Гаврил Кацаров
  • Лукиан, Слизане в ада – Тиранът-

    ЛУКИЯН

    СЛИЗАНЕ В АДА – ТИРАНЪТ

    Превод: Гаврил Кацаров, 1928

    Електронна обработка: Симона Стоянова, 2010

     

     

    Лица на диалога:

    Харон.

    Клота, една от мойрите (орисниците).

    Хермес.

    Киниск, философ-циник.

    Мегапент, тиран.

    Микил, обущар.

    Тизифона, една от ериниите.

    Радамант, съдия в подземния свят.

    Мъртъвци.

    Действието става на брега на Ахеронт.

    1. Харон. Хайде, Клото, лодката ни отдавна е в ред и напълно готова да тръгнем: водата е изчерпана, мачтата изправена, платната опънати, всяко гребло е привързано о ремъка; колкото зависи от мене, нищо не пречи да вдигнем котва и да отпътуваме. Но Хермес се бави, макар че отдавна трябваше да бъде тука.

  • Лукиан, Сън – Животът на Лукияна-

    ЛУКИЯН

    СЪН – ЖИВОТЪТ НА ЛУКИЯНА

    Превод: Гаврил Кацаров, 1928
    Електронна обработка: Симона Стоянова, 2010


    1. Тъкмо бях престанал да ходя на училище и бях достигнал вече зряла момчешка възраст[1], когато баща ми почна да се съветва с приятелите си на какво да ме изучи. Повечето бяха на мнение, че научното образование има нужда и от много труд, и от много време, и от немалки разноски, и от бляскаво положение, а пък нашите работи са зле и изискват някаква бърза помощ. А ако изучех някой от обикновените занаяти, то първо аз сам веднага бих имал достатъчен добив от него и не ще ям вече хляба на баща си, бидейки на такава възраст, пък и в късо време ще мога да зарадвам и баща си като му принасям постоянно от печалбата си. 2. Като предмет на второ обсъждане се постави въпросът кой от занаятите е най-добър, най-лесен за изучаване и най-много прилича на свободен човек, и освен това кой занаят не изисква много разноски за изучаване и дава достатъчен приход. И така, когато всеки според своята опитност или познание хвалеше тоя или оня занаят, баща ми, като погледна вуйчо ми – понеже присъствуваше и вуйчо ми, брат на майка ми, който минуваше като най-добър ваятел и най-прочут каменоделец – каза: „Не бива, щом ти присъствуваш, да отдадем предпочитание на друг занаят, ами вземи тогова – при това той посочи към мене – и го научи да обработва добре камъка, да споява сръчно отделните части и да бъде добър ваятел; той е способен за тая работа и, както знаеш, има природна дарба.” Баща ми имаше предвид детинските играчки, които правех от восък. Именно когато учителят ме освобождаваше, имах навик да остъргвам восък от дъсчицата[2] и да правя от него волове или коне или, бога ми, дори и човеци, които, по мнението на баща ми, приличаха на живи. За тия неща учителите ме биеха, но сега това служеше като похвала за дарбата ми и всички, с оглед към онова мое ваятелство, имаха в мене добра надежда, че скоро ще изуча тоя занаят.

    3. Най-после дойде ден, който се смяташе за удобен да започна занаята[3] и аз бидох предаден на вуйчо си; и, право да си кажа, не само, че не бях много недоволен от тая работа, но ми се и чинеше, че тя ще ми достави приятно развлечение и случай да се похваля пред връстниците си, ако ме видят, че дялам статуи на богове и правя различни малки образи за мене и за ония, които предпочитам. И първото онова, що се случва обикновено с начеващите, стана и с мене. Вуйчо ми даде един резец и ми заповяда да одялам внимателно една плоча, лежаща в работилницата, като ми каза обикновеното: „Началото е половина на цялото.” Когато аз по неопитност ударих по-силно, плочата се счупи, а вуйчо ми, разсърден от това, взе стоящата наблизо тояга и съвсем не кротко и наставнически ме посвети в занаята тъй, щото сълзите станаха начало на занаята ми.

