АТЕНЕЙ
МАКЕДОНСКО ПИРУВАНИЕ
Превод: Стефан Захариев, 1870
Електронна обработка: Драгомира Вълчева, 2009
Из списанията на мъдрецът Атиней, наречени “Дипнософисте”, намира ся един документ, извлечен от едно писмо на някого си Иполита, който му описува пируванието, което направил на приятелите си във времето на сватбата си (бракосъчетанието) един Македонски велмож от цар Александровите военачалници, на име Каран, подир безвременната смърт на Великий Александър Македонский!
Съдържанието на това писмо е следующето:
Призованите на сватба Каранови приятели бяхми двадесет отлични чиновници, които, преди да влезнем в приуготовената за пирувание сала, накитил ни беше Каран с по един венец от благовонни цветя и един златен челенк, оценен по един статир (сегашни осемдесет и пет гроша), гдето щом влязохми, наместихми ся на меки столове около трапезата и на всякого ся подари по една сребърна чаша, която като изпихми, подаде ни ся по едно блюдо с Коринтски мед, и на блюдото по един голям хляб, и съвременно ся положиха на трапезата и други блюди с кокошки, птици, фазани, гъски и други ястия от различни меса изобилно наготвени, от които като вкусихми по малко, подадохми ги с блюдата заедно на слугите си, които по обичаят стояха зад столовете ни. После ни ся подадоха пак по едно сребърно блюдо и по един хляб и блюдата бяха пълни с готвени заяци, яребици, гълъбе, гургулици и всякакъв вид птички, и отгоре млинки (бюреци), и от тях похапнахми и ги подадохми на слугите си, и като бяхми яли и пили доволно, принесоха ни да си омием ръцети. Тогава ся внесоха други венци със златни челенци, подобни на първите, с които ни накитиха, и като бяхме изгубили любомъдрието от пиението, навлезнаха в салата жени свирачки, певачки и играчки Атиненки, които ми ся чинеше, че бяха съвсем голи, но дружината мя увериха, че били облечени само с тънки прозрачни ризници; те, като дадоха първоначинанието на свирните и на игрите, излезнаха си! После навлезнаха други жени слугини, които носеха по две шюлета, пълни с аромати, едното златно и едното сребърно, свързани със златни верижки, които шюлета събираха по тридесет и пет драма миро; и ги подариха особно всякому. Подир малко время, вместо вечеря, принесоха ни богатство, т.е. по едно сребърно блюдо много тежко и позлатено, толкова голямо, щото събираше най-голямото печено прасе, положено възнак в блюдото и на което коремът беше напълнат вътре с печени сойки, профирки, чучулиги, пъдпъдъци и неизброено множество морски школки и черепинки, посипани с жълтъци от яйца. И още горещи ся подадоха всякому; ние, като ядохми и пихми и ги подадохми на слугити си, пак на такова също блюдо принесоха ни по едно сварено яре (козле) и златни лъжици да вкусими от сокът; тогава Каран, като съгледа че трапезата беше препълнена с блюда и слугите ни натоварени с подароците, заповяда всякому да ся дадат зембили (цидилници, оплетени от финикови листие) и кошници, плетени с тънки жици от слонови кости, които ни ся приложиха на другите подароци. После ни накитиха пак с венци и златни челенци и дадоха ни по две шилета с миро подобни на първите, за което ся възхитихми и ръкоплещехми за великодушието на Карана. После, като стана тишина, доведоха чудодейците, които бяха играли в Атина на Бакхусовът (Дионисиев) празник, и подир тях влезнаха жени Гьозбояджийки, които голи скачаха върху голи сабли и дишаха из устата си пламък, и пр. И пощо ся отървахми и от тях, донесоха ни друго по-силно и животворно питие, което ни ся подаде в големи златни чаши. А други вина имаме различни, сиреч Ташиоско, Ментешеско и Мидилиско от първо качество. Подир това питие подадоха ни по едно изрядно стъклено блюдо, вложено в друго сребърно с окръглест около два лакта, пълно с различни пържени риби, съвременно ни дадоха и по една сребърна кошница, пълна с Кападокийски хлебчета, и като поядохми няколко и от тях, дадохми ги както и другите съсъди и ястия на слугите си. И