- Магесниците (Идилия ІІ)-
ТЕОКРИТ
ИДИЛИЯ ІІ. МАГЕСНИЦИТЕ*
Превод: Гаврил Кацаров, 1903
Дим. К-ву
Де са лаврите? Дай ги, Тестѝлидо! Билките де са?
Околовръст увенчай потира с пурпурна вълна,
за да привържа към мен любовника мой якосърдни.
Вече дванадесет дни при мене не идва коварний,
даже не иска да знае, жива ли съм или умряла, 5
нито веднъж не потропа вратата жестокий.
- Буколически певци. Дафнис и Дамойтас (Идилия VІ)-
ТЕОКРИТ
БУКОЛИЧЕСКИ ПЕВЦИ. ДАФНИС И ДАМОЙТАС*
Превод: Георги Михайлов, 1939
Веднъж Дамойтас и говедарят Дафнис сбраха стадата си на едно място, Арате[1]: единият беше с позлатен мъх, а другият с току-що покарала брада. Двамата, седейки по пладне през лятото при един извор, пееха така.
- Рибарите-
ТЕОКРИТ[1]
РИБАРИТЕ
Превод: Константин Величков, 1884
Да, милий Диофант! От памтивека
чрез нуждата е напредвал светът,
все тя е преклонявала човека
под бремето тъй тежко на трудът.
Работникът се постоянно труди;
от грижи нито може да заспи:
щом дремне, клетий, нуждата го буди,
и мъките без ропот ги търпи.
