Полина Йорданова
  • Менандър, Самоската-

     

     

    МЕНАНДЪР 

    ИЗ САМОСКАТА (1-415)

    Превод: Полина Йорданова, 2013 

     

    Действащи лица:

    ДЕМЕЙ: атински мъж.

    ХРИЗА: свободна жена от о.Самос, която Демей е взел в дома си.

    ПАРМÉНОН:роб в къщата на Демей.

    НИКЕРÁТ: беден съсед на Демей, баща на Плангон

    ГОТВАЧ: прислужник в къщата на Демей.

     

    МОСХИЙ: осиновен син на Демей.

    ПЛАНГОН: дъщеря на Никерат, любима на Мосхий, от когото ражда незаконно дете.

     

    Сцена: Атина; две съседни, но не непосредствено една до друга, къщи.

     
     
    ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
     

    ДЕМЕЙ:

    И който - - - - - - - - - [1]
    ако не полудявам - - - - - - -
    аз за добро го взех - - - - - - -
    Защото бързо влязох, постарах се                                                                                5
    за сватбата нещата да подготвя                                                                       
    и щом им казах простичко задачите,
    заръчах на домашните да свършат
    каквото трябва всичко: да изчистят,

    да сготвят, кошницата[2] да приготвят,                                                                          10

    и всичко, туй е ясно, бе готово,
    а в бързането – стана бъркотия.
    Реве, захвърлено в леглото, малкото[3],                                                                       
    а с него заедно онези викат:

    „Брашно! Вода! Зехтин ми дай! И въглища!“ –                                                         15

    и сам като им давах и помагах,
    в килера влязох повече да взема                                             
    и като се зазяпах, не веднага
    оттам излязох. Докато бях вътре                                                                                 
    отгоре слезе някаква жена,                                                                                            20
    отпред пред стаичката на килерчето.
    У нас така е, че пред нея има
    тъкачен стан и там е входа й.
    На Мосхий старата му дойка беше,
    преди слугиня, а сега свободна,                                                                                    25
    и щом видя оставено да плаче
    детенцето, тя, без да подозира,
    че аз съм вътре, мислейки, че може
    спокойно да говори, приближи се
    и тия общи работи му каза:                                                                                           30
    „О златнично детенце! Мама де е?“
    Целуна го и взе да го разнася;
    щом спря да плаче то, сама си рече:
    „Ах, клета аз, та сякаш вчера беше

    как кърмех Мосхий[4] с толкова любов,                                                                        35

    сега пък, щом роди му се на него

    детенце, друга някоя ще го - - - - - - - “

    - - - - - - - - - - - - - - - - - -
    - - - - - - - - - - - -  на някаква слугинка
    отвънка дето влезе, и й каза:                                                                                         40
    „Глупачке, я вземи измий детенцето!
    Какво, нима на сватбата на татко му
    оставили сте малкото!“ Отвърна тя :
    „Нещастнице, по-тихо! Господарят!“

    „Но как, къде?“ „В килера!“ И престори се:                                                               45

    „Ей, дойке, господарката[5] те вика![6]

    Побързай! Само да не ни е чул!“,
    а другата  си рече „Пуста аз
    и мойта глупост!“ и изчезна някъде.
    А аз излязох, както бях си влязъл,                                                                                50
    съвсем спокоен, сякаш нищичко
    не съм усетил, нито пък съм чул.
    Видях вън самоската Хриза с бебето[7]
    гръдта си да предлага да бозае[8].
    Така че ясно е, че то е нейно                                                                                          55
    пък аз ли съм баща му или пък –
    това не казвам, господа, пред вас,
    което мисля си, а в общи линии
    какво съм подочул ще ви представя,
    изобщо без да се гневя. И тъй                                                                                       60

    познавам, бога ми, момчето[9], то

    било е винаги съвсем порядъчно
    и винаги преди ме е почитало.
    Но ето – щом от тая го научих,
    която дойка беше му изпървом,                                                                                   65
    от мене, сетне, тайно го говореше,
    и после – щом отново се присетя,
    че Хриза го обича и го гледа
    на пук на мен, от себе си излизам!
                                                                                                                                    

    Влизат Парменон и Готвачът с помощниците си, както и робите, натоварени с храна. Демей забелязва, че наближават и се отдръпва за момент, като казва:

     
    Но ето, в точния момент, Парменон                                                                            70
    се връща от пазара. Хайде, трябва
    аз вътре вкъщи да го съпроводя.

    СЦЕНА 2 - Парменон, Готвач

     

    ПАРМЕНОН:

    Ела, готвачо, бога ми! Не зная                                                                                       75
    ножовете защо разнасяш. Всичко
    със приказки ти можеш да накълцаш

    единствено![10] Ей богу, спри се вече!

    ГОТВАЧ:

    Глупак!                                                                                                                               80

    ПАРМЕНОН:

                Кой, аз?

    ГОТВАЧ:

                            Такъв си май! Защо

    се мръщиш, като питам колко маси                                                                           
    предвиждате да се направят, колко
    жени ще има и кога ще бъде
    обядът и дали ще трябва някой                                                                                    85
    да викаме, храната да поднася,
    дали ще е достатъчно посудата                                                                       
    за вас, дали е печката покрита
    и всичко друго има ли?

    ПАРМЕНОН:

                                       Приятелю,
    накълцваш ме надребно, о, и как…                                                                              90

    ГОТВАЧ:

    Пръждосвай се!

    ПАРМЕНОН:

                            Пък ти съвсем изчезвай!

    Но хайде, влезте вътре.
     

    Готвачът и помощниците влизат в къщата. Демей излиза напред.

     

     ДЕМЕЙ:

                                       Ей, Парменон!

     

    ПАРМЕНОН:

    Я, мен ли вика някой?

    ДЕМЕЙ:

                                       Тебе, тебе!

    ПАРМЕНОН:

    О, здрасти, господарю!

    ДЕМЕЙ:

                                       Остави
    дисагите и идвай.

    ПАРМЕНОН:

                                       С Бог напред!                                                                                 95

    ДЕМЕЙ:

    На тоя тука, както ми се струва,
    не му убягва нищо от оченцата:
    ако е някой любопитен, той е![11]
    Но ето, портата затръшна, идва!

    ПАРМЕНОН:

    Готвачът, Хриза, щом поиска нещо,                                                                             100

    му дай! а бабата[12] далеч пазете

    от грънците, за Бога! Господарю,
    кажи ми, що да свърша?

    ДЕМЕЙ:

                            „Що да свърша??“

    При портата ела! Ей, още малко!

    ПАРМЕНОН:

    Но ето де!

    ДЕМЕЙ:

                            Е, слушай ме, Пармèноне:                                                                      105

    Не искам да те бия, казвам, бога ми
    по ред причини.

    ПАРМЕНОН:

                                       Да ме биеш ли?

    Какво съм сторил?

    ДЕМЕЙ:

                                       Заговорничиш,
    усетих, срещу  мене.

    ПАРМЕНОН:

                                       О, Дионисе,

    кълна се, Аполоне, о, аз никога,                                                                                    110
    аз, Зевсе, ти Спасителю, Асклепие…[13]

    ДЕМЕЙ:

    Не се кълни във нищо, спри се. Няма
    добро да си направиш.

    ПАРМЕНОН:

                                       Ако някога…

    ДЕМЕЙ:

    Ей, тука гледай!

    ПАРМЕНОН:

                            Истина говоря!

    ДЕМЕЙ:

    Това дете чие е?

    ПАРМЕНОН:

                            Виж, детенцето…                                                                                       115

    ДЕМЕЙ:

    Коя е майка му?

    ПАРМЕНОН:

                            На Хриза е.

    ДЕМЕЙ:

    Баща му кой е?

    ПАРМЕНОН:

                            Ти си, бога ми![14]

    ДЕМЕЙ:

    Ще си изпатиш! Лъжеш ме:

    ПАРМЕНОН:

                                                   Кой, аз ли?

    ДЕМЕЙ:

    Аз зная точно всичко и ми казаха,
    че Мосхий е баща му, че си знаел,                                                                               120
    и тя сега затуй детето гледа[15]!
     

    ПАРМЕНОН:

    Какво приказваш?

    ДЕМЕЙ:

    Питаш? Отговаряй!
    Чие е?