тогива пак, като си омихми ръцети, наложиха ни и други венци с златни челенци, двойно по-скъпи от другите, и дадоха ни по две шюлета с аромати като първите, и ние пак ръкоплещехми Карана! И като настана тишина, по-старият от нас Протея скокна от столът си и поиска една голяма чаша да събира по две и половина литри вино (сега триста драма), което поръси малко с вода за здравието на жениха, и като я напълни с Ташиоско вино и като изпи виното, каза: “който пие повече, и повече ще ся развесели”, а Каран отговори: “понеже ти първий изпи златната чаша, ти първи да я земеш! Такава съща награда ще земат и другите сътрапезници, които би пили за мене!” На тия думи всичките ние наскочихми от мястото си да грабим чаши, като ся надварахми кой по-напред да изпие чашата си; и един от нас, като не можеше клетникът вече да пие, седна на столът си и в пиянството плачеше, защо само той да ся лиши от такава скъпоценна чаша, но Каран подари и нему празна чашата. Подир това дойдоха една толпа (булюк) до сто души Македонци певачи, които пееха сватбарски песни по местният обичай, а еще и жени, преправени на Самодиви и на Самовили, които играеха изкусно. И като ся продължаваше пируванието и денят ся стъмняваше, нечаяно ся отвори една част от салата, която беше преградена с бяло платно, видяхми вътре много статуи, които държеха сребърни свещници със запалени големи свещи и други светила изкусни; ние като ся чудехми на художествените светлини, принесоха изпечени глици (диви свиние мъжки), наденати на сребърни ръжни и със златни венци на главите им, положени на четвероъголни блюда, и от тях ся дадоха всякому по един шипар, както си бяха с блюдото, ръженът и венецът, а за нас, най-чудното беше това, че ако и дряхли и смътени от многото пиение, когато виждахми, че ни приносят нещо, завчас ся свестявахме всички, ставахми на нозе, за да го приемим; и така нашите слуги пълнеха щастливите ни зембили и кошници изобилно с богатство, догдето според народният обичай даде ся знак с тръбата за свършванието на гозбата. Тогава и Каран, за да ни благодари, начна да пие с някакви си малки чашки и заповяда на прислужниците да напълнят от тия чашки и да подадат и нам, които лесно изпихми и това питие стана за нас като цяр против пиянството ни.
Между тем доведоха и смехотвореца Мандразин, който много ни разсмея най-паче, кога начна да играе с жената си, баба осемдесетгодишна. Най-после положиха други трапези пълни с послатици (десерт или фрута) в панерчета от слонови кости, с куфета и сладки млинки от Атина и Самос, от които ни ся дадоха по едно панерче, и ние, като благодарихми и молитствувахми младоженците, станахми всички заедно да си отидем в домовете си. И току ми Бога Дия, всичкити бяхми изтрезнели от страх да не изгубим подареното ни богатство, което едва носеха слугите ни. И сега чрез това Богатство едни дирим хубави къщя да си купим, други нивя и други робие, и пр.
Но толкова стига що говорихми за сватбата на богатият Македонец Каран, сега да оставим реченият Атиней да доказва, че римляните приели разкошността в гозбите си от Македонците, и да ги нарича варварски народи, и да видим ония от сегашните Македонци, които, заслепени от притворният бляск на Елинските мъдрования, възприимат да ся презират и да ся отказват от своята си народност. Затова, подир описванието на Карановата гозба, времято ми ся видя благоприятно да повикна: уви! Колко сми отдалечени истинна от времената, в които всичката днес наречена Елада (Гърция) беше подчинена на Македонската власт и ся удивляваше на тяхното юначество, на техните богати пирувания, и раболепно ги обожаваше. Истинна, че нашето падание (казвам за всичките Българие) биде много голямо!, но по-голямо ни ся вижда, когато гледами, че от порабощението ни под Гръцкото Духовенство, пристигнали сми да ся уничтожим дотамо, щото да станем техни съревнители, без да чувствувами колко е недостойно това нечто за честолюбиви души.
