АНАКРЕОН
ФРАГМЕНТ 50
Превод: Александър Балабанов, 1911
Бели къдри по главата,
кухи зъби във уста,
ти потъна, младост злата
с времето във пропастта.
От живота ми, аз зная,
не остават много дни,
и затуй сега ридая
зарад свидни младини.
Страшно зинал веч е ада,
зъзен, мраз и грозен звек,
всеки, който в него пада,
не излиза дор до век.