    ПАРМЕНОН:

                Казах вече! Другото е тайна[16]!

    ДЕМЕЙ:

    Как „тайна“?? (вика към робите си)    

                            Ей, момчета, бича дайте

    за тоя тука, де не ме почита!

    ПАРМЕНОН:

    О, не!

    ДЕМЕЙ:

                            Ще те жигосам, ей, заклевам се!                                                           125

    ПАРМЕНОН:

    Ще ме жигосаш?

    ДЕМЕЙ:

                            Точно тъй!

    ПАРМЕНОН:

                                                   Загинах!
     

    Парменон хуква да бяга към града.

     

    ДЕМЕЙ:

    Къде, негоднико? Хванете го!
    О крепост на земя Кекропова,
    о, етер всеобхватен, о…
                                       Демее,[17]
    какво крещиш? Какво крещиш, безумецо?                                                                130
    Ела на себе си. И дръж се мъжки!
    На тебе нищо Мосхий не е сторил:
    Да, дръзки думи са това, но верни:
    Ако е искал или се е подчинил
    на любовта това да стори, или пък                                                                              135

    ме мрази[18], щеше пак така да мисли

    и щеше с радост да ми навреди.
    Сега пред мен обаче е невинен –
    охотно чу  предложения брак,
    но не, тъй както мислех, от любов                                                                               140
    е бързал, а защото е замислял
    оттук да грабне моята Елена[19].
    Защото за това виновна тя е!
    Навярно, значи, хванала го е
    пиян, когато не е бил на себе си:                                                                                  145
    Тъй често правят младостта и виното,

    щом падне сгоден шанс, вредят на ближния.

    Съвсем невярно ми се струва той
    порядъчен, разумен  с всички други,
    тъй непочтен към мене да е станал,                                                                            150
    дори да беше триж осиновен[20],
    и да не бях го раждал като син.
    Защото не туй гледам, а характера.
    А тя е блудница и напаст – е?
    Демее,  тъй не може. Трябва мъж                                                                                155
    сега да бъдеш! Забрави това,
    спри да обичаш, скрий нещастието
    което стана, заради сина си,
    от къщи изхвърли навън на гаргите
    напред с главата злата Самианка.                                                                                160
    Причина имаш си, понеже взе
    детето. Нищо друго не разкривай,

    хапи език, мълчи – търпи с достойнство.

     

    СЦЕНА 3 – Демей, Готвача

     

    ГОТВАЧА:

    Момче, пред портите ей там ли е
    Парменон? Този тип от мен избяга,                                                                             165
    че даже и въобще не ми помогна.

    ДЕМЕЙ: (към готвача)

    Разкарай се, в средата си на пътя!
     

    Влиза вкъщи.

     

    ГОТВАЧА:

    Херакле! Ей, момче, какво се случи?
    Побъркан старец някакъв ли вътре
    се втурна, някаква беда ли има?                                                                                  170
    Какво ли става? Посейдоне, луд е
    той сякаш – как крещи! Остава само

    там вътре мойте манджички със грънците

    да стори на едно! – Вратата тръшна!
    Дано да се затриеш, ей, Парменоне,                                                                            175

    че ме доведе[21]! Малко ще се дръпна.

     

    Оттегля се на една страна. Демей, Хриза и дойката с детето излизат от къщата.

     

    СЦЕНА 4 – Демей, Хриза

     

    ДЕМЕЙ:

    Не ме ли чуваш? Вън!

    ХРИЗА:

                                        Къде да ида?

    ДЕМЕЙ:

    При гаргите!

    ХРИЗА: (плачейки)

                            Нещастна[22]

    ДЕМЕЙ:

                                                   Да, „нещастен“!

    Ти мен окайваш,  несъмнено! Мисля,

    че ще те спра[23]

    ХРИЗА:

                            „че ще ме спреш“… какво?                                                                     180

    ДЕМЕЙ:

    А, нищо. Взимай бебето, старицата.
    И бързо изчезни!

    ХРИЗА:

                                       Задето взех го?

    ДЕМЕЙ:

    Да, затова! И…

    ХРИЗА:

                            И какво?

    ДЕМЕЙ:

                                       Това е!

    Такава бе ти грешката.[24]

    ХРИЗА:

                                       Не те разбирам!

    ДЕМЕЙ:

    Защото в лукс не знаеш да живееш.                                                                             185

    ХРИЗА:

    Не зная? Но какво говориш ти?

    ДЕМЕЙ:

    И то при все, че тук при мен дойде
    с едната риза на гърба си, Хриза –
    и то най-проста.

    ХРИЗА:

                            Моля?

    ДЕМЕЙ:

                                       Бях ти всичко

    щом беше бедна.

    ХРИЗА:

                                       А сега какъв си?                                                                             190

    ДЕМЕЙ: (нетърпеливо)

    Не говори! Вземи си всичко твое:
    А аз ти давам, виж, слугини, злато –
    от къщата ми вън!

    ХРИЗА: (настрани)

                            От гняв е всичко!

    Ще трябва да го умилостивя!
    Виж, най-честити…

    ДЕМЕЙ:

                            Ти защо приказваш?                                                                                 195

    ХРИЗА:

    Не се ядосвай!

    ДЕМЕЙ:

    Ще се радва друга
    сега на всичко мое, и ще слави
    със жертви боговете!

    ХРИЗА:

                                       Но защо?

    ДЕМЕЙ:

    Е, ти със син сдоби се: всичко имаш!

    ХРИЗА:

    Не още – ти си огорчен. Обаче…                                                                       200

    ДЕМЕЙ: (със заплашителен жест)

    Главата жено, ще ти отвъртя,
    ако продумаш!

    ХРИЗА:

                            Правилно![25] Но виж –

    ДЕМЕЙ:

    Аз влизам!               (обръща се към нея гневно):

                            Ей, голяма работа си!

    В града ще видиш ти каква си точно:
    Такива като теб, за десет драхми                                                                                 205
    по пировете като компаньонки
    все тичат, Хриза, пият и наливат се       
    до смърт – или гладуват, ако не е
    смъртта за тях приготвена и бърза.
    Така ще бъдеш, знай, не по-добре                                                                               210
    от другите и ще узнаеш ти
    каква е тази, дето прегреши!
     

    Докато той се приближава към вратата, Хриза прави жест, с който да го спре.

     
    Недей!
     

    Демей влиза в къщата. Хриза, облегната на портика, плаче.

     

    ХРИЗА:

                Нещастна аз със мойта орис!

     
     

    СЦЕНА 5 – Хриза, Никерат

     

    НИКЕРАТ:

    Ей таз овца, когато бъде жертвана,
    за всички обичаи към безсмъртните                                                                            215
    ще свърши работа. Защото кръв
    си има, жлъчка доста, кости хубави,
    голям далак – за Олимпийците.
    Когато я нарежат, ще изпратя
    на моите приятели да пробват…                                                                                  220
    от кожата! За мен това остава.
     

    Робът внася овцата в къщата на Никерат. Никерат вижда Хриза пред къщата на съседа си.

     
    Какво, Херакле, е това? Пред портите
    нима е Хриза тази, дето плаче?
    Не може да е друга!
                                      

    Приближавайки я:

                                       Що е станало?

    ХРИЗА:

    Изгони ме приятелят ти скъп!                                                                                       225
    що още…

    НИКЕРАТ:

                О, Херакле, кой? Демей ли?

     

    ХРИЗА:

    Да, той!

    НИКЕРАТ:

                Но за какво?

    ХРИЗА:

                                       Заради бебето.

    НИКЕРАТ:

    Аз също от жените чух, че гледаш

    намерено[26] детенце. Що за лудост!

    Но пък е сладичко.

    ХРИЗА:

                                       Не се ядоса                                                                                     230

    веднага, а след време – чак сега.
    Та както ми заръча  да подготвя
    за сватбата нещата, изведнъж
    се втурна като луд и се развика
    навън[27].

    НИКЕРАТ:

                Нима Демей е полудял?                                                                                     235

     
    Следва лакуна от около 140 стиха.
     

