Мъчният човек
Изпратено от theseus на Съб., 05/30/2009 - 21:24.
Менандър
Мъчният човек
Превод: Александър Ничев, 1978
Електронна обработка: Николай Шаранков, 2007
ЛИЦА
ПАН, бог
ХЕРЕЙ, паразит
СОСТРАТ, влюбен момък
ПИРИЙ, роб на Сострат
КНЕМОН, стар селянин
ДЕВОЙКА, дъщеря на Кнемон
ДАВ, роб на Горгий
ГОРГИЙ, доведен син на Кнемон
СИКОН, готвач
ГЕТ, роб на Калипид
СИМИКА, бабичка, робиня на Кнемон
КАЛИПИД, баща на Сострат
(В списъка на действуващите лица е пропусната – явно по недоглеждане – Майката на Сострат, която се явява в трето действие.)
Действието се развива във Фила, планинска област в Атика.
Средната част на сцената представя светилището на Пан и нимфите
Отляво е къщата на Кнемон, отдясно – на Горгий.
ПРОЛОГ
Пан
Мислете, че това е Фила, в Атика,[1]
а пък това светилище на нимфите,
отдето ида, е дълбоко тачено
за тия, що копаят камънаците.
А на полето вдясно има жилище 5
един човек без капчица човещина
на име Кнемон, зъл и лют към хората.
Към хората ли? Ех, прилично дълъг е
животът му, ала не казва никому
приветна реч, не заговорва никого 10
освен съседа Пан[2], когато пътят му
го срещне с мене. Но веднага, зная го,
разкайва се. Та с тоя си характерец
той взе една жена вдовица: скоро бе
умрял мъжът й, от когото имаше 15
едно момче – тогава то бе мъничко.
Не само денем с нея той се караше,
но и до късно през нощта. Животът му
не бе добър. Роди му се момиченце.
По-лошо стана! Зло, каквото никъде 20
го няма! Горък, тежък бе животът им!
Жената си отиде при роденото
от първия й брак момче. То имаше
хей тук, наблизо, неголяма нивица,
Тя храни днес, макар и недостатъчно, 25
и майка му, и него, та и верния
останал от баща му роб. Момчето днес
е умен не за възрастта си юноша.
Защото най-добре ни учи опитът.
А старият живее сам с момичето 30
и със една слугиня стара. Мъкне той
дърва, копае, мъчи се. Намразил е
света – като се почне от съседите
и от жена му, та натам, до Холаргос[3].
Девойката, възпитана в лишения, 35
не знае зло. Със мойте близки, нимфите,
е толкова почтителна и ласкава,
че ни накара да измислим някаква
отплата. Ще направя тъй, че идвайки
на лов случайно тук, из тези местности, 40
със някакъв приятел, знатен юноша,
син на баща с имения за хиляди,
любител на живот със градски прелести,
да я залюби силно, до безумие.
Ей главното. Подробности ще видите, 45
ако решите. Моля, заповядайте!
Но, струва ми се, виждам, приближават се
младежът и приятелят му – двамата
на тази тема са повели разговор.
Влиза в светилището.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Влизат Херей и Сострат
Херей
Какво? Видял си бил девойка хубава, 50
Сострате, тук да увенчава нимфите
и си се влюбил в миг?
Сострат
Да, в миг.
Херей
Май бързичко.
Че по любов ли мислехме да тръгваме?
Сострат
Шегуваш се, но знай, Херее, зле ми е!
Херей
Напълно вярвам.
Сострат
Затуй и в случая 55
повиках тебе, прецених, че ти си ми
приятел, пък и с опит.
Херей
В тези работи
постъпвам тъй: приятел някой – влюби се
в хетера[4]. Аз я грабвам в миг и – на ти я!
Поя и паля, не понасям приказки! 60
Преди да знам каква е, тя е хваната!
То пречиш ли на любовта, засилва се,
забързаш ли я, бързо иде краят и.
Ако ми каже: брак, свободна гражданка –
аз ставам друг. Разпитвам за семейството, 65
за нрава, за живота и. Завинаги
оставям хубав спомен у приятеля,
че съм го подредил добре.
Сострат
Да, право е,
но то не ми помага.
Херей
Е, налага се
и тук да поразпитаме.
Сострат
Изпратил съм 70
от ранно утро Пирий, помагача ми
във ловните дела.
Херей
Къде?
Сострат
При нейния
баща, при притежателя на къщата,
изобщо бил той, който ще...
Херей
О, боже мой?
Виж ти!
Сострат
Сгреших ли? Може би не биваше 75
да пращам роб с такова нещо. Мъчно е,
когато любиш, да съзреш полезното.
Какво е пък и неговото бавене!
Не знам! Заръчах, щом узнае нужното,
да се завърне бързо, без забавяне. 80
Втурва се Пирий.
Пирий
Назад, пази се! Всички се отдръпвайте!
По мене тича луд, хей, луд!
Сострат
Какво, момче?
Пирий
Назад!
Сострат
Защо?
Пирий
Той хвърля буци, камъни...
Уби ме!
Сострат
Хвърля? Де, глупако?
Пирий
Няма го
навярно вече.
Сострат
Тъй е.
Пирий
Аз пък, мислех си... 85
Сострат
Какво говориш?
Пирий
Моля те, да бягаме...
Сострат
Къде, бре!
Пирий
По-далече от вратата му.
