Аристофан, Лизистрата
АРИСТОФАН
ЛИЗИСТРАТА
Превод: Александър Ничев, 1985
Електронна обработка: Марта Ивайлова, Елина Боева-Димова, 2010-2011
ЛИЦА
ЛИЗИСТРАТА
КЛЕОНИКА
МИРИНА
ЛАМПИТО
ХОР ОТ СТАРЦИ
ХОР ОТ ЖЕНИ
ПРОБУЛ, член на законодателна комисия
ЖЕНИ
КИНЕЗИЙ
ДЕТЕТО НА КИНЕЗИЙ
СПАРТАНСКИ ГЛАШАТАЙ
ПРИТАН
СПАРТАНЕЦ
АТИНЯНИН
Действието се развива в Атина
пролог
Сцената представлява две съседни къщи – на Лизистрата и на Клеоника.
ЛИЗИСТРАТА
Да, ако бяха канени на празника
на Дионис, на Пан или на Бабин ден
[1] ,
не бихме се разминали от тъпани.
А пък сега тук няма ни една жена.
(Забелязва Клеоника.)
Но я, излиза, ето я, съседката. 5
добрутро, Клеоника!
КЛЕОНИКА
А, добрутро ти
и тебе, Лизистрато! но какво ти е?
Недей да се чумериш тъй, детето ми!
Не ти приляга да си бърчиш веждите!
ЛИЗИСТРАТА
Ах, Клеоника, огън е в сърцето ми!
на нас, жените, много съм ядосана, 1o
защото пред мъжете все минаваме
за много хитри...
КЛЕОНИКА
И е тъй, такива сме!
ЛИЗИСТРАТА
... а като ни се каже, че се сбираме,
за да обсъдим твърде важна работа,
те спят, не идват!
КЛЕОНИКА
Но ще дойдат, миличка. 15
За нас е трудно да напуснем къщата.
Една се е заела със съпруга си,
а друга буди роба, трета – малкото
приспива или пък го мие, храни го...
ЛИЗИСТРАТА
Но имаше за тях по-важна работа 20
от тази.
КЛЕОНИКА
Лизистрато, и какво е туй,
заради което викаш нас? Какво е то?
Голямо ли?
ЛИЗИСТРАТА
Голямо.
КЛЕОНИКА
И дебело ли?
ЛИЗИСТРАТА
Да, да, дебело.
КЛЕОНИКА
Е, тогава идваме.
ЛИЗИСТРАТА
Не е това. за него бихме тичали. 25
За нещо по-различно съм се хванала,
в безсънни нощи дълго съм го мислила.
КЛЕОНИКА
И нещо тънко ще да си измислила?
ЛИЗИСТРАТА
Тъй тънко, че избавата на Гърция
зависи от жените само, ето що! 30
КЛЕОНИКА
Как, от жените? Доста слаба работа!
ЛИЗИСТРАТА
От нас зависят градските ни работи
и няма да ги има ни спартанците...
КЛЕОНИКА
Най-хубаво е да ги няма никакви!
ЛИЗИСТРАТА
... и до един погиват беотийците! 35
КЛЕОНИКА
Не до един, де, остави змиорките
[2]!
ЛИЗИСТРАТА
Подобно нещо за Атùна няма аз
да изрека. Сама разбирай, моля те!
Защото ний, жените, съберем ли се –
спартанки, беотийки и атùнянки, – 40
със общи сили ще избавим Гърция.
КЛЕОНИКА
Какво добро и свястно биха сторили
жените? Ние си седим нашарени,
нагиздени, облечени в шафранено
и в кимберийски
[3] 45 дълги рокли, с чехлички.
ЛИЗИСТРАТА
Та тъкмо то ще ни спаси, надявам се –
шафранки, благовония и чехлички,
багрилни билки и прозрачни ризички.
КЛЕОНИКА
Но как така?
ЛИЗИСТРАТА
Така, че вече никой мъж
не ще издигне срещу друг мъж копие... 50
КЛЕОНИКА
Веднага ще се облека в шафранено!
ЛИЗИСТРАТА
... ни щит ще хване...
КЛЕОНИКА
Слагам кимберийката!
ЛИЗИСТРАТА
... ни меч.
КЛЕОНИКА
Тогава ще си купя чехлички!
ЛИЗИСТРАТА
Не трябваше ли да са тук жените, а?
КЛЕОНИКА
Да, трябваше да хвръкнат просто, бога ми! 55
ЛИЗИСТРАТА
Ще видиш, че съвсем като атùнянки
те вършат всичко с много закъснение.
Нà, нито от брега дохожда някоя,
ни пък от Саламин.
КЛЕОНИКА
Те, саламинките
от призори насам разкра... закрачили
[4] 60!
ЛИЗИСТРАТА
И тия, дето смятах и очаквах аз
да дойдат тука първи, ахарнянките,
и тях ги няма!
КЛЕОНИКА
Ала Теагеница
върви насам, опънала... платната си
[5]!
но я погледай, приближават някои. 65
ЛИЗИСТРАТА
И други там пристъпват.
КЛЕОНИКА (запушва носа си)
Уха, ухаха!
Отде ли са?
ЛИЗИСТРАТА
КЛЕОНИКА
Наистина.
Като че цяло Свинево е тръгнало!
Влизат М и р и н а и други Ж е н и.
МИРИН
Хей, Лизистрато, мигар закъсняваме?
Кажи! Мълчиш?
ЛИЗИСТРАТА
Мирино, да те хваля ли? 70
Тъй късно идеш за такава работа!
МИРИНА
Едвам открих коланчето си в тъмното.
но щом е нещо важно, казвай, ето ни.
КЛЕОНИКА
Не, нека още мъничко почакаме
да дойдат и жените от Беотия 75
и от Пелопонес.
ЛИЗИСТРАТА
Говориш правилно.
Нà, Лампитò се приближава, ето я.
Влизат Л а м п и т ò, една Б е о т и й к а и една К о р и н т и й к а.
Спартанко, мила, Лампитò, добрутро ти!
Ах, колко си красива, моя сладичка!
Каква си здрава, как пращи снагата ти! 80
и бик ще задушиш!
ЛАМПИТО
Да, да, заклевам се.
Тренирам и с пета се удрям в задника.
КЛЕОНИКА
Но, ах, какви са хубави гърдите ти!
ЛАМПИТО
Опипват ме като добиче жертвено!
ЛИЗИСТРАТА
А тази, младата жена, отде е тя? 85
ЛАМПИТО
Почтена беотийка е, заклевам се,
при вас дохожда.
ЛИЗИСТРАТА
Боже, таз Беотия
с каква прекрасна равнина е
[7]!
КЛЕОНИКА
Бога ми,
и ментата ù тъй добре оскубана
[8]!
ЛИЗИСТРАТА
А другата каква е?
ЛАМПИТО
Коринтийка е, 90
ала от род голям.
КЛЕОНИКА
Е, да, голям ù е,
това се вижда, хей оттук погледнато.
ЛАМПИТО
Но кой е свикал тая женска армия,
кажете ми?
ЛИЗИСТРАТА
Аз, ето ме.
ЛАМПИТО
Кажи ни ти,
какво желаеш?
КЛЕОНИКА
Да, кажи ни, миличка, 95
каква е тая твоя важна работа?
ЛИЗИСТРАТА
Ще кажа. Но преди това задавам ви
едно въпросче.
КЛЕОНИКА
Нека бъде твоето.
ЛИЗИСТРАТА
Скърбите за бащите на децата си,
нали – че те са на война? На всякоя 100
от вас, аз зная, в поход е съпругът ù.
КЛЕОНИКА
Да, моят мъж е пети месец в Тракия
и там Евкрата пази той, нещастният.
МИРИНА
А моят – в Пилос
[9] цели десет месеца!
ЛАМПИТО
А моят мъж, едва дошъл от полка си, 105
излита пак, и щитът е в ръката му.
ЛИЗИСТРАТА
И няма нито сянка от любовници!
Откакто пък са ни предали милетци
[10],
не съм видяла осем пръста грездеи
[11]да бъдат наше кожено спасение. 110
Ще искате ли, ако найда средството,
да спрете с мен войната?
КЛЕОНИКА
О, кълна ти се,
аз лично бих си дрехата заложила
и бих изпила още днес парите ù.
МИРИНА
Пък аз като калкан се бих разрязала 115
и давам половината от себе си.
ЛАМПИТО
Пък аз се бих качила на тайгет дори,
ако мирът оттам се вижда някъде.
ЛИЗИСТРАТА
Ще кажа, няма тук неща за криене.
жени, ще бъде нужно, ако искаме 120
към мир мъжете да принудим, всички ний
да се лишим...
КЛЕОНИКА
От що?
ЛИЗИСТРАТА
Не ще го сторите!
КЛЕОНИКА
О, да, и ако трябва, ще умрем дори!
ЛИЗИСТРАТА
Ще се лишим от... от онази работа.
Защо ми се извърнахте? Де тръгвате? 125
Какво тъй устни хапете и климате?
Защо тъй побледняхте? Сълзи роните?
Съгласни ли сте, или не? Кажете ми!
КЛЕОНИКА
Не съм съгласна, по-добре война да е!
МИРИНА
И аз, кълна се, по-добре война да е! 130
ЛИЗИСТРАТА
Това говориш ти, “калкане”? миг преди
твърдеше, че си даваш половината!
КЛЕОНИКА
Не, друго, друго искай. И през огъня
минавам, само – не оная работа!
Че то е несравнимо с нищо, драга ми! 135
ЛИЗИСТРАТА (към Мирина)
А ти?
МИРИНА
И аз бих минала през огъня.
ЛИЗИСТРАТА
О, наш развратен род! Та не случайност е,
че все за нас са писани трагедии.
Какво сме ние? “Посейдон и лодката”
[12]!
(Към Лампитò.)
Не, мила ми спартанко, ако само ти 140
останеш с мене, ще избавим кораба,
бъди със мене!
ЛАМПИТО
Трудно е, заклевам се,
да спим самички, без да галим някого.
но трябва. че мирът е нужен повече.
ЛИЗИСТРАТА
О, скъпа, ти си тук жена единствена! 145
КЛЕОНИКА
Но ако, както казваш, се въздържаме –
да пази бог! – по този начин може ли
да дойде мир?
ЛИЗИСТРАТА
Разбира се, кълна ти се!
Ако седим дома с лица набелени
и голи в тънки ризки преминаваме 150
та да се вижда бръснатата делтичка
[13],
възбудени, мъжете ще горят за нас,
а ние любовта им ще отблъскваме,
и те ще сключат мир, в това съм сигурна.
ЛАМПИТО
Че Менелай, като видял разголена 155
Еленината гръд, изпуснал меча си.
КЛЕОНИКА
Ами ако мъжете ни зарежат, а?
ЛИЗИСТРАТА
По Ферекрат: със пръст по пеперудката
[14].
КЛЕОНИКА
Това са празни приказки и глупости.
Ако ни хванат и ни вкарат в стаята 160
насила?
ЛИЗИСТРАТА
За вратите ще се хващаме.
КЛЕОНИКА
Ако те бият?
ЛИЗИСТРАТА
Даваш, но безчувствено.
То няма сладост, като е с насилие.
И трябва да ги мъчиш до припадане.
Мъжете не изпитват удоволствие, 165
ако не е приятно на партньорката.
КЛЕОНИКА
Щом смятате така, и ние скланяме.
ЛАМПИТО
И ние ще накараме мъжете си
да сключат мир почтено, добросъвестно.
добре, но кой би убедил атùнските 170
тълпи да се въздържат от безумия?
