.
Носеше той във ръка златен жречески жезъл с венеца
на Аполон далнострелец и молеше всички ахейци,
375. най-много двамата братя Атриди, водачи военни.
И съгласиха се с радостни възгласи всички ахейци
почит на Хриз да окажат и откупа скъп да приемат.
Само на цар Агамемнон това на сърце не допадна.
Грубо той жреца изгони и тежки му думи надума.
380. Върна се гневен бащата, а Феб Аполон стреловержец
чу му веднага молбата, че старецът бе му любимец.
Прати той люти стрели сред аргийци и мряха войските,
в гъсти редици сразени. Стрелите на бога летяха
вредом сред ширния стан на ахейци меднохитонни.
385. Вещ прорицател откри ни върховната воля на бога.
Пръв настоявах да искаме милост от Феб Аполона.
Ярост обхвана Атрида, той стана от своето място,
грозни заплахи изрече и даже ги вече изпълни.
Днес светлооки ахейци изпращат със бързия кораб
390. в Хриза момата и дарове носят за бог Аполона.
А глашатаи дойдоха сега и от моята шатра
щерката Бризова взеха, дарена на мен от ахейци.
Ти помогни, ако можеш, на своето чедо рождено!
Хайде иди на Олимп, помоли се на Зевс, ако някак
395. ти си зарадвала нявга сърцето му с думи и дело.
Слушах те често в двореца на моя баща да се хвалиш
и да разказваш, че някога сред боговете безсмъртни
Зевс тъмнооблачен ти си спасила от гибел позорна.
Други безсмъртни са искали да го поставят в окови:
400. властната Хера, и бог Посейдон, и Атина Палада.
Ти отишла си, богиньо, избавяйки Зевс от вериги,
тъй като Сам Егеона сторък на Олимп си довела -
смъртните тъй го наричат, а пък боговете Бриарей -
той превъзхожда дори и баща си по сила огромна.
405. Своята слава съзнаващ, приседнал наблизо до Зевса.
Страх боговете обзел и не сложили Зевса в окови.
Ти припомни му това, прегърни му с молба коленете:*12
нека поиска да бъде помощник добър на троянци
и да притисне ахейци дори до морето при стана.
410. Гинейки, нека те всички узнаят какъв им е царят,
своята грешка да види и сам Агамемнон всевластен,
който жестоко обиди най-храбрия между ахейци."
Леейки сълзи от горест, богиня Тетида му каза:
"Тежко ми, чедо любимо! Защо те отгледах за мъки?
415. Трябваше ти да ми бъдеш без плач и без скърби при Троя,
тъй като кратък живот отреден от съдбата си имаш.
Ти си сега най-нещастен и най-скоросмъртен от всички:
с орис несретна те, синко, родих във двореца Пелеев.
Аз непременно ще ида сама на Олимп многоснежен,
420. всичко ще кажа на Зевс гръмовержец, дано ти помогне.
При бързоходните кораби мирно сега си почивай,
гняв към ахейците имай, но в никаква битка не влизай!
Вчера отиде Кронид да гостува отвъд океана
при етиопци почтени, а с него и всички безсмъртни.
425. След единадесет дена той пак на Олимп ще се върне,
аз ще се кача тогава в двореца му с прагове медни,
ще го помоля смирено и вярвам, че той ще ме чуе."
Каза така и си тръгна Тетида, остави Ахила
в яростна скръб по жената със дивно препасано тяло,
430. дето му бяха отнели насила и без да го питат.
А Одисей с хекатомба свещена пристигаше в Хриза.
Щом като те приближиха навътре в дълбокия залив,
тутакси сбраха платната и в черния кораб ги скриха.
Мачтата пъргаво снеха с въжета в гнездото й долу.
435. Кораба вкараха сръчно с веслата във тихия пристан,
хвърлиха котвата после, завързаха здраво въжата,
па на скалистия бряг на морето изскочиха всички.
Там хекатомба за Феб Аполон далномерец свалиха.
От бързоходния кораб излезе мома Хризеида.
440. Цар Одисей хитроумен със нея пое към олтара,
сам я предаде в ръцете на нейния татко и каза:
"Хризе! Изпрати ме мощният цар Агамемнон при тебе
щерката да ти възвърна, да дам хекатомба свещена
на Аполон за данайците, милост да молим от бога,
445. който докара без жал на аргийците горестни мъки."
Тъй каза и Хризеида му връчи. Бащата със радост
щерка си мила получи. Свещената жертва веднага
те наредиха за бога встрани от олтара изваян,
своите длани измиха, зърна*13 ечемичени взеха.
450. Вдигнал ръце, жрецът Хриз се помолил за тях най-усърдно:
"Чуй ми гласа, Сребролъки, ти, който град Хриза закриляш,
браниш свещената Кила, над Тенедос властно царуваш!
Както преди ме послуша, когато аз тъжен те молих,
та ме почете и тежко наказа тогава ахейци,
455. също и днес ти се моля, ти пак изпълни ми молбата:
хайде сега прекрати за данайците грозната гибел!"
Тази молитва изрече и Феб Аполон го послуша.
Щом се помолиха, ръснаха печен ечмик едрозърнест,
жертвите първо свалиха, заклаха и сръчно одраха.
460. После бедрата отрязаха, с пласт тлъстина ги покриха,
двоен слой сложиха вещо, отгоре над него месото.
Старецът върху дърва ги гореше и лееше вино,
около него стояха младежи със шишове дълги.
Щом изгориха бедрата, изядоха дроба, сърцата.
465. Дребно нарязаха другото, внизаха в шишове остри,
много грижливо изпекоха, всичко навреме свалиха.
След като тъй се потрудиха, седнаха те на гощавка.
Никой от нищо лишен не остана на пира им равен.
Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,
470. юноши с вино напълниха кратери*14 чак до венеца,
чаши наляха и редом раздаваха щедро на всички.
Целия ден непрестанно те молеха бога със песен,
с дивен, обреден пеан*15 далномереца славеха дружно.
Слушайки, бог Аполон се зарадва в душата си много.
475. Слънцето вече залезе и мракът забули земята.
Легнаха морни накрай до въжата на черния кораб.
Щом се показа Зора розопръста и ранородена,
те си поеха назад към обширния стан на ахейци.
Феб Аполон далномерец попътен им вятър изпрати.
480. Мачтата вдигнаха ловко, платната й бели развиха.
Вятър изду ги в средата, вълните във пурпур кипяха
долу под кила на кораба, който се носеше вихром
все по вълните пенливи и следваше пътя си точно.
Щом като стигнаха близо до стана просторен ахейски,
485. черния кораб изтеглиха сръчно на стръмната суша,
крепко на мокрия пясък подпряха го с дълги подпори.
После се пръснаха всички по кораби и по палатки.
При скороходните кораби все така гневен седеше
сам бързоногият син на Пелея, Ахил богоравен.
490. Нито в съвета отиваше, който прославя мъжете,
нито в борбата свирепа; сърцето си мъчеше само,
седнал далеч от желаните битки и викове бойни.
След като вече настъпи дванайста зора оттогава,
дружно се върнаха пак на Олимп боговете всевечни -
495. Зевс бе начело. Молбата на своето чедо рождено
помнеше още Тетида. И тя от вълната изплува,
рано пое към Олимп и достигна небето огромно.
Зевса всевиждащ намери далече от другите седнал
сам на най-горния връх на Олимп многовръх и сияен.
500. Близо приседна, прегърна му с лява ръка коленете,
с дясна - брадата му леко докосна богиня Тетида.
Молейки Зевса Кронида всесилен, така му продума:
"Татко наш Зевс! Ако някога с реч и дела те зарадвах
сред боговете небесни, сега изпълни ми молбата:
505. почит отдай на сина ми, от смъртните най-кратколетен!
Мощният цар на мъже Агамемнон го люто обиди.
Сам му наградата взе и сега я владее насила.
Зевс промислителю! Ти отмъсти за скръбта на Ахила!
Дай на троянците кратка победа, догдето ахейци
510. моя син пак почетат и отрупат със слава голяма!"
Тъй каза. Облакосборецът Зевс не отвърна ни дума.
Дълго безмълвен седеше. А както Тетида го хвана
за коленете, така го не пусна и пак го замоли:
"Вярно и точно сега обещай и кимни*16 ми с главата
515. или ми ти откажи - нали ти се не плашиш от нищо,
нека си зная, че аз съм богиня със почит най-малка."
Облакосборецът Зевс й отвърна със тежка въздишка:
"Много е страшно, понеже ме караш във свада да вляза
с Хера, която ще почне с обидни слова да ме сърди.
520. Пред боговете безсмъртни тя често ме тъй оскърбява,
несправедливо разказва, че в битки подкрепям троянци.
Хайде върни се обратно, та Хера дано те не зърне!
Грижа ще имам за всичко и твойта молба ще изпълня.
Ето ще кимна с глава, за да можеш съвсем да повярваш.
525. Сред боговете това е най-висшата клетва от мене:
тя се не взема обратно, лъжовна не може да бъде:
винаги точно се сбъдва, щом кимна с главата за нещо."
Каза и кимна тогава със своите вежди възчерни.
И от главата безсмъртна на Зевса божествени къдри
530. в миг се развяха: гигантският, стръмен Олимп се разтърси.
След като тъй се условиха, двамата се разделиха.
Тя от Олимп светлозарен се спусна във морската бездна,
Зевс си отиде в двореца. И скочиха всички безсмъртни
дружно от своите тронове, за да посрещнат Кронида.
535. Никой не смееше седнал да чака, а станаха прави.
Седна на трона си Зевс, ала Хера бе вече узнала,
тъй като беше видяла как с него потайно говори
сребърнонога Тетида, потомка на морския старец.
Тутакси думи хапливи продума на Зевса Кронида:
540. "Кой от безсмъртните днес се съветваше с тебе, коварни?
Винаги много обичаш далече и скришом от мене
тайни неща да решаваш! И никога нямаш ти смелост
сам откровено поне да ми кажеш, каквото замисляш."
Тъй й отвърна бащата на хората и боговете:
545. "Херо, недей се надява да знаеш ти моите мисли!
Тежки ще бъдат за тебе, макар да си моя съпруга.
Само което е редно и други да чуят, ще знаеш
първа сред смъртните хора и сред боговете безсмъртни.
Ако далече от всички безсмъртни обмислям аз нещо,
550. ти не задавай въпроси, не питай отделно за него!"
А волооката властница Хера така отговори:
"Зевсе Крониде всесилен! Какви ми ти думи издума?
Ни съм те питала някога, ни съм разпитвала нещо.
Винаги ти преспокойно обмисляш, каквото желаеш.
555. Днес се ужасно боя да не те е предумала вече
сребърнонога Тетида, потомка на морския старец.
Рано приседна до теб и с ръка коленете ти хвана.
Плаша се аз да не би със глава да си кимнал на нея:
с почит Ахил да дариш и ахейци безброй да погубиш."
560. Облакосборецът Зевс олимпийски й в отговор каза:
"Чудна си, Херо! Ти всякога всичко узнаваш и виждаш!
Нищо не можеш така да постигнеш, а само ще станеш
още по-чужда на мен, и това ще е страшно за тебе.
Ако така съм постъпил, това е угодно на мене.
565. Хайде покорно седни и послушай ти мойта повеля!
Даже от цял Олимп всички безсмъртни не ще ти помогнат,
щом срещу тебе насоча ръцете си непобедими."
А волооката властница Хера във ужас изпадна.
Тутакси седна безмълвна, смири си сърцето със мъка.
570. И боговете небесни скърбяха в двореца на Зевса.
Хефест, прочутият майстор, подхвана така да говори
в пълна угода на майка си, хубавораменна Хера:
"Непоносимо и много печално ще бъде за всички,
ако се скарате вие двамина за смъртни човеци,
575. вдигайки спор сред безсмъртните. Няма да има наслада
вече на пира тържествен, щом злото сега възликува.
Моята майка съветвам, макар и сама да го знае:
нека да стане любезна със Зевса, баща ни обичан,
вече сърдит да не бъде и нашия пир не смущава.
580. Мълниевержецът Зевс олимпийски, щом само поиска,
би ни от тронове сринал, защото е много по-силен.
Хайде сега го смекчи със сърдечни и ласкави думи,
и Олимпиецът мигом към нас благосклонен ще стане."
Рече така и от трона се вдигна и чаша двудръжка
585. Хефест подаде на своята майка и каза отново:
"Майко! Макар наскърбена, бъди търпелива, понасяй,
за да не видя с очите си тебе, любимата, бита.
Колкото и съкрушен, не ще мога на теб да помогна,
много е трудно на Зевс Олимпиеца да се противя.
590. Някога аз пожелах да ти бъда защитник пред него,
грабна ме той за крака и захвърли през прага небесен,
цял ден се носих в простора и заедно с бавния залез
паднах във Лемнос, и само искрица живот ми остана.
Там бях веднага прибран и спасен от мъжете синтийски."*17
595. Тъй каза, а белоръката Хера с тъга се усмихна.
Вече усмихната, чашата взе със ръка от сина си.
Хефест започна отдясно поредом на всички безсмъртни
сладък нектар да поднася, загребвайки сръчно от кратер.
Смях неугасващ избухна между боговете блажени,
600. гледащи куция Хефест да шета припряно в двореца.
Целия ден на Олимп непрестанно пируваха всички.
Никой от нищо лишен не остана на пира им равен,
нито им липсваше чудната арфа на бог Аполона,
нито пък - музите, пеещи меденогласно на смени.
605. След като вече залезе светликът на яркото слънце,
всеки от тях се отправи към своя дворец да си легне.
Куцият Хефест, прочутият майстор, за всеки безсмъртен
беше издигнал дворец със вълшебното свое изкуство.
Мълниевержецът Зевс олимпийски в леглото отиде,
610. гдето почиваше често, щом сладкият сън го обори.
Той се оттегли да спи, златотронната Хера до него.
]]>
ОБЛАЦИ
Превод: Александър Балабанов: 1915 (1917, ...)
Електронна обработка: Иглика Милушева, 2007
]]>ОБЛАЦИ
Превод: Александър Балабанов: 1915 (1917, ...)
Електронна обработка: Иглика Милушева, 2007
ЛИЦА:
Стрепсияд – прост човечец, омъжен за изтънчена жена.
Фидипид – негов син.
Слуга на Стрепсияд
Ученици на Сократ
Хор от облаци
Права дума
Крива дума
Пазиас – лихвар.
Аминиас – лихвар.
Херефонт
Действието става в Атина към последната четвърт на петото столетие преди Христа.
Сцена в къщата на Стрепсияда. Нощ. Стрепсияд лежи в едно легло, синът му Фидипид – в друго. Около тях слуги спят.
Стрепсияд: Уф, уф! Господи Боже мой! Какви са безкрайни тия нощи! Няма ли най-сетне да съмне? И-и откога чух петела! А слугите хъркат ли, хъркат! Напред къде можеха така! Проклета война, поврага за всичко! На, сега не мога да накажа и слугите си дори. [Че току виж офейкали при неприятеля]. А това славно момче – то съвсем и не мисли да става. Увило се с пет повивки, бръмти ли, бръмти. Хайде да опитам и аз, да се сгуша добре и да захъркам, ако мога. Хм! За мене сън! Тежко ми! А кого ще хапят мислите за тези разноски, за тези пусти коне за препускане, за тези проклети дългове – и всичко туй, хей за тоя мой син! Той човекът измазнил хубава коса, езди си коне, препуска на колесници... Хъ! Ето го и сега бълнува, за коне сънува! А пък аз полудявам, щом видя новия месец – срокът иде, лихви трябва да се плащат...
Момче, запали ламбата! Хей ти там! – Донеси тефтера. Да пресметна на колцина дължа и колко правят лихвите.
Добре! Ето дълговете. Хиляда и шестстотин лева на Пазиас. Че как така хиляда и шестстотин лева на Пазиас? За какво са ми трябвали? За какво? Нали трябваше да купя тоя дорест кон с белега. Ах! Ега го бе камък бележил в окото преди да го видя!
Фидипид [сънува, че се надпреварва на колесница]: Филоне, така не може. Карай по своя път!
Стрепсияд: Ей на, това зло ме убива. Заспал, захъркал и пак бълнува за коне и препускания.
Фидипид [все бълнува]: А колко пъти заобиколи в надпрепускването с военна кола?
Стрепсияд: Баща си, баща си гониш да тича около своята съсипия. [Смята]. Е, какви други дългове освен на Пазиас? На Аминиас триста лева за неговата една кола с две колелета.
Фидипид [все бълнува]: Ха, сега накарай коня да се изваля в праха и го заведи дома.
Стрепсияд: Да, клетнико, мене ти караш да се валям в дългове. Едни от кредиторите ме вече осъждаха и наложиха възбрана върху имотите ми, а други искат залог за лихвите.
Фидипид [събужда се]: Слушай, татко, защо само току пъшкаш и се премяташ насам-натам цяла нощ?
Стрепсияд: Съдебният пристав ме хапе нещо под юргана.
Фидипид: Моля ти се, остави ме да си поспя малко.
Стрепсияд: Добре, добре, спи си. Но знай, всички тия дългове ще се струпат на твоята глава. Ах-ах! Проклета стройница! Защо ме измами да се омъжа за майка ти? Че колко хубаво си живеех на село! Широк живот, невчесан, неостриган, волен между пчели, между овци, между маслини. И току виж взех, че се ожених за племенницата на тоя Мегакъл Мегаклов... Аз, селякът, взех тая госпожа, госпожанка, надута прахосница, съща Кисира по натруфеност.
След сватбата, кога легнах при нея, аз мириша на комина, на сирище, на пърчовина и вълна, а тя – на помада, на сафран, на приказки с целувки, на разноски, на гуляй, на тия контета Колиад, Генетилид...
Да, не мога да кажа, че беше мързелива; о, не, тя тъчеше. Ето, покажа й тая дреха, изтъкана от нея и река: „Жено, много гъсто тъчеш.”
Слуга: Няма масло в ламбата.
Стрепсияд: Ах, ти! Че защо си запалил тоя хобот? Я, ела тука да поплачеш малко!
Слуга: Че защо пък да плача?
Стрепсияд: Защото си турнал от дебелите фитили.
[Стрепсияд разказва по-нататък историята си]: После роди ни се син – ей онова момче – на мене и на добрата ми жена – и ние се скарахме още за името му. Тя току прибавя по нещо конско към което и да е име[1]: Ксантип, Хайрип, Калипид[2]. Аз пък исках да го наречем на името на дядо му Фидонид – Пестеливец[3]. Дълго се препирахме и най-сетне съгласихме се да го наречем Фидипид[4].
Несъвместимо нещо.
Тя взима това дете и го глези – „Кога пораснеш, ще караш кола към града, цял в пурпур като дядо ти Мегакъл.” А пък аз му думам: „Ех, как ще ми караш козите от Фелейската гора, загърнат в кожух като баща си!” Но той де ще ти слуша моите думи! Зарази ми имотеца с тая пуста конска болест. И ето сега цяла нощ мисля си, мисля. И намерих най-после край – и чуден, и дяволси. Придумам ли го, спасен съм. Я нека го събудя вече. Но как да го събудя – тъй тихичко? Ха? Фидипиде! Фидипидчо!
Фидипид: Какво има, тате?
Стрепсияд: Целуни ме, дай си дясната ръка.
Фидипид: На. Какво сега?
Стрепсияд: Кажи ми, обичаш ли ме?
Фидипид: Да, заклевам ти се в Посейдон Конезакрилника.
Стрепсияд: О, никога не дей ми споменава тоя Конезакрилец. Че тоя бог е причина за моята неволя. Но ако ме обичаш от сърце, чедо мое, чуй ме.
Фидипид: Че какво да те послушам?
Стрепсияд: Веднага зарежи тоя сегашен живот и бързай да изучиш това, което ще те посъветвам.
Фидипид: Кажи, какво ще заповядаш?
Стрепсияд: Поне малко ще ме послушаш ли?
Фидипид: Ще те послушам, кълна се в Диониса.
Стрепсияд: Ела и погледни насам. Виждаш ли тая вратичка и тая къщичка?
Фидипид: Виждам, но моля ти се, татко, какво е това?
Стрепсияд: Това е училището на мъдреците. Там има мъже, които могат да те убедят с думи, че небето е пещ около нас, ние сме въглените. Те учат още – стига да им заплатиш – как може с думи да се спечели и правото, и кривото дело.
... Фидипид: Как се казват?
Стрепсияд: Не знам точно как. Но те са дълбокомислени мъдреци, отлични хора.
Фидипид: Ха! Тия вагабонти ли? Знам ги. Ти искаш да кажеш, онези шарлатани с изпито лице, боси като този безобразник Сократ и Хаерефонт?
Стрепсияд: Хей, мълчи! Не говори глупости! Ами, ако не искаш баща ти да умре от глад, стани един от тях, зарежи конете!
Фидипид: Не, о, не! Не бих се съгласил дори ако би ми дал фазаните, които храни Леогорас.
Стрепсияд: Иди, моля ти се, иди, премили мой сине; иди и изучи.
Фидипид: И какво да ти изуча?
Стрепсияд: Казват те имали две слова: едното право, другото криво. Ей това кривото, разправят, добивало право, дори и когато е най-криво. Та, ако ми изучиш ей това криво слово, от всичко, що сега дължа зарад тебе, няма да заплатя никому ни пара.
Фидипид: Няма да те послушам. Разваля ли си аз еднъж цвета на лицето, не ще посмея да погледна благородните конници.
Стрепсияд: Тогава нека ми бъде свидетелка богиня Деметра, не ще се храниш на мои средства нито ти, нито конете ти, нито козата ти. Върви по дяволите, изпъждам те от къщата си.
Фидипид: Ако! Чичо ми Мегакъл не би търпял да ме гледа без коне. Ще ида при него, а за теб не ща и да зная.
Стрепсияд: Да, паднах, но няма и да лежа. С божа помощ, сам ще изуча, ще вляза в това училище.
Но как така, нали съм стар, нали съм забравлив, нали съм тежък – как ще изуча тънкостите на толкова възвишени речи?
Но трябва да се отиде. Що не похлопам на вратите, ама се бавя само? [Хлопа на вратата на школата и вика].
Момче, хей, момче![5]
[Излиза един ученик].
Ученикът: Поврага! Кой хлопа така?
Стрепсияд: Стрепсияд Фидонов Кикински.
Ученик: Сигурно си някой простак, селендурец, че така силно блъскаш вратата. Току-що бях нашел една гениална мисъл, ти ми я изблъска из главата.
Стрепсияд: Прости ми. Хе е, на село, далече оттук живея. Но я ми кажи каква мисъл съм ти изблъскал из главата?
Ученик: О, не, не бива. Само на учениците може да се каже.
Стрепсияд: Щом като е така, хайде, кажи я и на мене. Защото и аз ида да стана ученик на това училище на мъдростта.
Ученик: Добре, да ти я кажа. Но знай, това са тайнства. Преди малко Сократ запита Херефонта, бълхата колко бълши стъпки скача. Че една бълха бе ухапала Херефонта по веждите, оттам бе скочила върху главата на Сократа.
Стрепсияд: И как можа да измери това?
Ученик: Много ловко. Стопи восък, улови бълхата, бръкна й краката в ръзтопения восък, восъкът изстина, бълхата остана обута в персийски обувки. Тях той изу, с тях измери пространството.
Стрепсияд: Господи, Зевсе! Какъв остър ум!
Ученик: А какво би казал, ако чуеш за едно друго изобретение на Сократа?
Стрепсияд: Кое, моля ти се, кажи ми.
Ученик: Същият този Херефонт запита Сократа комарът с устата ли си свири или с дирника.
Стрепсияд: И какво отговори той за комара?
Ученик: Каза: червото на комара било тясно. Въздухът минавал през теснината, духал силно към дирника. До тясното черво бил дирникът широк. В него се блъскал въздухът и свирил тъй силно.
Стрепсияд: Ще рече, дирникът на комара е нещо като тръба. О преблажени Сократе, ти, който проницаваш червата на комара! Наистина колко лесно ще ти бъде да изклинчиш и от най-опасното дело, щом си изучил червото на комара!
Ученик: Неотдавна един гущер му грабна една велика мисъл. Стрепсияд: Я кажи как така?
Ученик: Той търсеше да открие пътищата и въртенията на месечината и гледаше нагоре с отворени уста. Един гущер се надриска в устата му от стрехата.
Стрепсияд: Славен гущер, който одрискал Сократа!
Ученик: А вчера нямахме за вечеря.
Стрепсияд: Ау! И какво изнамери, за да ви нахрани?
