Илиада, Двадесет и четвърта песен (1940)

ОМИР

 

ИЛИАДА

 

Превод: Димитър Симидов, 1940

 

Електронна обработка: Светлана Славова, 2009

 

 

ПЕСЕН  ДВАДЕСЕТ  И  ЧЕТВЪРТА

 

Всички, които взеха участие в погребалните игри, се разотидоха. Воините са пръснаха – всеки по своя път и се прибраха при военните кораби. Всички се заеха с приготовлението на вечерята и замечтаха за блажения сън. Само Ахил оплакваше своя мил другар – всеуспокоителният сън не можа да го завладее. Той се въртеше на всички страни, като скърбеше за храбростта и мъжката сила на Патрокъл, мислеше за всичко, което двамата бяха извършили, за премеждията, които заедно бяха прекарали в страшните битки. При тази мисъл сълзите течаха по лицето му, той се въртеше ту на гръб, ту на лицето си, ту на една страна. Понякога ставаше и тръгваше да се разхожда по брега на морето. Очите му много пъти видяха как изгрява зората над водите и бреговете. Тогава той впрягаше бързите си коне в колесницата си, завързваше за нея трупа на Хектора, за да го влачи след себе си. Три пъти обикаляше той така гроба на своя приятел. След това отиваше да си почине в палатката и оставяше тялото простряно с лице в праха. Но Аполон пазеше Хекторовото тяло от каквото и да било оскверняване. Той изпитваше съжаление към героя дори след неговата смърт, затова го покриваше със златната си броня, та друсането на колесницата да не може да разкъса трупа.

Така в своята ярост Ахил оскърбяваше тялото на божествения Хектор. Като гледаха това, блажените безсмъртни богове почувстваха жал и започнаха да подтикват Хермеса да отвлече тялото на героя. Този план беше по угодата на всички, освен на Хера, на Посейдон и на светлооката девица Атина. Тези богове още таяха омразата си към свещения Илион, към Приям и към народа му, поради престъплението на Париса. Той бе оскърбил богините, които дойдоха в кошарата му и даде наградата на тази, която му предложи най-гибелни удоволствия – Афродита.

Когато изгря дванадесетата луна от деня, когато Ахил почна да позори трупа на Хектора, Феб-Аполон взе думата между безсмъртните и каза:

– О, вие жестоки и неблагодарни богове! Нима не изгори за вас Хектор хиляди волове и множество кози? А вие не намерихте за нужно да го защитите дори след неговата смърт, нито да го върнете на жена му, на майка му, на баща му Приям и на неговия народ. Те щяха да го изгорят бързо на кладата и да му отдадат всички почести. Но вие, о, богове, искате да помагате на безмилостния Ахил, чиято душа не е справедлива, чието сърце не е способно да се трогне! Той, като лъва, воден от диви чувства, е увлечен от грамадната си сила и от зверските си пориви, хвърля се върху стадата, за да си устрои пир, какъвто смъртните обичат. Ахил е изгубил всяка милост, той не притежава вече тази свян, която понякога е гибелна, но и често полезна за хората. Всеки човек трябва да загуби кога и да е някой скъп приятел, кръвен брат или син, но идва ден, когато той престава да го оплаква и да стене, защото орисниците са подарили на човека и примирението. Но Ахил позори божествения Хектор – след като му взе живота, той го привърза за своята колесница и го влачи около гроба на приятеля си, от което той нито печели някакви почести, нито пък има каквато и да било полза. Какво от това, че е храбър? Ние с пълно право бихме могли да се разгневим срещу него, защото в своята ярост той оскърбява едно безчувствено тяло.