КЛЕОНИКА
ЛИЗИСТРАТА
Не бой се, ние ще принудим нашите.
ЛАМПИТО
О, не, додето се разхождат кораби
и цялата хазна е при богинята
[15].
ЛИЗИСТРАТА
Но и това добре сме го подготвили. 175
Че още днес завземаме Акропола.
На старите жени е заповядано,
додето ние тук се уговаряме,
да го завземат, уж че там ще жертвуват.
ЛАМПИТО
Добре ще бъде, тази вест е хубава. 180
ЛИЗИСТРАТА
(Към една Робиня.)
Ей, робиньо, де си зяпнала?
Сложи обърнат тоя щит отпреде ни, 185
дай късчета от жертвата.
КЛЕОНИКА
А клетвата
каква е, Лизистрато, а?
ЛИЗИСТРАТА
Каква ли е?
Овен ще се заколи в щита, както е
КЛЕОНИКА
Недей се кле над щитове,
когато, Лизистрато, мир уреждаме. 190
ЛИЗИСТРАТА
Тогава как да се кълнем?
Да вземем ли
бял кон и да му изрежем карантиите?
КЛЕОНИКА
Защо пък бял?
ЛИЗИСТРАТА
Тогава как, кажете ми,
ще се кълнем?
КЛЕОНИКА
Щом искаш, ето, казвам ти.
Една голяма черна чаша слагаме, 195
заколваме гърненце с вино тасоско
[18]и се кълнем с вода да го не смесваме.
ЛАМПИТО
О Зевсе, предоволна съм от клетвата!
ЛИЗИСТРАТА
Ха чаша и гърненце донесете ми.
Донасят чаша и гърне.
КЛЕОНИКА
Какъв голям съд, мили ми приятелки! 200
Да го държиш, е цяло удоволствие!
ЛИЗИСТРАТА (на тази, която е донесла чашата)
Ха постави го тук и хващай нереза
[19].
Убедо
[20], господарко, чашо дружеска!
О, благосклонно приемете жертвата!
(Излива виното в чашата.)
КЛЕОНИКА
Прекрасна кръв и как бълбука струята! 205
ЛАМПИТО
О, Кàсторе, какво благоухание!
КЛЕОНИКА
Жени, аз първа да положа клетвата!
ЛИЗИСТРАТА
Кълна се в Афродита, не! по жребие!
Ей, Лампитò! Хванете всички чашата!
Жените изпълняват.
Една от вас да ми повтаря думите. 210
А вие свято клетвата си спазвайте.
“Не ще допуснем ни любовник, нито мъж...”
КЛЕОНИКА
“Не ще допуснем ни любовник, нито мъж...”
ЛИЗИСТРАТА
“... до себе си с надървен член...”
(На Клеоника, коята мълчи.)
Повтаряй де!
КЛЕОНИКА (с несигурен глас)
“... до себе си с надървен член...” Ох, олеле, 215
подгъват ми се коленете, миличка!
ЛИЗИСТРАТА
“... Дома ще пребивавам в целомъдрие...”
КЛЕОНИКА
“... Дома ще пребивавам в целомъдрие...”
ЛИЗИСТРАТА
“... в шафранова одежда и нагиздена...”
КЛЕОНИКА
“... в шафранова одежда и нагиздена...” 220
ЛИЗИСТРАТА
“... за да разпалвам жарът у съпруга си...”
КЛЕОНИКА
“... за да разпалвам жарът у съпруга си...”
ЛИЗИСТРАТА
“... Не ще му се отдам самичка никога...”
КЛЕОНИКА
“... Не ще му се отдам самичка никога...”
ЛИЗИСТРАТА
“... И ако той употреби насилие...” 225
КЛЕОНИКА
“... И ако той употреби насилие...”
ЛИЗИСТРАТА
“... ще се държа студено и безчувствено...”
КЛЕОНИКА
“... ще се държа студено и безчувствено...”
ЛИЗИСТРАТА
“... не ще си виря до тавана чехлите...”
КЛЕОНИКА
“... не ще си виря до тавана чехлите...” 230
ЛИЗИСТРАТА
“... и няма да лежа като лъвицата
[21]...”
КЛЕОНИКА
“... и няма да лежа като лъвицата...”
ЛИЗИСТРАТА
“... Изпълня ли я, нека пия туй нà хе...”
КЛЕОНИКА
“... Изпълня ли я, нека пия туй нà хе...”
ЛИЗИСТРАТА
“... излъжа ли, с вода да бъде чашата.” 235
КЛЕОНИКА
“... излъжа ли, с вода да бъде чашата.”
ЛИЗИСТРАТА
Заклехте ли се всички?
ВСИЧКИ
Да, заклехме се.
ЛИЗИСТРАТА
Ха жертвата сега.
(Пие.)
КЛЕОНИКА
Но само твоя дял,
за да си бъдем все така приятелки!
Подават си чашата. Далече се чуват викове.
ЛАМПИТО
Какъв е този вик?
ЛИЗИСТРАТА
Това е, казвах ви. 240
жените окупираха Акропола
Паладин. Хайде, Лампитò, отправяй се
към вас и там оправяй ваште работи,
а тези тук ни остави заложници.
Л а м п и т о излиза.
Пък ний ще идем да се срещнем с другите 245
в Акропола, за да затворим портите.
КЛЕОНИКА
Не смяташ ли, че мъжете още този час
ще ни нападнат?
ЛИЗИСТРАТА
Те не са ми грижата.
Ни огън, ни заплахи имат толкова,
че като дойдат, да разтворят портите, 250
освен при обявените условия.
КЛЕОНИКА
Кълна се в Афродита, не! Напразно ли
всесилни и проклети се наричаме?
Излизат.
Сцената се променя, сега тя представлява входа на Акропола. Отдясно влиза Х о р ъ т н а
с т а р ц и т е: всеки хорист носи на рамо дърво и гърне с огън ръка.
ПАРОД
ХОР ОТ СТАРЦИ
Върви, Дракете, бавничко, макар и да усещаш,
че те наболва рамото под тоя ствол маслинов. 255
Строфа
В живота дълъг има тъй много изненади,
че кой бе, Стримодоре, е смятал туй да чуе:
жените ни обичани, 260
бедата на къщята ни,
владеят свята статуя
[22],
завзели са Акропола,
заключили са портите
с ключалки и резета!
Но хайде към Акропола да бързаме, Филурге, 265
и нека тази пънове там в кръг да разположим.
За тях, които сториха това противно дело,
да вдигнем клада огнена, сами да ги погубим,
с единен глас, и най-напред – Ликоновата булка
[23]! 270
Антистрофа
Докле съм жив, кълна се, в лицето ще ме плюят!
И Клеомен
[24], той, който го първи завоюва,
понесе наказание, 275
той, гордият лакòнянин,
предал на мен оръжие,
потегли в дрешка скъсана,
цял кал, с лице обраснало,
некъпан шест години. 280
Сурова бе обсадата, в която бях го хванал,
с редици седемнадесет нощувах пред вратите.
На тях ли, зло за Еврипид и зло за боговете,
не ще им обуздая аз голямото нахалство?
Трофеят ми в Тетрàполис по-харно да изчезне! 285
Строфа
Остава още мъничко
да стигна до Акропола –
нагорнището, по което бързам.
И трябва да се качваме
без никакви добичета. 290
Тез две дървета рамото ми смазаха!
Но пътят е за ходене
и огънят за духане,
да не би да ми угасне тъкмо на самия край!
(Духа.)
Фу, фу!
Ох, ох, какъв е пушек! 295
Антистрофа
Херакле, царю, хвърля се
в очите от гърненцето
и като бясно куче ги захапва!
И той е огън лемноски
[25],
това е просто сигурно, 300
не би ме инак драл като със лемежи.
Бързай към Акропола
в помощ на богинята!
И кога ще ù помогнем, драги, ако не сега?
(Духа.)
Фу, фу!
Ох, ох, какъв е пушек! 305
Със божа помощ огънят е буден и живее.
Сега пък тези пънове най-първо тук ще турим.
В гърнето пръчка лозова ще сложим, ще я палнем
и след това като с таран вратата ще нападнем
и ако те, поканени, ключалките не махнат, 310
ще изгорим вратата и с дима ще ги принудим.
Да сложим тук товара си. Тю, бре, какъв е пушек!
От Самос ли стратезите дървата ще подхванат
[26]?
(Свалят пъновете.)
Най-сетне тези пънове гърба ми не измъчват.
А ти, гърненце, въглена ще трябва да разпалиш, 315
та той да палне пламъка на лозовата факла.
Победо, ти, владичице, пребъдвай с нас и нека
жените от Акропола платят за дързостта си!
(С факлите си подпалват дървата.)
Отляво влиза Х о р ъ т н а ж е н и т е. Всяка жена носи съд, пълен с вода.
ХОР НА ЖЕНИТЕ
Жени, съзирам сякаш дим и някаква пушилка,
като че огън там гори! Побързайте да идем! 320
Строфа
Лети, лети, Никодùка,
преди да пламнат Калùка
и Критùла в огъня, раздухван
от тоя противен вятър,
от тия проклети старци. 325
но се боя, че може би пристигам твърде късно.
Напълних аз ведрото си, преди да съмне още,
едвам-едвам на извора, че там една навалица, па шум, па грънци чукат се,
отвред ме блъскат робини, 330
отвред дамгосани роби,
та грабвам бързо водата
и беж към моите дружки,
които заплашва огън.
Антистрофа
Аз чух, че смахнати старци 335
понесли, сякаш за баня,
пънове със три товара тежест
към нашата градска крепост
с ужасна заплаха – викат,
жените отвратителни във въглен ще превърнат. 340
Не искам изгорени аз, богиньо, да ги видя,
а истински спасителки на Гърция и хората от войнствените лудости.
Затуй сега, златошлема
бранителко, те заеха
дома ти. Тебе на помощ 345
зова, Паладо! Със огън
подпалва ли мъж жените,
ти с нас водица принасяй.
(Забелязва Хора на старците.)
КОРИФЕЙКАТА
Я стойте! О! Какво е туй? Мъже негодни, вие! 350
Това не биха сторили почтени, честни хора!
КОРИФЕЯТ
За мене тази работа нечакана дохожда,
че гледам, женско сборище отвън на помощ иде.
КОРИФЕЙКАТА
Стъписвате се! Много ли на брой ви се видяхме?
Та вие още хилядна от нас не сте видели! 355
КОРИФЕЯТ
Хей, Федрий, ще оставим ли хей тия да ни ги дрънкат?
Защо ли в гърбовете им не счупим тия сопи?
КОРИФЕЙКАТА
И ний ще сложим наземи ведрата си, та в случай
че някой доближи ръка до нас, да ни не пречат.
КОРИФЕЯТ
Да бяхме им ударили два-три, като на Бỳпал
[27], 360
по зъбите, тогава те не биха глас издали.
КОРИФЕЙКАТА
Нà, ето ме. На удряйте! Готова съм, не мърдам!
Но друга кучка твоите яйца не ще отхапе!
КОРИФЕЯТ
Ако не млъкнеш, казвам ти, не ще дочакаш старост!
КОРИФЕЙКАТА
Ела и само пръста си допри до Стратилида! 365
КОРИФЕЯТ
С юмрук ще те размажа аз! Какво ще ми направиш!
КОРИФЕЙКАТА
Захапвам дробовете ти, изтръгвам ти червата!
КОРИФЕЯТ
Не, няма по-дълбок поет от Еврипид, той казва:
“Не е възможна друга твар, по-нагла от жената!”