    4. И тъй, като избягах от вуйчо си, дохождам си вкъщи, хълцайки непрекъснато, с очи, пълни със сълзи, и разказвам за тоягата. Показвах си и синините и обвинявах вуйчо си в голяма жестокост като добавих, че той е направил това от завист, да не би да го надмина в изкуството. Майка ми се възмути и изказа много хули за брата си, а пък аз, като се мръкна, заспах още със сълзи и с мисъл за тоягата.

    5. Дотук моят разказ е смешен и детински. Но това, което ще чуете сега, о мъже, не е маловажно, ами изисква твърде любознателни слушатели. Защото, да се изразя с думите на Хомера[4],

              „Сън божествен мене споходи

              В нощ амброзийска”,

    толкова ясен, като че ли го виждах наяве. И сега още, след толкова време, образите на видението стоят пред очите ми и гласът на онова, що чух, звучи в ушите ми: толкова ясно беше всичко. 6. Две жени, като ме уловиха за ръцете, теглеха ме доста силно и упорито, всяка към себе си; те едва не ме разкъсаха като се надпреварваха една друга: ту едната вземаше връх и почти ме завладяваше цял, ту другата успяваше да тури ръка на мене; те викаха силно една на друга. Едната казваше, че съперницата ѝ иска да ме завладее, когато аз принадлежа ней, а другата – че тя напразно повдига притезание за чужда собственост. Едната имаше работнишки мъжки изглед, косата ѝ рошава, ръцете покрити с мазоли, дрехата ѝ беше препасана и пълна с късчета от камък, също какъвто беше вуйчо ми, когато дялаше камъните. Другата пък имаше приятно лице, благороден вид, а дрехата ѝ беше с красиви дипли. Най-после те позволиха на мене да реша при коя от тях желая да остана. Първа заговори тая, която имаше груб и мъжки изглед.

    7. „Аз съм, мило момче, Ваятелството, което ти почна да учиш вчера, твоя позната и сродница още от къщи, защото твоя дядо (тя назова името на майчиния ми баща) беше каменоделец, също и двамата ти вуйчовци, и се ползуваха с не малка почит благодарение на мене. Ако искаш да се въздържаш от глупостите и брътвежите на тази – тя посочи другата – и пожелаеш да ме следваш и да живееш с мене, ти ще порастеш хубаво и ще имаш здрави плещи, ще бъдеш далеч от всякаква завист, няма да ходиш в чужбина[5], напущайки отечеството си и сродниците си, нито за думите[6] ... ще те похваляват всички. 8. Не се гнуси от простата външност, нито от мръсната дреха, защото, започнал с тия неща, прочутият Фидий показа на хората Зевса, и Поликлет извая Хера, и Мирон се прослави, и Праксител възбуди учудване[7]. И сега тям се покланят като на богове. Ако ти станеш като един от тях, нимà не ще се прославиш между всички хора? Ти ще направиш и баща си достоен за уважение, па ще придобиеш слава и на отечеството си”.

    Тия неща и още много други ми каза Ваятелството, като заекваше и повечето употребяваше варварски изрази; с голяма мъка то свързваше думите и се опитваше да ме придума. Но аз не ги помня, повечето от думите му вече изчезнаха от паметта ми. Когато то престана да говори, другата започна така:

    9. „Аз, мое дете, съм Образованието, към което ти вече си привикнал и което познаваш, макар да не си още изпитал напълно моето приятелство. Тая жена ти предсказа вече какви блага ще си доставиш, ако станеш каменоделец: ти не ще бъдеш нищо друго, освен прост работник, трудещ се с тялото си, на което си възложил всички надежди на живота си; ти ще живееш непознат и ще получаваш малък и незавиден доход; ще бъдеш долен по ум, ще се носиш сиромашки, не ще бъдеш обичен на приятели, нито страшен за неприятели, нито пък ще те уважават твоите съграждани. Ти ще бъдеш само работник, един от голямото мнозинство, винаги ще трепериш от по-силния и ще служиш на тогова, който може да говори хубаво, ще живееш като заек, бидейки плячка на по-силните. Дори ако станеш Фидий или Поликлет и сътвориш много хубави работи, пак всички ще хвалят изкуството ти, но никой, който има ум, като види творенията ти, не би пожелал да стане подобен на тебе. Защото, колкото и отличен ваятел да станеш, пак ще бъдеш смятан като занаятчия, който знае да работи и да изкарва прехраната си с ръцете си. 10. Ако послушаш мене, най-напред ще те запозная с многобройни деяния на древни мъже, ще ти разкажа за чудните им подвизи и речи и, така да се каже, ще те направя опитен във всичко. И душата ти – което е най-важното – ще укрепя с много и хубави украси: с благоразумие, справедливост, благочестие, с кротост, доброта, разсъдливост, издържливост, любов към хубавото, стремеж към най-величественото. Защото всичко това е истинското, най-чисто украшение на душата. От тебе не ще се укрие нищо старовремско, нито това, което трябва да стане сега и с моята помощ дори ще предвидиш и бъдещето. С една дума, в късо време ще те науча всичко, що съществува – и божеското и човешкото.

    11. И ти, който сега си беден, син на еди-кого-си, който току що беше се решил да се отдадеш на такъв неблагороден занаят, след малко ще възбуждаш у всички завист и учудване; ти ще бъдеш почитан и хвален, ще се прочуеш между най-добрите хора; тия, които се отличават с род и богатство, ще гледат на тебе с почит и уважение; ще се обличаш с такава дреха – при това тя посочи своята дреха, която беше много разкошна – ще бъдеш удостояван с длъжности и почетно място в театъра. А ако тръгнеш някъде да пътуваш, не ще бъдеш неизвестен и незабележителен и в други страни; аз ще те надаря с такива отличия, че всеки, който те види, ще побутне съседа си и ще те покаже с пръст, казвайки: „Ето оня човек”.

    12. Ако стане нещо важно, което засяга приятелите ти или целия град, всички ще насочат поглед към тебе. И ако ти се падне да държиш някъде реч, повечето хора ще те слушат зяпнали, ще ти се учудват и ще наричат благат и тебе, заради силата на твоите думи, и твоя баща, заради щастливата му съдба[8]. Това, което казват, именно, че някои от човеците стават безсмъртни, аз ще доставя на тебе; защото, когато и ти сам напуснеш живота, никога не ще престанеш да бъдеш между образованите и да общуваш с най-добрите[9]. Виждаш, напр., знаменития Демостен[10], чий син беше той и какъв го направих? Виждаш Есхина[11], който беше син на танцувачка, благодарение на мене сам Филип се домогваше за приятелството му. Дори и Сократ[12], възпитан във ваятелското изкуство, щом разбра по-доброто, избяга от него и дойде при мене; а пък ти сам чуваш как той се слави от всички.

    13. И тъй, като оставиш такива знаменити и велики мъже, блестящи деяния, великолепни речи, гиздав изглед, чест и слава, похвала, почетни места, власт и длъжности, слава зарад хубави речи и възможност да се считаш щастлив зарад ума си, ще облечеш някаква мръсна дреха, ще добиеш робски изглед, ще държиш в ръце лостове, длета, чукове и резци, наведен надолу над работата, гледащ към земята и живущ в земята, унизен във всяко отношение, без да можеш някога да вдигнеш глава и да замислиш нещо мъжествено и достойно за свободен човек, а ще се грижиш само за това работата ти да бъде добре отмерена и красива, и най-малко за това дали ти сам ще бъдеш с хармонична и хубава душа, като че ли ти цениш себе си по-малко от камъните”.