Белоръката Хера ядосано му отговори:

– Ти отново започваш своите приказки, сребърнострелни Аполоне! Искаш да отдадеш и на Хектора същите почести, каквито се следват само на Ахила. Но Хектор е простосмъртен, който сукал женско мляко, докато Ахил е син на богиня, която аз съм кърмила и отгледала, която омъжих за един мъж Пелей, най-скъп от всички мъже на безсмъртните. Вие всички, о, богове, присъствахте на сватбата им. Сам ти, Аполоне, с лирата си взе участие! Ти, безверно сърце и приятел на лошите хора!

На свой ред Зевс, който събира и пръска облаците, също проговори:

– Хера, не се сърди толкова на боговете – двамата герои не ще имат еднакви почести! Но от всички смъртни, които живеят в Илион, Хектор бе най-скъп на боговете! На мене той също беше скъп, защото никога не забравяше да ми принесе любимите жертви. На жертвениците ми никога не липсваха приноси, преливания и дим от тлъсти жертви – даровете, с които ни почитат. Въпреки това, нека се откажем да отвличаме храбрия Хектор, понеже е невъзможно да направим това без да ни съгледа Ахил. Тетида бди денонощно край сина си. Ще бъде добре, ако някой от боговете я повика при мене – искам да й кажа една мъдра дума, а в това време Ахил да приеме даровете на Приям и да върне тялото на сина му.

Тъй рече Зевс. Бързоногата Ирис отиде да занесе поръчката. Тя се впусна в тъмното море между Самос и Имброс, чиито вълни бучаха страшно, и потъна в дълбочината като куршум, който пуснат в рога на див вол, отива да занесе смърт на рибите, гладни за сурово месо. Намери Тетида в една дълбока пещера, седнала между другите морски божества. Там тя оплакваше съдбата на безупречния си син, който трябваше да загине в плодородните троянски полета, далече от отечеството си. Ирис бързоногата се спря пред нея и каза:

– Тетидо, стани! Зевс, който всичко обмисля, те вика при себе си.

– Защо ме вика великият бог? Страхувам се да се смесвам с безсмъртните, а сърцето ми е обзето от безкрайна скръб. Непременно ще дойда! Зевсовата дума, каквато и да е тя, на две не може да стане.

След тия думи най-прославената богиня взе един воал от черна материя и тръгна. Пред нея се движеше бързо ветроногата Ирис – наоколо им се разтваряха морските води. Като се изкачиха на брега, те се издигнаха към небето, дето намериха мрачния Кронидов син, около когото бе насядало цялото събрание на безсмъртните богове. Тетида седна до властния Зевс – Атина й отстъпи своето място. Хера й подаде една красива купа и я успокои с думите си. Тетида отпи и върна купата.

Тогава бащата на хората и на боговете каза пред събранието тези тежки думи:

– Въпреки скръбта и тежката мъка, която носиш в душата си, ти дойде до Олимп, Тетидо! Но твоите скърби не са ми чужди. Ще ти кажа защо те повиках. От девет дни между боговете възникна спор относно тялото на Хектора и градоразрушителя Ахил. Те настояваха, щото Хермес да открадне трупа. Но аз пазя за Ахила славата да върне тялото, ако иска да запази и за в бъдеще уважението и приятелството, което ти имаш към мене. Иди веднага при гърците и посъветвай своя син! Кажи му, че боговете се гневят, че аз повече от другите се сърдя, като виждам как в злобата си държи Хектора край корабите си и не иска да го върне на домашните му! Навярно той ще се изплаши от мене и ще върне Хектора. Аз пък ще изпратя Ирис при благородния Приям, за да му каже да откупи скъпия си син, да отиде при гръцките кораби и да поднесе на Ахила откуп, който да задоволи неговото сърце.