КОРИФЕЙКАТА
Да вдигаме ведрата си с водата, хей, Родипа! 370
КОРИФЕЯТ
Защо, богоумразнице, с вода дошла си тука?
КОРИФЕЙКАТА
А ти, бе, гробе, с огъня? Самин ли ще се палиш?
КОРИФЕЯТ
Не, клада ще издигна и жените ще подпаля.
КОРИФЕЙКАТА
Добре, пък аз ще изгася с водата твойта клада.
КОРИФЕЯТ
Как, моят огън ще гасиш?
КОРИФЕЙКАТА
На дело ще покажа. 375
КОРИФЕЯТ
Не зная как тъй с факлата тозчас не те подпалвам!
КОРИФЕЙКАТА
Ако си с кир по себе си, сега ще те изкъпя!
КОРИФЕЯТ
Ти, мършо, мен ще къпеш, а?
КОРИФЕЙКАТА
И то като за сватба!
КОРИФЕЯТ (към един от старците)
Хей, чу ли ù нахалството?
КОРИФЕЙКАТА
Свободна съм родена!
КОРИФЕЯТ
Ще ти затворя таз уста!
КОРИФЕЙКАТА
Не си в съда, любезни! 380
КОРИФЕЯТ (към факлата си)
Я подпали косата ù!
КОРИФЕЙКАТА
Я, действувай, водичке!
(Облива стареца с вода.)
КОРИФЕЯТ
Ох, беден аз!
КОРИФЕЙКАТА
Май топло, а?
КОРИФЕЯТ
Какво ти топло! Спри, недей!
КОРИФЕЙКАТА
Поливам те да порастеш!
КОРИФЕЯТ
Изсъхнах! Треска ме тресе! 385
КОРИФЕЙКАТА
Ти носиш огън, затова ще можеш да се стоплиш.
ПЪРВИ ЕПИЗОД
Влиза един П р о б у л, съпроводен от С т р а ж а р и-с к и т и.
ПРОБУЛЪТ
Как, разцъфтя ли женската разпуснатост
с тимпанни звуци, с викове “Сабазие!”,
с Адòнисови
[28] плачове над къщите?
Тях чувах и в Народното събрание! 390
Зовеше Демострат – да иде пòврага! –
за поход към Сицилия, жена му пък:
“Ах, ах, Адòнис!” - вика
[29]. Той предлагаше
да наберем войска от закинтийците
[30],
а тя крещи от покрива, подпийнала: 395
“Оплаквайте Адòнис!” Оня божи враг
и долна личност Глупострат
[31] напираше.
И резултат е тяхната разпасаност.
ХОР НА СТАРЦИТЕ
Ами за наглостта им ако чуеше?
Ми те ни подиграха и окъпаха 400
с ведрата си, та трябва да си тръскаме
наметчиците, сякаш сме пикали в тях!
ПРОБУЛЪТ
Кълна се в Посейдон, моряка, право е!
Когато с тях и ние безобразничим,
когато на разпътство ги приучваме, 405
у тях растат подобни заключения.
Отиваме при майстора и казваме:
“Златарю, на огърлицата, правена
от тебе за жена ми, падна камъче,
когато вчера вечерта танцуваше. 410
Аз трябва да съм в Саламин по работа,
а ти, ако си по-свободен, привечер
мини край нея, постави ù камъка.”
А друг приказва тъй на обущарина,
младеж, комуто не е детска пишката: 415
“Хей, обущарю, на жена ми пръстчето
на този крак го стиска от обувката,
пък нежно е. По пладне намини към нас,
та разхлаби я, да е по-широкичка.”
И всичко туй си дава резултатите. 420
Аз, прòбулът, осигурих весларите
за флотата и трябват ми пари сега,
ала жените ми затварят портата!
но няма смисъл да стоим.
(Към един Стражар.)
Дай лостове,
за да разбия тяхното безсрамие! 425
Какво си зяпнал, глупчо?
(Към друг Стражар.)
Ами твоите
очи къде са? Гледаш все към кръчмата!
Оттам мушнете под вратите лостове,
да ги изкъртите. Оттук пък аз ще ви
помогна с лоста.
ЛИЗИСТРАТА (отваря вратата)
Нищо не изкъртвайте. 430
сама излизам. За какво са лостове?
Не лостове – тук трябва ум и размисъл.
ПРОБУЛЪТ
Така ли? Ах, мръснице! Де е стражата?
Хвани я и вържи отзад ръцете ù!
ЛИЗИСТРАТА
Макар и страж, пипни ми само пръстчето, 435
и тозчас ще се разревеш, кълна ти се!
Стражарят отстъпва.
ПРОБУЛЪТ
Как, страх те е? Я, хващай я през кръста бе!
(Към друг Стражар.)
И ти със него, връзвайте я двамата!
КЛЕОНИКА (излиза, към Стражаря)
Заклевам ти се – пипнеш ли я, стъпквам те,
така че ще изкарам и червата ти! 440
Стражарят отстъпва.
ПРОБУЛЪТ
Виж ти! червата? Де отиде другият?
Вържи я първа, като знае толкова!
МИРИНА (излиза, към третия Стражар)
Заклевам се, пипни я само с крайчеца
на пръста си, ще те бинтоват целия!
Третият Стражар отстъпва.
ПРОБУЛЪТ
Какво е туй? Де има страж? 445
(Към четвърти Стражар.)
Я дръж я таз!
Ще сложа край на вашето излизане!
ЛИЗИСТРАТА (към четвъртия Стражар)
Ако до нея доближиш, кълна ти се,
ще изпоскубя жалките ти космици!
Стражарят се оттегля.
ПРОБУЛЪТ
Ох, беден аз! Напусна ме стражаринът!
Все пак жени не ще надвият никога 450
мъже!
(Към Стражарите.)
Хей, скити, нека тръгнем заедно
във боен ред!
ЛИЗИСТРАТА
Заклевам се, ще видите,
че ние също имаме три òтреда
жени, добре въоръжени, войнствени.
ПРОБУЛЪТ
Извийте, скити, към гърба ръцете им! 455
ЛИЗИСТРАТА
Изтичайте от крепостта, съюзнички!
Тук зърноплодовинопродавачките!
Тук лукомесохлебопродавачките!
Теглете, бийте, удряйте, разбивайте,
ругойте, покажете се безсрамници! 460
Жените и Стражаритесе сбиват. Побеждават Жените.
Ха спрете, отстъпете, не плячкосвайте!
ПРОБУЛЪТ
Горкò ми! Колко ми пострада стражата!
ЛИЗИСТРАТА
А ти какво си мислеше? Робини ли
нападаш? Или мислиш, че не се гневят
жените?
ПРОБУЛЪТ
О, гневят се! И особено 465
ако наблизо нейде има кръчмица!
ХОР НА СТАРЦИТЕ
Тъй много думи, прòбуле, напразно похабени!
И тебе що ти трябваше с животни да се хващаш?
Пък знаеш, че ни дадоха една такава баня,
тъй както бяхме с дрехите, ей тъй нà, като нищо! 470
ХОР НА ЖЕНИТЕ
Пък ти ръка въз ближния не вдигай безрасъдно,
човече! А пък вдигнеш ли, със синила ще ходиш.
Че искам кротко аз да си седя като момиче,
да не задявам никого, да не обидя мравка,
но да не бъда дразнена – оса тогава ставам! 475
АГОН
ХОР НА СТАРЦИТЕ
Строфа
О Зевсе, какво да правим с тия чудовища?
Това е непоносимо, но да разследваме
откъде ни дойде туй тегло
и с какво намерение те 480
са завзели града на Кранàй,
едноскалния и непристъпен Акропол
и свещения зид!
(Към Пробула.)
Хайде, питай, не се доверявай на тях и оспорвай със всякакъв довод.
Че е срам да оставим да тъне в тъма, от небрежност, подобна постъпка. 485
ПРОБУЛЪТ
Аз желая да чуя най-първо от вас, от жените, защо тъй, за бога,
сте завзели Акропола и за какво сте му сложили тези ключалки.
ЛИЗИСТРАТА
За да пазим парите в хазната, за тях да не водите вие войната.
ПРОБУЛЪТ
За пари ли воюваме ние сега?
ЛИЗИСТРАТА
Те разбъркаха всичко в живота.
За да има Пизандър отде да краде, откъде да крадат големците, 490
ще забъркат все някаква каша. Но те са свободни да правят каквото
си поискат. Парите обаче от днес те не ще могат вече да пипнат.
ПРОБУЛЪТ
И какво ще направиш?
ЛИЗИСТРАТА
Ти питаш това? За парите ще мислят жените.
ПРОБУЛЪТ
За парите ще мислите вие?
ЛИЗИСТРАТА
Че как? Нещо лошо в това да съзираш?
Че нали и с парите дома въобще разполагаме също тъй ние? 495
ПРОБУЛЪТ
То не е все едно.
ЛИЗИСТРАТА
Как не е все едно?
ПРОБУЛЪТ
За войната ни трябват парите.
ЛИЗИСТРАТА
Да, но, първо, не трябва да има война.
ПРОБУЛЪТ
Че как инак ще бъдем спасени?
ЛИЗИСТРАТА
Ние вас ще спасяваме.
ПРОБУЛЪТ
Вие ли?
ЛИЗИСТРАТА
Да, точно ние.
ПРОБУЛЪТ
Това е ужасно.
ЛИЗИСТРАТА
И ще бъдеш спасен, ако даже не щеш!
ПРОБУЛЪТ
То е страшно!
ЛИЗИСТРАТА
Това те ядосва,
ала въпреки всичко ще бъде!
ПРОБУЛЪТ
Но не, не е право, кълна се в Деметра. 500
ЛИЗИСТРАТА
Ти ще бъдеш спасен, драги.
ПРОБУЛЪТ
Няма защо!
ЛИЗИСТРАТА
Още повече трябва тогава.
ПРОБУЛЪТ
Но отде накъде ще се грижите вий как ще бъде с мира и войната?
ЛИЗИСТРАТА
Ще ти кажем.
ПРОБУЛЪТ
Добре, но по-бързо кажи, да не почна с това!
(Показва юмрук.)
ЛИЗИСТРАТА
Не, ти слушай,
постарай се да сдържаш ръцете си.
ПРОБУЛЪТ
Да, но не мога, че много е трудно
да ги сдържам при яд.
КЛЕОНИКА
Е, добре, затова пък ще има да плачеш на воля.505
ПРОБУЛЪТ
Ти на себе си, бабичко, кряскай това!
(Към Лизистрата.)
Ти кажи ми!
ЛИЗИСТРАТА
Така и ще сторя.
През началното време на тази война търпеливо понасяхме ние
с мъдростта си естествена всичко това, дето правехте вие, мъжете.
Вий не давахте даже да гъкнем пред вас. Не харесвахме вашето дело.
Ала всичко долавяхме твърде добре и често, седейки дома си, 510
ние слушахме как по-големи неща решавате просто погрешно.
И тогава, макар и със болка в сърце, ние питахме все пак с усмивка:
“Е, какво сте решили относно мира да се впише на плочата днеска
пред народа от вас?” – “Ами тебе какво те засяга? – отвръща съпругът. –
Я ти там да мълчиш!” И аз млъквах тогаз.
КЛЕОНИКА
Аз пък нивга не съм му мълчала.515
ПРОБУЛЪТ
И си яла дърво, че не щеш да мълчиш.
ЛИЗИСТРАТА
И аз лично замлъквах тогава.
И така научавахме ден подир ден, че все по-зле редите нещата.
И запитвахме: “Мъжо, как може така да постъпвате толкова тъпо?”
