ОМИР

ИЛИАДА

Превод: Филип Велиев, 1875

Електронна обработка Светлана Славова, 2009

ИЛИАДА  А. – ПЕСЕН  І.

Съкращение

            Гърците, освен като нападали често Троянските крепости, те често излизали и по околните градове на Приамовото царство, и пленяли и робяли, и освен многото роби и робини, последния път поробили и две прекрасни девойки – едната Хрисиида, а другата Врисиида, от които първата се дала за награда на Агамемнона, а другата на Ахилея. Хрис, бащата на първата, който бил жрец Аполонов в близкия остров Тенедос, дошъл да откупи дъщеря си, но Агамемнон го изпъдил. Жрецът си отишъл и припаднал Аполону, който пратил на Гърците чума. Ахилей накарал гадателя Калханта да изтълкува причината за злото и той обявил, че за да се махне болестта, трябва да се прати девойката на баща й. Агамемнон се възпротивил и от туй се свадили с Ахилея, който с клетва се зарекъл да не зема участие в битките и се оттеглил настрана в шатрата си, и помолил се на майка си Тетида, морска Боговица, да иде при Зевса и да го помоли да помага на Трояни отсега, та да се принудят Гърците да го удовлетворят. Зевс й се втаксува скришом от жена си Юнона, която държала страна на Гърците, и от туй се карат Зевс и Юнона. Ифест ги примирява.

Гняв Ахилеев и чума

Пей, Музо,1 гибелний гняв на Ахилея -

            Най-храбрий ми юнак и син на Пелея!

            Гняв, що струпа много беди на Аргийци

            И много храбри души на славни юнаци

В Ада проводи, а телата им захвърли                                 5

            Да ги ядат псета, гарвани и орли.

ОМИР

ИЛИАДА, из ПЪРВА ПЕСЕН

Превод: Нешо Бончев, 1871

Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила,

сина Пелеева, който нанесе беди многобройни

роду ахейску, и Аду предаде души велемощни,

славни юнаци. А тях он во жертва на псетата даде,

птици зловещи нахрани:

ОМИР

ИЛИАДА, из ПЪРВА ПЕСЕН

Превод: Петко Рачов Славейков, 1881

Пей ми, попей ми, богиньо,

за гнева з’ Ахилесова,

на Ахилеса Пелидов,

за гнева за проклетия,

който злини си безбройни

докара на ахейците;

много души си юнашки,

доблестни в ад той пропрати,

а им телата остави,

за да ги късат псетата,

птиците плътоядните

ОМИР

ИЛИАДА, из ШЕСТА ПЕСЕН

Превод: Иван Вазов, 1884

Хектор и Андромаха

      Тамо дойде Андромаха, след нея слугинята млада,

чедо в обятия стискаше, чедо невинно, незлобно,

плод на взаимна любов, прелèстен, звезда лучезарна.