Проект Тезей

Архилох, Фрагмент 5

2011-11-22T20:02:24+02:00

АРХИЛОХ

ФРАГМЕНТ 5

Превод: Александър Ничев, 1978

Някой саѝец сега се гордее със моя щит, който

в храста захвърлих, макар сам да не исках това.

Все пак избягнах смъртта! За щита не желая да мисля!

Много му здраве! И с друг, с по-добър бих се сдобил.

Платон. Четири епиграми

2011-11-22T19:58:32+02:00

ПЛАТОН

ЕПИГРАМИ

Превод: Георги Михаилов, 1979

Хвърлям на теб тази ябълка[1] и ако мен ме обичаш,

ти я вземи и отдай твойто моминство на мен.

Ако ли сметнеш това за съвсем невъзможно да стане,

все пак вземи я и виж: миг само трай любовта.

* * *

Хетерата Лаис

Гордо се смях над Елада и сонм от влюбени в мене

аз на вратите държах... В дар, Афродито, вземи

туй огледало! Не ща да се гледам, каквато съм днеска,

а пък не мога да съм, както съм била преди.

* * *

Казват, че девет са музите: колко небрежно го казват!

Ето десета със тях: тя е от Лесбос – Сафо!

* * *

Нека да стихне скалата шумната на горските нимфи,

изворът с ромона свой и на стадата шумът:

сàмият Пан е започнал да свири със звучния сиринкс,

нежните цеви от тръст плъзнал по влажни уста,

а пък със нежни нозе са захванали танец край него

изворни нимфи ведно с горските нимфи във такт.

[1] Понякога са написвали на ябълката любовни слова, които, като се прочетат (древните са чели на глас), обвързват като с клетва (у Калимах легендата за Аконтий и Кидипа); изглежда, че и тук случаят е такъв.

Молитва към Афродита (1911)

2011-11-14T12:57:51+02:00

САФО

МОЛИТВА КЪМ АФРОДИТА

Превод: Александър Балабанов, 1911

Шаренопрестолна, безсмъртна Афродито,

дете Зевсово, хитра размирнице, моля ти се,

с мъки и страдания не разбивай,

Богиньо, сърце ми.

А ела тук, както нявга още отдалече

си чувала моя глас и си ме послушвала.

Тогаз ти напускаше бащини златни чъртози

и дохождаше при мене.

Впрегнеше колесницата си, хубави тебе возеха

бързи врабчета към черната земя,

пъргаво запръпкали с крилцата си през средата

на небесния въздух.

Скоро пристигнеха. А ти, о блажена,

с оназ усмивка на безсмъртно лице

ме попиташе, какво ми се е случило пак

и защо пак те викам,

и какво най-много желае да се сбъдне

лудото ми сърце. „Кого (коя) искаш пак

да бъде увлечен в любов към тебе, кой те,

о, Сафо, обижда?

Че и да бяга от теб сега, скоро ще тича подир тебе;

ако дарове не приема, скоро сам ще ти носи,

ако не те обича, скоро ще те обича,

ти и да не искаш.“

Ела ми и сега, избави ме

от тежки страдания, дай ми всичко,

щото желае сърце ми – и сама

ти ми съюзница бъди...

Сафо, Фрагмент 50 (1906)

2011-11-14T12:54:44+02:00

САФО

ТОМЛЕНИЕ (фрагмент 50)

Превод: Александър Балабанов, 1906

Скри се месец зад ридът.

И Плеяди. Полунощ е.

Бързи часове текат.

Аз лежа самичка още...

Сафо, Фрагмент 31 (1906)

2011-11-14T12:52:45+02:00

САФО

ЛЮБОВТА (фрагмент 31)

Превод: Александър Балабанов, 1906

Равен на боговете ми се вижда

оня, който, близо до тебе седнал,

слуша те, как страстно говориш и

нежно се смееш.

А мене, само щом те видя негде

отдалече, в уплаха изведнъжка

трепне сърцето ми в гърдите,

секва гласът ми.

Езикът ми изсъхне, тънък пламък

под кожата ми запълзи, налегне

тежък мрак очи ми; във ушите

тъпо бучене;

пот студена ме избива; нозе ми

се подкосват; ставам по-жълта от

вехката трева в полето, свяст ми се

вие; замирам...

Сафо, Фрагмент 31 (1896)

2011-11-14T12:49:01+02:00

САФО

ФРАГМЕНТ 31

Превод: Кирил Христов, 1896

Из Сафо[1]

Ти равен си на бозите небесни:

непостижим те виждам аз кат тях,

когато чуя сладките ти песни

и звънкий кръшен смях.

Стоя ли с теб аз, без покой сърцето

трепти; и във блажений този миг

молитви не отправя към небето

скованият език.

Във жилите не кръв кипи, а лава;

в ушите ми неясен шум ечи:

нощ непрогледна, мрак дълбок настава

пред моите очи.

И леден пот страните ми облива,

треперя аз като есенен лист,

и сещам смъртна бледност че покрива

лицето ми тогиз...

[1] По италианския превод на Уго Фосколо.

Мимнерм, Фрагмент 1 (1911)

2011-11-14T12:46:38+02:00

МИМНЕРМОС

ФРАГМЕНТ 1

Превод: Александър Балабанов, 1911

Какъв живот, що е приятно без златната Афродита?

Да не съм жив, когато няма да мога вече да мисля

за скришно любене, сладки дарове и прегръдки,

тези дивни цветя на младите мъже и жени.

А кога настъпи мъчна старост,

която прави човека и грозен и лош,

неспирно късат сърце ти зли грижи,

не ти са приятни слънчевите зари,

и си противен на момчета и презиран от жените –

толкова лоша бог направи старостта.

Анакреонт, фрагмент 50

2011-11-14T12:42:06+02:00

АНАКРЕОН

ФРАГМЕНТ 50

Превод: Александър Балабанов, 1911

Бели къдри по главата,

кухи зъби във уста,

ти потъна, младост злата

с времето във пропастта.

От живота ми, аз зная,

не остават много дни,

и затуй сега ридая

зарад свидни младини.

Страшно зинал веч е ада,

зъзен, мраз и грозен звек,

всеки, който в него пада,

не излиза дор до век.

Увещание към Димоника

2011-10-01T21:40:03+03:00

ИСОКРАТ

УВЕЩАНИЕ КЪМ ДИМОНИКА

Превод: Константин Фотинов, 1846

Исократ, ритор атинейский,

увещава и поучава Димоника, сина Ипоникова

Но догде не сме начели, нека кажеме перво за коя пристойна причина (себеп) советува Димоника и на прав път наставлява: Димоник, каквото рекохме, беше син Ипоников, а Ипоник беше искрений и истинний приятел на Исократа. Като умре приятел му Ипоник и остави сина си Димоника младо момче, кое отхождаше тогава во училища, та се учеше, той Исократ тогава за приятелство Ипониково сочини едно увещателно слово и поучение, в кое му говореше следствено и така:

1. [1] Между многу неща, о Димониче, ще намериме и мисли (намерения) добродетелни, и смисли (размишления) зли че са многу разлучени и помежду си несогласни; и весма големо различие прияха в навикновения и знакомства, кои се видоха и показаха между добродетелни человеци и зли. Защото тия (зли) почитат свои си приятели само като им са пред очи; а ония (добродетелни) ги обичат и като не са пред очи им. И ония знакомства и приятелства, що имат зли хора, в мало някое время развалюват се; а приятелства, що имат добри мъже, нито цял век може да изглади и да изтреби, да отхвърли сиреч. [2] Като мислим прочее за ония, кои желаят и обичат слава, и за ония, кои почитат учение и усвояват го, че требува да подражават учени и добродетелни человеци, а не зли, пращам ти това слово дар, кое е истинно знамение (нишан, юрнек) за онова знакомство (познаване), що имахме сос Ипоника отца ви. Защото синове требува да наследуват (мираз зимат) и приятелства отечески така, каквото наследуват бащински иманета.

2. [3] Гледам още, че и способен случай помага нам, и настоящее (сегашното) время пристойно е нам и спомощно; защото тизе желаеш учение, а аз предпринимавам и занимавам се да учим други; и ти сега учиш учение и любомудрие (философия), а аз изправлявам ония, кои се занимават в любомудрое учение. Колцина прочее списуват побудителни слова и поучения на свои си приятели, воистину добро дело предпринимават да прават, [4] но точно в предпочтеное и преполезное учение не се занимават, а колцина наставляват млади людие не за да се обучават и навикнуват во ония слова и поучения, в кои става красноречие и велеречие (похвала), но в ония, в кои да се покажат според разумни нравия и обичаи добри добродетели, толкува повече от ония ползуват свои ученици, колкуто ония само на красноречие словно побуждават, а тия не само то, но и техний ум и разум оправляват. [5] Затова ми (ние), не че намерихме побуждение (побутуване), но писахме увещание поучително, искаме да те советуваме за ония неща, кои требува да желаят и да обичат млади момчета (юноши), и от кои работи да отбягнуват, и сос какви человеци да се ставят и да се разговарат, и какво свой си живот да устрояват и на прав път да ходат. Защото колцина по тоя животний път ходиха, тия само можеха да пристигнат наистина добродетел; от коя ни едно приобретение и придобиване не е по-почтено и по-истинно. [6] Защото красота се развалюва и изгубува или от время и старост, или от болезн. И богатство повече слугува за недобротворение, нежели за доброхотство и добротворение, защото приуготвува на леност и нерадение власт и сила, и млади людие побуждава на сласти и разпутства. А сила и крепост (юнашство), сос благоразумие полезна се показа, без него обаче повече повреди ония, кои я имаха; и телеса (снаги) украшени представи во ония, кои се подвизават и работат, душевни им обаче мисли и смишления помрачи. [7] А приобретение обаче добродетелно и учително, като возрастне в някои и като се вогнезди основателно и исто в техни размишления, само то сос них заедно состареюва, и от богатство е по-превозходно, и от благородие по-полезно; защото ония неща, що са невозможни в други, возможни ги представлява, и ония неща, що са страшни во мнозина, дерзостно и великодушно претърпува; и леност и нерадение поима за хула, а труд поима за хвала. [8] И това е лесно да се научиме добре и от подвиги Ираклиеви, и от деяния (дела) Тисееви; в кои добродетелний способ таков доброславний характир според техни дела представи, щото никога да се не заборават техни добродетели, що показаха и направиха.

3. [9] Не само то, но, ако воспоменеш отечески си (бащински) произволения и воли, ще имаш собствен и добър пример (юрнек) за това, що ти говорим аз. Защото той нито да пренебрежи добродетел, нито да я немари соверши течение живота своего (умре сир.); но тело си сос трудове обучаваше и навикнуваше се великодушно бедности да претърпува. Нито богатство безвременно обичаше; но придобиваше привременни богатства как смертен, а прилежаваше и радеше за иманета как безсмертний. [10] Нито препросто управляваше свой си живот; но беше и благолюбив, и великолепен, и на приятели общенароден, и повече ублажаваше ония, кои се занимаваха около него и прилежаваха, нежели свои сродници. Защото мнеше (чинеше), че за приятелство природа е многу превозходна от закон и способ от род, и произволение от нужда. [11] Не щеше обаче да ни стигне всичко наше время, ако да изброюваме всички негови деяния и дела. Но точност тяхна в други времена совершено показа щеме; а сега само возпоменахме за Ипоникова природа доказателство, според кое требува да живееш, както за пример, и за закон, негов способ да смислиш, а подражател и ревнител за отеческа добродетел да станеш. Защото е срамота живописци да изображават и да описуват добри животни, а отроци и синове да не подражават добродетелни родители. [12] Поимай, че ни един борец не е длъжен да се обучава за противоборци и да се приуготвува така, каквото си ти длъжен да се стараеш, за да станеш спорен и подобен на отечески преимуществени изкуства. Така прочее не е возможно да постави някой на добър ряд правилна мисъл, ако не се е напълнил от многи и добри учения и наставления. Защото природно е телеса сос умерени трудове, а душа сос добродетелни поучения да расте. Затова аз ще се постараем краткоречно да ти представим и да те советувам ония способности, сос кои можеш да ми се покажеш, че весма добре успяваш на добродетел, и че при всички други человеци благоугоден ставаш.

4. [13] Перво и перво да си благочестив, сир. Богочестив, тверд и постоян во своя си вяра не само словом, но според реченое: „вяра, аще дел не имат, мертва ест“, и делом[1]. Почитай праздничен ден всекога, а най-повече, като празднуват вси граждане; защото ще се покажеш с това современно, че и на Бога слугуваш, и закон чуваш. [14] Така да почиташ свои си родители и така да ги имаш, каквото желаеш да те имат твои челяд (чада). Упражнявай се во обучения телесни и занимания повече в ония, кои са полезни за здравие, нежели в ония, кои пригледнуват на сила снажна. И това можеш да получиш, ако оставляш твои трудове тогава, когато можеш да се трудиш още и да работиш, сир. ако почиваш помежду твои трудове. [15] Нито смях буй и нестидний да обичаш, нито речи безстидни (безсрамни) и нагли да говориш; защото смях буй представлява безумие, а говорене нагло и смело (презрително) показува бешенство и лудост. Ония неща, кои познаваш, че са срамни да правиш, не е добро нито да ги говориш. Навикнувай се да не си намръщен (угрюмий), но размислен; защото за онова ще се покажеш горделив и страшен, а сос това разумен. Поимай (да чиниш), че най-повече требува да имаш благочиние, стидливост (срам), справедливост (правдина), целомудрие; защото от всички тия неща нрав и обичай юношеский управлява се благоуспешно. [16] Като направиш нещо срамно, никога да се не надаш, че не ще да е явно на други; защото ако и да го не знаят други, но твоя совест, твое сир. всегдашно сещане всекога ще те обличава. На Бога да се боиш; родители да почиташ; на приятели си да се срамуваш; на закон да се покоряваш. Ония услаждения и веселия да ловиш, що стават сос слава и похвала; защото веселба, що става сос благоприятност и добро, предрага е, а без това преукорна. [17] Да се боиш от оболгания (обноси, клевети), ако и да са лъжливи; защото многу человеци совсем що не познават совершена истина, веруват обаче несомнено.

Да не мниш и да не чиниш всичко нещо, що правиш, че ще да е потайно; защото и ако да е скрито привременно, после обаче става явно. Многу ще се покажеш почтен и славен, ако не правиш тия неща, кои запрещаваш на други да ги не прават. [18] Ако си привержен во учение, сир. ако обичаш науки, ще станеш многу учен. Ония науки, що знаеш, чувай ги сос всегдашно занятие и глубокомислие; а ония, що не си научил, придобивай сос художествено и често прочтение и учение. Защото равномерно е безчестно и укорно, като чуеш някое полезно поучение, да го не научуваш, и како ти дават приятели някое добро, да го не приимуваш. Препровождай твое на живот занимание в слушане и учене полезних поучений; защото с таков способ ония неща, що се изнамериха от други сос труд и мъчно, тебе ще стане лесно да ги научиш. [19] Знай многу поучения че са по-предпочтени от многу иманета и от многу денги; защото тия се скоро разточуват и разпръснуват, а учение в всичкий живот и время не се изгубува; защото от всички притяжания и придобитоци само мудрост и учение става безсмертно. Недей се лени да ходиш на длъг път и да идеш при ония, кои се обещават да те поучават нещо полезно; защото е срамота и укорно е търговци да преминуват толкува пространни морета, за да направат и умножат свое си имение повече, а юноши нито чрез суша путешествие да претърпуват, за да произведат свой разум на улучшение и удобрение. [20] Според разум да си любоглаголив, а според говорене благоглаголив. Свойство любоглаголиво е да поздравуваш с добро утро и с добро вечер ония, що се случуват на секакво приключение, а свойство благоглаголиво е да отговараш свойствено и любезно на тия сущии поздравления. Благодарно да се намеруваш сос всички, и да употребляваш и да се присвоюваш сос ония, кои са почтени и полезни; защото с таков способ и с такова доношение на тия ще си любезен, а на ония не щеш да си тягостен. Посещения (поздравления) и ставанета недей прави чести за едни сами неща, нито пък забавни за тия сами дела; защото това става преузряло, а онова досадно. [21] Навикнувай себе си сос трудове самоволни, за да можеш да претърпуваш и ония, що стават неволни. От ония неща, от кои е укорно да се обладава душа человеку, от всички тия воздержавай се и чувай, сир. от придобиток, от гняв, от увеселение, от скорб. И можеш да си таков, ако поимаш и чиниш че са придобитоци ония, сос кои да станеш почтен и славен, а не ония, сос кои да станеш богат; во гняв, ако се намеруваш така сос ония, що ти прегрешават, каквото желаеш да се намеруват други сос тебе, когато им ти прегрешаваш; според удоволствия и увеселия, ако поимаш, че е укорно на слуги твои да си господар, а на увеселения и сладострастия роб; а в печални и скорбни времена, ако пригледнеш на чужди нещастия, и смислиш себе си, че си как человек смертен. [22] Повече да чуваш реч, нежели залог (аманет) златен и сребрен; защото добри мъже требува да се показуват, че имат разум по-верен от клятва. Поимай, че не прилича да се уверува человек на зли и лукави така, каквото да се уверува на добри и благи человеци. Ония неща, що са тайни, недей ги казува никому, освен ако не е полезно да са потаени нито тебе, нито и на ония, кои ги чуят. [23] Клятва нужна и неволна приимай само за две причини: или себе си да освободиш от бедна клевета, или приятели да избавиш от големи беди. За имане обаче и денги никога да се не кълнеш, ако и да правиш клятва за правда; защото ще се покажеш не само непостоян и сребролюбив, но и безчестен. [24] Недей прави никого приятеля, догдето не изпиташ какво той употреби перво свои си приятели; да знаеш твърде добре, че ще има и тебе така, каквото ония прежни си приятели. Не бързай да ставаш приятел, а когато станеш с некого приятел, старай се да си за всекога; защото е подобно укорно да немаш ни едного приятеля, и многу друзи да променюваш. Нито сос повреда да изпитуваш твои приятели, нито пък да си непонятен и неизкусен за опитност приятелска. И това да правиш, сир. приятеля си да изпитуваш тогава, когато ти нещо не требува, а ти се правиш, че ти требува, та му се молиш, [25] и когато нещо не е тайно, ти му говориш как за потайно; защото ако не получиш, не ще да приимаш никаква повреда, а ако получиш в таквия опитности, твърде добре и лесно ще познаеш каков способ и разум има оний, кого изкушаваш и опитуваш за приятелство. Изпитувай и изкушавай приятели твои и за нещастие, що става в наш живот, и за приобщение и милосердие, що става в беди и скорби; защото злато се изкушава и опитува во огън, а истинни приятели познават се в нещастия и скорби. Така преблагоприятно ще употребиш твои приятели, ако не чекаш от тях моления, но самоволен прихождаш и ставаш им помощник во время нужно.