Той погледне под вежди и каже ми тъй, да си гледам къделята, инак
ще ми пати жестоко главата, а тя, “войната, е работа мъжка
[32] 520”.
ПРОБУЛЪТ
И добре ти е казвал, заклевам се в Зевс.
ЛИЗИСТРАТА
Как добре ми е казвал, глупако,
щом не можем дори със уместен съвет да поправим погрешната сътпка?
И когато ви чувахме и насред път да говорите вече открито:
“Не остана в страната ни мъж!” – “Да, така, не остана” – отвръщаше втори,
ние твърдо решихме тогаз да спасим с усилия дружни Елада, 525
като викнем отвсякъде всички жени. и какво трябва тук да се чака?
Ако вие поискате харен съвет да изслушате и да мълчите,
както ние мълчахме и слушахме, знам, ще успеем и вас да поправим.
ПРОБУЛЪТ
Вие нас ли? Ужасно! За мене това са неща нетърпими.
ЛИЗИСТРАТА
Мълчи, де!
ПРОБУЛЪТ
Как, пред тебе, проклетнице, аз да мълча? да мълча пред жена с покривало530
на главата ù
[33]? Не и не! По-добре смърт!
ЛИЗИСТРАТА
Е, добре, ако то ти е пречка,
нà, вземи покривалото, ето го, дръж,
забради си главата сас него ей тъй,
след това замълчи.
И вземи тая кошничка също. 535
След това препаши се, къделя преди
и си дъвкай бакла,
а войната е работа женска!
ХОР НА ЖЕНИТЕ
Дръпнете се от кофите, жени, така и ние
на своите приятелки да можем да помогнем. 540
Антистрофа
Не ще се нивга уморя от танците,
не ще сломи умора коленете ми.
Предприела бих всичко с тях,
с доблестта им, дарени са те
със характер, със прелест, с кураж, 545
със разумност и чувство патриотично,
съчетано със ум.
Най-мъжествената измежду всички жени, дъщеря на парлива коприва,
хайде, смело пристъпвай, не свеждай глава. Че сега вее вятър попътен.550
ЛИЗИСТРАТА
Ако Ерос, най-сладкият бог, ако тя, Афродита, родената в Кипър,
надарят с привлекателност наште гърди и бедрата ни с прелест, а после
предизвикат в мъжете раздираща страст и криваци навирени, вярвам,
че ще бъдем наричани някога вред по Елада “жени мироноски”.
ПРОБУЛЪТ
Че какво ще направите?
ЛИЗИСТРАТА
Първо това – ще ги спрем по пазара да ходят555
със оръжия и да лудеят.
КЛЕОНИКА
Да, аз се кълна в Афродита от Пафос.
ЛИЗИСТРАТА
А сега и сергиите със зеленчук, и сергиите с грънци обхождат
из пазара в ръцете с оръжие те, като бесни жреци корибанти
[34].
ПРОБУЛЪТ
Тъй приляга, кълна се, на храбри мъже.
ЛИЗИСТРАТА
И все пак е работа смешна,
във ръката му щит и горгона, пък виж, на пазара купува хамсийки. 560
КЛЕОНИКА
Вярвай бога, видях как един офицер със такава хе грива на шлема,
яхнал коня си, туря във медния шлем каша бобена от една баба.
Друг един пък, тракиец
[35], същински Терей, заразмахал там копие, плаши
продавачка на сухи смокини и тъй със смокини добре се натъпква.
ПРОБУЛЪТ
Как ще можете вие да сложите край на това тъй дълбоко разтройство 565
във страната и турите ред и закон?
ЛИЗИСТРАТА
Много просто!
ПРОБУЛЪТ
Но как? Покажи ми.
ЛИЗИСТРАТА
Както прежда вълнена, щом като тя е заплетена, хващаме, тъй хе,
па обърнем оттук, па обърнем оттам и така ù намираме края.
Та по същия начин и тази война, ако нам позволят, ще разнищим –
чрез посолства насам, чрез посолства натам ще развържем големия възел. 570
ПРОБУЛЪТ
Значи, смятате с вълна, с вретена, с конци да поставите край на ужасно
положение? Тъй ли? Глупачки сте вий!
ЛИЗИСТРАТА
То и вие да имахте разум,
нашта вълна за вас би била образец да редите делата държавни.
ПРОБУЛЪТ
Как така? Я да видя?
ЛИЗИСТРАТА
Сторете така, както правят със овчето руно,
изперете най-първо нечистия пласт на града, след това, връз леглото, 575
отстранете със сопи голямата сган негодяи, махнете осила,
а които се струпват един върху друг и които, сплъстени, към служба
се стремят, разчешете на своя дарак и главите им смело режете.
Съберете тогава в своя панер всенародната воля за благо
като смесите всички – метеки
[36] 580, дори чужденци, но приятели наши,
и длъжниците даже на нашта хазна поставете при всичките други.
И, заклевам се в Зевса, онез градове, основани от наши земляци,
нека смятаме всички, че те са за нас като вълнени малки къдели
тук и там по света. И от всичките тях, като хванем надлежните нишки,
да ги водим насам и да ги съберем във едно и така да направим 585
хей такова голямо, голямо кълбо за народната хубава дреха.
ПРОБУЛЪТ
Но не е ли ужасно по този въпрос да говорят за прежди и сопи
те, които не знаят какво е война?
ЛИЗИСТРАТА
Не, проклетнико, ние я носим
даже двойно и повече тази война. Ние раждаме, парво и второ,
и войници провождаме своите деца...
ПРОБУЛЪТ
Я мълчи, не припомняй бедите! 590
ЛИЗИСТРАТА
... после, тъкмо когато е време за нас да се радваме на младостта си,
ние лягаме сам-сами, че е война. Но за нашето да не говоря,
просто страдам за толкова млади жени, които стареят дома си!
ПРОБУЛЪТ
Че мъжете, и те не стареят ли, ха?
ЛИЗИСТРАТА
О, това не е същото нещо!
Ще се върне мъжът, и макар побелял, се оженва за младо момиче, 595
а пък женската младост е кратка и щом я изпусне един път жената,
вече никой не ще я поиска, и тя си седи и сама си врачува.
ПРОБУЛЪТ
Да, но оня, комуто все още държи...
ЛИЗИСТРАТА
Ами ти какво чакаш, защо не умреш?
Има още места. Ще си купиш ковчег. 600
А пък питката медена имаш от мен.
Дръж, тури си венец на главата.
КЛЕОНИКА
Хайде, вземай от мене и тези неща.
МИРИНА
Ала хайде, сложи си и този венец.
ЛИЗИСТРАТА
Що ти трябва, що чакаш? ха в лодката влез, 605
че те вика Харòн,
а пък ти го забавяш да тръгне!
ПРОБУЛЪТ
Не е ли страшно, че пострадах толкова?
Но аз отивам право при колегите,
тъй както съм, за да узнаят хала ми. 610
(Излиза.)
ЛИЗИСТРАТА (след него)
Аха, ще клеветиш: “Не ме погребаха!”
добре тогава, знай, че рано другиден
от нас ще имаш погребално ядене.
Излиза с К л е о н и к а и М и р и н а.
ПАРАБАЗА
ХОР НА СТАРЦИТЕ
Строфа
Който е човек свободен, той не може днес да спи.
Ха, мъже, да се подготвим и въпроса да решим. 615
Чини ми се, тук мирише вече
на въпрос значителен и важен,
и особено надушвам Хипиевия режим
[37].
И ужасно се боя, че лаконци може би 620
са се насъбрали тук и че заедно с Клистèн
са подбудили жените богоненавùстни днес
и заплата, и пари подло да ни присвоят.
Пък аз от тях живеех. 625
Срам голям е те да дават ум и разум на града,
те, жените, да бърборят за война, за бронзов щит,
още – да ни помиряват със спартанските мъже,
у които няма вярност, вълци зинали са те!
Туй кроят, зa да наложат своята тиранска власт. 630
Но над мен не ще тиранстват, аз съм буден и нащрек,
тъй че ще си нося меча, в клонче миртово прикрит.
На площада ще заставам редом с Аристогитòн
[38],
цял в оръжие, хей тъй нà. Може да се случи тъй,
че на бабата проклета да разбия челюстта. 635
Антистрофа
ХОР НА ЖЕНИТЕ
Родната ти майка няма да познае своя син!
Ала, мили баби, хайде плащовете да свалим.
(Свалят плащовете си.)
Ние, драги граждани, ще кажем
работи, полезни за града ни.
С право, че ме е възпитал в изобилие, в разкош. 640
та на седем годин аз везах пеплоса свещен,
а на десет като бях, млях Атùнино брашно,
в дреха от шафран играех “мечка” на Браврòнов ден! 645
Вече хубава мома, канефорка бивах аз
с огърлица от смокви.
Как, не бива ли да давам благ съвет на своя град?
Ако съм жена родена, грях голям ли е това,
щом ви по-добре съветвам в настоящия момент? 650
С чест дълга си изпълнявам: аз ви раждам синове.
Вие, клети старци, в нищо не участвате. Делът,
вам оставен от дедите, от персийските войни,
вие го изразпиляхте и не внесохте ни грош,
та дори опасност има да загинем пак от вас. 655
Затова недейте гъква! Ако пък ме разгневиш,
с тази дървена обувка ти разбивам челюстта!
ХОР НА СТАРЦИТЕ
Строфа
Е, това не е ли дързост,
връх на дързостта? Изглежда,
работата се разраства! 660
Всеки, който си го има, трябва да се защити.
Хайде, плащове свалете, всички, че мъжът на мъж
трябва само да мирише, не да бъде омотан.
ха да тръгнем босоноги ние, дето
Нека пак се подмладим, нека пак се окрилим,
нека нашите тела старостта отхвърлят! 670
Ако някой им отстъпи, ако пръст им подаде,
те не ще пропуснат нищо с жилавите си ръце –
те ще постороят и флота, ще се бият по море,
също като Артемизия върху нас ще връхлетят. 675
Ако на коне обърнат, просто свършено е с нас.
Че ездачка е жената и на коня се крепи,
той лети, а тя не пада – амазонките поглеж,
както ги рисува Мùкон в конна битка със мъже
[40].
Не, ще трябва да ги хванем и на всички до една
да затегнем вратовете във продупчено дърво. 680
ХОР НА ЖЕНИТЕ
Антистрофа
Слушай, ако ме ядосаш,
бясната свиня развързвам
и ще сторя тъй, че днеска
целия квартал ще викаш, докато ти тегля бой. 685
Но, жени, и ние бързо нека се разсъблечем
и така да замиришем на разсърдени жени.
Ха да дойде, който ще, та вече нивга
да не хапне ни бакла, ни чесън!
дума зла да кажеш само – аз пламтя от гняв! – тогаз 690
както бръмарът орела – от яйца ще те лиша
[41]!
А за вас не ме е грижа – жива да е Лампитò 695
и Исмения от Тива, благородната жена!
Седем пъти да гласуваш, пак безсилен ще си ти,
ти, нещастнико, омразен на съседите и нам!
Нà, и вчера: на Хеката аз уреждам тържество, 700
от съседите поканвам хубаво добро дете,
дружка на децата мои, беотийска красота,
но по твоите закони път не бе ù разрешен.
И законите си няма да ги спрете вий, преди
да ви швирнат за краката и главата ви строшат. 705
ВТОРИ ЕПИЗОД
ХОР НА ЖЕНИТЕ
(към Л и з и с т р а т а, която излиза от крепостта)
Царице на делата и на плана ни,
защо излизаш мрачна от покоите
[42]?
ЛИЗИСТРАТА
Жени ужасни! С ум и поведение
ме карат да блуждая в отчаяние!
