Мимнерм, Фрагмент 1

МИМНЕРМ

ФРАГМЕНТ 1

Превод: Калина Бешкова, Венцислав Василев, 2008

 

Няма живот и наслада далеч от Китерия златна!

     Жив да не съм нито миг, нямам ли всичко това:

трепети скрити и медени ласки на мека постеля.

     С този копнеж заплени младост цъфтяща навред

всички мъже и жени. Но приижда след туй нежелана

     старост, която грози всекиго, прави го слаб.

Тежки тревоги оплитат душата със мисли неради,

     слънце в очи не блести – няма ни лъч светлина.

Него младежи отбягват, жените за него нехаят –

     толкова пълна с печал бог сътвори старостта.

 

 

Мимнерм, Фрагмент 1 (вариант 2)

МИМНЕРМ

Фрагмент 1

Превод: Колектив Res Metrica, 2008

 

Радост какво е, какво е животът без златна Киприда?

     жив да не съм, ако спрат някога да ме влекат

нежност потайна и дарове медени в сладка постеля –

     на младините цветът толкова буди копнеж

вред у мъже и жени! Връхлети ли ги мъчната старост,

     прави тя всеки човек грозен, и жалък, и слаб.

Вечно човъркат ума му безкрайни човешки тревоги,

     слънцето види ли той, радост не сгрява го пак.

Той е немил за момчетата и е презрян от жените –

     толкова тежка за нас бог старостта е създал.