ОДИСЕЯ

Превод: Георги Батаклиев, 1981

Електронна обработка: Николай Бойков, 2008

Втора песен

Народното събрание на итакийците
Пътуването на Телемах

Щом се събуди зора розопръстта, родена из здрача,
скочи от своето ложе любимият син Одисеев,
дрехата той си облече, през рамото меча преметна
и на нозете блестящи превърза прекрасни сандали.
Прага прекрачи тогава подобен на истински бог и 5
на гласовитите свои херолди предаде повеля
да призоват на събрание с вик дългокосите гърци.
Гръмко ги те призоваха и бързо се стекоха всички.
След като шумно тълпата от хора изпълни стъгдата,
тръгна и той за съвета със медното копие в длани. 10
Сам не вървеше. Зад него притичваха псета две бързи.
С божеска прелест зареше вида му Атина Палада.
Ахваха всички мъже като видеха как той пристъпя.
Сториха старците път и той седна въз трона си бащин.
Пръв пред събраните слово изрече героят Египтий. 15
Беше прегърбен от старост и много научил в живота.
Копиеносец. Антиф бе любимата негова рожба.
Той с Одисей богоравен за конеобилната Троя
с кораби вити отплава, но него стръвнишки циклопът
там в пещерата дълбока разкъса за сетна гощавка. 20
Трима той имаше още. От тях Еврином със женихи
буйстваше. Другите двама работеха бащини ниви.
Но не престана Египтий да жали сина си загинал.
Старецът в сълзи за него започна така да нарежда:
„Чуйте, мъже от Итака, словата, които ще кажа! 25
Нито събрание, нито съвет се е свиквал, откакто
с кораби вити отплава оттук Одисей богоравен.
Кой ни е днес призовал? В затруднение кой се намира?
Момък ли в цъфнала сила, в години на зрелост ли някой?
Някаква вест ли е чул, че войска се задава, та иска 30
Точно вестта да разкаже, която е първи научил?
Или желае съвет да предложи за дело народно?
Честен и благословен е безспорно. Дано от Кронион
щастие пълно получи, сърцето му както копнее.”
Рече. Зарадва речта му обичния син Одисеев. 35
Повече той не седя пожела да говори веднага
и сред стъгдата застана. В ръката му скиптъра сложи
там глашатая Пизенор, изпълнен с разумни съвети.
А Телемах се обърна към стареца първом и рече:
„Този мъж, старче, е близо. Сега сам ще чуеш за него. 40
Аз ви събрах, че за мене е мъката най-непосилна.
Нито съм някаква вест подочул, че войска се задава,
та за вестта да разказвам, която съм първи научил,
нито за дело народно желая съвет да предлагам.
Не, а за моята мъка! Нещастия две сполетяха 45
нашата къща. Едното: загубих баща благороден,
който над всички ви тука царуваше с бащина обич.
Втората напаст е много по-тежка, от нея домът ни
скоро съвсем ще пропадне, имоът ще бъде разсипан.
Моята майка задирят противно на нейната воля 50
дръзки женихи, потомци на знатните родове наши.
Нямат те смелост да идат в дома на баща й Икарий,
той дъщеря си обична, с богата прикя надарена,
да отдаде на угода на този, когото хареса.
В нашето жилище те на тълпи всекидневно нахлуват, 55
колят безбройни волове, овци и кози угоени,
вечно пируват и пият искрящо вино без срама.
Нашият дом се пилее, защото сега тук ни липсва
мъж като моя баща Одисей да отблъсне бедата.
Ние по никакъв начин не можем от тях да се браним, 60
явно, и после ще бъдем безпомощнш и беззащитни.
Само да имах аз сила, наистина бих ги прогонил!
Ето неща безобразни се случват. Съвсем недостойно
рухва домът ни. Нима с мен не ще възроптаете вие?
Срамно поне да ви стане пред близките хора, които 65
близо до вас обитават. Но бойте се от боговете,
може би те за злините към вас ще обърнат гнева си!
Аз ви заклевам сега в олимпийския Зевс и Темида
(тя на събрания свиква мъжете и пак ги разпуска) –
спрете, приятели, нека оставен самотен, се мъча 70
в най-люта горест, освен ако моят баща благороден
вас, меднобронни ахейци, е с нещо нарочно обидил,
че и н мене с обиди нарочно отвръщате вие!
Що поощрявате тези? Наистина аз предпочитам
моя имот и стадата ми вие поне да ядете. 75
Тъй, ако беше, все нявга отплата от вас ще получа.
Чак дотогава в града би ви следвал с молба настойчива
своя имот да получа, додето ми върнете всичко.
Само че вие слоите в сърцето ми скръб нецелима.”
Рече така разгневен и си жезъла наземи хвърли 80
с бликанали сълзи в очите. Покърти скръбта му народа.
Всички седяха смълчани, не се осмеляваше никой
С груби слова да отвърне на тази реч на Телемаха.
Само един Антиной му отвърна със тежките думи:
„Хей, Телемахе, надут самохвалко, защо ни говориш 85
толкова дързостни думи, позора въз нас да стовариш!
Никак не сме ти виновни ахейските знатни женихи.
Своята собствена майка вини, че изплита коварства.
Трета година минава, и скоро настъпва четвърта,
тя откак мами ума на ахейската знатност. 90
Дава на всички надежда, на всеки отделно се врича,
праща му вести приятни, но друго в сърцето замисля.
Още и тази измама наскоро скрои вереломно:
стана огромен положи в палата и почна на него
тънко широко платно да тъче, а на всички ни рече: 95
„Юноши, мои женихи (нали Одисей е загинал),
малко потрайте за тази женитба, додето платното
аз изтъка, да не иде напразно събранат прежда.
То за героя Лаерт ще е плащ погребален, когато
крайно страдалния жребий на мъртната дрямка го случи, 100
укор към мен да не хвърлят ахейките после,
че без покров е погребан мъж толкова много имотен.”
Рече така тя и леко предума сърцата ни храбри.
Истина денем тъчеше жената голямата тъкан,
но разтъкавала нощем платното под факел запален. 105
Мами ахейците тъй с хитрината три кръгли години.
Щом посред свита от хора настъпи четвърта година,
тайната нам повери посветена във всичко робиня.
Ние я сварихме после да нищи блестящата тъкан.
Трябваше тъй да завърши, макар неохотно труда си. 110
Този ответ на женихите чуй, Телемахе, да знаеш
всичко в сърцето си сам, а узнаят и всички ахейци.
Своята майка върни и склони я да вземе жениха,
който баща й избира и който на нея се нрави.
Но разиграва ли тя занапред синовете ахейски, 115
от даровете надменна, които Атина й даде –
опитност чудни творби да създава, и светъл разсъдък –
хитрости тя да владее, които не знаем да имат
нито в дълбоката древност ахейците къдравокоси –
както Алкмена, Тирò, тъй и с челния накит Микена, – 120
не, ни една между тях Пенелопа не може по разум
да се равни – но сега хитрината не ще й помогне.
Толкова те ще пируват от стада и богатства,
колкото тя не отстъпва от мисли, които гръдта й
днес боговете втълпяват. За себе си слава велика, 125
вярно, ще стигне, но ти ще изгубиш огромно имане.
Няма оттука да мръднем, доде Пенелопа не вземе
мъж по сърце за съпруг между нас, синовете ахейски.”
А Телемах разсъдливия тъй на това отговори:
„О, Антиное, не мога с принуда от къщи да гоня 130
тази, коя ме роди и откърми! В чужбина е татко –
жив ли е той или мъртъв не зная. Възмездие скъпо
аз ще платя на Икарий, пропъдя ли своята майка.
И ще рзсърдя бащата, на демон мъстта ще пробудя.
Щом Пенелопа напусне дома, ериниите страшни 135
тя ще повика. Ще стана за срама на всичките хора.
Не! От устата ми няма подобни слова да излязат!
Но ако вашата съвест почувствува тази неправда,
Вън от палата веднага! Търсете си пиршества други!
Ваши богатства пилейте, сами се канете взаимно! 140
И ако пò е приятно за вас, ако пò е угодно
само негодник един да съсипвате неотмъстени,
хайде рушете! Но зов до всевечните аз ще отправя,
та начаса да ви Зевс отмъсти за делата позорни.
Знайте, че тука дома ще загинете всички мърцина.” 145
Рече така Телемах, а гръмовникът Зевс изпроводи
двойка орли ненадейно отвръх планината висока.
Те отначало летяха по тихия лъх на зефира