[26] Подобно и равномерно поимай, че е укорно: неприятели твои и противници да побеждаваш сос злотворения и сос заплашуванета, а приятели си да покоряваш сос благотворения и с благонадеждни обещания. Сос радост да приимаш ония приятели, кои не само че се печалят и скорбят за твои нещастия, но и ония, кои не са завистливи на твои благополучия; защото мнозина скорбят се заедно сос свои нещастни приятели, а като са благощастни, завиждат им. Помни твои приятели, като са на далеч, и воспоминявай ги пред ония, що са при тебе, за да се покажеш и явиш, че не презираш и тия, когато не са при тебе; [27] според облекла си предпочитай да си благолюбив и благочинен, а не накичен. Свойство благолюбиво и благочинно е онова, кое е великолепно, а свойство накичено е онова, в кое са обикновени жени и детоумни. Обичай да придобиваш иманета добри, не превозходни и чрезмерни, но средствени приобретения и праведни. Презирай и не предпочитай ония, кои се стараят чрезмерно и преизлишно за богатство, а да го употребят полезно и добре не можат; защото таквия человеци страдат така, каквото оний, който придобие кон добър, а да го язди не знае и не може. [28] Старай се да преправяш твое богатство в злато и сребро и во владения (иманета, мулкове); а злато и сребро присуствува во ония, кои знаят да го придобиват, така и владения во ония, кои можат да ги получуват и приобретяват. Почитай веществена существеност, сир. имай твое имение в чест за две неща: за да можеш сиреч да посрещнеш и убиток (зарар) голем, и да помогнеш на приятеля вернаго, като е в нещастие; а колкуто според другий живот, обичай го не преизлишно и чрезмерно, но средствено и не до толку многу. [29] Бъди доволен и благодарен за онова, що имаш, но имай попечение за онова, що е по-добро и полезно. Не укорявай никого за нещастие му; защото щастие е общо и непостоянно, а сетнина е невидима и незнаема. На добри и благоразумни да правиш добро; защото е весма добро сокровище (имане) оная милост и добрина, коя правиш на едного благоразумнаго мужа. Ако правиш обаче добро на зли и зломисленици, подобно и така ще пострадаш, каквото ония, що хранят чужди кучета (пси); защото они лаят така и ония, що им дават хляб, каквото и ония, що им не дават; подобно и зли человеци озлобяват така ония, що ги ползуват, каквото ония, що ги повреждават. [30] Ненавиждай ония, що са ласкатели (далкаукчии) така, каквото ония, що са прелестници; защото и ласкател, и прилестник повреждават человека, като им се увери и има ги в почест. Ако приимаш с радост и благодарение ония приятели, кои склонуват на твое неправилно дело и не те обличават, не щеш да имаш на живота си таквия, кои да ти завиждат за добро, сир. като немаш некое добро, немаш и завистници. Ставай (да бъдеш) разговорчив и думлив на ония, кои прихождат при тебе, а не горделив и презрител. Защото презрителна надутост едвам ония, що са слуги, можат да претърпят; а думливий способ вси с благодарение търпят. [31] И разговорчив и приветлив ще да си, ако не си много спорлив (инатчия), нито неугоден, нито сос всички да се пречкаш и караш, нито да се противиш упорно на ония, кои са се разгневали и многу разлютили, нито тогава, когато са се разгневали неправедно и напразно; но като са се тия разгневали, ти да претърпиш и да молчиш, а като се укротят и смирят, тогава да ги обличаваш и ружиш, защото се напразно гневят; нито да склонуваш на присмешки, нито и да се радуваш за спешни присмешки (защото онова нещо, що става без свое си время, всекаде е скорбно); нито неблагодарно да правиш благотворения, кое страдат, сир. таков обичай имат мнозина, кои отистина правят добро, но с намръщено лице слугуват и свои приятели ползуват; нито да обичаш да ставаш причина за нещо, защо е тягостно; нито да обичаш да ставаш препятствие, защото е раздражително. [32] Твърде добре да се чуваш во ония собиранета, що стават за ядене и пиене; а ако ти се случи такова нещо, догдето не си се опил, махни се от там. Защото когато се ум от вино поквари и смути, страда така, каквото колеснични коне, когато изгубят колесницегонителя (талигаджия). Защото и они не знаят какво търчат насам-натам, като нема кой да ги управлява, и душа человеческа многу прегрешава, като е ум покварен и залисан. Безсмертна смишлявай, за да си щедър и милостив, а смертна, за да придобиваш иманета средствено. [33] Знай, че учение е толкува по-големо добро от неучение, колкуто други злини вси придобиват сос грабежи и неправди, а то само (неучение) повреди и ония, кои и праведно имане имат; защото многу пъти оногова, кого сос думи оскорбиха, него веществено и действително озлобиха. Ония, кои сакаш да правиш да ти са приятели, говори някое добро за тях пред ония, кои ще им кажат; защото корен на приятелство е похвала, а на вражда – клевета и руга. [34] Като се советуваш за ония неща, що ще станат сетне за пример, представлявай ония неща, що са станали напреж; защото онова, що се не вижда, разсуждава се твърде добре и познава от онова, що се вижда. Советувай се косно и небързо, а свършувай скоро онова, що определиш да правиш. Знай, че най-предпочтено нещо не е друго така, каквото благополучие, от Бога, а от нас не става друго по-предпочтено така, каквото благосоветие и добро наставление. За ония неща, за кои, ако ти е срам да се обявуваш, а сакаш на некого си от твои приятели да ги обявиш, употреби говоренета така, както за някое чуждо нещо; защото сос таков способ ще да познаеш и техний разум, и себе си не щеш да обявиш. [35] Когато сакаш да се советуваш за свои си работи сос некого, смотри и пригледай перво да познаеш какво той управлява сам себе си; защото оний, кой не смишлява добре и не устроява свои работи починно, той никога не може да советува добре другого. Тогава обаче най-повече ще се принудиш да се советуваш, когато пригледнеш на ония злощастия, кои произхождат от несоветуване; понеже тогава най-повече имаме прилежание за наше здравие, когато се сетиме за ония скорби, кои пострадахме от болезни (болести). [36] Подражавай нравия царей, и последувай на техни способности; защото ще се покажеш, че ги приимаш с радост, и че ги поревнуваш и почиташ; щото сос това ще пристигнеш да си многу почтен и славен и от вес народ, и благосклонност от тях ще имаш по-вярна и по-несомнена. Покорувай се на закони, що са от цари положени; но най-силен закон знай техний образ и способ. Защото каквото оний, кой живее в народоправление, требува да почита многу люди, така и оний, кой седи в самодержавие, должен е да почита и да слави царя. [37] Ако се поставиш на някое началство, не употреблявай никого лукаваго человека в твои управления; защото ония злоупотребления, що ще направи он, на тебе ще стоварят всички причини и всички мъмранета. От общенародни прилежания и слугувания оттръгнувай се не по-богат, но по-славен и честен; защото похвала, що става от цял народ, пò е почтена от многу злато, сребро и други иманета. Ни за едно лукаво дели нито да наставаш, нито да спомоществуваш; защото ще се покажеш, че и ти правиш таквия неща, за кои помагаш на други, като ги правят.

[38] Предуготовувай и показувай себе си, че можеш да имаш повече неща преизлишни, но бъди благодарен да имаш средствено, за да се покажеш, че обичаш и предпочиташ правдина, не за невозможност, но за снизхождение и милост. Повече с радост да приимаш, сир. повече да предпочиташ праведно убожество (сиромашество), нежели богатство неправедно; защото правдина е толкува предпочтена от иманета, колкуто тия само на живот человеческий спомагат и ползуват го, а правдина и по смерти слава и похвала на человека оставя; богатство може да имат и зли, и добри человеци, а правдина не е возможно зли да имат. [39] Не поревнувай никого от ония, които от неправда придобиват, но най-паче приимай с радост ония, които с правда си пострадаха някои убитоци и повреди; защото праведний человек, ако и да нема нещо друго повече, превозхожда обаче многу неправедни человеци според свои си праведни и благи надежди. [40] Да прилежаваш и да радиш за всичко нещо, що става на живота ти, а най-повече да се обучаваш за свое си благоразумие; защото най-големо нещо, що се смещава во онова, що е най-малко, друго не е освен добър ум и разум в тяло человеческо. Старай се според тяло си да бъдеш трудолюбив, а според душа си любомудър; за да можеш с тяло си да свършуваш всичко нещо, що е потребно, а с душа си да знаеш да прогледнуваш свои ползи. [41] Всичко нещо, що ще говориш, перво се смисли добре, пък тогава говори; защото много пъти язик предварува ума и така прегрешава. Знай, че никакво деяние человеческо не е вярно и постоянно; защото така нито като си благополучен, ще станеш прерадостен, нито като си неблагополучен, ще ставаш прискорбен. Две времена предпочитай за говорене: или за онова, що го знаеш твърде добре, или за онова, за което е нужно да говориш; защото в тия сами две времена всеко говорене е по-предпочтено от мълчане; а в други времена е по-добре да мълчи человек, нежели да говори. [42] Радувай се за приключения добри, и не скърби многу за приключения зли; сир. в таквия приключения не требува да показуваш себе си явна; защото е несходно свое имане да скрива человек дома си, а ума си навон да износи и всекому явна да го прави. [43] Повече да се чуваш от лъжа, нежели от беда; защото зли человеци следува да пострадат страшна смерт и страшен конец да имат, а добри в живота си требува да страдат за мъздовоздаяние. Старай се твърде многу да живееш безопасно, без беда сиреч; а ако те последува некогаш някоя беда, искай такова освобождение, каквото става онова, което после от някой бой сос слава става, а не сос уничижение и укор; защото смерт е природна вещ вообще на всички человеци; а честна и славна смерт естество подарува особно на добри человеци.

5. [44] И да ти се не вижда странно и чудно, ако многу неща от тия, що изговорих, не са ти сега на тоя возраст пристойни и прилични; защото нито мене това прелъга, сир. знам, че сега не ти са потребни; но предпочтех сос това нещо современно да ти принесем сега советование на тоя возраст, и за следующее и сетно время увещание и зарачане да ти оставим; защото тяхна нужда лесно ще познаеш; а оногова, който сос истинна любов советува, не може лесно да намериш. За да не търсиш прочее от другого все, що ти на живот требе, но от това, както от килер (изба) да произносиш, возмнях, че не требува нищо да оставим от ония неща, които можем да е советувам. [45] И щех да имам голямо благодарение на Бога, ако не погрешим в онова мнение, което имам за тебе. Защото твърде мнозина други ще намериме, че каквото повече се радуват и благодарят за пресладки ястия, нежели за здрави и полезни, така и някои приятели че повече се приближават при ония, които падват в това истое согрешение, нежели при ония, които ги советуват за добро. Тебе обаче мним да си все на това против, защото те познавам от онова твое трудолюбие, което показуваш за всичко нещо, а най-повече за учение; защото оний, който се предопределява да свършува за себе си предраги неща, той е пристоен сос радост да приима и други, които го побуждават на добродетелно дело. [46] И най-повече ще се раздражиш да желаеш и да имаш охота за добри дела, като се научиш добре, че най-повече от тях имаме истинни удоволствия и радости. Защото на оногова, който е ленив, а обича многу насищения, неотбежно произникнуват скорби в негови удоволствия; а като е трудолюбив за добродетелно дело, и като устроява свой си живот благоразумно, винаги (всекога) има искрени и истинни удоволствия и веселия. [47] И тамо, в ленивост сиреч, перво се наслаждаваме, но после се скорбиме; а тука, в трудолюбие сир., после от скорби имаме пристойни удоволствия. В всички прочее работи не помниме така всеко начнуване, каквото ощущаваме и усещаме конечное свършуване. Защото не се трудиме всегда за сегашни неща толкува, колкуто за всегдашни и вечнопамятни.

6. [48] Помни обаче добре, че недобродетелни человеци следува да правят каквото им дойде на ум (защото сначало такова качество приимаха, сир. таквая са турлия), добри обаче человеци не е пристойно да пренебрежават и да не радят за добродетелно дело, а ако ли не, мнозина ще ги обличават и ружат. Защото вси не возненавиждат така ония, които прегрешават, каквото ненавидят ония, които се хвалят, че са милостиви и разумни, а никакво различие не показуват от ония, що са недобродетелни; пристойно. [49] Защото гдето се отвръщаме от ония, които се показаха само словом, а не делом лъжливи, тамо отистина не ще да речеме, че са според вес свой живот недобродетелни и унищожени. И праведно можеме да поимаме таквия, че не само в себе си прегрешават, но и на щастие свое стават предатели. Защото то им превручи имане и слава и приятели, тии обаче показаха себе си недостойни на существеное си благополучие. [50] И ако требува, като си подвержен на смерт, да смислиш смисъл Дия бога, мним (чиним) и него да ти изявим за най-весма пристойни приятелства, каква сир. склонност има за зли, а каква за добри человеци. Защото той (Дия сир.) роди Иракла и Тантала (каквото баснословци казуват, и вси веруват), едного как добродетелна, безсмертна и вечнопаметна направи, а Тантала с най-големи наказания и мучения наказа. [51] Които требува да употребляваш за пример и добре да помниш, и да не остануваш благодарен само в това, което ти аз рекох, но да се поучаваш и от полезни стихотворци, и от други хитрословци, ако нещо рекоха полезно да прочиташ. [52] Защото каквото гледаме една пчела, че на всички саждения и цветове стъпя, и от всеко приима онова, що е полезно, така требува и онии, които желаят за просвещение ума, всичко нещо да изпитуват и да прочитат, и от всекаде да собират онова, което е ним полезно и успешно. Защото едвам някой можеше с това прилежание да победи и да отбегне от ония погрешности, що са на человека природни.

[1] Това Исократ говори инак, според онова время язически сиреч.

Платон. Епиграми

2011-10-01T21:35:34+03:00

ПЛАТОН

ЕПИГРАМИ[*]

Превод: Крум Димитров, 1944

1. Бе на уста ми духът, кога Агатона[1] целувах:

сякаш копнееше той в него да мине тогаз.

2. Хвърлям ти ябълка[2]: щом сърдечно и вярно ме любиш,

ти я вземи и за дар твоята младост ми дай.

Ако пък смяташ, че туй не бива, вдигни я ти също,

ала добре размисли, времето колко хвърчи.

3. Ябълка аз съм: един, що те люби, ме хвърли, Ксантипа.

Я му кимни, че и ти вехнеш подобно на мен.

4. Гордо Лаида[3] се смях над Елада; любимци безбройни,

китни младежи, държах нявга пред прага навън.

Туй огледало сега на Пафия[4] връщам: да виждам

себе не искам, каква бях, невъзможно е веч.

5. Мокър на нимфи певец и прислужник, любител на влага,

жаба, ликуваща, щом в извор се гмурне дълбок,

пътник от бронза изля като дар на великите бози,

дето през зной нетърпим жаден с вода се напи.

Нему залутан струя навреме посочи с гласа си

тя посред росния дол с тази благата уста.

Пътникът морен вървя по следите на сладките звуци

и до желаната цел стигна с пребити нозе.

6. Бе и за чужди тоз мъж, Пиндар, любимец, и свои

тачеха него, че жрец на Пиериди[5] бе той.

7. И на Хекаба[6] сълзи, и на толкоз жени илионски,

нявга родени, прати горест жестока съдба.

Ала, Дионе[7], на теб, извършил подвизи славни,

радости дадоха в дар кротките бози безчет.

Ето, в родина просторна лежиш, почитан от всинца,

светли Дионе, и мен палнал в сърцето любов.

8. Днес, като нищо не каза Алексис, освен че е хубав,

зяпат го всички и той буди навсъде възторг.

Душо, защо ли пък кост ти сочиш на псета? Подире

тя ще изчезне: така Федър не бе ли затрит[8]?

9. Ние, егейски вълни тежкошумни напуснали нявга,

на екбатанско поле тук по средата лежим.

Поздрав, родино, на теб, Еритрея[9], поздрав, Атина,

близка с Евбея, и теб поздрав, любимо море!

10. От еретрийски сме род, от Евбея, но близо до Суза[10]

легнахме жални, далеч толкоз от наш’та земя.

11. Гроб на загинал в море съм, а онзи пък на земеделец:

толкоз е мрачни Аид общ за море и за твърд.

12. Гледаш удавник: морето мене дълбоко погуби,

но ми не смъкна от срам плаща от голо тело.

Сетне с нечисти ръце го свали един нечестивец,

взел на душата си грях тежък, от корист пленен.

Нек го наметне сега и с него отиде той в ада,

нека го види Минос[11] с моите дрипи покрит.

13. Бог да ви пази, плувци, еднакво в море и по суша:

знайте, минавате тук гроб на удавник злочест.

14. Гледаш звездите, Звезда[12] моя: искал бих силно да стана

ази небе, та с очи хиляди теб да следя.

15. Ярка светеше звезда ти източна нявга сред живи,

мъртъв сред мъртвите днес светиш вечерница ти.

16. Пръкнах се орех край път, за всички, които минават,

лека забава, та днес все ме замерят деца.

Нежните вейчици веч и клонки цъфтящи от пакост

счупени виснат, отвред камъни в мене хвърчат.

Ражда ли нейде дърво, тежко му! Така е и с мене:

клето съм, че пожелах плодно да стана и аз.

17. Някой намерил злато, но при туй изтървал си въжето;

тоз, що изгубил, с въже бил се обесил поне.

18. Този намерил злато, изгубил го онзи; захвърлил

свойто съкровище тоз, онзи си вързал въже.

19. Всичко животът ни носи, а трайното време променя

слава, съдба, красота и естеството дори.

20. Музите девет били – говорят мнозина с немара.

Ала от Лесбос Сафо стана десета сега.

21. Виждат се кравички пет на мъничък камък от яспис,

сякаш е вложена в тях всичките жива душа.

Биха избягали те комай, ала в златна кошара

вред оградено с резец дребното стадо пасе.

22. Майсторски веща ръка на Бромий[13] Сатира извая,

божия сякаш душа в камъка вдъхна сама.

Аз съм на нимфи другар, преди руйното вино червено

първом в чашите аз бистра наливам вода.

Бавно, внимателно ти мини, да не би да разбудиш

този омаян младеж, дремещ си сладко приспан.

23. Аз съм прислужник любим на хубаворог Диониса,

лея водата на рой нимфи с сребристи коси,

сънища дивни и чар навявам на юноша кротък...

24. Тихо, космати скали, млъкнете и вие, потоци,

извори, спрете и вий, нека не блеят стада!

Пан[14] е започнал сега на сладостна флейта да свири,

свързани цеви в захлас с влажната устна допрял.

Кръшно извиват хоро наокол с нозете си стройни

нимфи на студни води с нимфи на гъсти гори.

25. Я под високия бор седни ти, пътниче морен;

с вейчици той шумоли гъсти от нежен зефир.

Мойте бъбриви струи под звука на ромонеща свирка

сън ще навеят и теб с клепки, премрежени в блян.

26. Зърна Киприда сред Книд[15] Киприда и тъй се провикна:

„Где ме без дрехи видя този Праксител, не знам!“

27. В Книд през пенливи вълни дойде Китерея – Киприда:

искаше новия лик свой да разгледа и там.

Щом го тя зърна отвред, поставен на първото място,

рече: „Праксител пък где мен е без дрехи видял?“

Тебе Праксител не е видял, че не бива – длетото,

Пафия, теб издълба, както поиска Арес[16].

28. Ни те Праксител извая, ни те създаде резецът,

ала застана такваз нявга пред строгия съд[17].

29. Сякаш приспал Диодор[18] Сатир, а не го е изваял!

Сладко среброто си спи, тихо, недей го буди!

30. Нявга Харитите храм си търсеха, който не рухва:

в Аристофана си те свиха нетленно гнездо.

31. Археанаса[19] е в мен, колофонянка стара, зарита,

в нейните бръчки дори буйният дреме Ерот.

Рояк поклонници, нявга вкусили от първата нейна

младост, какъв ли огън крила е в ранните дни?

32. Музите плаши Киприда: „Девойки, почитайте вие

ваш’та Венера, че тя ще ви изпрати Ерот!“

Музите рекли тогаз: „Разправяй таквиз на Арея,

Тоз момчурляк палаван нивга не кацва край нас.“

33. Щом в дъбравата сенчеста влязохме, сварихме вътре

мязащ на румени ябълки славния син на Китера[20]:

нямаше стрелника там до него с лъка му изкривен,

но на дърветата те висяха сред гъстата шума.

Той пък връз цъфнали рози, обаян от сънища дивни,

спеше усмихнат, а рой под него пчелици златисти

хвъркаха с нежни крилца и му ближеха сладките устни.

[1] Приятел на Еврипид и Платон, атински трагически поет.

[2] Тук ябълката можем да оприличим нещо като на розата, израз на сърдечни чувства и признания.

[3] Известна на времето си хубавица, която живяла в Коринт през Пелопонеската война.

[4] Прякор на Афродита, наречена така от град Пафос на Кипър, гдето особено била почитана.

[5] Така се зовели музите от Пиерия, област в Македония, най-старо място на техния култ.

[6] Другояче Хекуба, жената на Приам.

[7] Дион Сиракузки, който свалил от власт тиранина Дионисий Млади, но впоследствие бил убит от заговорници.

[8] Цялата епиграма по смисъл е малко неясна в самия първообраз.

[9] Жителите на град Еритрея на остров Евбея били отведени в Персия от персийския пълководец Датис по време на първата персийска война.

[10] Столица на древна Персия.

[11] Един от съдиите в подземното царство.

[12] Тук има игра на думите: името Астер като нарицателно ще рече звезда.

[13] Един от епитетите на Вакх-Дионис.

[14] Бог на горите, овчарите и стадата.

[15] Град в Кария в Мала Азия.

[16] Богът Арес, любим на Афродита.

[17] На Парис.

[18] Скулптор от пети век преди Христа.

[19] Прочута някога хубавица.

[20] Друг прякор на Афродита по името на остров със същото название. Там богинята пак така особено била тачена.

[*] Великият атински мъдрец Платон (429-348 г. пр. Хр.), по думите на гръцкия писател-граматик Диоген Лаертски, искал на младини да стане поет и се занимавал с най-изтънченото словесно и духовно изкуство, като писал лирически стихотворения и трагедии. Ала през 408 г. той срещнал на житейския си път Сократа, който с неотразимото си въздействие извършил преврат в неговите склонности и го увлякъл подир себе си. Почти всичките си юношески опити Платон хвърлил в огъня. Все пак до наши дни са се запазили поднасяните по-долу епиграми, които имат слабо отношение към неговото учение, като не съдържат и кой знае какви сведения за личния му живот. Всяка от тях обаче издава по несъмнен начин в лицето на Платона даровит и изящен поет.

Епиграмите са преведени по гръцкия текст на Anthologia lyrica, стъкмена от Едуард Хилер, издадена през 1907 г.

Сиракузанките или Жените на празника на Адонис (Идилия ХV)

2011-10-01T21:22:43+03:00

ТЕОКРИТ

СИРАКУЗАНКИТЕ ИЛИ ЖЕНИТЕ НА ПРАЗНИКА НА АДОНИС*

Превод: Георги Михайлов, 1939

Първа част

(В къщата на Праксиноа. Праксиноа работи някакво ръкоделие; с нея две робини, Евноа и Фригиа, и малкото ѝ дете, Зопирион, което още не говори).

Горго (от вратата): Вътре ли е Праксиноа?

Праксиноа (изтичва насреща ѝ): Мила Горго, от колко време (не си идвала)! Вътре съм. Чудно, че и сега си дошла. Евноа, дай ѝ един стол. Сложи и една възглавница.

Г.: Така е много добре.

Пр.: Седни.

Г. (седнала): Че съм луда! Едвам съм ви се измъкнала жива, Праксиноа, от голямата тълпа, от многото четворки: навсякъде ботуши, навсякъде мъже във войнишки дрехи! Пък пътят – няма свършване! А ти отиваш да живееш все по-далеч от мене.

Пр.: Това (го направи) – оня удареният! Дойде, че ни взе на края на земята дупка, не къща, от проклетия, да не бъдем съседки, завистлива лошотия, все си е същият!

