Ксенофонт, Митос Продиков (1837)


КСЕНОФОНТ

 

Из ВЪЗПОМИНАНИЯ

 

Превод: Гавриил Кръстевич, 1837

 

Митос Продиков заради Ираклеевата младост

(от Елинският език из 2-та книга на Ксенофонтовите Възпоминания)

 

[21] Но и Продик[1] премудрий, в своето о Ираклее списание, което е премногим известно, еднакво мудърствува (мисли) заради добродетелта, като говори таковим образом, каквото сякам и помня.

Ираклей, каже, когато навърши детинският возраст, и щеше да стъпи в юношеският (в когото младите, като начнат да живеят по своята си воля, показват кой път житейский ще уловят, добродетелният ли, или лошавият), излезе, та седна със една страна самичък, и нача да мисли и да се чуди кой път от двата тия да улови.

[22] В таково недоумение като се намираше, видя, че идеха насреща му две жени големи: едната красна, ревнива и приятна в снагата: телòто ѝ украшено с една естествена чистота, очите ѝ – с една почтена срамливост, образо ѝ – с едно непритворно целомудрие, и одеянието ѝ съвсем бяло. Другата, тлъста и пълна в снагата, и скръхната и направена така, като да се гледа по-бяла и по-червена отколкото си е, и по-права отколкото я сътворило естеството: очите ѝ ококорени, и облеклото ѝ таково, от което би най личала хубостта ѝ; озърташе се и се изгледваше често, и погледваше еще дали я гледат и други. Обръщаше се, та си гледаше много пъти и сянката.

[23] Па, като понаближиха малко, оная, що рекохме по-напред, вървеше си все едно, каквото и по-преди; а другата, за да изпревари, затече се и рече на Ираклея: „Видях те, о Ираклее, че седиш, та се чудиш кой път житейский да уловиш, и дойдох да ти кажа, че, ако щеш да ми станеш приятел и да додеш със мене, ще те заведа на най-сладкият и най-лесният път, гдето щеш всичките сладости да укусаш, и нищо неприятно нема да видиш, и така ще поживееш в една голяма спокойност: [24] защо нито за война ще се грижиш, нито за някоя друга заглюска, ами всичката ти грижа ще ти е, какво сладко ястие или питие да намериш, какво да видиш или чуеш да се зарадваш, какво да помиришеш или похванеш да ти дойде хубаво, с коя жена любов да сториш да се най увеселиш, какво легло да си направиш да можеш най-меко да спиш, и как можеш всичките тия най-лесно да получиш. [25] Ако ли речеш, от где ще вземаш пари да харчиш по тия работи, не е голяма мъка и това: защо нема да те заведа да работиш и да си трудиш телòто и душата, за да ги спечелиш, ами щото изработят другите, ще им го вземаш ти, с какъвто способ видиш, че ще можеш да го получиш: защо аз нищо не браня на моите любители, ами им давам воля да струват всяка работа, от която могат да се ползуват.“

[26] Ираклей, като чу тия хорати, „О, жено,“ рече, „ами какво ти е името?“, а она отвеща: „Ония, що ме любят, назовават ме Благополучие, а ония, що ме мразят, насмевающе се, ме именуват Лошавина.“

[27] Тогава пристъпи и другата жена и рече: „И аз съм дойшла при тебе, о, Ираклее, защото зная родителите ти, и съм ти познала доброто естество и благата душа в учението: и от там се надея, че, ако влезеш в моят път, много щеш добър и почтен да станеш, а според тебе и аз ще йоще по-славна и достопочитаема да се явя. Аз не ща да те прелъстя и прилъжа с предображения сладостни, ами ще ти прикажа работата, каквото си е, истинно, и както са я бозите наредили и учинили.

[28] От колкото хубави и приятни неща се намират на светът нищо без труд и без прилежание не дават бозите человеку: того ради, ако щеш да ти бъдат милостиви бозите, а ти им отдавай длъжното богослужение; ако искаш да те любят приятелите ти, а ти ги пригледвай и благотвори; ако желаеш да те почита някой град, а ти го ползувай; ако ти се ревне да се хвалиш и прославляваш от сичка Елада, а ти се мъчи да ѝ чиниш добро; ако ищеш да ти стане многоплодовито лозето, а ти го прекопавай хубаве и го удобрявай каквото треба; ако ти е на умът да проболярееш от стадото си, а ти го гледай харно; ако ти тегли сърцето да станеш воител (дженкчия), и искаш да можеш и приятелите си да свобождаваш, и неприятелите си да покоряваш, а ти се научи военните изкуства (мурафети) от когото ги знае, и се обучи с прилежанием да ги употребляваш каквото треба; ако ли ищеш и в телòто да си як, а ти го научи да ти слугува на щението, и го обучи с труд и със пот.“