Бедата му е майка! Луд, побъркан е
човекът, обитателят на къщата,
където ти ме прати днес! Нещастен аз, 90
каква беда! Изпотроших си пръстите,
на, всичките почти, от бяг.
Сострат (на Херей)
Отишъл е
пиян при него и е правил пакости.
Това се вижда ясно.
Херей
Да, да, вижда се.
Пирий
Кълна ти се, държах се подобаващо. 95
Но аз не мога да говоря, секна ми
дъхът. Почуках на вратата, казах там,
че търся господаря. Бедна бабичка
на прага ме посрещна и от мястото,
където бях, с ръка посочи хълмчето. 100
Там круши той събираше и пълнеше
една торба голяма.
Сострат (иронично)
Бре, ужасен бил!
Херей
И после, драги!
Пирий
Влязох във имота му,
па тръгнах за към него и желаейки
да се покажа с такт и възпитание 105
го заговарям отдалече. Викам му:
«При тебе ида, татко, с бърза работа,
която те засяга.» В миг: «Безчестнико! –
извиква той. – Дошъл си тук, в имота ми,
да шпионираш?» Вдига буца някаква 110
и я запраща право във лицето ми.
Сострат
Е, поврага!
Пирий
Додето кажа: «Бог да те...» –
той хваща колец и започва мъжката
да дръсти с него. «Ти ли имаш работа
със мене? — вика. — Я да гледаш пътя си?» 115
Така крещеше.
Сострат
Луд е тоя селянин!
Пирий (Херей?)
Съвсем!
Пирий
Накрая аз тичам, той – преследва ме,
навярно са били петнайсет стадия![5]
Най-първо покрай хълма, после слязохме
покрай гората. Хвърля буци, камъни 120
и круши – че накрая друго нямаше.
Херей
Ужасно нещо, старецът е истински
злодей!
Пирий
Дръпнете се оттук!
Сострат
Страхливко си!
Пирий
Не знаете какво е зло! Изяжда ни
завчас!
Херей
Навярно днес му се е случило 125
да бъде зле. Затуй си мисля срещата,
Сострате, да отложим. Та известно е,
за всяко нещо трябва да намираме
удобен миг.
Пирий
Мислете!
Херей
Много злобен е
селякът сиромах и не единствен той, 130
а всичките почти. Но утре призори
ще дойда сам при него, още повече,
че знам дома му. А сега върви дома
и чакай там. Ще стане тая работа!
Излиза.
Пирий
Така да сторим.
Сострат (на себе си)
С радост се възползува 135
от повода. Разбрах го, че не му се ще
да ходи с мене, брачните ми планове
не му се нравят.
На Пирий.
А на тебе, мръсна твар,
най-мръсна смърт дано ти бъде съдена,
обеснико!
Пирий
Сострате, но в какво сгреших? 140
Сострат
Като си ходил в къщата му нещо си...
Пирий
Откраднал?
Сострат
А какво, нима без никаква
вина си ял дърво?
Пирий
Но гледай, ето го?
Аз тръгвам, говори му ти, приятелю.
Отдръпва се.
Сострат
Не мога, че не съм способен в речите, 145
Със тоя за какво ще разговаряме?
Видът му не издава май приветливост,
кълна се! Колко бърза! Я от вратнята
да се отдръпна! По-добре е. Сам върви,
а вика! Мисля, че не е на себе си! 150
О Аполоне! Богове! Страхувам се
от него! Как да си не кажа правото!
Влиза Кнемон.
Кнемон (не забелязва Сострат)
че като бил крилат, не срещал никого
от ходещите по земята; вън от туй 155
сдобил се бил със средство досадливите
да ги превръща в камък! Ех, да можеше
да си го имам! В чудно изобилие
тук щяха да са каменните статуи!
А то сега не е живот, заклевам се! 160
Бърборят и се вмъкват във имота ми.
Навикнал бях да си прекарвам времето
край пътя. Но сега дори не работя
на тая част от мястото, напуснах го
заради минувачите. Преследват ме 165
по хълмовете вече, сган безчислена!
Забелязва Сострат.
Ох, пак застанал някой пред вратата ми!
На, ей го там!
Сострат (на себе си)
Какво, ще ме набие ли?
Кнемон
Дори да искаш да се бесиш, никъде
не ще намериш нужното спокойствие! 170
Сострат (на себе си)
На мене ли се сърди?
Високо, на Кнемон.
Чакам, татенце,
един човек, сговорихме се.
Кнемон
Казвах ли?
Тук портик[7] ли е или място публично?
При моите врата ли ще се срещате,
когато ви се ще? Че направете си 175
тогава и седалка, ако имате
глава, не, зала си пристройте, беден аз!
И злото се нарича тук вредителство!
Влиза в къщи.
Сострат
Не, както ми се чини, тая работа
не ще е проста, нужни са усилия! 180
Това е ясно като ден. Да ида ли
при Гет, при роба на баща ми? Бога ми,
отивам! Той е същи огън, с опит е
в неща различни. Ще избие лошото
в характера на стареца, уверен съм. 185
Не одобрявам да се губи времето
в отлагания. Стават много работи
в едничък ден. Но някой бутна вратнята.
От къщата на Кнемон излиза Девойка.
Девойката
Уви, злочеста аз, какво нещастие!
Какво да правя? Дойката изпуснала 190
ведрото във водата!
Сострат
Зевсе, татко мой!
Пеане-Фебе! Диоскури![8] Гледайте!
Че тя е прелест!
Девойката
Татко на излизане
вода ми рече да затопля!