Ученик: Посипа софрата с малко пепел, сгъна един ръжен, зема едно кръжило и... грабна от палестрата[6] една дреха.
Стрепсияд: И ние се дивим на Талеса! Отваряй, скоро отваряй училището - и веднага ми покажи тоя Сократ. Че искам да му стана ученик. Отваряй де, отваряй вратата. [Ученикът въвежда Стрепсияда в училището]. Ау! А! Херакле! Отде ли ще са тия животни?
Ученик: Какво се дивиш? Според теб те на какво приличат?
Стрепсияд: На пленниците от Пилас, ха, на онези измършавели лакедемонци[7]. Но защо пък тъй в земята са втренчили погледи?
Ученик: Издирват това, що е под земята.
Стрепсияд: Дирят лукови глави. Я не се грижете за това. Аз знам къде има големи и хубави. А тези там защо са се навели тъй?
Ученик: Те ли? Те съзерцават бездните на Ада и Тартара.
Стрепсияд: А защо дирниците им гледат към небето?
Ученик: Дирниците им пък на своя глава се занимават с астрономия. Но я влизай, че може той сам да ни завари тука, после...
Стрепсияд: Не, почакай още малко, почакай. Иска ми се да им разкажа за моята работица. Нека си стоят така.
Ученик: Но те не могат да стоят много тъй на открито, вън от училището.
(200) Стрепсияд: За Бога, а това кълбо пък какво е? Моля ти се, кажи ми. Ученик: Това е астрономия. Стрепсияд: А тия чертежи? Ученик: Геометрия. Стрепсияд: А за какво служи тя? Ученик: За измерване на земята?
Стрепсияд: Дали тая, която като плячка се разпределя по жребий?
Ученик: Не, а цялата земя.
Стрепсияд: Хубаво думаш. Тая наука, наистина е и нарочна, и полезна.
Ученик: А това тук е карта на цялата земя. Виждаш ли, ей това тук е Атина.
Стрепсияд: Какво думаш? Не вярвам, защото не виждам седналите съдии[8].
Ученик: И все пак това е земята на Атина.
Стрепсияд: А де са тогава Кикенесците, моите съселяни?
Ученик: Ето ги тук. А това, което виждаш тук, е Евбея, тоя дълъг остров.
Стрепсияд: Знам. Ние и Перикъл я тъй притискахме, щото сега е тъй дълга тая Евбея, нашата съюзница. А де е Лакедемон?
Ученик: Де ли? Ето го.
Стрепсияд: Ау, колко близо до нас! Я гледайте вие, дайте си големи усилия – че как и как да е той по-далеч от нас.
Ученик: Де може това!
Стрепсияд: Тогава, горко ви! А тоя, кой е тоз, дето виси в кошницата?
Ученик: Той. Стрепсияд: Кой той? Ученик: Сократ.
Стрепсияд: О, Сократе! Но я, моля ти се, викни му ти с висок глас.
Ученик: Викни си го ти сам. Аз нямам време.
Стрепсияд: Сократе! Сократчо!
Сократ: Какво ме зовеш, о, ти мушице еднодневна?
Стрепсияд: Най-напред кажи ми, моля ти се, какво е това, което вършиш.
Сократ: Въздухоплавам и съзерцавам слънцето.
Стрепсияд: Ще рече, ти презираш боговете от кошницата, а не от земята, ако допускаш въобще, че има...
Сократ: Никога не бих могъл правилно да изследвам небесните неща, ако не ми виси духът тъй, че мисълта да ми се слее с въздуха като него лека. Стоя ли на земята и оттам да съзерцавам висшите неща, нищо не бих могъл да открия. Защото някаква тайна сила на земята тегли към себе си влагата на мисълта. Същото действа и водният кресон.
Стрепсияд: Какво каза? Мисълта тегли влагата в кресона? Но, мили Сократчо, я слизай вече и ме научи на това, за което съм дошъл.
Сократ: И защо си дошъл?
Стрепсияд: Искам да изуча изкуството да говоря. Защото съм заплетен в лихви, лихвари, имотецът ми е заложен.
Сократ: И как не можа да се предпазиш от дългове?
Стрепсияд: Погуби ме тая страшна конярска болест, изяде ме. Затова моля ти се, изучи ме на оная реч, която нищо не плаща. Заклевам се в боговете, ще ти платя в законови пари труда.
Сократ: В кои богове се ти заклеваш? Преди всичко у нас боговете не са на чест.
Стрепсияд: Тогава в какво се кълнете? Да не би в железни пари, както във Византия?
Сократ: Искаш ли основно да изучиш висшите, свръхземните неща тъй, както са?
Стрепсияд: Разбира се, стига да може.
Сократ: И да се разговаряш с Облаците, нашите божества?
Стрепсияд: Да, разбира се.
Сократ: Тогава седни върху това легло.
Стрепсияд: Ето, сядам. Сократ: А сега вземи тоя венец.
Стрепсияд: Венец пък защо? О, Сократе, да не ме принасяте жертва като Атамаса[9]?
Сократ: О, не. Но с всички, които посвещаваме в тайнствата, постъпваме така.
Стрепсияд: А от това каква облага ще имам?
Сократ: Ще станеш изпечен оратор, воденица ситно да мели. Стой само мирно [Сократ го посипва с брашно].
Стрепсияд: Ей Богу, и не лъже. Ето скоро ще стана брашно.
Сократ: Старецът да мълчи благоговейно и да слуша молитвите. Царю велики, необгледан въздух, ти държиш високо земята; и ти, светли Ефире, и вие, дивни богини – Облаци гръмосветкавични, станете, явете се, о господарки всевишни на мислителя.
Стрепсияд: Почакай, почакай малко да сдипля отвътре палтото си, че да не се измокря цял. И, какъв съм глупав аз! Да изляза от дома и да не си взема кожената гугла!
Сократ: Елате вече, о многообични Облаци, елате за ума на тогова. Въз свещените ли снежни вихрове на Олимп седите, безсмъртни хора ли с нимфите играете в градините на вашия баща Океана; със златни ведра ли черпите струите на Нил; около Меотийското езеро сте се наредили във венец или сте накацали по белите чуки на планината Мимос – чуйте ме, приемете с радост, посрещнете с усмивка нашето жертвоприношение.
[Настава мълчание на сцената. Издалеч се чува пеенето на пътуващите Облаци, които са хорът на комедията].
Хорът на Облаците [Строфа]: Нетленни облаци, да се дигнем, да се покажем росни и пъргави из дълбоките пазви на баща ни Океана, затътняли да полазим към високите върхове на дървокоси планини. Оттам ще погледнем далековидните ридове, плодосочната свещена земя, ще чуем на бистрите реки шуртенето и гръмката песен на морето. А на мраморно огледало грее отразено неуморимото око на Въздуха. И нека отмахнем дъждливи була, да открием безсмъртни лица и да погледнем света свободно с далекозарни очи.
Сократ: Преблаженни Облаци, виждам вие се отзовахте на моята молба. [Към Стрепсияда]. А ти чу ли техния глас и бученето на небесния гръм?
Стрепсияд: И ви обожавам, о преблажени Облаци, и ми иде да отговоря с гръм на вашия гръм. Дотам съм уплашен от вас и треперя. Но, грех не грех, не ще мога да се сдържа, ходи ми се повънка.
Сократ: Не се шегувай и недей постъпва като онези проклети комици-поети, а благоговейно мълчи. Ето иде голям рой богини с песни.
(300) Хорът на Облаците [Антистрофа]: Моми дъждоносни, да тръгнем към тучните поля на Палада Атина, да видим младата земя на Кекропса, юнашката родина, де се празнуват светите тайнства, де тайнственият дом се отваря за посветения. Що дарове за небесните божества! Що високострехи храмове! Що мраморни образи на боговете! Що шествия на блажените, що с венци окичени олтари божи! Що угощения, що изблик на радост – всяка година, всеки ден! А кога пролет донесе веселия празник на Диониса – що звучни борби на хоровете[10], що дълбоки песни на гласовити флейти!
Стрепсияд: За Бога, моля ти се, кажи ми, Сократе, кои са тия жени, които говорят на такъв важен език? Да не са някои полубогини?
Сократ: Никак. Те са небесни Облаци – големи богини на безделниците. Те ни вдъхват и мисли, и сладкодумие, и ум, и шарлатания, и словоизвъртане, и ловкост в препирните, и вдъхновение.
Стрепсияд: Аха, ето защо душата ми чувства окриление; нали чу техния глас. И копнее да остроумничи и да бъбри за дима; и с мисълчица мисълчица да боде и да противоречи на събеседника си. И дотам, щото, ако е възможно, иска ми се да ги видя тия Облаци.
Сократ: Тъй ли? Гледай тогава накъм планината Парнет. Ето виждам ги, тихо слизат.
Стрепсияд: Че де са, де? Покажи ми ги.
Сократ: Да, идат, толкова много са. Вървят, криволят из долини и гори.
Стрепсияд: Каква е тая работа? Защо аз не ги виждам?
Сократ: Ей там близо до входа.
Стрепсияд: Е, най-сетне, почнах малко да ги забелязвам.
Сократ: Но сега вече добре ще ги видиш, ако нямаш в очите си сламка колкото краставица.
Стрепсияд: Ай, ай! О вие, преблажени! Всичко покриват вече.
Сократ: И ти досега не знаеш, че те са богини и не ги почиташ?
Стрепсияд: Е, да! Мислех, че са мъгла, пара, дим.
Сократ: Разбира се, ти не знаеш, че те хранят много философи, пророци, лекари, мазновчесани ленивци, престъпници до нокти, дълбоко тъмните гръмнопойни поети дтирамбисти, шарлатани, метеоролози, те хрантутят всички безделници, защото ги възпяват.
Стрепсияд: Ще рече за това дрънкат в своите стихове:
На облаците бързият напад отмахва деня на запад; и буйната коса на Тифона
стоглав и гръмки на небосклона
вилнеещи бури кат орли,
с въздушни крила кат стрели.
И дъждове, на облаци сълзите,
и пари, на боговете душите...
И за такива стихове поглъщат тлъсти косове от големи и добри ягули и месо на печени дроздове.
Сократ: Поради тях. И не е ли заслужено?
Стрепсияд: Я ми кажи какво им се е случило, ако наистина те са Облаци, та приличат на жени? Че те обикновено не са такива.
Сократ: Ами какви са?
Стрепсияд: Точно не зная. Истина, те приличат на големи парцали вълна, само не на жени, не и не... Те имат и носове.
Сократ: А сега отговаряй на въпросите ми.
Стрепсияд: Говори бърже каквото обичаш.
Сократ: Като си поглеждал нагоре, дали някога не си виждал някой облак да прилича на Кентавър или на пантера или на вълк или на бик?
Стрепсияд: Е, да, виждал съм. Че какво от това?
Сократ: Стават всичко, каквото поискат. Видят ли някой дългокос развратник от тия ленивците педерасти, като например сина на Ксенофонта, за да се присмеят на позора му, оприличават го на Кентаври.
Стрепсияд: А какво се биха направили, ако видят оня грабителя на народните пари, Симона?
Сократ: За да му покажат какъв е, веднага стават вълци.
Стрепсияд: Затова те вчера, щом съгледаха тоя страхливец Клеоним, който си хвърли оръжието и избяга, веднага се преобразиха на зайци.
Сократ: А днес, понеже са видели развратния Клистен, виждаш и ти – станали жени.
Стрепсияд: Блазе ви, господарки. А сега, ако въобще сте приказвали с някого на тоя свят, дайте и мен да чуя вашия небегръмък глас, вий, премощни царици.
Хорът на Облаците: Поздрав, старче от старото време, ти който дириш мъдри речи. А ти, жрецо на възвишени празнословия, научи ни какво ти трябва. Защото едвали бихме послушали някого другиго от мъдреците, които се занимават с небесни работи, освен Продика – и то зарад неговата ученост и мъдрост; а на теб, защото вървиш дигноглав по улиците и мяташ очи насам-натам. И босоног много мъки теглиш, осланяш се на нас и даваш важност на лицето си.
Стрепсияд: Земльо! Какъв глас! Какъв свещен, какъв важен и чуден!
Сократ: Да, защото само те са истински богини. Всичко друго е глупост.
Стрепсияд: Недей така. Нима Зевс Олимпийски не ни е бог?
Сократ: Какъв ти Зевс? Не се шегувай. Няма Зевс.
Стрепсияд: Ти какво казваш? А кой вали? От всичко най-напред искам това да ми кажеш.
Сократ: Те валят. Това ще те науча с големи доказателства. И така, де си видял ти Зевс да вали без облаци? В такъв случай би трябвало да вали от ясно небе, без да има облаци.
Стрепсияд: Наистина, това доказателство хубаво го чукна. Досега аз мислех, че Зевс пикае през решето. Но я ми кажи кой гърми. Това ме кара да треперя.
Сократ: Те гърмят като се търкалят един през други.
Стрепсияд: Че как така? Ти се много смел.
Сократ: Напълнят се с вода, трябва да се движат, тласкани от някоя сила; препълнени с дъжд, тежки, те се блъскат един о друг, пукат се и трещят.
Стрепсияд: А кой ги кара да се движат? Не е ли Зевс?
Сократ: Съвсем не той, а въздушният Вихър.
Стрепсияд: Вихър? И това не бях чул. Нямало Зевс, а вместо него царувал някой си Вихър. Но ти още нищо не си ми казал за гърмежа на гръмотевицата.
Сократ: Не чу ли като казах, че облаците, препълнени с вода, се блъскат един о друг поради тежестта си?
Стрепсияд: Добре, но как да повярвам това?
Сократ: Това ще ти докажа по тебе самия. Никога ли не ти се е случвало на големия празник Панатенеи да се напълниш с каша? Нещо загълголи в търбуха ти, пък току изведнъж търбухът ти забучи и загърми.
Стрепсияд: Да, да. Става ми лошо, загъргори нещо - и току като гръмотевица затрещи кашата и страшно ехти. Папакс, папакс – отначало. Сетне се съединяват и – папапа-папакс! А когато отивам по нужда – почне да бумти също като твоите облаци.
Сократ: Помисли тогава. От твоя мъничък търбух колко силно бръмтиш. А тоя необятен въздух как да не гърми така страшно?
Стрепсияд: Затова, значи, тия две думи са тъй близки една до друга „гърми” и „бръмти”. Това добре. Сега от де може да излезе светкавица със своя огън, който един само ще опърли, а другите ще изгори живи? Не е ли очевидно, че светкавиците хвърля Зевс върху клетвопрестъпниците?
Сократ: Тогава как стана – о ти, глупецо, и ти, който още миришеш на онези златни времена, когато хората се хранеха с хубави приказки – тогава как така, щом като светкавицата удря клетвопрестъпниците – защо досега още не е изгорила ни Симона, ни Клеонима (400), ни Теора? Че те малки ли са клетвопрестъпници? А вместо тях, събаря своя собствен храм или тряска скалата Сунион край брега на Атика или пък високите дъбове. Ха, защо? Сигурно дъбът не ще да е престъпил клетва някаква.
Стрепсияд: Знам ли? Но ти хубаво говориш. Че собствено какво нещо е това светкавицата?
Сократ: Когато се вдигне внезапно сух въздух и влезне в тях, и се заключи там, надува ги отвътре като някой мях, сетне стискат силно, той ги разкъсва, излита буйно, реве и се запалва от своя собствен напън.
Стрепсияд: А, да. Същото ми се случи и мен еднъж на празника на Зевса. Турнах еднъж да се пече един търбух за домашните си. Забравил бях да го разсека. Той се наду, па току пукна, та ми пръсна право в очите и ми изгори лицето.
Хорът на Облаците: О ти, човече, който си пожелал да се посветиш в нашата висока мъдрост, колко щастлив ще бъдеш ти между атиняните и между всички елини! Стига да не си лишен от памет и от ревност, стига да си издържлив по душа, стига да не се уморяваш нито от ходене, нито от стоене; стига да можеш да търпиш студа и глада, даже и вино да не ти се иска, ни гимнастика, ни други такива глупости. И ако вярваш, както подобава на всеки учен човек, че от всички блага най-голямото благо е да живееш и да мислиш по-добре, отколкото тълпата и да не искаш да блестиш, освен в борбите на езика.
Стрепсияд: Ако трябва издържливост срещу мъките, да прекарваш нощите в работа, да пестиш, да воюваш против стомаха си и да не ядеш друго, а само боб – бъди спокоен, аз съм твърд като желязо.
Сократ: И така, занапред не ще признаваш друг бог за бог, освен това, което изповядваме и ние: Хаос, Мъгли и Език. Само тези три.
Стрепсияд: А на другите няма и да им продумам, даже и да ги срещна. За тях ни жертва, ни свещено възлияние, ни зърно тамян.
Хорът: Казвай сега смело, какво искаш да ти направим. Няма да искаш напразно. Стига да ни уважаваш, да ни се покланяш. И стига да желаеш да станеш способен мъж.
Стрепсияд: Господарки! Всичко, каквото искам от вас, то е толкова малко! Искам от всички гърци да съм в говоренето сто години по-напред.
Хор: Ти ще имаш това от него. И то така, щото от днес нататък в събранията с предложения никой по-често от теб няма да побеждава.
Стрепсияд: Не ми е мене до предложения в събранията. Не това искам. Аз искам да нагласявам делата в съдилището в моя полза и да се отърва от ръцете на лихварите.
Хор: Е, ще имаш каквото искаш. Не желаеш нищо важно. Ти без страх се предай само на нашите служители.
Стрепсияд: Ще сторя това упован на вас. Защото нуждата ме боде. Ах, тез проклети бележени коне! Ах, тоя брак, който ме съсипа! Отсега да правят с мене каквото искат. Ето, това мое тяло тям го предавам. Да го бият, да гладува, да жадува, да се пече, да мръзне, да го дерат, стига да мога да се отърва от тия дългове, да не ги плащам. А на хората да се показвам дързък, сладкодумен, нахален, опърничав, ловък лъжец, пускач на измислици, кален в съдилища, цял законник, кречетало, лисица, паница без дъно, плъзгав като намаслен ремък, престорник, лепка, самохвалец, шило, мръсен, всякакъв и никакъв, дрипа за всичко. Ей с такива имена нека ме поздравява, кой де ме срещне и да прави с мен каквото иска. Ако, ако иска дори – нека, нека ми извадят червата, да ме сдробят, да направят от мен суджуци и да ме поднесат на философите.
Хор: Бодър и смел е духът ти. И знай – след като се изучиш при нас – твоята слава на земята ще стигне дори до небето.
Стрепсияд: Че от това каква облага за мен?
Хор: Ти ще прекараш целия си живот между нас, всеки на теб ще завижда.
Стрепсияд: О, дали ще доживея такова блаженство!
Хор: И още как! Сонм клиенти ще се тълпят пред вратите на твоята къща, ще горят от желание да се доближат до тебе и с теб да приказват и да се съветват; ще ти предлагат да им водиш дела за милиони, да вземаш за себи си колкото щеш. [Към Сократа]. Но я вече почвай да учиш тоя старец, възбуди духа му, изпитай силата на неговия ум.
Сократ: Добре. Хайде сега, разкажи ми сам за свойствата на твоя ум, за да зная и какви оръдия да насоча срещу теб. За всекиго трябват нови.
Стрепсияд: За Бога, да не мислиш да ме обсаждаш като някоя крепост?
Сократ: А, не; искам да ти задам някои питания, за да видя каква памет имаш.
Стрепсияд: Паметта ми е двойна: кога имам да вземам, помня добре; кога имам да давам – клетник аз – всичко забравям.
Сократ: Дарба да говориш имаш ли?
Стрепсияд: Да говоря – не, но да усуквам – да.
Сократ: Тогава как ще можеш да се учиш?
Стрепсияд: Не бери грижа за това; отлично.
Сократ: Ще рече, като ти подхвърля някой мъдър въпрос за небесните работи, ще можеш веднага да го лапнеш, нали?
Стрепсияд: Аха, като куче мръвката – така и аз ще лапвам мъдростта, нали?
Сократ: Простак! Варварин! Страх ме е, старче, ще ядеш бой ти. Я да видим, какво би правил, ако някой те бие?
Стрепсияд: Нека ме бие. След няколко удъра, ще си взема свидетели и ще заведа дело.
Сократ: Тогава събличай се.
Стрепсияд: Откраднах ли ти нещо, та ще ме претърсваш?
Сократ: Не. Но такъв е обичаят – трябва гол да влезеш в школата.
Стрепсияд: Но аз не съм дошъл да търся някоя открадната вещ, та да се боите да не я вмъкна сам.
(500) Сократ: Я се събличай. Какво бърбориш само!
Стрепсияд: Кажи ми поне, ако бъда внимателен, ако уча с ревност, на кого от твоите ученици ще приличм?
Сократ: Ще бъдеш цял Херефонт мършавия.
Стрепсияд: Горко ми! Ще бъда полумъртъв.
Сократ: Стига си бърборил, ами я върви след мен. Бързай де!
Стрепсияд: Дай ми поне един меден кравай, както е обичаят, когато се влиза в бездните. Треперя от страх при мисълта, че трябва да влезна вътре. Струва ми се, слизам в пещерата на Трофония.
Сократ: Влизай де. Какво си се заовивал около входа?
Хор: Влизай, ликувай зарад тая твоя доблест. Ти си стар – и пак искаш да натопиш духа си в дълбините на новата мъдрост и учен да станеш.
Хорът [Парабаза[11]]: Зрители, ще кажа пред вас истината, заклевам се в Диониса, който ме е отгледал. Дано победя сега и да се прославя с дарбите си – поне толкова, колкото ви мислех за просветени зрители, на които представих тая най-гениална от всички мои комедия. Но аз се оттеглих – несправедливо победен от глупавите мои съперници[12]. Този упрек ви правя аз, просветени зрители, за които написах тая комедия. Аз никога няма да бягам от оценката на просветените. И затова тука, пред тези мъже, на които винаги ми е било приятно да разказвам, представих еднъж моя Скромник и моя Безпътен[13] с голям успех. И тогава аз бях още момиче, не бе редно да раждам[14]; подхвърлих детето, други прибраха моето първиче – и то израстна под вашата благородна опека, вие го отхранихте да порасте. Оттогава смятам, че вие сте се заклели във верност към мен. И така, подобно на Електра в трагедиите на поетите, тая моя комедия иде при вас и се надява да ви познае като ценители пак тъй просветени[15]. Щом зърна отрязаната къдрица от косата му, тя го позна. И вижте моята комедия колко е скромна и срамежлива сега: тя не иде с онова увиснало кожено късче отпреде – дебело, червено на върха, за да разсмива простаците; тя не се подиграва на плешивите глави, не играе оня срамотен танц кордакс. В моята комедия няма такива дъртаци, които, като декламират стиховете си, бият с тояга партнерите си, за да минат за духовити. Тя не се хвърля на сцената с пламнали главни и с крясъци: „У-у! У-у!” Не. Тя излиза пред вас, като се осланя само на своята вътрешна сила и на своята поезия. И аз, макар и да съм такъв велик поет, не съм горд. Нито пък искам да ви лъжа, като ви представям едно и също нещо по два и по три пъти. Не, аз винаги създавам нови творения, оригинални и различни едно от друго – всички съвършени и възвишени. Бих по търбуха Клеона[16], когато той бе всесилен; сега, когато той е мъртъв и безсилен, не смея да го закачам. Моите съперници, другите комици, правят тъкмо обратното. За наследника на Клеона, за Хипербола мълчаха, докато бе на власт; падна – и се нахвърлиха върху него и върху майка му. Ето, от тях най-напред представи своята комедия „Марикас” онзи мазен Евполис[17]. И то не бе негова комедия, а моя. Тоя крадец взима, че глупаво облича моите „Конници” в други дрехи, уж да ги измени малко, прибавя една отвратителна пияна бабичка да танцува срамотния танц кордакс. Или пък старата онази басня на комика Фриних, който изкарва на сцената едно морско чудовище, за да погълне бабичката. После върху падналия Хипербол се нахвърли и комикът Хермип, след него много други и всички само току предъвкват моето сравнение с тлъстата ягула. Бих желал тези, на които се нравят такива комедии, да не могат да търпят моите. А вие, които се наслаждавате от моята поезия и от мене самия – бъдещето ще ви слави заради вашия тънък усет.
Полухор [Строфа]: Царю небесни, властник на боговете, Зевс велики – най-напред теб призовавам да дойдеш и почетеш нашите песни, нашите игри. И теб, премощни тризъбецодържецо Посейдоне; ти, с бури разтърсваш и суша, и соленото море. И теб, Ефире, най-знатни родителю наш, ти, който всички ни храниш. И теб, Аполоне, ти, който държиш юздите на огнената колесница и който обгръщаш цялата вселена с бляскави лъчи, ти, Фебе, велик и на небето, и на земята.
