МИМНЕРМ
ФРАГМЕНТ 1
Превод: Калина Бешкова, Венцислав Василев, 2008
Няма живот и наслада далеч от Китерия златна!
Жив да не съм нито миг, нямам ли всичко това:
трепети скрити и медени ласки на мека постеля.
С този копнеж заплени младост цъфтяща навред
всички мъже и жени. Но приижда след туй нежелана
старост, която грози всекиго, прави го слаб.
Тежки тревоги оплитат душата със мисли неради,
слънце в очи не блести – няма ни лъч светлина.
Него младежи отбягват, жените за него нехаят –
толкова пълна с печал бог сътвори старостта.
МИМНЕРМ
Фрагмент 1
Превод: Колектив Res Metrica, 2008
Радост какво е, какво е животът без златна Киприда?
жив да не съм, ако спрат някога да ме влекат
нежност потайна и дарове медени в сладка постеля –
на младините цветът толкова буди копнеж
вред у мъже и жени! Връхлети ли ги мъчната старост,
прави тя всеки човек грозен, и жалък, и слаб.
Вечно човъркат ума му безкрайни човешки тревоги,
слънцето види ли той, радост не сгрява го пак.
Той е немил за момчетата и е презрян от жените –
толкова тежка за нас бог старостта е създал.