Сострат
Ха сега!
Девойката
И ако чуе за това, пребива я 195
от бой!
Сострат (на себе си)
Не бива да се губи времето!
Девойката
О мили нимфи, взела бих от вашата
вода, но ме е срам, че може би
там, вътре, се принася жертва.
Сострат (високо, на Девойката)
Дай насам,
ще нагреба и ще ти дам гърненцето. 200
Девойката
Благодаря ти, момко!
Сострат (на себе си)
Тъй възпитана,
пък селянка!
Отива за вода.
Девойката
О богове почитани!
Кой бог ще ме избави? Аз, нещастната!
Какво шуми? Навярно татко! Връща се!
Ако ме свари вън от къщи, сигурно 205
ще има бой!
От къщата на Горгий излиза Дав.
Дав (обърнат към вратата)
Отдавна ти слугувам аз.
А той копае сам. Затуй потребно е
при него да отида. – Ох, проклетнице,
Сиромашийо, тебе само срещаме!
Защо тъй дълго време, без прекъсване, 210
дома си ни заседнала?
Сострат се връща.
Сострат (на Девойката)
На, ето ти,
вземи го.
Девойката
Дай насам.
Тръгва към къщи.
Дав (тихо)
Ала що дири той?
Сострат (след Девойката)
Прощавай! Па полагай труд за татка си.
На себе си.
Не ми върви!
Пирий
Сострате, стига плачове!
Ще стане!
Сострат
Как, ще стане ли?
Пирий
Не се плаши! 215
Повикай Гет, нали това бе планът ти,
и ясно разкажи му тая работа.
Сострат и Пирий излизат.
Дав
Това пък зло какво е? Тая работа
не ми се нрави твърде! Явно, момъкът
момата обикаля. Лошо! Кнемоне! 220
Небето да ти прати смърт мъчителна!
Че ти оставяш сам-само невинното
дете сред тая пустош, без дължимата
защита! Той навярно е разбрал това
и се промъква, като мисли: ето го 225
късмета! Не, аз трябва още тоя час
да съобщя на брат й – ние двамата
поне да се погрижим за момичето.
Да, смятам да го сторя, още повече,
че, гледам, нанасам са се запътили 230
попийналите Панови поклонници[9],
та мисля да не се навъртам в пътя им.
Излиза.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
Влизат Горгий и Дав.
Горгий
Така ли чуждо, тъй ли осъдително
си се държал?
Дав
Защо?
Горгий
Защото трябваше
да видиш кой приказва със девойката 235
и да му кажеш да не смее в бъдеще
да прави тъй. Като на чужда работа –
стоиш си настрана! Не, Даве, родството
не се забравя, грижа се за своята
сестра. Баща ни иска да е чужд човек 240
за нас, но нека ние пък не следваме
несносния му нрав. Защото падне ли
срамът над нея, и за мене той ще е
позор. Не знаят хората виновника, 245
те знаят само, че това е станало.
Така е.
Дав
Горгий, страх ме е от стареца!
Ако ме хване близо до вратата си,
обесва ме веднага.
Горгий
Безполезен е
със него спорът. Няма с принуждение 250
да го склониш към по-добро и никога
не се разубеждава с увещание.
Издига той закона пред принудата
и своя тежък нрав – пред всички доводи.
Тръгва да излезе.
Дав
Постой за миг. Не сме дошли на вятъра. 255
Направил е кръгом и ей го, връща се.
Влиза Сострат.
Горгий
Кой, тоя с тая тънка дрешка, той ли е?
Дав
Да.
Горгий
Лош човек, познава се по погледа.
Сострат (на себе си)
Във къщи не намерих Гет, а майка ми
се готви там на някой бог да жертвува, 260
не знам на кой. Ала това е всеки ден:
принася жертви, обикаля целия
наш дом. Сега и роба е проводила
готвач да й наеме. Казах поврага
на тия жертви, ето ме, завръщам се. 265
И мисля, стига вече обикаляне,
ще разговарям сам заради себе си.
Ще чукна, за да не размислям повече.
Горгий (към Сострат)
Хей, момко, би ли водил с мене разговор
за нещо важно?
Сострат
Казвай, с удоволствие. 270
Горгий
Аз мисля, всички хора, и щастливите,
и злополучните, познават граница
и някаква промяна на съдбата си.
Щастливецът се радва на живота си
благополучен толкоз време, колкото 275
успява да задържа свойто щастие,
без нищо зло да стори. Предаде ли се
на зло, преситен от блага, тук някъде
започва и повратът му към лошото.
А бедните, ако при нищетата си 280
не вършат нищо зло, ако мъжествено
понасят своя дял, ще имат с времето
надежда за едно по-светло бъдеще.
Що значи то? И ти, ако си в щастие,
недей му вярва, нито нас, бедняците, 285
презирай. Да, показвай се пред хората
достоен за голямото си щастие.
Сострат
Какво нередно върша аз по твоему?
Горгий
Залягаш, мисля, за позорна работа:
ти смяташ да склониш към грях свободното 290
момиче или, щом ти падне сгодата,
да сториш туй, което със стократна смърт
се плаща.
Сострат
Боже!
Горгий
Затова неправо е
за празността ти ние, дето работим,
да плащаме! И знай, онеправданият 295
бедняк е най-голямото нещастие!
Изпърво жалък, после в претърпяното
той вижда не обида, а насилие!
Сострат
Момче, бъди щастлив! Изслушай думица
от мене.