ХОР НА ЖЕНИТЕ
Какво говориш, какво говориш? 710
ЛИЗИСТРАТА
Самата правда, самата правда!
ХОР НА ЖЕНИТЕ
Какво, кажи на своите приятелки.
ЛИЗИСТРАТА
Да кажа – срамно, да мълча пък – тягостно
[43]!
ХОР НА ЖЕНИТЕ
Не крий от мен какво ни се е случило.
ЛИЗИСТРАТА
Лудеем за мъже – най-кратко казано. 715
ХОР НА ЖЕНИТЕ
О Зевсе!
ЛИЗИСТРАТА
Що викаш Зевса? Да, такъв е халът ни!
Аз нямам сили да ги сдържам повече
далече от мъжете им – разбягват се.
Една залавям – разширява отвора 720
в стената откъм пещерата Пàнова
[44],
там друга се заспуската със мàкара,
а трета просто хукнала. Една дори
аха да литне връз врабец към къщата
на Орсилох, женкаря, но изтеглих я 725
тъй, за косите. Все измислят поводи
да идат вкъщи. Ей, една, задава се!
Хей, ти, къде?
ПЪРВА ЖЕНА
Дома отивам, нужно е.
Дома си имам тънка вълна, милетска
[45],
молците ще я поядат. 730
ЛИЗИСТРАТА
Какви молци?
Я връщай се!
ПЪРВАТА ЖЕНА
Ще дойда бързо, моля те,
да я разстеля само на постелята
[46]!
ЛИЗИСТРАТА
Не я разстилай, не отивай никъде.
ПЪРВАТА ЖЕНА
И да отиде вълната?
ЛИЗИСТРАТА
Щом нужно е...
ВТОРА ЖЕНА
Ох, аз, нещастна, аз, нещастна, ленът ми 735
дома стои нечистен!
ЛИЗИСТРАТА
Ето другата,
за своя лен нечистен тя пък тръгнала!
Върни се тук!
ВТОРАТА ЖЕНА
Заклевам се в Зорницата,
изтупвам го и се завръщам този миг.
ЛИЗИСТРАТА
Недей, недей го тупа. Че започнеш ли, 740
и друга ще поще да прави същото.
ТРЕТА ЖЕНА
О, забави туй раждане, Илùтия,
догде намеря кътче подобаващо.
ЛИЗИСТРАТА
Какви ги дрънкаш?
ТРЕТАТА ЖЕНА
Предстои ми раждане!
ЛИЗИСТРАТА
Не беше вчера бременна!
ТРЕТАТА ЖЕНА
Но днеска съм. 745
По-бързо ме пусни при акушерката
дома да ида, Лизистрато.
ЛИЗИСТРАТА
Приказки!
(Опипва я.)
Туй, твърдото, какво е?
ТРЕТАТА ЖЕНА
Мъжка рожба е.
ЛИЗИСТРАТА
Кълна се в Афроидта, не! Изглежда ми
метално, кръгло нещо. Но ще видя аз. 750
Хитрушо! Взела шлема на богинята
[47]и – бременна!
ТРЕТАТА ЖЕНА
Наистина съм бременна.
ЛИЗИСТРАТА
А туй защо го носиш?
ТРЕТАТА ЖЕНА
Ако болките
започнат в крепостта, да влязат в шлема и
да си родя, тъй както прави гълъбът. 755
ЛИЗИСТРАТА
Какво говориш? Предлог! Ясна работа!
На шлема ти рожден ден ще празнуваме!
ТРЕТАТА ЖЕНА
Но аз да спя не мога на Акропола –
видях свещената змия пазителка
[48]!
ЧЕТВЪРТА ЖЕНА
Пък мен ме умориха кукумявките 760
с безсъние, с безспирно кукумявчене.
ЛИЗИСТРАТА
Глупачки, стига с тия празни приказки!
Желаете мъжете си!
(Към една от жените.)
А смяташ ли,
че те не ни желаят? Зная, тежки са
нощите им. Но дръжте се, приятелки, 765
и потърпете още – още мъничко.
Ще победим според едно пророчество,
ако сме дружни. Ей това пророчество...
ТРЕТАТА ЖЕНА
Кажи, какво говори то?
ЛИЗИСТРАТА
Мълчете, де!
(Чете.)
“Ластовици когато съберат се на едно място, 770
бягайки от папуняци и пренебрегвайки члена,
до-ще на мъките краят и долното горно ще стори
Зевс Гръмовержецът...”
ТРЕТАТА ЖЕНА
Значи, ние ще бъдем отгоре?
ЛИЗИСТРАТА
“Но разделят ли се те и с крила се издигнат нагоре,
за да напуснат свещения храм, вече никоя птица 775
няма да бъде такава развратна в очите на всички.”
ТРЕТАТА ЖЕНА
О, богове! Тъй ясно предсказание!
ЛИЗИСТРАТА
Във тежката беда да не униваме,
а да се върнем! Срамено е, приятелки,
сами да предадем това пророчество. 780
Влизат в крепостта.
ХОР НА СТАРЦИТЕ
Строфа
Приказка желая да ви кажа,
в детските години съм я слушал.
Живял
момък млад, Мелàнион се викал, 785
бягал той от брак и стигнал в пустош,
в горите обитавал
и там си хващал зайци,
като изплитал мрежи, 790
а пък и кучи имал.
От омраза към жените вече вкъщи не дошъл.
Тъй бил отвратен от тях! А не по-малко 795
от този мъж ги мразим ние, мъдрите.
СТАРЕЦ
Бабичко, целувка дай...
ЖЕНА
Ще те просълзя без лук!
СТАРЕЦЪТ
И с ритник ще те даря.
ЖЕНАТА
Ей, че много си космат! 800
СТАРЕЦЪТ
Ами Миронид, и той
бе вълнат и чернодупест –
ужас бе за враговете,
като Формиóн.
ХОР НА ЖЕНИТЕ
Антистрофа
Приказка и аз ще ви разкажа 805
в отговор на приказката ваша.
Живял
някакъв си Тùмон, сам, бездомен,
бил се скрил сред непристъпни тръне, 810
изъднка бил на ада.
Та ето, Тùмон
напуснал от омраза
хората, като прокълнал страшно подлите мъже. 815
Тъй ужасно мразел той мъжете подли,
а на жените бил приятел истински. 820
ЖЕНАТА
Искаш удар в челюстта?
СТАРЕЦЪТ
Не, о, не, обзе ме страх.
ЖЕНАТА
Ами да ти дам ритник?
СТАРЕЦЪТ
Ще ти видя онова.
ЖЕНАТА
Но не ще го видиш ти – 825
нищо, че съм стара баба –
окосмено! Не, горено
с лампичка е то.
ТРЕТИ ЕПИЗОД
Л и з и с т р а т а излиза от крепостта.
ЛИЗИСТРАТА
Ехей, ехей, жени, към мене, бързайте
насам!
Събират се няколко Ж е н и, сред тях е и М и р и н а.
ЖЕНА
Какво? Що значат тези викове? 830
ЛИЗИСТРАТА
Мъж виждам, мъж, обезумял, задава се,
готов за Афродитините òбреди!
ЖЕНА
Царице кипърска, китерска, пафоска
[49],
върви по пътя, който си подхванала!
ЖЕНАТА
Но де е той?
ЛИЗИСТРАТА
При храма на Деметра е. 835
ЖЕНАТА
Да, вярно, виждам някого. Но кой ли е?
ЛИЗИСТРАТА
Я гледайте. Познава ли го някоя?
МИРИНА
Да, аз го знам. Кинезий, моят мъж е той.
ЛИЗИСТРАТА
Е, ти сега печи го, преобръщай го,
прави се, че го искаш, ала не докрай,
и позволи му всичко, с изключение 840
на туй, в който посветихме чашата.
МИРИНА
Добре, бъди спокойна.
ЛИЗИСТРАТА
А самата аз
оставам с тебе тука и двете заедно
ще го въртим на бавен огън. Тръгвайте.
Ж е н и т е излизат. Влиза К и н е й з и й. Придружава го Р о б,
който носи Д е т е.
КИНЕЗИЙ
Ох, беден аз! Какви са спазми! Опнат съм 845
като на колело за изтезание!
ЛИЗИСТРАТА
Хей, кой е оня там, отсам от стражата?
КИНЕЗИЙ
Аз.
ЛИЗИСТРАТА
Мъж?
КИНЕЗИЙ
Да, мъж.
ЛИЗИСТРАТА
Тогава бързо махай се!
КИНЕЗИЙ
Коя си, че ме гониш ти?
ЛИЗИСТРАТА
Дневалната.
КИНЕЗИЙ
Тогава ми викни Мирина, моля те!
ЛИЗИСТРАТА
Мирина да ти викна? Я! Че кой си ти? 850
КИНЕЗИЙ
Съпругът й, Кинезий пеонидецът
[50].
ЛИЗИСТРАТА
О, драги, добър ден. добре познато е
сред нас и не незнайно ти е името.
Жена ти – вечно ти си на устата й. 855
Яйце ли вземе, ябълка ли – “Де да е
Кинезий!” – казва.
КИНЕЗИЙ
Богове!
ЛИЗИСТРАТА
Наистина,
кълна се в Афродита! Заговорим ли
случайно за мъже, отсъжда тутаски,
че пред Кинезий грош не струват другите! 860
КИНЕЗИЙ
Добре, върви, викни я.
ЛИЗИСТРАТА
А какво ще ми
дадеш?
КИНЕЗИЙ
Това, ако желаеш, бога ми!
(Посочва към члена си.)
Туй имам, и каквото имам, давам го.
ЛИЗИСТРАТА
Добре, ще сляза да я викна.
(Излиза.)
КИНЕЗИЙ
Бързай, де!
Не чувствам нищо радостно в живота си, 865
откакто тя домът ми е напуснала.
Не ми се влиза вкъщи, всичко, мисля си,
е празно вътре. Седна ли за ядене,
безвкусно ми е. Тук ми е надървено.
МИРИНА (излиза от крепостта;
назад към Лизистрата)
Обичам го, да, да, но любовта ми той 870
отхвърля! Та при него не ме викайте!
КИНЕЗИЙ
Защо така, Мириничке, най-сладичка?
Слез долу.
МИРИНА
Не, кълна се, невъзможно е.
КИНЕЗИЙ
Мирина, аз те викам тук, не слизаш ли?
МИРИНА
Ти викаш! За какво съм ти притрябвала? 875
КИНЕЗИЙ
Как за какво? Но аз не мога повече!
МИРИНА
Аз тръгвам.
КИНЕЗИЙ
Не, не, чуй поне синчето ни.
(Към Детето.)
Ей, мъничкото, я повикай мамичка.
ДЕТЕТО
Мамичко, мамичко, мамичко!
КИНЕЗИЙ
Какво ти е? не жалиш ли детето си? 880
Шест дена е немито и некърмено.
МИРИНА
Така е, аз го жаля, но баща му е
безгрижен.
КИНЕЗИЙ
При детето слез, нещастнице!
МИРИНА
Какво да правя? Слизам! Туй е майката!
(Слиза.)
КИНЕЗИЙ (тихо)
На мене ми се чини, че е станала 885
по-млада и по-нежен й е погледът.
И като ми се дърпа и ми важничи
страстта ми се разпалва още повече.
МИРИНА (взема Детето)
О, сладичко детенце на проклет баща,
да те целуна, сладкото на мамичка! 890
КИНЕЗИЙ
Защо постъпваш тъй и слушаш другите
жени, зла жено? Мъчиш ме и себе си
терзаеш.