в близост орел до орел разпрострели крила нашироко.
Но щом прилитнаха те на площада жужащ над средата, 150
гъсто с крила заплющяха и почнаха там да се вият
в хорските темета взрени в прокоба за скорошна гибел.
С нокти един друг се драха след туй по страни и по шии
и отлетяха орлите надясно над градските къщи.
Слисани всички следяха над себе си птичия полет 155
с мисъл тревожна в сърцата – каква ли съдба ги очаква?
Вдигна се в миг Алитерсес, героят, достоен
Масторов син, сред връсници прочут по това, че единствен
птичия полет гадае, поличбени знаци изрича.
С премъдри мисли изпълнен, започна така да говори: 160
„Чуйте, мъже итакийци, словата, които ще кажа,
но към женихите първо с известие аз се обръщам:
бедствия страшни навалят към тях. Одисей от семейството
няма за дълго далеч да остане, дори е пристигнал
някъде вече наблизо, подготвя той смърт и убийства. 165
Гибел заплашва и други мнозина, които живеем
в острова, видим от много далече. Затова да помислим
как да отвърнем навреме женихите. Но и сами те
нека се сдържат. Без друго това е за тяхна изгода.
Не некадърен слепец ви предсказва, а с опит гадател. 170
Ето напълно се сбъдва каквото предрекох за него,
след като с кораби вити поеха аргейци към Троя,
още и сам Одисей многомъдър с аргейците тръгна.
Зле ще пострада и всички другари загубил – аз казах, –
той непознат у дома подир двадесет пълни години 175
в острова пак ще се върне. И всичко сега ще се сбъдне.”
А Евримах, на Полиба синът, на това отговори:
„Махай се, старче, оттука, върви да предскзваш съдбата
на синовете си в къщи, злощастие тях да не среща!
Мога така да вещая от тебе аз по-достоверно. 180
Малко ли птици летят под лъчите на ясното слънце?
Всички нима предвещават съдбата? Далеч Одисей е
вече в чужбина загинал. Да беше и ти като него
също загинал! Не щеше сега да дърдориш прокоби!
Тъй Телемах, без друго разсърден, не би подстрекавал 185
(ти се надяваш, че той с дарове ще обсипе дома ти?)
Ясно сега ще ти кажа и сигурно то ще се сбъдне.
Ако успееш, облегнат на своя богат и стар опит,
към непокорство и гняв да предумаш с брътвежи младежа,
първо на себе си той ще докара беда по-голяма. 190
Сам против всички женихи какво ли ще може да стори?
Старче, на тебе след туй ще наложим безмилостна глоба,
тя ще ти тегне безкрайно, ще страдаш от нея жестоко.
На Телемах пред всички събрани тук давам съвета:
майка си той да принуди при своя баща да се върне. 195
Там да приготвят тогава женихите нейната сватба
с много женитбени дари, прилични за милата щерка.
Вярвам, че няма преди туй да спрат синовете ахейски
своето сватовство тежко. Тук никой не ще ни уплаши,
нито дори Телемах, макар че е той сладкодумен, 200
нито предсказните речи, които ти, старче, току-що
нам издърдори напусто! С тях по-ненавиждан ни ставаш.
Целият негов имот ще съсипем. Възмездие няма
той да получи, додето ахейците тя разтакава
с тази женитба през време, когато в копнеж всекидневен 205
чакаме нейната прелест в надвара и дните си губим –
други невести не търсим, както за нас подобава.”
А Телемах разсъдливият тъй на това отговори:
„О Евримахе и вие, останали златни женихи!
Повече няма това да ви моля, това да говоря – 210
знаят го вече добре боговете и всички ахейци.
Само ми дайте бърз кораб и двайсет веслари, които
да се готови да тръгнат след мене натам и обратно.
Искам да ида във Спарта, оттам в песъчливия Пилос,
гдето ще бързам да диря баща си отдавна изчезнал, 215
все ще дочуя за него от смъртен или от мълвата –
тя е вестител на Зевса и шепне словата му вредом.
Чуя ли аз, че баща ми е жив и че той се завръща,
мъката твърдо ще нося година, но ще го дочакам.
Чуя ли аз, че не е между живите и че е мъртъв, 220
бързо ще дойда обратно в обичната своя родина,
гробна могила за него ще вдигна и жертви надгробни
ще принеса, и тогава за брак ще склоня Пенелопа.”
Рече така и си седна. Сега сред ахейците стана
на Одисей безупречен другарят и спътникът Ментор. 225
Нему героят, преди да отплава, остави дома си –
на престарелия татко покорен да пази имота.
С премъдри мисли изпълнен той почна така да говори:
„Чуйте мъже от Итака, словата, които ще кажа:
благ, приветлив, милосърд отсега занапред да не бъде 230
ни един цар жезлоносец и сдържаност той да не знае,
нека с кораво сърце да беснее към всички подвластни!
Че Одисея божествен не спомня си повече никой
мъж от народа, най който царуваше с бащина обич!
Аз не желая сега да упреквам женихите дръзки, 235
дето с коварни сърца се отдават на страшни злодейства –
те си залагат главите, когато ограбват имота
на Одисей и не вярват, че той ще се върне обратно.
Но на народа останал се сърдя, защото тук всички
най-равнодушно седите, не смеете с укор да спрете 240
малкия сбор от женихи, макар че сте по-многобройни!”
А на Евенор синът Лейокрит му така отговори:
„Менторе дързък, загубил ума си напълно! Как смееш
нас да упрекваш и нас да възпираш? Май трудно ще бъде
и за мнозина мъже край трапезата с нас да се бият. 245
Знай, ако сам Одисей, на Итака владетелят, дойде
и пожелае в сърцето си от своя дом да ни изгони
нас, благородните женихи, пируващи тука в палата,
няма да бъде за радост туй връщане и за жена му,
дето го чака с тъга. Ще го стигне на място зла гибел, 250
почне ли битка с мнозина. Не беше речта ти разумна.
Вие пък, хора, вървете по своята работа всеки.
Нека за път Телемаха гласят Алитерсес и Ментор.
Бяха открай време те на баща му приятели близки.
Но ми се струва, че той ще остане за дълго в Итака 255
вест да очаква и няма оттук да успее да мръдне.”
Рече женихът така и веднага разпусна съвета.
Всички се пръснаха бързо, към своето жилище всеки.
Само женихите пак се събраха в дома Одисеев.
А Телемах се запъти далеч по брега на морето. 260
В сивата пяна накваси ръце и замоли Атина:
„Тебе зова, божество, що споходи палата ми вчера
и пожела да отплавам далече по морски простори,
вест от мълвата да чуя кога се завръща баща ми.
Моля за твоята помощ – ахейците пътя ми спъват, 265
Най-вече тези надменни и дръзки безкрайно женихи.”
Рече така умоляващ. Яви се пред него Атина,
образа взела на Ментор досъщ и по вид, и по говор.
Тя се обърна към него и рече крилатите думи:
„Не, Телемахе, не бива да бъдеш страхлив и безумен, 270
след като в тебе живее на татко ти страшната сила –
всичко сполучваше той да завърши със слово и дело.
Пътят ти няма да бъда така провален и напразен.
но ако ти не си рожба на него и Пенелопея,
аз се страхувам, че че няма да свършиш, каквото замисляш. Рядко се случва чада да приличат досущ на бащата –
По-лоши има мнозина, а по-добри само – малцина.
Но ако ти, Телемахе, не бъдеш страхлив и безумен,
жив ако бъде у тебе разсъдъка на Одисея,
има надежди с успех да изпълниш подетото дело. 280
А за женихите дръзки, за техните думи и козни
грижи си нямай – не знаят глупците разсъдък и правда,
своята смърт в слепота не предвиждат и черната гибел,
дето настъпва към тях – да ги глътне внезапно в един ден.
Скоро, тъй както замисляш, в открито море ще излезеш. 285
Аз като предан приятел на твоя баща ще подготвя
съд бързоходен за тебе и сам ще те следвам по пътя.
Ти завърни се дома при женихите и с тях общувай,
но приготви си храна за пътя, сложи я в съсъди –
виното в амфори, хляб ечемичен – мощта на мъжете – 290
в кожени мяхове плътни. Самият аз пък доброволци
ще подбера тогаз из народа, а кораби има
много в Итака, с вълни обградена – и нови, и стари.
Измежду тях най-отличния съд ще огледам за тебе,
ще го подготвим за път и по морската шир ще се впуснем.”