[Хорът на Облаците от свое име се обръща към гражданите]: Просветени зрители, напрегнете вниманието си и ни чуйте добре. Вие ни обидихте и ние искаме да ви укорим явно. От всички богове ние най-много полза сме ви принесли – на вас и на вашия град. На всички богове принасяте жертви, само за нас нищо. А ние сме ви закриляли. Ето – вие решите някой глупав и безнадежден поход – ние почваме да гърмим и да валим. Изберете ли за пълководец тоя враг на боговете, този пафлагонски кожар Клеон – ние набръчкаме вежди, избухваме с нашия гняв: светкавица блесне, гръмотевица гърми, месечината изменя пътя си, слънцето забулва своя светъл лик и не иска да ви грее с пълководец като Клеон. И все пак, вие го избрахте. Да, право казват, Атина взима само гибелни решения. Но боговете обръщат грешките ви в добро. Искате ли и сега да бъде сполучлив вашият избор? Добре. Осъдете за продажност и за злоупотреба тая граблива врана Клеон[18], турете на врата му едно хубаво намазано въже и вашата грешка ще баде поправена, и веднага държавата ви ще зацъфти, както някога.
Полухор [Антистрофа]: Помогни ми и ти, Фебе, царю Делфийски, ти, който си господар на високите Кинтийски скали; и ти, блажена Дево Артемидо, която живееш в златните свои чертози в Ефес, дето ти се покланят нежните (600) белоснежни лидийски моми; и ти, богиньо на нашата родина, Атино, с тая царска егида, закрилнице на държавата ни, и ти, който скиташ из парнаските долове и чуки заедно с твоите делфийски вакханки и разтърсваш димния плам на високите борини, о Дионисе веселодушни!
Хор: Тръгвахме насам. Иде при нас Месечината и ни заръчва от нея да ви донесем много здраве – вам, атиняни, и на вашите приятели. Това едно. Сетне каза, че ви е сърдита. Вие сте се отнесли с нея много зле, с нея, която само добро ви е правила - и то не на думи, а на дело. Преди всичко, всеки месец, благодарение на нея, вие спестявате най-малко по един лев за осветление. Защото всеки казва на слугата си привечер, когато излиза: „Момче, не купувай борина, има такава хубава месечина.” И после още хиляди други добрини. И при това вие не пресмятате правилно дните. Вашият календар е една бъркавица. И затова боговете се карат на Месечината всеки път, когато се върнат у дома и не намерят очакваните гозби. Гражданите не забелязали деня, в който било отредено да се празнува. В известни дни, когато трябва да принасяте жертви на боговете, вие търгувате, вие работите по съдилищата. А често, когато ние, боговете, гладуваме от скръб поради смъртта на Зевсовите деца Мемнон и Сарпедон, вие се предавате на веселие, правите на боговете обилни излияния и жертвоприношения. Ето защо миналата година, когато по жребий се възложи на Хипербола да бъде пратеник в свещения съвет на Амфиктиониите, ние, боговете, му грабнахме венеца. И с право. Само така ще научи той, че дните на живота трябва да се нареждат според Месечината.
Сократ: О, Дишание! О, Хаос! О, Въздух! Не съм виждал досега толкова див човек, толкова глупав, толкова тъп, толкова безпаметен като тоя. Тъкмо заучи някоя дребна тънкост, току я забрави, още преди да я научи. Но все пак, имам надежда, ще го изведа вънка на светло. Стрепсияде, къде си? Излез, взимай си леглото.
Стрепсияд: Но дървениците не ми позволяват да го изнеса.
Сократ: Стига де! Постави го тук и слушай.
Стрепсияд: Ето.
Сократ: Е, сега какво по-напред искаш да научиш от това, което досега не си учил? Ритми ли, размери ли или поеми.
Стрепсияд: За размерите, моля. Защото неотдавна брашнарят ме излъга точно с две крини.
Сократ: Не затова говоря. А кой размер считаш най-хубав: тристъпния или четиристъпния?
Стрепсияд: Предпочитам полушестостъпния.
Сократ: Ти говориш глупости, човече.
Стрепсияд: Обзалагам се с теб, ако твоят четиристъпен размер не е полушестошестинен.
Сократ: По дяволите! Колко си див и неук! Но да видим, може би за ритмите по-скоро ще можеш да научиш нещо.
Стрепсияд: И какво ще ми помогнат тия ритми за моето препитание?
Сократ: Преди всичко, ти ще бъдеш по-приятен и ще изглеждаш просветен във време на угощенията. Сетне, ти ще можеш да различаваш кое се вика военен ритъм, кое дактил.
Стрепсияд: Дактил ли? Че това зная вече.
Сократ: Кажи.
Стрепсияд: Че това не е ли дактил тоя пръст[19]? Като бях дете, служех си и с тоя.
Сократ: Дивак! Простак!
Стрепсияд: Проклетнико, че защо ми е да уча всичко това?
Сократ: А какво?
Стрепсияд: Научи ме, научи ме на оная пренеправа дума.
Сократ: Но ти трябва да научиш по-напред някои други неща. Кои от четвероногите са от мъжки род?
Стрепсияд: Че не съм луд да не знам кои са мъжки! Пръч, козел, бик, вълк, осел.
Сократ: Видя ли, че не знаеш? И на мъжкия, и на женския влък и осел казваш, че са от мъжки род.
Стрепсияд: Че как така? Сократ: Как ли? Има вълк и вълк.
Стрепсияд: Посейдоне! Имаш право. Е, как да назовавам женските?
Сократ: Вълчица, ослица.
Стрепсияд: Вълчица, казваш? Въздух! Отлично. И само зарад тоя урок ще напълня твоите нощви с брашно с пъп.
Сократ: Ето ти сега и друга грешка. Нощви казваш също като да са от мъжки род, когато те са от женски.
Стрепсияд: Че как така съм ги наричал кога са от мъжки род?
Сократ: Разбира се. Наричаш ги. Също като кога казваш Клеоним – Клеоними.
Стрепсияд: Не разбирам. Разправи.
Сократ: За тебе все едно нощви или Клеоними.
Стрепсияд: Но, драги мой, Клеоним няма дори и нощви; хлябът си меси в дибек. Тогава как, как да казвам?
Сократ: Как ли? Трябва да кажеш твоята нощва, както би казал твоята Сострата.
Стрепсияд: Ще рече женската нощва?
Сократ: Сега добре го каза.
Стрепсияд: И така нощва, Клеонима[20].
Сократ: А сега трябва да те науча кои имена са женски, кои мъжки.
Стрепсияд: Че не зная ли кои са женски?
Сократ: Кажи де. Стрепсияд: Лизила, Филина, Клитагора, Димитрина. Сократ: А кои са мъжки имена? Стрепсияд: Хиляди – Филоксен, Мелезиас, Аминиас.
Сократ: Глупак. Това мъжки имена ли са?
Стрепсияд: Според вас тия не били мъжки имена?
Сократ: Разбира се, не. Защото ако срещнеш Аминиас, как ще го извикаш?
Стрепсияд: Как ли ще го извикам? Така: Ела, ела Аминиа[21].
Сократ: Видя ли? Ти му даваш женското име Аминиа.
Стрепсияд: Е, пък не е ли право, щом той отбягва да служи като войник? Но защо ми е да уча всичко това, което се знае от всички?
Сократ: Нищо, нищо. Но ти я легни тук.
Стрепсияд: За какво?
Сократ: Измисли нещо за твоите работи.
Стрепсияд: Моля ти се, не ме карай да лягам на това легло. Ако е необходимо да се легне, кажи ми да легна на земята и ми заповядай там да мисля, каквото ще мисля.
Сократ: Не, не може.
Стрепсияд: Горко ми! Как ли ще ме накажат днес тия дървеници!
(700) Хор: Мисли, изследвай; мятай се, премятай на всички страни, върти буден ума си; срещнеш ли някоя мъчнотия, веднага се обърни към друга мисъл. Само недей позволява сладкият сън да заседне върху твоите очи.
Стрепсияд: Ау! Оф, ау! Оф!
Сократ: Какво пъшкаш? Какво те измъчва тъй?
Стрепсияд: Горко ми! Умирам. Пълзят из леглото ми дървениците, хапят ме, разнищват ми слабините, смучат ми душицата, щипват ме между краката, горят ме отзад, убиват ме.
Сократ: Гледай да не те сполети нещо по-страшно.
Стрепсияд: Нима? Загубих си парите, загубих си спокойствието, кръвта, обущата и на всичкото отгоре трябва да бдя в това легло и то, когато едвам дишам.
Сократ: Хей, ти там! Какво правиш? Размишляваш ли?
Стрепсияд: Аз ли? Размишлявам, размишлявам.
Сократ: И какво измисли?
Стрепсияд: Дървениците дали ще оставят нещо от мен?
Сократ: Да пцовисаш, проклетнико!
Стрепсияд: Че аз пцовисах вече.
Сократ: Недей се изнежва, покрий си главата. Трябва да се изнамери някоя грабителска мисъл и едно скривалище за нея.
Стрепсияд: Ех, кой ли би могъл да ми даде в моите вълнени завивки някоя грабителска мисъл?
Сократ: Но я чакай пак да видя, какво направи тоя! Хей ти там, спиш ли?
Стрепсияд: Не, о, не, не, не, не.
Сократ: Улови ли нещо? Стрепсияд: Нищо. Сократ: Съвсем нищо?
Стрепсияд: Нищо, а само нещо в дясната ръка.
Сократ: Не ще ли си закриеш здника, че да измислиш нещо друго?
Стрепсияд: Защо? Моля ти се, Сократе, обясни ми това.
Сократ: Ти сам изнамери първом нещо, че сетне ми кажи и на мен.
Стрепсияд: Хилядо пъти ти казах какво искам. Чуй ме, искам да ме научиш как да не плащам дългове и лихви, разбери.
Сократ: Тогава покрий се, съсредоточи ума си, който е толкова лек; изучавай подробно, дели, разпределяй, изпитвай добре.
Стрепсияд: Оф! Оф!
Сократ: Стой мирно. И ако те хване някоя мисъл, отпусни я и пак лови, и мисли пак.
Стрепсияд: О, мили Сократе! Сократ: Какво, мили старче?
Стрепсияд: Намерих оная мисъл, която ще ме научи да не плащам лихвите.
Сократ: Казвай.
Стрепсияд: Научи ме сега. Да си купя една магесница тесалийска, да я накарам през някоя нощ да улови Месечинката, да я затвори в някоя кутийка като някое огледалце и да я пази...
Сократ: Каква ти полза от това?
Стрепсияд: Каква ли? Щом няма да изгрява месечина вече, няма да се плащат и месечни лихви.
Сократ: Че как тъй?
Стрепсияд: Че нали дълговете се разпределят на месеци и лихвите на месеци текат?
Сократ: Добре. Виж сега нещо по-тънко. Ако те осъдят да платиш пет таланта, какво ще правиш тогава?
Стрепсияд: Хъ! Хм! Какво ли? Не зная. Трябва да мисля.
Сократ: Ти не дръж мисълта завинаги около и при теб, а я пусни да витае във въздуха като някой бръмбар, вързана за краката с конец.
Стрепсияд: Намерих една мисъл гениална – с нея ще мога да отменя присъдата.
Сократ: Каква е тя?
Стрепсияд: Не си ли виждал у бакалите един прозрачен и хубав камък, с който добиват огън?
Сократ: Искаш да кажеш палителна леща?
Стрепсияд: Да. Сократ: Е, та?
Стрепсияд: Да отида с тоя камък да седна на слънце срещу съдията, когато пише присъдата. Ще стопя восъка, на който ще напише осъждането да платя.
Сократ: Хубаво, прекрасно!
Стрепсияд: О, колко се радвам, че унищожих един дълг от пет таланта!
Сократ: Ха, сега, дръж другия въпрос.
Стрепсияд: Кой?
Сократ: Дадат те под съд, нямаш свидетели, ще загубиш делото. Как можеш така да нагласиш работата, щото да осъдят противника ти вместо теб?
Стрепсияд: Просто и лесно. Сократ: Кажи де.
Стрепсияд: Да ти кажа. Щом има някое друго дело да се разглежда преди моето, ще ида и ще се обеся.
Сократ: Глупости!
Стрепсияд: Не, наистина, не. Не могат да ме съдят, щом видят, че съм умрял.
Сократ: Ти се играеш. Махни се. Не ща да те уча повече.
Стрепсияд: Защо така, мили Сократе, заклевам те в боговете, защо?
Сократ: Че ти току-що научиш нещо, веднага го забравиш. Я ми кажи, какво беше научил най-напред?
Стрепсияд: Ха, да видя, какво бе първото? Първото какво ли бе? Ха де! Какво бе онова, с което излъгахме брашното? А? Какво, че какво ли беше?
Сократ: Махай се по дяволите, глупако, ти нямаш никаква памет, дъртако!
Стрепсияд: Горо ми! Какво ще стане с мене? Ще трябва да загина, не можах да се науча да говоря ловко. Поне вие, Облаци, вие ми дайте някой добър съвет.
Хор: И ние, старче, даваме ти тоя съвет: ако имаш син да си отгледал, прати него тука да се учи.
Стрепсияд: О, аз си има един хубав и чудесен син. Но той не иска да разбере как страдам аз.
Хор: И ти му позволяваш това?
(800) Стрепсияд: Е, да – че той е едър и як. А после произхожда по майка от онази птица Кисира. Но пак ще ида да го търся. Ако не иска, ще го изпъдя из къщата си. А ти, Сократе, влез си вътре и ме почакай малко.
Хор (на Сократ): Разбра ли сега, че само благодарение на нас ти се отрупваш с велики блага? Ето ти един човек, готов да ти се подчини на всичко. Видя ли колко е възхитен, гледай да го обръснеш колкото се може по-ниско. Добрите сгоди рядко дохождат и бърже си отивот.
(В къщата на Стрепсияд баща и син се разправят)
Стрепсияд: Слушай, ти вече тука няма да останеш, заклевам се в Облаците. Върви и яж стълбовете на дядо ти Мегакла. Че само те са останали от славното му богатство.
Фидипид: Горкия! Какви беди са те сполетели, тате? Ти не ще да си с ума си, кълна се в Зевс Олимпийски.
Стрепсияд: Ето ти, ето ти тебе Зевс Олимпийски! Глупости! Ти си вече толкова голям и все мислиш, че съществува някакъв Зевс Олимпийски? Ха! Ха!
Фидипид: Че защо е пък тоя смях?
Стрепсияд: Мисля си, ти си все още малко момченце, щом още вярваш в ония старешки и изтъркани басни. Но я ела по-насам, за да се научиш на ум. Ще ти кажа нещо – щом узнаеш това – ще станеш веднага мъж. Само недей го казва другиму.
Фидипид: Ето ме. Сега казвай.
Стрепсияд: Ти се закле в Зевса, нали?
Фидипид: Да.
Стрепсияд: Видиш ли сега колко хубаво нещо е ученето? Няма Зевс, мой Фидипиде, няма.
Фидипид: А какво има? Стрепсияд: В и х ъ р ъ т танцува, той пропъди Зевса. Фидипид: Хей, ти полудя ли? Стрепсияд: Знай, така е. Фидипид: Кой казва това?
Стрепсияд: Сократ Безбожний и Херефонт, който мери стъпките на бълхите.
Фидипид: Ти дотам ли си полудял, че да идеш да вярваш на тия гадници?
Стрепсияд: Празни думи. Не говори така лошо за тия мъдреци и просветени хора. Те от пестеливост – от тях никой никога не се е ни бръснал, ни стригал, нито си е чистил и рязал ноктите, нито се е мил някога. А ти – като да бях умрял – взе че ми уми всички имоти. Ами, я иди по-скоро при тях и, вместо мене, учи ти.
Фидипид: Че какво добро може да се научи от тях?
Стрепсияд: Какво ли? Всичката човешка мъдрина. Преди всичко ти ще разбереш, че си простак и тъпак. Хм, я ме почакай малко тук.
Фидипид: Горко ми! Какво ще правя? Баща ми полудя. Дали да го обявя за невменяем, или да му заръчам смъртния ковчег?
Стрепсияд (Носи две жаби): Ха, сега, кажи какво е това. Казвай де!
Фидипид: Жаба. Стрепсияд: Хубаво. А това? Фидипид: Жаба.
Стрепсияд: И двете едно ли са? Смешен си. Още еднъж да не казваш така. Едната е мъжка, другата – женска. Едното е жаба, другото – жабок. А жаба, както каза ти, е само от женски род.
Фидипид: Жабок? Това ли е толкова дето си научил и учил? Затова ли отиде при онези най-безпътни деца на земята?
Стрепсияд: О, аз научих и много други неща, но едно уча, друго забравям поради напредналите си години.
Фидипид: Зарад туй ли си загуби и дрехата?
Стрепсияд: Не я загубих, а я посветих на философията.
Фидипид: А обущата си къде остави, глупако?
Стрепсияд: И аз, както Перикъл държавните средства: похарчих ги за необходими държавни нужди. Но я върви, ходи да влезем. Бъди виновен, ако трябва, само бъди послушен на баща си. Когато ти бе на шест години, аз ти се подчинявах тогава. Спомням си на Зевсовия празник, ти искаше да имаш една количка. Аз ти купих една с първия грош, който получих като съдия.
Фидипид: Скоро ще се каеш, че си искал това.
Стрепсияд: Блазе ми, послуша ме! (Завежда сина си при школата на Сократа). Ето го, ето го, Сократе, излез вече. Водя ти сина си; не искаше, но го принудих.
Сократ (излиза): Че това е още момченце, не е навикнало на тия кошове, в които ние окачваме нашите умове.
Фидипид: А за да навикнеш още по-добре, трябва да се обесиш в тях.
Стрепсияд: Я го гледай ти обесника! Ти смяташ да обиждаш учителя си?
Сократ: Ах, това „да се обесеш” колко наивно го каза и как го проплъзна през устните си! О, как ще се научи той да избягва присъдите, как ще посочва свидетели, как ще покъртва и как ще убеждава! И всичко това Хипербол научи само за един талант!
Стрепсияд: Не се безпокой, учи го. Той е даровит хлапак. Да, още като бе детенце, строеше къщички, дялаше корабчета, колички от кори режеше. А от корите за количките правеше жаби за чудо. Ти се потруди само да изучи той тия две речи. Тая добрата, оная лошата, която с криви думи събаря добрата. Ако не двете, то поне едната само и то без друго.
Сократ: Самите думи ще го научат.
Стрепсияд: Пък аз да си отида. Но ти не забравяй, той трябва да се учи как се противоречи на всяка истина.
(Правата дума и Кривата дума се донасят на сцената в клетки. Дегизирани са като петли, готови за борба. След като им подхвърлят малко чеснов лук, за да се подлютят, пускат ги навън).
Правата дума: Ела тук, покажи се на зрителите, ако смееш.
Кривата дума: Върви, където искаш. Тъкмо пред тълпите ще мога по-лесно и по-добре да те съсипя.
Правата: Ти да ме съсипеш? Че кой си ти?
Кривата: Дума. Правата: Празна дума.
Кривата: Но все пак ще те надвия, ако си уж права.
Правата: И с каква хитрина? Кривата: Ще изнамеря нови мисли.
Правата: Да, цъфтят тия мисли пред тези глупци тука.
Кривата: Не глупци, а мъдреци.
Правата: Ще те смажа като червей.
(900) Кривата: И с какво, кажи! Правата: С истината.
Кривата: Че аз ще я извъртя с усуквания. Защото, според мен, право няма на тоя свят.
Правата: Няма ли? Кривата: А, че къде е то? Правата: У Бога.
Кривата: Има право, ха! Тогава защо не е погубен Зевс, който хвърли в окови баща си?
Правата: О, лошо ми стана. Скоро дайте легена.
Кривата: Ти си глупав дъртак и нищо повече!
Правата: А ти си развратник и безсрамник!
Кривата: Какви хубави рози ми подхвърляш!
Правата: И сквернодумец. Кривата: Венец от крин ми свиваш. Правата: Отцеубиец.
Кривата: Как не виждаш, че ме пръскаш със златен дъжд!
Правата: А някога с оловен дъжд те пръсках.
Кривата: А сега това ми е като накит.
Правата: Какъв нахалник! Кривата: Какъв глупец!
Правата: Поради теб младежите не отиват вече на училище. Скоро ще разберат атиняните какви уроци дават тия на тези, които са тъй глупави да ти вярват.
Кривата: Позорно падна.
Правата: А ти си цъфнал. Колко беден беше, когато казваше: „Аз съм мизиецът Телеф” и пълнеше полите си с мъдростите и клетвите на Пенделена.
Кривата: Ех, че мъдрина каза! Правата: Ех, че глупост! Кривата: Напомни ми за теб.
Правата: И ти си глупав, и държавата, която те храни, за да покваряваш младежите.
Кривата: Само ти не ще можеш да учиш тоя младеж, ти, който се по-стар от дядо Кроноса.
Правата: Аз ами, кой друг? Стига той да не иска само славословия и усуквания.
Кривата (към Фидипида): Ела тука, остави тоя луд.
Правата: Ще те разплача само да се допреш до него!
Хор: Спрете караницата и обидите. Не е ли по-добре да си изложите всеки своето. Ти – това, на което учеше някога още, а ти – твоите модерни схващания. Той ще чуе препирнята ви и ще избере една от школите.
Правата: Съгласен съм. Кривата: И аз.
Хор: Добре. А сега кой от вас ще говори пръв?
Кривата: Нека той. От това, що ще каже, ще издялам нови думи и мисли и ще го забода като със стрели. И след това, ако продължава още да противоречи, ще му избода очите, ще му издраскам лицето с тия наши мъдрини, които са остри като жило на оса - и той ще умре.
Хор: Сега нека да се покажат тези. Те се осланят на хитрите речи, на тънките мисли и на своята опитност. Да видим кой ще надвие в препирнята, кой ще се покаже по-мъдър в думите си. Да, на голяма опасност е изложена тая мъдрост, заради която моите приятели почват страшна борба. О, ти, който си увенчал с толкова добродетели хората на миналите времена, застъпи се за делото, което ти е скъпо, покажи ни природата си.
Правата: Ще говоря за старото възпитание, ще кажа как бе поставено то, когато цъфтях аз и проповядвах истината и когато скромността бе на почит. Преди всичко тогава се смяташе за неприлично да бърборят кресливи хлапета. Когато отиваха на училище да се учат на музика, всички деца от махалата си вървяха наредени; и боси, дори и когато валеше сняг на едри парцали. А после, насядваха на земята с разчекорени крака, учителят ги учеше да пеят или някоя песен, като „Страшната Палада, що градовете разбива” – по стария мъжествен глас на бащите им. Ако някое от тях си позволеше да направи или да каже нещо неприлично, или да почне да пее с нежни мекушави тонове, като тия, които сега се разпространяват с такова усърдие от учениците на женствения поет Фриних, то се смяташе, че сквернят музите и много удари се сипеха върху него. А в палестрата децата трябваше да седят със стиснати и надлъж прострени крака тъй, че вънкашни хора да не могат да видят нищо неприлично. А когато ставаха, заглаждаха пясъка, за да не остане някой отпечатък от тялото им и да възбужда сладострастни мисли у другите. Никога никое дете не се намазваше с елей по-долу от пъпа. И затова на долните им части на тялото цъфтеше нещо като мъх и роса по праскови плодове сутрин. Те не се доближаваха до любовници с нежен и сладък глас, със страстни погледи, за да възбуждат сладострастието им. Седнали на трапеза, никой от тях не смееше да вземе ни репичка, ни зрънце анасон, ни лист от лютиче, преди да почнат по-старите, никой не смееше да яде рибата, печените гургулици, преди да му се позволи, нито да си кръстосва краката.
Кривата: Овехтели работи от времето на градозакрилника Зевса, когато му колеха цели бикове на празника; гъмжат старомодните закопчалки във вид на скакалци също и поети като отдавна забравения Кикид.
Правата: Да, но тъкмо това възпитание създаде калените маратонски борци. А ти учиш сегашните деца да се смърлушват в много дрехи. И кога ги видя на празника на Панатенеите да танцуват, просто побеснявам от гняв пред техните срамни кълчения с щита – с нищо не зачитат богиня Атина. И затова, момко, дерзай, избирай мене: аз съм Правата и Силната дума. И тогава ще се научиш да мразиш уличното, безнравствените къпални ще избягваш, от срамотните работи ще се стамуваш, ще се научиш да се докачиш и да пламтиш от истински гняв, когато те някой обиди в честта ти. После ще знаеш да правиш място на по-старите, да почиташ родителите си, да не ги обиждаш и да не допускаш нищо подобно: ти сам ще бъдеш жива срамежливост. Не ще се излагаш при танцувачките с бурните си ръкопляскания. Защото, ако се отдадеш еднъж на такива страсти, някоя развратница ще ти подхвърли ябълка - и беше, свърши се вече с твоето добро име. Не възразявай на баща си, не го наричай дъртак, не му напомняй старостта, която те е отгледала.