Г.: Не разправяй, мила, така за мъжа си Динон, малкият е там. Я виж как те гледа. Бъди спокоен, Зопирионе, сладко дете, тя не говори за татко.

Пр.: Разбира бебето, кълна се във всемогъщата (Персефона).

Г.: Хубав татко.

Пр.: Този татко завчера, да, завчера му казваме, „татко, да купиш от дюкянчето сода и белило“, а той иде, че ми носи сол, дангалака му 13 стъпки!

Г.: Същото е и моят Диоклейдас, гибел за парите. Вчера купил за 7 драхми пет кучешки кожи, парчета от стари дисаги, цяла мръсотия, работа след работа. Но я иди и си сложи дрехата и наметалото. Да идем в двореца на богатия цар Птолемея да видим Адониса[1]. Чувам, че царицата украсявала нещо много хубаво.

Пр.: В къщата на богатия всичко е богато.

Г.: Каквото си видяла, ти, която си видяла, можеш да го разкажеш на тогова, който не е видял. Време би било да вървим.

Пр.: За безделните винаги е празник. Евноа, прибери преждата и я сложи пак в стаята, нехайно същество. Котките нежно ще спят! Помръдни се, де! Донес по-бързо вода. Най-напред трябва вода, а тя ми носи сапун! Все пак, дай го. Не много, разсипнице! Налей вода. Нещастнице, що ми пръскаш хитона! Чакай малко: толкова съм омита, колкото боговете са решили. Де е ключа на големия сандък? Иди го донеси. (Облича се).

Г.: Праксиноа, тази надиплена рокля ти седи много добре. Кажи ми, колко плат ти отиде?

Пр.: Не ми спомняй за това, Горго: ще ме обръснат повече от една-две сребърни мини. А покрай работата ми отиде и душата.

Г.: Но пъкъ ти е по вкуса.

Пр.: Това добре го каза. (На Евноа) Дай ми наметалото, сложи ми хубаво и шапката. (Двете тръгват, детето се надява да го вземат) Няма да те взема, моето момче. (Детето се намусва) У, у, у! Конят хапе! (Детето заплаква) Плачи, колкото щеш, не ми трябва да окуцееш. – Да тръгваме. Фригиа, вземи, че поиграй с малкия, повикай кучето и заключи пътната врата.

Втора част

(Из улиците)

Пр.: Богове, що за народ! Кога и как ли трябва да минем това зло? Безбройно много мравки! Много добрини си извършил, Птолемее, откакто баща ти е между безсмъртните: никакъв злосторник не ограбва минувача, като се промъква по египтянски (т. е. разбойнически), както по-рано някои станали жертва на измама си играеха един на друг лоши шеги, всички те диви смокини (т. е. лоши хора), правени по един калъп. (Една колона от водени за ръка коне настига жените) Мила Горго, какво ще стане с нас? Това са военните коне на царя. Любезни господине, да не ме стъпчеш! Червеният кон се изправи; гледай колко е див. Безсрамна Евноа, няма ли да бягаш! Какво щастие, че детето ми стои у дома.

Г.: Кураж, Праксиноа; ние сме вече отзад, а те отидоха на мястото си.

Пр.: Също и аз почвам да се съвземам. От кон и от студена змия най-много се страхувам още от дете. Да побързаме; много народ ни се струпва отзад.

Г. (към една стара жена): В двореца ли беше, майко?

Старицата: Да, деца.

Г.: Е, лесно ли е да се влезе?

Старицата: Гърците се опитаха и влязоха в Троя, мили деца. С опитване, естествено, всичко се постига.

Г.: Старицата благополучно изчезна след това предсказание.

Пр.: Жените знаят всичко, дори Зевс как е взел (т. е се оженил) Хера. (Жените са дошли вече при двореца).

Г.: Гледай, Праксиноа, каква тълпа пред вратите!

Пр.: Ужасна! Горго, дай ми ръката си. Евноа, хвани и ти ръката на Евтихида[2]. Ти само гледай да не се нещо отделиш. Да влезем всички заедно. Дръж се здраво за нас, Евноа! Олеле, нещастната аз, ешарпът ми стана на две, Горго. В името на Зевса, ако някак си би станал щастлив, човече, пази ми наметалото.

Мъжът: Това не зависи от мен, но все пак ще го пазя.

Пр.: Гъста тълпа, тикат се като свини. (След героичен натиск жените със своя случаен кавалер са влезли).

Мъжът: Кураж, жено, сега сме добре.

Пр.: Любезни господине, сега, па и после да си добре, дето ни придружи. Какъв благороден и състрадателен човек! Нашата Евноа я мачкат. Хайде, страхливко, натисни се! Много хубаво. „Всички вътре“, както казва този, който заключва невестата.[3]

Трета част

(В двореца)

Г.: Праксиноа, приближи се насам. Виж най-напред тия бродерии, колко са фини и приятни. Ще кажеш, че са дрехи на богини.

Пр.: Почтена Атино, какви тъкачки са им се мъчили, какви художници са изрисували тези прецизни рисунки? Като истински седят и като истински се движат. Живи! Не са бродерии! Мъдро нещо е човекът! А той колко е великолепен, като лежи върху сребърните украси на леглото, с първата си брада, която слиза от слепите му очи, триобичният Адонис, който е обичан чак при Ахерон[4].

Един сърдит гражданин: Стига сте дрънкали, нещастници, като кукувици! Като сте отворили едни уста,[5] ще ни пробиете ушите!

Пр.: Бре! От где излезе този човек? Тебе що ти е, ако бръщолевим? Купи си роби, че заповядвай! На сиракузанки ли заповядваш? А да знаеш и това: по прадеди сме и коринтянки[6], както Белерофон[7]. Говорим пелопонески, а на дорийците, мисля, е позволено да говорят дорийски. Медена богиньо (т. е. Персефоно), да няма никой, който да е по-силен от нас, освен един[8]. Не ме е еня! Не ми равни празен шиник.[9]

Г.: Мълчи, Праксиноа! Дъщерята на Аргивката, изкусната певица, която и миналата година се отличи в погребалната песен, ще възпява Адониса. Ще се изпее нещо хубаво, много добре знам. Тя вече усмихнато поздравява.

Песента на артистката

„Господарко, която обикна Голги, Идалион[10] и високия Ерикс[11], Афродито, която си играеш със злато, колко е хубав Адонис, когото нежнонозите Хори[12] ти изведоха на дванадесетия месец от вечно течащия Ахерон, милите Хори, най-бавните от боговете, но те идват желани за всички смъртни, винаги носейки нещо. Киприйко, дъще на Диона, ти направи Береника[13] от смъртна – безсмъртна, както е мълвата между хората, като вля в гърдите ѝ амброзия. Благодарейки ти, о почитана под много имена и с много храмове, Береникината дъщеря Арсиное, прилична на Елена[14], обсипва Адониса с всякакви хубави дарове. При него лежат всички узрели плодове, които носят дърветата, нежни градини[15] пазени в сребърни кошнички, златни алабастри със сирийско миро; и всички сладкиши, за които жените са се мъчили при софрата, смесвайки всякакви цветни сокове с бяло брашно, от сладък мед и във влажен зехтин, във форма на птици и животни, всички са при него. Зелените слънчобрани са се превили натежнели от нежен копър. А мъничките Ероси прехвръкват като малки лястовички върху дърво от клон на клон, опитвайки подрастващите си крила. О, абанос, о, злато, о, орли от бяла слонова кост, които носите на Зевса, сина на Кроноса, детето виночерпец (т. е. Ганимед), а отгоре пурпурни килими, „по-нежни от съня“ ще каже милетчанката, а който пасе стадата си в Самоската земя[16] – „покривките, които се простират за хубавия Адонис, са наши“. Едното легло има Киприйката, а другото – Адонис със розовите ръце. Той е съпруг 18 или 19-годишен: целувката му още не боде[17] и около устните му има още позлатен мъх. Нека сега Киприйката има и се радва на мъжа си: ние в зори заедно с розовината вкупом ще го отнесем към вълните, които се пенят на морския бряг,[18] като разпуснем косите си и отпуснем дрехите си чак до петите, с открити гърди, ще започнем пронизителна песен: „Само ти единствен от полубоговете, както казват, мили Адонисе, идваш от Ахерон и пак се връщаш. Нито Агамемнон е имал тази съдба, нито великият Аякс, хероят с тежък гняв, нито най-старият от двадесетте Хекубини сина, Хектор, нито Патрокъл, нито Пир като се върна от Троя, нито пък още по-старите лапити и Девкалионовци, нито Пелопидите и пеласгите, господарите на Аргос. Бъди благосклонен и сега, мили Адонисе; ти дойде, Адонисе, сега при нас, които те приехме с радост, и когато дойдеш, ще дойдеш като приятел“.

Горго: Праксиноа, тази женичка е много изкусна. Щастлива, че знае толкова неща, прещастлива, че тъй сладко пее! Но все пак, време е за в къщи. Диоклейдас не е ял. Мъж ми е цял оцет, не се приближавай, когато е гладен. Бъди радостен, обични Адонисе, и когато дойдеш пак, намери ни радостни.

* Тази идилия е най-забавната и най-приятната от мимовете на Теокрита и извиква най-много възхищение, и то с право. Античната традиция казва, че тя била създадена според един мим на Софрона. Това може и да е тъй, но все пак Теокрит си е дал Теокритовото. Адонис, в когото гърците са вложили идеала за мъжката красота, е бил според мита хубав царски син, в когото се влюбила Афродита. По време на лов той е бил убит от един глиган, изпратен от Арес поради ревност. Афродита, обаче, успяла да измоли от Зевса, Адонис да прекарва половин година в царството на сенките и половин година да се радва на нейната любов на горния свят. По-рано митът беше обясняван като идея за умирането и възраждането на природата. В действителност, обаче, Адонис е един от многото ориенталски богове, които умират и възкръсват, без това да символизира живота на природата. В чест на Адониса са се устройвали големи празници ежегодно, на един от които се развива действието и на тази идилия. Главните лица тук са Горго и Праксиноа, които ще отидат да видят пищността на празника. Това са две жени от народа; те говорят език, който, въпреки изминалите векове, ни е тъй близък със свежестта, картинността, образите и изразните средства на всекидневната реч; те са дадени със свои характери: първата е по-практична, понякога с по-открито сърце и по-разумна; втората – бъбрива до безконечност, до досада дори, страхлива и податлива на чужди внушения. Мимът дава на поета възможността да направи най-хубави комплименти на царя Птолемей II и на царицата – сестра му Арсиное. Изглежда – поради многото лица, смяна на диалог и песен и пр., – че мимът е бил предназначен за четене.

[1] Образа на Адонис, изложен заедно с този на Афродита върху едно легло.

[2] Слугиня на Горго, която придружава господарката си.

[3] Алюзия на епизод от сватбата.

[4] Река в подземното царство.

[5] Звуковете в дорийския диалект са много отворени.

[6] Сиракуза е колония на Коринт.

[7] Син на Главк, цар на Коринт.

[8] Съпругът, който е предостатъчен.

[9] Поговорка със смисъл „не се труди напразно“.

[10] Градове на остров Кипър. Кипър е едно от най-главните култови места на Афродита, затова тя обикновено се нарича Киприйката.

[11] Планина на остров Сицилия.

[12] Трите богини на годишните времена.

[13] Майка на Филаделф и Арсиное.

[14] По хубост.

[15] „Градините на Адонис“ са били ефимерни растения, отглеждани в саксии за неговия празник.

[16] Милет и Самос са произвеждали вълнени изделия.

[17] Т. е. няма още мустаци.

[18] След празника образът на Адонис е бил хвърлян в морето.

Буколически певци. Дафнис и Дамойтас (Идилия VІ)

2011-10-01T21:17:31+03:00

ТЕОКРИТ

БУКОЛИЧЕСКИ ПЕВЦИ. ДАФНИС И ДАМОЙТАС*

Превод: Георги Михайлов, 1939

Веднъж Дамойтас и говедарят Дафнис сбраха стадата си на едно място, Арате[1]: единият беше с позлатен мъх, а другият с току-що покарала брада. Двамата, седейки по пладне през лятото при един извор, пееха така. – Пръв започна Дафнис, понеже и пръв започна спора.

„Полифеме, Галатея ти замеря стадото с ябълки[2], като те нарича козар, който не знае да обича. А ти, бедни, бедни, и не я поглеждаш, но седиш и приятно свириш на сиринкс. Пак! Виж, тя замеря кучето ти, което те следва като пазач на овцете ти; то гледа в морето и лае, а хубавите вълни го пръскат, като гледа към спокойно шумящото море. Кажи му да не се спуска към краката на момичето, ако то излезе от морето, и да не му разкъсва нежната кожа. А тя от там също ти отпраща закачки: както от аканта се откачат изсушените от слънцето листа, когато хубавото лято изгаря, и тя бяга, когато ти я обичаш, и те гони, когато ти не я обичаш, и премества камъчето си извън линията[3]. Наистина, Полифеме, често в любовта некрасивото е красиво.“

Срещу това Дамойтас започна тъй да пее:

„Кълна се в Пана, видях я, когато замеряше стадото ми, и не можа да ми убегне, о, не, от моето единствено мило око (с което бих гледал чак до края, но нека предсказателя Телемос[4], като пророкува лоши неща, да си ги занесе в къщата и да си ги пази за децата си). Но аз самият, за да я дразня, не поглеждам и казвам, че имам някаква друга жена. Тя чува това и ме ревнува, Пеане (=Аполоне), и се топи, гневи се, гледайки от морето към пещерата и към стадото ми. Аз насъсках и кучето си да я лае, понеже, когато бях влюбен в нея, то джафкаше приближавайки муцуната си до ханшовете ѝ. Като види, че аз правя често това, тя ще ми изпрати пратеник. Но аз ще заключа вратите, докато тя ми се закълне, че сама ще ми простира хубаво легло на този остров. Да, защото аз нямам грозен изглед, както казват. Наскоро гледах морето – то беше спокойно – и брадичката ми, по мое мнение, изглеждаше хубава. Хубава ми се струваше и моята единствена зеница, и морето показваше блясъка на зъбите ми по-бял и от камъка на Парос. За да не урочасам, плюх си три пъти в пазвата, така ме научи старата Котютарис.“

Това като каза Дамойтас, целуна Дафниса, даде му сиринкса си, а пък той му даде флейтата си. Сега Дамойтас свири с флейта, а воловарят Дафнис – на сиринкс: веднага теленцата затанцуваха по нежната трева. Никой не победи, и двамата останаха непобедени.“

* Тази идилия ни пренася в един идеален свят. Двамата певци са млади, хубави и възпитани и се занимават само с музика; дори и стадата им са нейни любители. Идилията е разделена на две части, като две тиради на певците. Дафнис играе ролята на неопределена личност, която запитва циклопа Полифем, обрисувайки и нереидата Галатея. Дамойтас отговаря от името на циклопа. Образите на Полифема и Галатея са предадени с голяма симпатия. Циклопът, който се смята за голям хитрец, триумфира за „победата“ си в своята голяма наивност със смешно задоволство. Нимфата изглежда, че се е отдала на една приятна игра.

[1] Лицето, на което е посветена идилията.

[2] У гърците ябълката е била емблема на любовта, срв. ябълката на раздора в троянската легенда.

[3] Т. е. рискува последния си шанс: образ, зает от играта с камъчета.

[4] Той е предсказал на Полифема, че ще бъде ослепен от Одисея.

Магесниците (Идилия ІІ)

2011-10-01T21:14:02+03:00

ТЕОКРИТ

ИДИЛИЯ ІІ. МАГЕСНИЦИТЕ*

Превод: Гаврил Кацаров, 1903

Дим. К-ву

Де са лаврите? Дай ги, Тестѝлидо! Билките де са?

Околовръст увенчай потира с пурпурна вълна,

за да привържа към мен любовника мой якосърдни.

Вече дванадесет дни при мене не идва коварний,

даже не иска да знае, жива ли съм или умряла, 5

нито веднъж не потропа вратата жестокий. Навярно

Другаде сърце му леко отнесоха Ерос с Кипирида[1].

Утре ще ида без друго в палестрата на Тимагета,

за да го видя и с укор попитам, що с мене той прави.

С билки сега ще го вържа. Свети благосклонно, Селено[2]! 10

Тебе, Селено, с песни ще прославя, тиха богиньо,

и подземна Хеката[3], която и псета пропъжда,

’га по гробища мрачни и кърви черни тя шета.

Страшна Хекато, здравей, и до край съпътствай на мене:

също тъй силна да стане магията, както на Кирка, 15

на Перимеда златиста, на чародейка Медея[4].

О, въртошийко[5], влечи любовника в моята къща!

Първом в огън ечемик се изгаря. Тестѝлидо, чуваш?

По-скоро сипвай, проклета! Къде блуждае умът ти?

Явно, и теб съм станала предмет за злорадни насмешки. 20

Да, посипи и кажи: „костите на Делфис посипвам“.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Делфис мене измъчи: за Делфиса лавра изгарям.

Както той пращи, шумливо обхванат от огън,

пламне после внезапно, та даже и пепел не видим, – 25

тъй нека в прах се обърне в огъня на Делфис телòто.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Както восъка[6] тука стопих чрез божата помощ,

тъй от любов да изтлее веднага миндиецьт Делфис!

Както медният кръг се върти, от Киприда раздвижен, 30

тъй нека окол вратите ми той да се движи и лута.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Трици сега ще пожертвам. Могла би ти, о, Артемидо,

Адската стомана да раздвижиш и всяка твърдина...

Чуваш, Тестилидо, вред из града ни псета завиват, 35

таса по-скоро удряй: богинята е на площада.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Ето затихна морето, и бурни затихнаха ветри,

в моите само гърди не затихват мъки и болки:

цяла изгарям за тоя, що мене, клетница, направи 40

вместо съпруга да бъда девица лоша, без девство.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Три пъти вино изливам и три пъти казвам, богиньо:

„Със жена ли леглото споделя, младеж ли той люби,

нека тъй ги забрави напълно, някога както 45

в Диа[7] забравил Тезей Ариадна хубавокоса[8]“.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Има в Аркадия бурен, хипòман[9] наречен; от него

всички жребчета и бързи кобили беснуват в горите:

също и Делфис да видя, в моята къща да дойде, 50

като безумен от страст, оставил блестяща палестра.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Тази ивица Делфис от своята дреха загуби,

нейната тъкан разкъсвам и в огъня хвърлям веднага.

Горко ми, Ерос жестоки! Защо кат’ пиявица блатна, 55

ти си се впил и кръвта ми черна до капка изсмука?

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща!

Гущер разтърквам и пиво магьосно зарàн ще му нося.

А сега тез билки вземи, Тестилидо, и над

прага на Делфиса тях да разтриеш, доде е ощ време. 60

Плюй при това и кажи: „разтривам на Делфис костите“.

О, въртошийко, влечи любовника в моята къща![10]

Ето, самичка остах. Любовта си как ще оплача?

От къде да зхвана? Това зло кой ми навлече?

Кат канефорка[11] отиде Анаксо, Евбулова щерка, 65

на Артемида в гората; за нея тогава и други,

звярове много вървяха наоколо, па и лъвица.

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

Дойката на Тевхарѝда, тракийката – Бог да я прости, –

наша съседка, с молба усърдна изпроси от мене 70

туй тържество да погледнем. Нещастна аз с нея излязох,

кат влечех по земята хитон прекрасен от бисос[12]

и се накитих отгоре с мантелата на Клеариста[13].

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

Бях веч на средата да пътя, при дома на Ликон, 75

Делфиса ’гато видях; с Евдамипа задружно вървеше.

По-златожълти брадите им бяха от хелихриса[14],

мощните гърди блестяха по-сѝлно от тебе, Селено:

току-що бяха починали от труда на борците[15].

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери. 80

Щом го видях, веднага ума си изгубих, веднага

сърце ми клето пламнà; хубостта ми изчезна, забравих

веч тържеството, и как дома съм отишла, не зная

никак. Тогаз ме нападна огняна някаква болест:

десет дни и нощи ужасни лежах на постеля. 85

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

Кожата често ми ставаше като цвета на шафрана,

падаха всички косми от главата: остаха едните

кости и кожи. Кому ли в дома тогаз не отидох?

Къщата на коя старица – вещица пропуснах? 90

Нищо мен не помогна, а времето бързо летеше.

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

Най на подир казах на робинята истинска дума:

„Хайде, найди ми, Тестилидо, лек зарад тежката болест.

С Делфиса цяла съм пълна, клетница! Но скоро да идеш 95

при палестрата на Тимагета и там да го чакаш;

там той отива и тамо обича времè да прекарва“.

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

„И кат усетиш, че е самичък, кимни му полека,

и му кажи, че „Симета те вика,“ и с теб да го вземеш“. 100

Тъй заръчах; тя отиде и заедно с хубавий Делфис

в моята къща назад се завърна, а аз щом го зърнах,

че преминува къщния праг с нозете си леки –

виж, Селено могъща, отде любовта ме намери –

по-студена станах от снега, от чело ми закапа 105

пот изобилен, като росата на влажното утро;

дума не можех да кажа, нитò поне някак да гъкна,

както децата, когато в съня си майка си викат:

красно ми тяло замръзна цяло, кат восъчна кукла.