Пирий
Браво, господарю. Бог дано 300
добро ти дава!
Сострат (на Пирий)
Замълчи, бъбривецо!
На Горгий.
Видях една девойка тук и влюбих се.
Ако това наричаш престъпление,
навярно съм престъпник. Та какво ли бих
отвърнал? Ала ида не при нея аз, 305
баща й диря. Имам си достатъчно
богатство и съм пълноправен гражданин,
готов да се ожени за девойката
без зестра. Давам честна дума, цял живот
ще я обичам. Ако съм дошъл за зло
или желая тайно да злосторнича, 310
тогава, момко, нека Пан и нимфите
ме поразят с паралич тук, на мястото,
пред своя дом[10]! Ще ми е жал и много жал,
ако ме смяташ за негодник някакъв.
Горгий
Ако съм рекъл нещо свръх потребното, 315
недей го взема на сърце. Повярвах ти,
затуй ти давам своето приятелство.
Не чужд човек, а братът на девойката
по майка – ти говори тези работи.
Сострат
И знам, полезен ще ми бъдеш в другото. 320
Горгий
Полезен? Как?
Сострат
Добър човек си, виждам те.
Горгий
Не искам да си служа с празни хитрости,
а ще разкрия работата. Има тя
баща, какъвто нито са познавали,
ни днес познават хората.
Сострат
Злонравният? 325
Почти го зная.
Горгий
Той е връх на злобата.
Имот за цели два таланта[11] може би
владее. Сам-самичък си го работи,
помощник няма никакъв сред хората,
ни собствен роб, ни мъж аргатин тукашен, 330
ни някакъв съсед – не, вечно сам си е!
Най-сладко му е да не вижда никакъв
човек. Най-често работи с девойката
и нея заговаря той единствена,
което мъчно би направил с другите. 335
Ще я дадял, когато срещнел някого
с характер като своя.
Сострат
Значи, никога.
Горгий
Спести си, драги, всички неприятности.
Напразно ще са. Нека ние, близките,
понасяме каквото ни е съдено. 340
Сострат
Как, мигар ти не си се влюбвал никога,
приятелю?
Горгий
Не мога, драги.
Сострат
Как така?
Че кой ти пречи?
Горгий
Мисълта за злото ни,
което ме измъчва непрекъснато.
Сострат
Да, виждам, ти говориш тъй неопитно 345
по всичко туй. Да се оттегля? Не от мен –
от бог зависи вече то!
Горгий
Е, щом е тъй,
на нас не пречиш, но се трудиш залудо.
Сострат
Девойката не ще ли взема?
Горгий
Никога
не ще я вземеш. Но ела, опитай се 350
да го склониш. Той работи в долчинката
до нас.
Сострат
Но как?
Горгий
Ще пусна за женитбата
на дъщеря му дума. Тая работа
го кара да започне с удоволствие:
ще се нахвърли срещу всички, хулейки 355
живота, който водят. А пък види ли,
че ходиш празен и наконтен, страшен е!
Сострат
А там ли е сега?
Горгий
Да, тръгва в пътя си
след малко.
Сострат
Драги, казваш, че момичето
потегля с него?
Горгий
Както дойде сгодата. 360
Сострат
Готов съм да вървя според съвета ти.
Но моля те да ми помогнеш.
Горгий
Да, но как?
Сострат
Да, как... Да тръгнем, както казваш.
Горгий
Знаеш ли,
додето ние работим, до нас бъди,
в бедняшки плащ.
Сострат
Защо не?
Горгий
Ще захвърля той 365
по тебе пръст, ще вика: «Хей, ленивецо!»
Но ти ще трябва да копаеш. Види ли
това, навярно ще приеме отговор
от тебе, като сметне, че си селянин,
бедняк.
Сострат
Готов съм да те слушам. Тръгваме. 370
Горгий
Защо се впрягаш в тая мъка?
Дав (на себе си)
Ще ми се
да се потруди ей тъй, малко повечко,
да го присвие кръста, че да спре тогаз
да идва тук и ни създава работа.
Сострат (на Дав)
Донес мотика.
Дав
Вземай, тръгвай с моята. 375
Пък аз тогава ще поправям плетника.
И то е нужно.
Сострат
Дай ми я, спасителю!
Дав
Аз тръгвам, вие подир мен, стопанино.
Излиза.
Сострат
Аз трябва да умра или с девойката
да бъда жив!
Горгий
Ако говориш искрено, 380
дано сполучиш!
Сострат
Богове почитани!
Когато казваш да напусна плана си,
у мене двойно се разпалва огънят!
Че ако тя не се е възпитавала
между жени и не познава лошото. 385
което всаждат бабата и дойката,
а е живяла някак си естествено
с един баща гонител на пороците –
да я постигна, е същинско щастие!
Но цели сто кила тежи лопатата, 390
ще ме привърши! Ала без отпускане,
щом вече съм се заловил за работа!
Излиза.
Влиза Сикон, който мъкне овне.
Сикон
Това овне е безподобно лошаво!
Хей, да те вземат мътните! Издигна го
в ръце, а то се хване за смокините 395
с уста, изяда им листата, тегли се!
Оставя ли го долу, не върви напред,
назад се дърпа! Аз, готвачът, смазан съм
от него – да го мъкна непрекъснато!
За щастие, достигнахме до нимфите,[12] 400
където ще го колим. Пане, поздрави!
Къде остана, Гете?
Влиза Гет.