(1000) Кривата: Него ако послушаш, мамче, заклевам се в Диониса, ти ще станеш също като онези глупави Ипократови синове, с които всеки се подиграва, като ги нарича „мамини детенца”.
Правата: Не, не. Винаги ще си бодър и ще цъфтиш със своето здраве в гимназията. Няма да се скиташ из прашните улици да слушаш и да правиш гадни закачки, няма да те влачат по съдилища зарад леконравни постъпки. А ще си слезеш към Академията заедно с някой скромен твой възпитаник, ще отидеш под свещените маслини, ще легнеш там, на глава венец от бяла тръстика. Сладка ще ти е почивката, ще дишаш миризмата на тиса и на крехките тополени пъпки. Мило ще ти е да гледаш как се пука пролетта, да те приспива тихото шумолене на явора и на бряста.
Върши това, що ти казвам, мисли само за това. И твоите гърди винаги ще са здрави, пълни, кожата ти – светла, плещите ти – широки, езикът ти – къс, пълни бедрата, мирна главата.
Ако ли пък и ти се увлечеш от нравите на днешното време, преди всичко ще бъдеш бледен, с тесни плещи, със слаби гърди, дълъг език, мършави бедра, немирна глава, дълги процеси. Той ще те накара да вярваш, че туй, що е срамно, то е честно; туй, що е честно, то е срамно. И на туй отгоре ще те привикне на гнусните Антимаховски сладострастни щения.
Хорът (Антистрофа): О, поклоннико на тая възвишена и славна мъдрост! Колко сладко и колко хубаво е цветето на твоите думи! Блазе на ония, които са живели някога, във времената преди нас! А ти, комуто кимва мекушава и изтънчена сладкозвучна муза, ти трябва да кажеш нещо ново, защото твоят съперник бе славен. Както изглежда, ти трябва срещу него да пуснеш всички стрели на своя ум, ако искаш да го надвиеш и да не станеш смешен.
Кривата: Уф! Отдавна се задушавам вече, горя от желание да дам своите възрази и да съсипя всичко това. Истина, в училищата софистите ме наричат Кривата дума. Но това е затуй, защото аз най-напред измислих как може всеки да се противопостави на законите и правото. А това струва милион и повече – да се заемеш със защитата на кривата страна – и да спечелиш! И гледай сега как ще съборя възпитанието, за което иска да те спечели той. Първом той ти забранява да се къпеш в топли бани. Кои ти са доводите против топлите бани?
Правата: Защото са опасни, защото изнежват човека.
Кривата: Стой! Сега те улових през кръста, не можеш се отърва. Кажи: от синовете на Зевса, според теб, кой бе най-силен по дух и по тяло, кой изтрая най-тежките мъки и извърши най-големите подвизи?
Правата: Според мен, от Херакла по-силен няма.
Кривата: Така. А сега, кажи, моля, къде си видял да има Хераклови бани студени? И все пак, кой е бил по-силен от него?
Правата: Да, именно покрай тия заключения ние виждаме всички бани, изпълнени с младежи, които бездействат по цял ден в празни приказки, а гимназиите са празни.
Кривата: После ти осъждаш младежите, които се събират по площадите и улиците, а пък аз одобрявам това. Ако това бе така, както мислиш ти, Омир и Нестор не биха чели своите работи на площади и на улици, също и толкова мъдри хора. После ти казваш, че младежите не би трябвало да се предават на изкуството леко да говорят. Аз пък твърдя противното. Освен това ти им препоръчваш да бъдат целомъдрени. И двата ти съвета са еднакво вредни. Кажи кога си видял целомъдрието да е принесло някому полза? Отговори и се опитай да ме обориш.
Правата: На мнозина. Пелей например заради целомъдрието си доби чрез Хермеса от боговете един меч, който му спаси живота.
Кривата: Един меч. Тоя нещастник Пелей добива добив за чудо. Хипербол – онзи продавач на лампи – със своя разврат спечелил не един, а много таланти пари – не зная точно колко, но положително знам това – ни един меч.
Правата: Със своето целомъдрие Пелей спечели за жена и хубавата морска богиня Тетида.
Кривата: ... която го напусна после и си отиде. Именно защото той не беше страстен, съвсем не бе сладък и годен през цяла нощ да бди в леглото. А жените, както знаеш, мислят много другояче. Я се остави, ти си голям простак. А ти, момче, поразмисили всичко, каквото може да ти донесе разумното въздържание и онова, което ще ти отнеме: хубави момичета, жени, комар, ястия, питиета, безгрижни и буйни смехове. Щом като ще се лишаваш и от такива неща, защо ти е да живееш? Стига по това. Сега да минем към необходимостите на самата природа. Тя иска. И ти сгрешиш, блудстваш, браконарушаваш и хоп, пипнат на място. Загубен си, щом не си ловък в говоренето. А бъдеш ли с мене, не се бой – отдай се всецяло на страстите си, скачай, смей се, не се срамувай от нищо. Да речем, сварят те с чужда жена. Ти веднага кажи в очите на мъжа й, че нищо лошо не си направил. Или пък сравни своето положение с онова на Зевса; кажи, че и той не е можал да устои на любовта на жените. А ти кой си? Прост смъртен! Е, как можеш да си по-силен от Зевса!
Правата: Ами, ако твоя ученик набият на кол, ако му тикнат ряпа, ако го оскубят, ако го посипят после с гореща пепел по оскубаните части, както е законът за браконарушителите – как ще докаже това, че не е разкапан от разврата?
Кривата: Но какво лошо в това да си разкапан?
Правата: Има ли по-голям позор от това?
Кривата: А какво би казал, ако те оборя и тука?
Правата: Ще млъкна. Какво друго?
Кривата: Е, добре, казвай тогава нашите адвокати, какви са те?
Правата: Разкапници.
Кривата: Добре го каза. А демагозите?
Правата: Разкапници.
Кривата: Най-сетне ще признаеш, че говореше глупости. На зрителите – какви са те повече? Погледай ги добре.
Правата: Гледам ги. Кривата: И какво виждаш?
(1100) Правата: За Бога, повечето ми се виждат разкапаници. На, тогава знаем вече и тогова; също и тоя с дългите коси.
Кривата: Какво ти остава да кажеш още?
Правата: Победен съм. О, разкапници, земете това ми наметало, земете го; ето и аз се предавам на вас.
---
Сократ: Е, сега? Ще отведеш ли сина си или ще го оставиш да го уча да говори?
Стрепсияд: Учи го, наказвай го, не забравяй добре да му изостриш езика – от една страна за малки дела, от друга – за големите.
Сократ: Бъди спокоен. Ще ти го предам пълен софист.
Фидипид: И бледен, и разкапан, ха!
Стрепсияд: Земи го. Фидипид: Ще се каеш после. ---
Хорът: Зрители, съдии, ще ви кажем какво бихте спечелили, ако ни възнаградите, както що е право. Първом, когато ще искате на пролет да разорете нивите си, най-напред вам ще валим дъжд, а на другите – по-сетне. После ще ви пазим плодовете и лозята така, че нито суша да ги гори, нито премного дъжд да ги разкапва. Ако ли пък някой смъртен обиди нас, богините безсмъртни, той нека знае, че ще му отмъстим люто: земята му не ще му даде ни вино, ни хляб. Щом почнат да запъпват маслините и лозята му, нашето силно духане ще ги олющи. Ако прави керпичи, ще му валим, а с нашата едра градушка ще му изпотрошим керемидите. Ако той се жени или някой от неговите близки, или приятели, ще валим цяла нощ, та да не може да заведе у дома невестата си. И тогава той по ще желае да се пресели в Египет, отколкото да онеправдава нас.
---
Стрепсияд (Сам, смята): Още четири, още три, още два дена, още една нощ – после ето ти проклетият срок. Треперя, въздишам, зъзна: иде денят на стария и на новия месец. Ето ги всичките ми кредитори се заклеват, дават гаранция, решават да ме погубят и да ме съсипят. Аз ги моля да бъдат милостиви и справедливи: „Драги мой, недей иска сега ти пари, почакай малко за другите, прости ми за още по-другите.” А те казват, че по тоя начин те никога не щели били да си получат парите, дават ме под съд за измама, осъждат ме... Но, поврага! Нека ме съдят! Съвсем и не искам да зная, стига Фидипид да е изучил как се говори. Сега ще узная. Да похлопам на портите на школата. Момче, хей, момче, момче!
Сократ: Здравей, Стрепсияде!
Стрепсияд: Задравей, Сократе! Първом вземи тая торба брашно. Учителят не бива да се оставя без подаръци. Е, син ми, когото неотдавна взе при себе си на учение, научи ли вече онова прочуто слово?
Сократ: Научи го.
Стрепсияд: Блазе ми! О, всевластна измама!
Сократ: Сега вече можеш да се избавиш от каквото искаш съдилище.
Стрепсияд: Даже и свидетели да има, че съм взимал с лихва пари?
Сократ: Колкото повече свидетели, ако ще и хиляда да са, толкова по-добре.
Стрепсияд: Тогава да викна и кресна през глава. Горко ви, хей, лихвари! С вашите пари и с вашите лихви на лихвите, плачете! Вие не можете ми стори нищичко вече. Ето тука, в тази къща, се учи мой син, острят му езика от двете страни. Ето той е моят защитник, спасителят на моя дом, смърт за моите врагове! Ах, неговият беден баща – отрупан бе той с нещастия, сега син му го спаява. Иди скоро, повикай ми го. Мило дете, миличко, бързай, баща ти те вика.
Сократ: Ето го.
Стрепсияд: Приятелю, мой спътник, приятелю!
Сократ: Земи си дедето и си върви.
Стрепсияд: О, о, чедо! Ах, ах! Каква наслада усещам като гледам твоята бледост! По лицето ти се познава. Ти можеш най-напред всичко да отричаш, а после на всичко да възразяваш. Ето цъфти на твоите устни това: „Що казваш? Ти се преструваш, че си пострадал, когато ти сам си накарал други да страдат. И добре знам какво зло си им направил.” На, в лицето ти личи атическият поглед. А сега гледай да ме спасиш така, както що ме съсипа.
Фидипид: От какво се боиш? Стрепсияд: Старият и новият ден. Фидипид: Има ли стар и нов ден?
Стрепсияд: Денят, в който ще ме дадат под съд за дълговете.
Фидипид: Толкоз по-зле за тях. Защото не може да бъде това да има ден, който да е два дена.
Стрепсияд: Как?
Фидипид: Разбира се. Може ли една и съща жена, в едно и също време да бъде и стара, и млада?
Стрепсияд: По закон...
Фидипид: Аз ще кажа, че не разбират смисъла на закона.
Стрепсияд: Какъв е тоя смисъл?
Фидипид: Дядо Солон обичаше народа.
Стрепсияд: А това какво общо има с новия и със стария или с последния и с първия?
Фидипид: Законодятелят Солон бе определил за протестиране два деня – последния на стария месец и първия на новия. Гаранцията за даване под съд трябва да се дава само първия ден на новия месец.
Стрепсияд: А защо му бе и последният ден?
Фидипид: Защо ли? Бедний татко мой! Длъжниците имат един ден на разположение да си изравнят сметките доброволно. Не сторят ли това, другия ден – първия на новия месец – ще бъдат дадени под съд.
Стрепсияд: Тогава чиновниците защо взимат таксите за даване под съд и на двата деня – и на стария, и на новия?
Фидипид: Струва ми се, те вършат същото, което вършат и лакедемонците на трапезата при угощения: преди да е сложено, гълтат. Така и те – от бързане да вземат таксите по-рано – нали те са именно за тяхната заплата – приемат ги един ден по-рано.
(1200) Стрепсияд: Така ви се пада, о вие, нещастници, като сте толкова глупци, че ние си играем с вас – ние, учениците. Вие сте камъни, празно число, добитъци, овци за стрижене, счупени паници. Да – и за мене, и за моя син трябва да ликувам гръмко: „Колко си щастлив ти, Стрепсияде, колко си мъдър! И какъв син си отгледал!” Така ще ми викат и приятели, и всички зрители, когато ти с твоето ловко слово ще спечелиш делата в съда. Но нека по-напред те нагостя хубаво. Влизай у дома.
Пазиас (кредитор към своя свидетел, когото води, за да може после да докаже, че е започнал процеса правилно): Бива ли човек да си дава парите на заем? Не. По-добре щеше да бъде да си набръчкам челото и да откажа още тогава, отколкото сега да се излагам на толкова неприятности. Пък и тебе да влача по съдилищата, зарад моите пари да свидетелстваш – а на туй отгоре от приятел да стана неприятел на съседа си. Но все пак – никога аз няма да опозоря отечеството си, никога докато съм жив. И ще дам Стрепсияда под съд –
Стрепсияд: Ти кой си?
Пазиас: - и на стария, и на новия ден.
Стрепсияд: Свидетелствам: той каза и двата деня. Но защо ме даваш под съд?
Пазиас: Зарад онези дванайсет мини, които ти заех, за да купиш оня дорест кон.
Стрепсияд: Кон ли? Чухте ли – за кон. А вие всички знаете, че аз мразя конете.
Пазиас: Да, да. Ти се заклеваше в боговете, че ще ми върнеш парите.
Стрепсияд: Е, да: тогава моят Фидипид още не бе изучил онова непобедимо слово.
Пазиас: А сега – защото го е изучил – искаш да се откажеш от дълговете си?
Стрепсияд: Разбира се, иначе, защо ще ми е тая наука?
Пазиас: И ти ще се закълнеш в боговете, че не ми дължиш?
Стрепсияд: Какви богове? Пазиас: Зевс, Хермес, Посейдон.
Стрепсияд: Ех, да; бих дал най-после три гроша за едно заклеване.
Пазиас: Да се обесиш, безсрамнико!
Стрепсияд: Да те насоли човек и да те опече – тогава би мирясал.
Пазиас: Я го гледай, как се подиграва!
Стрепсияд: Тъкмо шест мери сол би стигнало.
Пазиас: Заклевам се в Зевса и във всички богове, няма да те оставя ненаказан, че си ми говорил така.
Стрепсияд: Много искам да знам за твоите богове. Учителят се смее кога чуе някой да се заклева в Зевса.
Пазиас: О, о! За тия твои думи ти някога ще отговаряш пред съда. А сега отговаряй: ще ми върнеш ли парите, които ми дължиш, или не? Имам си работа.
Стрепсияд: Почакай малко. Веднага ще ти отговоря точно. (Влиза вкъщи).
Пазиас: Какво ли ще прави?
Свидетелят: Мисля, иска да ти върне парите.
Стрепсияд: Къде е тоя, който иска от мен да му върна парите? Ха, казвай, какво е това?
Пазиас: Това ли какво е? Нощви.
Стрепсияд: Ти си толкова прост и пак искаш да ти върна парите? Няма да дам нито грош томува, който вместо да каже на тоя един предмет нощва – казва нощви.
Пазиас: Значи няма да си платиш дълга?
Стрепсияд: Не, доколкото знам аз. Я скоро да се махаш оттук! Ето ти вратата!
Пазиас: Ще си ида. Но знай добре, да не съм жив, ако не внеса залога и не те дам под съд.
Стрепсияд: Тогава ти искаш освен дванайсет мини да загубиш и залога? Ех, не ми се ще тъй да пострадаш, жал ми е за теб, дето казваш нощви, вместо нощва на едната нощва.
---
Аминиас (друг кредитор): О, о! Ах!
Стрепсияд: Ха. Кой е тоя, който се вайка така? Да не е това някой от нещастните богове на нещастният трагик Каркин?
Аминиас: Искаш ли да знаеш кой съм? Един нещастник.
Стрепсияд: Тогава върви си по пътя.
Аминиас: О, богове жестоки! О, щастие, което счупи колелата на моя живот! О, Атина Палада, ти ме погуби!
Стрепсияд: Че какво зло ти е направил Тлеполем?
Аминиас: Не се подигравай с мен, драги; а кажи на сина си да ми върне парите, които съм му дал, защото сега много зле ми вървят работите.
Стрепсияд: За кои пари говориш?
Аминиас: За тия, които той взе от мен под лихва.
Стрепсияд: С теб ще да се е случило някое нещастие, както изглежда.
Аминиас: Да, паднах от колата.
Стрепсияд: Тогава защо говориш такива глупости, като кога си паднал от магаре?
Аминиас: Искам си парите – това ли наричаш ти глупости?
Стрепсияд: Не, не може да бъде другояче, ти си луд.
Аминиас: Какво?
Стрепсияд: Ти наистина ще да си имал сътресение на мозъка.
Аминиас: Заклевам се в Хермеса, ще те дам под съд, ако не ми платиш дълга.
Стрепсияд: Кажи ми, какво мислиш, водата, която Зевс праща от небето във вид на дъжд – тя винаги нова ли е или е същата, която слънцето изсмуква от земята?
Аминиас: Не знам и не искам да знам това.
Стрепсияд: Е, тогава как се осмеляваш да искаш пари ти, който не знаеш нищо за небесните работи?
Аминиас: Ако не си улеснен сега, плати ми само лихвите досега.
Стрепсияд: Какви животни са тия лихви.
Аминиас: Лихви ли? Всеки месец, всеки ден дадените на заем пари растат и растат заедно с времето. Това е лихви.
Стрепсияд: Хубаво каза. Е, та какво после? Ти мислеш ли, че морето сега има повече вода, отколкото някога?
Аминиас: Не, толкова. То не бива да се увеличава.
Стрепсияд: Е, морето, в което се вливат всички реки, не ставало по-голямо и с по-много вода, а ти искаш твоите пари да стават повече? Я, махай се оттука, че ако зема тоя остен.
Аминиас: За това деяние ще повикам свидетели.
Стрепсияд: Не ще ли се махнеш вече, какво чакаш още? Хей, старо харо!
Аминиас: Това е вече повече от нахалство.
(1300) Стрепсияд: Още ли стоиш? Чакай да те мушна отзад, ти, лош вол. Бягаш сега, а? Щях да те науча тебе и твоята кола, и твоите колела!
Хор (Строфа): Ето къде водят лошите работи. Тоя старец иска да не връща парите, които е зел на заем. Но, без друго, днес ще му се случи нещо, което скоро ще го накаже зарад неговите лоши помисли. Отдавна гори той от желание син му да може да оборва правото и да печели и най-несправедливите дела. Това негово желание ще се изпълни. И скоро, скоро може би той ще поиска син му да е ням.
---
Стрепсияд: Олеле, олеле! Съседи, роднини, съграждани, помощ, спасете ме, убиват ме! Горко ми! О, главо моя! О, уста моя! Проклетнико, ти биеш баща си!
Фидипид: Да, татко.
Стрепсияд: Ето, вижте, признава, че ме бие.
Фидипид: Разбира се.
Стрепсияд: Ти проклетнико, ти отцеубиецо, ти разбойнико!
Фидипид: И викай си ти, и повтаряй, и ме наричай каквото искаш – толкова по ми е приятно.
Стрепсияд: Мръснико!
Фидипид: Обсипвай ме с розите на твоя език.
Стрепсияд: Ти биеш баща си?
Фидипид: И ще докажа, че имам право да те бия.
Стрепсияд: Безсрамнико! Как щяло да е право да биеш баща си?
Фидипид: И това ще докажа и ще победя с езика си.
Стрепсияд: И това ще докажеш?
Фидипид: Няма нищо по-лесно от това. Избирай, коя от двете речи искаш да ти държа?
Стрепсияд: От кои речи? Фидипид: Правата или кривата?
Стрепсияд: Да, аз те накарах да учиш как се оборва правото и сега ти искаш мен да ми докажеш, че имаш право да биеш баща си, че това е почтено!
Фидипид: Да. И така ще ти докажа, щото, след като ме чуеш, сам няма да ми възразиш на това.
Стрепсияд: Е, добре. Кажи какво ще кажеш.
Хор: Потруди се, с т а р ч е, да намериш начин да го надвиеш. Защото той, ако не бе убеден в своята сила, не би бил тъй дързък. Има нещо, което го прави толкова сигурен. Явно е, душата му не се смирява. Но я кажи на хората, откъде изникна тая крамола, без това не можеш да минеш.
Стрепсияд: Ще ви кажа от какво се започна препирнята. След като ядохме, казах му да вземе лирата и да запее песента на Симонида за златното руно. А той току ми викна, глупаво било да се пее с лира и във време на пиене, като някоя жена, кога меси хляб.
Фидипид: И нямах ли право още тогава да те набия и да те мушкам, когато ти ме караше да пея? Аз скакалец ли съм или какво?
Стрепсияд: Тъкмо това ми говореше още вътре и казваше, че Симонид бил лош поет. И все пак, аз се въздържах, насилих гнева си. После му казах, вземи поне едно миртово клонче и ми кажи няколко стиха от Есхила.
Според мен, насмя се той, Есхил е пръв между поетите, защото неговите стихове бучат, бурни, безбрежни, твърди, груби. Е, още тогава, знаете ли, как кипна душата ми? Но пак задуших гнева си и казах: Е, тогава, кажи някои от новите прочути поеми! И той – какъв позор! – почна да декламира нещо от Еврипида, който разправя как един брат обезчестил сестра си, родена от същата утроба[22]. Аз вече не можах да се сдържа и почнах да го ругая по най-остър начин. След това, както става обикновено, почнахме да се надругаваме. Току скача той върху ми, счупва ми кокалите, смазва ме, дави ме, убива ме.
Фидипид: Нямах ли право? Че защо не викаш ти, че Еврипид е най-гениалният поет на севта?
Стрепсияд: Еврипид най-гениален? Ах, да бих могъл да говоря! Но ударите пак ще се струпат върху ми.
Фидипид: Разбира се; и с право.
Стрепсияд: Как така с право? Безсрамнико! Да биеш мен, който те родих и отгледах! Ти едва бъблеше, аз се мъчех да отгадая какво желаеш. Ти речеш „брин” – аз разбирах, донасях ти вода. Викаш „мама”, аз ти донеса хляб. Едва изречеш „ака” – аз те грабна и те изнеса навън, и те държа. А сега, когато ти ме давеше, аз крещях, ревях, че ще се изходя от болки, а ти, разбойнико, не иска да ме изнесеш. И аз се изаках така, както си ме душеше ти!
Хор (Антистрофа): Знаем, младите горят от нетърпение да чуят какво ще отговори Фидипид. Защото, ако той съумее да докаже, че е имал право тъй да постъпи с баща си, тогава ние не даваме ни счупена пара за кожата на по-старите. И така, сега твой е ред да говориш, о създателю и носителю на нови идеи, да намериш средства да ни убедиш. Дай на твоя език сила да добие право.
Фидипид: Колко сладко е да си пропит от (1400) нови и гениални мисли и да можеш да презираш установените закони! Ето аз, докогато се грижех само за конете си, не можех да кажа три думи подред, без да сбъркам. А сега, когато тоя мой баща ме отмахна от тия работи и аз се предадох на възвишени мисли и речи, и дълбоки размишления, надявам се, мога напълно да докажа, че е право човек да бие баща си.
Стрепсияд:Тогава, препускай. И хиляди пъти ми е по-добре да ти храня конете, отколкото да ти търпя боя.
Фидипид: Ще почна оттам, дето бях, когато ме прекъсна, и, преди всичко, това ще те запитам: кога бях дете биеше ли ме ти?
Стрепсияд: Да, защото те обичах и ти мислех доброто.
Фидипид: Е, кажи ми, моля ти се, не е ли право и аз така да ти мисля доброто и да те обичам, и да те бия, ако боят е обич?
Как щяло така да бъде – твоето тяло да е неприкосновено за бой, а моето да е за бой? Че и аз нали съм син на свободен баща? Децата плачели – ами бащата не може ли да плаче? Ще кажеш, от закон било тъй отредено, децата да бъдат бити? Тогава – аз ще кажа, че старците са дваж по деца. И много по-уместно е старците да плачат, отколкото децата, защото много по-голяма е грешката, която те грешат.
Стрепсияд: Но никъде няма това – бащите да бъдат бити от синовете си.