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери. 110

Той же, неверний, кога ме съзря, към земята погледна,

седна подир на леглото, и тия ми думи издума:

„В дома си кат ме повика, преди самичък да дойда,

толкова ти ме спревари, Симето, колко недавно

аз надминах в бягство бързоногий прекрасни Филина“. 115

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

„Исках и сам да ти дойда, кълна ти се в сладкия Ерос,

с двама-трима другари, щом настъпеше мракът.

В пазвите носейки теб Дионисови ябълки златни[16]

и на главата сребриста топола, свещен на Херакла[17] 120

клон, наокол отвред оплетен с пурпурни ленти“.

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

„И ако бе ме приела, приятно щеше да бъде,

тъй като всинца другари ме пъргав и хубав наричат.

Спал бих спокойно, уста ти прекрасни сал да целунех. 125

Пък ако туреше лост на вратите, та мен да отблъснеш,

лампи и факли против вас щяха навярно да дойдат“.

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

„Първом сега на могъща Киприда дължа благодарност,

и след Киприда на тебе: от пламъка ти ме изтръгна, 130

щом ме повика при тебе, о, дево, в твоята къща,

вече полуизгорен. Нали Ерос често запалва

огън по-силен, по-ярък от Хефеста в Липара[18]“.

Виж, Селено могъща, отде любовта ме намери.

„С лоша лудост прогонва[19] девица от брачната стая, 135

тоже и булка, едвам оставила топлото още

мъжово ложе“. Това ми каза, пък аз лековерна

кат го за ръка хванах, сложих го на мека постеля.

Скоро тяло до тяло пристиснахме в страстно желанье,

Пламна лице ни по-силно, и шепнеха сладко устата... 140

Но да не ти приказвам надълго, любезна Селено,

стана голямото: наш’те желания свършихме и двама.

И ето никакъв укор не ми е направил до вчера,

нито аз нему. Дойде обаче при мен на Меликсо

щерката, майката на Филиста, флейтистка от Самос, 145

днеска, когато летяха конете към небесата,

носейки от океана зората розоворъка, –

и между много друго ми каза, че Делфис е влюбен.

За жена ли има томленье, за мъж ли красавец,

точно не зная, казà, а това сал: чисто винò[20] все 150

пиеше за любовта си, и най-после бързо излезе

и обеща, че с венци ще онази къща накичи.

Туй ми разказа мойта позната, и тя ме не лъже.

На ден при мен се вестеше по три и по четири пъти,

и си оставяше често при нас бутилката с масло[21]. 155

Нине же дни дванайсет, от как не съм го видяла.

Не е ли друга утеха намерил, а нас е забравил?

С билки сега ще го вържа, а ако и после ме мъчи,

той ще потропа, кълна се във Мойрите[22], адските врата.

Билки такива зловредни за него в сандъка съм скрила, 160

що ги от чужденец асирийски получих, богиньо.

Сбогом сега, и конете си към океана подкарай,

мощна богиньо, а аз ще се мъча, като и досега.

Сбогом, Селено блестяща, и вие, звездици остали,

що колата на тихата Нощ задружно вървите. 165

* Идилията е малка драматическа сцена, в която едно от действующите лица, слугинята Тестилида, не говори. Една млада девойка, Симета, прави магия, за да си повърне любовта на хубавия Делфис, който ѝ изменил, като при това разказва историята на любовта си. Ето що казва Longepierre за тая идилия: „C’est la plus belle idylle de Théocrite, et peut-être nous reste-t-il peu de morceaux de l’antiquité aussi parfaits. Il y règne d’un bout à l’autre un génie, une vivacité, une force d’expression, et surtout un pathétique qui touche et qui attache agréablement : aussi ai-je ouï dire à M. Racine, si bon juge et si grand maître en cette matière, qu’il n’a rien vu de plus vif ni de plus beau dans toute l’antiquité.“

[1] Киприда – Афродита.

[2] Селена – Месечината.

[3] Хеката – богиня сродна с Артемида. Тя е главно богиня на умрелите и на всички магии.

[4] Кирка, Медея, Перимеда – прочути магесници.

[5] Въртошийка (iunx torticollis), птица, наречена така, защото си върти бързо шията; тя се употребява при магиите: връзвали я на медно колело и въртели колелото на една страна.

[6] Навярно восъчна фигурка на Делфиса.

[7] Диа – старо име на остров Наксос.

[8] Ариадна, дъщерята на Миноса, която взел със себе си Тезей, след като убил Минотавра с нейната помощ, ала той я забравил в Наксос.

[9] Хипоман – „конски бяс“.

[10] Симета свършва заклинанието, отпраща Тестилида и остава самичка.

[11] Канефорки се наричали момичетата, които носили свещени кошници при процесиите; в тях се туряли свещените предмети, нужни при жертвоприношенията. Тук е дума за един празник и процесия на Артемида в Сиракуза, шествието отивало в свещената ѝ горичка; в него участват и други зверове и една лъвица.

[12] Бисос (βύσσος) – растение, от което правили една много тънка материя. Не се знае, кое растение означавали гърците с тая дума.

[13] Симета заела мантелата от Клеариста.

[14] Хелихрис – растение прилично на бръшляна, със златожълти цветове.

[15] Т. е. току-що бяха оставили гимнастическите упражнения в палестрата.

[16] Ябълките, които били свещени на Диониса, се давали в знак на любов.

[17] Атлетите се увенчавали с клончета от топола, която била свещена на Херакла.

[18] В Липара се намервала ковачницата на бога Хефеста.

[19] Прогонва, разбира се Ерос.

[20] За здравето на любимите си гърците, против навика си, пили чисто, несмесено с вода вино.

[21] Бутилката, която Делфис носил в палестрата; пред гимнастичните упражнения тялото се намазвало с масло.

[22] Мойрите (Мирите) – богините на съдбата.

Лизистрата

2011-09-04T22:15:55+03:00

АРИСТОФАН

ЛИЗИСТРАТА

Превод: Александър Ничев, 1985

Електронна обработка: Марта Ивайлова, Елина Боева-Димова, 2010-2011

ЛИЦА

ЛИЗИСТРАТА

КЛЕОНИКА

МИРИНА

ЛАМПИТО

ХОР ОТ СТАРЦИ

ХОР ОТ ЖЕНИ

ПРОБУЛ, член на законодателна комисия

ЖЕНИ

КИНЕЗИЙ

ДЕТЕТО НА КИНЕЗИЙ

СПАРТАНСКИ ГЛАШАТАЙ

ПРИТАН

СПАРТАНЕЦ

АТИНЯНИН

Действието се развива в Атина

пролог

Сцената представлява две съседни къщи – на Лизистрата и на Клеоника.

ЛИЗИСТРАТА

Да, ако бяха канени на празника

на Дионис, на Пан или на Бабин ден[1] ,

не бихме се разминали от тъпани.

А пък сега тук няма ни една жена.

(Забелязва Клеоника.)

Но я, излиза, ето я, съседката. 5

добрутро, Клеоника!

КЛЕОНИКА

А, добрутро ти

и тебе, Лизистрато! но какво ти е?

Недей да се чумериш тъй, детето ми!

Не ти приляга да си бърчиш веждите!

ЛИЗИСТРАТА

Ах, Клеоника, огън е в сърцето ми!

на нас, жените, много съм ядосана, 1o

защото пред мъжете все минаваме

за много хитри...

КЛЕОНИКА

И е тъй, такива сме!

ЛИЗИСТРАТА

... а като ни се каже, че се сбираме,

за да обсъдим твърде важна работа,

те спят, не идват!

КЛЕОНИКА

Но ще дойдат, миличка. 15

За нас е трудно да напуснем къщата.

Една се е заела със съпруга си,

а друга буди роба, трета – малкото

приспива или пък го мие, храни го...

ЛИЗИСТРАТА

Но имаше за тях по-важна работа 20

от тази.

КЛЕОНИКА

Лизистрато, и какво е туй,

заради което викаш нас? Какво е то?

Голямо ли?

ЛИЗИСТРАТА

Голямо.

КЛЕОНИКА

И дебело ли?

ЛИЗИСТРАТА

Да, да, дебело.

КЛЕОНИКА

Е, тогава идваме.

ЛИЗИСТРАТА

Не е това. за него бихме тичали. 25

За нещо по-различно съм се хванала,

в безсънни нощи дълго съм го мислила.

КЛЕОНИКА

И нещо тънко ще да си измислила?

ЛИЗИСТРАТА

Тъй тънко, че избавата на Гърция

зависи от жените само, ето що! 30

КЛЕОНИКА

Как, от жените? Доста слаба работа!

ЛИЗИСТРАТА

От нас зависят градските ни работи

и няма да ги има ни спартанците...

КЛЕОНИКА

Най-хубаво е да ги няма никакви!

ЛИЗИСТРАТА

... и до един погиват беотийците! 35

КЛЕОНИКА

Не до един, де, остави змиорките[2]!

ЛИЗИСТРАТА

Подобно нещо за Атùна няма аз

да изрека. Сама разбирай, моля те!

Защото ний, жените, съберем ли се –

спартанки, беотийки и атùнянки, – 40

със общи сили ще избавим Гърция.

КЛЕОНИКА

Какво добро и свястно биха сторили

жените? Ние си седим нашарени,

нагиздени, облечени в шафранено

и в кимберийски[3] 45 дълги рокли, с чехлички.

ЛИЗИСТРАТА

Та тъкмо то ще ни спаси, надявам се –

шафранки, благовония и чехлички,

багрилни билки и прозрачни ризички.

КЛЕОНИКА

Но как така?

ЛИЗИСТРАТА

Така, че вече никой мъж

не ще издигне срещу друг мъж копие... 50

КЛЕОНИКА

Веднага ще се облека в шафранено!

ЛИЗИСТРАТА

... ни щит ще хване...

КЛЕОНИКА

Слагам кимберийката!

ЛИЗИСТРАТА

... ни меч.

КЛЕОНИКА

Тогава ще си купя чехлички!

ЛИЗИСТРАТА

Не трябваше ли да са тук жените, а?

КЛЕОНИКА

Да, трябваше да хвръкнат просто, бога ми! 55

ЛИЗИСТРАТА

Ще видиш, че съвсем като атùнянки

те вършат всичко с много закъснение.

Нà, нито от брега дохожда някоя,

ни пък от Саламин.

КЛЕОНИКА

Те, саламинките

от призори насам разкра... закрачили[4] 60!

ЛИЗИСТРАТА

И тия, дето смятах и очаквах аз

да дойдат тука първи, ахарнянките,

и тях ги няма!

КЛЕОНИКА

Ала Теагеница

върви насам, опънала... платната си[5]!

но я погледай, приближават някои. 65

ЛИЗИСТРАТА

И други там пристъпват.

КЛЕОНИКА (запушва носа си)

Уха, ухаха!

Отде ли са?

ЛИЗИСТРАТА

От Свинево[6].

КЛЕОНИКА

Наистина.

Като че цяло Свинево е тръгнало!

Влизат М и р и н а и други Ж е н и.

МИРИН

Хей, Лизистрато, мигар закъсняваме?

Кажи! Мълчиш?

ЛИЗИСТРАТА

Мирино, да те хваля ли? 70

Тъй късно идеш за такава работа!

МИРИНА

Едвам открих коланчето си в тъмното.

но щом е нещо важно, казвай, ето ни.

КЛЕОНИКА

Не, нека още мъничко почакаме

да дойдат и жените от Беотия 75

и от Пелопонес.

ЛИЗИСТРАТА

Говориш правилно.

Нà, Лампитò се приближава, ето я.

Влизат Л а м п и т ò, една Б е о т и й к а и една К о р и н т и й к а.

Спартанко, мила, Лампитò, добрутро ти!

Ах, колко си красива, моя сладичка!

Каква си здрава, как пращи снагата ти! 80

и бик ще задушиш!

ЛАМПИТО

Да, да, заклевам се.

Тренирам и с пета се удрям в задника.

КЛЕОНИКА

Но, ах, какви са хубави гърдите ти!

ЛАМПИТО

Опипват ме като добиче жертвено!

ЛИЗИСТРАТА

А тази, младата жена, отде е тя? 85

ЛАМПИТО

Почтена беотийка е, заклевам се,

при вас дохожда.

ЛИЗИСТРАТА

Боже, таз Беотия

с каква прекрасна равнина е[7]!

КЛЕОНИКА

Бога ми,

и ментата ù тъй добре оскубана[8]!

ЛИЗИСТРАТА

А другата каква е?

ЛАМПИТО

Коринтийка е, 90

ала от род голям.

КЛЕОНИКА

Е, да, голям ù е,

това се вижда, хей оттук погледнато.

ЛАМПИТО

Но кой е свикал тая женска армия,

кажете ми?

ЛИЗИСТРАТА

Аз, ето ме.

ЛАМПИТО

Кажи ни ти,

какво желаеш?

КЛЕОНИКА

Да, кажи ни, миличка, 95

каква е тая твоя важна работа?

ЛИЗИСТРАТА

Ще кажа. Но преди това задавам ви

едно въпросче.

КЛЕОНИКА

Нека бъде твоето.

ЛИЗИСТРАТА

Скърбите за бащите на децата си,

нали – че те са на война? На всякоя 100

от вас, аз зная, в поход е съпругът ù.

КЛЕОНИКА

Да, моят мъж е пети месец в Тракия

и там Евкрата пази той, нещастният.

МИРИНА

А моят – в Пилос[9] цели десет месеца!

ЛАМПИТО

А моят мъж, едва дошъл от полка си, 105

излита пак, и щитът е в ръката му.

ЛИЗИСТРАТА

И няма нито сянка от любовници!

Откакто пък са ни предали милетци[10],

не съм видяла осем пръста грездеи[11]

да бъдат наше кожено спасение. 110

Ще искате ли, ако найда средството,

да спрете с мен войната?

КЛЕОНИКА

О, кълна ти се,

аз лично бих си дрехата заложила

и бих изпила още днес парите ù.

МИРИНА

Пък аз като калкан се бих разрязала 115

и давам половината от себе си.

ЛАМПИТО

Пък аз се бих качила на тайгет дори,

ако мирът оттам се вижда някъде.

ЛИЗИСТРАТА

Ще кажа, няма тук неща за криене.

жени, ще бъде нужно, ако искаме 120

към мир мъжете да принудим, всички ний

да се лишим...

КЛЕОНИКА

От що?

ЛИЗИСТРАТА

Не ще го сторите!

КЛЕОНИКА

О, да, и ако трябва, ще умрем дори!

ЛИЗИСТРАТА

Ще се лишим от... от онази работа.

Защо ми се извърнахте? Де тръгвате? 125

Какво тъй устни хапете и климате?

Защо тъй побледняхте? Сълзи роните?

Съгласни ли сте, или не? Кажете ми!

КЛЕОНИКА

Не съм съгласна, по-добре война да е!

МИРИНА

И аз, кълна се, по-добре война да е! 130

ЛИЗИСТРАТА

Това говориш ти, “калкане”? миг преди

твърдеше, че си даваш половината!

КЛЕОНИКА

Не, друго, друго искай. И през огъня

минавам, само – не оная работа!

Че то е несравнимо с нищо, драга ми! 135

ЛИЗИСТРАТА (към Мирина)

А ти?

МИРИНА

И аз бих минала през огъня.

ЛИЗИСТРАТА

О, наш развратен род! Та не случайност е,

че все за нас са писани трагедии.

Какво сме ние? “Посейдон и лодката”[12]!

(Към Лампитò.)

Не, мила ми спартанко, ако само ти 140

останеш с мене, ще избавим кораба,

бъди със мене!

ЛАМПИТО

Трудно е, заклевам се,

да спим самички, без да галим някого.

но трябва. че мирът е нужен повече.

ЛИЗИСТРАТА

О, скъпа, ти си тук жена единствена! 145

КЛЕОНИКА

Но ако, както казваш, се въздържаме –

да пази бог! – по този начин може ли

да дойде мир?

ЛИЗИСТРАТА

Разбира се, кълна ти се!

Ако седим дома с лица набелени

и голи в тънки ризки преминаваме 150

та да се вижда бръснатата делтичка[13],

възбудени, мъжете ще горят за нас,

а ние любовта им ще отблъскваме,

и те ще сключат мир, в това съм сигурна.

ЛАМПИТО

Че Менелай, като видял разголена 155

Еленината гръд, изпуснал меча си.

КЛЕОНИКА

Ами ако мъжете ни зарежат, а?

ЛИЗИСТРАТА

По Ферекрат: със пръст по пеперудката[14].

КЛЕОНИКА

Това са празни приказки и глупости.

Ако ни хванат и ни вкарат в стаята 160

насила?

ЛИЗИСТРАТА

За вратите ще се хващаме.

КЛЕОНИКА

Ако те бият?

ЛИЗИСТРАТА

Даваш, но безчувствено.

То няма сладост, като е с насилие.

И трябва да ги мъчиш до припадане.

Мъжете не изпитват удоволствие, 165

ако не е приятно на партньорката.

КЛЕОНИКА

Щом смятате така, и ние скланяме.

ЛАМПИТО

И ние ще накараме мъжете си

да сключат мир почтено, добросъвестно.

добре, но кой би убедил атùнските 170

тълпи да се въздържат от безумия?

КЛЕОНИКА

ЛИЗИСТРАТА

Не бой се, ние ще принудим нашите.

ЛАМПИТО

О, не, додето се разхождат кораби

и цялата хазна е при богинята[15].

ЛИЗИСТРАТА

Но и това добре сме го подготвили. 175

Че още днес завземаме Акропола.

На старите жени е заповядано,

додето ние тук се уговаряме,

да го завземат, уж че там ще жертвуват.

ЛАМПИТО

Добре ще бъде, тази вест е хубава. 180

ЛИЗИСТРАТА

Отлично![16]

(Към една Робиня.)

Ей, робиньо, де си зяпнала?

Сложи обърнат тоя щит отпреде ни, 185

дай късчета от жертвата.

КЛЕОНИКА

А клетвата

каква е, Лизистрато, а?

ЛИЗИСТРАТА

Каква ли е?

Овен ще се заколи в щита, както е

според Есхил[17].

КЛЕОНИКА

Недей се кле над щитове,

когато, Лизистрато, мир уреждаме. 190

ЛИЗИСТРАТА

Тогава как да се кълнем?

Да вземем ли

бял кон и да му изрежем карантиите?

КЛЕОНИКА

Защо пък бял?

ЛИЗИСТРАТА

Тогава как, кажете ми,

ще се кълнем?

КЛЕОНИКА

Щом искаш, ето, казвам ти.

Една голяма черна чаша слагаме, 195

заколваме гърненце с вино тасоско[18]

и се кълнем с вода да го не смесваме.

ЛАМПИТО

О Зевсе, предоволна съм от клетвата!

ЛИЗИСТРАТА

Ха чаша и гърненце донесете ми.

Донасят чаша и гърне.

КЛЕОНИКА

Какъв голям съд, мили ми приятелки! 200

Да го държиш, е цяло удоволствие!

ЛИЗИСТРАТА (на тази, която е донесла чашата)

Ха постави го тук и хващай нереза[19].

Убедо[20], господарко, чашо дружеска!

О, благосклонно приемете жертвата!

(Излива виното в чашата.)

КЛЕОНИКА

Прекрасна кръв и как бълбука струята! 205

ЛАМПИТО

О, Кàсторе, какво благоухание!

КЛЕОНИКА

Жени, аз първа да положа клетвата!

ЛИЗИСТРАТА

Кълна се в Афродита, не! по жребие!

Ей, Лампитò! Хванете всички чашата!

Жените изпълняват.

Една от вас да ми повтаря думите. 210

А вие свято клетвата си спазвайте.

“Не ще допуснем ни любовник, нито мъж...”

КЛЕОНИКА

“Не ще допуснем ни любовник, нито мъж...”

ЛИЗИСТРАТА

“... до себе си с надървен член...”

(На Клеоника, коята мълчи.)

Повтаряй де!

КЛЕОНИКА (с несигурен глас)

“... до себе си с надървен член...” Ох, олеле, 215

подгъват ми се коленете, миличка!

ЛИЗИСТРАТА

“... Дома ще пребивавам в целомъдрие...”

КЛЕОНИКА

“... Дома ще пребивавам в целомъдрие...”

ЛИЗИСТРАТА

“... в шафранова одежда и нагиздена...”

КЛЕОНИКА

“... в шафранова одежда и нагиздена...” 220

ЛИЗИСТРАТА

“... за да разпалвам жарът у съпруга си...”

КЛЕОНИКА

“... за да разпалвам жарът у съпруга си...”

ЛИЗИСТРАТА

“... Не ще му се отдам самичка никога...”

КЛЕОНИКА

“... Не ще му се отдам самичка никога...”

ЛИЗИСТРАТА

“... И ако той употреби насилие...” 225

КЛЕОНИКА

“... И ако той употреби насилие...”

ЛИЗИСТРАТА

“... ще се държа студено и безчувствено...”

КЛЕОНИКА

“... ще се държа студено и безчувствено...”

ЛИЗИСТРАТА

“... не ще си виря до тавана чехлите...”

КЛЕОНИКА

“... не ще си виря до тавана чехлите...” 230

ЛИЗИСТРАТА

“... и няма да лежа като лъвицата[21]...”

КЛЕОНИКА

“... и няма да лежа като лъвицата...”

ЛИЗИСТРАТА

“... Изпълня ли я, нека пия туй нà хе...”

КЛЕОНИКА

“... Изпълня ли я, нека пия туй нà хе...”

ЛИЗИСТРАТА

“... излъжа ли, с вода да бъде чашата.” 235

КЛЕОНИКА

“... излъжа ли, с вода да бъде чашата.”