Всички гледами заблуждението и простотата на нашият народ, но вместо да възкачвами умовети си чрез преговаранието на Древностите ни в онова величие и слава и, назидавани от Историята, да ся образовами и просветим така, щото да ся възвисим и ние малко по-малко пред Европа, която толкова недостойно презира народът ни!, презирами ся и ние същити, като пренебрегвами язикът му и учението му, не само гдето сми преселени в чужди места, но и в същето ни отечество.
Горчиво нечто е да са вдавами глупаво в подражанието на чужденците, които във времената на нашите праотци, славени за учението и художествата, не чувствуваха истинното величие на своята народност и бяха полудиви пред нас, а сега, те да са наши учителие и присмиваче! Какво ли щяха да кажат нашите скромни просвятители Симеоновци и Асеновци, ако ни видяха как детински внимавами на Французинът или Инглезинът как полага вилушката на трапезата, как държи ножът и лъжицата, как превива тялото си, кога поздравя някого, как ся бръсне и какви дрехи облича утрина, какви на пладне и какви вечер, какъв шар ръкавици носи в разни обстоятелства, та да правим и ние същото! Но това нека притърпим, ако ся вдавами на такива суетности, когато сми принудени да живеем и да ся съставями с чюжденците, които го изискуват; ако и те сами да го пренебрегват горделиво, когато ся в нашите места и живеят между нас! Толкова нещо може да бъде опростително за западните Европейци, които засега много ни ся надминали в учението, премъдростта и образованието! Но ще да кажем на речените Елени, или Ромеи, които живеят между нас и от нас? На които като познавами голотата, че имат само една външна гордост и самохвалство, а отвътре са празни, като им е основано всичкото учение връху баснословия и лъжи; пак ся оставями като слепи да ни прелъгват и да ни водят в ямата на невежеството, и така, заслепени от лъжливият бляск, преливат ни непрестанно в гърци! Това ни отношение към нашите явни врази гърците истинна е за погнусявание и презирание от другите народи.
Много от нашите живущи в чужди места Българи мислят, че ся вече цивилизовани; но Европейската цивилизация поддържа здрави начала нравствени, ако и да ги не извършва точно всякогаш; прочее според тези начала недостоен е всяки за человеческото имя, който изоставя братята си в слабост! Ето и нашият народ е сиромах и слаб, прочее, който изоставя язикът му, нравите и обичаити му и ся не грижи за просвещението му, полечка лечка изоставя братия сиромаси и слаби. И то сми ние, които, ако живеем между Руссите, учим ся и говорим Русски, между Власите Влашки, между Сърбите Сръбски, а най злото е, че и в отечеството ни защо го ся намира по някой шарлатан грък или цинцарин погърчен и ние исками като него да говорим и да четем гръцки, като че не трябва да вярвами, защото и ние ще ся образовами и ще тръгнем според благородните начала на днешният велик и цивилизован свят, затова ние, които живеем между образованият свят вън от отечеството си, ако сми ся напоили дълбоко, а не повърхностно от истинското образование и цивилизование, не е възможно никогаш да изоставим обиденият и сиромашки, но не и малък наш народ. Следователно, ако и целта ни беше само да опишем съхранените по гръцките книги “сватбарски обичаи и гозби на Древните Македонци”, причината на отдалечението ни от предмета е, да покажем цивилизацията на Македонците Славяне, в що е тя състояла на времято Александрово и образованието им догде е стигало, щото да употребляват Елините за присмех, и сегашното им заблуждение и невежество, в което ся ги хвърлиле Гръкофенерските владици, и да подканим нашите Родолюбиви съотечественици да им помогнат и нравствено, и веществено, щото в Славното Царувание на Музолюбивият наш Цар и Господар Султана и те да ся изучат на своят бащин язик да славят Бога, и да ся образуват така, щото да могат да мислят вече сами за себе си, дай Боже!
Превел и писал, Стефан Захариев.
На 25-ий Марта 1870. В Т. Пазарджик