Рече така дъщерята на Зевса Атина. За дълго
там Телемах се не бави, защото чу глас на богиня.
Тръгна назад към дома той угрижен в сърцето си мило.
Вътре в палата завари събрани женихите дръзки.
Козешки кожи дереха и пърлеха в двора шопари. 300
А Антиной между тях се завтече с превзета насмешка,
хвана му здраво ръката и рече крилатите думи:
„Ех, Телемахе, надут самохвалко, сега успокой се
и на ума си не слагай дела и слова на омраза.
Както преди, настани се до нас да ядеш и да пиеш. 305
Всичко това ще намерят за тебе ахейците после –
кораб извит и отлични веслари, да стигнеш по-скоро
с тях до свещения Пилос за своя родител прославен.”
А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:
„Не, Антиное, не ми е приятно сред вас горделивци 310
в пир да участвувам мълком, спокойно наслада да търся!
Или, женихи, не стига, че толкова дълго пиляхте
нашето скъпо имане, додето бях още невръстен?
След като вече порастнах и слушам словата на други,
много неща аз разбрах, смелостта удвои се у мене 315
и ще опитам да пратя над вас неизбежните кери,
в Пилос ли ида, остана ли тука на родния остров.
Тръгвам, и пътят, за който говоря, не ще е напразен.
Пътник на чужд съд ще тръгна, че нямам веслари и кораб.
Сметнахте, знае се то, че за вас е това по-изгодно.” 320
Рече така и издърпа без мъка ръка от ръката
на Антиной. Между туй продължиха женихите пира.
Над Телемах се присмивах те и го хулеха с думи.
Тъй му подхвърляше някой от тези надменни младежи:
„Я гледай! Не на шега Телемах гибелта ни замисля – 325
или от пясъчен Пилос ще вика мъстители в помощ,
или дори чак от Спарта. Сега той е ревностен страшно.
Или се кани да иде в Ефира, земя плодоносно,
там да намери отрова, която убива живота,
в кратери той да я сипе и нас наведнъж да погуби.” 330
Други от тези надменни младежи отвръщаше бързо:
„Кой знае! След като той на извития кораб отплава,
може би както баща си далече от близки ще падне?
Повече грижи тогава и нам ще докара. Ще трябва
да поделим помежду си имота му, но без палата, 335
той ще е на Пенелопа и нейният бъдещ избранник.”
Казваха тъй. Телемех пък в просторната бащина изба
сводестта слезе. Лежаха там златни и медни богатства,
скринове, пълни с одежди, съсъди с масла ароматни.
Делви от глина със старо услаждащо вино стояха редом надлъж до стената, побрали в издути търбуси 340
сока божествен несметен, за оня ден пазен, през който
в своя дом Одисей ще се върне след много неволи.
Порта двукрила и яко кована затваряше входа.
Там разпореждаше денем и нощем ключарка, която
Пазеше всички богатства с голяма грижовност и опит –
Евриклея, на Оп дъщерята, сина на Пизенор.
Нея сина Одисеев покани да влезе и рече:
„Моля те майко, ела да налееш в двуухите кани
от благовонното вино – най-сладко след виното, дето 350
пазиш с надежда, дано да се върне пак този нещастник –
зевсородèн Одисей подир бягство от страшните кери.
Амфори двайсет налей и отгоре сложи им захлупки.
Мяхове, плътно съшити, от кожа с брашно да напълниш.
Двадесет мерки да бъде брашното ечемичено ситно. 355
Само не казвай на друг – на едно място всичко наслагай.
Привечер аз ще го вдигна, щом моята майка възлезе
в горните свои покои готова за сън и отмора.
После ще ида във Спарта, оттам в песъчливия Пилос,
вест от мълвата да чуя, кога се завръща баща ми.” 360
Рече така. Евриклея, усърдната дойка, захълца,
гръмко започна да плаче и рече крилатите думи:
„Как ти дойде на сърцето такова желание, рожбо?
Где надалеч през широкия свят се гласиш да отиваш,
наша едничка утеха? Нали Одисей зевсородèн 365
падна далеч от родина сред хора съвсем непознати?
Тръгнеш ли, то зад гърба ти женихите зло ще замислят –
как да те в клопка погубят и този имот да заграбят.
Тука при нас остани между близки! Защо ти е нужно
там по пустинно море да се скиташ в беди и неволи?” 370
А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:
„Майко, не се тревожи – не решавам аз без боговете.
Но закълни се, че няма да кажеш на майка ми нищо,
дни единадест преди да изминат, дори и дванайсет,
или преди да открие самата, че аз съм отплавал. 375
Как се боя да не би хубостта й плачът да помъти!”
Рече така и се вкле във великата божеска клетва.
След това тя се закле и обета свещен се зарече,
бързо в двуухите кани му сипа от сладкото вино,
кожени мяхове плътни стъкми и с брашно ги напълни. 380
А Телемах се завърна назад при тълпата женихи.
Друго замисли сега светлооката дева Атина.
В образа на Телемаха обходи тя целия град и
где кого срещнеше пътьом, отправяше тая покана:
всеки моряк вечерта да придойде на бързия кораб. 385
После с молба към Ноемон, прекрасната рожба на Фроний,
тя се обърна за кораб. И той обеща й с готовност.
Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.
Спусна тогава в морето тя бързия бързия кораб и в него
всякакви уреди сложи, за веслени кораби нужни, 390
и го притегли до края на пристана. Спътници храбри
вече прииждаха там, призовани все от Атина.
Друго замисли сега светлооката щерка на Зевса.
На Одисея божествен в дома тя довтаса чевръсто.
Там върху други женихи разля благодатна умора, 395
техният ум помрачи, из ръцете им чашите грабна.
Всеки забърза за сън към града и не чакаха дълго
те пред леглата, че дрямка натегна на техните клепки.
Викна след туй Телемаха от пищно стъкмените стаи
и светлооката щерка на Зевса така му продума, 400
образ на Ментор приела, по глас и по вид с него сходна:
„Бързо ела, Телемахе. Весларите красноколенни
вече седят до веслата и чакат от тебе повеля.
Но да вървим, да не бавим на кораба повече пътя.”
Тъй го подкани Палада Атина и тръгна пред него 405
С пъргави стъпки. Веднага и той подир нея закрачи.
След като вече дойдоха до кораба и до морето,
свариха те на брега къдрокосите свои другари.
Там заговори свещената мощ на сина Одисеев:
„Тук да стоварим, другари, храната. Готови са вече 410
всички запаси в палата. Но моята майка не знае,
също робините. Само една от тях тайната чула.”
Рече така и забърза напред, а след него гребците.
Взеха от къщи храната и всичко на здравия кораб
сложиха, както заръча любимия син Одисеев. 415
И Телемах, от Атина поведен, възлезе на борда.
Седна отзад на кормилото тя, а до нея приседна
сам Телемах. Ей гребците развързаха бързо въжата
и надойдоха те горе, насядоха там до веслата.
Вятър попътен изпрати им бляскавооката Атина. 420
Шумна зефир бързовеен по тъмния гръб на морето.
Бодрите свои гребци Телемах насърчи и подкани
да се заемат с въжата. Зова му послушаха всички.
Тозчас елховата мачта изправиха те и побиха
в якото средно гнездо, и с въжете привързаха здраво, 425
с кожени ремъци после подеха платната блестящи.
Ето зефирът изпъна в средата платното и звучно
плиснаха пурпур вълните под кила на лекия кораб.
Той през морето забърза сам към своята цел устремено.
Щом закрепиха платната на тъмния, бързия кораб, 430
чаши напълниха всички до горе със сладкото вино.
За боговете безсмъртни, всевечни, възляха от него,
но преди всички нй-много за ведрата щерка на Зевса.
Цялата нощ и в зори тя браздеше пред кораба пътя.
 