Гет
То за четири
магарета с багаж ме натовариха
проклетите жени.
Сикон
Май цяло множество
пристига! Да се чудиш колко черги е 405
понесъл!
Гет
А сега?
Сикон
Сложи ги тук,
Гет
Ей на!
Когато види Пана, пеанийския,[13]
насъне, зная, незабавно тръгваме
да колим жертва.
Сикон
Кой го вижда в сънища?
Гет
Човече, остави ме!
Сикон
Гете, кой го е 410
видял все пак?
Гет
Стопанката.
Сикон
Как именно?
Гет
Ужасен си! Видяла Пан...
Сикон
Кой, този ли?
Посочва светилището.
Гет
Да, този.
Сикон
И какво?
Гет
Как той на нейния
Сострат...
Сикон
Красавец!...
Гет
Оковал нозете му.
Сикон
О боже!
Гет
Дал му овча кожа, дал му и 415
мотика и му казал, че наблизичко
ще трябва да копае.
Сикон
Чудно!
Гет
Жертваме,
та на добро да се обърне лошото.
Сикон
Разбрах. Затуй вдигни отново агнето
и го внеси. Ще наглася рогозките 420
и всичко друго. Да не пречи нищичко
на обреда, щом дойдат. На добро да е!
Па разведри лицето си, нещастнико!
Че аз ще те гощавам днес по нрава ти!
Гет
Хвалител съм на тебе н на твоето 425
изкуство, ала нямам ти доверие.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
Кнемон излиза от къщи.
Кнемон (към Симика, която е в къщи)
Хей, бабо, заключи дома и никому,
преди да дойда, не отваряй. Сигурно
ще е тогаз, когато мръкне хубаво.
Влиза Майката на Сострат, придружена от Прислужнички
Майката
Плангоно, тръгвай бързо! Вече трябваше 430
да се заколи!
Кнемон (на себе си)
Туй пък зло какво ще е?
Тълпа от хора! Поврага!
Майката
Партения,
свири на Пан. При този бог не бивало
да се отива тихо.
Гет (излиза от светилището)
Отървахте се!
Ей, боже, безобразно нещо! Седнали, 435
от толкоз време чакаме!
Майката
А всичко ли
е вече в ред за нас?
Гет
Да, да, разбира се!
Овнето – с мъка оцеля то, бедното!
Не ще те чака тебе! Хайде, влизайте!
Майката
Вода светена, кошници и дарове 440
приготвяйте!
Гет (на един Роб)
Къде си зяпнал, тиквеник!
Кнемон
Да пукнете, проклетници! На работа
от тях не мога да се хвана! Къщата
не мога да оставя! А пък нимфите
са злото ми, до къщата ми. Мисля си 445
да я съборя и да ида другаде.
И как принасят жертви, ах, разбойници!
Легла и делви мъкнат те за себе си,
а не за бога! То тамянът, питката
са свето нещо. Турят ги на огъня 450
и бог ги взема. Краят на опашката
и злъчката, като не са за ядене,
ги дават нему, а изплюскват другото.
Хей, бабо, я отваряй бързо вратнята!
Ще трябва, мисля, да си вардим вещите! 455
Влиза в къщи.
От светилището излиза Гет.
Гет
Котле не сте донесли? Изтрезнели сте
напълно! Е, какво ще предприемаме?
Ще трябва да главоболим съседите
на бога, както мисля.
Чука на вратата на Кнемон.
Момко! – Бога ми,
такива лоши роби няма другаде, 460
изглежда! – Хей, момчета! – А, добри момци!
Не знаят нищо друго, само клатене,
а спипат ли ги, обвиняват другите. –
Момче! – Какво е туй? – Момчета! Няма ли
там някого? Притичва някой, види се! 465
Излиза Кнемон.
Кнемон
Какво си се заклещил на вратата ми,
нещастнико!
Гет
Не ме хапи!
Кнемон
Заклевам се,
че жив ще те изям!
Гет
Недей де, моля те!
Кнемон
Че имаме ли с тебе обща работа,
подлецо?
Гет
Нищо общо. Аз не съм дошъл 470
да диря дълг от тебе и в съдилище
да те откарам – искам ти котленцето.
Кнемон
Котленцето?
Гет
Котленцето!
Кнемон
Обеснико!
Ти мислиш, че принасям в жертва бикове,
тъй както вие?
Гет
Не, не, нито охлювче! 475
Но сбогом, драги. Чукнах на вратата ти
и те помолих, че така поискаха
жените. Тъй и сторих. Няма. Връщам се
и ще им кажа. Богове почитани!
Че тоя старец е змия наистина! 480
Излиза.
Кнемон
Убийци, зверове! Като че свой си им!
Веднага чукат! Ако хвана някого
от вас да се докосне до вратата ми
и не направя да поучи другите,
мислете, че съм като всички! Тоя път, 485
не зная как, но този имал щастие!
Влиза в къщи.
От светилището излизат Сикон и Гет.
Сикон
Да пукнеш! Значи, те е хокал? Сигурно
си молил недобре. То тая работа
не е за всички. Аз й знам изкуството.
В града обслужвам аз десетки хиляди. 490
Безпокоя съседите си, вземам си
от всички тях съдини. Трябва ласкаво
да молиш. Ако ме посрещне възрастен,
веднага се обръщам с «татко», «татенце».
Ако е баба – с «майко». А пък средната 495
на връст жена наричам «жрица». Роб ли е –
ще кажа «друже». Вие сте за бесене!