Така каза Зевс. Среброногата богиня го послуша. С един скок слезе тя от височините на Олимп и стигна до палатката на сина си. Там тя го намери да въздиша непрестанно, докато около него другарите му се суетяха около приготовлението но сутрешната закуска. Пожертвана бе за тях в палатката една голяма, с гъсто руно, овца. Майката седна много близо до сина си и като погали ръката му, каза му следните думи:

– Дете мое, докога ще разкъсваш сърцето си в оплакване и тъги, без да помислиш за храна и сън? Не е ли също хубаво и да обичаме? Ти няма да живееш много – смъртта и съдбата ти са вече съвсем наблизо. Послушай ме и не се бави – идвам при тебе като пратеница на Зевса! Той казва, че боговете ти се сърдят, че сам той, повече от другите безсмъртни, се сърди, като те гледа как в яда си още държиш Хектора при твоите кораби и не искаш да го предадеш на близките му. Хайде, приеми откуп за мъртвия и върни Хектора.

Бързоногият Ахил й отговори:

– Добре, съгласен съм! Нека този, който донесе откупа, отнесе и трупа, щом така иска предвидливото сърце на Олимпиеца!

Така, седнали между многобройните кораби, майката и сина си размениха много бегли думи.

Тогава Кронидовият син изпрати в свещения Илион Ирис:

– Бързонога Ирис, – каза й той, – напусни прага на Олимп и иди в Илион, за да потърсиш благородния Приям. Кажи му да иде при ахейските кораби и да откупи сина си Хектора! Нека да даде на Ахил подаръци, които да задоволят сърцето му, но да иде сам без някой друг троянец! Да вземе като вестоносец един старец, който да води мулетата и червената колесница – така ще върне в града тогова, когото Ахил уби! Нека не се тревожи от смъртта – ние ще му дадем отличен водач, който ще го заведе при самия Ахил! Когато влезе в палатката на героя, този няма да го унищожи, а ще отстрани от него всяко друго насилие. Защото Ахил не е без мярка и срам безумец и ще пощади най-честно този, който отива да го моли.

Така каза той, а бързоногото Ирис се спусна да изпълни поръчката. Тя пристигна у Прияма, гдето намери само плачове и стенания. Децата, насядали около бащите си, квасеха дрехите си със сълзи. Помежду им седеше старецът, обвит в наметката си като мумия. От главата и врата му се стичаше нечистотията, която бе взел в ръцете си, докато се търкаляше в праха. В жилището плачеха дъщерите и снахите му, при спомена за всички воини, паднали и издъхнали под ударите на ахейците.

Пратеницата на Зевс се спря при Приям и му проговори тихо, но въпреки това цялото тяло на стареца се разтрепери:

– Успокой се, Прияме, сине на Дардануса! Не се страхувай! Не съм дошла при тебе с лоши намерения, но с благосклонни мисли. При тебе идвам като пратеница на Зевса, който отдалече се грижи за тебе и те съжалява. Олимпиецът ти заповядва да занесеш на Ахил дарове, които да задоволят сърцето му и да освободиш тялото на божествения Хектор! Отпътувай сам, без който и да е троянец! За вестоносец вземи само един старец, който да води мулетата и колесницата. Така докарай в града оногова, когото божественият Ахил уби! Не се безпокой и не се плаши от смъртта! Ти ще имаш отличен водач, Хермес, който ще те отведе при Ахила. Така, заведен в палатката на героя, ти няма да бъдеш убит, а напротив – той ще отстрани от тебе всяко насилие. Защото Ахил не е без мярка и срам безумец и ще пощади той с най-голяма честност този, който го моли.

След тия думи бързоногата Ирис си отиде. Тогава Приям заповяда на синовете си да впрегнат леката колесница, карана от мулета и да сложат отгоре й една пъстроцветна кошница. Сам той влезе във високата стая, която ухаеше на кедър и криеше хиляди скъпи и блестящи предмети. Той повика жена си Хекуба и й каза:

– Другарко моя, един пратеник от Олимп дойде да ми каже, от името на Зевса, да отида при ахайските кораби, да занеса на Ахила подаръци, които да задоволят сърцето му и да откупя милия ни син Хектор. Хайде, кажи ми, как ти се вижда това! Моята смелост и храбростта на сина ми ме подтикват да отида при корабите сред грамадната войска на ахайците.