ЛИЗИСТРАТА

Заклехте ли се всички?

ВСИЧКИ

Да, заклехме се.

ЛИЗИСТРАТА

Ха жертвата сега.

(Пие.)

КЛЕОНИКА

Но само твоя дял,

за да си бъдем все така приятелки!

Подават си чашата. Далече се чуват викове.

ЛАМПИТО

Какъв е този вик?

ЛИЗИСТРАТА

Това е, казвах ви. 240

жените окупираха Акропола

Паладин. Хайде, Лампитò, отправяй се

към вас и там оправяй ваште работи,

а тези тук ни остави заложници.

Л а м п и т о излиза.

Пък ний ще идем да се срещнем с другите 245

в Акропола, за да затворим портите.

КЛЕОНИКА

Не смяташ ли, че мъжете още този час

ще ни нападнат?

ЛИЗИСТРАТА

Те не са ми грижата.

Ни огън, ни заплахи имат толкова,

че като дойдат, да разтворят портите, 250

освен при обявените условия.

КЛЕОНИКА

Кълна се в Афродита, не! Напразно ли

всесилни и проклети се наричаме?

Излизат.

Сцената се променя, сега тя представлява входа на Акропола. Отдясно влиза Х о р ъ т н а

с т а р ц и т е: всеки хорист носи на рамо дърво и гърне с огън ръка.

ПАРОД

ХОР ОТ СТАРЦИ

Върви, Дракете, бавничко, макар и да усещаш,

че те наболва рамото под тоя ствол маслинов. 255

Строфа

В живота дълъг има тъй много изненади,

че кой бе, Стримодоре, е смятал туй да чуе:

жените ни обичани, 260

бедата на къщята ни,

владеят свята статуя[22],

завзели са Акропола,

заключили са портите

с ключалки и резета!

Но хайде към Акропола да бързаме, Филурге, 265

и нека тази пънове там в кръг да разположим.

За тях, които сториха това противно дело,

да вдигнем клада огнена, сами да ги погубим,

с единен глас, и най-напред – Ликоновата булка[23]! 270

Антистрофа

Докле съм жив, кълна се, в лицето ще ме плюят!

И Клеомен[24], той, който го първи завоюва,

понесе наказание, 275

той, гордият лакòнянин,

предал на мен оръжие,

потегли в дрешка скъсана,

цял кал, с лице обраснало,

некъпан шест години. 280

Сурова бе обсадата, в която бях го хванал,

с редици седемнадесет нощувах пред вратите.

На тях ли, зло за Еврипид и зло за боговете,

не ще им обуздая аз голямото нахалство?

Трофеят ми в Тетрàполис по-харно да изчезне! 285

Строфа

Остава още мъничко

да стигна до Акропола –

нагорнището, по което бързам.

И трябва да се качваме

без никакви добичета. 290

Тез две дървета рамото ми смазаха!

Но пътят е за ходене

и огънят за духане,

да не би да ми угасне тъкмо на самия край!

(Духа.)

Фу, фу!

Ох, ох, какъв е пушек! 295

Антистрофа

Херакле, царю, хвърля се

в очите от гърненцето

и като бясно куче ги захапва!

И той е огън лемноски[25],

това е просто сигурно, 300

не би ме инак драл като със лемежи.

Бързай към Акропола

в помощ на богинята!

И кога ще ù помогнем, драги, ако не сега?

(Духа.)

Фу, фу!

Ох, ох, какъв е пушек! 305

Със божа помощ огънят е буден и живее.

Сега пък тези пънове най-първо тук ще турим.

В гърнето пръчка лозова ще сложим, ще я палнем

и след това като с таран вратата ще нападнем

и ако те, поканени, ключалките не махнат, 310

ще изгорим вратата и с дима ще ги принудим.

Да сложим тук товара си. Тю, бре, какъв е пушек!

От Самос ли стратезите дървата ще подхванат[26]?

(Свалят пъновете.)

Най-сетне тези пънове гърба ми не измъчват.

А ти, гърненце, въглена ще трябва да разпалиш, 315

та той да палне пламъка на лозовата факла.

Победо, ти, владичице, пребъдвай с нас и нека

жените от Акропола платят за дързостта си!

(С факлите си подпалват дървата.)

Отляво влиза Х о р ъ т н а ж е н и т е. Всяка жена носи съд, пълен с вода.

ХОР НА ЖЕНИТЕ

Жени, съзирам сякаш дим и някаква пушилка,

като че огън там гори! Побързайте да идем! 320

Строфа

Лети, лети, Никодùка,

преди да пламнат Калùка

и Критùла в огъня, раздухван

от тоя противен вятър,

от тия проклети старци. 325

но се боя, че може би пристигам твърде късно.

Напълних аз ведрото си, преди да съмне още,

едвам-едвам на извора, че там една навалица, па шум, па грънци чукат се,

отвред ме блъскат робини, 330

отвред дамгосани роби,

та грабвам бързо водата

и беж към моите дружки,

които заплашва огън.

Антистрофа

Аз чух, че смахнати старци 335

понесли, сякаш за баня,

пънове със три товара тежест

към нашата градска крепост

с ужасна заплаха – викат,

жените отвратителни във въглен ще превърнат. 340

Не искам изгорени аз, богиньо, да ги видя,

а истински спасителки на Гърция и хората от войнствените лудости.

Затуй сега, златошлема

бранителко, те заеха

дома ти. Тебе на помощ 345

зова, Паладо! Със огън

подпалва ли мъж жените,

ти с нас водица принасяй.

(Забелязва Хора на старците.)

КОРИФЕЙКАТА

Я стойте! О! Какво е туй? Мъже негодни, вие! 350

Това не биха сторили почтени, честни хора!

КОРИФЕЯТ

За мене тази работа нечакана дохожда,

че гледам, женско сборище отвън на помощ иде.

КОРИФЕЙКАТА

Стъписвате се! Много ли на брой ви се видяхме?

Та вие още хилядна от нас не сте видели! 355

КОРИФЕЯТ

Хей, Федрий, ще оставим ли хей тия да ни ги дрънкат?

Защо ли в гърбовете им не счупим тия сопи?

КОРИФЕЙКАТА

И ний ще сложим наземи ведрата си, та в случай

че някой доближи ръка до нас, да ни не пречат.

КОРИФЕЯТ

Да бяхме им ударили два-три, като на Бỳпал[27], 360

по зъбите, тогава те не биха глас издали.

КОРИФЕЙКАТА

Нà, ето ме. На удряйте! Готова съм, не мърдам!

Но друга кучка твоите яйца не ще отхапе!

КОРИФЕЯТ

Ако не млъкнеш, казвам ти, не ще дочакаш старост!

КОРИФЕЙКАТА

Ела и само пръста си допри до Стратилида! 365

КОРИФЕЯТ

С юмрук ще те размажа аз! Какво ще ми направиш!

КОРИФЕЙКАТА

Захапвам дробовете ти, изтръгвам ти червата!

КОРИФЕЯТ

Не, няма по-дълбок поет от Еврипид, той казва:

“Не е възможна друга твар, по-нагла от жената!”

КОРИФЕЙКАТА

Да вдигаме ведрата си с водата, хей, Родипа! 370

КОРИФЕЯТ

Защо, богоумразнице, с вода дошла си тука?

КОРИФЕЙКАТА

А ти, бе, гробе, с огъня? Самин ли ще се палиш?

КОРИФЕЯТ

Не, клада ще издигна и жените ще подпаля.

КОРИФЕЙКАТА

Добре, пък аз ще изгася с водата твойта клада.

КОРИФЕЯТ

Как, моят огън ще гасиш?

КОРИФЕЙКАТА

На дело ще покажа. 375

КОРИФЕЯТ

Не зная как тъй с факлата тозчас не те подпалвам!

КОРИФЕЙКАТА

Ако си с кир по себе си, сега ще те изкъпя!

КОРИФЕЯТ

Ти, мършо, мен ще къпеш, а?

КОРИФЕЙКАТА

И то като за сватба!

КОРИФЕЯТ (към един от старците)

Хей, чу ли ù нахалството?

КОРИФЕЙКАТА

Свободна съм родена!

КОРИФЕЯТ

Ще ти затворя таз уста!

КОРИФЕЙКАТА

Не си в съда, любезни! 380

КОРИФЕЯТ (към факлата си)

Я подпали косата ù!

КОРИФЕЙКАТА

Я, действувай, водичке!

(Облива стареца с вода.)

КОРИФЕЯТ

Ох, беден аз!

КОРИФЕЙКАТА

Май топло, а?

КОРИФЕЯТ

Какво ти топло! Спри, недей!

КОРИФЕЙКАТА

Поливам те да порастеш!

КОРИФЕЯТ

Изсъхнах! Треска ме тресе! 385

КОРИФЕЙКАТА

Ти носиш огън, затова ще можеш да се стоплиш.

ПЪРВИ ЕПИЗОД

Влиза един П р о б у л, съпроводен от С т р а ж а р и-с к и т и.

ПРОБУЛЪТ

Как, разцъфтя ли женската разпуснатост

с тимпанни звуци, с викове “Сабазие!”,

с Адòнисови[28] плачове над къщите?

Тях чувах и в Народното събрание! 390

Зовеше Демострат – да иде пòврага! –

за поход към Сицилия, жена му пък:

“Ах, ах, Адòнис!” - вика[29]. Той предлагаше

да наберем войска от закинтийците[30],

а тя крещи от покрива, подпийнала: 395

“Оплаквайте Адòнис!” Оня божи враг

и долна личност Глупострат[31] напираше.

И резултат е тяхната разпасаност.

ХОР НА СТАРЦИТЕ

Ами за наглостта им ако чуеше?

Ми те ни подиграха и окъпаха 400

с ведрата си, та трябва да си тръскаме

наметчиците, сякаш сме пикали в тях!

ПРОБУЛЪТ

Кълна се в Посейдон, моряка, право е!

Когато с тях и ние безобразничим,

когато на разпътство ги приучваме, 405

у тях растат подобни заключения.

Отиваме при майстора и казваме:

“Златарю, на огърлицата, правена

от тебе за жена ми, падна камъче,

когато вчера вечерта танцуваше. 410

Аз трябва да съм в Саламин по работа,

а ти, ако си по-свободен, привечер

мини край нея, постави ù камъка.”

А друг приказва тъй на обущарина,

младеж, комуто не е детска пишката: 415

“Хей, обущарю, на жена ми пръстчето

на този крак го стиска от обувката,

пък нежно е. По пладне намини към нас,

та разхлаби я, да е по-широкичка.”

И всичко туй си дава резултатите. 420

Аз, прòбулът, осигурих весларите

за флотата и трябват ми пари сега,

ала жените ми затварят портата!

но няма смисъл да стоим.

(Към един Стражар.)

Дай лостове,

за да разбия тяхното безсрамие! 425

Какво си зяпнал, глупчо?

(Към друг Стражар.)

Ами твоите

очи къде са? Гледаш все към кръчмата!

Оттам мушнете под вратите лостове,

да ги изкъртите. Оттук пък аз ще ви

помогна с лоста.

ЛИЗИСТРАТА (отваря вратата)

Нищо не изкъртвайте. 430

сама излизам. За какво са лостове?

Не лостове – тук трябва ум и размисъл.

ПРОБУЛЪТ

Така ли? Ах, мръснице! Де е стражата?

Хвани я и вържи отзад ръцете ù!

ЛИЗИСТРАТА

Макар и страж, пипни ми само пръстчето, 435

и тозчас ще се разревеш, кълна ти се!

Стражарят отстъпва.

ПРОБУЛЪТ

Как, страх те е? Я, хващай я през кръста бе!

(Към друг Стражар.)

И ти със него, връзвайте я двамата!

КЛЕОНИКА (излиза, към Стражаря)

Заклевам ти се – пипнеш ли я, стъпквам те,

така че ще изкарам и червата ти! 440

Стражарят отстъпва.

ПРОБУЛЪТ

Виж ти! червата? Де отиде другият?

Вържи я първа, като знае толкова!

МИРИНА (излиза, към третия Стражар)

Заклевам се, пипни я само с крайчеца

на пръста си, ще те бинтоват целия!

Третият Стражар отстъпва.

ПРОБУЛЪТ

Какво е туй? Де има страж? 445

(Към четвърти Стражар.)

Я дръж я таз!

Ще сложа край на вашето излизане!

ЛИЗИСТРАТА (към четвъртия Стражар)

Ако до нея доближиш, кълна ти се,

ще изпоскубя жалките ти космици!

Стражарят се оттегля.

ПРОБУЛЪТ

Ох, беден аз! Напусна ме стражаринът!

Все пак жени не ще надвият никога 450

мъже!

(Към Стражарите.)

Хей, скити, нека тръгнем заедно

във боен ред!

ЛИЗИСТРАТА

Заклевам се, ще видите,

че ние също имаме три òтреда

жени, добре въоръжени, войнствени.

ПРОБУЛЪТ

Извийте, скити, към гърба ръцете им! 455

ЛИЗИСТРАТА

Изтичайте от крепостта, съюзнички!

Тук зърноплодовинопродавачките!

Тук лукомесохлебопродавачките!

Теглете, бийте, удряйте, разбивайте,

ругойте, покажете се безсрамници! 460

Жените и Стражаритесе сбиват. Побеждават Жените.

Ха спрете, отстъпете, не плячкосвайте!

ПРОБУЛЪТ

Горкò ми! Колко ми пострада стражата!

ЛИЗИСТРАТА

А ти какво си мислеше? Робини ли

нападаш? Или мислиш, че не се гневят

жените?

ПРОБУЛЪТ

О, гневят се! И особено 465

ако наблизо нейде има кръчмица!

ХОР НА СТАРЦИТЕ

Тъй много думи, прòбуле, напразно похабени!

И тебе що ти трябваше с животни да се хващаш?

Пък знаеш, че ни дадоха една такава баня,

тъй както бяхме с дрехите, ей тъй нà, като нищо! 470

ХОР НА ЖЕНИТЕ

Пък ти ръка въз ближния не вдигай безрасъдно,

човече! А пък вдигнеш ли, със синила ще ходиш.

Че искам кротко аз да си седя като момиче,

да не задявам никого, да не обидя мравка,

но да не бъда дразнена – оса тогава ставам! 475

АГОН

ХОР НА СТАРЦИТЕ

Строфа

О Зевсе, какво да правим с тия чудовища?

Това е непоносимо, но да разследваме

откъде ни дойде туй тегло

и с какво намерение те 480

са завзели града на Кранàй,

едноскалния и непристъпен Акропол

и свещения зид!

(Към Пробула.)

Хайде, питай, не се доверявай на тях и оспорвай със всякакъв довод.

Че е срам да оставим да тъне в тъма, от небрежност, подобна постъпка. 485

ПРОБУЛЪТ

Аз желая да чуя най-първо от вас, от жените, защо тъй, за бога,

сте завзели Акропола и за какво сте му сложили тези ключалки.

ЛИЗИСТРАТА

За да пазим парите в хазната, за тях да не водите вие войната.

ПРОБУЛЪТ

За пари ли воюваме ние сега?

ЛИЗИСТРАТА

Те разбъркаха всичко в живота.

За да има Пизандър отде да краде, откъде да крадат големците, 490

ще забъркат все някаква каша. Но те са свободни да правят каквото

си поискат. Парите обаче от днес те не ще могат вече да пипнат.

ПРОБУЛЪТ

И какво ще направиш?

ЛИЗИСТРАТА

Ти питаш това? За парите ще мислят жените.

ПРОБУЛЪТ

За парите ще мислите вие?

ЛИЗИСТРАТА

Че как? Нещо лошо в това да съзираш?

Че нали и с парите дома въобще разполагаме също тъй ние? 495

ПРОБУЛЪТ

То не е все едно.

ЛИЗИСТРАТА

Как не е все едно?

ПРОБУЛЪТ

За войната ни трябват парите.

ЛИЗИСТРАТА

Да, но, първо, не трябва да има война.

ПРОБУЛЪТ

Че как инак ще бъдем спасени?

ЛИЗИСТРАТА

Ние вас ще спасяваме.

ПРОБУЛЪТ

Вие ли?

ЛИЗИСТРАТА

Да, точно ние.

ПРОБУЛЪТ

Това е ужасно.

ЛИЗИСТРАТА

И ще бъдеш спасен, ако даже не щеш!

ПРОБУЛЪТ

То е страшно!

ЛИЗИСТРАТА

Това те ядосва,

ала въпреки всичко ще бъде!

ПРОБУЛЪТ

Но не, не е право, кълна се в Деметра. 500

ЛИЗИСТРАТА

Ти ще бъдеш спасен, драги.

ПРОБУЛЪТ

Няма защо!

ЛИЗИСТРАТА

Още повече трябва тогава.

ПРОБУЛЪТ

Но отде накъде ще се грижите вий как ще бъде с мира и войната?

ЛИЗИСТРАТА

Ще ти кажем.

ПРОБУЛЪТ

Добре, но по-бързо кажи, да не почна с това!

(Показва юмрук.)

ЛИЗИСТРАТА

Не, ти слушай,

постарай се да сдържаш ръцете си.

ПРОБУЛЪТ

Да, но не мога, че много е трудно

да ги сдържам при яд.

КЛЕОНИКА

Е, добре, затова пък ще има да плачеш на воля.505

ПРОБУЛЪТ

Ти на себе си, бабичко, кряскай това!

(Към Лизистрата.)

Ти кажи ми!

ЛИЗИСТРАТА

Така и ще сторя.

През началното време на тази война търпеливо понасяхме ние

с мъдростта си естествена всичко това, дето правехте вие, мъжете.

Вий не давахте даже да гъкнем пред вас. Не харесвахме вашето дело.

Ала всичко долавяхме твърде добре и често, седейки дома си, 510

ние слушахме как по-големи неща решавате просто погрешно.

И тогава, макар и със болка в сърце, ние питахме все пак с усмивка:

“Е, какво сте решили относно мира да се впише на плочата днеска

пред народа от вас?” – “Ами тебе какво те засяга? – отвръща съпругът. –

Я ти там да мълчиш!” И аз млъквах тогаз.

КЛЕОНИКА

Аз пък нивга не съм му мълчала.515

ПРОБУЛЪТ

И си яла дърво, че не щеш да мълчиш.

ЛИЗИСТРАТА

И аз лично замлъквах тогава.

И така научавахме ден подир ден, че все по-зле редите нещата.

И запитвахме: “Мъжо, как може така да постъпвате толкова тъпо?”

Той погледне под вежди и каже ми тъй, да си гледам къделята, инак

ще ми пати жестоко главата, а тя, “войната, е работа мъжка[32] 520”.

ПРОБУЛЪТ

И добре ти е казвал, заклевам се в Зевс.

ЛИЗИСТРАТА

Как добре ми е казвал, глупако,

щом не можем дори със уместен съвет да поправим погрешната сътпка?

И когато ви чувахме и насред път да говорите вече открито:

“Не остана в страната ни мъж!” – “Да, така, не остана” – отвръщаше втори,

ние твърдо решихме тогаз да спасим с усилия дружни Елада, 525

като викнем отвсякъде всички жени. и какво трябва тук да се чака?

Ако вие поискате харен съвет да изслушате и да мълчите,

както ние мълчахме и слушахме, знам, ще успеем и вас да поправим.

ПРОБУЛЪТ

Вие нас ли? Ужасно! За мене това са неща нетърпими.

ЛИЗИСТРАТА

Мълчи, де!

ПРОБУЛЪТ

Как, пред тебе, проклетнице, аз да мълча? да мълча пред жена с покривало530

на главата ù[33]? Не и не! По-добре смърт!

ЛИЗИСТРАТА

Е, добре, ако то ти е пречка,

нà, вземи покривалото, ето го, дръж,

забради си главата сас него ей тъй,

след това замълчи.

И вземи тая кошничка също. 535

След това препаши се, къделя преди

и си дъвкай бакла,

а войната е работа женска!

ХОР НА ЖЕНИТЕ

Дръпнете се от кофите, жени, така и ние

на своите приятелки да можем да помогнем. 540

Антистрофа

Не ще се нивга уморя от танците,

не ще сломи умора коленете ми.

Предприела бих всичко с тях,

с доблестта им, дарени са те

със характер, със прелест, с кураж, 545

със разумност и чувство патриотично,

съчетано със ум.

Най-мъжествената измежду всички жени, дъщеря на парлива коприва,

хайде, смело пристъпвай, не свеждай глава. Че сега вее вятър попътен.550

ЛИЗИСТРАТА

Ако Ерос, най-сладкият бог, ако тя, Афродита, родената в Кипър,

надарят с привлекателност наште гърди и бедрата ни с прелест, а после

предизвикат в мъжете раздираща страст и криваци навирени, вярвам,

че ще бъдем наричани някога вред по Елада “жени мироноски”.

ПРОБУЛЪТ

Че какво ще направите?

ЛИЗИСТРАТА

Първо това – ще ги спрем по пазара да ходят555

със оръжия и да лудеят.

КЛЕОНИКА

Да, аз се кълна в Афродита от Пафос.

ЛИЗИСТРАТА

А сега и сергиите със зеленчук, и сергиите с грънци обхождат

из пазара в ръцете с оръжие те, като бесни жреци корибанти[34].

ПРОБУЛЪТ

Тъй приляга, кълна се, на храбри мъже.

ЛИЗИСТРАТА

И все пак е работа смешна,

във ръката му щит и горгона, пък виж, на пазара купува хамсийки. 560

КЛЕОНИКА

Вярвай бога, видях как един офицер със такава хе грива на шлема,

яхнал коня си, туря във медния шлем каша бобена от една баба.