Невежество! «Момче! Момчета!» – викате!
А аз: «Ела тук, моля ти се, татенце!»
Кнемон (излиза)
Пак ти ли?
Сикон
Пак за същото.
Кнемон
Е, дразниш ме 500
нарочно! Казах ти, далеч от вратнята!
Хей, бабо, дай ми ремъка!
Сикон
Не, моля те!
Пусни го!
Кнемон
Да го пусна?
Сикон
Да, заклевам те!
Кнемон
Отново тук!
Сикон
О, бог да те...
Кнемон
Приказваш ли?
Сикон
Дойдох да моля за гърненце.
Кнемон
Никакво 505
гърненце, нито брадва, ни оцетница,
ни сол, ни нещо друго имам! Казал съм
на всички тук при мене да не идвате!
Сикон
На мен не си го казвал.
Кнемон
Ето, казвам ти.
Сикон
Да, да, тъй грубо! А сега ще кажеш ли 510
къде ще мога да намеря?
Кнемон
Казах ти!
И стига дрънка!
Сикон
Е, със здраве!
Кнемон
Трябва ми
туй ваше «здраве»!
Сикон
Е, тогава с болести!
Кнемон
Каква беда ужасна!
Сикон
Много хубаво
ме бъхти с буци!
Гет
Ето как е правилно 515
да искаш! Има разлика!
Сикон
Да ходя ли
на други порти? Но ако навсякъде
налитат тъй на бой, е зле! Не, цялото
месо да изпека, изглежда най-добре!
Една паница имам. И не ща да знам 520
филейците[14], ще си послужа с моята!
Сикон и Гет влизат в светилището. Явява се Сострат.
Сострат
Ако си нямаш работа, ела на лов
по тези филски местности. Премазан съм!
И кръст, и гръб, и врат, накратко цялата
снага! Веднага се захванах мъжката, 525
като младеж, издигайки с усърдие
мотиката си като някой опитен
работник, и залягах с трудолюбие,
но не за дълго време. Заобръщах се –
кога ще дойде старецът с момичето, 530
че да ме види? Та се хванах, бога ми,
за кръста, първо скришом. Тая работа
безкрайно се провлече, запревивах се
и се вдървих. Но никой не дохождаше.
А слънце пали. Гледа Горгий, вижда ме 535
подобен на кобилица на кладенец,
едвам се вдигам и отново с цялата
снага се свличам. «Драги, вика, надали
ще дойде днес.» – «Тогава – отговарям му –
какво да правим?» – «Утре ще го чакаме, 540
а пък сега да го оставим». Дав бе там
да ме смени в копането. Та ето как
завърши този първи пристъп. Пак съм тук,
ала защо – и сам не зная, бога ми!
Насам безволен ме доведе чувството. 545
От светилището излиза Гет.
Гет
Ужасно! Мислиш, имам шеесет ръце,
човече, тъй ли? Ха, разпалвай въглища,
вода мъкни, отделяй карантията,
меси, готви, носи. От дим очите ми
изтекоха! В магаре ме превърнахте! 550
И аз съм уж на празник!
Сострат
Гете, ти ли си?
Гет
Ей, кой е?
Сострат
Аз!
Гет
Кой аз?
Сострат
Не виждаш?
Гет
Виждам те.
Сострат.
Сострат
Защо сте тук? Кажи?
Гет
Е, как защо?
Заклахме тъкмо агне и приготвяме
обяд за вас.
Сострат
А тука ли е майка ми? 555
Гет
Отдавна.
Сострат
Татко?
Гет
Чакаме го. Влизай де!
Сострат
За малко ще изтичам.
На себе си.
Този обред е
съвсем навреме. Тръгвам още тоя час
за онзи момък, вземам го със себе си,
а също неговия роб. Гостя ли ги, 560
у тях ще има повече усърдие,
ще подпомагат моето сватосване.
Гет
Какво? Ще идеш да повикаш някого
на обед, тъй ли? Мисля си, три хиляди
да станете. Отдавна зная, хапчица 565
не ще получа. Че отде? Повикайте
да дойдат всички! Хубава е жертвата
и струва да се види. Но женицата,
културна уж, а дава ли ти нещичко?
Ни стиска сол, заклевам ти се!
Сострат
Хубаво 570
ще бъде, Гете, този ден. Предсказвам го
аз сам. О Пане, всякога, минавайки
край тебе, ще се моля най-почтително!
Излиза.
От къщата на Кнемон изтичва Симика.
Симика
Нещастна аз, нещастна аз, нещастна аз!
Гет
Е, поврага! От къщата на стареца – 575
една жена!
Симика
Какво ще патя! Исках аз
от кладенеца да измъкна делвата,
но тъй, че да не види господарят ми,
и вързах за едно въже мотиката,
пък то, въжето, слабо, гнило – скъса се 580
веднага!
Гет
Точно!
Симика
Изтървах мотиката
при делвата, във кладенеца, бедна аз!
Гет
Остава ти да изтървеш и себе си!
Симика
А той решил да изгребе от двора ни
натрупания тор, търчи и с крясъци 585
я дири!
Гет
И като че блъсна вратнята.
Беж, бедна бабо, беж оттук, убива те!
Или – варди се!
Кнемон, гневен, се втурва.
Кнемон
Де си ти, разбойнице?
Симика
О господарю, изтървах я, без да ща!
Кнемон
Влез вътре!
Симика
Но какво ще правиш?