(Иска да я прегърне.)
МИРИНА
Отдръпни от мен ръката си.
КИНЕЗИЙ
Нещата, мойта, твоята покъщнина,
захвърляш...
МИРИНА
Хич не ме е грижа, казвам ти. 895
КИНЕЗИЙ
Не те е грижа, значи, че кокошките
разнасят плетивото ти?
МИРИНА
Заклевам се!
КИНЕЗИЙ
Тъй дълго Афродитините òбреди
не изпълняваш! Хайде, ще се върнеш ли?
МИРИНА
Аз – не, доде не се споразумеете 900
и свършите войната.
КИНЕЗИЙ
Е, щом нужно е,
и туй ще сторим.
МИРИНА
Е добре, щом нужно е,
ще дойда. Но сега ще спазвам клетвата.
КИНЕЗИЙ
Ела за малко да си легнем заедно.
МИРИНА
О, не, макар че, казвам ти, обичам те! 905
КИНЕЗИЙ
Обичаш ме? Тогаз легни, Мириничка!
МИРИНА
Какъв си смешен! Тук ли, пред детето ли?
КИНЕЗИЙ
Не, не!
(Към Роба.)
Манèс, носи във къщи малкия.
М а н е с излиза.
(Към Мирина)
Детето ни не пречи вече, виждаш ли?
Не ще ли легнеш?
МИРИНА
Но къде, нещастнико, 910
ще го направиш?
КИНЕЗИЙ
В пещерата Пàнова.
МИРИНА
И как ще вляза чиста пак в Акропола
[51]?
КИНЕЗИЙ
О, лесно е, измиваш се в Клепсидрата
[52].
МИРИНА
Да изменя на клетвата си, клетнико?
КИНЕЗИЙ
Греха поемам. Не мисли за клетвата. 915
МИРИНА
Ще донеса легленце.
КИНЕЗИЙ
Не, ненужно е.
Добре е на земята.
МИРИНА
Не, заклевам се,
макар и лош, не те оставям нàземи.
(Излиза.)
КИНЕЗИЙ
Жена ми ме обича, много ясно е!
МИРИНА (връща се, носи легло)
Нà, лягай бързо. Аз си свалям дрехите. 920
но пусто, трябва и рогозка някаква!
КИНЕЗИЙ
Защо рогозка? Няма нужда.
МИРИНА
Срамно е
тъй просто върху ремъци.
КИНЕЗИЙ
Целувка дай.
МИРИНА
Нà, ето.
(Излиза.)
КИНЕЗИЙ
Ах-ах-ах! по-скоро, връщай се!
МИРИНА (носи рогозка)
Рогозка! лягай, аз си свалям дрехите. 925
но пусто да е, трябва ти възглавница!
КИНЕЗИЙ
На мен не трябва.
МИРИНА
Мен ми трябва, бога ми.
КИНЕЗИЙ
Ще ми гощаваш тоя по Херакловски
[53]!
МИРИНА (носи възглавница)
Стани, вдигни се! Вече всичко имаме.
КИНЕЗИЙ
Да, всичко. Тук ела сега, съкровище! 930
МИРИНА
Нà, свалям сутиена си. Добре помнù
да не излъжеш, че ще преговаряте!
КИНЕЗИЙ
Кълна се, да умра!
МИРИНА
Завивка нямаме!
КИНЕЗИЙ
Завивка ми не трябва, искам клатене!
МИРИНА
Не бой се, ще го имаш. Ида ей сега. 935
(Излиза.)
КИНЕЗИЙ
Ох, ще ме умори с одеалата си!
МИРИНА (връща се)
Ха, изправи се!
КИНЕЗИЙ
Виждаш ме, изправен съм!
(Показва члена си.)
МИРИНА
Парфюм да искаш?
КИНЕЗИЙ
Не, не ща, заклевам се!
МИРИНА
Пък аз ще донеса, кълна се, щеш не щеш!
(Излиза.)
КИНЕЗИЙ
Дано да се разлее, Зевсе, господи! 940
МИРИНА (връща се)
Я протегни ръка, вземи, натъркай се.
КИНЕЗИЙ
Не ми се нрави, вярвай ми, парфюмът ти –
за бавене, а не за забавление!
МИРИНА
Ох, бедна аз, донесла съм ти рòдоски
[54]!
КИНЕЗИЙ
Добър е, дай го тук, проклета!
МИРИНА
Глупости! 945
(Излиза.)
КИНЕЗИЙ
Проклет да бъде, който пръв парфюм е
варил!
МИРИНА (връща се)
Вземи стъклото!
КИНЕЗИЙ
Да, но друго аз
държа. Жестока, лягай, нищо повече
не ми носи!
МИРИНА
Така ще сторя, вярвай ми.
Събувам си сандалите. но, миличък, 950
гласувай за мира.
(Избягва.)
КИНЕЗИЙ
Това е сигурно.
(Вижда, че Мирина е избягала.)
Жена ми ме унищожи, погуби ме,
и като ме остави гол, отиде си!
Що да сторя? Коя да нагъна сега?
Най-прекрасната, ето, ме изигра! 955
Ами как ще отглеждам детето си аз?
Намери ми отнейде бавачка!
ХОР НА СТАРЦИТЕ
О, злочести човече, в ужасна беда
се измъчва измамена твоята душа! 960
И аз ти съчувствам, ох, ох!
Кой ли бъбрек би мòгъл да го понесе,
и коя ли душа, и кои ли яйца,
кой ли кръст, кой ли надървен член,
като няма сега 965
рано сутрин какво да изклати?
КИНЕЗИЙ
О, Зевсе, какъв ужасен гърч!
ХОР НА СТАРЦИТЕ
Ей това е, това ти направи тя,
тая толкова подла, тъй долна жена!
КИНЕЗИЙ
Не, кълна се – най-мила, най-сладка жена! 970
ХОР НА СТАРЦИТЕ
Как тъй мила? Мръсница, мръсница е тя!
Да можеш, подобно на купче сено,
да я свиеш на топка, да завъртиш
във големия вятър, във вихъра див, 975
да я носиш след туй,
а пък тя към земята да се понесе
и така изведнъж
на члена ти да се надене!
ЧЕТВЪРТИ ЕПИЗОД
Пристига един С п а р т а н с к и г л а ш а т а й.
СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
Къде е тук атùнската герузия
[56], 980
пританите къде са? Нося новости.
Влиза един атински П р и т а н.
ПРИТАНЪТ
Но кой си ти? Човек ли си, магаре ли?
СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
Кълна се в двете божества
[57], вестител съм,
дойдох от Спарта, за да преговаряме.
ПРИТАНЪТ
А носиш под наметката си копие! 985
СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
Кълна се в Зевса, не!
ПРИТАНЪТ
Постой, не се върти.
Какво ти се надига плащът? Кила ли
от пътя си получил?
СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
Не, побъркан е,
кълна се в Кàстор!
ПРИТАНЪТ
Щръкнал си, негоднико!
СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
Кълна се в Зевс! Недей приказва глупасти! 990
ПРИТАНЪТ (сочи члена му)
А туй какво ти е?
СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
Спартански жезъл е.
ПРИТАНЪТ (към члена си)
Тогаз и туй е жезъл за спартанците!
Аз зная всичко. Говорù ми истина.
Та как вървят нещата у спартанците?
СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
И Спарта, и съюзниците – всички са 995
с навирени, та трябват ни отдушници.
ПРИТАНЪТ
Отде ви сполетя това нещастие?
От Пан ли?
СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
Не, от Лампитò по моему.
Тя почна, после до една спартанските
жени, като по някакво решение, 1000
отказваха да дават на мъжете си.
ПРИТАНЪТ
И как сте?
СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
Мъка! Из гръда приведени
се мъкнем, като че ли носим лампички.
Жените не ни позволяват с прът дори
да ги допрем, преди с единодушие 1005
да сключим мир навред, по цяла Гърция.
ПРИТАНЪТ
Това е общо женско съзъклятие,
разбирам го едва сега. Но колкото
по-бързо можеш, известни – посланици
за мир да се изпратят с пълномощия. 1010
А аз ще настоя в Съвета членове
да избере, като покажа члена си.
СПАРТАНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ
Отлитам. Ти говориш възхитително!
С п а р т а н с к и я т г л а ш а т а й и П р и т а н ъ т излизат.
КОРИФЕЯТ
Звяр, по-страшен от жената, няма нийде по света.
Нито огън, ни пантера нагла с нея ще сравниш. 1015
КОРИФЕЙКАТА
Ти го знаеш, ала все пак обявяваш ми война,
а пък би могъл да имаш в мене, глупчо, здрав другар.
КОРИФЕЯТ
Злобата ми към жените няма никога да спре!
КОРИФЕЙКАТА
Щом желаеш, тъй да бъде! Ала аз не искам гол
да те гледам. Погледни се, предизвикваш само смях! 1020
Я постой да ти помогна плаща си да облечеш.
КОРИФЕЯТ
А, това, кълна се в Зевса, го направихте добре.
Обладан от бясна ярост, аз го хвърлих преди миг.
КОРИФЕЙКАТА
Най-напред – на мъж приличаш, след това – не будиш смях.
Да не беше ме разсърдил, бих извадила с ръка 1025
животинчето, което виждам в твоето око.
КОРИФЕЯТ
Значи, то ме дразни толкоз? Ето пръстена ми, нà
[58]!
Ха тогава извади го, после ми го покажи.
То окото ми отдавна дразнеше, кълна се в Зевс.
КОРИФЕЙКАТА
Хубаво, ще го ноправя. ала ти си мъчен мъж. 1030
Ей, какво голямо нещо, Зевсе! Ама че комар!
Виждаш ли го? Я! Навярно от Трикòритос
[59] е той.
КОРИФЕЯТ
Вярвай, много ми услужи! Как ме беше задълбал!
И сега, като се махна, буйни сълзи ми текат.
КОРИФЕЙКАТА
Хайде, аз ще те изтрия, нищо, че си много лош, 1035
и ще те целуна.
КОРИФЕЯТ
Не, де!
КОРИФЕЙКАТА
И да щеш, и да не щеш!
КОРИФЕЯТ
Хайде, пòврага вървете, че ласкателки сте вий!
Правилно, съвсем не лошо поговорката гласи:
„Лошо ни е с тия чуми, ала и без тях е зле!”
Хайде, мир със тебе сключвам и от днеска занапред 1040
зле към вас не ще постъпвам, ни от вас ще патя зло.
Ха сега, събрани вкупом, нека песен заредим!
ХОР (към публиката)
Строфа
Хора, ние се не готвим
тук за някой сънародник
лоша дума да речем,
а обратно: да говорим и да вършим все неща 1045
хубави, че вече стигат настоящите беди.
Нека тук всеки мъж и жена обяви, 1050
ако трябват им парици,
аок искат две-три мини –
вътре има,
пък и ние сме с кесии.
Ако пък настане мир, 1055
този, който взема заем
днес от мене,
няма да ми върне заема.
Антистрофа
Смятаме на пир да викнем
гости каристùйци
[60], люде
много харни и добри.
Има от чорбата, имах и заклах едно прасе, 1060
за да вкусите от него прясно хубаво месо.
Та елате затуй у дома. Сутринта 1065
ще отидете на баня
със децата си, а после,
влезте вътре,
никого недейте пита,
а вървете все напред,
сякаш че сте у дома си, 1070
с бодра стъпка
и намирате... заключено!
Ала ето спартанците идат насам, те пристъпват с бради до земята,
та би рекъл, че техните едри бедра са затворени в кочина свинска.