из ГОЩАВКА НА СОФИСТИ

(IV, 128a-130d)

Превод: Драгомира Вълчева, 2006

Македонецът Хиполох, приятелю Тимократ, живял по времето на самосците Линкей и Дурис, които били ученици на Теофраст от Ерес. Както може да се научи от писмата му, този Хиполох имал уговорка с Линкей непременно да му пише всеки път, когато попадне на някое пищно угощение, в замяна на което Линкей бил длъжен да прави същото. Част от трапезните писма и на двамата са съхранени. Линкей описва една гощавка, дадена в Атина от флейтистката Ламия Атическа в чест на цар Деметрий, по прякор Полиоркет (комуто Ламия била любовница), а Хиполох описва сватбата на македонеца Каран. Попадали сме и на други писма от Линкей до същия този Хиполох, в които разказва за една гощавка на цар Антигон по време на празника “Афродисии” в Атина, както и за една на цар Птолемей. Тези писма аз ще ти дам, а тъй като писмото на Хиполох е трудно откриваемо, за твое удоволствие и забавление сега ще претичам бързо през неговото съдържание.

В Македония, както вече споменах, Каран празнувал сватбата си, на която бил поканил двадесет мъже. Веднага щом възлегнали, те получили за подарък по една фиала от сребро, а още преди да влязат в залата, били увенчани със златни тиари, всяка от тях на стойност пет златни статера. След като изпили фиалите, получили бронзови подноси с коринтска направа, които съдържали хлябове, равни по ширина с подносите и отрупани с кокошки и патици, също и гривяци, по една гъска и всякакви подобни птици в изобилие. Всеки гост получил храната заедно с подноса и раздал на стоящите зад него роби. Всевъзможни други ястия били поднесени в кръг, а след това бил внесен още един поднос, сребърен и с голям хляб на него, с гъски, зайци, козлета, някакви сложно омесени хлебчета, гълъби и гургулици, и яребици, и много други птици. “Подадохме и от тези неща на робите си – пише Хиполох – и след като ядохме до насита, измихме си ръцете. После внесоха много венци от различни цветя, а към тях и златни тиари, еднакви по тегло с предишните.”
След това Хиполох разказва, че Протей – потомък на известния Протей, който бил син на Ланика, дойката на цар Александър Велики – пил твърде много (понеже бил голям пияч като дядо си Протей, другаря на Александър) и вдигнал тостове за всички сътрапезници. А после пише следното:
“Вече бяхме приятно отчуждени от трезвостта, когато влязоха флейтистки, певци и няколко свирачки на самбука от остров Родос. На мен ми се стори, че са голи, но други казаха, че носели хитони. Поставиха началото на веселбата и се оттеглиха. Подир тях се явиха други жени и всяка носеше по два четвъртлитрови лекита с миро, единия сребърен, другия златен, свързани помежду си със златна лента. Тези лекити също ни бяха дадени. После поднесоха не вечеря, ами същинско имане: сребърен поднос с доста дебел слой позлата, който побираше цяло печено прасе, твърде голямо и легнало по гръб. Отгоре се виждаше, че коремът на прасето е пълен с много благини – печени дроздове, патици, неизброими коприварчета, разлети жълтъци от яйца, стриди и миди. Така накамарени, те ни бяха раздадени заедно с подносите. После пихме и всеки получи по още един подобен поднос с горещо козле, придружено от златни лъжици. Като видя теснотията, Каран нареди да ни бъдат раздадени кошници и панери за хляб, изплетени с ленти от слонова кост, а ние изръкопляскахме на младоженеца, понеже се зарадвахме, че даровете ни са съхранени. И отново последваха венци и двойни лекити – златен и сребърен, – еднакви по тегло с предишните.
След като настана тишина, дойдоха мимове, достойни да участват дори на “Хитрите” в Атина. После влязоха танцувачи с щръкнали фалоси, шутове и няколко голи жени чудодейки, които прескачаха саби и бълваха огън из устите си. Разделихме се и с тях и пак се отдадохме на горещ запой, този път почти без водни примеси – с вина от Тасос, Менда и Лесбос, които ни бяха поднесени в доста големи златни фиали. След пиенето на всекиго бе подарен кристален поднос с диаметър близо два лакътя, положен в сребърна поставка и отрупан с всевъзможни печени риби; също и сребърен панер с кападокийски хлябове, част от които изядохме, а другите дадохме на робите. Измихме си ръцете, увенчаха ни с венци и отново получихме златни тиари, двойно по-големи от предишните, и по още два лекита с миро.
След като настана тишина, Протей скочи от ложето и поиска трилитров скифос. Напълни го с тасоско вино, ръсна му малко вода и го изпи до дъно с думите:
– Който най-много пие, той най-много ще се весели.
А Каран му рече:
– Понеже ти пи първи, първи ще получиш скифоса. Такъв подарък ще получат и всички останали, които пият.
При тези думи “скокнаха всичките девет” и се втурнаха, за да докопат първи чашите. Един от сътрапезниците, понеже не можеше да пие клетият, седна на ложето и се разплака, че си няма скифос, та Каран подари и на него празна чаша. След това влезе хор от сто мъже, които изпяха сладкогласно сватбен химн, последвани от танцувачки с премяна на нимфи и на нереиди. Пиенето вече бе в разгара си, а денят клонеше към здрачаване, когато разбулиха едно помещение, отделено отвсякъде с бели ленени платна. Преградите на някакъв таен механизъм паднаха, завесите се дръпнаха и изникнаха Ероси, Артемиди, Панове, Хермеси и много други подобни статуи, които държаха факли в сребърни обкови. Все още се дивяхме на тия чудесии, когато започнаха да ни поднасят в кръг глигани – досущ като еримантейския, – набучени на сребърни копия върху едни подноси, четвъртити и поръбени със злато. И странна работа: макар замаяни и с натежали от пиянството глави, колчем съзирахме да внасят нещо ново, всички изтрезнявахме достатъчно, за да станем, дето е приказката, на крака.
И тъй, робите продължиха да тъпчат щастливите ни кошници, додето тръбата не изсвири обичайния сигнал за край на угощението (както знаеш, такъв е македонският обичай при многолюдни пиршества). Тогава Каран пи в малка чашка и нареди на робите да пуснат в кръг такива и за нас. И ние с облекчение изпихме тая противоотрова срещу поетото по-рано чисто вино. По същото време беше влязъл смешникът Мандроген – потомък, както се говори, на прочутия Стратон от Атика. Той предизвика бурен смях с шегите си, а после танцува със съпругата си – жена, прехвърлила осемдесет години. Накрая бяха внесени десертните блюда. Раздадоха ни ядки и сушени плодове в панерчета от слонова кост, както и всякакви видове сладкиши – критски, атически и самоски (от твоя край, приятелю Линкей), със съответните съсъди.
После станахме да си вървим и – кълна се в боговете – от страх за придобитото имане всички бяхме изтрезнели.
Ти, който си в Атина, навярно смяташ, че е голямо щастие да слушаш Теофрастовите предписания и да се храниш с мащерка, ерука и хубави кравайчета по празниците на “Ленеите” и “Хитрите”. Ние обаче напуснахме Карановата сватба нагостени не с трохи, а със съкровища, и сега едни от нас ще си купуват къщи, други – ниви, а пък трети – роби.”