Кнемон
Връзвам те 590
и – в кладенеца!
Симика
Моля те, недей така!
Кнемон
Със същото това въже!
Гет
Прекрасно е,
кълна се в боговете! Гнило цялото!
Симика
Ще викам Дав на помощ, от съседите!
Кнемон
Ще викаш Дав? Убийцо ти безсъвестна! 595
Ох, аз нещастен, като съм си сам-самин,
ще трябва да се спусна сам. Какво сега
остава друго?
Гет
Ние ти предлагаме
въже.
Кнемон
Дано те умори ужасна смърт,
ако ми дойдеш даже с най-нищожното! 600
Влиза в къщи.
Гет
И с пълно право! Пак избяга в къщи си!
Ох, триж нещастни! Че това живот ли е?
Това е то атическият селянин!
В скалите, дето раждат само чубрица, 605
се бъхти, без да види нищо хубаво.
Но гледам господаря ми – задава се
и води гости. То ще са работници
от тази местност. Ей, че чудна работа!
Защо ги е повел насам? Отде му са 610
познати?
Влизат Сострат, Горгий и Дав.
Сострат
Не, не позволявам, иначе
не може! Всичко имаме!
Гет
Ох, боже мой!
Сострат
Че кой ли би отказал на приятели
да хапне с тях от жертвеното ястие?
За тебе съм приятел стар, от времето, 615
преди да те познавам.
Към Дав.
Отнеси това
и пак ела. Не, не, самичка майка си
недей оставя в къщи. Погрижи се там
каквото трябва. Аз ще дойда ей сега.
Сострат и Горгий влизат в светилището, Дав – в кьщи.
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
От къщата на Кнемон изтичва Симика.
Симика
Ей, хора, помощ, помощ! Аз, нещастната! 620
Ей, хора, помощ! В имете Хераклово![15]
От светилището излиза Сикон.
Сикон
За боговете, моля, оставете ни
да си възлеем! Псувате, налагате,
крещите! Ей, какво чудато жилище!
Симика
Във кладенеца... господаря...
Сикон
Как така?! 625
Симика
Как! Слиза за мотиката и делвата,
да ги измъкне, ала в миг подхлъзна се
и падна.
Сикон
Той не е ли оня, стареца,
противния? Добре е сторил, бога ми!
Любезна бабо, почвай...
Симика
Как, да почна ли?... 630
Сикон
Вземи, пусни отгоре камък някакъв
или подобен друг предмет...
Симика
О миличък,
слез ти!
Сикон
Да пази бог! Та, както в баснята,[16]
в герана да се бия с куче? Никога!
Симика
О, Горгий, де се дяваш?
От светилището излиза Горгий.
Горгий
Де се дявам ли? 635
Защо, Симика?
Симика
Що ли? Господарят ми
е в кладенеца, казвам пак!
Горгий (към светилището)
Ела насам,
Сострате.
Сострат излиза от светилището.
Към Симика.
Ха води ни бързо в къщата!
Сикон
Кълна се, има богове! Не даваш ли
котленцето за обреда, разбойнико, 640
отказваш ли? Тогава тоя кладенец
изпий го цял, не го поделяй с никого!
Но справедливо му платиха нимфите
заради мене точно днес! Обидиш ли
готвач, не ще избегнеш наказание! 645
Свещен е занаятът ни. Каквото щеш
прави на роба, който носи гостбите.
Девойката (от къщи)
Нали е жив, нали? О татко, миличък...
Сикон
Аз чувам, някой плаче. Ала сълзите... 649
Но ясно... 654
Тогава... 655
Какъв ще е видът му...
как мислите, за бога? Мокър целият
и зъзне! Много смешен! С удоволствие
ще го погледам, хей, мъже, заклевам се!
А вий, жени, сторете възлияние 660
и се молете да избавим стареца,
но куц, сакат. Ще стане той най-кроткият
съсед на този бог, та и на хората,
които му принасят жертва. Грижата
поемам аз, но ако ме наемете. 665
Влиза в светилището.
Сострат излиза от къщата на Кнемон.
Сострат
Заклевам се в Деметра, във Асклепия,[17]
във боговете! Никога в живота си
не съм видял почти удавен толкова
навреме някой! О, приятни мигове!
Сам Горгий, само миг след като влязохме, 670
се хвърли във водата, а девойката
и аз не правим нищо горе. Що ли пък
ще правим там? Тя скубеше косите си,
ридаеше и блъскаше гърдите си.
А аз сияех, чувствувах се, вярвайте, 675
закрилник неин, казвах и: «Недей така!»
И, молейки я, съзерцавах статуя
невиждана! За оня, за удавника,
не бе ме грижа, но все пак наложи се
да го изтегля, тъй противна работа! 680
За малко да го пратя в гроба, бога ми!
Загледан в нея, може би на три пъти
въжето изтървах. Но Горгий – истински
най-сетне с мъка. Щом излезе старецът, 685
избягах бързо тук. Не можех повече
да се въздържам и едва девойката
не зацелувах! Тъй безумно влюбен съм
във нея! И сега се готвя... Портата
проскърца пак... О Зевсе, странно зрелище! 690
От къщата на Кнемон излизат Горгий, Кнемон и Девойката.
Горгий
Да искаш нещо, Кнемоне?
Кнемон
Какво ли пък?
Зле, зле съм!
Горгий
Смелост!
Кнемон
Смел съм. Вече никога
не ще ви притеснява Кнемон в бъдеще.