Друг един пък, тракиец[35], същински Терей, заразмахал там копие, плаши

продавачка на сухи смокини и тъй със смокини добре се натъпква.

ПРОБУЛЪТ

Как ще можете вие да сложите край на това тъй дълбоко разтройство 565

във страната и турите ред и закон?

ЛИЗИСТРАТА

Много просто!

ПРОБУЛЪТ

Но как? Покажи ми.

ЛИЗИСТРАТА

Както прежда вълнена, щом като тя е заплетена, хващаме, тъй хе,

па обърнем оттук, па обърнем оттам и така ù намираме края.

Та по същия начин и тази война, ако нам позволят, ще разнищим –

чрез посолства насам, чрез посолства натам ще развържем големия възел. 570

ПРОБУЛЪТ

Значи, смятате с вълна, с вретена, с конци да поставите край на ужасно

положение? Тъй ли? Глупачки сте вий!

ЛИЗИСТРАТА

То и вие да имахте разум,

нашта вълна за вас би била образец да редите делата държавни.

ПРОБУЛЪТ

Как така? Я да видя?

ЛИЗИСТРАТА

Сторете така, както правят със овчето руно,

изперете най-първо нечистия пласт на града, след това, връз леглото, 575

отстранете със сопи голямата сган негодяи, махнете осила,

а които се струпват един върху друг и които, сплъстени, към служба

се стремят, разчешете на своя дарак и главите им смело режете.

Съберете тогава в своя панер всенародната воля за благо

като смесите всички – метеки[36] 580, дори чужденци, но приятели наши,

и длъжниците даже на нашта хазна поставете при всичките други.

И, заклевам се в Зевса, онез градове, основани от наши земляци,

нека смятаме всички, че те са за нас като вълнени малки къдели

тук и там по света. И от всичките тях, като хванем надлежните нишки,

да ги водим насам и да ги съберем във едно и така да направим 585

хей такова голямо, голямо кълбо за народната хубава дреха.

ПРОБУЛЪТ

Но не е ли ужасно по този въпрос да говорят за прежди и сопи

те, които не знаят какво е война?

ЛИЗИСТРАТА

Не, проклетнико, ние я носим

даже двойно и повече тази война. Ние раждаме, парво и второ,

и войници провождаме своите деца...

ПРОБУЛЪТ

Я мълчи, не припомняй бедите! 590

ЛИЗИСТРАТА

... после, тъкмо когато е време за нас да се радваме на младостта си,

ние лягаме сам-сами, че е война. Но за нашето да не говоря,

просто страдам за толкова млади жени, които стареят дома си!

ПРОБУЛЪТ

Че мъжете, и те не стареят ли, ха?

ЛИЗИСТРАТА

О, това не е същото нещо!

Ще се върне мъжът, и макар побелял, се оженва за младо момиче, 595

а пък женската младост е кратка и щом я изпусне един път жената,

вече никой не ще я поиска, и тя си седи и сама си врачува.

ПРОБУЛЪТ

Да, но оня, комуто все още държи...

ЛИЗИСТРАТА

Ами ти какво чакаш, защо не умреш?

Има още места. Ще си купиш ковчег. 600

А пък питката медена имаш от мен.

Дръж, тури си венец на главата.

КЛЕОНИКА

Хайде, вземай от мене и тези неща.

МИРИНА

Ала хайде, сложи си и този венец.

ЛИЗИСТРАТА

Що ти трябва, що чакаш? ха в лодката влез, 605

че те вика Харòн,

а пък ти го забавяш да тръгне!

ПРОБУЛЪТ

Не е ли страшно, че пострадах толкова?

Но аз отивам право при колегите,

тъй както съм, за да узнаят хала ми. 610

(Излиза.)

ЛИЗИСТРАТА (след него)

Аха, ще клеветиш: “Не ме погребаха!”

добре тогава, знай, че рано другиден

от нас ще имаш погребално ядене.

Излиза с К л е о н и к а и М и р и н а.

ПАРАБАЗА

ХОР НА СТАРЦИТЕ

Строфа

Който е човек свободен, той не може днес да спи.

Ха, мъже, да се подготвим и въпроса да решим. 615

Чини ми се, тук мирише вече

на въпрос значителен и важен,

и особено надушвам Хипиевия режим[37].

И ужасно се боя, че лаконци може би 620

са се насъбрали тук и че заедно с Клистèн

са подбудили жените богоненавùстни днес

и заплата, и пари подло да ни присвоят.

Пък аз от тях живеех. 625

Срам голям е те да дават ум и разум на града,

те, жените, да бърборят за война, за бронзов щит,

още – да ни помиряват със спартанските мъже,

у които няма вярност, вълци зинали са те!

Туй кроят, зa да наложат своята тиранска власт. 630

Но над мен не ще тиранстват, аз съм буден и нащрек,

тъй че ще си нося меча, в клонче миртово прикрит.

На площада ще заставам редом с Аристогитòн[38],

цял в оръжие, хей тъй нà. Може да се случи тъй,

че на бабата проклета да разбия челюстта. 635

Антистрофа

ХОР НА ЖЕНИТЕ

Родната ти майка няма да познае своя син!

Ала, мили баби, хайде плащовете да свалим.

(Свалят плащовете си.)

Ние, драги граждани, ще кажем

работи, полезни за града ни.

С право, че ме е възпитал в изобилие, в разкош. 640

та на седем годин аз везах пеплоса свещен,

а на десет като бях, млях Атùнино брашно,

в дреха от шафран играех “мечка” на Браврòнов ден! 645

Вече хубава мома, канефорка бивах аз

с огърлица от смокви.

Как, не бива ли да давам благ съвет на своя град?

Ако съм жена родена, грях голям ли е това,

щом ви по-добре съветвам в настоящия момент? 650

С чест дълга си изпълнявам: аз ви раждам синове.

Вие, клети старци, в нищо не участвате. Делът,

вам оставен от дедите, от персийските войни,

вие го изразпиляхте и не внесохте ни грош,

та дори опасност има да загинем пак от вас. 655

Затова недейте гъква! Ако пък ме разгневиш,

с тази дървена обувка ти разбивам челюстта!

ХОР НА СТАРЦИТЕ

Строфа

Е, това не е ли дързост,

връх на дързостта? Изглежда,

работата се разраства! 660

Всеки, който си го има, трябва да се защити.

Хайде, плащове свалете, всички, че мъжът на мъж

трябва само да мирише, не да бъде омотан.

ха да тръгнем босоноги ние, дето

някога в Липсùдрион[39] 665 дойдохме.

Нека пак се подмладим, нека пак се окрилим,

нека нашите тела старостта отхвърлят! 670

Ако някой им отстъпи, ако пръст им подаде,

те не ще пропуснат нищо с жилавите си ръце –

те ще постороят и флота, ще се бият по море,

също като Артемизия върху нас ще връхлетят. 675

Ако на коне обърнат, просто свършено е с нас.

Че ездачка е жената и на коня се крепи,

той лети, а тя не пада – амазонките поглеж,

както ги рисува Мùкон в конна битка със мъже[40].

Не, ще трябва да ги хванем и на всички до една

да затегнем вратовете във продупчено дърво. 680

ХОР НА ЖЕНИТЕ

Антистрофа

Слушай, ако ме ядосаш,

бясната свиня развързвам

и ще сторя тъй, че днеска

целия квартал ще викаш, докато ти тегля бой. 685

Но, жени, и ние бързо нека се разсъблечем

и така да замиришем на разсърдени жени.

Ха да дойде, който ще, та вече нивга

да не хапне ни бакла, ни чесън!

дума зла да кажеш само – аз пламтя от гняв! – тогаз 690

както бръмарът орела – от яйца ще те лиша[41]!

А за вас не ме е грижа – жива да е Лампитò 695

и Исмения от Тива, благородната жена!

Седем пъти да гласуваш, пак безсилен ще си ти,

ти, нещастнико, омразен на съседите и нам!

Нà, и вчера: на Хеката аз уреждам тържество, 700

от съседите поканвам хубаво добро дете,

дружка на децата мои, беотийска красота,

но по твоите закони път не бе ù разрешен.

И законите си няма да ги спрете вий, преди

да ви швирнат за краката и главата ви строшат. 705

ВТОРИ ЕПИЗОД

ХОР НА ЖЕНИТЕ

(към Л и з и с т р а т а, която излиза от крепостта)

Царице на делата и на плана ни,

защо излизаш мрачна от покоите[42]?

ЛИЗИСТРАТА

Жени ужасни! С ум и поведение

ме карат да блуждая в отчаяние!

ХОР НА ЖЕНИТЕ

Какво говориш, какво говориш? 710

ЛИЗИСТРАТА

Самата правда, самата правда!

ХОР НА ЖЕНИТЕ

Какво, кажи на своите приятелки.

ЛИЗИСТРАТА

Да кажа – срамно, да мълча пък – тягостно[43]!

ХОР НА ЖЕНИТЕ

Не крий от мен какво ни се е случило.

ЛИЗИСТРАТА

Лудеем за мъже – най-кратко казано. 715

ХОР НА ЖЕНИТЕ

О Зевсе!

ЛИЗИСТРАТА

Що викаш Зевса? Да, такъв е халът ни!

Аз нямам сили да ги сдържам повече

далече от мъжете им – разбягват се.

Една залавям – разширява отвора 720

в стената откъм пещерата Пàнова[44],

там друга се заспуската със мàкара,

а трета просто хукнала. Една дори

аха да литне връз врабец към къщата

на Орсилох, женкаря, но изтеглих я 725

тъй, за косите. Все измислят поводи

да идат вкъщи. Ей, една, задава се!

Хей, ти, къде?

ПЪРВА ЖЕНА

Дома отивам, нужно е.

Дома си имам тънка вълна, милетска[45],

молците ще я поядат. 730

ЛИЗИСТРАТА

Какви молци?

Я връщай се!

ПЪРВАТА ЖЕНА

Ще дойда бързо, моля те,

да я разстеля само на постелята[46]!

ЛИЗИСТРАТА

Не я разстилай, не отивай никъде.

ПЪРВАТА ЖЕНА

И да отиде вълната?

ЛИЗИСТРАТА

Щом нужно е...

ВТОРА ЖЕНА

Ох, аз, нещастна, аз, нещастна, ленът ми 735

дома стои нечистен!

ЛИЗИСТРАТА

Ето другата,

за своя лен нечистен тя пък тръгнала!

Върни се тук!

ВТОРАТА ЖЕНА

Заклевам се в Зорницата,

изтупвам го и се завръщам този миг.

ЛИЗИСТРАТА

Недей, недей го тупа. Че започнеш ли, 740

и друга ще поще да прави същото.

ТРЕТА ЖЕНА

О, забави туй раждане, Илùтия,

догде намеря кътче подобаващо.

ЛИЗИСТРАТА

Какви ги дрънкаш?

ТРЕТАТА ЖЕНА

Предстои ми раждане!

ЛИЗИСТРАТА

Не беше вчера бременна!

ТРЕТАТА ЖЕНА

Но днеска съм. 745

По-бързо ме пусни при акушерката

дома да ида, Лизистрато.

ЛИЗИСТРАТА

Приказки!

(Опипва я.)

Туй, твърдото, какво е?

ТРЕТАТА ЖЕНА

Мъжка рожба е.

ЛИЗИСТРАТА

Кълна се в Афроидта, не! Изглежда ми

метално, кръгло нещо. Но ще видя аз. 750

Хитрушо! Взела шлема на богинята[47]

и – бременна!

ТРЕТАТА ЖЕНА

Наистина съм бременна.

ЛИЗИСТРАТА

А туй защо го носиш?

ТРЕТАТА ЖЕНА

Ако болките

започнат в крепостта, да влязат в шлема и

да си родя, тъй както прави гълъбът. 755

ЛИЗИСТРАТА

Какво говориш? Предлог! Ясна работа!

На шлема ти рожден ден ще празнуваме!

ТРЕТАТА ЖЕНА

Но аз да спя не мога на Акропола –

видях свещената змия пазителка[48]!

ЧЕТВЪРТА ЖЕНА

Пък мен ме умориха кукумявките 760

с безсъние, с безспирно кукумявчене.

ЛИЗИСТРАТА

Глупачки, стига с тия празни приказки!

Желаете мъжете си!

(Към една от жените.)

А смяташ ли,

че те не ни желаят? Зная, тежки са

нощите им. Но дръжте се, приятелки, 765

и потърпете още – още мъничко.

Ще победим според едно пророчество,

ако сме дружни. Ей това пророчество...

ТРЕТАТА ЖЕНА

Кажи, какво говори то?

ЛИЗИСТРАТА

Мълчете, де!

(Чете.)

“Ластовици когато съберат се на едно място, 770

бягайки от папуняци и пренебрегвайки члена,

до-ще на мъките краят и долното горно ще стори

Зевс Гръмовержецът...”

ТРЕТАТА ЖЕНА

Значи, ние ще бъдем отгоре?

ЛИЗИСТРАТА

“Но разделят ли се те и с крила се издигнат нагоре,

за да напуснат свещения храм, вече никоя птица 775

няма да бъде такава развратна в очите на всички.”

ТРЕТАТА ЖЕНА

О, богове! Тъй ясно предсказание!

ЛИЗИСТРАТА

Във тежката беда да не униваме,

а да се върнем! Срамено е, приятелки,

сами да предадем това пророчество. 780

Влизат в крепостта.

ХОР НА СТАРЦИТЕ

Строфа

Приказка желая да ви кажа,

в детските години съм я слушал.

Живял

момък млад, Мелàнион се викал, 785

бягал той от брак и стигнал в пустош,

в горите обитавал

и там си хващал зайци,

като изплитал мрежи, 790

а пък и кучи имал.

От омраза към жените вече вкъщи не дошъл.

Тъй бил отвратен от тях! А не по-малко 795

от този мъж ги мразим ние, мъдрите.

СТАРЕЦ

Бабичко, целувка дай...

ЖЕНА

Ще те просълзя без лук!

СТАРЕЦЪТ

И с ритник ще те даря.

ЖЕНАТА

Ей, че много си космат! 800

СТАРЕЦЪТ

Ами Миронид, и той

бе вълнат и чернодупест –

ужас бе за враговете,

като Формиóн.

ХОР НА ЖЕНИТЕ

Антистрофа

Приказка и аз ще ви разкажа 805

в отговор на приказката ваша.

Живял

някакъв си Тùмон, сам, бездомен,

бил се скрил сред непристъпни тръне, 810

изъднка бил на ада.

Та ето, Тùмон

напуснал от омраза

хората, като прокълнал страшно подлите мъже. 815

Тъй ужасно мразел той мъжете подли,

а на жените бил приятел истински. 820

ЖЕНАТА

Искаш удар в челюстта?

СТАРЕЦЪТ

Не, о, не, обзе ме страх.

ЖЕНАТА

Ами да ти дам ритник?

СТАРЕЦЪТ

Ще ти видя онова.

ЖЕНАТА

Но не ще го видиш ти – 825

нищо, че съм стара баба –

окосмено! Не, горено

с лампичка е то.

ТРЕТИ ЕПИЗОД

Л и з и с т р а т а излиза от крепостта.

ЛИЗИСТРАТА

Ехей, ехей, жени, към мене, бързайте

насам!

Събират се няколко Ж е н и, сред тях е и М и р и н а.

ЖЕНА

Какво? Що значат тези викове? 830

ЛИЗИСТРАТА

Мъж виждам, мъж, обезумял, задава се,

готов за Афродитините òбреди!

ЖЕНА

Царице кипърска, китерска, пафоска[49],

върви по пътя, който си подхванала!

ЖЕНАТА

Но де е той?

ЛИЗИСТРАТА

При храма на Деметра е. 835

ЖЕНАТА

Да, вярно, виждам някого. Но кой ли е?

ЛИЗИСТРАТА

Я гледайте. Познава ли го някоя?

МИРИНА

Да, аз го знам. Кинезий, моят мъж е той.

ЛИЗИСТРАТА

Е, ти сега печи го, преобръщай го,

прави се, че го искаш, ала не докрай,

и позволи му всичко, с изключение 840

на туй, в който посветихме чашата.

МИРИНА

Добре, бъди спокойна.

ЛИЗИСТРАТА

А самата аз

оставам с тебе тука и двете заедно

ще го въртим на бавен огън. Тръгвайте.

Ж е н и т е излизат. Влиза К и н е й з и й. Придружава го Р о б,

който носи Д е т е.

КИНЕЗИЙ

Ох, беден аз! Какви са спазми! Опнат съм 845

като на колело за изтезание!

ЛИЗИСТРАТА

Хей, кой е оня там, отсам от стражата?

КИНЕЗИЙ

Аз.

ЛИЗИСТРАТА

Мъж?

КИНЕЗИЙ

Да, мъж.

ЛИЗИСТРАТА

Тогава бързо махай се!

КИНЕЗИЙ

Коя си, че ме гониш ти?

ЛИЗИСТРАТА

Дневалната.

КИНЕЗИЙ

Тогава ми викни Мирина, моля те!

ЛИЗИСТРАТА

Мирина да ти викна? Я! Че кой си ти? 850

КИНЕЗИЙ

Съпругът й, Кинезий пеонидецът[50].

ЛИЗИСТРАТА

О, драги, добър ден. добре познато е

сред нас и не незнайно ти е името.

Жена ти – вечно ти си на устата й. 855

Яйце ли вземе, ябълка ли – “Де да е

Кинезий!” – казва.

КИНЕЗИЙ

Богове!

ЛИЗИСТРАТА

Наистина,

кълна се в Афродита! Заговорим ли

случайно за мъже, отсъжда тутаски,

че пред Кинезий грош не струват другите! 860

КИНЕЗИЙ

Добре, върви, викни я.

ЛИЗИСТРАТА

А какво ще ми

дадеш?

КИНЕЗИЙ

Това, ако желаеш, бога ми!

(Посочва към члена си.)

Туй имам, и каквото имам, давам го.

ЛИЗИСТРАТА

Добре, ще сляза да я викна.

(Излиза.)

КИНЕЗИЙ

Бързай, де!

Не чувствам нищо радостно в живота си, 865

откакто тя домът ми е напуснала.

Не ми се влиза вкъщи, всичко, мисля си,

е празно вътре. Седна ли за ядене,

безвкусно ми е. Тук ми е надървено.

МИРИНА (излиза от крепостта;

назад към Лизистрата)

Обичам го, да, да, но любовта ми той 870

отхвърля! Та при него не ме викайте!

КИНЕЗИЙ

Защо така, Мириничке, най-сладичка?

Слез долу.

МИРИНА

Не, кълна се, невъзможно е.

КИНЕЗИЙ

Мирина, аз те викам тук, не слизаш ли?

МИРИНА

Ти викаш! За какво съм ти притрябвала? 875

КИНЕЗИЙ

Как за какво? Но аз не мога повече!

МИРИНА

Аз тръгвам.

КИНЕЗИЙ

Не, не, чуй поне синчето ни.

(Към Детето.)

Ей, мъничкото, я повикай мамичка.

ДЕТЕТО

Мамичко, мамичко, мамичко!

КИНЕЗИЙ

Какво ти е? не жалиш ли детето си? 880

Шест дена е немито и некърмено.

МИРИНА

Така е, аз го жаля, но баща му е

безгрижен.

КИНЕЗИЙ

При детето слез, нещастнице!

МИРИНА

Какво да правя? Слизам! Туй е майката!

(Слиза.)

КИНЕЗИЙ (тихо)

На мене ми се чини, че е станала 885

по-млада и по-нежен й е погледът.

И като ми се дърпа и ми важничи

страстта ми се разпалва още повече.

МИРИНА (взема Детето)

О, сладичко детенце на проклет баща,

да те целуна, сладкото на мамичка! 890

КИНЕЗИЙ

Защо постъпваш тъй и слушаш другите

жени, зла жено? Мъчиш ме и себе си

терзаеш.

(Иска да я прегърне.)

МИРИНА

Отдръпни от мен ръката си.

КИНЕЗИЙ

Нещата, мойта, твоята покъщнина,

захвърляш...

МИРИНА

Хич не ме е грижа, казвам ти. 895

КИНЕЗИЙ

Не те е грижа, значи, че кокошките

разнасят плетивото ти?

МИРИНА

Заклевам се!

КИНЕЗИЙ

Тъй дълго Афродитините òбреди

не изпълняваш! Хайде, ще се върнеш ли?

МИРИНА

Аз – не, доде не се споразумеете 900

и свършите войната.

КИНЕЗИЙ

Е, щом нужно е,

и туй ще сторим.

МИРИНА

Е добре, щом нужно е,

ще дойда. Но сега ще спазвам клетвата.

КИНЕЗИЙ

Ела за малко да си легнем заедно.

МИРИНА

О, не, макар че, казвам ти, обичам те! 905

КИНЕЗИЙ

Обичаш ме? Тогаз легни, Мириничка!

МИРИНА

Какъв си смешен! Тук ли, пред детето ли?

КИНЕЗИЙ

Не, не!

(Към Роба.)

Манèс, носи във къщи малкия.

М а н е с излиза.

(Към Мирина)

Детето ни не пречи вече, виждаш ли?

Не ще ли легнеш?

МИРИНА

Но къде, нещастнико, 910

ще го направиш?

КИНЕЗИЙ

В пещерата Пàнова.

МИРИНА

И как ще вляза чиста пак в Акропола[51]?

КИНЕЗИЙ

О, лесно е, измиваш се в Клепсидрата[52].