                В края на предходната сцена Никерат предлага на Хриза да се подслони в неговата къща, където тя отива с детето и дойката. До този момент неоснователните подозрения на Демей срещу Мосхий и Хриза са премахнати. Вероятно Мосхий е чул за тях от Парменон, с когото се е срещнал в града. В разговор с баща си той е отрекъл, че е баща на детето, което Мосхий е видял със старата му дойка.  По-нататък вероятно след като Демей се връща вкъщи, за да възобнови прекъснатите приготовления за сватбата, разговарят Мосхий и Никерат, в който Никерат, интересувайки се от свадата между Демей и Хриза, разпитва младежа за детето което Хриза е осиновила, на което Мосхий отговаря, че то е подхвърлено. Следва сцената между Демей и Никерат. Когато Демей открива, че подозренията му към сина му са били напразни, в радостта си той очевидно забравя за случката от ст. 54, заради която е започнал да подозира Хриза, и сега е нетърпелив да я приеме обратно в дома си (ст.367). Не му идва наум обаче, че детето, която тя е „намерила”, може да не е същото дете, което е признал Мосхий. Той не може да разкрие на Никерат истинската причина за скарването си с Хриза, но най-вероятно в разговорите за това посочва „намереното” дете за причината и тогава му съобщава, че то е незаконното дете на дъщерята на Никерат - Плангон, но без да казва кой е баща му. Всеки баща знае за съществуването само на едно дете и затова смята, че то е детето, което Хриза е взела със себе си.[28]

     

    [345][29]

    ДЕМЕЙ:

    - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

    а като се върнеш... .[30]                                                                                                      

    НИКЕРАТ:

                            Малък дявол, казваш, бил? Приятел,                                                   345

    тръгвам, сватбата пропадна, край!

                           

    Никерат се втурва в къщата си.

     

    ДЕМЕЙ:

    Кълна се, Зевсе, край е!

    Този, като чуе всичко, ще вилнее и ще вика!

    Див човек съм, че и прост селяк, чешит съм своенравен! 

    Трябваше ли аз, проклет, да мисля тези дивотии[31]!

    Хефесте, кълна се, заслужавам да умра!                                                                   

     

    Чува викове от къщата на Никерат.

     

                                                                           Херакле,                                                       350

    Колко вика! Край, това е. Огън иска и детето

    казва да заколят, после да го изгорят[32]. Опечен

    внук[33] ще видя! Ах, вратата блъсна! Този е тайфун

    или ураган, не е човек!

     

    Никерат изхвърчава от къщата си.

     

    НИКЕРАТ:

                                                   Демее, срещу мене

    Хриза се опълчи и неща ужасни върши!

    ДЕМЕЙ:

                                                               Моля?                                                                      355

    НИКЕРАТ:

    Тя накарала жена ми да не ми се подчинява,

    нито щерка ми! Със сила стиснала е малкото[34],

    казва ми, че няма да го предаде. Не се чуди

    ако аз убиец стана на жена ти!

    ДЕМЕЙ:

                                                   Как убиец?

    НИКЕРАТ:

    Да, защото знаела е всичко!

    ДЕМЕЙ:

    Никерате, не!                                                                     360

    НИКЕРАТ: (втурвайки се обратно вкъщи)

    Исках първо да ти кажа.

     

    Втурва се обратно вкъщи

     

    ДЕМЕЙ:

                                       Този тука полудял е!

    Хукна вътре. Но какво се прави в бедствие такова?

    никога не съм попадал във такава бъркотия,

    богове, кълна се! Най-добре е всичко да разкажа[35].

    Боже Аполоне, портата отново се затръшна!                                                            365

     

    Хриза бяга от къщата на Никерат с бебето на ръце. Никерат я следва с тояга.

     

    Демей, Хриза, Никерат

     

    ХРИЗА:

    Ах, горката, що да сторя? Де да бягам? Бебенцето

    иска да ми вземе!

    ДЕМЕЙ:

                            Тука, Хриза!

    ХРИЗА:

                                                   Кой е?

    ДЕМЕЙ: (сочейки към къщата си)

                                                               Бягай вътре![36]

     

    Никерат вижда, че Хриза бяга към другата къща.

     

    НИКЕРАТ:

    Ти къде ми бягаш?

    ДЕМЕЙ:

                                       Аполоне, днеска, види ми се,

    ще се бия! (Към Никерат)

                                       Ти какво, кого преследваш?

    НИКЕРАТ:

                                                                                      Ей, Демее,

    отдръпни се! Хайде, остави ме малкото да взема                                                   370

    и тъй да научим от жените всичко[37]!

    ДЕМЕЙ:

                                                               Този луд е.

    Ама ти ще ме удариш?

    НИКЕРАТ:

                                       Да!

    ДЕМЕЙ: (към Хриза)

                                                   По-бързо изпари се!

    (към Никерат):

    Ще отвърна!

    (към Хриза)

                            Бягай, Хриза! Той от мене е по-як!

     

    Хриза бяга в къщата на Демей. Тогава мъжете спират боя.

     

    НИКЕРАТ:

    Този път нападна ме ти пръв! Заклевам се в  това!

    ДЕМЕЙ:

    Ти срещу жена свободна[38] ли си вдигнал тази сопа                                                 375

    и я  гониш?

    НИКЕРАТ:

                Лъжеш!

    ДЕМЕЙ:

                            И ти лъжеш!

    НИКЕРАТ:

                                                   Няма ли детето

    ти да ми дадеш?

    ДЕМЕЙ:

                            Ха, моето ли?

    НИКЕРАТ:

                                                   Ама не е твое!

     

    Изблъсква го силно встрани.

     

    ДЕМЕЙ:

    Ще пострадам, хора![39]

    НИКЕРАТ:

                                       Викай! Аз ще я убия,

    вътре вляза ли!

    ДЕМЕЙ:

                            Какво да сторя? Ах, какво нещастие!

    Няма да допусна!  (Към Никерат, заплашително, препречвайки му пътя):

                            Стой, къде!  

     

    НИКЕРАТ:

                                                   Не ми посягай, ей!                                                             380

    ДЕМЕЙ:

    Я се овладей!

    НИКЕРАТ:

                            Грешиш, Демее, спрямо мене. Ясно,

    знаела е тя за всичко!

    ДЕМЕЙ:

                                       Затова узнай от мен

    и недей тормòзи нея!

    НИКЕРАТ:

                                       Та синът ти значи ли

    ме е лъгал?[40]

    ДЕМЕЙ:

                            Клеветиш! Ще вземе той момичето.

    Друго е. Ела ей там навън сега със мене малко                                                         385

    на разходка.

    НИКЕРАТ:

                                       На разходка?

    ДЕМЕЙ:

                                                               Да, ела на себе си!

     

    Двамата се разхождат насам-натам, говорейки си.

     

    Я кажи ми, Никерате, ти не си ли слушал как

    казват ни актьорите, че Зевс през покрива протекъл

    златен, някога, и прелъстил заключена девойка?

    НИКЕРАТ:

    И какво от туй?

    ДЕМЕЙ:

                            Еднакво трябва всичко да очакваш:                                                     390

    Виж дали тече ти покрива.

    НИКЕРАТ:

                                                   Отвсякъде. Но с него

    общото какво е?

    ДЕМЕЙ:

                            Е, веднъж на злато става Зевс,

    друг път – на вода. Видя ли? Дело негово! Как бързо

    го открихме!

    НИКЕРАТ:

                            За говедо ли ме взимаш?

    ДЕМЕЙ:

                                                               Боже, не!

    Всъщност ти не си по-долу от баща й – от Акризий.                                                395

    Зевс щом нея оценил е, щерка ти пък...

    НИКЕРАТ:

                                                               Ах, горко ми!

    Мосхий как ме нареди!

    ДЕМЕЙ:

                                       Не бой се! Ще я вземе той[41].

    Зная аз, божествен дар роденото детенце е.

    Мога да ти изброя хиляда души между нас

    дето са родени от безсмъртни, а пък ти си мислиш,                                    400

    че беда е малкото. Виж първо Хайрефòн[42], когото

    хранят, без да плаща! Той нима на бог не ти прилича?

    НИКЕРАТ: (нетърпеливо)

    Тъй изглежда. И какво? На празни приказки със теб

    няма да се състезавам!

    ДЕМЕЙ:

                                       Никерате, имаш ум!