Така каза той. Хекуба започна да се вайка и му отговори:

– Ах, къде се изгуби разумът ти, с който някога се славеше сред поданиците си и пред чужденците! Как искаш да отидеш сам при ахайските кораби, пред погледите на този, който погуби толкова от храбрите ти синове? Твърдо като камък е сърцето ти! Този жесток и безверен човек ще те грабне щом те види и няма да покаже към тебе нито милост, нито уважение. По-добре е да плачем и да си стоим надалече в двореца си. Колкото до Хектора, несъмнено е – могъщата орисница, която е прела нишките на живота му, така да е орисала да нахрани, далече от родителите си, свирепите кучета на този свиреп воин, чиито меса искам да стъпча в краката си и да изям черния му дроб! Само така той би заплатил за злото, което причини на сина ми! Хектор не падна като страхливец, а прав при защита на троянци и троянки, без каквато и да е мисъл за бягство или отстъпление.

Старият богоподобен Приям й отговори:

– Не ме задържай, искам да отида! Не ме задържай в този дворец като злокобна птица! Не ще ме убедиш! Ако бях получил зова на някой смъртен ясновидец или свещенослужител, щях да си кажа, че е лъжа и бих се колебал повече! Но аз чух гласа на един бог и го видях лице с лице! Затова ще тръгна – заповедта на Зевс не ще да бъде напразна. Ако ми е писано да загина при ахайските кораби, готов съм! Нека Ахил ме удари колкото може по-скоро, след като прегърна тялото на сина си и задоволя потребата си от сълзи!

Докато говореше така, той отвори красивия капак на своя сандък. Оттам извади дванадесет прекрасни воала, тринадесет безподобни платове за дрехи (втори такива никъде нямаше), толкова още покривки и туники. След това преброи и взе със себе си една сума от десет таланта. Освен това той взе два лъскави триножника, четири легена и една великолепна ваза, която бе получил от тракийците, когато ходи като пратеник при тях. Един великолепен дар, но старецът не пожали дори и това съкровище на своя дворец – толкова искаше да освободи любимия си син. След това изпъди от изложения на слънцето портик всички присъстващи, като им отправи следните думи:

– Махнете се от тук, безделници и долни създания! Нямате ли за какво да плачете в къщите си, та сте дошли да ме тревожите още повече? Не ви ли стига, че Зевс, синът на Кронида, ми изпрати голямата скръб да изгубя най-добрия си син? Знам, че и вие ще почувствате тази загуба, защото след смъртта на Хектора вие по-лесно ще станете плячка на ахайците. А колкото до мене, то дано сляза в обителта на Хадеса, преди да видя с очите си опустошението и ограбването на моя град!

Тъй рече Приям и почна да разгонва насъбралите се със скиптъра си. Те се отдръпнаха пред гнева на стареца. Той също се сърдеше и на синовете си Хеленос, Парис, божествения Агатон, Памон, Антифонос, храбрия Политис, Деифоб, Хипотеос и благородния Диос. Старецът ги гълчеше и деветимата, като им даваше следните заповеди:

– Бързайте, лоши синове, страхливци такива! Да бяхте всички паднали при ахайските кораби вместо Хектора! О, нещастен аз! Загубих богоподобния Местор, Троилос, който се сражаваше на кон, и най-после Хектор, който беше като бог между хората. Той не приличаше на син на простосмъртен, а сякаш бе роден от някое божество. Арес срази всички и ми остави само тия, от които се срамувам – лъжци, крадци на овце, играчи, чиито дни минават само в танци и веселие. Не можете ли да ми впрегнете по-скоро една колесница и да сложите вътре тези неща и да заминем?