    14. Додето тя още говореше това, аз, без да чакам да довърши думите си, станах и обявих решението си, като оставих оная безобразна жена, която изглеждаше като работница, и се присъединих към Образованието с голяма радост, толкова повече, че си припомних за тоягата и че получих от нея не малко удари веднага, когато почнах вчера да уча занаята. Тя, напусната от мене, най-напред негодуваше, пляскаше с ръце и скърцаше със зъби, а след това замръзна и се обърна в камък, както разказват за Ниоба[13]. Ако ви се види, че тя е изпатила нещо невероятно, недейте се съмнява, защото сънищата са чудновати.

    15. Другата жена като погледна към мене, каза: „Понеже ти справедливо разреши препирнята, аз ще те възнаградя за това; хайде ела и се качи на тая колесница – при това тя посочи на някаква колесница, впрегната с един вид крилати коне, прилични на Пегаз[14] – за да видиш какви и колко неща биха ти останали непознати, ако не беше ме последвал”. Когато се качих, тя подкара конете и ги управляваше. Като се издигнах на високо, почнах да разглеждам от изток към запад градове, народи и племена, като сеех нещо на земята, подобно на Триптолема[15]. Сега не помня вече какво сеех, помня само това, че хората, които гледаха нагоре към мене и при които дохождах в летенето си, ме възхваляваха и изпращаха с благопожелания.

    16. След като ми показа всичко това, а мене самия посочи на хората, които ме хвалеха, тя ме върна обратно, при което аз не бях вече облечен в тая дреха, в която отлетях, а ми се струваше, че се връщам с някакво разкошно облекло. Като зърна баща ми, който стоеше и ме очакваше, тя му посочи тия дрехи и мене в какъв вид се връщам и излека му напомни какво решение без малко щеше да вземе върху моето бъдеще. Това помня, което видях насън още като момче, както ми се струва, изплашен поради страха от ударите.

    17. Във време на моя разказ, някой каза: „О Херакле, какъв дълъг сън, също като съдебна реч!” Други пък подметна: „Да, зимен сън, и дори тривечерен, също като Херакъл[16]. Какво му хрумна да ни разказва това и да припомня за момчешка нощ и за стари, отживели времето си сънища? Тия лъжи вече са безсолни. Да не ни смята за някакви сънотълкувачи?” Не, добрий човече! Нели известният Ксенофонт[17], като разказвал едно време за своя сън какво уж му се сторило, че гори всичко в бащината му къща и т.н. – вие го знаете – той не го е разказвал заради сънотълкувание или защото искал да бъбри празни работи, особено във време на война и в отчаяно положение, когато неприятелите го заобиколили от вси страни, ами неговият разказ съдържал и нещо твърде полезно.      

    18. Та и аз ви разказах оня сън с цел, щото младежите да се обърнат към по-доброто и да залягат за образование. Особено, ако някой от тях поради бедност почне да мисли зло и се обърне към по-лошото, похабявайки хубавите си природни дарби, той без съмнение ще добие нова сила като чуе тоя разказ и вземе мене като добър пример за себе си, виждайки какъв бях аз, когато се устремих към най-хубавото и пожелах образованието, без да се изплаша ни най-малко от тогавашната си бедност, и какъв се върнах при вас, ако не друго яче, то във всеки случай не по-малко знаменит от кой да е ваятел.

     



    [1] Т.е. 15-годишна възраст.

    [2] Дъсчици, намазани с восък, се употребявали за писане, както днешните плочи; писали със заострена пръчица (stylos) и в случай на нужда заличавали написаното с тъпия край на пръчицата.

    [3] Според народното вярване, определени дни на месеца се смятали особено пригодни за започване на каквато и да е работа.

    [4] Илиада II 56.

    [5] Тук се загатва за пътуването на тогавашните ретори и софисти.

    [6] Пропуск в ръкописите.

    [7] Фидий от Атина, съвременник на Перикла, прочут особено със статуята на Зевса в Олимпия, направена от слонова кост и злато. – Поликлет, славен скулптор, роден в Сикион, но работил в Аргос, дето и създал прочута статуя на Хера. – Мирон от Беотия, от творенията на когото имаме само копия (дискобол, Марсий и Атина). От творенията на Праксителя най-известна е книдската Афродита.