    Толкова години пък Андрокъл[43] жив е и с момченца                                              405

    все се заиграва; побелял уж, но с коса е черна[44]:

    Няма тоя да умре, та даже и да го заколят.

    Бог не е ли? Ти моли се за късмет и прекади[45].

    Правилно било да се сродим[46]: пък моят син веднага

    по необходимост сватба ще приготви.

    НИКЕРАТ:

    Имаш право.                                                           410
    Но ако тогава бях го хванал –

    ДЕМЕЙ:

                                                   Пу! Сърдит не викай!

    Другото ще свършиш ли?

    НИКЕРАТ:

                                                   Каквото аз направя, всичко

    ще е като от Дедал[47].

    ДЕМЕЙ:

                                       Прекрасен си.  (Никерат влиза в своята къща)

                                                               На боговете

    аз дължа голяма благодарност, че открих, че нищо

    от това, което мислех си тогава, не е вярно!                                                              415

     

    Демей се прибира в своята къща. Влиза хор от сватбари.

     


    [1] Очевидно това е самото начало на действието. От следващите стихове можем да се ориентираме за обстоятелствата, при които се развива тази сцена – изглежда Демей е разгневен, защото смята, че осиновеният му син Мосхий има връзка с Хриза – самоската, която той е приютил в дома си и която е негова жена. Причината за бързото организиране на сватбата е вероятно стремежът на Демей да отдалечи сина си от тази афера, а самата причина за сватбата явно е любовта на Мосхий към дъщерята на Никерат – Плангон, която той признал на баща си, както личи от 140 ст.

    [2] Кошницата с жертвоприношения, необходима за брачната церемония.

    [3] Това дете, за което знае Демей, е „намереното“ от Хриза сукалче, което всъщност е техен син. По едно и също време обаче в неговата къща се озовават и двете деца – неговото и детето на Мосхий и Плангон, като постоянното им разменяне предизвиква объркването и комичния ефект. По-нататъшното развитие на събитията показва, че плачещото на леглото бебе е всъщност детето на Мосхий.

    [4] Тук за първи път става ясно, че детето, което Демей вижда да лежи на леглото, е син на Мосхий

    [5] Хриза, която живее в къщата като неофициална съпруга на Демей, вероятно заради чуждия си произход.

    [6] Тези думи слугинята извиква така, че да я чуе и Демей. Останалото е към дойката с тих глас.

    [7] Очевидно това е другото бебе – детето на Демей и Хриза. Тъй като не вижда точно къде отива дойката с бебето, Демей не се досеща, че децата всъщност са две и така се заплита интригата.

    [8] Възможно е, макар и малко вероятно, Демей само да си въобразява това, виждайки Хриза, притиснала детето до себе си – Капс, стр. 225.

    [9] Става дума за Мосхий.

    [10] Изразът е трудно преводим и не отговаря на подобния по звучене наш израз „остър език“. В случая Парменон се подиграва с приказливостта на готвача и с това, че той е по-изобилен на приказки, отколкото на дела.

    [11] Типичната характеристика на персонаж от типа „хитрия роб“, характерен за повечето сюжети от новата атическа комедия, а сетне и от римската.

    [12] Мотивът за бабата, която върши пакости, е широко застъпен в новата комедия  и е начин да бъде засилен комичният ефект.

    [13] Обърканите и несвързани клетви на Парменон целят да покажат искреното му възмущение от несправедливото обвинение. Демей го спира, защото вярва, че клетвите му са лъжливи.

    [14] Комичното в този случай би могло идва от факта, че Парменон в действителност казва истината.

    [15] Очевидно Демей блъфира, казвайки това, за да изпита роба си.

    [16] Букв. „другото трябва да остане скрито от теб“ – Парменон загатва, че на този етап не е добре Демей да научава цялата истина.

    [17] Това патетично обръщение е комичен похват.

    [18] [18] Заради тези няколко стиха се предполага, че Мосхий и Демей са се скарали в предишното, изгубено действие – причина за тази кавга би могло да бъде това, че Демей е открил, че сина му има някаква връзка, за която не го е осведомил, или пък защото е разбрал, че любимата му е от бедното семейство на съседите – Е. Капс, стр. 251, бел. adlocum.

    [19] Пейоративно – начин Демей да каже, че Хриза е невярна изкусителка.

    [20] Тук става ясно, че Мосхий не е истински син на Демей, а е осиновен. Бащинската обич, която Демей изпитва към него, не е породена от кръвното родство, а от прекрасния характер на младежа.

    [21] Изглежда Парменон довежда готвача да работи в къщата на Демей, затова готвачът му се гневи, че го е замесил в подобни неприятности.

    [22] Използваното прилагателно - δύσμορος, е с една форма за мъжки и женски род. Възможно е шегата в този стих да се основава точно на това – Хриза започва да окайва своята съдба, а Демей извърта жалбите й спрямо себе си.

    [23] Вероятно става дума за това, че Демей ще спре Хриза от това да развращава сина му.

    [24] Демей твърдо е решил да не опетнява репутацията на сина си, затова не желае да признае дори пред Хриза за подозренията си спрямо тях двамата.

    [25] За да го умилостиви, Хриза е готова да се съгласи с всяка негова дума – подсилване на комичния ефект.

    [26] Тук става ясно, че Хриза представя детето, което гледа, за подхвърлено.

    [27] Хриза не знае за подозренията на Демей и затова не разбира причините за внезапната промяна в настроението му.

    [28] Е. Капс, стр. 261.

    [29] Заради наситеността на следващите сцени репликите на актьорите са в хореи.

    [30] След като казва на Никерат, че дъщеря му е майката на подхвърленото дете, което е отглеждано в дома му, очевидно Демей се опитва да успокои приятеля си, че нищо твърде страшно не е станало.

    [31] Относно връзката между Хриза и Мосхий или пък че е добре да каже на приятеля си, че детето всъщност е на неговата дъщеря.

    [32] Тъй като такива сцени не може да се показват пред публиката, Демей ни ги разказва.

    [33] Тази реплика ни показва, че Демей все още смята детето, което Хриза стиска и не дава на Никерат, за бебето на Мосхий и Плангон и на този етап все още не е разбрал, че самият той е баща му.

    [34] Самоотвержеността, с която Хриза брани бебето, ни навежда на мисълта, че то действително е нейна рожба.

    [35] Демей все още не е убеден, че трябва да разкрива, че синът му е отговорен за това Плангон да роди незаконното дете – Капс, стр. 265, бел. adlocum.

    [36] Дали Демей междувременно е разбрал от Мосхий, че Хриза е напълно невинна, или я прибра в къщата си, за да я спаси от Никерат, защото му е близка, не става много ясно. По-вероятно е първото предположение.

    [37] Никерат смята, че щом бебето е у него, всички, замесени в заговора, и най-вече жените, които изпървом са го създали, ще са принудени да кажат истината.

    [38] Тук става ясно, че Хриза е свободно-родена, а не робиня.

    [39] Демей вика за помощ към публиката.

    [40] На този етап Никерат все още не знае, че Мосхий е баща на детето на Плангон. Вероятно става дума за това, че те двамата са разговаряли за причината за свадата между Хриза и Демей и Мосхий го е излъгал.

    [41] Демей се опитва да успокои Никерат, че въпреки срама на Плангон, Мосхий все пак ще се ожени за нея – много комичен ефект, при положение, че именно Мосхий е виновен за цялата тази ситуация.

    [42] Именно споменаването на този известен παράσειτος ни позволява да датираме комедията относително точно – към 310г. пр. Хр.

    [43] Името на този храненик ни е известно само от този пасаж. Възможно е той да е същият, на когото е кръстена комедията „Андрокъл“ на Софил – Капс, стр. 271, бел. adlocum.

    [44] Обичайно било за някои суетни атински граждани да боядисват косата си – Капс, стр. 272, бел. adlocum.

    [45] Демей съветва Никерат да извърши необходимите жертвоприношения за сватбата.

    [46] Този стих би могъл да ни бъде от ползва в твърдението, че първоначалната пречка пред любовта на Мосхий и Плангон е бедността на семейството на Никерат. Тук думите на Демей могат да се разбират в следния смисъл: въпреки, че са бедни, Никерат и семейството му са благословени с божественото благоволение.