МИРИНА

Да изменя на клетвата си, клетнико?

КИНЕЗИЙ

Греха поемам. Не мисли за клетвата. 915

МИРИНА

Ще донеса легленце.

КИНЕЗИЙ

Не, ненужно е.

Добре е на земята.

МИРИНА

Не, заклевам се,

макар и лош, не те оставям нàземи.

(Излиза.)

КИНЕЗИЙ

Жена ми ме обича, много ясно е!

МИРИНА (връща се, носи легло)

Нà, лягай бързо. Аз си свалям дрехите. 920

но пусто, трябва и рогозка някаква!

КИНЕЗИЙ

Защо рогозка? Няма нужда.

МИРИНА

Срамно е

тъй просто върху ремъци.

КИНЕЗИЙ

Целувка дай.

МИРИНА

Нà, ето.

(Излиза.)

КИНЕЗИЙ

Ах-ах-ах! по-скоро, връщай се!

МИРИНА (носи рогозка)

Рогозка! лягай, аз си свалям дрехите. 925

но пусто да е, трябва ти възглавница!

КИНЕЗИЙ

На мен не трябва.

МИРИНА

Мен ми трябва, бога ми.

КИНЕЗИЙ

Ще ми гощаваш тоя по Херакловски[53]!

МИРИНА (носи възглавница)

Стани, вдигни се! Вече всичко имаме.

КИНЕЗИЙ

Да, всичко. Тук ела сега, съкровище! 930

МИРИНА

Нà, свалям сутиена си. Добре помнù

да не излъжеш, че ще преговаряте!

КИНЕЗИЙ

Кълна се, да умра!

МИРИНА

Завивка нямаме!

КИНЕЗИЙ

Завивка ми не трябва, искам клатене!

МИРИНА

Не бой се, ще го имаш. Ида ей сега. 935

(Излиза.)

КИНЕЗИЙ

Ох, ще ме умори с одеалата си!

МИРИНА (връща се)

Ха, изправи се!

КИНЕЗИЙ

Виждаш ме, изправен съм!

(Показва члена си.)

МИРИНА

Парфюм да искаш?

КИНЕЗИЙ

Не, не ща, заклевам се!

МИРИНА

Пък аз ще донеса, кълна се, щеш не щеш!

(Излиза.)

КИНЕЗИЙ

Дано да се разлее, Зевсе, господи! 940

МИРИНА (връща се)

Я протегни ръка, вземи, натъркай се.

КИНЕЗИЙ

Не ми се нрави, вярвай ми, парфюмът ти –

за бавене, а не за забавление!

МИРИНА

Ох, бедна аз, донесла съм ти рòдоски[54]!

КИНЕЗИЙ

Добър е, дай го тук, проклета!

МИРИНА

Глупости! 945

(Излиза.)

КИНЕЗИЙ

Проклет да бъде, който пръв парфюм е

варил!

МИРИНА (връща се)

Вземи стъклото!

КИНЕЗИЙ

Да, но друго аз

държа. Жестока, лягай, нищо повече

не ми носи!

МИРИНА

Така ще сторя, вярвай ми.

Събувам си сандалите. но, миличък, 950

гласувай за мира.

(Избягва.)

КИНЕЗИЙ

Това е сигурно.

(Вижда, че Мирина е избягала.)

Жена ми ме унищожи, погуби ме,

и като ме остави гол, отиде си!

Що да сторя? Коя да нагъна сега?

Най-прекрасната, ето, ме изигра! 955

Ами как ще отглеждам детето си аз?

Де е Кучелисан[55]?

Намери ми отнейде бавачка!

ХОР НА СТАРЦИТЕ

О, злочести човече, в ужасна беда

се измъчва измамена твоята душа! 960

И аз ти съчувствам, ох, ох!

Кой ли бъбрек би мòгъл да го понесе,

и коя ли душа, и кои ли яйца,

кой ли кръст, кой ли надървен член,

като няма сега 965

рано сутрин какво да изклати?

КИНЕЗИЙ

О, Зевсе, какъв ужасен гърч!

ХОР НА СТАРЦИТЕ

Ей това е, това ти направи тя,

тая толкова подла, тъй долна жена!

КИНЕЗИЙ

Не, кълна се – най-мила, най-сладка жена! 970

ХОР НА СТАРЦИТЕ

Как тъй мила? Мръсница, мръсница е тя!

Да можеш, подобно на купче сено,

да я свиеш на топка, да завъртиш

във големия вятър, във вихъра див, 975

да я носиш след туй,

а пък тя към земята да се понесе

и така изведнъж

на члена ти да се надене!

ЧЕТВЪРТИ ЕПИЗОД

Пристига един С п а р т а н с к и г л а ш а т а й.

СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ

Къде е тук атùнската герузия[56], 980

пританите къде са? Нося новости.

Влиза един атински П р и т а н.

ПРИТАНЪТ

Но кой си ти? Човек ли си, магаре ли?

СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ

Кълна се в двете божества[57], вестител съм,

дойдох от Спарта, за да преговаряме.

ПРИТАНЪТ

А носиш под наметката си копие! 985

СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ

Кълна се в Зевса, не!

ПРИТАНЪТ

Постой, не се върти.

Какво ти се надига плащът? Кила ли

от пътя си получил?

СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ

Не, побъркан е,

кълна се в Кàстор!

ПРИТАНЪТ

Щръкнал си, негоднико!

СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ

Кълна се в Зевс! Недей приказва глупасти! 990

ПРИТАНЪТ (сочи члена му)

А туй какво ти е?

СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ

Спартански жезъл е.

ПРИТАНЪТ (към члена си)

Тогаз и туй е жезъл за спартанците!

Аз зная всичко. Говорù ми истина.

Та как вървят нещата у спартанците?

СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ

И Спарта, и съюзниците – всички са 995

с навирени, та трябват ни отдушници.

ПРИТАНЪТ

Отде ви сполетя това нещастие?

От Пан ли?

СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ

Не, от Лампитò по моему.

Тя почна, после до една спартанските

жени, като по някакво решение, 1000

отказваха да дават на мъжете си.

ПРИТАНЪТ

И как сте?

СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ

Мъка! Из гръда приведени

се мъкнем, като че ли носим лампички.

Жените не ни позволяват с прът дори

да ги допрем, преди с единодушие 1005

да сключим мир навред, по цяла Гърция.

ПРИТАНЪТ

Това е общо женско съзъклятие,

разбирам го едва сега. Но колкото

по-бързо можеш, известни – посланици

за мир да се изпратят с пълномощия. 1010

А аз ще настоя в Съвета членове

да избере, като покажа члена си.

СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ

Отлитам. Ти говориш възхитително!

С п а р т а н с к и я т г л а ш а т а й и П р и т а н ъ т излизат.

КОРИФЕЯТ

Звяр, по-страшен от жената, няма нийде по света.

Нито огън, ни пантера нагла с нея ще сравниш. 1015

КОРИФЕЙКАТА

Ти го знаеш, ала все пак обявяваш ми война,

а пък би могъл да имаш в мене, глупчо, здрав другар.

КОРИФЕЯТ

Злобата ми към жените няма никога да спре!

КОРИФЕЙКАТА

Щом желаеш, тъй да бъде! Ала аз не искам гол

да те гледам. Погледни се, предизвикваш само смях! 1020

Я постой да ти помогна плаща си да облечеш.

КОРИФЕЯТ

А, това, кълна се в Зевса, го направихте добре.

Обладан от бясна ярост, аз го хвърлих преди миг.

КОРИФЕЙКАТА

Най-напред – на мъж приличаш, след това – не будиш смях.

Да не беше ме разсърдил, бих извадила с ръка 1025

животинчето, което виждам в твоето око.

КОРИФЕЯТ

Значи, то ме дразни толкоз? Ето пръстена ми, нà[58]!

Ха тогава извади го, после ми го покажи.

То окото ми отдавна дразнеше, кълна се в Зевс.

КОРИФЕЙКАТА

Хубаво, ще го ноправя. ала ти си мъчен мъж. 1030

Ей, какво голямо нещо, Зевсе! Ама че комар!

Виждаш ли го? Я! Навярно от Трикòритос[59] е той.

КОРИФЕЯТ

Вярвай, много ми услужи! Как ме беше задълбал!

И сега, като се махна, буйни сълзи ми текат.

КОРИФЕЙКАТА

Хайде, аз ще те изтрия, нищо, че си много лош, 1035

и ще те целуна.

КОРИФЕЯТ

Не, де!

КОРИФЕЙКАТА

И да щеш, и да не щеш!

КОРИФЕЯТ

Хайде, пòврага вървете, че ласкателки сте вий!

Правилно, съвсем не лошо поговорката гласи:

„Лошо ни е с тия чуми, ала и без тях е зле!”

Хайде, мир със тебе сключвам и от днеска занапред 1040

зле към вас не ще постъпвам, ни от вас ще патя зло.

Ха сега, събрани вкупом, нека песен заредим!

ХОР (към публиката)

Строфа

Хора, ние се не готвим

тук за някой сънародник

лоша дума да речем,

а обратно: да говорим и да вършим все неща 1045

хубави, че вече стигат настоящите беди.

Нека тук всеки мъж и жена обяви, 1050

ако трябват им парици,

аок искат две-три мини –

вътре има,

пък и ние сме с кесии.

Ако пък настане мир, 1055

този, който взема заем

днес от мене,

няма да ми върне заема.

Антистрофа

Смятаме на пир да викнем

гости каристùйци[60], люде

много харни и добри.

Има от чорбата, имах и заклах едно прасе, 1060

за да вкусите от него прясно хубаво месо.

Та елате затуй у дома. Сутринта 1065

ще отидете на баня

със децата си, а после,

влезте вътре,

никого недейте пита,

а вървете все напред,

сякаш че сте у дома си, 1070

с бодра стъпка

и намирате... заключено!

Ала ето спартанците идат насам, те пристъпват с бради до земята,

та би рекъл, че техните едри бедра са затворени в кочина свинска.

Спартанци, първо приемете поздрави,

а след това кажете как се чувствувате. 1075

ЕДИН СПАРТАНЕЦ

Какво ще ви говорим дълги приказки?

Вий можете да разберете хала ни.

ХОР

Ей, много твърдо става туй... нещастие.

Ужасно, все по-лошо възпаление!

СПАРТАНЕЦЪТ

Не, думи нямам. И какво ще казваме? 1080

Не, дайте мир на всякакви условия!

ХОР

Но, виждам аз, задават се и нашите.

Като борци, със плащове опънати

отпред, откъм корема, тъй че, види се,

това е атлетическо страдание. 1085

ПРИТАНЪТ

Кой би ни казал де е Лизистрата, а?

Че вижте нашто мъжко положение.

ХОР

И тази болест тук е като другата.

Навярно рано сутрин й е пристъпът?

Влиза П р и т а н ъ т.

ПРИТАНЪТ

О, стигнахме до пълно изтощение! 1090

не сключим ли час по-скоро примирие,

Клистèн ще трябва да нагънем, няма как!

ХОР

Ако сте умни, наметнете плащоме,

да ви не види никой от юнаците,

които ни осакатиха хермите[61].

ПРИТАНЪТ

Кълна се, имаш право.

СПАРТАНЕЦЪТ

Да, заклевам се, 1095

напълно. Хайде, да наметнем плащове.

ПРИТАНЪТ

Спартанци, поздрав! Срамно си изпатихме.

СПАРТАНЕЦЪТ (към един свой съгражданин)

Земляк, ужасно щяхме да пострадаме,

да бяха ни видели тия с вирнати...

ПРИТАНЪТ

Спартанци, хайде да се уточняваме. 1100

Защо дойдохте тука?

СПАРТАНЕЦЪТ

Делегати сме.

за мир.

ПРИТАНЪТ

Добре, и ние сме за същото.

Но хайде Лизистрата да повикаме

тя може да ни помири единствена.

СПАРТАНЕЦЪТ

Щом искате, и Лизистрат повикайте. 1105

ПРИТАНЪТ

Изглежда, няма нужда да я викаме.

Сама, като ни чу, излезе, ето я.

Л и з и с т р а т а излиза от Акропола.

ХОР

О,з дравей, ти, най-храбра от всички жени! а сега ти ще трябва да бъдеш

и ужасна, и кротка, и зла, и добра, сериозна, и мила, и ловка.

Първенците от цяла Елада са тук. Покорени от твоята прелест, 1110

те отстъпват пред тебе и всички дела, всеки спор предоставят на тебе.

ЛИЗИСТРАТА

О, лесно – щом мъжете са възбудени

и не желаят връзки между себе си[62].

Сега ще разбера. Ела Съгласие.

Влиза С ъ г л а с и е т о, красиво голо момиче

Хвани и доведи насам спартанците, 1115

но не с ръка сурова и насилнишка

и не с невежеството на мъжете ни,

а както подобава нам, с изящество.

Не дава ли ръка, улавяй члена му.

С ъ г л а с и е т о довежда спартанците

Върви сега и доведи атинците. 1120

Хвани ги както можеш, доведи ми ги.

С ъ г л а с и е т о довежда атинците

Спартанци, стойте тук до мен, по-близичко,

а вие – там, и думите ми слушайте.

Жена съм аз, но имам ум в главата си[63].

Дарена съм с природна разсъдителност, 1125

а слушайки баща и люде възрастни,

като говорят често, дообучих се.

Желая да нахокам с право всички ви –

с една вода светена вие ръсите

олтарите си като близки сродници, 1130

в Олимпия, във Делфи, в Термопилите –

ще бъда кратка – и къде не другаде!

А пред врага и пред войските варварски[64]

избивате се и унищожавате

градищата си. Ей това е първото. 1135

ПРИТАНЪТ

Пък мен унищожава ме желание!

ЛИЗИСТРАТА

Сега, спартанци, вам ще кажа следното.

Вий знаете, че Периклид[65], спартанецът,

дойдè в Атùна, седна при олтарите 1140

и, бледен, в дреха пурпурна, поиска той

войска, че ви заплашваше Месения,

а Посейдон разтърсваше земята ви.

Отиде Кùмон там с четирихилядна

войска и цяла Спарта бе избавена.

Това за вас направиха атинците, 1145

а вие разорявате страната им!

ПРИТАНЪТ

Престъпници са, Лизистрато, бога ми!

СПАРТАНЕЦЪТ

Да, тъй е, но

(Посочва С ъ г л а с и е т о)

прекрасен ù е задникът!

ЛИЗИСТРАТА

А вас да ви оставя ли, атùняни?

Вий знаете, при случай друг спартанците, 1150

когато вие робска дреха носехте[66],

дойдоха тука с копия, погубиха

голям брой тесалийци, много предани

на Хипий хора, негови съюзници,

и този дин в съюз със вас народа ни

спасиха само те и вместо робската 1155

одежда плащ на гражданин ви дадоха.

СПАРТАНЕЦЪТ (Показва Лизистрата)

До днес не знаех дама, тъй внушителна.

ПРИТАНЪТ (Показва С ъ г л а с и е т о)

Пък аз не знаех тъй прекрасна делтичка.

ЛИЗИСТРАТА

Защо подир взаимните добри дела

воювате и злото не прекъсвате? 1160

Защо не се сдобрите? Де е пречката?

СПАРТАНЕЦЪТ

Съгласни сме, ако ни бъдат върнати

тез области...

(Посочва задника на С ъ г л а с и е т о.)

ЛИЗИСТРАТА

Кои любезни?

СПАРТАНЕЦЪТ

Пи... лос[67] де,

отдавна искаме да го... напипаме.

ПРИТАНЪТ

Не, бога ми, това не ще успеете. 1165

ЛИЗИСТРАТА

Ха дай го.

ПРИТАНЪТ

Ний къде ще маневрираме?

ЛИЗИСТРАТА

Поискайте в замяна други области.

ПРИТАНЪТ

Добре, тогава дайте ни Косматово,

и залива на Гологърдо... бърдово

зад него, и мегарските си крепкости[68]... 1170

СПАРТАНЕЦЪТ

Не, драги, всичко няма да получите.

ЛИЗИСТРАТА

Ха дай го. Не спорете за две крепкости.

ПРИТАНЪТ

Аз искам гол да бъда за... орането.

(Сваля плаща си.)

СПАРТАНЕЦЪТ

Пък аз – да нося сутрин тор на нивата.

ЛИЗИСТРАТА

Щом сключите мира, това ще правите. 1175

Но ако ще го сключвате, решете и

уведомете своите съюзници.

ПРИТАНЪТ

Съюзници ли, драга? Не издържахме!

Не мислят ли съюзниците същото –

напред със члена?

СПАРТАНЕЦЪТ

Е, поне за нашите 1180

е тъй, кълна се.

ПРИТАНЪТ

И за каристийците[69].

ЛИЗИСТРАТА

Отлични думи! Хайде, очистете се,

ще ви гостим, жените, на Акропола,

с каквото има в нашите панерчета.

Там клетвите за верност ще положите, 1185

подир което всеки взема своята

жена и тръгва.

ПРИТАНЪТ

Хайде да побързаме.

СПАРТАНЕЦЪТ

Води ни дето искаш.

ПРИТАНЪТ

Но по-бързичко.

Влизат в Акропола.

ХОР

Строфа

Пъстрописани покривки,

наметалца, дълги дрехи,

всичкото си злато аз 1190

с удоволствие предлагам вам за вашите деца,

за девойките, когато канефорки станат те.

Казвам на всички ви, вземайте, ето 1195

вещите от мойта къща.

Няма там такъв печат, че 1200

да не можеш

да го счупиш, та да вземеш

запечатаната вещ.

Но не ще съгледаш нищо,

ако нямаш

поглед, по-добър от моя.

Антистрофа

Ако някой пък си няма

хляб, а храни вкъщи роби

и дечица дребни – рой, 1205

може той от мен да вземе ситно смляно брашънце,

а пък хлябът, да го видиш, ей такъв, такъв голям!

Сиромах, който иска, да дойде при мене, 1210

нека носи той чували

и торби, за да получи

жито – моят

роб Манèт ще ги напълни.

Но да ви предупредя:

към вратата ми недейте

приближава –

лошо куче има там. 1215

ЕКЗОД

ПРИТАНЪТ (зад сцената, чука)

Хей, отвори вратата!

Вратата се отваря. Влиза П р и т а н ъ т.

(Към Хора.)

Отдръпнете се!

Защо седите тука? Или с факлата

да ви подпаля? Всякъде претъпкано!

Не, няма да го сторя. Ако трябва пък,

за ваша радост бихме се потрудили. 1220

ЕДИН АТИНЯНИН

И ние с тебе бихме се потрудили.

ПРИТАНЪТ

Назад! Ще заревете за косите си!

Назад, та на спокойствие спартанците

да могат да си идат след гощавката!

Х о р ъ т на жените и Х о р ъ т на старците се оттеглят.

АТИНЯНИНЪТ

До днес не бях видял такова пиршество. 1225

Така приятни бяха там спартанците,

тъй мъдри бяхме ние там пред чашите!

ПРИТАНЪТ

Така е. Трезви, ние сме побъркани.

Успея ли да убедя атинците,

пияни ще са нашите посланици. 1230

Когато идем в трезво състояние

във Спарта, тозчас крамолата виждаме.

Което ни говорят те, не слушаме,

което не говорят, подозираме,

един е фактът, ние друго казваме. 1235

Днес бе добре. Та даже да запееха

не “Теламон”, а “Клитагор”[70], ний бихме ги

похвалили и клетва бихме давали.

Х о р ъ т на старците отново приближава.

Но тези тук се връщат пак на старото

си място. Я се махайте, обесници. 1240

АТИНЯНИНЪТ

Да, бога ми. Излизат вече гостите.

Прогонват Х о р а на старците.

Излизат С п а р т а н ц и т е, съпровождани от Ф л е й т и с т и.

СПАРТАНЕЦЪТ (към един Флейтист)

Човече драги, я вземи си свирката. 1245

ще изтанцувам и изпея хубава

мелодия – за нас и за атинците.

ПРИТАНЪТ (към същия Флейтист)

За бога, хайде, вземай си духалото.

(Към Спартанеца.)

С наслада гледам ви, като танцувате.

СПАРТАНЕЦЪТ (пее и танцува)

Пратù на своя млад певец, Мнемòно[71],

музата, която знае

нас и вòйните атùнски. 1250

Че при Артемùзион

като лъвовете нападнаха

флотата и победиха персите.

А пък ние с Леонид

бяхме като че глигани, 1255

дето острят зъбите си, буйна

пяна по устата ни цъфтеше,

буйна по нозете ни струеше.

А персийските бойци 1260

бяха като пясъка – безброй.

Ти, ловджийко, звероубийко, ела, божествена девице[72],

при този мир,

дръж ни свързани за дълго, 1265

нека зацарува плодна дружба

с нашите спогодби, нека спрем

хитростите си лисичи! 1270

Тук ела, тук ела,

ловджийко, дево!

ПРИТАНЪТ

Добре, щом всичко свършва толкоз хубаво,

спартанци, отведете тези,

(посочва спартанките)

тези пък –

(посочва атинянките)

водете вий. жена до мъж да бъдете,

мъж до жена. И нека, отпразнувайки 1275

успеха с танц пред боговете, в бъдеще

се пазим тези грешки да повтаряме!

ХОР

Дай хорът тук, дай ни Харитите,

па призови Артемида 1280

и брата близнак[73], хороводеца, лекаря

благостен! Викай низèйския бог[74],

който пламти със очи пред менадите,

Зевса зови, който свети с огньовете, 1285

Хера, блажената властна съпруга,

и божествата, в които ще виждаме

верните и паметливи свидетели

на радостта от мира благодатен,

който ни даде богиня Киприда. 1290

Алалà! Иè, пеан!

