Софокъл, Електра (1914)

СОФОКЪЛ

ЕЛЕКТРА

Превод: Александър Балабанов, 1914

Електронна обработка: Анета Димитрова, 2008

   Лица: 

 

Педагог. Орест. Пилад.

         Педагог: Дете на някогашния пълководец при Троя Агамемнона, сега вече ти можеш да видиш отблизо това, за което копнееше толкова. Защото това е старият Аргос, толкова желан от тебе, лесът на ужилената от щъркола бясна Инахова дъщеря Ио. А това там е тържището на вълкоубиеца бог Ликей. Сградата пък отляво е чутовният храм на Хера. А мястото, в което сме дошли, знай, че виждаш златообилната Микена. Ето това е злокобният дом на Пелопидите, от дето някога аз те приех от еднокръвната ти сестра, изнесох те из убийството на баща ти, спасих те и те отгледах така да порастнеш и да отмъстиш за убития си баща. И сега, Оресте, и ти, скъпи гостенино Пиладе, трябва бърже да се решава, какво да се върши. Ето вече и слънцето ярко ни изгрея и буди ясногласните песни на птичките. Черната нощ на звездите отдавна залезе. Преди да е още излязъл някой от къщата, поразговорете се и се посъветвайте. Както сме сега, не трябва да се губи нито миг, часът на делото удари.
        Орест: От всички прислужници най-драг ми си ти. Какъв ясен знак ми даваш на твоята вярност към нас! Благороден кон, макар и престарял, в неволите не унива и не изгубва свяст, а стои с щръкнали уши. Така и ти сега ни поощряваш и сам между първите вървиш напред. Да ти кажа това, което съм наумил. Ти наостри уши и слушай думите ми. Ако съм сбъркал нещо, поправи ме.
 

Целият текст е публикуван през май 2008 г. в "Литературен клуб"<, като част от представянето на "Тезей" там.

Дочетете го ТУК<.