Фидипид: Че не е ли бил и той човек, който пръв е създал тоя закон, не е ли убедил и той с думи нашите предци да му се подчиняват? Ами аз нямам ли право да установя за в бъдеще нов закон, според който децата да имат право да бият бащите си? За боя, който сме търпели преди моя закон, ние можем да ви простим. Ние не се оплакваме, че вие сте ни бъхтили безнаказано. Но не виждате ли петлите или другите животни, как се бият с бащите си? И при това, между тях и нас няма почти никаква разлика, освен тая, че те не внасят предложения в събранието.
Стрепсияд: Щом искаш във всичко да си като петлите, защо и ти не се ровиш в сметта и не спиш по градините?
Фидипид: Сравнението съвсем не е така, даже и сам Сократ не би направил това.
Стрепсияд: Ако е така, и ти не бий. Иначе, ти сам себе си ще виниш някога.
Фидипид: Отде - наде?
Стрепсияд: Затова, защото е право аз тебе да наказвам, а ти твоя син, ако ти се роди някога.
Фидипид: Ами, ако нямам си? Тогава напразно ще да съм плакал толкова, а ти ще ми се смееш под носа, дори и когато умираш.
Стрепсияд: Да. Според мен, вие, мои връстници, той има право. Трябва да им се признае това, което е тяхно право. Право е да ни бият, щом мислим лоши мисли.
Фидипид: Изпитай сега другата реч.
Стрепсияд: Загинах, ако не сторя това.
Фидипид: И може би не ще се сърдиш за това, което ти направих?
Стрепсияд: Я ми разправи, от това пък каква облага ще изтегля?
Фидипид: Както бия теб, така ще бия и майка си.
Стрепсияд: Какво думаш ти? Че това е още по-грозно.
Фидипид: А какво ще кажеш, ако докажа с кривата реч, че трябва човек да бие майка си?
Стрепсияд: Е, е! Ако направиш и това, не ти остава нищо друго, освен да се хвърлиш сам във Варатрон, гдето хвърлят осъдените на смърт. Хвърли и Сократа, хвърли и Кривата онази реч. Облаци! От вас ми дойдоха тия тегла – а вам се бях доверил всецяло аз!
Хор: Сам си виновен за всичко, що теглиш, защото ти сам тръгна по пътя на злото.
Стрепсияд: Защо не ми казахте това още тогава, а мене, простият селяк, ме излъстихте с надежди?
Хор: Ние винаги постъпваме така, щом разберем, че някой се предава на лоши мисли. Тласнем го в беда, че той да се научи да почита боговете.
Стрепсияд: Уви! Горчиво е това, Облаци, но е вярно. Не трябваше да гледам да не върна парите, що съм взел на заем. А сега, мили мой, ела с мен, за да накажем тоя нечестивец Херефонта, пък и Сократа, които измамиха и двама ни.
Фидипид: О, не, не. О, не, не. Не искам да обиждам учителите си.
Стрепсияд: Но трябва да се почита Зевс, закрилникът на бащите.
Фидипид: Ето ти пак сега Зевс, закрилник на бащите! Какъв си глупав! Нима има такъв Зевс?
Стрепсияд: Има.
Фидипид: Не може да бъде. Нали царува Вихърът, който изгони Зевса?
Стрепсияд: Не го е изгонил, ами аз мислех така тогава за тоя Вихър.
Фидипид: Тогава дръж за себе си тия твои глупости.
Стрепсияд: Ах, каква бе тая моя лудост! Колко съм бил глупав, че зарад тоя Сократ се отказах от боговете. А ти, мили Хермесе, не ми се сърди, не ме погубвай; прости ми. Тяхната бъбривост ме подлуди. И дай ми съвет, дали да ги дам под съд, или да направя нещо друго, което ти отредиш. (Замисля се). Право ми казваш, не трябва съд. По-добре още сега да подпаля къщата на тия празнословци. Ела, ела, Ксантий, вземи една стълба, излез, земи една брадва, сега качи се на тая школа, откърти покрива, ако обичаш господаря си, нека падне върху им. А на мен – донесете ми една пламнала главня. Аз ще ги науча тях, ще им отмъстя на тия лъжци.
Ученик (Отвътре в школата): О, о!
Стрепсияд: Хайде сега – нека тая главня им хвърли живи пламаци.
Ученик: Човече, какво правиш?
Стрепсияд: Какво ли правя? Какво друго, ако не това, че водя препирня за възвишени работи с гредите на тая къща?
Втори ученик: Хей, кой ни пали школата?
Стрепсияд: Онзи, комуто откраднахте дрехата.
Трети ученик: Погубваш ни, погубваш, хей!
Стрепсияд: Тъкмо това искам и аз. Стига брадвата да не излъже надеждите ми или пък аз да не падна и да си разбия главата.
Сократ: Хей ти там на покрива, какво правиш?
Стрепсияд: Рея се из въздуха и наблюдавам слънцето.
Сократ: Ах, горко ми – задуших се.
Херефонт: Изгорях.
Стрепсияд: А защо сквернихте боговете? А защо се блещихте на месечината? (Към слугата Ксанти). Дръж ги, удряй, убий ги! Има защо, а най-много зарад тяхното безбожие.
Хорът: Да излезем оттук . Днес хорът напълно извърши своята работа.
К Р А Й
[1] iJvppo" = кон. [2] Дорест кон, Конерад, Хубавоконен. [3] Фейдомай = пестя. [4] Фидипид = кон за лукс и пестя.
[5] Сцената е същата само че на срещната страна се предполага школата на Сократ.
[6] Младежите се събирали на учение в палестрата. Сократ, който често се навъртал там, за да приказва, тоя път уж се готви да направи някой опит, а в това време открадва дрехата, която ще продава.
[7] По онези времена в Атина били докарани триста пленени лакедемонци, които били обсадени дълго в Срактерия. Стрепсияд ги сравнява с тях поради измършавелите им лица.
[8] Атиняните били толкова пристрастени към процесите, щото Стрепсияд не може да си представи Атина, даже и на карта, без съдии. Против тая страст на атиняните Аристофан е написал комедията „Осите”.
[9] Атамас – герой на Софоклова трагедия. Всяко животно за жертва е било украсено с венец.
[10] Театралните представления, които са посветени на Диониса.
[11] Парабазата е съществена част от античната комедия. В нея се говори без маски, обикновено бързо и в анапести. Парабазата няма нищо общо с действието и събитието на комедията. Тя е нещо като свободна трибуна в самата комедия. Често поетът говори от свое име и за себе си.
[12] Аристофан представя своята комедия „Облаци” още в 423 г. Бил победен от гениалния си съперник Кратинос и от един посредствен комик, по име Амейпсияс. Аристофан получил само трета награда. Огорчен от това, той се заел да преработва своята комедия. Ние сега притежаваме преработеното издание. В парабазата се говори за първото. Сравни предговора.
[13] Два противоположни характера от комедията на Аристофана „Угощението”, която е изгубена и от която са запазени само някои незначителни откъслеци.
[14] Първите си произведения Аристофан е представил под името на двама свои сътрудници Клеонид и Калистрат, после негови актьори. Някои мислят, защото само 30-годишен мъж било позволено да представя от държавната сцена.
[15] Сравни трагедията на Есхила „Орест”, Всемирна Библиотека № 116. Намек върху странното опознаване на Орест от Електра при гроба на баща им само по една отсечена къдрица.
[16] В комедията „Конниците” всесилният демагог Клеон се напада с нечувана дързост от страна на Аристофана.
[17] След Аристофана най-любимият и най-елегантният комик, паднал на бойното поле на 35-годишна възраст.
[18] Явно е, тая част на парабазата е остатък от първото издание на „Облаците”, когато Клеон е бил още жив и всесилен.
[19] Дактилос значи пръст, значи и дактил – размер. Стрепсияд прави неприлични намеци.
[20] Аристофан представя Клеонима като жена поради неговата прочута страхливост.
[21] Игра с окончанията на имената. Звателен падеж на гръцки от Аминиас е Аминиа – значи женски род.
[22] Еврипид, като поет на модерните, често е третирал подобни сюжети, дето страстите не познават никакви граници. Затова Аристофан мрази Еврипида.
]]>
ОБЛАЦИТЕ
Превод: Александър Ничев, 1985
Електронна обработка: Деница Соколова, Моника Златева, 2005
]]>
ОБЛАЦИТЕ
Превод: Александър Ничев, 1985
Електронна обработка: Деница Соколова, Моника Златева, 2005
ЛИЦА:
СТРЕПСИАД
ФИДИПИД
РОБ НА СТРЕПСИАД
УЧЕНИЦИ НА СОКРАТ
СОКРАТ
ХОР ОТ ОБЛАЦИ
КРИВ ДОВОД
ПЪРВИ ЗАЕМОДАВЕЦ
ВТОРИ ЗАЕМОДАВЕЦ
Действието се развива вАтина
ПРОЛОГ
На сцената се вижда къщата на Стрепсиад, в нея – две легла: на бащата и на сина. В съседство – къщата на Сократ. Стрепсиад седи в леглото, синът му спи.
СТРЕПСИАД Ох, ох! Ох, ох!
О, Зевсе, царю, ама дълги нощите!
Безкрайни са! Не ще ли съмне някога?
Отдавна чух петела. А пък робите
си хъркат! Не, не, по-преди бе иначе.
Проклинам те, война, за много работи!
Не мога даже да накажа роба си!
( посочва сина си)
И този тук отличен момък цяла нощ
не се разбужда, не, загърнат хубаво
във пет кожуха, си пърди. Но ха сега
да се завием и да си похъркаме!
( ляга)
Но не, не мога да заспя, че хапят ме
безброй разноски, конски ясли, дългове
на тоя, моя син. С коси нестригани,
той язди кон, препуска с колесници и
коне сънува. Аз умирам, гледайки,
че месецът показва вече двайсети.
Та лихвите вървят! ( Вика на Роб.) Момче, дай лампата
и ми донеси тефтера, че да видя аз
кому дължа и да пресметна лихвите.
Робът изпълнява. Но я, какво дължа? ( Чете. ) “На Пазий двадесет.”
Защо на Пазий двадесет? Кога ги взех?
Когато купих онзи кон със пръските.
Очите с камък да ми бяха пръснали!
ФИДИПИД (бълнува)
Филоне, не е честно! Карай в пътя си!
СТРЕПСИАД
Това е то бедата ми, съсипа ме!
Дори в съня му конни състезания!
ФИДИПИД (бълнува)
И колко кръга прави колесницата?
СТРЕПСИАД
И аз заради тебе правя кръгове.
Но я, след Пазий кой е тук? Аминий ли?
(чете)
“ Три за колцата и колелетата!”
ФИДИПИД ( бълнува)
Отвеждай коня, подсуши го хубаво!
СТРЕПСИАД
Но, драги, ти ми пресуши кесията.
Осъден съм да плащам, а за лихвите
ми искат залог. ФИДИПИД (събужда се) Татко бе, какво така
се тръшкаш цяла нощ и недоволствуваш?
СТРЕПСИАД
Ох, хапе ме и нямам мир от ...бирника!
ФИДИПИД
Че остави ме да заспя за мъничко!
(Заспива) СТРЕПСИАД
Добре де, спи. Но знай, че всички дългове
ще паднат най подир върху главата ти!
Ох!
Да беше пуста опустяла свахата,
която ме склони да взема майка ти!
За мене беше най-приятен селският
живот, сред кал и плесен, сред запуснатост,
с пчели, овци, маслини в изобилие.
И аз, селякът, се сродих с Мегакловци,
взех племенница на Мегакъл, гражданка,
като Кисира, важна и разглезена.
През сватбения ден седях до булката,
вмирисан на шира, на вълна, сирене,
а тя - на миро, на шафран, на разходи,
целувки страстни, лакомия, любене...
Не бе ленива, но широкопръста бе.
И често, като й показвах плаща си,
мълвях: “Жена широки ти са пръстите!”
Лампата угасва. РОБЪТ
Във лампата ни вече свърши маслото.
СТРЕПСИАД
Запалил лампа, дето гълта маслото!
Ела тук да ти дръпна бой!
РОБЪТ Защо пък бой? СТРЕПСИАД
Защо си поставил от дебелите
фитили!
Робът излиза с лампата, след малко я носи запалена.
Като се роди момчето ни,
на мене и на моята добра жена,
за името му взехме да се караме.
Тя искаше на “ип” да бъде името –
Ксантип, Харип или пък Калипид да е –
а аз предлагах Фидонид, на дядо му.
Бе дълга разправията и с времето
решихме Фидипид да му е името.
А майка му го вземаше и галеше:
“Стани голям, ще ходиш като вуйчо си
Мегакъл с колесница, дреха пурпурна!”
Аз виках пък: “Ще водиш като татка си
кози от планината, с дреха кожена
на гръб!” Но той не ми послуша думите,
доведе ме до конска паралипсия.
И тъй сега, като размислях цяла нощ,
открих една пътечка, дивна работа,
отправя ли го в нея, знам, избавен съм.
Но искам най-напред да го събудя аз.
Как бих могъл да го събудя лекичко?
Как? Фидипиде, Фидипидчо! ФИДИПИД (събужда се) Слушам те. СТРЕПСИАД
Ха целуни ме и ми дай ръката си!
ФИДИПИД Добре. Защо? СТРЕПСИАД Обичаш ли ме, миличък? ФИДИПИД
Кълна се в онзи Посейдон, конярина!
СТРЕПСИАД
Недей ми споменава за конярина,
че този бог ми причинява болките.
Но, сине, ако ме обичаш искрено
и силно, чуй съвета ми. ФИДИПИД Какъв е той? СТРЕПСИАД
О, час по-скоро промени живота си,
учи каквото аз ти кажа, моля те.
ФИДИПИД Добре, кажи. СТРЕПСИАД И ще го сториш? ФИДИПИД Сторвам го, кълна се в Бакхус! СТРЕПСИАД Погледни насам сега.
Ти виждаш тая протка, тая къщица.
ФИДИПИД
Да, виждам, татко. Що е то наистина?
СТРЕПСИАД
На мъдри духове е тя мислилище.
Мъже живеят там, и те, говорейки,
те убеждават просто, че небето е
похлупака върху нас, а ний сме въглища.
И те те учат, ако им плати човек,
да победиш и с правото и с кривото.
ФИДИПИД Кои са те? СТРЕПСИАД Не знам им точно името.
Отлични люде и дълбокоумници.
ФИДИПИД
Фю! Зная ги, голтаци! Твойта дума е
за босите и бледите бърборковци,
като Сократ и Херефонт! Нещастници!
СТРЕПСИАД
Е, е, замлъквай! Не приказвай глупости!
Но помисли за залъка на татка си:
иди при тях, изостави конярството.
ФИДИПИД
Кълна се в Бакхус, даже да ми даваше
фазаните на Леогор – не, никога!
СТРЕПСИАД
Иди, наи-мили сине, умолявам те,
върви, учи! ФИДИПИД Каква ти е науката? СТРЕПСИАД
Говори се, у тях две речи имало,
едната – силна, а пък слаба – другата.
От тези двете речи, казват, слабата
надвивала, когато брани кривдата.
И ако ти ми усвоиш неправдата,
при всички сторени от тебе дългове
не ще платя нито стотинка някому.
ФИДИПИД
Не съм съгласен. Със лице повехнало
не бих посмял да гледам към ездачите.
СТРЕПСИАД
Добре,от днес при мене няма ядене
за тебе, за бегача и возача ти.
Прогонвам те от къщи, бягай поврага!
ФИДИПИД
Ба, вуйчо ми Мегакъл няма без коне
да ме остави. Ти не важиш, тръгвам си.
(излиза) СТРЕПСИАД
Аз паднах, ала никакво предаване!
И след молитва към небето, лично аз
ще ида да се уча в туй мислилище.
Но как тъй, старец, бавен и безпаметен,
ще усвоя словесните им тънкости?
Не, ще вървя! Какво се мая толкова?
Но я да чукна! (Чука) Хей, момче, момченце бе!
Излиза един Сократов Ученик.
УЧЕНИКЪТ
Е, да те вземат... Кой тъй бъхти вратнята?
СТРЕПСИАД
Синът Фидонов, Стрепсиад, кикинецът.
УЧЕНИКЪТ
Простак си ти, кълна се в Зевс, заблъскал си
тъй силно и безцеремонно вратнята:
новооткрита мисъл бе пометната!
СТРЕПСИАД
Прости ми.Отдалече съм, от село съм.
Ала кажи: какво се е пометнало?
УЧЕНИКЪТ
Това не може да се каже никому,
освен на учениците. СТРЕПСИАД Кажи ми го,
не бой се. Аз дойдох със намерение
да стана ученик в това мислилище.
УЧЕНИКЪТ
Ще кажа. Но е строго поверително.
Сократ запита колко бълши стъпчици
съдържа скокът на бълхата, щипнала
на Херефонта веждата и миг след туй
върху главата на Сократа скокнала.
СТРЕПСИАД И как измери скока? УЧЕНИКЪТ Изумително!
Стопи той восък, взе бълхата, топна й
краката в него, и когато восъкът
изстина, се получиха обувчици
изу ги и премери с тях пространството.
СТРЕПСИАД
О, царю Зевсе! Виж ти остроумие!
УЧЕНИКЪТ
Ами ако ти кажа друго негово
откритие? СТРЕПСИАД Какво? Кажи го, моля те! УЧЕНИКЪТ
Веднъж го пита Херефонт, сфетиецът,
какво си мисли той, дали комарите
пищят с устата или пък със задника.
СТРЕПСИАД
Сократ какво отвърна за комарите?
УЧЕНИКЪТ
Той каза, че червото на комарите
е тясно и през теснината въздухът
минава право устремен към задника.
И после, разширявайки се, задникът
издава звук под силата на напъна.
СТРЕПСИАД
Тръба е, значи, на комара задникът!
О, триж честит със тоя чревология!
Да, лесно би избягнал от присъдата,
познавайки червата на комарите.
УЧЕНИКЪТ
Велика мисъл беше му отмъкната
от гущер неотдавна. СТРЕПСИАД Как? Кажи ми го. УЧЕНИКЪТ
Бе вдаден в лунни фази и движения,
и, както зяпаше нагоре, гущерът
от покрива изцвъка се в устата му.
СТРЕПСИАД
Хе, на Сократ в устата цвъкнал гущерът!
УЧЕНИКЪТ
А снощи нищо нямахме за ядене.
СТРЕПСИАД
И той какво измисли за да хапнете?
УЧЕНИКЪТ
Посипа пепел, тънък слой, на масата,
прегърна шиша и като с пергел в ръка,
отмъкна с него къс месо от жертвата.
СТРЕПСИАД
И ние на Талес да се учудваме!
Отваряй бързо вашето мислилище,
Сократа покажи ми без забавяне!
Копнея да се уча, ха отваряй ми!
Ученикът отваря вратата. Виждат се учениците на Сократ,
бледи и мършави.
Какви са тия твари, откъде са те?
УЧЕНИКЪТ
Какво се чудиш? Спомнят ли ти някого?
СТРЕПСИАД
Спартанците, пленени в Пилос. Тези тук
защо така в земята са се втренчили?
УЧЕНИКЪТ Подземните неща издирват. СТРЕПСИАД Сигурно те дирят лук ( Към учениците.)
за лук не се грижете, бе!
Аз зная лук с глави големи, хубави.
( Към Ученика.)
А тези, дето одве са прегънати?
УЧЕНИКЪТ
А, те изследват тайните на Тартара.
СТРЕПСИАД
Защо тъй към небето вирят задници?
УЧЕНИКЪТ
И задникът им учи астрономия.
( Към някои ученици, доближили до вратата.)
За да не ви завари тука, влизайте.
СТРЕПСИАД
Не още, не, не! Да почакат мъничко,
да им река за важна моя работа.
УЧЕНИКЪТ
Но те не могат да стоят на въздуха
навън, открити твърде продължително.
Учениците влизат. СТРЕПСИАД
Това ей тука за какво е, моля те?
УЧЕНИКЪТ За астрономия. СТРЕПСИАД А ей туй, другото? УЧЕНИКЪТ За геометрия. СТРЕПСИАД И за какво е тя? УЧЕНИКЪТ Земята мери. СТРЕПСИАД Дето ни я дават ли? УЧЕНИКЪТ Не, цялата. СТРЕПСИАД Това е умна работа!
Народно и добро изобретение!
УЧЕНИКЪТ
А туй е карта на земята. Виждаш ли?
Ей тук Атина. СТРЕПСИАД Как тъй! Невъзможно е!
Не виждам тук съдебни заседатели.
УЧЕНИКЪТ
Но знай, това наистина е Атика.
СТРЕПСИАД
А моите съселяни, кикинците?
УЧЕНИКЪТ
Ей тук са. А пък Евбея, виждаш я,
ей тази, отстрани се е проточила.
СТРЕПСИАД
Знам, ние със Перикъл я разтягахме.
Но де е Спарта? УЧЕНИКЪТ Спарта ли? На, ето я. СТРЕПСИАД
Че много близо е до нас. Я гледайте
по-надалече от нас да я преместите.
УЧЕНИКЪТ Това не може. СТРЕПСИАД Да, но ще се каете.
Я, кой е този, дето висне в кошница?
УЧЕНИКЪТ Самият той. СТРЕПСИАД Кой той? УЧЕНИКЪТ Сократ. СТРЕПСИАД Сократ, бе! ( Към Ученика.)
Но, драги, я викни ми го по-силничко.
УЧЕНИКЪТ
Викни си го самичък. Имам работа.
( Прибира се.) СТРЕПСИАД ( Вика.) Сократе, Сократчо! СОКРАТ ( От кошницата.) Еднодневке, за какво съм ти? СТРЕПСИАД
Кажи ми първо какво правиш, моля те!
СОКРАТ
Въздухоплавам, съзерцавам слънцето.
СТРЕПСИАД
Тъй, от високо гледаш боговете ни,
от кошница, не от земята?
СОКРАТ Никога
не бих разкрил небесните явления,
ако не бе ми окачен разсъдъкът
и леката ми мисъл не бе смесена
с подобния й въздух. Наблюдавах ли
от долу, стъпил на земята, горните
неща, не бих ги опознал. Насилствено
твърдта привлича сока на мисловната
способност. То и с мокреша е същото.
СТРЕПСИАД Какво говориш?
Че мисълта привлича сока в мокреша?
Ела, Сократчо, слез при мене, моля те,
да ме научиш, заради което съм
дошъл при тебе. СОКРАТ Е, и за какво дойде? СТРЕПСИАД
С желание да уча красноречие.
Лихвари и заемодавци опаки
ме грабят, правят опис на имота ми.
СОКРАТ
Как тъй несетно си затънал в дългове?
СТРЕПСИАД
Конярска болест ме слетя, изяде ме!
Но преподай ми другата от речите,
с която се не връща дълг. Кълна ти се
във боговете, ще си имаш платата.
СОКРАТ
Как, в боговете? Не върви такваз пара
при нас. СТРЕПСИАД
В какво се вий кълнете? Може би
в железните пари като в Бизантион?
СОКРАТ
Желаеш ли да знаеш ясно, правилно
божественото? СТРЕПСИАД Ако може, искам го. СОКРАТ
И да общуваш с Облаците в разговор,
с наште богове? СТРЕПСИАД Но да, разбира се! СОКРАТ
Седни тогаз на туй свещено одърче.
СТРЕПСИАД На, сядам. СОКРАТ
Ха вземи сега в ръката си
венец. СТРЕПСИАД
Защо венец, Сократе, олеле!
Че като Атамант ли ще ме колите?
СОКРАТ Не, правим го, когато посвещаваме човек при нас. СТРЕПСИАД Каква ще ми е ползата? СОКРАТ
Ще вриш, кипиш в брашнянотънки работи.
Стой мирно! СТРЕПСИАД
Да не ме излъжеш, бога ти!
Така посипан, съм брашняна работа.
СОКРАТ
Старче, замълчи набожно и молитвата ни слушай.
“ Ти, о Въздух безбрежен, владетел и цар, ти придържаш високо
Земята!
Ти, сияен Ефир! Вий, добри богове, вие, Облаци огненогръмни!
Господари, елате, вдигнете се вие пред мислителя сред висините!”
СТРЕПСИАД
Още не,още не! Първо нека в това се увия, че сух да остана!
Че когато насам се отправях, не взех аз, горкият, ни гугла от
къщи. СОКРАТ
Многотачени Облаци, хайде сега се явете пред взора му вие!
И дали на свещените снежни била на Олимп сте се проснали
кротко,
или виете своето свято хоро в градините на Океана,
или в Нилските устия речни води вие пиете в златни съсъди,
или ходите по Меотийско море и по снежния връх на Миманта –
чуйте моята реч, примете дара, нека нашият обред ви радва!