    [47] Всичко, за което Никерат се погрижи, ще е толкова изкусно, колкото и творбите на прочутия скулптор.САМОСКАТА

     

    Действащи лица:

    ДЕМЕЙ: атински мъж.

    ХРИЗА: свободна жена от о.Самос, която Демей е взел в дома си.

    ПАРМÉНОН:роб в къщата на Демей.

    НИКЕРÁТ: беден съсед на Демей, баща на Плангон

    ГОТВАЧ: прислужник в къщата на Демей.

     

    МОСХИЙ: осиновен син на Демей.

    ПЛАНГОН: дъщеря на Никерат, любима на Мосхий, от когото ражда незаконно дете.

     

    Сцена: Атина; две съседни, но не непосредствено една до друга, къщи.

     
     
    ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
     

    ДЕМЕЙ:

    И който - - - - - - - - - [1]
    ако не полудявам - - - - - - -
    аз за добро го взех - - - - - - -
    Защото бързо влязох, постарах се                                                                                5
    за сватбата нещата да подготвя                                                                       
    и щом им казах простичко задачите,
    заръчах на домашните да свършат
    каквото трябва всичко: да изчистят,

    да сготвят, кошницата[2] да приготвят,                                                                          10

    и всичко, туй е ясно, бе готово,
    а в бързането – стана бъркотия.
    Реве, захвърлено в леглото, малкото[3],                                                                       
    а с него заедно онези викат:

    „Брашно! Вода! Зехтин ми дай! И въглища!“ –                                                         15

    и сам като им давах и помагах,
    в килера влязох повече да взема                                             
    и като се зазяпах, не веднага
    оттам излязох. Докато бях вътре                                                                                 
    отгоре слезе някаква жена,                                                                                            20
    отпред пред стаичката на килерчето.
    У нас така е, че пред нея има
    тъкачен стан и там е входа й.
    На Мосхий старата му дойка беше,
    преди слугиня, а сега свободна,                                                                                    25
    и щом видя оставено да плаче
    детенцето, тя, без да подозира,
    че аз съм вътре, мислейки, че може
    спокойно да говори, приближи се
    и тия общи работи му каза:                                                                                           30
    „О златнично детенце! Мама де е?“
    Целуна го и взе да го разнася;
    щом спря да плаче то, сама си рече:
    „Ах, клета аз, та сякаш вчера беше

    как кърмех Мосхий[4] с толкова любов,                                                                        35

    сега пък, щом роди му се на него

    детенце, друга някоя ще го - - - - - - - “

    - - - - - - - - - - - - - - - - - -
    - - - - - - - - - - - -  на някаква слугинка
    отвънка дето влезе, и й каза:                                                                                         40
    „Глупачке, я вземи измий детенцето!
    Какво, нима на сватбата на татко му
    оставили сте малкото!“ Отвърна тя :
    „Нещастнице, по-тихо! Господарят!“

    „Но как, къде?“ „В килера!“ И престори се:                                                               45

    „Ей, дойке, господарката[5] те вика![6]

    Побързай! Само да не ни е чул!“,
    а другата  си рече „Пуста аз
    и мойта глупост!“ и изчезна някъде.
    А аз излязох, както бях си влязъл,                                                                                50
    съвсем спокоен, сякаш нищичко
    не съм усетил, нито пък съм чул.
    Видях вън самоската Хриза с бебето[7]
    гръдта си да предлага да бозае[8].
    Така че ясно е, че то е нейно                                                                                          55
    пък аз ли съм баща му или пък –
    това не казвам, господа, пред вас,
    което мисля си, а в общи линии
    какво съм подочул ще ви представя,
    изобщо без да се гневя. И тъй                                                                                       60

    познавам, бога ми, момчето[9], то

    било е винаги съвсем порядъчно
    и винаги преди ме е почитало.
    Но ето – щом от тая го научих,
    която дойка беше му изпървом,                                                                                   65
    от мене, сетне, тайно го говореше,
    и после – щом отново се присетя,
    че Хриза го обича и го гледа
    на пук на мен, от себе си излизам!
                                                                                                                                    

    Влизат Парменон и Готвачът с помощниците си, както и робите, натоварени с храна. Демей забелязва, че наближават и се отдръпва за момент, като казва:

     
    Но ето, в точния момент, Парменон                                                                            70
    се връща от пазара. Хайде, трябва
    аз вътре вкъщи да го съпроводя.

    СЦЕНА 2 - Парменон, Готвач

     

    ПАРМЕНОН:

    Ела, готвачо, бога ми! Не зная                                                                                       75
    ножовете защо разнасяш. Всичко
    със приказки ти можеш да накълцаш

    единствено![10] Ей богу, спри се вече!

    ГОТВАЧ:

    Глупак!                                                                                                                               80

    ПАРМЕНОН:

                Кой, аз?

    ГОТВАЧ:

                            Такъв си май! Защо

    се мръщиш, като питам колко маси                                                                           
    предвиждате да се направят, колко
    жени ще има и кога ще бъде
    обядът и дали ще трябва някой                                                                                    85
    да викаме, храната да поднася,
    дали ще е достатъчно посудата                                                                       
    за вас, дали е печката покрита
    и всичко друго има ли?

    ПАРМЕНОН:

                                       Приятелю,
    накълцваш ме надребно, о, и как…                                                                              90

    ГОТВАЧ:

    Пръждосвай се!

    ПАРМЕНОН:

                            Пък ти съвсем изчезвай!

    Но хайде, влезте вътре.
     

    Готвачът и помощниците влизат в къщата. Демей излиза напред.

     

     ДЕМЕЙ:

                                       Ей, Парменон!

     

    ПАРМЕНОН:

    Я, мен ли вика някой?

    ДЕМЕЙ:

                                       Тебе, тебе!

    ПАРМЕНОН:

    О, здрасти, господарю!

    ДЕМЕЙ:

                                       Остави
    дисагите и идвай.

    ПАРМЕНОН:

                                       С Бог напред!                                                                                 95

    ДЕМЕЙ:

    На тоя тука, както ми се струва,
    не му убягва нищо от оченцата:
    ако е някой любопитен, той е![11]
    Но ето, портата затръшна, идва!

    ПАРМЕНОН:

    Готвачът, Хриза, щом поиска нещо,                                                                             100

    му дай! а бабата[12] далеч пазете

    от грънците, за Бога! Господарю,
    кажи ми, що да свърша?

    ДЕМЕЙ:

                            „Що да свърша??“

    При портата ела! Ей, още малко!

    ПАРМЕНОН:

    Но ето де!

    ДЕМЕЙ:

                            Е, слушай ме, Пармèноне:                                                                      105

    Не искам да те бия, казвам, бога ми
    по ред причини.

    ПАРМЕНОН:

                                       Да ме биеш ли?

    Какво съм сторил?

    ДЕМЕЙ:

                                       Заговорничиш,
    усетих, срещу  мене.

    ПАРМЕНОН:

                                       О, Дионисе,

    кълна се, Аполоне, о, аз никога,                                                                                    110
    аз, Зевсе, ти Спасителю, Асклепие…[13]

    ДЕМЕЙ:

    Не се кълни във нищо, спри се. Няма
    добро да си направиш.

    ПАРМЕНОН:

                                       Ако някога…

    ДЕМЕЙ:

    Ей, тука гледай!

    ПАРМЕНОН:

                            Истина говоря!

    ДЕМЕЙ:

    Това дете чие е?

    ПАРМЕНОН:

                            Виж, детенцето…                                                                                       115

    ДЕМЕЙ:

    Коя е майка му?

    ПАРМЕНОН:

                            На Хриза е.

    ДЕМЕЙ:

    Баща му кой е?

    ПАРМЕНОН:

                            Ти си, бога ми![14]

    ДЕМЕЙ:

    Ще си изпатиш! Лъжеш ме:

    ПАРМЕНОН:

                                                   Кой, аз ли?

    ДЕМЕЙ:

    Аз зная точно всичко и ми казаха,
    че Мосхий е баща му, че си знаел,                                                                               120
    и тя сега затуй детето гледа[15]!
     

    ПАРМЕНОН:

    Какво приказваш?

    ДЕМЕЙ:

    Питаш? Отговаряй!
    Чие е?

    ПАРМЕНОН:

                Казах вече! Другото е тайна[16]!