Спартанци, първо приемете поздрави,
а след това кажете как се чувствувате. 1075
ЕДИН СПАРТАНЕЦ
Какво ще ви говорим дълги приказки?
Вий можете да разберете хала ни.
ХОР
Ей, много твърдо става туй... нещастие.
Ужасно, все по-лошо възпаление!
СПАРТАНЕЦЪТ
Не, думи нямам. И какво ще казваме? 1080
Не, дайте мир на всякакви условия!
ХОР
Но, виждам аз, задават се и нашите.
Като борци, със плащове опънати
отпред, откъм корема, тъй че, види се,
това е атлетическо страдание. 1085
ПРИТАНЪТ
Кой би ни казал де е Лизистрата, а?
Че вижте нашто мъжко положение.
ХОР
И тази болест тук е като другата.
Навярно рано сутрин й е пристъпът?
Влиза П р и т а н ъ т.
ПРИТАНЪТ
О, стигнахме до пълно изтощение! 1090
не сключим ли час по-скоро примирие,
Клистèн ще трябва да нагънем, няма как!
ХОР
Ако сте умни, наметнете плащоме,
да ви не види никой от юнаците,
които ни осакатиха хермите
[61].
ПРИТАНЪТ
Кълна се, имаш право.
СПАРТАНЕЦЪТ
Да, заклевам се, 1095
напълно. Хайде, да наметнем плащове.
ПРИТАНЪТ
Спартанци, поздрав! Срамно си изпатихме.
СПАРТАНЕЦЪТ (към един свой съгражданин)
Земляк, ужасно щяхме да пострадаме,
да бяха ни видели тия с вирнати...
ПРИТАНЪТ
Спартанци, хайде да се уточняваме. 1100
Защо дойдохте тука?
СПАРТАНЕЦЪТ
Делегати сме.
за мир.
ПРИТАНЪТ
Добре, и ние сме за същото.
Но хайде Лизистрата да повикаме
тя може да ни помири единствена.
СПАРТАНЕЦЪТ
Щом искате, и Лизистрат повикайте. 1105
ПРИТАНЪТ
Изглежда, няма нужда да я викаме.
Сама, като ни чу, излезе, ето я.
Л и з и с т р а т а излиза от Акропола.
ХОР
О,з дравей, ти, най-храбра от всички жени! а сега ти ще трябва да бъдеш
и ужасна, и кротка, и зла, и добра, сериозна, и мила, и ловка.
Първенците от цяла Елада са тук. Покорени от твоята прелест, 1110
те отстъпват пред тебе и всички дела, всеки спор предоставят на тебе.
ЛИЗИСТРАТА
О, лесно – щом мъжете са възбудени
и не желаят връзки между себе си
[62].
Сега ще разбера. Ела Съгласие.
Влиза С ъ г л а с и е т о, красиво голо момиче
Хвани и доведи насам спартанците, 1115
но не с ръка сурова и насилнишка
и не с невежеството на мъжете ни,
а както подобава нам, с изящество.
Не дава ли ръка, улавяй члена му.
С ъ г л а с и е т о довежда спартанците
Върви сега и доведи атинците. 1120
Хвани ги както можеш, доведи ми ги.
С ъ г л а с и е т о довежда атинците
Спартанци, стойте тук до мен, по-близичко,
а вие – там, и думите ми слушайте.
Жена съм аз, но имам ум в главата си
[63].
Дарена съм с природна разсъдителност, 1125
а слушайки баща и люде възрастни,
като говорят често, дообучих се.
Желая да нахокам с право всички ви –
с една вода светена вие ръсите
олтарите си като близки сродници, 1130
в Олимпия, във Делфи, в Термопилите –
ще бъда кратка – и къде не другаде!
А пред врага и пред войските варварски
[64]избивате се и унищожавате
градищата си. Ей това е първото. 1135
ПРИТАНЪТ
Пък мен унищожава ме желание!
ЛИЗИСТРАТА
Сега, спартанци, вам ще кажа следното.
Вий знаете, че Периклид
[65], спартанецът,
дойдè в Атùна, седна при олтарите 1140
и, бледен, в дреха пурпурна, поиска той
войска, че ви заплашваше Месения,
а Посейдон разтърсваше земята ви.
Отиде Кùмон там с четирихилядна
войска и цяла Спарта бе избавена.
Това за вас направиха атинците, 1145
а вие разорявате страната им!
ПРИТАНЪТ
Престъпници са, Лизистрато, бога ми!
СПАРТАНЕЦЪТ
Да, тъй е, но
(Посочва С ъ г л а с и е т о)
прекрасен ù е задникът!
ЛИЗИСТРАТА
А вас да ви оставя ли, атùняни?
Вий знаете, при случай друг спартанците, 1150
когато вие робска дреха носехте
[66],
дойдоха тука с копия, погубиха
голям брой тесалийци, много предани
на Хипий хора, негови съюзници,
и този дин в съюз със вас народа ни
спасиха само те и вместо робската 1155
одежда плащ на гражданин ви дадоха.
СПАРТАНЕЦЪТ (Показва Лизистрата)
До днес не знаех дама, тъй внушителна.
ПРИТАНЪТ (Показва С ъ г л а с и е т о)
Пък аз не знаех тъй прекрасна делтичка.
ЛИЗИСТРАТА
Защо подир взаимните добри дела
воювате и злото не прекъсвате? 1160
Защо не се сдобрите? Де е пречката?
СПАРТАНЕЦЪТ
Съгласни сме, ако ни бъдат върнати
тез области...
(Посочва задника на С ъ г л а с и е т о.)
ЛИЗИСТРАТА
Кои любезни?
СПАРТАНЕЦЪТ
отдавна искаме да го... напипаме.
ПРИТАНЪТ
Не, бога ми, това не ще успеете. 1165
ЛИЗИСТРАТА
Ха дай го.
ПРИТАНЪТ
Ний къде ще маневрираме?
ЛИЗИСТРАТА
Поискайте в замяна други области.
ПРИТАНЪТ
Добре, тогава дайте ни Косматово,
и залива на Гологърдо... бърдово
зад него, и мегарските си крепкости
[68]... 1170
СПАРТАНЕЦЪТ
Не, драги, всичко няма да получите.
ЛИЗИСТРАТА
Ха дай го. Не спорете за две крепкости.
ПРИТАНЪТ
Аз искам гол да бъда за... орането.
(Сваля плаща си.)
СПАРТАНЕЦЪТ
Пък аз – да нося сутрин тор на нивата.
ЛИЗИСТРАТА
Щом сключите мира, това ще правите. 1175
Но ако ще го сключвате, решете и
уведомете своите съюзници.
ПРИТАНЪТ
Съюзници ли, драга? Не издържахме!
Не мислят ли съюзниците същото –
напред със члена?
СПАРТАНЕЦЪТ
Е, поне за нашите 1180
е тъй, кълна се.
ПРИТАНЪТ
ЛИЗИСТРАТА
Отлични думи! Хайде, очистете се,
ще ви гостим, жените, на Акропола,
с каквото има в нашите панерчета.
Там клетвите за верност ще положите, 1185
подир което всеки взема своята
жена и тръгва.
ПРИТАНЪТ
Хайде да побързаме.
СПАРТАНЕЦЪТ
Води ни дето искаш.
ПРИТАНЪТ
Но по-бързичко.
Влизат в Акропола.
ХОР
Строфа
Пъстрописани покривки,
наметалца, дълги дрехи,
всичкото си злато аз 1190
с удоволствие предлагам вам за вашите деца,
за девойките, когато канефорки станат те.
Казвам на всички ви, вземайте, ето 1195
вещите от мойта къща.
Няма там такъв печат, че 1200
да не можеш
да го счупиш, та да вземеш
запечатаната вещ.
Но не ще съгледаш нищо,
ако нямаш
поглед, по-добър от моя.
Антистрофа
Ако някой пък си няма
хляб, а храни вкъщи роби
и дечица дребни – рой, 1205
може той от мен да вземе ситно смляно брашънце,
а пък хлябът, да го видиш, ей такъв, такъв голям!
Сиромах, който иска, да дойде при мене, 1210
нека носи той чували
и торби, за да получи
жито – моят
роб Манèт ще ги напълни.
Но да ви предупредя:
към вратата ми недейте
приближава –
лошо куче има там. 1215
ЕКЗОД
ПРИТАНЪТ (зад сцената, чука)
Хей, отвори вратата!
Вратата се отваря. Влиза П р и т а н ъ т.
(Към Хора.)
Отдръпнете се!
Защо седите тука? Или с факлата
да ви подпаля? Всякъде претъпкано!
Не, няма да го сторя. Ако трябва пък,
за ваша радост бихме се потрудили. 1220
ЕДИН АТИНЯНИН
И ние с тебе бихме се потрудили.
ПРИТАНЪТ
Назад! Ще заревете за косите си!
Назад, та на спокойствие спартанците
да могат да си идат след гощавката!
Х о р ъ т на жените и Х о р ъ т на старците се оттеглят.
АТИНЯНИНЪТ
До днес не бях видял такова пиршество. 1225
Така приятни бяха там спартанците,
тъй мъдри бяхме ние там пред чашите!
ПРИТАНЪТ
Така е. Трезви, ние сме побъркани.
Успея ли да убедя атинците,
пияни ще са нашите посланици. 1230
Когато идем в трезво състояние
във Спарта, тозчас крамолата виждаме.
Което ни говорят те, не слушаме,
което не говорят, подозираме,
един е фактът, ние друго казваме. 1235
Днес бе добре. Та даже да запееха
не “Теламон”, а “Клитагор”
[70], ний бихме ги
похвалили и клетва бихме давали.
Х о р ъ т на старците отново приближава.
Но тези тук се връщат пак на старото
си място. Я се махайте, обесници. 1240
АТИНЯНИНЪТ
Да, бога ми. Излизат вече гостите.
Прогонват Х о р а на старците.
Излизат С п а р т а н ц и т е, съпровождани от Ф л е й т и с т и.
СПАРТАНЕЦЪТ (към един Флейтист)
Човече драги, я вземи си свирката. 1245
ще изтанцувам и изпея хубава
мелодия – за нас и за атинците.
ПРИТАНЪТ (към същия Флейтист)
За бога, хайде, вземай си духалото.
(Към Спартанеца.)
С наслада гледам ви, като танцувате.
СПАРТАНЕЦЪТ (пее и танцува)
Пратù на своя млад певец, Мнемòно
[71],
музата, която знае
нас и вòйните атùнски. 1250
Че при Артемùзион
като лъвовете нападнаха
флотата и победиха персите.
А пък ние с Леонид
бяхме като че глигани, 1255
дето острят зъбите си, буйна
пяна по устата ни цъфтеше,
буйна по нозете ни струеше.
А персийските бойци 1260
бяха като пясъка – безброй.
Ти, ловджийко, звероубийко, ела, божествена девице
[72],
при този мир,
дръж ни свързани за дълго, 1265
нека зацарува плодна дружба
с нашите спогодби, нека спрем
хитростите си лисичи! 1270
Тук ела, тук ела,
ловджийко, дево!
ПРИТАНЪТ
Добре, щом всичко свършва толкоз хубаво,
спартанци, отведете тези,
(посочва спартанките)
тези пък –
(посочва атинянките)
водете вий. жена до мъж да бъдете,
мъж до жена. И нека, отпразнувайки 1275
успеха с танц пред боговете, в бъдеще
се пазим тези грешки да повтаряме!