ПАРОД ХОР (чува се отдалече) Строфа О вие, Облаци вечни,
нека покажем подвижната росна своя природа!
От Океана, баща ни, с бучащите
бездни, напред към планинските върхове
гъстообраснали,
да съзерцаваме сините хълмове,
плодната свята земя напоявана,
шумните речни потоци божествени,
морската шир и талазите грохотни!
Неуморимо свети окото на Етера
със разгорени лъчи.
Ха да разсеем мъглата от нашите
вечни лица и с далекопроникващи
взори погледнем земята. СОКРАТ
Многотачени Облаци, вашият сонм очевидно е чул моя призив.
(Към Стрепсиад)
Ала ти – ти усети гласът им, нали, и шумът на гърма им
божествен? СТРЕПСИАД
И ви тача, богини, отдавам ви чест и на вашия гръм ми се иска
да отвърна с пръдня (Към Сократ)
че треперя от тях и съм целия в страх и уплаха,
и сега дали може, или пък не, ала мен ми се ходи по нужда.
СОКРАТ
Я не дей се подбива, не дей прави тъй, както тези проклети комици,
а набожно мълчи, че богини рояк нанасам се запътват със песни.
ХОР ( все още невидим ) Антистрофа О, дъждоносни девойки,
нека отидем в светлия край на Палада, да зърнем
скъпия Кекропов кът на героите,
там, дето чествуват тайните култове,
дето светилище
свира след обреда свят посветените;
на боговете поднасят се дарове:
храмове високопокривни, статуи,
празнични шествия в чест на блажените,
цветовенчани жертви и весели пирове –
цяла година е тъй!
В ранна пролет е празникът Бромиев
с трепета трескав на звучните хорове,
с гръмки флейтови звуци. ПЪРВИ ЕПИЗОД СТРЕПСИАД
Обади ми, Сократе,заклевам те в Зевс и те моля, кои са жените,
дето тъкмо изпяха прекрасния химн? Те са може би полубогини?
СОКРАТ
Не, това са небесните Облаци.те са велики могъщи богини
за лентяите, дават ни ум и талант да говорим и спорим успешно,
да бърборим, да мамим, да смаиваме с реч, да смотаваме своя
слушател.
СТРЕПСИАД
Затова, значи, след като чух им гласа, полетя ми душата, заиска
да мъдрува изтънко, да се стреми за дима да умува например,
и оборвайки мнение с мненийце,тъй да отвърне на слово със
слово.
Затова, ако може, аз бих пожелал да ги видя пред себе си лично.
СОКРАТ
Хайде, гледай тогава насам, към Парнет. Вече виждам как бавно
се смъкват насам. СТРЕПСИАД Но къде са те? Я покажи. СОКРАТ
Приближават към нас многобройни
по гори, по долини, на, ето, пълзят отстрани...
СТРЕПСИАД Но каква ще е тая? Не ги виждам! СОКРАТ При входа са... СТРЕПСИАД
Ето, аха, май че с мъка, да, вече донейде...
Явява се Хорът на облаците – жени, облечени в прозирна материя.
СОКРАТ
Е, та виждаш, ако в очите си нямаш гурели колкото тикви!
СТРЕПСИАД
Да, да, виждам ги аз... Уважаеми!...Хе! Те заеха тук цялото
място! СОКРАТ
Но до днеска не си смятал нито за миг, че това са богини,
признай си! СТРЕПСИАД
Да, кълна се в Зевса,аз мислех, че те са мъгла, изпарения,
влага. СОКРАТ
Но, кълна се в Зевс, ти не знаеш, че те препитават тълпа от
софисти,
Прорицатели, врачове и вражалци, и контета със пръстен до
пръстен,
Стихоплетци на дитирамбични слова, звездобройци – мошенници
дърти –
хранят празни безделници те затова, че в поезия ги превъзнасят.
СТРЕПСИАД
Затова те прославят “стремглавия бяг на блестящите Облаци”,
значи,
тези “ буйни коси на Тифона стоглав”, или “ бесните яростни
бури”,
още “влажните птици с извития клюн, дето бързо из въздуха
плуват”,
и “ на росните Облаци бурния дъжд”. И за всичко това тези хора
лапат “късове едър и хубав кефал” и “ месо от дроздове сладки”.
СОКРАТ
Затова е така. И е право, нали?
СТРЕПСИАД
Я кажи ми, какво става с тях,че,
ако вярно са облаци, техният вид е вид на жени простосмъртни?
Че онези в небето не са като тях?
СОКРАТ
Е, добре де, кажи ми какви са?
СТРЕПСИАД
Много точно не зная. Но те имат вид на валма от разчепкана
вълна,
Вярвай бога, а не на жени, не, не, не! А пък тези тук – с носове са!
СОКРАТ
Отговаряй на мойте въпроси тогаз.
СТРЕПСИАД
Казвай бързо каквото желаеш.
СОКРАТ
Ти си виждал понякога облак, нали, който страшно напомня
кентавър,
леопард, или вълк, или бик?
СТРЕПСИАД
То е тъй, но какво от това, че съм виждал?
СОКРАТ
Във каквото поискат, превръщат се те. И тъй, видят ли някой
красавец
от онези, власатите, като сина Ксенофантов например, тогава,
за насмешка над тази му болест и страст, те сами се превръщат
в кентаври. СТРЕПСИАД
Ами Симона, този обществен крадец, ако видят, какво ще
направят? СОКРАТ
За да блесне пред всички ни нравът му, те начаса биха станали
вълци. СТРЕПСИАД
Затова, затова, значи, завчера, щом Клеоним, дезертъора, видяха,
като гледаха тоя страхливец най-пръв, се превърнаха всички
в елени. СОКРАТ
И сега, щом видяха Клистен, във жени се превърнаха всички,
видя ли? СТРЕПСИАД ( към Хора )
Господарки, здравейте. Ако на друг досега сте говорили, хайде,
и на мен говорете с небесния глас, който пълни простора, царици!
ХОР
Поздрав, старче, родено в далечни лета, и ловецо на речи
премъдри! ( Към Сократ.)
А ти, жрецо на най-остроумен брътвеж, обади за какво сме
ти нужни.
Ний не бихме изслушали никого друг от сегашните звездософисти,
освен Продика – него за мъдрия ум и за многото знание, тебе –
затова, че се носиш из пътя си горд, че оглеждаш изкосо нещата,
че, пристъпвайки бос, много мъка търпиш, и че с вяра във нас се
надуваш. СТРЕПСИАД
О Земя! О Земя, какъв глас! Колко свят, и внушителен, и
импозантен! СОКРАТ
Да, защото богини са те, само те, всичко друго е брътвене
празно. СТРЕПСИАД
Но, за бога, нима олимпиецът Зевс не е бог според вашия
възглед? СОКРАТ
Какъв Зевс! Не приказвай глупашки неща! Зевс го няма дори!
СТРЕПСИАД Бре, що думаш?
Ами кой вали, кой праща дъжд? Ей това обясни ми най-първо
и първо. СОКРАТ Без съмнение тези. ( Посочва Хора )
И всичко това ще докажа със доводи тежки.
Ха кажи ми, видял ли си някога Зевс да вали при безоблачно
време?
Инак трябваше Зевс и от ясно небе да вали, а пък тях да ги
няма. СТРЕПСИАД
В Аполон се заклевам, че всичко това ти доказва със тоя си
довод.
А пък по-преди истина мислех си аз, че Зевс пикае през сито.
Но кажи ми: кой във момента гърми, та ме кара от страх да
треперя? СОКРАТ
Те гърмят, чрез търкаляне.
СТРЕПСИАД
Как? Обясни, о, човече, способен на всичко!
СОКРАТ
Напоени със много и много вода и принудени да се предвижват,
неизбежно увисват, изпълнени с дъжд, след което, когато се
сблъскат,
поради тежестта си, един срещу друг, се разпукват със гърмел
и трясък. СТРЕПСИАД
Ала кой принуждава ги, мигар не Зевс, да се движати тъй да
се сблъскват? СОКРАТ
Ни най-малко. Въздушният вихър.
СТРЕПСИАД
Какво? Значи, вихър? Това не го знаех.
зевс го няма, на негово място сега царува Въздушният вихър.
Ала все още нищо не ми обясни за гърма и небесния трясък.
СОКРАТ
Но не ме ли чу? Казвам, че, пълни с вода, тия същите облаци с
удар
се стоварват един срещу друг и така изгърмяват от своята
плътност. СТРЕПСИАД
Ами как да повярвам във всичко това?
СОКРАТ
Ще ти кажа със пример от тебе.
Щом на празника Панатенеи с чорба се нагълташ, захващат
тогава
във стомаха ти бунтове, и изведнъж той започва да курка, нали
тъй? СТРЕПСИАД
Тъй е, бога ми! Страшно замъчва ме той начаса и ужасно той
сам се разбърква,
и чорбицата в мен като истински гръм затрещи и страхотно
затряска.
Първо бавничко, лекичко:пър-пър-пър-пръц, след това по-високо:
бър-бър-бър.
А когато задрискам, тогава гърми: бам-бам-бам, бам-бам-бам –
като тези.
( Посочва Хора на облаците. )
СОКРАТ
Помисли си сега, ти гръмовно пърдиш със своето малко стомахче,
а защо да не бъде възможен гърмът страховит на безкрайния
въздух? СТРЕПСИАД
Затова и двете думи гърмеж и пърдеж си приличат така
помежду си.
Но светкавицата – обясни ми това – откъде иде, пламнала
в огън,
и защо, като удря, изгаря едни, а пък други ги само опърля?
Тук е ясно, че нея изпраща я Зевс срещу клетвопрестъпници
разни. СОКРАТ
Че защо бре, глупако, тъпако такъв, останка от дните на Кронос,
ако бие по клетвопрестъпници, той досега не изгаря ни Симон,
ни Теор, ни дори Клеоним? А пък те са престъпили не една
клетва.
Не, по своя храм праща светкавица той, по атинския Сунион
още –
по големите дъбове. Да, и защо? Че дъбът ли е клетвопрестъпник?
СТРЕПСИАД
Аз не зная, но май че си прав. И все пак тая пуста светкавица
що е? СОКРАТ
Е, когато се вдига сух въздух към тях и бъде затворен,тогава
ги надува отвътре той като мехур, след което по необходимост
ги разкъсваи с устрем излиза навън в резултатна големия
напън,
като сам се запалва от своята мощ, от своя свистеж, своя натиск.
СТРЕПСИАД
Да, така е, кълна се в Зевса. И аз го изпитах на празника
Зевсов.
Аз печех за домашните свои шкембе, но забравил бях да го
надупча,
а пък то – занадува се, че изведнъж се разкъсва и хайде –
ми пръсва
с мръсотията право във двете очи и лицето ми тъй изпогаря.
СОКРАТ
О, човече, ти, който жадуваш от нас да получиш голямата
мъдрост,
как честит сред атинците, па и навред между гърците, скоро
ще станеш, ако бъдеш мислител, човек паметлив и в душата ти има
упорство –
да не се уморяваш, когато си прав, на нозе, и когато се движиш,
да понасяш безропотно, твърдо студа и към ядене да те не тегли,
да отбягваш от вино, от спортни игри и от другите глупости
разни,
като смяташ, тъй както приляга на мъжпросветен, че
най-висшето благо
е победата в делото, в твоя съвет и най-сетне в словесните
битки. СТРЕПСИАД ( към Сократ )
Е, добре, ако трябва корава душа или грижа, що сън ти не дава,
и умерен, с оскъдица свикнал стомах, благодарен от чубрица
проста,
то недей се страхува, за всичко това бих могъл наковалня да
бъда. СОКРАТ
Вече никого няма да смяташ за бог, само тия, почитани тука:
туй безкрайно Пространство, ей този Език, тези Облаци – три
бога, значи. СТРЕПСИАД
А пук с другите, знай, да ги срещна дори, аз не ще разменя нито
дума.
Нито жертви за тях, ни възливки за тях! Не, за тях ни тамянено
зрънце! ХОР
Е, какво да направим за тебе сега? Казвай смело, и ти ще го
имаш,
но тачи ни, диви ни се и се стреми да добиеш потребната
ловкост. СТРЕПСИАД
Господарки, тогава помолил ви бих за едно нещо просто нищожно:
да надмина чрез свойта ораторска реч всички елини с петстотин
метра. ХОР
Хайде, всичко това ще го имаш от нас. От сега занапред вече
никой
пред народа не ще защитава със реч своя възглед по-често от
тебе. СТРЕПСИАД
Не, не съм по големите възгледи аз, те не ми са потребни, не
ща ги,
искам правото само да извъртя, от лихварите да се изплъзна.
ХОР
Ще получиш каквото желаеш. Та то е наистина работа проста.
Ала хайде, предай се по-бързо сега в ръцете на нашта прислуга.
СТРЕПСИАД
Аз ви вярвам, затуй ще постъпя така. Че голяма неволя ме
мъчи –
И конете със пръски, и тежкият брак ме съсипаха вече напълно.
Нека правят със мене каквото си щат.
Предоставям им ей това тяло,
да ме бъхтят и мъчат със глад и със жад,
с мръсотия, със студ, нека жив ме дерат,
но от дългове само да се отърва
и да бъда в очите на хората пръв
шарлатанин, негодник, безсрамник, нахал,
сладкодумник, подлец, безподобен лъжец,
изврътливец, в процесите вряли кипял,
формалист, кречетало, лисица, мазник,
изнудвач, присмехулник, ленивец, гадняр,
закачливец, мръсник, самохвалко, хитрец,
лакомия – така
да ми викат по пътя, каквото си щат
нека правят от мене и нека дори,
ако искат това,
ме правят на наденик и подир туй
нагостят философите с мене!
ХОР Воля има у тогова,
той е с дързост, с мисъл бърза и готова!
( към Стрепсиад )
Знай, че узнаеш ли тези неща от мене,
слава небесна те чака! СТРЕПСИАД Какво сега? ХОР През всичкото време заедно с мене
най-завиден живот в света ще водиш.
СТРЕПСИАД
Всичко това ще го видя ли някога?
ХОР
Да, пред вратите ти вечно ще има тълпа от люде,
да поприказват със тебе и с тебе да се поразговорят
все по дела и по тъжби за много таланти,
за да получат съвет, достоен за твоята мисъл.
( Към Сократ )
Ала ха залови се със стареца ти и основни понятия дай му,
раздвижи му насам и нататък ума, провери му мисловната
годност. СОКРАТ
Е, хайде вече, покажи ми нрава си,
че като знам какъв е, според нрава ти
да избера надлежните оръдия.
СТРЕПСИАД
Ала какво, за бога, ще ме стреляш ли?
СОКРАТ
Не, искам да те питам нещо кратичко.
Каква е паметта ти? СТРЕПСИАД Двойна, бога ми.
Когато ми дължат, аз помня хубаво,
когато сам дължа, забравям хубаво.
СОКРАТ
Ами природна дарба слово имаш ли?
СТРЕПСИАД
Не, слово не, но имам дарба крадене.
СОКРАТ Тогава как ще учиш? СТРЕПСИАД Много хубаво. СОКРАТ
Ха, щом ти хвърля мъдрост за небесните
неща, веднага я хвани във въздуха. СТРЕПСИАД
Какво, ще лапам мъдростта по кучешки?
СОКРАТ ( тихо )
Това е то човек неук и варварин!
( Високо )
Боя се, старче, че ти трябва тупане.
На боя как отвръщаш? СТРЕПСИАД Как? Оставям се.
Като почакам, призова свидетели.
Почакам пак и викам в съд побойника.
СОКРАТ Тогава сваляй плаща. СТРЕПСИАД Нещо сбърках ли? СОКРАТ
Прието е да влизаме съблечени.
СТРЕПСИАД
Но аз не идвам тук да ме претърсвате!
СОКРАТ Свали го и не дрънкай! СТРЕПСИАД (сваля плаща) Но кажи сега –
ако се уча с труд и прилежание,
с кого от тези тук ще си приличаме?
СОКРАТ
Ще бъдеш като Херефонт, без разлика.
СТРЕПСИАД
Ще бъда, значи, полумъртъв, беден аз!
СОКРАТ
Я стига дрънка! Но сега последвай ме
насам по-бързо. СТРЕПСИАД Първо дай в ръцете ми
едно кравайче с мед. Защото страх ме е,
като че слизам при Трофоний, в дупката.
СОКРАТ
Върви! Какво се маеш там край портата?
Сократ и Стрепсиад влизат в мислилището.
ПАРАБАЗА ХОР
Хайде, върви, честит да бъдеш
с твоята смелост.
Нека щастлив бъде тоя мъж,
дето на своята възраст, толкоз напреднала вече, желае да обагри своята
природа с нови и нови знания
и се заеме с мъдрост.
Зрители, ще кажа пред вас
истината смело аз,
да, кълна се в бог Дионис,
който е хранител мой. Ех, дано победя и тъй бъда смятан за талант,
както аз пък виждам във вас
публика с изискан вкус,
а пък в тази комедия тук –
най-добрата си творба, та поисках първо от вас да се дегустира тя,
плод на толкоз труд! Ала бях
незаслужено надвит от дръвници, груби мъже. На, затуй осъждам вас,
мъдрите – нали зарад вас
тая драма съчиних! Никога не ще изменя на отличните сред вас.
Че откакто люде със вкус,
публика приятна нам, одобриха моя “ Добряк”, също моя “ Терсеняк “,
и подхвърлих свойто дете –
бях мома все още аз,
как тъй, аз, мома, ще родя? –
А пък друга го пое,
вий пък го приехте с любов
и го гледахте добре, - оттогава имам от вас
залог, че сте честен съд.
Моята комедия днес е като Електра – тя, вижте я, дошла е при вас, дири публика със вкус. Ще познае само за миг къдрите на своя брат
вижте колко скромна е тя!
Първо, тя не се яви с кожена висулка отпред,
с член червен в самия край,
член дебел – да буди смеха
на момчетата в града.
Над плешивци тя се не смя,
срамни танци не игра! Няма в нея оня старик,
който, като брътви стих,
удря с пръчка своя съсед,
за да скрие пошлостта.
Тя не тича с факли в ръце,
тя не вика: “ Ох, уви!” –
с вяра тук явява се тя себе си и в свойта реч.
След като съм такъв поет,
аз не ходя дългокос,
аз не мамя зрителя свой –
два три пъти все с едно. Не, измислям нови неща, плод на поетичен дар, в нищо не приличат си те И са смешни до едно.
Клеон беше в своя зенит –
ритнах го в шкембето аз,
после падна той повален –
аз не го докоснах с крак.
Моите колеги, а те? Даде им Хипербол коз – тоя клетник с майка му те,
без да спират, сквернят и днес.
Евполид показва най-пръв в драма своя “Марикас”,
в нея той, негодник такъв,
“ Конниците”присвоил, прикачил им баба една, кълчи се пияна тя,
образ стар, от Фриних познат,
как я морски звяр яде. После пък Хермип обруга
пак Хипербол в своя стих,
вземайки при туй остроти и сравнения от мен.
Който се разсмива при тях,
да не дири смях у мен! Ако аз и мойте шеги, се харесваме на вас
вас ще смятат в бъдните дни
за съдии с ум и вкус.
Строфа
Царя на всички богове, Зевса всевишен и велик, в нашия хор призовавам,
още – могъщия вожд, господар на тризъбеца,
който земя и солено море яростно раздвижва;
Също преславния татко наш, Етера
най-многотачен, хранител на всичко живо,
и бога със конете, който
обгръща със лъчи пресветли
земната твърд, великото божество, сред богове и смъртни.
Вие, зрители премъдри, тук внимавайте сега.
Ние сме онеправдани и открито ви корим.
Че от всички богове сме най-добрите за града,
а единствените ний сме незачетени от вас,
ний – макар че ний ви пазим. Почне някаква война,
дето няма капка смисъл – ний гърмим или ръмим.
После, след като избрахте Пафлагонеца-кожар,
този враг на боговете, за стратег, тогава ний
свихме вежди в страшен ропот:”блесна мълния със гръм”,
месечината напусна пътя си, а Слънчо сви
накъм себе си фитила и отказа начаса
да ви свети по-нататък, ако Клеон бъде вожд.
Вие все пак го избрахте, казва се, че глупостта
е присъща на града ни. Ала боговете бдят
и към по-добро обръщат грешките ви всеки път.
Ползата от тази грешка лесно ще посочим ний.
Заловете тая чайка Клеон в кражба и рушвет,
па сложете на врата й прангите, тогава пак,
според обичая древен, всяка грешка, всяко зло
към добро ще се обърне за изгода на града.
Антистрофа Фебе велик, до мен бъди,
делоски боже! Ти над Кинт
с острото било владееш!
Също и ти, о блажена богинъо, със златния
ефески дом, дето славят те в хор
младите лидийки.
Също и ти, наша местна владичице,
градозащитна Атино с егидата страшна!
И ти, парнаски властелине,
блестящ под боровите факли,
между делфийските вакханки, водачо
на шествията, Бакхе!
Тъкмо готвехме се ние да потеглим нанасам,
и насреща ни – Луната. Каза да ви съобщим –
първо, поздрав на Атина и Атинския съюз;
второ, каза, че се сърди, че сте се отнесли зле
с нея, дето ви помага не на думи, а с дела.
Факли за по драхма всеки месец ви спестява тя,
та, излизайки от вкъщи вечер, казвате така:
“Робе, не купувай факла, има лунна светлина!”
казва, че и много други добрини ви прави тя.
Но погрешно вий броите дните, хаос е у вас,
тъй че, казва, боговете й се карат всеки път,
щом се върнат у дома си, неполучили обяд,
тъй като по свойта сметка сбъркват празничниите дни.
Често пък, когато ние, боговете, в знак на скръб
постим, помнейки смъртта на Мемнон или Сарпедон,
вие правите възливки и се смеете. Затуй,
след като Хипербол стана член на Верския съюз,
ний венеца му отнехме: тъй ще знае по-добре,
че ще трябва по Луната да пресмята свойте дни.
.
ВТОРИ ЕПИЗОД
От мислилището излиза Сократ
СОКРАТ
Заклевам се в Диханието, в Хаоса
и Въздуха. Не съм видял в живота си
такъв простак, тъпак, дръвник, безпаметен!
Захване се да учи дребни хитрости,
а ги забравя още ненаучени!
Но я да го извикам вън на светлото.
Къде е Стрепсиад? Ела с леглото си!
СТРЕПСИАД
Не дават да го нося дървениците.
СОКРАТ
Сложи го тък и напрегни внимание.
СТРЕПСИАД На! СОКРАТ
Ха сега, какво ще учиш по-напред
от туй, което не си учил никога?
Граматиката? Ритмите? Размерите?
СТРЕПСИАД
Размерите, по моему, че тези дни
житар ми резна две кила от житото.
СОКРАТ
Не питам туй, а кой размер е по-добър –
триметърът ли или тетраметърът.
СТРЕПСИАД
За мене няма по-добро от крината.
СОКРАТ
Човече, дрънкаш глупости!
СТРЕПСИАД Аз бас държа,
че крината е равна с тетраметъра.
СОКРАТ
Да опустееш, селяндур невежествен!
Но бързо можеш да научиш ритмите.
СТРЕПСИАД
Как с ритмите ще препечелвам хляба си?
СОКРАТ
Ще бъдеш, първо, духовит със хората,
когато разумяваш кой от ритмите
е боен танц и кой е танц на пръстите.
СТРЕПСИАД
На пръстите ли? Заная го.
СОКРАТ Кажи го, де!
Кой друг, ако не бъде, ето, този пръст?
(Показва показалеца си.) СТРЕПСИАД
Преди, когато бях дете, бе този на.
(Показва средния си пръст.)
СОКРАТ Простак, тъпак! СТРЕПСИАД Ами че аз, нещестнико, не ща това да уча. СОКРАТ А какво тогаз? СТРЕПСИАД
Оная реч, оная, най-неправата.
СОКРАТ
Но първо ще научиш други работи:
кои четириноги са от мъжки род?
СТРЕПСИАД
Ма зная ги аз мъжките, че луд ли сам?
Овенът, бикът, кучето, петелът и ...
СОКРАТ
Видя ли, че грешиш! “Петелът”! Може ли
за мъжкото “петел”, че и за женското?
СТРЕПСИАД Как тъй? СОКРАТ
Как тъй ли? Ха! “Петел” и пак “петел”!
СТРЕПСИАД
Да, тъй е. Но как трябва да му казваме?
СОКРАТ
“Петел” – едното, а “петлица” – другата.
СТРЕПСИАД
“Петлица”? Тъй! Заклевам се във Въздуха!
Че само за това ти поучение
добре ще да напълня нощъвите ти.