    ДЕМЕЙ:

    Как „тайна“?? (вика към робите си)    

                            Ей, момчета, бича дайте

    за тоя тука, де не ме почита!

    ПАРМЕНОН:

    О, не!

    ДЕМЕЙ:

                            Ще те жигосам, ей, заклевам се!                                                           125

    ПАРМЕНОН:

    Ще ме жигосаш?

    ДЕМЕЙ:

                            Точно тъй!

    ПАРМЕНОН:

                                                   Загинах!
     

    Парменон хуква да бяга към града.

     

    ДЕМЕЙ:

    Къде, негоднико? Хванете го!
    О крепост на земя Кекропова,
    о, етер всеобхватен, о…
                                       Демее,[17]
    какво крещиш? Какво крещиш, безумецо?                                                                130
    Ела на себе си. И дръж се мъжки!
    На тебе нищо Мосхий не е сторил:
    Да, дръзки думи са това, но верни:
    Ако е искал или се е подчинил
    на любовта това да стори, или пък                                                                              135

    ме мрази[18], щеше пак така да мисли

    и щеше с радост да ми навреди.
    Сега пред мен обаче е невинен –
    охотно чу  предложения брак,
    но не, тъй както мислех, от любов                                                                               140
    е бързал, а защото е замислял
    оттук да грабне моята Елена[19].
    Защото за това виновна тя е!
    Навярно, значи, хванала го е
    пиян, когато не е бил на себе си:                                                                                  145
    Тъй често правят младостта и виното,

    щом падне сгоден шанс, вредят на ближния.

    Съвсем невярно ми се струва той
    порядъчен, разумен  с всички други,
    тъй непочтен към мене да е станал,                                                                            150
    дори да беше триж осиновен[20],
    и да не бях го раждал като син.
    Защото не туй гледам, а характера.
    А тя е блудница и напаст – е?
    Демее,  тъй не може. Трябва мъж                                                                                155
    сега да бъдеш! Забрави това,
    спри да обичаш, скрий нещастието
    което стана, заради сина си,
    от къщи изхвърли навън на гаргите
    напред с главата злата Самианка.                                                                                160
    Причина имаш си, понеже взе
    детето. Нищо друго не разкривай,

    хапи език, мълчи – търпи с достойнство.

     

    СЦЕНА 3 – Демей, Готвача

     

    ГОТВАЧА:

    Момче, пред портите ей там ли е
    Парменон? Този тип от мен избяга,                                                                             165
    че даже и въобще не ми помогна.

    ДЕМЕЙ: (към готвача)

    Разкарай се, в средата си на пътя!
     

    Влиза вкъщи.

     

    ГОТВАЧА:

    Херакле! Ей, момче, какво се случи?
    Побъркан старец някакъв ли вътре
    се втурна, някаква беда ли има?                                                                                  170
    Какво ли става? Посейдоне, луд е
    той сякаш – как крещи! Остава само

    там вътре мойте манджички със грънците

    да стори на едно! – Вратата тръшна!
    Дано да се затриеш, ей, Парменоне,                                                                            175

    че ме доведе[21]! Малко ще се дръпна.

     

    Оттегля се на една страна. Демей, Хриза и дойката с детето излизат от къщата.

     

    СЦЕНА 4 – Демей, Хриза

     

    ДЕМЕЙ:

    Не ме ли чуваш? Вън!

    ХРИЗА:

                                        Къде да ида?

    ДЕМЕЙ:

    При гаргите!

    ХРИЗА: (плачейки)

                            Нещастна[22]

    ДЕМЕЙ:

                                                   Да, „нещастен“!

    Ти мен окайваш,  несъмнено! Мисля,

    че ще те спра[23]

    ХРИЗА:

                            „че ще ме спреш“… какво?                                                                     180

    ДЕМЕЙ:

    А, нищо. Взимай бебето, старицата.
    И бързо изчезни!

    ХРИЗА:

                                       Задето взех го?

    ДЕМЕЙ:

    Да, затова! И…

    ХРИЗА:

                            И какво?

    ДЕМЕЙ:

                                       Това е!

    Такава бе ти грешката.[24]

    ХРИЗА:

                                       Не те разбирам!

    ДЕМЕЙ:

    Защото в лукс не знаеш да живееш.                                                                             185

    ХРИЗА:

    Не зная? Но какво говориш ти?

    ДЕМЕЙ:

    И то при все, че тук при мен дойде
    с едната риза на гърба си, Хриза –
    и то най-проста.

    ХРИЗА:

                            Моля?

    ДЕМЕЙ:

                                       Бях ти всичко

    щом беше бедна.

    ХРИЗА:

                                       А сега какъв си?                                                                             190

    ДЕМЕЙ: (нетърпеливо)

    Не говори! Вземи си всичко твое:
    А аз ти давам, виж, слугини, злато –
    от къщата ми вън!

    ХРИЗА: (настрани)

                            От гняв е всичко!

    Ще трябва да го умилостивя!
    Виж, най-честити…

    ДЕМЕЙ:

                            Ти защо приказваш?                                                                                 195

    ХРИЗА:

    Не се ядосвай!

    ДЕМЕЙ:

    Ще се радва друга
    сега на всичко мое, и ще слави
    със жертви боговете!

    ХРИЗА:

                                       Но защо?

    ДЕМЕЙ:

    Е, ти със син сдоби се: всичко имаш!

    ХРИЗА:

    Не още – ти си огорчен. Обаче…                                                                       200

    ДЕМЕЙ: (със заплашителен жест)

    Главата жено, ще ти отвъртя,
    ако продумаш!

    ХРИЗА:

                            Правилно![25] Но виж –

    ДЕМЕЙ:

    Аз влизам!               (обръща се към нея гневно):

                            Ей, голяма работа си!

    В града ще видиш ти каква си точно:
    Такива като теб, за десет драхми                                                                                 205
    по пировете като компаньонки
    все тичат, Хриза, пият и наливат се       
    до смърт – или гладуват, ако не е
    смъртта за тях приготвена и бърза.
    Така ще бъдеш, знай, не по-добре                                                                               210
    от другите и ще узнаеш ти
    каква е тази, дето прегреши!
     

    Докато той се приближава към вратата, Хриза прави жест, с който да го спре.

     
    Недей!
     

    Демей влиза в къщата. Хриза, облегната на портика, плаче.

     

    ХРИЗА:

                Нещастна аз със мойта орис!

     
     

    СЦЕНА 5 – Хриза, Никерат

     

    НИКЕРАТ:

    Ей таз овца, когато бъде жертвана,
    за всички обичаи към безсмъртните                                                                            215
    ще свърши работа. Защото кръв
    си има, жлъчка доста, кости хубави,
    голям далак – за Олимпийците.
    Когато я нарежат, ще изпратя
    на моите приятели да пробват…                                                                                  220
    от кожата! За мен това остава.
     

    Робът внася овцата в къщата на Никерат. Никерат вижда Хриза пред къщата на съседа си.

     
    Какво, Херакле, е това? Пред портите
    нима е Хриза тази, дето плаче?
    Не може да е друга!
                                      

    Приближавайки я:

                                       Що е станало?

    ХРИЗА:

    Изгони ме приятелят ти скъп!                                                                                       225
    що още…

    НИКЕРАТ:

                О, Херакле, кой? Демей ли?

     

    ХРИЗА:

    Да, той!

    НИКЕРАТ:

                Но за какво?

    ХРИЗА:

                                       Заради бебето.

    НИКЕРАТ:

    Аз също от жените чух, че гледаш

    намерено[26] детенце. Що за лудост!

    Но пък е сладичко.

    ХРИЗА:

                                       Не се ядоса                                                                                     230

    веднага, а след време – чак сега.
    Та както ми заръча  да подготвя
    за сватбата нещата, изведнъж
    се втурна като луд и се развика
    навън[27].

    НИКЕРАТ:

                Нима Демей е полудял?                                                                                     235

     
    Следва лакуна от около 140 стиха.
     

