ПЛАТОН

AПОЛОГИЯ НА СОКРАТА

Превод: Гаврил Кацаров, 1925 (1943)

Електронна обработка: Асен Тодоров, 2009

I. Как въздействаха върху вас, мъже атинци[1], моите обвинители, аз не зная, но от техните речи, дори и аз сам щях насмалко да забравя себе си: така убедително говореха, макар че, така да се каже, нищо истинско не казаха. Но една от многото лъжи, които казаха, най-вече ме учуди, оная именно, с която изтъкваха, че вие трябва да се пазите, да не би да бъдете измамени от мене, като от изкусен оратор.

ЛИЗИЙ

РЕЧ ПРОТИВ ЕРАТОСТЕНА

Превод: П. Николов, 1889

[1] Не захващането на обвинението, мъже съдийски, ми се вижда мъчно, а неговото свършване, такива големи и толкоз много престъпления са извършили тези (Тридесетте Тирани), че и да би се решил человек да ги клевети,

Изократ

Егинска реч[*]

Превод: Николай Шаранков, 2008

(1) Егинци, аз смятах, че Тразилох се е погрижил така добре за наследството си, че никой не би се явил пред съда, за да оспорва завещанието му. Но след като на моите противници им е дошло на ум да протестират дори срещу едно толкова изрядно завещание, съм принуден да потърся правата си пред вас.

ДИМОСТЕН

СЛОВО ЗА ВЕНЕЦА

Превод: Никола К. Лица, 1889

Електронна обработка: Стефка Йончева, 2010

[1] § 1. Първо, о мъжие атинейци, умолявам всичките богове и богини

ЛИЗИЙ

ЛОГОГРАФИЯ В ЗАЩИТА НА ЕВФИЛЕТ

Превод: Тодорка Христова, 1984

(1) Високо бих оценил, граждани, възможността да ми бъдете в това дело такива съдии, каквито бихте били на самите себе си, ако сте изпатили такова нещо[1]. Добре зная, че ако имахте същото отношение към другите, каквото имате и към вас самите, не би се намерил нито един, който да не възнегодува срещу случилото ми се, а и бихте сметнали за незначително всякакво наказание спрямо отдалите се на такава престъпност.

ИСОКРАТ

УВЕЩАНИЕ КЪМ ДИМОНИКА

Превод: Константин Фотинов, 1846

Исократ, ритор атинейский,

увещава и поучава Димоника, сина Ипоникова

Но догде не сме начели, нека кажеме перво за коя пристойна причина (себеп) советува Димоника и на прав път наставлява: Димоник, каквото рекохме, беше син Ипоников, а Ипоник беше искрений и истинний приятел на Исократа. Като умре приятел му Ипоник и остави сина си Димоника младо момче, кое отхождаше тогава во училища, та се учеше, той Исократ тогава за приятелство Ипониково сочини едно увещателно слово и поучение