СОКРАТ
Как, “нощъвите”? Мъжки или женски род?
Наричаш мъжко женското! СТРЕПСИАД Че как така? “Нощъв” ли казвам аз? СОКРАТ “Нощъв”, разбира се, тъй както “Клеоним”. СТРЕПСИАД Но обясни ми го. СОКРАТ
“Нощъв” и “Клеоним” са от еднакъв род.
СТРЕПСИАД
Но, драги, Клеоним си няма никакъв
“нощъв”, ами си меси в кръгла чутура!
Но как ще трябва да му викам в бъдеще?
СОКРАТ
Е, как! “Нощва”, като “Сострата”, ясно е.
СТРЕПСИАД
“Нощва” ли? Мигар женско?
СОКРАТ Да, да, правилно. СТРЕПСИАД
“Нощва” и “Клеонима”, значи, казваме!
СОКРАТ
Ще учиш още имената, личните –
кои са мъжки и кои са женски род.
СТРЕПСИАД Аз знам кои са женски. СОКРАТ Ха кажи ми ги. СТРЕПСИАД
Лизила, Клитагора и Деметрия.
СОКРАТ Ами кои са мъжките? СТРЕПСИАД Безброй са те:
Мелезий, Филоксен, Андрей, Перикъл и ...
СОКРАТ
Но мъжки ли са всички те, негоднико?
СТРЕПСИАД
За вас не са ли мъжки, а?
СОКРАТ Как, срещайки
на пътя си Андрей, ще му извикаме?
СТРЕПСИАД
Хм, как ли? Тъй: “Андрея бе, ела насам.”
СОКРАТ
Ха тъй! “Андрея”! Ами той жена ли е?
СТРЕПСИАД
Не е ли право тъй? Войник отиде ли?
Какво ще уча всеизвестни работи?
СОКРАТ
А, нищо...Хайде лягай тук....
СТРЕПСИАД Защо това? СОКРАТ
...и помисли по своите си работи.
СТРЕПСИАД
Не, моля те, не тук. Но щом потребно е,
ще ги обмислям, като легна наземи.
СОКРАТ Не може другояче. СТРЕПСИАД (ляга) Ох, нещастен аз!
Ох, как ще ме накажат дървениците!
Сократ влиза в мислилището.
ХОР (към Стрепсиад) Строфа Хайде, мисли, гледай навред, мислите събери си, задълбочи се!
А пък стигнеш ли до безизходица,
прескачай бързо на друга мисъл,
сладък сън очите ти да не знаят.
СТРЕПСИАД Ох, леле! Ох, леле! ХОР Какво ти е? Страдаш ли? СТРЕПСИАД
Умирам, ох! Излизат от леглото ми
и страшно хапят дърве...коринтийците!
Разкъсаха краката ми, погълнаха душата ми, проядоха месата ми, изтръгнаха мъдата ми – та ей бедата ми! ХОР Недей се вайка толкова! СТРЕПСИАД Ала как? Че нали
и парата ми хвръкна, и здравето, ах,
и душата ми хвръкна, и чехлите с тях,
и отгоре на всичките тези беди
тук на стража седи –
та насмалко и сам аз да хвръкна!
Сократ излиза от мислилището.
СОКРАТ
Хей, ти там? Размишляваш ли?
СТРЕПСИАД Разбира се, че да. СОКРАТ
Какво е твойто размишление?
СТРЕПСИАД
Какво ли ще оставят дървениците
от мен. СОКРАТ Пук да пукнеш! СТРЕПСИАД Драги, пукнал съм. ХОР
Не се глези, а се завий по-хубаво.
Ще трябва да измислим отървителна
измама. СТРЕПСИАД
Кой ще ме завие с кожа от
“офне”, а в нея хитрост отървителна?
СОКРАТ (тихо)
Да видя първо какво прави старецът.
(Към Стрепсиад.) Хей, спиш ли? СТРЕПСИАД
Аз ли? А, не, не, заклевам се!
СОКРАТ Държиш ли нещо? СТРЕПСИАД Аз ли? Не. СОКРАТ Съвсем ли не? СТРЕПСИАД
Да, нищо, само членът е в ръката ми.
СОКРАТ
Я бързо се увий, за размишляване!
СТРЕПСИАД
Върху какво? Сократе, обади ми го.
СОКРАТ
За туй, което искаш сам, кажи ми го.
СТРЕПСИАД
Ти чу сто пъти моето желание –
да не изплащам дълговете никому.
СОКРАТ
Добре увий се. Разсечи идеята
на тънко, раздели, обгледай правилно
парченцата и размисли над своите
въпроси най-внимателно. СТРЕПСИАД О, беден аз! СОКРАТ
Не бой се. Затруднен от мисъл някаква,
мини край нея. След това разгледай я
повторно и я претегли внимателно.
СТРЕПСИАД Сократчо, мили! СОКРАТ
Казвай, старче, слушам те.
СТРЕПСИАД
Идея срещу плащане на дългове!
СОКРАТ Да чуя! СТРЕПСИАД Но кажи, ако... СОКРАТ Какво – ако? СТРЕПСИАД
Ако си купя тесалийска вещица
и през нощта сваля луната, после пък
я туря като огледалце в някакво
калъфче кръгло, да стои заключена...
СОКРАТ Каква ще ти е ползата? СТРЕПСИАД А, ползата?
Ако луната не изгрява повече,
не ще изплащам лихви. СОКРАТ Ама как тъй? СТРЕПСИАД
Тъй. Лихвите се плащат ежемесечно.
СОКРАТ
Добре. Ще ти предложа нещо смислено.
Ако те съдят да платиш пет хиляди,
как би могъл да анулираш делото?
СТРЕПСИАД
Как? Как? Не знам. Но да помисля мъничко.
СОКРАТ
Недей въртя идеята край себе си,
пусни ума си да лети из въздуха,
тъй както хвърка, вързан с нишка, бръмбарът.
СТРЕПСИАД
Открих отличен ход за анулиране,
и ти ще го приемеш. СОКРАТ И какъв е той? СТРЕПСИАД
Навярно ти си виждал у билкарите
един красив прозрачен камък, огъня
запалват с него. СОКРАТ
А, разбрах. Кристалът ли?
СТРЕПСИАД
Да, да. Какво би рекъл, да го взема аз,
когато тъкмо искът пише писарят,
че да застана тъкмо отдалеч, към слънцето,
и тъй да разтопя на иска буквите?
СОКРАТ
Прекрасно е, заклевам се!
СТРЕПСИАД Ох, радвам се,
че анулирах дело за пет хиляди!
СОКРАТ Ха хващай бързо и това. СТРЕПСИАД Какво е то? СОКРАТ
Да отклониш присъдата по делото,
което губиш,нямайки свидетели.
СТРЕПСИАД Това е просто, лесно. СОКРАТ Казвай. СТРЕПСИАД Казвам го:
додето се разглежда предпоследното,
обесвам се, преди да са ме викнали.
СОКРАТ Не каза нищо. СТРЕПСИАД Вярвай бога, тъй си е.
Че кой ще води дело срещу мъртвия?
СОКРАТ
Глупак! Не ще те уча вече, махай се!
СТРЕПСИАД
Ама защо? Недей, Сократе, моля те!
СОКРАТ
Научиш нещо и след миг – забравиш го!
Добре, кажи, какво учи в началото?
СТРЕПСИАД
Да видя... хм... в началото... в началото...
Туй, дето месим хляба, как се казваше?
Ох, как се казваше? СОКРАТ Е, хайде поврага
отивай, старче тъпо и загубено!
СТРЕПСИАД
Сега какво ще стане с мен, злочестият,
загивам без езиково извъртане!
Но вие посъветвайте ме, Облаци!
ХОР
И ние, старче, ще те посъветваме,
ако си имаш син отгледан, пращай го
да учи вместо тебе тези работи.
СТРЕПСИАД
Да, имам син, добър е той, и хубав е,
ала не ще да учи. Та кажи сега!
ХОР И ти търпиш? СТРЕПСИАД
Пращи от здраве, снажен е,
по майка той е от жена разглезена.
Но ще вървя при него и, откаже ли,
ще го натиря от дома, решено е!
( Към Сократ.)
Но влез дома и ме почакай мъничко.
(Влиза в къщата си.) ХОР (към Сократ) Антистрофа Чувстваш ли сам колко блага само чрез нас ще имаш, не и от друг бог?
О, готов е на всичко, каквото му кажеш да стори!
А ти, додето тоя човек е смаян и явно възбуден,
го обръсни много добре още сега. Хайде, че те, тези неща, често търпят обрати.
Сократ влиза в мислилището.
ТРЕТИ ЕПИЗОД
СTРЕПСИАД (блъска сина си)
В Мъглата кълна се, напущташ кьщата!
върни, гризи колоните на вуйчо си!
ФИДИПИД Бре, татко!Но какво ти се е случило?
кълна се в Зевса, ти не си на себе си!
СТРЕПСИАД
Я гледай, гледай!Зевса!Що за глупости!
Във Зевса вярва, а пък гледай боя му!
ФИДИПИД Ала защо се смееш тъй? СТРЕПСИАД Помислих си:
я виж-детенце, вярва в стари приказки!
Ала ела да чуеш нещо повече,
и да ти кажа друго-него знаеш ли,
човек ще станеш.Но не казвай никому.
ФИДИПИД Добре, какво? СТРЕПСИАД
Закле се в Зевса, тъй ли е?
ФИДИПИД Да, тъй. СТРЕПСИАД
Но гледай, благо е науката!
Не съществува, Филипиде, Зевс!
ФИДИПИД А кой? СТРЕПСИАД
Прогонил Зевса, цар е вече Вихърът.
ФИДИПИД Какви ги дрънкаш? СТРЕПСИАД Знай, това е истина. ФИДИПИД И кой твърди това? СТРЕПСИАД Сократ, мелиецът, и Херефонт, а познава стъпките на бълхите. ФИДИПИД И ти си щур дотолкова, че вярваш на безумни? СТРЕПСИАД Дръж езика си,
не казвай нищо лошо за отличните
и умни люде.От пестовност никога
те нито са се стригали, ни мазали,
не са на баня ходили.А ти на мен
прахосваш, като на умрял, имотите.
Не, тръгвай вместо мен на обучение!
ФИДИПИД
При тях какво добро ще усвои човек?
СТРЕПСИАД
Какво ли?Всичко мъдро за човеците.
Ще разбереш, че си тъпак невежествен.
Но ето тук почакай ме за мъничко.
(Влиза в къщата си.) ФИДИПИД
Какво да правя с този полудял баща?
На съд да го предам за невменяемост?
Да кажа лудостта му на гробарите?
СТРЕПСИАД (връща се, като носи
по една птица във всяка ръка)
Ти как наричаш ей това, е?Казвай де!
ФИДИПИД Е, птица. СТРЕПСИАД Харно.Ами ей това на, хе? ФИДИПИД Че птица! СТРЕПСИАД
Двете “птица”?Ама смешен си!
За в бъдеще недей тъй.Тази, първата,
“петел” наричай, а “петлица”-втората.
ФИДИПИД
“Петлица”?Ти научи тези мъдрости
одеве като влезе при гигантите?
СТРЕПСИАД
И много други!Ала всичко учено
тозчас забравих поради годините.
ФИДИПИД
Затуй ли си изгубил и наметката?
СТРЕПСИАД
Не я изгубих, ами изпремислих я.
ФИДИПИД
Къде ти са обущата, безумецо?
СТРЕПСИАД
Като Перикъл жертвах ги” за работа”.
Но, хайде, тръгвай, да вървим!И, слушайки
баща си, сбърквай.Спомням си как някога
ти, шестгодишен, бъбреше.Послушах те
и с първата пара съдийска купих ти
една колца за Зевсовите празници.
ФИДИПИД
Но да не се разкаеш с времето!
СТРЕПСИАД Добре, че ме послуша. (Вика.) Ей, Сократе бе!
Излез!Сина си аз ти вобя, ей го на,
склоних го силом. СОКРАТ Той е още мъничък
И необучен да виси във кошница.
ФИДИПИД
Дано набучен да стъпчиш на колеца.
СТРЕПСИАД(тихо)
Е, поврага!Проклинаш си учителя!
СОКРАТ
На, виж това стърчиш е произнесено
тъй глупаво, с уста широко зинала!
Как може дас е справи той с извъртане,
с нападка и с наперен довод?Все таки
Хипербол го научи за две хиляди.
СТРЕПСИАД
Не бой се, обучавай го, схватлив е той.
Детенце беше още, ей на тонинко,
дома строеше къщички и кораби,
и кожени колички изработваше,
и жаби – чудо!- от кори си дялкаще.
Но гледай да научи двата довода-
и силния, каквото е, и слабия,
чрез който може да се гътне силният!
В протиевн случай непременно кривия.
СОКРАТ
Ще учи , като чуе двата довода.
Отивам си. СТРЕПСИАД Помни едно:на всякакви
правдиви думи да отричаш правото.
Сократ влиза в мислилището. Оттам излизат Правият довод и Кривият довод АГОН ПРАВИЯТ ДОВОД
Покажи се де, хайде, минавай напрд,
да те види народът, нахалник такъв!
КРИВИЯТ ДОВОД
О, върви дето искаш!Пред тази тълпа
ще те смачкам по-лесно със своята реч!
ПРАВИЯТ ДОВОД
Ще ме смачкаш?Че кой си ти?
КРИВИЯТ ДОВОД Довод. ПРАВИЯТ ДОВОД Но слаб. КРИВИЯТ ДОВОД
Ала пк ще те гътна, макар да твърдиш,
че от мене си по-добър. ПРАВИЯТ ДОВОД Хайде де, как? КРИВИЯТ ДОВОД
Изнамирайки нови мотиви безчет.
ПРАВИЯТ ДОВОД
И причина подобни неща да цъфтят
са ей тези глупци! (Посочва публиката.) КРИВИЯТ ДОВОД Не глипци!Мъдреци! ПРАВИЯТ ДОВОД Ще те смажа без жал! КРИВИЯТ ДОВОД Хайде казвай, с какво? ПРАВИЯТ ДОВОД Чрез правдиви слова. КРИВИЯТ ДОВОД
А пък аз ще оборвам с оспорваща реч
и твърдя: няма никаква правда в света.
ПРАВИЯТ ДОВОД Няма правда, твърдиш? КРИВИЯТ ДОВОД Че куде е, кажи! ПРАВИЯТ ДОВОД В боговете е тя. КРИВИЯТ ДОВОД
Ако имаше правда, то как така Зевс
не загина, подир като своя баща
окова? ПРАВИЯТ ДОВОД
Ба-ба-ба, злото тръгва напред,
прилошава ми!Я ми подайте леген!
КРИВИЯТ ДОВОД
Ти си глупав дъртак и замаян чудак!
ПРАВИЯТ ДОВОД
Ти си тип развратен и без капчица срам!
КРИВИЯТ ДОВОД Туй са рози за мен! ПРАВИЯТ ДОВОД Ти си долен смешник! КРИВИЯТ ДОВОД Туй е лилиев цвят! ПРАВИЯТ ДОВОД Ти си мръсен катил! КРИВИЯТ ДОВОД
Без да искаш , със злато покриваш ме ти!
ПРАВИЯТ ДОВОД
Не, това се анричаше по-рано кал!
КРИВИЯТ ДОВОД
А пък днеска за мене украса е то!
ПРАВИЯТ ДОВОД Ти си страшен нахал! КРИВИЯТ ДОВОД А пък ти- овехтял! ПРАВИЯТ ДОВОД И по твоя вина
от училище бягат децата сега,
но атинците някога ще разберат
на какво обучаваш глупците у нас!
КРИВИЯТ ДОВОД Ти живееш във смрад! ПРАВИЯТ ДОВОД А пък ти си богат.
Ала по-рано ходеше просяк с торба,
пред народа разправяше, че си Телеф, и от тая торба
Панделетова мъдрост гризеше, нали?
КРИВИЯТ ДОВОД Ей, че умен си бил… ПРАВИЯТ ДОВОД Ей, че гламав си бил… КРИВИЯТ ДОВОД …като казваш това. ПРАВИЯТ ДОВОД …и градът те търпи. и ти дава храна,
за да сееш развала сред наште деца!
КРИВИЯТ ДОВОД
Ти тогава не ще учиш, много си вехт!
ПРАВИЯТ ДОВОД
Само аз, ако трябва да бъда спасен-
да не сье занимава с глупашки брътвеж!
КРИВИЯТ ДОВОД(към Фидипид)
Нека той си лудее, при мене ела!
ПРАВИЯТ ДОВОД
Само с пръст го допри, и ще видиш тогаз!
ХОР
Хайде, слагайте ктай на борби и псувни.
(Към Правия довод.)
Покажи на какво обучаваше ти
строврмските люде. (към Кривия довод.) А ти защити
свойта нова наука, та той да реши,
като чуе как двамата спорите, кой
да му бъде учител оттук нахатам.
ПРАВИЯТ ДОВОД Да,аз искам това. КРИВИЯТ ДОВОД И аз искам това. ХОР
Хайде, кой ще говори от двама ви пръв?
КРИВИЯТ ДОВОД Ще му дам преднина.
А пък после, когато си каже речта,
срещу него със мънички нови словца
и с идеи ще почна да стрелям.Накрай
осмели ли се гък да ми каже дори,
той, надупчен в лицето и в двете очи,
гаче стършил го жилил, ще падне и тъй
ще загине под моите мисли! ХОР СТРОФА Е,хайде сега двамата те с вяра в изкусни речи, във мисъл и ум, в мъдри слова, нека чрез спор покажат от двамата тях кой по-добре говори. Да, настъпи часът на мъдростта, за нея мойте приятели добри в битка велика влизат. (Към Правия довод.)
Хаиде ти, увенчалият наште деди с многобройни начества редки,
дай да чуем гласа ти, със който си горд, и кажи ни за своята същност.
ПРАВИЯТ ДОВОД
Е, добре, ще ви кажа за стария ред възпитателен, как беше с
него
преди време, когато с правдиви слова аз цъфтях и вирееще
мъдрост.
Преди всичко не биваше в прежните дни нито гък от дете да
се чуе,
после всички деца от една махала към учителя тръгваха мирно,
почти голи, на групи, на групи, дори ако падаше сняг на парцали.
После, без да преметнат крак бърху крак, те започваха песен,
например:
“Ти , Паладо, рушителко на градве” или “Вик надалече се
носи “,
и я пееха по музикалния строй, наследен от бащите им слани.
Ако някой решеше да стори шега или правеше смешни извивки,
като тези, които изкуствено днес ги извиват по Фринисов
пример,
за това получаваше здраво дърво, че със музите смешки си
правел.
А в палестрата седнали, трябваше те да проточват нозете си,
тъй че
да не дават възможност на външни лица да гледат неща
неприлични.
След това , като ставаха, трябваше пак да заглаждат игрищния
пясък,
и внимават да няма по него следи съблазнителни за педерасти.
По-надолу от пъпа си никой младеж се не мажеше с масло
тогава,
та по срамните части се виеше мъх, свеж и нежен като на дюля.
Не отиваше никой с преправен гласец, с интонации меки и
нежни,
на любовника да се предлага самин, да му хвърля пленителен
поглед.
А на обед не бе позволно дете да грабне най- вкусната ряпа,
да посяга за целина и магданоз пред очите на по-стари хора,
да е лакомо, да се кикоти със глас или крак бърху крак да
прехвърля. КРИВИЯТ ДОВОД
Старовремски неща от Диполиев ден, чак до горе със златни
щурчета,
със Кедидови песни и с биче клане!
ПРАВИЯТ ДОВОД
То е тъй, но това са нещата,
чрез които системата моя успя да роди маратоските воини.
А ти учиш сегашната наша младеж дас е гуши от рано в наметки,
и умирам от яд, като видя момци да играят боенния танец,
като вдигнат над пъпа си бойния щит и не щат и да знаят
Палада. (Към Фидипид.)
Затова ти, момчето ми, мен избери за учител-Правдивия
довод,
и ще свикнеш да мразиш пазарската глъч, да отбягваш от
шумните бани,
да изпитваш пред срамни деяния срам, при насмешка да
пламваш от ярост,
да се вдигаш почтително, като съзреш някой възрастен да
приближава,
да не се държиш грубо със майка, с баща, ното други позорни
постъпки
да допускаш, защото чрез тях ще петниш красотата на своето
име,
да не влиташ въъв къща на лека жена, да не би, като зяпаш
по нея,
да те тупне със ябълка малко курве и затрие добрата ти
слава,
да не тровиш със своята реч възрастта, от която грижовно си
гледан.
КРИВИЯТ ДОВОД (Към Фидипид.)
Ако ти на това му повярваш, момче, ще ти станат прилика,
повярвай,
свиновете на наш Хипокрит, и градът ще ти вика “ синчето
на мама “. ПРАВИЯТ ДОВОД
Не, обратното, бляскав и свеж като цвят, ще прекарваш по
спортни игрища
и не ще дрънкаш плоски заядки навред по площада, тъй както
е днеска,
и не ще бъдеш влачен по разни делца на циции, клеветници,
менти,
а ще слизаш в оназ Академия там, под маслините свети ще
тичаш,
на главата с тръстиков венец, а до теб ще се движи връстникът
ти мъдър
и ще дихаш на тис, на спокоен живот, на топола със сребърни
листе,
ще се радваш на ведрия пролетен ден, в който бряст и топола
си шепнат. И постъпиш ли както съветвам те аз и към тези неща си отптавиш ума, ти ще имаш навек и бляскава кожа, и мощни гърди, и плещи широки, и сдържан език, и задник развит, и мъничък член, и решения дълги, и ти ще склониш всеки срам да приемаш за нещо добро, а доброто за срам, и ще бъдеш молепсан при всичко това от разврата на Антимаха. ХОР АНТИСТРОФА О, ти вдълбочен цялв мъдростта славна и несломима, във твоята реч благия цвят, мъдрият прав сияе. Да, бил е благат людският род в харното старо време. (Към Кривия довод.)
Та ти, с изтънчената муза,
трябва да кажеш възглед нов-
твоят противник блесна!
Май трябват ти насреща му страхотни аргументи,
за да свалиш противника и да не ти се смеят.
КРИВИЯТ ДОВОД
Горя от нетърпение отдавна и желая
да срина всички възгледи с обратни аргументи.
Защото съм наречен аз от учените люде
Слаб довод или Крива реч, затуй че пръв захванах
законите и правото с мотиви да оспорвам.
А то – то струва повече от цял товар със злато:
залавяш се за слабата страна и побеждаваш!
(Към Фидипид.)
Я гледай как науката на тоя ще оборя!
Той казва, че не бивало да вземаш топла баня!
(Към Правия довод.)
Защо си против топлата вода, че я отричаш?
ПРАВИЯТ ДОВОД
Защото е страхотно зло и прави слаб човека.
КРИВИЯТ ДОВОД
Почакай.Ето, хванах те и няма да избягаш.
Сред синовете Зевсови, кажи, кого почиташ
като човек с юнчен дух и с подвизи безбройни?
ПРАВИЯТ ДОВОД
Не бих поставил никого по-горе от Херакъл.
КРИВИЯТ ДОВОД
А наеш ли Хераклови студени бани нейде?
А той бе наи-юначният. ПРАВИЯТ ДОВОД Това е, да, това е,
което прави банята претъпкана с младежи,
заети с бръщолевене, палестрата пък-празна!
КРИВИЯТ ДОВОД
Стоели по плошадите – кориш ги!Аз ги хваля!
Да беше нещо лошаво, не би представил Омир
как Нестор и героите говорят по площади!
Сега да жидим речите – той казва, на младежа
не трябват пражнения в речта, а аз – обратно.
Почтеността му трябвала!Това е втора грешка.
Ама че ти видял ли си човек да е постигнал
облага чрез почтенност, бре?Кажи, опровейгай ме!
ПРАВИЯТ ДОВОД
Мнозина. С туй си качество Пелей получи меча.
КРИВИЯТ ДОВОД
Ха, меча?Смешна работа, получил меч, гокият!
Ами Хипербол с лампите?Чрез своята развала
получи много хиляди, не меч, кълна се в Зевса!
ПРАВИЯТ ДОВОД
Пелей с почтеността си взе Тетида за съпруга.
КРИВИЯТ ДОВОД
А тя пък изостави го!Не беше грубиянин,
Не бе добър в постелята, не бодърстваше нощем,
а пък жената – ще й се…Но ти си стара кранта! (Към Фидипид.)
Т помисли , момчето ми – за всичко туй, което
е в скромността, от толкова наслади се лишаваш:
жени, момчета, ядене и пиене, закачки.
Безсмислен е животът ти, ако това ти липсва.