                В края на предходната сцена Никерат предлага на Хриза да се подслони в неговата къща, където тя отива с детето и дойката. До този момент неоснователните подозрения на Демей срещу Мосхий и Хриза са премахнати. Вероятно Мосхий е чул за тях от Парменон, с когото се е срещнал в града. В разговор с баща си той е отрекъл, че е баща на детето, което Мосхий е видял със старата му дойка.  По-нататък вероятно след като Демей се връща вкъщи, за да възобнови прекъснатите приготовления за сватбата, разговарят Мосхий и Никерат, в който Никерат, интересувайки се от свадата между Демей и Хриза, разпитва младежа за детето което Хриза е осиновила, на което Мосхий отговаря, че то е подхвърлено. Следва сцената между Демей и Никерат. Когато Демей открива, че подозренията му към сина му са били напразни, в радостта си той очевидно забравя за случката от ст. 54, заради която е започнал да подозира Хриза, и сега е нетърпелив да я приеме обратно в дома си (ст.367). Не му идва наум обаче, че детето, която тя е „намерила”, може да не е същото дете, което е признал Мосхий. Той не може да разкрие на Никерат истинската причина за скарването си с Хриза, но най-вероятно в разговорите за това посочва „намереното” дете за причината и тогава му съобщава, че то е незаконното дете на дъщерята на Никерат - Плангон, но без да казва кой е баща му. Всеки баща знае за съществуването само на едно дете и затова смята, че то е детето, което Хриза е взела със себе си.[28]

     

    [345][29]

    ДЕМЕЙ:

    - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

    а като се върнеш... .[30]                                                                                                      

    НИКЕРАТ:

                            Малък дявол, казваш, бил? Приятел,                                                   345

    тръгвам, сватбата пропадна, край!

                           

    Никерат се втурва в къщата си.

     

    ДЕМЕЙ:

    Кълна се, Зевсе, край е!

    Този, като чуе всичко, ще вилнее и ще вика!

    Див човек съм, че и прост селяк, чешит съм своенравен! 

    Трябваше ли аз, проклет, да мисля тези дивотии[31]!

    Хефесте, кълна се, заслужавам да умра!                                                                   

     

    Чува викове от къщата на Никерат.

     

                                                                           Херакле,                                                       350

    Колко вика! Край, това е. Огън иска и детето

    казва да заколят, после да го изгорят[32]. Опечен

    внук[33] ще видя! Ах, вратата блъсна! Този е тайфун

    или ураган, не е човек!

     

    Никерат изхвърчава от къщата си.

     

    НИКЕРАТ:

                                                   Демее, срещу мене

    Хриза се опълчи и неща ужасни върши!

    ДЕМЕЙ:

                                                               Моля?                                                                      355

    НИКЕРАТ:

    Тя накарала жена ми да не ми се подчинява,

    нито щерка ми! Със сила стиснала е малкото[34],

    казва ми, че няма да го предаде. Не се чуди

    ако аз убиец стана на жена ти!

    ДЕМЕЙ:

                                                   Как убиец?

    НИКЕРАТ:

    Да, защото знаела е всичко!

    ДЕМЕЙ:

    Никерате, не!                                                                     360

    НИКЕРАТ: (втурвайки се обратно вкъщи)

    Исках първо да ти кажа.

     

    Втурва се обратно вкъщи

     

    ДЕМЕЙ:

                                       Този тука полудял е!

    Хукна вътре. Но какво се прави в бедствие такова?

    никога не съм попадал във такава бъркотия,

    богове, кълна се! Най-добре е всичко да разкажа[35].

    Боже Аполоне, портата отново се затръшна!                                                            365

     

    Хриза бяга от къщата на Никерат с бебето на ръце. Никерат я следва с тояга.

     

    Демей, Хриза, Никерат

     

    ХРИЗА:

    Ах, горката, що да сторя? Де да бягам? Бебенцето

    иска да ми вземе!

    ДЕМЕЙ:

                            Тука, Хриза!

    ХРИЗА:

                                                   Кой е?

    ДЕМЕЙ: (сочейки към къщата си)

                                                               Бягай вътре![36]

     

    Никерат вижда, че Хриза бяга към другата къща.

     

    НИКЕРАТ:

    Ти къде ми бягаш?

    ДЕМЕЙ:

                                       Аполоне, днеска, види ми се,

    ще се бия! (Към Никерат)

                                       Ти какво, кого преследваш?

    НИКЕРАТ:

                                                                                      Ей, Демее,

    отдръпни се! Хайде, остави ме малкото да взема                                                   370

    и тъй да научим от жените всичко[37]!

    ДЕМЕЙ:

                                                               Този луд е.

    Ама ти ще ме удариш?

    НИКЕРАТ:

                                       Да!

    ДЕМЕЙ: (към Хриза)

                                                   По-бързо изпари се!

    (към Никерат):

    Ще отвърна!

    (към Хриза)

                            Бягай, Хриза! Той от мене е по-як!

     

    Хриза бяга в къщата на Демей. Тогава мъжете спират боя.

     

    НИКЕРАТ:

    Този път нападна ме ти пръв! Заклевам се в  това!

    ДЕМЕЙ:

    Ти срещу жена свободна[38] ли си вдигнал тази сопа                                                 375

    и я  гониш?

    НИКЕРАТ:

                Лъжеш!

    ДЕМЕЙ:

                            И ти лъжеш!

    НИКЕРАТ:

                                                   Няма ли детето

    ти да ми дадеш?

    ДЕМЕЙ:

                            Ха, моето ли?

    НИКЕРАТ:

                                                   Ама не е твое!

     

    Изблъсква го силно встрани.

     

    ДЕМЕЙ:

    Ще пострадам, хора![39]

    НИКЕРАТ:

                                       Викай! Аз ще я убия,

    вътре вляза ли!

    ДЕМЕЙ:

                            Какво да сторя? Ах, какво нещастие!

    Няма да допусна!  (Към Никерат, заплашително, препречвайки му пътя):

                            Стой, къде!  

     

    НИКЕРАТ:

                                                   Не ми посягай, ей!                                                             380

    ДЕМЕЙ:

    Я се овладей!

    НИКЕРАТ:

                            Грешиш, Демее, спрямо мене. Ясно,

    знаела е тя за всичко!

    ДЕМЕЙ:

                                       Затова узнай от мен

    и недей тормòзи нея!

    НИКЕРАТ:

                                       Та синът ти значи ли

    ме е лъгал?[40]

    ДЕМЕЙ:

                            Клеветиш! Ще вземе той момичето.

    Друго е. Ела ей там навън сега със мене малко                                                         385

    на разходка.

    НИКЕРАТ:

                                       На разходка?

    ДЕМЕЙ:

                                                               Да, ела на себе си!

     

    Двамата се разхождат насам-натам, говорейки си.

     

    Я кажи ми, Никерате, ти не си ли слушал как

    казват ни актьорите, че Зевс през покрива протекъл

    златен, някога, и прелъстил заключена девойка?

    НИКЕРАТ:

    И какво от туй?

    ДЕМЕЙ:

                            Еднакво трябва всичко да очакваш:                                                     390

    Виж дали тече ти покрива.

    НИКЕРАТ:

                                                   Отвсякъде. Но с него

    общото какво е?

    ДЕМЕЙ:

                            Е, веднъж на злато става Зевс,

    друг път – на вода. Видя ли? Дело негово! Как бързо

    го открихме!

    НИКЕРАТ:

                            За говедо ли ме взимаш?

    ДЕМЕЙ:

                                                               Боже, не!

    Всъщност ти не си по-долу от баща й – от Акризий.                                                395

    Зевс щом нея оценил е, щерка ти пък...

    НИКЕРАТ:

                                                               Ах, горко ми!

    Мосхий как ме нареди!

    ДЕМЕЙ:

                                       Не бой се! Ще я вземе той[41].

    Зная аз, божествен дар роденото детенце е.

    Мога да ти изброя хиляда души между нас

    дето са родени от безсмъртни, а пък ти си мислиш,                                    400

    че беда е малкото. Виж първо Хайрефòн[42], когото

    хранят, без да плаща! Той нима на бог не ти прилича?

    НИКЕРАТ: (нетърпеливо)

    Тъй изглежда. И какво? На празни приказки със теб

    няма да се състезавам!

    ДЕМЕЙ:

                                       Никерате, имаш ум!

    Толкова години пък Андрокъл[43] жив е и с момченца                                              405

    все се заиграва; побелял уж, но с коса е черна[44]:

    Няма тоя да умре, та даже и да го заколят.

