ОМИР

ИЛИАДА

Превод: Филип Велиев, 1875

Електронна обработка Светлана Славова, 2009

ИЛИАДА  А. – ПЕСЕН  І.

Съкращение

            Гърците, освен като нападали често Троянските крепости, те често излизали и по околните градове на Приамовото царство, и пленяли и робяли, и освен многото роби и робини, последния път поробили и две прекрасни девойки – едната Хрисиида, а другата Врисиида, от които първата се дала за награда на Агамемнона, а другата на Ахилея. Хрис, бащата на първата, който бил жрец Аполонов в близкия остров Тенедос, дошъл да откупи дъщеря си, но Агамемнон го изпъдил. Жрецът си отишъл и припаднал Аполону, който пратил на Гърците чума. Ахилей накарал гадателя Калханта да изтълкува причината за злото и той обявил, че за да се махне болестта, трябва да се прати девойката на баща й. Агамемнон се възпротивил и от туй се свадили с Ахилея, който с клетва се зарекъл да не зема участие в битките и се оттеглил настрана в шатрата си, и помолил се на майка си Тетида, морска Боговица, да иде при Зевса и да го помоли да помага на Трояни отсега, та да се принудят Гърците да го удовлетворят. Зевс й се втаксува скришом от жена си Юнона, която държала страна на Гърците, и от туй се карат Зевс и Юнона. Ифест ги примирява.

Гняв Ахилеев и чума

Пей, Музо,1 гибелний гняв на Ахилея -

            Най-храбрий ми юнак и син на Пелея!

            Гняв, що струпа много беди на Аргийци

            И много храбри души на славни юнаци

В Ада проводи, а телата им захвърли                                 5

            Да ги ядат псета, гарвани и орли.