Сега да видим нуждите на нашата природа.
Сгрешил си, курварувал си, но ето че те хванат.
Загубен си!Че словото ти липсва!А при мене –
играй и скачай, радвай се, за срам не смятай нищо.
И хванат ли те с някоя, ще кажеш на мъжа й,
че нямаш престъпление – на Зевса позови се:
и той е бивал победен от Ерос и жените,
а ти си смъртен, можеш ли да надвиваш бога?
ПРАВИЯТ ДОВОД
Ако му тикнат ряпата ис пепел го ощавят?
Какъв ще му е доводът, че той не е развратник?
КРИВИЯТ ДОВОД
Че и развратник нека бъде, зле ли е?
ПРАВИЯТ ДОВОД
Че от това по-лошо нещо има ли?
КРИВИЯТ ДОВОД
Ами ако те победя и в този пункт?
ПРАВИЯТ ДОВОД Какво?Ще млъкна. КРИВИЯТ ДОВОД Хайде, отваряй ми. Какви са адввокатите? ПРАВИЯТ ДОВОД Развратници. КРИВИЯТ ДОВОД Съгласен съм. Добре.ми трагиците? ПРАВИЯТ ДОВОД Развратници. КРИВИЯТ ДОВОД Признаваш ли, че отговаряш глупаво? А повечето зрители? Добре ги виж! ПРАВИЯТ ДОВОД Е, виждам ги. КРИВИЯТ ДОВОД Какво видя? ПРАВИЯТ ДОВОД Че повечето, бога ми, са пак развратни.Зная го и този тук, и онзи там, и онзи, дългокосия. КРИВИЯТ ДОВОД А изводът?
ПРАВИЯТ ДОВОД (към публиката)
Сразен съм, о, развратници!
(Обръща секъм Сократовото мислилище.)
Вземете ми наметката, заклевам ви – към вас ще се прехвърля! (Влиза в ислилището.)
КРИВИЯТ ДОВОД (към Стрепсиад)
Какво сега?Ще вземеш ли момчето си,
или да ти го уча на ораторсрво? СТРЕПСИАД
Учи го, и наказвай го, и все помни
добре да го настроиш.От една страна, за мънички дела;от друга, моля те, му дай чене за по-големи работи. КРИВИЯТ ДОВОД
Добре, софист ще си го вземеш опитен!
ФИДИПИД
По-скоро, мисля, блед и за окайване!
ХОР Сега вървете. П р а в и я т д о в од и Кр и в и я т д о в од влизат в мислилището. (Към Стрепсиад.)
мисля си, че има да се каеш.
(Към публиката.)
Искаме сега да кажем на съдиите какво
ще спечелят, ако с право глас за този хор дадат.
Преди всичко, ако ниви преоравате, то дъжд
най-напред за вас ще пратим, а за другите – подир.
После, ние ще ви пазим и реколта, и лозя –
нито суша да ги мъчи, нито прекомерен дъжд.
Ала ако някой смъртен нас, богинитр, презре,
да внимава колко много зло от нас ще претърпи.
От земята си ни бино, нито плод ще има той.
Тъкмо като ще покарат и маслини, и лози.
Те пресечени ще бъдат – с прашки ще ги поразим.
Видим ли, че прави тухли, ще захванем да валим;
покрива му керемиден ще разбием е едър град.
И зажени ли се сам тий, или близък, или свой,
ще валим от мрак до утро, тъй че да предпочете
да живее във Египет, вместо да присъжда зле. ЧЕТВЪРТИ ЕПИЗОД СТРЕПСИАД( излиза от къщи)
Да, пети, че четвърти, трети, втори ден,
и после – най-ужасният от всичките
с треперения, страхове и ужаси
за мен, дохожда – старият и новият.
И всеки, към когото имам дългове,
кълне се да ме смачка по съдилища,
макар че справедлива и умерена
е моята молба: “Човече, този дълг
не искай днес, за този тук – изчакай ме,
а този ми прости! ” Не щели никога
да си получат сумите, ругаят ме
като нечестен. “ Ще те съдим! ” – викат ми.
Е, ха сега да съдят! Все едно ми е,
щом Фидипид се учи на ораторство.
Ще разбера. Да чукна в туй мислилище.
( Чука. ) Момче, момче, бе! СОКРАТ ( отваря ) Стрепсиаде, добър ден. СТРЕПСИАД
А, добър ден! Вземи най-първо туй на хе.
(Подава чувал брашно.)
Все трябва да се зачете учителят.
Ами синът ми, я кажи, научи ли
онази реч?Той влезе преди мъничко. СОКРАТ Научи я. СТРЕПСИАД Тъй, браво на Измамата! СОКРАТ
Така че ще отхвърлиш всички дългове.
СТРЕПСИАД
Ако дългът е искан пред свидетели?
СОКРАТ
Та по-добре, дори да бъдат хиляди!
СТРЕПСИАД
Сега ще викам до пресипване.
Плачете горко вий, кредитори,
за сумите, за лихвите от лихвите,
какъв син ми расте в тая къща! Блести с език двуостър моят
бранител и спасител, смърт за моите
врази, гонител на неволи бащини!
( Към Сократ.)
Викни го бързо, нека дойде тук.
С о к р а т влиза м мислилището.
Дете, излез от къщи, сине,
чуй бащния глас! СОКРАТ ( връща се ) Ето тук твоя син. СТРЕПСИАД Скъпи мой, скъпи мой! СОКРАТ Вземай го, тръгвайте. ( Влиза в мислилището.) СТРЕПСИАД
Ох, ох, дете!Ох, уха, ухаха!
Ох, как се радвам първо на цвета ти аз!
Сега се вижда, силен си в отричане,
в оспорване. Цъфти върху лицето ти
познатото “Какво говориш?”, способът
да минеш за обиден там, където си
обидник и злосторник сам, познавам го.
И погледът ти е съвсем атически.
Понеже ме погуби, ха спасявай ме!
ФИДИПИД Какво те плаши? СТРЕПСИАД Старият и новият. ФИДИПИД
Че кой е стар и нов ден едновременно?
СТРЕПСИАД
Ах, този, в който се завежда делото.
ФИДИПИД
Кредиторите ще загубят. Няма как
един ден в два да се превърне, ясно е.
СТРЕПСИАД Как няма? ФИДИПИД
Как ли? Щом като една жена
не може да е хем мома, хем бабичка…
СТРЕПСИАД Все пак закон е. ФИДИПИД Те не знаят смисъла, тъй мисля, на закона. СТРЕПСИАД И какъв е той? ФИДИПИД
Народолюбец беше Солон някога.
СТРЕПСИАД
Къде е тука старият и новият?
ФИДИПИД
Та той опрдели за призоваване
в съда два дена: стария и новия, и залозите са при новолуние. СТРЕПСИАД Защо е турил стария? ФИДИПИД Е, драги ми, на този ден явяват се длъжниците да се разплащат доброволно.Иначе ще ги безпокоят по новолуние. СТРЕПСИАД
Ами защо властта приема залози
не във деня на всяко новолуние,
а само в два – във стария и в новия?
ФИДИПИД
С тях става, мисля, както при гладниците:
за да отмъкнат час по-скоро залога,
опитват го един ден предварително. СТРЕПСИАД Добре. (Към публиката.)
Нещастни, за какво сте седнали
като глупаци, плячка за умниците,
за нас?Ей, вие, прости нули, камъни,
говеда, овче стадо, грънци струпани!
Във моя чест и в чест на син ми – ей го на –
аз пея химн за наште постижения:”Браво, Стрепсиаде драг,
ти самият си юнак, а какъв ти есинът!” (Към Фидипид.) ето, тъй ще хоратят близки и съседи,
със завист, че признавайки, процесите печелиш.
Но нека се прибирме, да те гостя най-първо.
Влизат в къщи.Появява се Първи заемодавец, придружен
от Свидетел.
ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ (към Свидетеля)
И трябва ли да жертваш от имота си?
О, не!Без срам да бях отказал онзи ден,
Днес нямаше да имам неприятности да влача тебе заради парите си като свидетел, и сега, при всичко туй, да ставам още враг на свой съгражданин.
Но своя град не ще посрамя никога,
на съд ще викам Стрепсиад… СТРЕПСИАД(излиза) Ей, кой си ти? ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ …на стария и новия. СТРЕПСИАД (към Свидетеля) Свидетел си, два дена спомена. (Към Първия заемодавец.) и за какво на съд? ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
За двестата, които взе от мене, бре,
да купиш кон! СТРЕПСИАД
Аз – кон?Ей, хора, слушайте!
Конете аз ги мразя, всички знаете!
ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
И се закле да ми ги вирнеш, бога ми!
СТРЕПСИАД
Е, да, огава Фидипид не знаеше
да пуща в ход необорими довод и. ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
И затова сега ще се отметнеш ли?
СТРЕПСИАД
Че за какво го пращах на учение!
ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
Под клетва в б оговете ще отричаш ли
там, дето те поканя? СТРЕПСИАД В боговете ли? В кои? ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
Във Зевса, в Посейдонс, Хермеса.
СТРЕПСИАД
Кълна се в Зевс, петак бих дал да можеше!
ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
Да пукнеш заради това безсрамие!
СТРЕПСИАД
Какъв тутлум!Със сол да го натъркаме!
ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ Присмиваш се! СТРЕПСИАД Шест кофи е обемът му! ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
Кълна се в Зевс и боговете, скъпичко
ще ми платиш! СТРЕПСИАД Разсмя ме с боговете си!
Че клетва в Зевс е смях за хора учени!
ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
Ще си платиш за всичко туй, наистина.
Но ще дадеш ли, или не, парите ми?
Отговоти и тръгвам си. СТРЕПСИАД Спокойствие!
Ще отговоря с много ясен отговор.
(Влиза в къщи.) ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
Какво ли ще направи?ще ги върне ли?
СТРЕПСИАД (връща се с нощви в ръце)
Къде е, който искаше парите си?
Кажи, какво е туй? ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ Нощви, какво ще е! СТРЕПСИАД
Пари от мен ще иска, пък невежествен!
И знай, не давам нито грош на никого!
Че таз нощва нощви ще я наричате! ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ И, значи, тъй, не плащаш? СТРЕПСИАД Не – доколкото
ми е известно.Ала свършвай, махай се
от вратнята ми. ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ Тръгвам, но добре помни:
отивам във съда и внасям залога!
(Излиза заедно със Свидетеля.)
СТРЕПСИАД
И него ще загубиш като двестата!
Пък аз не ти желая злото, въпреки
че назова нощвата с име глупаво! Влиза Втори заемодавец ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ Горко ми, ох! СТРЕПСИАД
Я, кой се е развайкал тъй?Не вика ли
от божествата на Каркинос някое?
ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
Ах, кой съм аз, желаете да чуете?
Един нещастник! СТРЕПСИАД Е, върви по пътя си! ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
Сурови боже! О съдба, разчупила
колата ми! Паладо, ах, погуби ме!
СТРЕПСИАД
Каква беда ти причини Тлеполемос?
ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
Не се шегувай, а кажи, приятелю,
на своя син да изплати парите ми, и без това съм в тежко положение! СТРЕПСИАД Кои пари са тези, бе? ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ Заетите. СТРЕПСИАД
Да, чини ми се, зле си ти наистина.
ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
Конете от колата ме изтърсиха.
СТРЕПСИАД
Дрън – дрън!Не си се пльоснал от магаре, я!
ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
Ах, значи , дрънкам, искайки парите си?
СТРЕПСИАД Не е възможно да си здрав! ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ Какво ми е? СТРЕПСИАД
Май имаш сътресение на мозъка.
ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
А ти, ако не ми дадеш парите ми,
на съд ще бъдеш призован! СТРЕПСИАД Кажи сега, как мислиш ти, все с нова ли вода вали отгоре Зевс, или това е същата вода, но пак привлечена от слънцето? ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
Не знам каква е, нито ми е работа.
СТРЕПСИАД
Че как тъй претендираш за парите си,
не знаейки небесните явления? ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
Добре, ако си затруднен, дай лихвата
поне. СТРЕПСИАД
Кое е туй животно – лихвата?
ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ
Какво ли? Дето ежедневно, месечно,
парите стават повече и повече
с течение на времето СТРЕПСИАД А, хубаво.
Как, смяташ ли морето да е станало
днес по-голямо от преди? ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ Не, бога ми,
все същото е. И несправедливо е
да стане по-голямо СТРЕПСИАД Е, и как така
не става по-голямо, глупчо, въпреки
че там реки се втичат, а пък твоите
пари желаеш да ти станат повече?
По – бързо да се ометеш от прага ми!
(Обърнат към къщи) Я дай остен! ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ Ще призова свидетели. СТРЕПСИАД
Какво се маеш, хайде! Тръгвай, кон такъв!
(Бие го.) ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ Това е дързост! СТРЕПСИАД Бързай! Че натиквам ти, логой такъв, остена си във задника! Вторият заемодавец избягва
А, бягаш? Смятах да те пораздвижа аз,
хем заедно с колата и с конете ти!
( Прибира се вкъщи.) ХОР Строфа
Какво е любовта към злото!Старецът,
обзет от тая страст, желае на заетите пари да види сметката. И днеска положително ще стане нещо: старият
софист, започнал с хитрости,
ще бъде зле ударен! Антистрофа
Защото, мисля, ще намери скоро той
Каквото е желал: синът му да е опитен в защитата на каузи, противни на законните, та да надвива всекиму, с когото има работа, макар и с гнусни доводи. Но може би ще иска той синът му ням да бъде! ЕКЗОД Стрепсиад излиза от къщи, следван от Фидипид СТРЕПСИАД Уху, уху!
Съседи, близки, сродници, приятели!
Спасете ме със всички средства, биятме!
Горко ми!ох, главата ми, ох, зъбите!
(Към Фидипид.) Мръсник! Баща си биеш! ФИДИПИД Татко, бия те. СТРЕПСИАД
Ей на, признава, че ме бие!
ФИДИПИД Вярно е. СТРЕПСИАД
Мръсник, отцеубиец тип, злодей такъв!
ФИДИПИД
Кажи ги пак, притуряй още повече.
Ти знаеш как ме радват ругатните ти.
СТРЕПСИАД Развратнико! ФИДИПИД
Посипваш ме със розов цвят!
СТРЕПСИАД Баща си биеш? ФИДИПИД Ще докажа, бога ми, Че с право съм те бил. СТРЕПСИАД Ах, ти мръсник такъв!
Баща как може с право да се бие, бре?
ФИДИПИД
Ще тои докажа, ще те убедя дори.
СТРЕПСИАД В това ли ще ме убедиш? ФИДИПИД Тъй просто е!
Избирай който щеш от двата довода.
СТРЕПСИАД А кои са те? ФИДИПИД Силният и слабият. СТРЕПСИАД
Добре съм те изучил аз, нещастнико,
да спориш срещу правото, и ей сега
ще слушам, че е правилно и хибаво
бащите да ги бият синовете им!
ФИДИПИД
Но смятам, ще те убедя, та слушайки,
ти сам не ще изкажеш възражение. СТРЕПСИАД
Добре, желая да ти чуя думите.
ХОР Строфа
Ти трябва, старче, да измислиш начини
сина си да гътнш,
че той не би бил тъй безсрамен, нямайки
опора във нещо.
Да, дързостта му има почва:вижда се
увереност в него.
Ала кажи на хора ни с какво започна спорът,
начлото на битката.Стори го непременно.
СТРЕПСИАД
Добре, отде започнахме да се ругаем с него,
ще кажа. Както знаете, похапнахме, и първо му викам аз на лирата да вземе да изсвири
за Овиньо, как го стригали, от Симонид. Веднага
отвърна, че пеене и свирене на лира
е старо нещо, правят го жениоте, като мелят. ФИДИПИД
Не трябваше ли тоя час да те набъхтя зсраво?
Пей, вика ми на обеда! Щурец ли угоштаваш?
СТРЕПСИАД
Такива думи казваше и вътре като бяхме,
за Симонид говореше, че бил поет негоден.
Макар и мъка, сдържах се в начаалото, а после
му рекох с клончемиртово в ръка да каже нещо
Есхилово. Тогава той веднага тъй ми каза:
“Есхил ли сред поетите да смятам аз за първи?
Несвързан, шумотевици, големи, гръмки думи!”
Тогава как си мислоте?Сърцето ми подскочи!
Но своя гняв преглътнах аз и казвам:”Прочети ми
там нещо от модерните, да чуя нещо мъдро.”
Тозчас задекламира той от Еврипид – как братът
обезчестил – да пози бог! – сестра си!И тогава не издържах аз повече, обсипвам го веднага с обиди и ругателства.И както се разбира, словесно сенападнахме.Тогава той подскача, забъхтва ме, запухва ме, за гърлото ме стисва. ФИДИПИД
Не е ли с право, след като не смярташ Еврипида
за най-голям мъдрец? СТРЕПСИАД
Мъдрец?Но...Ох, какво да кажа?
ФИДИПИД И, вярвай бога, с право! СТРЕПСИАД
Как?С право ли?Безсрамнико!Че аз съм те отгледал!
Отгатвал съм ти мислите, когато си ломотил:
ти кажеш “Пю” – разбирам аз и давам ти да пиеш,
поискаш “папо” – ето ме, дохождам , хляб ти нося.
Неказал още “ъкъкъ”, изнасях те навънка
и те държах през вратнята. А ти, като ме стисна,
и аз ти викам и крещях, че имам нужда, мръсна твар, навън не ме изнесе ти пред вратнята – душен от теб, тук “ъкъкъ” направих! ХОР Антистрофа
Сърцата на по-младите май трепртни
очакват речта му.
Ако след тези подвизи чрез брътвене
баща си предума,
не давам аз за кожата на старците
ни просено зрънце. (Към Фидипид.) Създателю, двигателю на нови мисли, хайде,
дири си убедителност, та прав да им се сториш.
ФИДИПИД
Как сладостен е досегът с неща дълбоки, нови,
и тъй установените закони да презираш!
Към конен спорт единствено насочвах аз ума си,
не можех ни три думици да кажа, без да сбъркам.
Но след като самият той ме отклони от него
и след като общщувал съм с идеи тънки, с речи, ще ви докажа : право е баща си да наказваш. СТРЕПСИАД
Конете карай, моля те, защото предпочитам
коне да храня четири, но не да ме пребият! ФИДИПИД
Оттам подхващам думата, където ме прекъсна.
И тъй, когато бях дете, ти бил ли си ме?Казвай!
СТРЕПСИАД
Ами че да, обичахте и грижих се...
ФИДИПИД
Кажи ми, не ще ли бъде правилно и аз да ет обичам
и да те бия, щом като побоят значи обич?
И как тъй твоят гръб да е от сопа недокоснат,
а моят – не?Че гражданин свободен съм и аз, де!
“Децата плачат!”Как така бащата да не плаче?
Ще кажеш, че децата е прието да се бият.
Ще бъзразя, че “старците са дваж деца”, така че
те, явно, трябва повече от младите да плачат, доколкото по-малко е проститрлно да бъркат.
СТРЕПСИАД
Не е прието никъде бащата да се бие.
ФИДИПИД
Създалият такъв закон не е ли бил подобен
на мен и теб?Дедите ни той с речи е предумал.
Защо да нямам правото чрез нов закон да кажа :
синът ще може също тъй баща си да пердаши!
Побоите, нанесени пред закона, ние
прощаваме и смятаме, че те са безвъзмездни.
Но погледни петлите, че и всички други птици,
как връщат на бащите си!С какво серазличават от нас онези, птиците, освен че не гласуват? СТРЕПСИАД
Ами тогава, след като петлите са ти пример,
кълви си на бунището и спи върху гредите! ФИДИПИД
Това е дриго, драги ми.Сократ не го признава.
СТРЕПСИАД
Все пак не бий, че иначе ти сам ще се осъждаш.
ФИДИПИД Как тъй? СТРЕПСИАД
Аз имам правото да бия тебе, ти пък –
сина си, ако имаш, де. ФИДИПИД Добре, а ако нямам?
Напразно ще съм плакал аз, а ти ще ми се смееш,
докле умреш! СТРЕПСИАД
Май правилно говори той, другари,
май трябва да отстъпваме пред тях, ако са прави.
Естествено, ще плачем, я, постъпвайки нередно!
ФИДИПИД Я виж и друг един въпрос. СТРЕПСИАД Да, иначе загивам! ФИДИПИД
Не ще се сърдиш може би, за туй, което стана.
СТРЕПСИАД
Че как тъй?Обясни ми ти каква облага имам.
ФИДИПИД И майка си ще бия аз! СТРЕПСИАД Що думаш, бре, що думаш? Тоз грях е ще по-голям! ФИДИПИД Какво, ако докажа пред тебе с кривата си реч, че трябва да й тегля бой? СТРЕПСИАД Какво ли?Сториш ли това, знай нищо няма да те спре да се преметнеш в пропастта –
ти сам, Сократ и кривите ти речи!
Заради вас така пострадах, Облаци,
на вас възлагах всички свои работи. ХОР
За всичко туй ти сам си си виновният,
че се насочи към престъпни работи. СТРЕПСИАД
Защо по-рано тъй не ми говорехте,
а стария неук човек подбутнахте?
ХОР
Това го правим винаги, узнавайки,
че някой е любител на престъпното, додето го затрием стежко бедствие –
страха от боговете да познава.
СТРЕПСИАД
Ох, Облаци!Сурово, ала право е!
Не биваше да присвоявам чуждите
пари! (Към Фидипид.) Ала ела със мене, миличък, за да погубим Херефонт, мръсника му, че и Сократ, задето ни измамиха. ФИДИПИД
Не правя зло на своите учители!
СТРЕПСИАД Да, да, почитай Зевса на дедите си! ФИДИПИД
Я, Зевса на дедите! Остарял си ти!
Че има ли го Зевс? СТРЕПСИАД Да, сине. ФИДИПИД Няма го.
Изгонил Зевса, днес царува Вихърът.
СТРЕПСИАД
Не го е той изгонил, ами татко ти
повярва ето в този Вихър.Беден аз, за бог съм смятал тебе, съдче глинено! ФИДИПИД
Лудувай асм и си приказвай глупости!
(Излиза.) СТРЕПСИАД
О, глупост моя!Полудях, прогонвайки
зарад Сократа боговете! (Към статуята на Хермес.) Хермесе, ти, драги ми, недей се сърди , моля те, не ме унищожавай, а помилвай ме, защото подлудиха ме брътвежите. И ти ме посъветвай да ги съдя ли, или каквото кажеш ти.
(Дава си вид, че се прислушва към статуята.)
А, правилно
съветваш да не ходя по съдилища,
а час по-скоро да запаля къщата на тези кречетала. (Вика.) Ксантий, тук ела, вземи там стълба, грабвай кирка, качвай се отгоре, на мислилището, покрива троши, ако обичаш господаря си, додето върху тях се срине къщата!
Ксантий се качва на покрива и го руши.
На мене факла дайте ми запалена!
Да ми плати ще искам днес от някого
сред тях, макар че са големи лъжльовци. ПЪРВИ УЧЕНИК (отвътре)
Ох, ох!Ох, ох!
СТРЕПСИАД
Старай се, факло, пущай силни пламъци!
ПЪРВИЯТ УЧЕНИК Човече, какво правиш? СТРЕПСИАД Какво правя ли?
Ами с гредите бовя тънък разговор.
ВТОРИ УЧЕНИК (отвътре)
Ох, оле!Кой ни еподпалил къщата?
СТРЕПСИАД
Аз, онзи, на когото взехте дрехата!
ВТОРИЯТ УЧЕНИК Погубваш ни, погубва ни! СТРЕПСИАД Това ми е желанието!Да е жива кирката и да не падна и строша главата си!
СОКРАТ (показва се на прозореца)
Какво работиш ти бе, там, на покрива?
СТРЕПСИАД
Въздухоплавам, съзерцавам слънцето.
СОКРАТ
Ох, аз нещастен, беден!Задушавам се!
ВТОРИЯТ УЧЕНИК
Аз, клетият, ще изгоря във пламъка!
СТРЕПСИАД
Защо над боговете се подбивате
и гледате към задника на месеца? (Към Ксантий.)
Гони ги, удряй, бий за много работи –
най-първо – боговете те обиждаха!
ХОР
Изведете ни вече, че нашият хор предостатъчно днес е работил.
]]>
включени в енциклопедичния справочник "Антична литература",
съставители: Богдан Богданов и Анна Николова, С., 1988
Електронна обработка: Иглика Милушева, 2009
]]>
включени в енциклопедичния справочник "Антична литература",
съставители: Богдан Богданов и Анна Николова, С., 1988
Електронна обработка: Иглика Милушева, 2009