ТЕОКРИТ[1]

РИБАРИТЕ

Превод: Константин Величков, 1884

Да, милий Диофант! От памтивека

чрез нуждата е напредвàл светът,

все тя е преклонявала човека

под бремето тъй тежко на трудът.

Работникът се постоянно труди;

от грижи нито може да заспи:

щом дремне, клетий, нуждата го буди,

и мъките без ропот ги търпи.

ТЕОКРИТ

БУКОЛИЧЕСКИ ПЕВЦИ. ДАФНИС И ДАМОЙТАС*

Превод: Георги Михаилов, 1939

Веднъж Дамойтас и говедарят Дафнис сбраха стадата си на едно място, Арате[1]: единият беше с позлатен мъх, а другият с току-що покарала брада. Двамата, седейки по пладне през лятото при един извор, пееха така.

ТЕОКРИТ

ИДИЛИЯ ІІ. МАГЕСНИЦИТЕ*

Превод: Гаврил Кацаров, 1903

Дим. К-ву

Де са лаврите? Дай ги, Тестѝлидо! Билките де са?

Околовръст увенчай потира с пурпурна вълна,

за да привържа към мен любовника мой якосърдни.

Вече дванадесет дни при мене не идва коварний,

даже не иска да знае, жива ли съм или умряла,                             5

нито веднъж не потропа вратата жестокий.

МОСХОС

ВЗАИМНОСТ (ФРАГМЕНТ 2)

Превод: Георги Батаклиев, 1967

Пан във съседката Ехо се влюби, но Ехо обикна

Сатир танцуващ, а Сатир загуби ума си по Лида.

Толкова Ехо за Пан, а и Сатир за Ехо се трогна,

колкото Лида за Сатир – взаимно ги Ерос оплете.

Всеки, увлечен по другия, мразеше който го люби,

но, от любимия мразен, търпеше заслужена участ.

Казвам това за поука на всички, любов непознали:

тез, що ви любят, любете – щом любите, вас да залюбят.

ТЕОКРИТ

КРАДЕЦЪТ НА МЕД (ИДИЛИЯ XIX)

Превод: Георги Батаклиев, 1967

Ерос, немирника палав, пчели го ужилиха страшно.

Всичките пръсти по края му жилнаха, както за пита

медена беше посегнал. От болка ръцете си духна,

с крак о земята удари, подскочи и на Афродита

болката Ерос показа, разсърден, задето пчелите –

нищо и никакви твари – му сторили рани ужасни.

Майка му с присмех: „Нима не приличаш и ти на пчелите?

Гледай какъв дребосък си, а рани дълбоки отваряш!“