Е, приятелю Тимократ, като имаш предвид всичко това, би ли могъл да сравниш някое гръцко угощение с пиршеството, което ти описах току-що?

ОМИР

ОДИСЕЯ

Превод: Георги Батаклиев, 1981
 

Електронна обработка: Николай Бойков, 2008

Първа песен

Съвещание на боговете

Атина поощрява Телемах

Музо, запей ми за оня герой многоопитен, който

странствува дълго, откакто порути свещената Троя,

и опозна градовете, ума на безбройните хора,

толкова мъки в душата си той по морето понесе,

своя живот да запази, другарите вкъщи да върне. 5

Тях не успя да избави, напусто му грижите бяха.

Грозната участ сами си навлякоха чрез светотатство –

ядоха гойните крави на Хелиос Хиперионов

те заслепени. Отне им часа на завръщане богът.

Ей за това разкажи ни, божествена дъще на Зевса! 10

Всичките други, които избягаха сигурна гибел,

бяха си по домовете, далече от бран и талази.

Него единствен, бленуващ за родния край, за съпруга,

светлата нимфа Калипсо напразно задържаше силом

там в пещерата дълбока с надежда съпруг да й стане. 15

Но кръговратът годишен доведе година, в която

бяха безсмъртните вече отсъдили той да се върне

(но и в Итака не щеше сред своите близки да свърши

страшните свади!). За него изпитаха жал боговете –

всички освен Посейдон. Неотстъпно преследваше богът 20

с гняв Одисея божествен, додето в родината стигне.

Тъкмо веднъж Посейдон посети етиопци длечни

(те на самия предел на света са, на две разделени –

слънцето гдето захожда, живеят и гдето изгрява).

Там получаваше той в хетакомби овни и волове 25

и се любуваше седнал на пира. По същото време

всички останали бяха в чертога на Зевс олимпийски.

Първи започна бащата на хората и боговете,

след като в себе си той си припомни за славен Егиста

(него съсече Орест, знаменитият син на Атрида). 30

В спомен за него Кронион така на безсмъртните рече:

„Чудно, че смъртните хора за всичко винят боговете!

Идело злото, възкликват, от нас. Но нали чрез безумство

мимо съдбата нерядко глупците си мъки навличат?

Мимо съдбата Егист на Атрида законна съпруга 35

грабна, а него погуби, щом родния праг той прекрачи.

Ние го предизвестихме за неотвратимата казън

(беше ни пратеник Хермес, сразителят зорък на Аргус),

да не убива мъжа, да не му похищава жената,

че за Атрида отплата Орест ще потърси, когато 40

вече съзрял закопнее за своята мила родина.

Ние напразно вещахме чрез Хермес! Отблъсна в сърцето

този разумен съвет, но за всичко Егист бе наказан.”

Тъй му отвърна Атина, богинята бляскавоока:

„О всемогъщи наш татко Крониде, върховен владетел! 45

Истина, той си заслужи напълно такава погибел.

Нека така да погине и всеки подобен злосторник!

Но ми более сърцето за мъдрия мъж Одисея.

Клетникът страда отдавна разлъчен от своите близки

в остров, далеч ред вълните стаен като пъп на морето. 50

В острова, с гъсти дъбрави обрасъл, живее богиня –

щерка на страшния Атлас, познаващ навред из морето

тъмните бездни и здраво подпиращ онези огромни

стълбове, дето делят от небесния купол земята.

Щерка му пленник държи Одисея злочест безутешен. 55

Винаги тя го омайва с вълшебни и галени думи,

свидна Итака дано да забрави. Бленува напразно

той да съгледа дима, възвисяван от родна Итака,

и за смъртта си неспирно копнее. Не се ли  препъва

с мъка сърцето ти, Зевс олимпийски? Нали Одисей ти 60

жертвени дари за милост принесе край градските чълни

в ширната Троя? Защо си така разядосан, о Зевсе?”

Тъй й отвърна Кронид, събирачът на облаци тъмни:

„Странни слова излетях, о дъще, из твоите устни!

Мога ли аз да забравя така Одисея божествен – 65

с ум сред мъжете личи и принасяше толкова жертви

нам – боговете, които владеем нашир небесата.

Не! – Посейдон земедържец без отдих враждува с героя –

гневен, задето лиши от едничко око той циклопа.

А Полифем богоравен по своята сила преваря 70

всички циклопи. Роди го свещената нимфа Тооса,

щерка на Форкин, що бди над морето, вълнувано вечно.

С нея се беше сближил Посейдон в пещера полуздрачна.

Ей затова Посейдон земедържец, макар че не иска

сам да погуби героя, го тласка далеч от родина. 75

Но да помислим сега олимпийците тука задружно

как Одисей да се върне дома. Посейдон пък ще трябва

вече гнева да възпира. Че може ли да продължава

той да воюва едничък против боговете всевечни?”