скачай високо, иàй!

Ний победихме, иàй!

Евòй, евòй, евàй, евàй!

ПРИТАНЪТ

Изпей ни друга песен ти, спартанецо! 1295

СПАРТАНЕЦЪТ (пее)

Напусни любимия Тайгèт

и ела, спартанска музо, пак при нас,

за да славим бога на Амùкла[75],

меднодомната царица, 1300

Тиндарùдите юначни[76],

дето при Еврòт се веселят!

Хайде, пристъпвай,

хайде, леко скачай,

за да славим Спарта, 1305

дето ù са мили божи хорове

с топот на нозе, когато,

като кончета, момите

скачат със нозе чевръсти

край бреговете

на Еврòт, 1310

а косите им се веят

като на лудуващи вакханки

Ледината чист щерка[77]

тук е красна хороводка. 1315

Но хайде, превържи коси със панделка и скачай

като кошута и с ръце, съзвучно с танца, прляскай, 1320

прославяй меднодомната, воителка мощна!

С песен и танц всички напускат сцената.

[1] Бабин ден – в оригинала: “празника на Генетилида”; Генетилида – божество, покровителстващо ражданията и родилките; у Аристофан името се среща както в единствено, така и в множествено число.

[2] Беотийските (копаидските) змиорки били прочути и търсена стока; копаидски – от езерото Копаида, в Беотия.

[3] Кимберийски рокли – не е ясно какво означава прилагателното име кимберийски; що се отнася до самата материя, тя по всяка вероятност е била прозрачна.

[4] Разкра... закрачили – предава игрословие: глаголът diabaino означава и “крача”, и “разкрачвам се”.

[5] Опънала... платната си – комизмът иде от неочакваното свързване на двете думи. Жените виждат, че Теагеница, докато приближава, “опъва” от шишенце вино.

[6] Чрез Свинево се предава името на атическия дем Анàгирос.

[7] Лизистрата се възхищава от широкия задник на беотийката, който сравнява с “равнина”, подобна на беотийската.

[8] Продължавайки в иносказателния дух на Лизистрата, Клеоника се удивява на добре оскубаната “мента” върху “срамните” части на беотийката.

[9] Чрез името Пилос поетът припомня отдавнашни събития; за тях вж. уводната бележка към “Конниците”. Завзет през 425 г., този град все още оставал в ръцете на анùняните.

[10] Милетци – жителите на Милет, който се отцепил от Атùнския морски съюз през пролетта на 412 г., след неуспеха на морската експедиция на Атùна срещу Сицилия.

[11] Става дума за изкуствени мъжки членове, които Милет внасял в Атùна.

[12] “Посейдон и лодката” – крилата фраза, означаваща, че жените мислят само за плътските радости. Според схолиаста на тях им трябват само съвокупления и раждания. Сравнението е взето от Софокловата трагедия “Тирò”, където бог Посейдон е fututor; забременялата Тирò родила близнаци, които положила в лодка.

[13] Делтичка по понятни причини се нарича окосмената част на женския полов орган.

[14] С пеперудка се означава женският полов орган. Явно е, че Ферекрат приканва жените към онанизъм.

[15] Богинята е Атùна; хазната се намирала на Акропола,в Партенона, т. е. в храма на Атùна Палада.

[16] Тук в превода са пропуснати няколко стиха – въпрос-подкана на Лизистрата към Лампито за участие в клетвата и нейното съгласие. – Бел. ред. 2011.

[17] Есхил представя клеветния обред на седемте вожда, които воюват срещу Тива, по същия начин. Срв. “Седемте срещу тива” (пролога):

Узнай: седмина буйни вражи вождове

заклаха бик връз черен щит; докоснаха

с ръце кръвта на бика, па се врекоха

пред Арес...

[18] Тàсоско – от Тасос, остров в Егейско море.

[19] Нерез е гърненцето с вино, играещо роля на жертвено животно, на нерез. когато древните произнасяли клетва, те хващали жертвеното животно или поставяли ръка върху него; срв. тук “Хващай нереза.”

[20] С Убеда се предава гр. Peitho – “богиня на убедителното слово”.

[21] Има се предвид положение на тялото на жената при полово сношение.

[22] Святата статуя, която жените владеят вмомента, е на Атùна Палада.

[23] Ликоновата булка – според схолиаста Родия, съпруга на Лùкон, била осмивана от комическите поети за неморалността си.

[24] През 508 г. спартанският цар Клеомен завладял атинския Акропол, но обкръжен от атùняните, след деветгодишна обсада се принудил да се предаде и да се оттегли.

[25] Лèмноски – от Лемнос, вулканичен остров в Егейско море.

[26] В края на 212 г. в Самос избухнало въстание на демоса срещу олигархите, подпомогнато от намиращите се край острова атùнски военни кораби. Смисълът на пасажа е, че стратезите, осигурили победата на самоския демос, не могат да дойдат в Атùна, за да се справят с положението, което според старците заплашва демокрацията, и следователно те трябва да разчитат на собстевните си сили.

[27] Бỳпал – скулптор, известен от стихотворения на Хипонакт; към него поетът отправя закани за физическа разправа.

[28] Адòнисови – свързани с Адòнис, любимец на богиня Афродита, убит от Арес. На празник през есента оплаквали смъртта му, а през пролетта чествували възкресението му.

[29] Същия ден, през който четири години по-рано ораторът Демострат настоявал Народното събрание да реши въпроса за морската експедиция срещу Сицилия, по покривите на къщите, съседни на Пникса, жените с плачове и вопли чествували празника на Адòнис. Както това, така и други събития били схванати като лоши предзнаменования.

[30] Закинтийци – жители на Закинт, остров в Йонийско море.

[31] Глупострат – изопачение на името Демострат, вж. бел. 29.

[32] “Войната е работа мъжка” – думи на Хектор към Андромаха (“Илиада”, VІ 492).

[33] За пробула дори самото покривало върху главата на жените е доказателство за тяхното ниско качество, което не им дава право да се занимават с “мъжки” работи и да поучават мъжете.

[34] Корибантите били жреци на фригийската богиня Кибела.

[35] По време на Пелопонеската война много траки постъпвали на военна или полицейска служба в Атùна.

[36] Метеките били чужденци с позволение да пребивават в Атùна и да се ползуват от известни права при плащане на специален данък.

[37] Хипиевият режим е тиранията на Хипий, последният от Пизистратидите, прогонен от Атùна през 510 г.

[38] Редом с Аристогитòн – т. е. със статуята на героя-тираноубиец.

[39] Липсидрион – местност в Атика, свързана с борбите на демоса срещу тиранията на Пизистратидите.

[40] Картината на Мùкон, която изобразявала сражение между атиняни и амазонки, била изложена в атинската Стоà Пойкùле (”Пъстрата колонада”).

[41] Според Езоповата басня бръмбарът, отмъщавайки на орела, строшил яйцата му. Орелът се оплакал на Зевс. Върховният бог взел яйцата му, за да ги пази в скута си. Но бръмбарът направил топка от лайна, хвръкнал до небето и я пуснал върху Зевс. Богът, станал, за да се отърси, яйцата на орела паднали и се счупили. Разбира се, тук става дума за друг вид яйца.

[42] Според схолиаста последните два стиха са из недошлата до нас Еврипидова трагедия “Телèф”.

[43] Според схолиаста тук се пародира Еврипидов стих.

[44] Пещерата Пàнова – на Пан – бог на горите, пасищата и стадата, изобретател на овчарската цафара.

[45] Милетската вълна била прочуто с качеството си.

[46] Жената иска да разстеле вълната на слънце, за да я предпази от червясване.

[47] Богинята е Атùна. Както се знае, тя е въоръжена и носи на главата си шлем.

[48] Според легендата атинският Акропол бил пазен от свещена змия, която живеела в храма на Ерехтèй.

[49] Афродита е кипърска, защото е родена на остров Кипър, китéрска, защото на остров Китера имало прочуто светилище, и пáфоска, защото на остров Пафос се намирал нейн храм.

[50] Пеонидец – от Пеонида, атически дем.

[51] Акрополът бил свещено място и влизането в него след полово сношение го осквернявало.

[52] Клепсидрата – извор, близо до пещерата на Пан.

[53] Ще ми гощаваш тоя по Херакловски! – Изричайки тези думи, Кинезий посочва члена си. Смисълът на думите му е, че членът ще бъде “гощаван” със съвсем недостатъчно ядене и следователно ще остане гладен като Херакъл. Както се вижда от парабазата на “Мира”, комическите поети често представяли Херакъл като гладен и жаден.

[54] Рòдоски – произведен на остров Родос. Както се разбира от текста, родоският парфюм не бил от най-високото качество.

[55] Кучелисан – прякор на Филострат, съдържател на публичен дом.

[56] Герузия - атùняните нямали герузия, т. е. съвет на старейшините. Спартанецът си служи със спартанска административна терминология.

[57] Двете божества са близнаците Кàстор и Полидèвк, известни под общото име „Диоскỳри”.

[58] Корифеят дава на корифейката пръстена си, с който тя да извлече комара от окото му.

[59] Трикòритос – атически дем, блатиста местност.

[60] Каристийци – жители на град Кàрист (Кàристос), на остров евбея, съюзници на Атùна, членове на нейния морски съюз.

[61] „Оскверняването” на хермите станало непосредствено преди отплуването на атùнската флота за Сицилия (415 г.). То се състояло в това, че били отчупени членовете на статуите. Хорът съветва възбудените мъже да скрият под плащовете органите на своята мъжественост, за да не им пострадат, както в случая с хермите.

[62] Не желаят връзки между себе си – т. е. не са склонни към хомосексуализъм.

[63] Според схолиаста това е стих от Еврипидовата трагедия “Меланипа”, недостигнала до нас.

[64] За Гърция в момента персите били най-опасни измежду варварите.

[65] Периклид е неизвестен спартанец. Предполага се, че е бащата на Атеней, един от онези, които през 423 г. подписали примирието между Атùна и Спарта.

[66] Чрез думите робска дреха носехте се изразява идеята, че атùняните били под робство. По-нататъшният текст показва, че Лизистрата има предвид робството им спрямо последния Пизистратид – тирана Хипий.

[67] Пи… лос – името Пилос иде от корен със значение “врата”, отдето лесно се минава към представа за женски полов орган. В превода тази представа се внушава от както чрез красноречивата пауза (Пи...), така и от глагола напивам в края на репликата.

[68] Игрословие: Гологърдово, вместо Голобърдово, внушаващо представа за голи женски гърди: крепкости, вместо крепости, отправя мисълта към “крепките” женски бедра.

[69] За каристùйците вж. заб. 60.

[70] “Теламòн” и “Клитагòр” били трапезни песни.

[71] Мнемòна – майка на Музите; по-известен вариант на името е Мнемозина.

[72] С всички тези епитети се призовава богиня Артемида.

[73] Братът близнак е Аполон.

[74] Низèйският бог е Дионис, по името на планината Низа.

[75] Амикла – град в Лакония, където Аполон имал прочут храм.

[76] Тиндаридите са Кàстор и Полидèвк, наричани така по името на съпруга на майка си Леда, докато техен истински баща бил Зевс; оттук и названието “Диоскỳри”, т. е. “Зевсови синове”.

[77] Като Ледина щерка се означава спартанската царица Елена, дъщеря на Зевс и Леда, съпруга на Менелай, заради която се водила десетгодишната Троянска война.

Стопанинът на леките жени

2010-12-07T14:41:45+02:00

ХЕРОНДАС

СТОПАНИНЪТ НА ЛЕКИТЕ ЖЕНИ

Превод: Веселин Бешевлиев, 1985

Батарос:

Господа съдии, няма съмнение, че вие не сте съдници на нашия произход, нито на това, което приказват за нас, нито дали този Талес притежава кораб на стойност пет таланта, аз пък нямам пари дори за хляб,[1] а дали той ще спечели делото, ако и да е ощетил с нещо Батарос. Но аз имам доверие у вас. Че ако беше ме ударил със сила като мой съгражданин в страната ни, бих накарал този вълк да писне. А в града ви и аз, и той не сме обичани и живеем не както ние искаме, но както обстоятелствата ни налагат. За застъпник[2] той взема Менес, аз пък – Аристофон. В състезанието с юмруци Менес победи, а Аристофон и сега пречуква. Че това е наистина така, ето пример: След залез слънце той беше свалил наметката, с която ходи, съдии, и без страх клекна да се облекчи.[3] Аз на него се осланям. Аз стоя пред тебе въоръжен с моя застъпник.

Може би Талес ще ви каже: «Пристигнал бях от Аке[4] с товар от жито и турих край на лошия ви глад.» – Аз пък доставям леки жени от Тир.[5] Какво значение има това за народа? Че нито този дава житото даром за мелене, нито пък аз онази там. Но ако той, който плува заради това по морето или носи наметка за три атически мини,[6] а аз на сушата живея, влачейки протрити дрехи и стари парцали, ако той пожелава някое от моите момичета насила без моето съгласие, и то нощем, свърши се със сигурността на града ви, господа, и с вашата независимост, с която се гордеете. Талес я унищожава. Той, който добре знае кой е и от каква кал е омесен, трябва да живее като мене: да трепери и пред най-дребния гражданин. Но тези, които стоят начело на града и се гордеят с произхода си, не гледат сега на законите по същия начин, както този.[7] И мене, чужденеца, никой гражданин не ме е бил, нито е идвал нощем при вратата ми, нито е запалвал с факли къщата ми, нито е отвличал насила някоя от моите питомки. Но този фригиец, наречен сега Талес, а преди, господа, Артим,[8] е извършил всичко това, без да се побои нито от закона, нито от началства, нито от управници. Все пак, съдебни писарю, вземи и ми прочети закона за насилието, а ти, драгий, запуши дупката на водния часовник, докато той говори, та да не се намесва задникът му и покривката, както се казва, да получи нещо.[9]

Съдебният писар:

Но ако някой свободен гражданин постъпи зле с робиня или преднамерено я отвлече, трябва да заплати присъдената му глоба двойно.

Батарос:

Това е написал Харондас,[10] господа съдии, а не Батарос, за да даде Талес под съд. По-нататък се казва: «Ако пък някой разбие врата, трябва да заплати една мина. Ако пък нанесе побой с юмруци, пак друга мина, а ако запали къща или прескочи ограда, определя се глоба от хиляда драхми и ако нещо повреди, да заплати двойно.» Това е писал Харондас, понеже е живеел в град, а ти, Талес, не познаваш нито град, нито знаеш какъв е редът в града. Но днес си в Бринкадера, вчера в Абдера, утре пък, ако някой би ти дал товар, ще плаваш за Фаселис[11]. Но за да не ви отегчавам с дълги приказки, господа съдии, ще си послужа с поговорката: пострадах от Талес така като мишка в смола.[12] Би ме с юмруци, разби вратата на къщата ми, за която плащам наем една трета от стойността й, горния праг на вратата изгори. Миртала, ела и ти тук. Покажи се гола на всички. Не се срамувай. Смятай тези тук съдии, които гледаш, че са твои бащи и братя.[13] Вижте, господа, как я оскубал този звяр от горе до долу чак до кожата, когато я влачел и насилял. – О, старост, на тебе трябва той да благодари с жертвоприношения, понеже иначе щеше кръв да бълва, както някога в Самос онзи фукльо Филип. Ти се смееш! Женкар съм бил, не го отричам и името ми е Батарос. И дядо ми Сисимброс, и баща ми Сисимбрискос, и те всички имаха публични домове.[14] Но ако се отнасяше до сила, смело лъв бих удушил, ако Талес би бил такъв. Може би обичаш Миртала. Няма нищо лошо. Аз пък обичам житцето. Дай го и ще имаш онази. В името на Зсвса, ако нещо вътре в тебе те човърка, натикай цената й в ръката на Батарос, а ти самият вземи твоето и мачкай, както искаш. Разрешено ти е. – Господа, това беше моето слово за оногова, а вие, ако и да нямате свидетели, издайте присъдата си с решение справедливо. Но ако той държи на робски показания и изисква свидетелство, изтръгнато с изтезания,[15] аз самият се предлагам за това. Вземи ме, Талес, и ме изтезавай. Само парата трябва да стои ей тука. Ако това би съдел Минос[16] с везни, не би отсъдил по-добре. Най-сетне, господа, не мислете, че давате гласа си за Батарос, стопанина на леките жени, но за всички чужденци, живеещи в града ви.[17] Сега ще покажете колко струва Кос и Меропс и каква слава са имали тук Тесалос и Херакъл и как Асклепий е дошел от Трика тук и защо Лето е родила тука Феб.[18] Като имате всичко това предвид, насочете делото към правилно решение, понеже сега фригиецът ще стане по-добър от боя, ако пословицата от старо време не лъже.

[1] Атическите оратори са изтъквали често пред съда, че еднакво отношение трябва да се има и към богат, и към беден, и към високопоставен, и към незначителен човек.

[2] Като чужденци Батарос и Талес в съда е трябвало да бъдат представяни от местни, почтени граждани.

[3] В античните градове, които са нямали улично осветление, е било опасно да се движи човек след залез слънце, понеже крадците вършели тогава занаята си и задигали всяка вещ. Но Аристофон, уповавайки се на силата си, върши неща, при които всеки друг би бил безпомощен и наметката му би била задигната.

[4] Аке е известният от кръстоносните походи малоазийски град Сен Жан д’Акр.

[5] Тир е бил прочут в древността с пазара си на роби. Забележително е нахалството на Батарос да твърди, че вносът на жито и на леки жени са еднакво важни за града.

[6] Една мина е била равна на около 98 златни лева, един талант – на около 5893 златни лева, а една златна драхма – приблизително на 98 златни стотинки. Тяхната стойност е била много по-голяма, ако се вземе пред вид, че тогавашният живот е бил много по-евтин.

[7] Един от обичайните трикове на атическите адвокати-оратори е било твърдението, че сигурността и свободата на града е застрашавана от противната страна. Това се среща в цялата световна литература. Така във „Венецианския търговец“ от Шекспир Шейлок казва: „Ако откажете, това става за сметка на свободата и справедливостта във вашия град.“

[8] Забогателите чужденци, дошли от Изток в Гърция, са сменяли често негръцките си или робски имена с по-благозвучни гръцки. От всички чужденци негърци фригийците били най-презираните. За тях имало пословица, приведена в края на речта, че фригиецът става по-добър, ако бъде бит.

[9] Времетраенето на съдещите се за говорене било определено и отмерено с воден часовник – т. нар. клепсидра. По желание на говорещия той е бил спиран със запушване на дупката за изтичане на водата, когато са били четени документи, закони, показания на свидетели и пр. Тук Батарос си позволява двусмислена шега, която издава неговото възпитание и нечист занаят.

[10] Харондас или Хайрондас от Катана, Южна Италия, е бил натоварен от своите съграждани в VI век пр. н. е. да състави закони. Те били прочути в гръцките градове в Италия и били възприети и от други гръцки страни като остров Кос.

[11] Бринкадера е било малко градче на западния бряг на о. Родос. Абдера – днес развалини на устието на река Места в Беломорска Тракия. Фаселис – пристанищен град с лошо име в Ликия, Мала Азия.

[12] Поговорката „мишка в смола“ отговаря на нашата „петел в кълчища“.

[13] Батарос съблича Миртала, за да я покаже на съдиите. Той подражава на прочутия атически оратор Хиперид, който в защитната си реч за хетерата Фрине разголил гърдите й. Тази хетера била с необикновена красота и затова била изобразена в статуя от големия гръцки ваятел Праксител. Тя била обвинена в светотатство и изправена пред съд. Ораторът Хиперид е искал, като покаже красотата на Фрине, да спечели благоволението на съдиите. Батарос обаче е целял по-скоро да възбуди сладострастието на съдиите, които едва ли са гледали Миртала като бащи и братя.

[14] Обичайно било атическите оратори да изтъкват на своите клиенти безупречния си живот и заслуги. Батарос прави същото, но в отрицателен смисъл. Той се гордее с непочтения си занаят и безславния си произход.

[15] Свидетелствата на робите се приемали само ако са изтръгнати с изтезания, и то със съгласието на техните собственици. При изтезанието е било възможно робът да бъде повреден. Затова този, който е искал изтезанията, е трябвало да внесе предварително стойността на роба. Батарос в своята безгранична алчност решава да подложи себе си на изтезания като роб, за да получи пак някоя пара. Предложението на Батарос стои в грубо противоречие с гръцките представи за достойнство на свободния гражданин.

[16] Критски цар, прочут със своята справедливост.

[17] Батарос подобно на големите атически оратори Демостен, Исократ и др. обръща особено внимание на съдиите върху значението на присъдата за всички чужденци, живеещи в града. Тя трябвало да покаже отношението на съдиите към чужденците. Законите на Харондас са изисквали настоятелно защитата им.

[18] Батарос привежда случаи от митологията на Кос, за да спечели съдиите на своя страна. Богинята Кос, закрилницата на острова, и нейният баща Меропс са представители на гражданството, а Херакъл и Асклепий на чужденците. Според местното предание Херакъл бил дошъл на острова Кос, гдето се установил да живее след борби и се оженил за дъщерята на царя. Тя му родила син Тесалон. Асклепий дошъл на остров Кос от родината си Трика и се оженил за Епионе, дъщерята на Херакъл. Всички те били почитани като богове и герои на острова.