[29] А Лошавината пое хоратата, и рече (каквото говори Продик): „Видиш ли, о, Ираклее, колко мъчен и дълъг път ти показва тая жена за веселбите; но аз ще през един и лесен, и късичък път да те заведа на благополучието.“

[30] А Добродетелта ѝ рече: „О, окаяная душо! Та кое ми добро имаш ти, или каква ми сладост знаеш, дето не щеш ни мало да се потрудиш, за да я получиш, и дето не чакаш да ти се прище нещо, а че тогава, ами се насищаваш на всичкото, преди да ти го пожелае сърцето; защо ядеш преди да огладнееш, и пиеш преди да ожаднееш; и, за да ядеш сладко, хващаш си повари да ти готвят; а за да пиеш сладко, правиш си вина многоиждивителни и мускатни, и ходиш лете сняг да ми търсиш; и за да спиш сладко, правиш си меки не тъкмо постелките, но и одровете, и подпорките на одровете: защо не че се си отрудила, та да си починеш, си лягаш да спиш, ами немаш що да правиш. Еще и Афродитините страсти[2] силиш и нудиш преди да ти се прищат, и на то измисляш различни хитрости и дяволщини, и мъжите вместо жени употребляваш: защо така учиш ти приятелите си: нощите да прекарват с безчестни и неблагопристойни упражнения, а деня, когато би се най-много ползували, да спят. [31] А понеже не умираш никога, бозите са те изхвърлили съвсем из жилището си да те не гледат, а от добрите человеци си всегда безчестима и укоряема. Никога не си се сподобила да чуеш най-сладкото чуване да те похвалят, и никога не си се удостоила да видиш най-радостното виждане: защо не си видяла никога да сториш някоя добра работа. Того ради кой би те вярвал кога хоратуваш; кой би ти помогнал на оскудността; или кой би се наел, ако има ум в главата си, да се съобщи с приятелите и другарите твои, които на младо време са слаби и немощни, а кога остареят загубват си и умът; и които на младо време се хранят като свини тлъсти без трудом, а у старо време с мъка голяма като цири сухи поминуват; срам ги е, като си помислят що са правили у младостта си, и им усилно, като гледат що теглят у старостта си: защото сладостите прекарали на младината си, а горчивините държали за старината си.

[32] Но аз и с бозите наедно неотстъпно се намирам, и с человеците добрие повседневно се обхождам, и ни едно добро дело, нито божествено, нито человеческо, не бива без мене. Почитам се паче всех и от бози, и от человеци, както прилича: защо съм драга художником помощница, вярна господам домопазителница, милостива слугам предстателница, добра застъпница на мирновременните трудове, здрава споборница на военните дела, и изрядна причастница и дружка на приятелството.

[33] На моите приятели яденето и питието е просто и нелюбопитно, но сладко и приятно: защо чакат да огладнеят, па тогава ядат, и да ожаднеят, па тогава пият. Спят сън по-сладък от ония, които не вършат никаква работа, и нито са огорчават, ако се прекара да не спят някоя нощ, нито работата си заради сънят оставят. И така и младите се радват похваляеми от старите, и старите се веселят почитаеми от младите; и поменуват с голяма радост ветхите свои деяния, каквото и за настоящите не се по-малко веселят, защо ги вършат добре; и зарад мене стават и на бозите угодни, и на приятелите си любезни, и на отечествата си почтени. А кога им дойде умирането, не се полагат в землята, па да се забравят каквото другите, когато умрат, ами се поменуват дòвека с похваление голямо. Така и ти, о, благих родителей сине, Ираклее, ако се с трудом и прилежанием великим обучиш на тия работи, можеш да придобиеш блаженейшето и многожелаемото благополучие.“

[34] Таковим образом кара Продик Ираклеевото от Добродетелта поучение: но йоще пò на дълго и по-красноречиво е изложил он мненията, а не аз сега. Треба прочее и ти, о, Аристипе, да помниш добре тия работи, и да не гледаш тъкмо днес че си добре, ами се погрижвай малко и за напред.




[1] Продик бе от островът Кеос, философ изряден, и учител Сократов. Сократ, като се разговаряше веднъж с Аристипа ученика своего, който теглеше май къмто сладострастията, за да го отврати от това и да го настави на добродетелният път, като му хоратува доволно, на конец му приказа и тоя Продиков Митос, когото Продик пò на дълго описува. Ксенофонт, кн. 2, гл. 1.

[2] Афродита се почиташе от елините за богиня и предстателница на севдата и на любострастието: затова Афродитина страст не знаменува друго, освен плотска похот.