Така каза той и те, боейки се от бащините си упреци, изкараха навън една съвсем нова колесница на четири колела, впрегната в мулета. Отгоре закрепиха ковчега, след това откачиха от трема чемшировия ярем, украсен с блестящи гривни – заедно с него извадиха ремък (дълъг девет лакти), който го прикрепяше. Поставиха ярема както трябва върху края на лъснатия процеп, после прекараха на средната халка на клина, три пъти обиколиха с ремъка върха на ярема и от двете страни; после изправиха няколко намотки при върха на процепа и пъхнаха ремъка отдолу. След това донесоха от стаята и сложиха в блестящата колесница огромния откуп за Хектор и най-после впрегнаха коравокопитните мулета, които си почиваха с хамутите си – мизийците някога ги бяха дали на Прияма като великолепен дар. За Прияма доведоха няколко от царските коне, които старецът хранеше в чистите си конюшни.

В двора на богатия палат вестоносецът и Приям впрегнаха своята колесница – душите им бяха смутени и угрижени. До тях с измъчено сърце се приближи Хекуба, като носеше в ръце златната купа, пълна със сладко като мед вино. Тя искаше да направи преливане за боговете преди мъжът й да потегли на път. Като застана пред конете, тя каза:

– Вземи и направи преливане пред бащата на боговете! Помоли го да те върне в къщата ти всред жестоките врагове, щом сърцето ти те влече към гръцките кораби, въпреки желанието ми! После се помоли на сина на Кронида – бога на Ида и на черните облаци, който вижда в нозете си цяла Троя, – помоли го да направи така, че да се покаже отдясно птицата[1], която му служи за пратеник! Тази, която му е най-скъпа от всички птици и чиято сила е най-могъща, та така като я видиш с очите си, да стигнеш самоуверено корабите на вихрените данайци! Но ако далекогледия Зевс не ти покаже своя пратеник, няма да смея доброволно и въпреки желанието ти да те пусна при ахайците.

Богоподобният Приям на свой ред каза така:

– О, жено, няма да се противя на съветите ти! Добре е да вдигнеш ръце към Зевс, та дано се смили той над нас!

Като каза това, старецът повика икономката на палата да му донесе чиста вода, да си измие ръцете. Прислужницата дойде с голям леген и кана и му поля. Като се изми, той взе купата от ръцете на съпругата си, после застана сам всред двора и като вдигна очи към небето, поля земята с вино и каза следната молитва:

– О, Зевсе, баща на всички живи същества! Ти, който царуваш над Ида, най –славен и най-велик от всички богове! Позволи ми да стигна в шатрата на Ахил и направи така, че той да бъде благосклонен и милостив към мене! Направи да се яви отдясно птицата, която да ми служи за пратеник, оная, която ти е най-скъпа от всички птици и чиято сила е най-могъща. Така че, като я видя, сам с очите си, да мога самоуверено да стигна до корабите на бързите данайци.

Такава бе молбата му. Справедливият Зевс го чу и веднага изпрати своя орел, царя на птиците, черния орел – ловеца, когото наричат още Черната птица. Като високата врата на къщата на богат човек бяха големи неговите крила. Орелът се яви пред очите и се спусна отдясно над града. При тази гледка присъстващите са зарадваха и усетиха как се стоплят сърцата им.

Тогава почитаният от всички цар Приям побърза да се качи на колесницата си и тя шумно излезе от двора, като мина под портиката.

Мулетата, водени от мъдрия Идеос, теглеха колата с четирите колела, следвани от конете, които старецът караше бързо през града. Неговите близки и цяла една безбройна тълпа го придружаваше, като проливаше порой от сълзи, сякаш той отиваше на смърт.

Приям излезе от вратите на града, слезе в полето, а синовете му и народа са върнаха в Троя.

От високия свой трон на небето Зевс видя Приям, заедно с неговия вестоносец, как пътуват из равнината и изведнъж се трогна от съдбата на злочестия старец. И веднага отправи към скъпия си син Хермес следните думи:

– Синко, – каза му той, – ти, който се вслушваш в молитвите на смъртните и ги придружаваш във всичко, което предприемат, литни над тази равнина и стани водач на Прияма! Направи така, че той да стигне без да го забележи някой до шатрата на Ахила.