ХОР
Дай хорът тук, дай ни Харитите,
па призови Артемида 1280
и брата близнак
[73], хороводеца, лекаря
благостен! Викай низèйския бог
[74],
който пламти със очи пред менадите,
Зевса зови, който свети с огньовете, 1285
Хера, блажената властна съпруга,
и божествата, в които ще виждаме
верните и паметливи свидетели
на радостта от мира благодатен,
който ни даде богиня Киприда. 1290
Алалà! Иè, пеан!
скачай високо, иàй!
Ний победихме, иàй!
Евòй, евòй, евàй, евàй!
ПРИТАНЪТ
Изпей ни друга песен ти, спартанецо! 1295
СПАРТАНЕЦЪТ (пее)
Напусни любимия Тайгèт
и ела, спартанска музо, пак при нас,
за да славим бога на Амùкла
[75],
меднодомната царица, 1300
дето при Еврòт се веселят!
Хайде, пристъпвай,
хайде, леко скачай,
за да славим Спарта, 1305
дето ù са мили божи хорове
с топот на нозе, когато,
като кончета, момите
скачат със нозе чевръсти
край бреговете
на Еврòт, 1310
а косите им се веят
като на лудуващи вакханки
тук е красна хороводка. 1315
Но хайде, превържи коси със панделка и скачай
като кошута и с ръце, съзвучно с танца, прляскай, 1320
прославяй меднодомната, воителка мощна!
С песен и танц всички напускат сцената.
[1] Бабин ден – в оригинала: “празника на Генетилида”; Генетилида – божество, покровителстващо ражданията и родилките; у Аристофан името се среща както в единствено, така и в множествено число.
[2] Беотийските (копаидските) змиорки били прочути и търсена стока; копаидски – от езерото Копаида, в Беотия.
[3] Кимберийски рокли – не е ясно какво означава прилагателното име кимберийски; що се отнася до самата материя, тя по всяка вероятност е била прозрачна.
[4] Разкра... закрачили – предава игрословие: глаголът diabaino означава и “крача”, и “разкрачвам се”.
[5] Опънала... платната си – комизмът иде от неочакваното свързване на двете думи. Жените виждат, че Теагеница, докато приближава, “опъва” от шишенце вино.
[6] Чрез Свинево се предава името на атическия дем Анàгирос.
[7] Лизистрата се възхищава от широкия задник на беотийката, който сравнява с “равнина”, подобна на беотийската.
[8] Продължавайки в иносказателния дух на Лизистрата, Клеоника се удивява на добре оскубаната “мента” върху “срамните” части на беотийката.
[9] Чрез името Пилос поетът припомня отдавнашни събития; за тях вж. уводната бележка към “Конниците”. Завзет през 425 г., този град все още оставал в ръцете на анùняните.
[10] Милетци – жителите на Милет, който се отцепил от Атùнския морски съюз през пролетта на 412 г., след неуспеха на морската експедиция на Атùна срещу Сицилия.
[11] Става дума за изкуствени мъжки членове, които Милет внасял в Атùна.
[12] “Посейдон и лодката” – крилата фраза, означаваща, че жените мислят само за плътските радости. Според схолиаста на тях им трябват само съвокупления и раждания. Сравнението е взето от Софокловата трагедия “Тирò”, където бог Посейдон е fututor; забременялата Тирò родила близнаци, които положила в лодка.
[13] Делтичка по понятни причини се нарича окосмената част на женския полов орган.
[14] С пеперудка се означава женският полов орган. Явно е, че Ферекрат приканва жените към онанизъм.
[15] Богинята е Атùна; хазната се намирала на Акропола,в Партенона, т. е. в храма на Атùна Палада.
[16] Тук в превода са пропуснати няколко стиха – въпрос-подкана на Лизистрата към Лампито за участие в клетвата и нейното съгласие. – Бел. ред. 2011.
[17] Есхил представя клеветния обред на седемте вожда, които воюват срещу Тива, по същия начин. Срв. “Седемте срещу тива” (пролога):
Узнай: седмина буйни вражи вождове
заклаха бик връз черен щит; докоснаха
с ръце кръвта на бика, па се врекоха
пред Арес...
[18] Тàсоско – от Тасос, остров в Егейско море.
[19] Нерез е гърненцето с вино, играещо роля на жертвено животно, на нерез. когато древните произнасяли клетва, те хващали жертвеното животно или поставяли ръка върху него; срв. тук “Хващай нереза.”
[20] С Убеда се предава гр. Peitho – “богиня на убедителното слово”.
[21] Има се предвид положение на тялото на жената при полово сношение.
[22] Святата статуя, която жените владеят вмомента, е на Атùна Палада.
[23] Ликоновата булка – според схолиаста Родия, съпруга на Лùкон, била осмивана от комическите поети за неморалността си.
[24] През 508 г. спартанският цар Клеомен завладял атинския Акропол, но обкръжен от атùняните, след деветгодишна обсада се принудил да се предаде и да се оттегли.
[25] Лèмноски – от Лемнос, вулканичен остров в Егейско море.
[26] В края на 212 г. в Самос избухнало въстание на демоса срещу олигархите, подпомогнато от намиращите се край острова атùнски военни кораби. Смисълът на пасажа е, че стратезите, осигурили победата на самоския демос, не могат да дойдат в Атùна, за да се справят с положението, което според старците заплашва демокрацията, и следователно те трябва да разчитат на собстевните си сили.
[27] Бỳпал – скулптор, известен от стихотворения на Хипонакт; към него поетът отправя закани за физическа разправа.
[28] Адòнисови – свързани с Адòнис, любимец на богиня Афродита, убит от Арес. На празник през есента оплаквали смъртта му, а през пролетта чествували възкресението му.
[29] Същия ден, през който четири години по-рано ораторът Демострат настоявал Народното събрание да реши въпроса за морската експедиция срещу Сицилия, по покривите на къщите, съседни на Пникса, жените с плачове и вопли чествували празника на Адòнис. Както това, така и други събития били схванати като лоши предзнаменования.
[30] Закинтийци – жители на Закинт, остров в Йонийско море.
[31] Глупострат – изопачение на името Демострат, вж. бел. 29.
[32] “Войната е работа мъжка” – думи на Хектор към Андромаха (“Илиада”, VІ 492).
[33] За пробула дори самото покривало върху главата на жените е доказателство за тяхното ниско качество, което не им дава право да се занимават с “мъжки” работи и да поучават мъжете.
[34] Корибантите били жреци на фригийската богиня Кибела.
[35] По време на Пелопонеската война много траки постъпвали на военна или полицейска служба в Атùна.
[36] Метеките били чужденци с позволение да пребивават в Атùна и да се ползуват от известни права при плащане на специален данък.
[37] Хипиевият режим е тиранията на Хипий, последният от Пизистратидите, прогонен от Атùна през 510 г.
[38] Редом с Аристогитòн – т. е. със статуята на героя-тираноубиец.
[39] Липсидрион – местност в Атика, свързана с борбите на демоса срещу тиранията на Пизистратидите.
[40] Картината на Мùкон, която изобразявала сражение между атиняни и амазонки, била изложена в атинската Стоà Пойкùле (”Пъстрата колонада”).
[41] Според Езоповата басня бръмбарът, отмъщавайки на орела, строшил яйцата му. Орелът се оплакал на Зевс. Върховният бог взел яйцата му, за да ги пази в скута си. Но бръмбарът направил топка от лайна, хвръкнал до небето и я пуснал върху Зевс. Богът, станал, за да се отърси, яйцата на орела паднали и се счупили. Разбира се, тук става дума за друг вид яйца.
[42] Според схолиаста последните два стиха са из недошлата до нас Еврипидова трагедия “Телèф”.
[43] Според схолиаста тук се пародира Еврипидов стих.
[44] Пещерата Пàнова – на Пан – бог на горите, пасищата и стадата, изобретател на овчарската цафара.
[45] Милетската вълна била прочуто с качеството си.
[46] Жената иска да разстеле вълната на слънце, за да я предпази от червясване.
[47] Богинята е Атùна. Както се знае, тя е въоръжена и носи на главата си шлем.
[48] Според легендата атинският Акропол бил пазен от свещена змия, която живеела в храма на Ерехтèй.
[49] Афродита е кипърска, защото е родена на остров Кипър, китéрска, защото на остров Китера имало прочуто светилище, и пáфоска, защото на остров Пафос се намирал нейн храм.
[50] Пеонидец – от Пеонида, атически дем.
[51] Акрополът бил свещено място и влизането в него след полово сношение го осквернявало.
[52] Клепсидрата – извор, близо до пещерата на Пан.
[53] Ще ми гощаваш тоя по Херакловски! – Изричайки тези думи, Кинезий посочва члена си. Смисълът на думите му е, че членът ще бъде “гощаван” със съвсем недостатъчно ядене и следователно ще остане гладен като Херакъл. Както се вижда от парабазата на “Мира”, комическите поети често представяли Херакъл като гладен и жаден.
[54] Рòдоски – произведен на остров Родос. Както се разбира от текста, родоският парфюм не бил от най-високото качество.
[55] Кучелисан – прякор на Филострат, съдържател на публичен дом.
[56] Герузия - атùняните нямали герузия, т. е. съвет на старейшините. Спартанецът си служи със спартанска административна терминология.
[57] Двете божества са близнаците Кàстор и Полидèвк, известни под общото име „Диоскỳри”.
[58] Корифеят дава на корифейката пръстена си, с който тя да извлече комара от окото му.
[59] Трикòритос – атически дем, блатиста местност.
[60] Каристийци – жители на град Кàрист (Кàристос), на остров евбея, съюзници на Атùна, членове на нейния морски съюз.
[61] „Оскверняването” на хермите станало непосредствено преди отплуването на атùнската флота за Сицилия (415 г.). То се състояло в това, че били отчупени членовете на статуите. Хорът съветва възбудените мъже да скрият под плащовете органите на своята мъжественост, за да не им пострадат, както в случая с хермите.
[62] Не желаят връзки между себе си – т. е. не са склонни към хомосексуализъм.
[63] Според схолиаста това е стих от Еврипидовата трагедия “Меланипа”, недостигнала до нас.
[64] За Гърция в момента персите били най-опасни измежду варварите.
[65] Периклид е неизвестен спартанец. Предполага се, че е бащата на Атеней, един от онези, които през 423 г. подписали примирието между Атùна и Спарта.
[66] Чрез думите робска дреха носехте се изразява идеята, че атùняните били под робство. По-нататъшният текст показва, че Лизистрата има предвид робството им спрямо последния Пизистратид – тирана Хипий.
[67] Пи… лос – името Пилос иде от корен със значение “врата”, отдето лесно се минава към представа за женски полов орган. В превода тази представа се внушава от както чрез красноречивата пауза (Пи...), така и от глагола напивам в края на репликата.
[68] Игрословие: Гологърдово, вместо Голобърдово, внушаващо представа за голи женски гърди: крепкости, вместо крепости, отправя мисълта към “крепките” женски бедра.
[69] За каристùйците вж. заб. 60.
[70] “Теламòн” и “Клитагòр” били трапезни песни.
[71] Мнемòна – майка на Музите; по-известен вариант на името е Мнемозина.
[72] С всички тези епитети се призовава богиня Артемида.
[73] Братът близнак е Аполон.
[74] Низèйският бог е Дионис, по името на планината Низа.
[75] Амикла – град в Лакония, където Аполон имал прочут храм.
[76] Тиндаридите са Кàстор и Полидèвк, наричани така по името на съпруга на майка си Леда, докато техен истински баща бил Зевс; оттук и названието “Диоскỳри”, т. е. “Зевсови синове”.
[77] Като Ледина щерка се означава спартанската царица Елена, дъщеря на Зевс и Леда, съпруга на Менелай, заради която се водила десетгодишната Троянска война.