    [8] Именно, че е родил такъв син.

    [9] Разбира се чрез съчиненията, които ще остави Лукиян.

    [10] Демостеновия баща имал две работилници за ножове и мечове.

    [11] Есхин (389-314г. пр. Хр.) съвременник на Демостена, водител на македонската партия в Атина, когото Демостен укорява, че бил син на тъпанарка (tympanistria).

    [12] Сократ бил син на скулптора Софроникса и на младини упражнявал занаята на баща си.

    [13] Дъщеря на Тантала, съпруга на Амфиона, понеже родила много деца, възгордяла се премного пред Латона (майка на Аполон и Артемида) и затова Аполон и Артемида избили всичките ѝ деца. От скръб Ниоба се обърнала на скала в планината Сипил; Ср. Овидий, Метаморф. VII 55 сл.

    [14] Крилат кон, роден от кръвта на Медуза, с който героят Белерофонт се опитал да се качи на небето.

    [15] Цар на Елевсина, любимец на богиня Деметра, обхождал земята с колесница, впрегната със змейове, и учил хората на земеделие.

    [16] Херакъл бил син на Тиванската царица Алкмена и Зевса; според легендата, последният, преобразен във вид на нейния съпруг Амфитрион, отишел при Алкмена и прекарал с нея три нощи.

    [17] В съчинението му Анабазис III 1, 11.

     

  • Лукиан, Прометей - Кавказ-

     ЛУКИЯН 
    ПРОМЕТЕЙ – КАВКАЗ

     Превод: Гаврил Кацаров, 1928

    Електронна обработка: Симона Стоянова, 2010

     

    Лица на диалога: Хермес, Хефест, Прометей.

     

    1. Хермес. Ето, това е Кавказ, Хефесте, дето ще трябва да приковем тоя злощастен Титан[1]. Нека разгледаме има ли някоя пригодна стръмна скала, непокрита със сняг, за да се заковат по-здраво веригите и той да увисне, та да го виждат всички.

    Хефест. Да разгледаме, Хермесе; не трябва да го разпънем ниско, близо до земята, за да не му дойдат на помощ неговите създания – човеците, нито пък много високо, защото в такъв случай не ще го виждат отдоле.

  • Платон, Апология на Сократа (1925)-

    ПЛАТОН

    AПОЛОГИЯ НА СОКРАТА

    Превод: Гаврил Кацаров, 1925 (1943)

    Електронна обработка: Асен Тодоров, 2009

     

    I. Как въздействаха върху вас, мъже атинци[1], моите обвинители, аз не зная, но от техните речи, дори и аз сам щях насмалко да забравя себе си: така убедително говореха, макар че, така да се каже, нищо истинско не казаха. Но една от многото лъжи, които казаха, най-вече ме учуди, оная именно, с която изтъкваха, че вие трябва да се пазите, да не би да бъдете измамени от мене, като от изкусен оратор.

  • Теокрит, Магесниците (Идилия ІІ)-

    ТЕОКРИТ

    ИДИЛИЯ ІІ. МАГЕСНИЦИТЕ*

    Превод: Гаврил Кацаров, 1903

     

                                       

    Дим. К-ву

    Де са лаврите? Дай ги, Тестѝлидо! Билките де са?

    Околовръст увенчай потира с пурпурна вълна,

    за да привържа към мен любовника мой якосърдни.

    Вече дванадесет дни при мене не идва коварний,

    даже не иска да знае, жива ли съм или умряла,                             5

    нито веднъж не потропа вратата жестокий.

  • Учение за стопанството-

    КСЕНОФОНТ

    УЧЕНИЕ ЗА СТОПАНСТВОТО (І-VІ)

    Превод: Гаврил Кацаров, 1908

    Електронна обработка: Георги Гочев, 2002

     

  • Харон-

     

     

    ЛУКИЯН

    ХАРОН