Тъй му отвърна Атина, богинята бляскавоока: 80

„О наш родителю, чедо на Кронос, върховен владетел!

Щом е наистина за блажените вече угодно

своята родна земя Одисей многоумен да види,

нека вестителят Хермес, сразителят зорък на Аргус,

в остров Огигия бързо да иде и да възвести там 85

нашата твърда присъда пред гиздавокосата нимфа.

Нека дома се завърне героят, кален в изпитните.

Аз пък в Итака ще сляза и там на сина Одисеев

с гняв ще изпълня сърцето и смелост ще влея в духа му,

да събере на съвет дългокосите свои ахейци 90

и да разгони той всички женихи, които му колят

сбраните вкупом овци, бавноходите бици рогати.

Ще го изпратя във Спарта, оттам в песъчливи Пилос,

вест от мълвата да чуе – кога се завръща баща му,

и да разцъфне за него сред хората слава велика.” 95

Рече тъй и на нозете си върза вълшебните златни

вечни сандали, които я носеха и над водата,

и над земята безкрайна в гальовния дъх на зефира.

Бойното копие взе си, заострено с меден завършек,

тежко, грмдно, с което сломява пълчища от вòйни, 100

щом се над тях разгневи дъщерята на мощен родител.

От олимпийския връх като вихър се спусна Палада,

та озова се в Итака до портата на Одисея –

тъкмо пред прага на двора, в десницата с копие медно,

образ на гостенин взела, на вожда на тафосци Ментес. 105

Вътре Атина завари събрани женихите дръзки.

Местеха пулове те и безгрижно сърца веселяха

там върху кожи от бици, които сами са заклали,

а покрай тях глашатаи сновяха и пъргави роби.

Смесваха вино с вода във дълбоки стакани едните, 105

Другите с шуплести гъби почистваха сръчно софрите

и върху тях пред мъжете дробяха камарите с мръвки.

Най-рано пръв Телемах боговидин съгледа Палада.

Той сред женихите мълком седеше печален в сърцето.

Мислено виждаше ясно родителя свой благороден – 115

най-сетне как се явява, женихите как той разгонва,

царския сан как запазва и в собствен дом пак заповядва.

Тъй сред  женихите в мисли унесен, съгледа Атина,

спусна се право към входа разсърден, че толкова дълго

гост е принуден да чака на прага, пристъпи към нея 120

бързо, подаде десница и медното копие грабна.

Пръв Телемах заговори и рече словата крилати:

„Поздрав на теб, чужденецо! При нас ще остнеш за пира.

Що ти е нужно, ще кажеш, когато ни гозбите вкусиш!”

Рече и тръгна напред, подир него Палада Атина. 125

След като влязоха двама в палата, високо въздигнат,

якото копие взе той и сложи пред стройна колона

вътре в хранилище, гладко излъснато, гдето немалко

копия на Одисей, непреклонен в бедите, стояха.

После си госта поведе до трона, прекрасно изписан, 130

ленена тъкан постла, под нозете му столче постави.

Седна в кресло пъстроцветно до госта, далече от други,

странникът да не попадне в съседство с надменна трапеза,

та оттегчен от глъчта, да отблъсне храната, а сам той

вест да потърси за своя отсъствуващ татко. 135

Ето робиня донесе пред тях върху сребрен поднос

златен прекрсен кърчаг със студена вода за ръцете,

после поля им самата и гладка трапеза подаде.

Хляба пък сложи пред тях икономка достопочтена,

ястия пищни подбрала със радост от всички запаси. 140

Бързо дойде разпоредник, блюда нависоко понесъл

всякакви златни стакани самият на масата тури,

а глашатаят без отдих разливаше в чашите вино.

В залата шумно тогава нахлуха женихите дръзки

и по кресла и столове насядоха те на редици. 145

А глашатаи поляха на всички ръце да измият,

и на камари в панерки донесоха хляба робини,

млади момци им наляха догоре стаканите с вино.

Мигом присегнаха те към готовите мамещи гозби.

Щом като своята жажд и глад утолиха напълно, 150

нова наслада горещо в сърцата си те пожелаха –

песни с китара и танци, украса за всяка гощавка.

Ей глашатай подаде звънливата лира на Фемий.

Пееше той по принуда сред безсрамни женихи.

Звънна по струните Фемий и почна пленителна песен. 155

Към сивоока Атина сега Телемах се обърна,

леко главата си сведе към нея, та друг да не чуе:

„Странниче скъпи, дали ще се сърдиш на моите думи?

Гледай едничката грижа на тези – китари и песни.

С леко сърце без отплата пилеят имота на оня, 160

белите кости на който загниват далече по суша

на дъждовете или ги подмята вълна на морето.

Ех, да го бяха видели, че идва отново в Итака,

щяха да искат да бъдат нозете им много по-бързи,

нямаше тука да грабят и злато, и скъпи одежди. 165

Но той погина, застигнат от орис злощастна. Утеха

нам не остава, дори ако някой от земните хора

каже, че той ще се върне. Помръкна деня му възвратен!

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене!

Кой си? Отгде си? Градът ти къде е? Кои са баща ти, 170

майка ти? Кораб какъв те доведе? С кои мореходци

в наша Итака доплава? Пред другите как се зовяха?

(Ти не си тука по суша пристигнал, от всичко е ясно.)

Още това извести ми открито, добре да го зная:

пръв път ли идеш ти тук, или вече си бивал в Итака 175

гост на баща ми? Нерядко спохождаха нашата къща

странници разни, със всички обичаше той да общува.”

Тъй му отвърна сега совооката дева Атина:

„Всичко това ще разкрия пред тебе съвсем откровено.

Ментес зоват ме, а мъдрият цар Анхиал ми е татко. 180

Славя се аз, че господствам над веслолюбивите тафци.

Тука пристигнах току-що на кораб с другари и плавам

по винобагро море към народи от чужди езици.

Мед ще подиря в Темеса, а возя сребристо желязо.

Бързия кораб оставих в полите на Нейон гористи, 185

в залива Рейтрон ме чака – далеч от града, пред полето.

А се гордея, че още отдавна бащите ни свързват

връзки на гостоприемство. Когато споходиш Лаерта,

този герой престрял, ще научиш от него сам всичко.

Вече той, казват, не ходел в града, а си бремето влачел 190

вън по полето с ратайка старица, която му носи

ястие, още и вино, кога му натегнат нозете,

след като дълго е ходил по ръта на своето грозде.

Аз пък пристигнах, дочул от мълвата, че вече е в къщи

татко ти. Но боговете навярно сред път са го спрели. 195

Вярвай, не е на земята умрял Одисей благороден,

още живее героят, изгнаник сред морски простори

в остров, стаен сред вълните далече. На хора враждебни,

диви мъже, той е все още в плен против своята воля.

Но ще предскажа на тебе това, що в душата ми влагат 200

днес боговете безсмъртни, и то ще се сбъдне без друго –

вярвам, макар че не съм ясновидец и птицегадател.

Дълго той няма далеч да остане от мила родина.

Пак ще се върне, дори да му сложат железни вериги.

Изобретателен, все ще измисли той някаква хитрост. 205

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене.

Толкова снажен, нали си телесният син Одисеев?

Чудно приличаш на него в главата, в очите прекрасни.

