Из Атинската полития

АРИСТОТЕЛ

АТИНСКАТА ПОЛИТИЯ (І-ІV)

Превод: Цветана Панициду, Харалампи Паницидис, 1993

Електронна обработка: Димитър Мирчев, 2004

 

 
I. /Триста съдии/ с благороден произход положили клет­ва, както повеляват свещените закони, и определили присъдата /според обвинението/ на Мирон. Щом било установено престъплението на виновниците, тленните им останки били изхвърлени от гробовете, а техните родове -осъдени на вечно изгнание. А после Епименид от Крит извършил очищение на града.
 
II. После станало така, че за дълго време между благородните и демоса настъпили раздори. 2. Понеже държавната уредба била изцяло олигархична и всъщност бедните, включително жените и децата, робували на богатите. Били на­ричани пелати и хектемори именно защото според такова споразумение обработвали имотите на богатите. Цялата земя се владеела от малцина и ако пелатите не заплатели наема, и те самите, и техните деца ставали роби, а изплащането на заемите чрез залагане на собствения живот продължило чак до Солон, който е и първият простат на демоса. 3. Прочее, най-тежко и болезнено за бедните според тогавашната уредба било робството. Освен това те имали други причини за недоволство, защото били лишени от всякакви права.
 
III. Предшестващата Дракон древна полития имала следния вид. Висшите длъжности били заемани от благородните и богати граждани, които първоначално управлявали до смъртта си, а сетне - по десет години. 2. Най-почитани в йерархията и най-стари по произход били длъжностите на царя, полемарха и архонта. Сред тях водеща била тази на полемарха, защото някои от царете били слаби военачалници. Такава била причината атиняни да поканят Йон да стане цар. 3. Най-последна по време била създадена длъжността на архонта. Повечето от авторите твърдят, че тя се е появила по времето на Медонт, а други смятат, че е от времето на Акаст, и като доказателство привеждат това, че деветте архонти се заклеват „както при Акаст" да изпълняват свещения си дълг, защото според тях по негово време Кодридите успели да отделят привилегиите на ар­хонта от властта на царя. Прочее, когато и да е станало това, разликата в годините е незначителна, но че архонтската длъжност е създадена по-късно от другите две - се подкрепя от обстоятелството, че архонтът нямал никакви правомощия, наследени от прадедите, а само допълнително наложили се. Затова тази длъжност не е била толкова авторитетна, освен в по-късен период, когато била подсилена законодателно.4. Много по-късно започнало избирането на тесмотетите, които поели архонтски функции да прогласяват съставяните от тях решения, имащи силата на закони, и да ги спазват при разрешаването на споровете между гражданите. Ето защо тази длъжност била заемана за не повече от една година. 5. Такава е по време разликата между тези две длъжности. Деветте архонти не са имали едно общо седалище. Царят заемал така наречения Буколей, който граничел с Пританея (което се потвърждава от това, че и до ден днешен там се осъществява брачният съюз между Дионис и съпругата на царя). Архонтът пък заемал Пританея, а полемархът - Епиликея, който първоначално се наричал полемархей, преди Епилик да го възстанови и обнови по време на своето полемархство, след което бил наречен Епиликей. Тесмотетите заседавали в тесмотея. Но по времето на Солон всички архонти се събирали в тесмотея. Те били упълномощени да издават съдебни решения, а не както сега само да ги внасят за предварително разглеждане. Така е била установена йерархията на висшите държавни длъжности. 6. А Ареопагът съблюдавал спазването на законите, ръководел многобройните и важни дела в държавата и определял физическите и паричните наказания на виновните. Архонтите били избирани измежду богатите и благородните и от тяхната пък прослойка бивали избирани Ареопагитите, за­това единствено тази висша държавна длъжност се заема и досега доживотно от ония, които я упражняват.
 
IV. Така е била първата Атинска полития. След недълъг период, по времето на архонта Аристехм, Дракон постановил своите закони и политията придобила следния вид. 2. Били дадени граждански права на тези, които можели да притежават тежко въоръжение. Те избирали деветимата архонти и тамиите измежду ония, които притежавали имущество, не по-малко от десет златни мини, освободени от всякакъв данък, а останалите по-маловажни държавни длъжности бивали възлагани на представители от воинското съсловие. Стратезите и хипархите трябвало да имат имущество, не по-малко от сто златни мини, освободени от всякакъв данък, и деца от законната си съпруга, навършили десет години. Така назованите архонти поемали своите задължения под поръчителството на пританите, стратезите и хипархите до полагането на своята клетва, за което взимали четирима поръчители от съсловието на стратезите и хипархите. 3. За Съвета били избирани по жребий от гражданството четиристотин и един членове. Освен тях чрез жребий бивали избирани и останалите висши служители, които трябвало да са навършили тридесет години, един и същ човек нямал право да бъде два пъти архонт, преди всеки един от неговите съграждани да се е изредил на тази длъжност, и чак тогава изборът започвал отначало, а ако някой от членовете на Съвета отсъствал от заседание на Съвета или на еклесиата, тогава заплащал глоба, както следва: пентакосиомедимнът - три драхми, конникът - две драхми, зевгитьт - една. 4. А Ареопагът като пазител на законите съблюдавал дали архонтите управляват съгласно с тях. Всеки гражданин, спрямо когото е била извършена несправедливост, имал право да протестира в Ареопага за нарушаването на законите. 5. Както вече беше казано, тогава длъжниците залагали собствения си живот, ако не можели да върнат заема си, а земята се владеела от малцина.

 

Атинската полития - пълна версия

Целият превод може да бъде прочетен в Библиотеката (раздел Thesaurus&Theseus) към сайта на Магистърска програма "Антична култура и литература" в СУ, ето тук<.