Веднага като чу това Хермес привърза на краката си своите хубави сандали от небесно злато и те по-бързо от вятъра го понесоха над безкрайното море. След това взе пръчицата, с която, като погали очите на смъртните, ги приспива в дълбок сън или пък – събужда тези, които са дълбоко заспали. С тази пръчица в ръка Хермес процепи въздуха и докосна брега на Хелеспонт. Там тръгна под образа на княз, който е в юношеска възраст и чието величествено държане и хубост пленяват всички погледи.

Когато Приям и другарят му заминаха гроба на Илос, те спряха мулетата и конете, за да ги напоят в реката. Мрачините почнаха повече да потъмняват полетата, когато вестителят погледна и видя Хермес, който идеше към тях.

– О, Прияме, – каза той, – помисли за себе си! Предпазливостта на бива да те напуска в този момент! Виждам един воин, който сигурно иска да ни убие. Да бягаме или пък да прегърнем коленете му, за да го умилостивим, ако, разбира се, има чувствително сърце!

При тези думи Приям се развълнува, а белите му коси се изправиха на главата му. Той се вцепени от страх, когато Хермес се приближи до него и като го улови за ръка, му каза:

– Старче, къде водиш така тези две колесници през нощния мрак, докато всички други смъртни се наслаждават на сладостта на съня? Не се ли боиш от гърците, които са преизпълнени с омраза към вас, техните неприятели? Не знаеш ли, че те са се заклели да те погубят? Ако някой от тях те види, че караш толкова богатства всред мрака, какво ще стане с тебе? Ти си в напреднала възраст, а старецът, който те придружава, не може да ти окаже голяма помощ в случай, че трябва да се отблъсне врага. Обаче не се бой. Аз няма да ти сторя зло, а напротив – ще те пазя. Намирам, че приличаш малко на баща ми.

– Синко, – отвърна Приям, – вярно би трябвало да се опасявам, да бъда по-предпазлив. Но изглежда, че някакво божество е протегнало върху мен ръката си и ме покровителства, щом ми праща един водач, срещата с когото за мене е едно много щастливо предзнаменование. Възхищавам се от твоя вид, от твоята обноска, на които отговаря само величието на душата ти! Да, изглежда, че произхождаш от някой щастлив род.

– Вярно, – отвърна Хермес, – боговете те вземат под свое покровителство, затова говори без страх. Къде караш тези богатства? При някой чужд народ? За да спасиш част от имота си? Или поразен от ужас, напускаш стените на Троя след смъртта на най-големия от твоите герои, твоя син, който никога не отстъпваше в бой пред гърците?

– Но кой си ти, благородни непознати момко? – запита Приям. – Ти, който взимаш такова великодушно участие в моята съдба и в съдбата на моя нещастен син?

Пратеникът на боговете му отговори:

– Искаш да ме накараш да говоря, старче, като ме питаш да ти кажа още нещо за великия Хектор. Виждах го често да се покрива със слава по бойните полета и особено, когато с копие в ръка отблъскваше гърците до техните кораби, всявайки всред тях ужас и смърт. Зрители на тези подвизи, ние се възхищавахме от него, защото Ахил, който беше сърдит, не ни оставяше да се бием. Аз съм негов слуга. Същият кораб ни докара до този бряг. Роден съм в Тесалия, баща ми се казва Поликтор, много е богат, но е вече стар като тебе, прегърбен под товара на годините. Аз съм мирмидонец. Баща ми има още шестима сина – аз съм седмият. Теглихме жребий и на мене се падна да придружа Ахила до тук. Днес излязох от корабите на полето, защото утре още от рано ахайците ще нападнат града. Те се дразнят от бездействието – ахайските царе не могат да обузда