Ясно го помня, на гости един друг си ходехме често

още преди да отплава за Троя, където и други 210

най-благородни аргейци се втурнаха с кораби вити.

Но след това не видях Одисея, ни той ме е срещал.”

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Всичко пред теб, чужденецо, съвсем откровено ще кажа.

Моята майка разказва, че аз произхождам от него. 215

Но сам не зная. Та кой ли със сигурност знае рода си?

Все пак желая да бъда наистина син на щастливец,

който сред своя имот ще достигне до старост дълбока.

Но ако искаш да знаеш, от тези, които са живи,

най е злощастен сега според хората моят родител.” 220

Тъй отговори Атина, богинята бляскавоока:

„Не! Боговете не искат за бъдните дни да остане

твоят род жалък, щом син като тебе роди Пенелопа.

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене:

що означава глачът и тълпата? Защо ти са нужни? 225

Пир или сватба уреждаш? Не е то забавна гощавка.

Мен ми се струва, в дома ти безчинствуват гостите дръзко.

Всеки порядъчен мъж яростта си не ще овладее,

тук ако дойде и види това им позорно държане.”

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори: 230

„Страннико, щом като питаш, то аз ще ти кажа открито:

някога беше домът ни препълнен с богатства и тачен

беше от всички, когато живееше тука баща ми.

Но боговете в гнева си са вече отсъдили друго,

този герой без следа от очите на всички укриха. 235

Нямаше аз да жалея смъртта му дотолкова много,

паднал да беше в земята троянска в кръг на другари

или в ръцете на близки, когато завърши войната.

Гробна могила над него ахейци щяха да вдигат,

щеше синът му навеки сред слава велика да грее. 240

Но похитен е той вече безславно от харпии бесни.

Тръгна, изчезна, забравен от всички, на мене остави

сълзи и скръб. Но не жаля, не стена аз само за него.

Ах, боговете и други тревоги на мен причиниха:

колкото златни владеят различните острови тука – 245

първите хора на Сама, Дулихий, гористият Закинт,

още които сега упрвляват Итака скалиста,

искат на моята майка ръката, съсипват дома ни.

Нито тя явно отблъсква такава натрапна женитба,

нито и силите стигат да вземе да вземе решение твърдо. 250

Те пък пилеят имота, а сетне и мен ще разкъсат.”

С негодувание тъй му отвърна Палада Атина:

„Клетнико, колко ти липсва баща ти, отдавна отсъстващ,

тежка ръка да стовари връз тези безсрамни женихи!

Ех, да се върнеше днеска и тука да спреше пред прага 255

с двете си копия в длани, заварден със шлема и щита!

Тъкмо какъвто за пръв път в палата ни аз го съгледах,

щедро тогава сред пира тешеше сърцето си с вино.

Беше дошъл от Ефира – от Илос, сина на Мермера.

също за там Одисей бе отплавал на бързия кораб, 260

мъжеубийствено биле да търси, с което да може

медни стрели да напойва. Отказа отровата Илос –

той се боеше в душата си от боговете всевечни.

Моят баща му я даде от искрена обич и дружба.

Ех, да се беше такъв Одисей пред женихите мярнал, 265

щеше да стори живота им кратък и бракът им горък!

Всичко обаче лежи върху скутите на боговете –

той за страхотната мъст ще се върне ли в своята къща,

или пък не? А на тебе предлагам сега да помислиш

как от палата далеч да прогониш тълпата женихи. 270

Слушай какво ще ти кажа и смело пристъпяй към дело:

утре в зори призови на площада ахейците храбри,

всичко яви, боговете свидетели нека да бъдат.

Искай да се разотидат женихите по домовете

и ако твоята майка желае повторна женитба, 275

нека се върне в дома на родителя много заможен.

Там да приготвят тогава женихите нейната сватба

с много жертвени дари, прилични за скъпата щерка.

Тебе пък мъдро съветвам, дано да послушаш съвета:

двайсет гребци нагласи върху най-издръжливия кораб, 280

бързай тогава да дириш баща си, отдавн изчезнал.

Все ще дочуеш за него от смъртен или от мълвата –

тя е вестител на Зевса и шепне словата му вредом.

Най-напред в Пилос иди да разпиташ великия Нестор,

в Спарта оттам потърси злтокъдрия цар Менелая, 285

който се върна последен от вси меднобронни ахейци.

Чуеш ли ти, че баща ти е жив и че той се завръща,

Мъката твърдо понасяй година, но пак го дочакай.

Чуеш ли ти, че не е между живите и че е мъртъв,

бързо върни се обратно в обичната твоя родина, 290

гробна могила му насипи с дарове погребални,

както е редно, тогава склони Пенелопа за брака.

След като всичко изпълниш и всичко щастливо завършиш,

виж помисли до ума и сърцето си ти се допитай

как до един да изтребиш женихите в твоята къща – 295

с хитра измама или открито със сила. На тебе

възраст момчешка надрасъл, детински игри не приличат.

Знаеш, че в целия свят се прослави Орест богоравен,

щом отмъсти на Егист, на коварния отцеубиец,

който лиши от живот прочутия негов родител. 300

Но и на тебе, мой друже, прилича, прекрасен и снажен,

да се покажеш и твърд, да те хвали от внуците някой.

Време за мене настана при бързия кораб да ида.

Моите спътници сигур ме нетърпеливо очакват.

Имай за другото грижа ти сам и помни що ти рекох.” 305

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Виждам говориш пред мене, приятелю, с обич сърдечна

както баща пред сина си, аз няма това да забравя.

Само за малко почакай , макар и да бързаш за пътя.

Първо се тук изкъпи, освежи, насити си душата, 310

весел към кораба после ще тръгнеш, когато ти връча

скъп и пркрасен подарък за спомен от нашата дружба,

както приятеля гост домакинът приятел дарява.”

Тъй му отвърна Атина, богинята бляскавоока:

„Не! Не задържай ме вече, аз трябва веднага да тръгна. 315

Скъпите дари, които на драго сърце ми отреждаш,

щом се завърна, тогава ще взема дома да ги нося

спомен от тебе, а равни и ти ще получиш тогава.”

Рече и тръгна Атина, богинята бляскавоока –

вън излетя като птица незрима, на него пък вдъхна 320

сила и смелост в гърдите, за скъпия негов родител

по-ясен спомен събуди. А щом се размисли дълбоко,

смаян досети се той, че е с някой небесен беседвал.

И богоравният мъж към женихите тръгна веднага.

Песен редеше пред тях песнопоецът славен. Безмълвно 325

слушаха, седнали, всички за пътя обратен от Троя,

който Атина Палада отсъди за гръцките вòйни.

В горните свои покои дочу вдъхновената песен

Пенелопея дори, на Икарий разумната щерка.

Спусна се тя неудържно ндолу по стръмната стълба, 330

но не сама, че до нея вървяха две нейни робини.

Щом пред женихите долу жената божествена слезе,

спря до гредата въз прага на залата, зидана яко,

двете ланити закрила с блестящото було, а редом

вдясно от нея застана робиня, а друга отляво. 335

После със сълзи в очи на певец божествен тя рече:

„Фемие, толкова други пленителни песни ти знаеш

за богове и герои, които певците възславят –

хайде, запей ми от тях пред събраните тук и мълком

нека те виното пият. Но повече ти не мъчи ме 340

с тази мелодия тъжна, тя вечно ми къса сърцето.