    Бог не е ли? Ти моли се за късмет и прекади[45].

    Правилно било да се сродим[46]: пък моят син веднага

    по необходимост сватба ще приготви.

    НИКЕРАТ:

    Имаш право.                                                           410
    Но ако тогава бях го хванал –

    ДЕМЕЙ:

                                                   Пу! Сърдит не викай!

    Другото ще свършиш ли?

    НИКЕРАТ:

                                                   Каквото аз направя, всичко

    ще е като от Дедал[47].

    ДЕМЕЙ:

                                       Прекрасен си.  (Никерат влиза в своята къща)

                                                               На боговете

    аз дължа голяма благодарност, че открих, че нищо

    от това, което мислех си тогава, не е вярно!                                                              415

     

    Демей се прибира в своята къща. Влиза хор от сватбари.

     


    [1] Очевидно това е самото начало на действието. От следващите стихове можем да се ориентираме за обстоятелствата, при които се развива тази сцена – изглежда Демей е разгневен, защото смята, че осиновеният му син Мосхий има връзка с Хриза – самоската, която той е приютил в дома си и която е негова жена. Причината за бързото организиране на сватбата е вероятно стремежът на Демей да отдалечи сина си от тази афера, а самата причина за сватбата явно е любовта на Мосхий към дъщерята на Никерат – Плангон, която той признал на баща си, както личи от 140 ст.

    [2] Кошницата с жертвоприношения, необходима за брачната церемония.

    [3] Това дете, за което знае Демей, е „намереното“ от Хриза сукалче, което всъщност е техен син. По едно и също време обаче в неговата къща се озовават и двете деца – неговото и детето на Мосхий и Плангон, като постоянното им разменяне предизвиква объркването и комичния ефект. По-нататъшното развитие на събитията показва, че плачещото на леглото бебе е всъщност детето на Мосхий.

    [4] Тук за първи път става ясно, че детето, което Демей вижда да лежи на леглото, е син на Мосхий

    [5] Хриза, която живее в къщата като неофициална съпруга на Демей, вероятно заради чуждия си произход.

    [6] Тези думи слугинята извиква така, че да я чуе и Демей. Останалото е към дойката с тих глас.

    [7] Очевидно това е другото бебе – детето на Демей и Хриза. Тъй като не вижда точно къде отива дойката с бебето, Демей не се досеща, че децата всъщност са две и така се заплита интригата.

    [8] Възможно е, макар и малко вероятно, Демей само да си въобразява това, виждайки Хриза, притиснала детето до себе си – Капс, стр. 225.

    [9] Става дума за Мосхий.

    [10] Изразът е трудно преводим и не отговаря на подобния по звучене наш израз „остър език“. В случая Парменон се подиграва с приказливостта на готвача и с това, че той е по-изобилен на приказки, отколкото на дела.

    [11] Типичната характеристика на персонаж от типа „хитрия роб“, характерен за повечето сюжети от новата атическа комедия, а сетне и от римската.

    [12] Мотивът за бабата, която върши пакости, е широко застъпен в новата комедия  и е начин да бъде засилен комичният ефект.

    [13] Обърканите и несвързани клетви на Парменон целят да покажат искреното му възмущение от несправедливото обвинение. Демей го спира, защото вярва, че клетвите му са лъжливи.

    [14] Комичното в този случай би могло идва от факта, че Парменон в действителност казва истината.

    [15] Очевидно Демей блъфира, казвайки това, за да изпита роба си.

    [16] Букв. „другото трябва да остане скрито от теб“ – Парменон загатва, че на този етап не е добре Демей да научава цялата истина.

    [17] Това патетично обръщение е комичен похват.

    [18] [18] Заради тези няколко стиха се предполага, че Мосхий и Демей са се скарали в предишното, изгубено действие – причина за тази кавга би могло да бъде това, че Демей е открил, че сина му има някаква връзка, за която не го е осведомил, или пък защото е разбрал, че любимата му е от бедното семейство на съседите – Е. Капс, стр. 251, бел. adlocum.

    [19] Пейоративно – начин Демей да каже, че Хриза е невярна изкусителка.

    [20] Тук става ясно, че Мосхий не е истински син на Демей, а е осиновен. Бащинската обич, която Демей изпитва към него, не е породена от кръвното родство, а от прекрасния характер на младежа.

    [21] Изглежда Парменон довежда готвача да работи в къщата на Демей, затова готвачът му се гневи, че го е замесил в подобни неприятности.

    [22] Използваното прилагателно - δύσμορος, е с една форма за мъжки и женски род. Възможно е шегата в този стих да се основава точно на това – Хриза започва да окайва своята съдба, а Демей извърта жалбите й спрямо себе си.

    [23] Вероятно става дума за това, че Демей ще спре Хриза от това да развращава сина му.

    [24] Демей твърдо е решил да не опетнява репутацията на сина си, затова не желае да признае дори пред Хриза за подозренията си спрямо тях двамата.

    [25] За да го умилостиви, Хриза е готова да се съгласи с всяка негова дума – подсилване на комичния ефект.

    [26] Тук става ясно, че Хриза представя детето, което гледа, за подхвърлено.

    [27] Хриза не знае за подозренията на Демей и затова не разбира причините за внезапната промяна в настроението му.

    [28] Е. Капс, стр. 261.

    [29] Заради наситеността на следващите сцени репликите на актьорите са в хореи.

    [30] След като казва на Никерат, че дъщеря му е майката на подхвърленото дете, което е отглеждано в дома му, очевидно Демей се опитва да успокои приятеля си, че нищо твърде страшно не е станало.

    [31] Относно връзката между Хриза и Мосхий или пък че е добре да каже на приятеля си, че детето всъщност е на неговата дъщеря.

    [32] Тъй като такива сцени не може да се показват пред публиката, Демей ни ги разказва.

    [33] Тази реплика ни показва, че Демей все още смята детето, което Хриза стиска и не дава на Никерат, за бебето на Мосхий и Плангон и на този етап все още не е разбрал, че самият той е баща му.

    [34] Самоотвержеността, с която Хриза брани бебето, ни навежда на мисълта, че то действително е нейна рожба.

    [35] Демей все още не е убеден, че трябва да разкрива, че синът му е отговорен за това Плангон да роди незаконното дете – Капс, стр. 265, бел. adlocum.

    [36] Дали Демей междувременно е разбрал от Мосхий, че Хриза е напълно невинна, или я прибра в къщата си, за да я спаси от Никерат, защото му е близка, не става много ясно. По-вероятно е първото предположение.

    [37] Никерат смята, че щом бебето е у него, всички, замесени в заговора, и най-вече жените, които изпървом са го създали, ще са принудени да кажат истината.

    [38] Тук става ясно, че Хриза е свободно-родена, а не робиня.

    [39] Демей вика за помощ към публиката.

    [40] На този етап Никерат все още не знае, че Мосхий е баща на детето на Плангон. Вероятно става дума за това, че те двамата са разговаряли за причината за свадата между Хриза и Демей и Мосхий го е излъгал.

    [41] Демей се опитва да успокои Никерат, че въпреки срама на Плангон, Мосхий все пак ще се ожени за нея – много комичен ефект, при положение, че именно Мосхий е виновен за цялата тази ситуация.

    [42] Именно споменаването на този известен παράσειτος ни позволява да датираме комедията относително точно – към 310г. пр. Хр.

    [43] Името на този храненик ни е известно само от този пасаж. Възможно е той да е същият, на когото е кръстена комедията „Андрокъл“ на Софил – Капс, стр. 271, бел. adlocum.

    [44] Обичайно било за някои суетни атински граждани да боядисват косата си – Капс, стр. 272, бел. adlocum.

    [45] Демей съветва Никерат да извърши необходимите жертвоприношения за сватбата.

    [46] Този стих би могъл да ни бъде от ползва в твърдението, че първоначалната пречка пред любовта на Мосхий и Плангон е бедността на семейството на Никерат. Тук думите на Демей могат да се разбират в следния смисъл: въпреки, че са бедни, Никерат и семейството му са благословени с божественото благоволение.

    [47] Всичко, за което Никерат се погрижи, ще е толкова изкусно, колкото и творбите на прочутия скулптор.