Мене съдбата ориса да страдам най-неутешимо:

в спомени вечно копнея за образа скъп на съпруга,

който се слави нашир по Елада и в целия Аргос.”

А Телемах разсъдливият тъй отговори веднага: 345

„Майко, защо на певец любим забраняваш да пее,

както сърцето му иска? Не са ни виновни певците,

Зевс е виновен едничък, че той вдъхновение праща

на възвисените хора по собствена воля. На Фемий

ти не сърди се, че пее за злата съдба на данайци. 350

Ето пред всичките песни най-гръмка въхвала намира

винаги песен, която звучи за слуха като нова.

А ти въздържай сърцето и слушай гласа на певеца.

Не Одисей сам загуби деня на завръщане вкъщи –

паднаха с него край Троя и множество други герои. 355

Горе сега ти върни се и своите работи гледай –

хурката, още и стана, нареждай на всички робини

ревностно там да се трудят. Речта на мъжете подхожда,

главно на мене, че аз разпореждам на цялата къща.”

Смаяна майката тръгна обратно към своите стаи 360

и си премисли дълбоко разумната реч на сина си.

Щом пък в покоите горе възлезе със двете робини,

за Одисея, съпруг жадуван, рида тя додето

сладостен сън й Атина разля върху морните клепки.

И зашумяха след нея женихите в тъмната зла – 365

сластно желаеше всеки легло да дели с Пенелопа.

А Телемах разсъдливият тъй отговори веднага:

„Чуйте, безкрайно нахални женихи на моята майка!

Нека сега продължава гощавката и веселбата!

Шумната глъч прекратете, защото такъв песнопоец 370

пълни душата със сладост, на бог той е равен по песен.

Но призовавам ви утре в зори за съвет на стъгдата

всички и там ще ви кажа направо аз своите думи:

вън от палата веднага! Търсете си пиршества други!

Ваши богатства пилейте, сами се канете взаимно! 375

И ако пò е приятно за вас, ако пò е угодно

само неволник един да съсипвате неотмъстени,

хайде, рушете! Но зов до всевечните аз ще отправя,

та начаса да ви Зевс отмъсти за делата позорни.

Знайте, че тука дома ще загинете вие мърцина.” 380

Тъй им надума. И всички женихи прехапаха устни,

смаяни от смелостта и от думите на Телемаха.

Но Антиной, на Евпейта синът, му отвърна тогава:

„Сигурно, теб, Телемахе, сами боговете подучват

тъй да се перчиш пред нас и големи слова да говориш. 385

Само дано над Итака, от морски вълни обградена,

Зевс не даде да царуваш, макар че е твое наследство.”

А на това Телемах разсъдливият бързо отвърна:

„Ти, Антиное, дали ще се сърдиш на моите думи?

Чуй! Ако Зевс отреди да царувам, приемам с готовност. 390

Мислиш ли ти, че това е за хората най-неприятно?

Та да царуваш нима е противно? В чертога си царят

бързо натрупва богатства, на почит е той сред мъжете.

Но без съмнение има в Итака, с вълни обградена,

властници още мнозина ахейски – и млади, и стари. 395

Цар изберете от тях, ако днес Одисей е загинал.

Аз ще остана стопанин над нашата собствена къща,

също над робите, що Одисей завоюва за мене.”

А Евримах, на Полиба синът на това отговори:

„Знай, Телемах, лежи върху скутите на боговете 400

кой занапред ще е цар над ахейците в остров Итака.

Своето ти ще запзиш и своето ти ще владееш.

Надали някой ще дръзне да дойде и граби насила

твойте имоти, додето мъже населяват Итака.

Но аз, любезни желая за странника да те попитам: 405

кой и къдешен е гостът? Коя е страната му родна?

Где е родът му и орната бащина почва?

Може би вест ти донесе, че твоят баща се завръща,

може  би иде в Итака по някаква работа лична?

Как ненадейно изчезна, съвсем не почака да свържем 410

с него познанство. Но явно не беше видът му незнатен.”

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Не, Евримахе! Не ще се завърне в палата баща ми!

Вече не вярвам на вести, отгдето и те да пристигат,

нито желая да слушам поличби, макар че ги търси 415

моята майка – тя вечно в чертога гадателки вика.

Гостът, когото видяхте, е бащин приятел от Тафос.

Ментес зоват го, а мъдрият цар Анхиал му е татко.

Слави се той, че господства над веслолюбивите тафци.”

Рече така Телемах, но познал бе богинята вечна. 420

Танца и бодрите песни женихите пак подкачиха

и веселяха се с вино в очакване вечер да дойде.

Тъкмо се тъй веселяха и тъмната вечер се спусна.

Станаха всички тогава да идат дома за отмора.

А Телемах се отправи към своята спалня висока, 425

дигната в ширния двор върху място, за взора открито.

Там са запъти за отдих, отдаден на множество мисли.

С факел запален пред него вървеше грижовната вечно

Евриклея, на Оп дъщерята, сина на Пизенор.

Беше я купил Лаерт преди време със свое имане 430

в нейната младост и хубост за двадесет бика. В палата

той я ценеше наравно с приличната своя съпруга,

но да не сърди жена си, легло не поделяше с нея.

С факел запален вървеше тя близо. От всички робини

най го обичаше тя, че го гледаше още от детство. 435

Щом той отвори вратата на здраво строената стая,

седна във своето ложе, съблече си меката дреха

и я предаде в ръцете на вярната стара робиня.

Тя пък хитона по гънки надипли и леко приглади,

та до леглото, с резба укрсено, на гвоздей провеси, 440

стаята бързо напусна и брънката сребърна дръпна,

дверите с нея притегли и с ремък притегна резето.

Цяла нощ сам Телемах на леглото под овнешко руно

мислеше само за пътя, по който го тласна Атина.

АГАМЕМНОН

Превод: Александър Балабанов

Електронна обработка: Милена Василева, 2008

ЛИЦА

Страж

Хор на старейшините

Клитемнестра, съпруга на Агамемнона

Талтибий, пратеник

Агамемнон, цар на Аргос

Касандра, дъщеря на Приам и пленница на Агамемнон. Пророчица и жрица на Аполона.

Егист, братовчед на Агамемнона и съжител на Клитемнестра до идването на Агамемнона от Троя.

Свити на царските особи.

Действието става след завръщането на Агамемнона от Троя. В Аргос пред замъка на Агамемнона. Жертвеници и статуи.

(Нощ)

Страж (от покрива на замъка): Моля боговете да ме избавят вече от тия мъки. Цяла година стража! Като някой пес изтегнат връз покрива на тоя атридов дом, подпрян на лакти, гледам съборите на нощните звезди. Откорен научих и залеза и изгрева на светилата, тези славни първенци и властелини в небето, от които ни идат и зима и лято. Ето и сега дебна кога ще блесне светлата мълва на огъня от Троя да донесе вестта за падането. Така ми заповяда твърдата като мъж Клитемнестра. Тя сега очаква. Сънища не ме спохождат никакви. Но често, както си лежа буден на това измокрено от росата легло – вместо сън – яви ми се страхът, да не би дрямка яко да сключи клепките ме, натегнали вече. И за да прокудя дрямката, понякога започвам да пея или да вия. И въздишам, и окайвам тая къща за днешната й злочестина. А някога – каква хубава наредба имаше в нея! О,