Горгий
Такова зло е самотата, виждаш ли? 695
На косъм беше преди миг от края си.
На тая възраст трябва да прекарваме
живота си под нечий поглед.
Кнемон
Лошо съм,
добре го знам. Повикай, Горгий, майка си.
Горгий
Така е то. Едничко злото, види се,
умее да ни възпитава.
Кнемон
Щерчице, 700
хвани ме, за да стана прав.
Сострат
Щастлив си ти,
човече!
Кнемон (забелязва Сострат)
Ти защо си тук, приятелю? 702
... желаех аз 708
... Мирина, Горгий – те 710
... него предпочетох аз
...И това не би могъл
никой тук да ми оспорва – тук признайте, че съм прав.
Но в едно сгреших навярно: смятах, че и сам-самин
мога да си преживея, нямам нужда от света.
А сега видях, че краят, тежък и непредвидим, 715
приближава, и разбирам, че дълбоко съм грешил.
Нека бъде и пребъде с нас грижовният човек!
Но заклевам ви се в Хефест[19] аз се развалих така,:
като гледах как животът, как умът ни се върти
все по сметка. И си мислех: никой никакво добро 720
не желае да се случи другиму. И тъкмо то,
то ми пречеше. Но Горгий днес ми даде най-подир
доказателство чрез дело на един отличен мъж.
Той, когото не допущах до вратата си дори,
и когото нивга в нищо досега не подкрепих, 725
и комуто блага дума не отправих – ме спаси!
Друг би рекъл с пълно право: «Щом дома си ме не щеш,
няма да дохождам. В нищо полза нямахме от теб,
нито аз ще ти помогна!» Тъй, момче! И да умра –
че това очаквам вече, може би съм твърде зле, – 730
и да се спася, за мене син си ти. Имота мой
смятай, че е твой напълно. Нея ще ти поверя,
мъж и дай. Защото даже да се изцеря докрай,
аз не мога да намеря. Че до днес не одобрих
ни един. И остави ме да живея както знам. 735
Ти си умен, та делата с помощ божия върши.
За сестра си ще се грижиш. Зестра ще и отредиш
от имота – раздели го и едната част и дай,
а пък с другата издържай мен и майка си. Но я,
дъще, помогни да легна. Смятам, че не е за мъж 740
да приказва много-много. Приближи се тук, дете.
Искам да ти кажа нещо и за мен, за моя нрав.
Ако бяхме все такива, нямаше да има съд,
нито някога в затвора хора щяха да лежат,
нямаше войни да има, всеки скромно би живял. 745
Ако туй не ви се нрави, иначе живейте вий.
Няма вече да ви пречи старият сърдит човек.
Горгий
Скланям и приемам всичко. Но за нея двама с теб
момък трябва да намерим, ако ти се съгласиш.
Кнемон
Казах туй, което мисля. Моля те, не ме мъчи. 750
Горгий
С тебе иска да се срещне...
Кнемон
Не, не, моля ти се, не!
Горгий
За да иска дъщеря ти...
Кнемон
Не, тук вече нямам дял!
Горгий
Тоя, заедно с когото те спасихме...
Кнемон
Кой е той?
Горгий
Ей го!
На Сострат.
Я ела!
Кнемон
Изпечен! Селянин ли е?
Горгий
Да, да!
Не конте и не безделник, дето скита ден и нощ... 755
Кнемон
...Твоя грижа е това.
Излиза.
Горгий
Татко няма да откаже. Аз ти давам за жена 761
своята сестра, Сострате. А пък ти пред всички нас
я вземи със всичко нейно, както е закон и ред.
Ти се залови за нея не с престорено сърце –
просто ти склони на всичко зарад своята любов. 765
Ти, изнеженият момък, взе мотиката, копа,
труди се упорно. Ето, тук особено мъжът
се познава – изтърпява да се изравни с бедняк
той, богатият. То значи, че ще понесе без страх
всякакъв поврат съдбовен. Ти показа своя нрав. 770
Все такъв дано останеш!
Сострат
Даже още по-добър!
Ала май че е досадно да се хвалим ний сами.
Гледам, тъкмо и баща ми се задава.
Горгий
Твой баща
Калипид ли е?
Сострат
Да, той е.
Горгий
О, че ти си бил богат!
Но и с право! Земеделец – пръв!
Калипид (влиза)
Аз май че закъснях? 775
Те овнето са изяли и отдавна са на път
за полето.
Горгий
Посейдоне![20] Той е гладен като вълк!
Но сега ли да му кажем?
Сострат
Нека по-напред яде.
По ще бъде мек.
Калипид
Сострате, ядохте ли вече, ха?
Сострат
Но остана и за тебе. Влизай.
Калипид
Влизам, ей ме, на. 780
Влиза в светилището.
Горгий
Влез сега и, ако искаш, там на четири очи
говори му.
Сострат
Ще ме чакаш в къщи, тъй ли?
Горгий
От дома
няма да изляза.
Сострат
Хайде, скоро ще те викна аз.
Сострат влиза в светилището, Горгий – у дома си.
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
От светилището излизат Сострат и Калипид.
Сострат
Не както исках и очаквах станаха
нещата откъм тебе, татко.
Калипид
Как така? 785
Нали склоних? Доволен съм и казвам ти:
която любиш, нея вземай.
Сострат
Не това.
Калипид
Кълна се в боговете, знам, уверен съм,
че бракът на един младеж е сигурен,
когато любовта подскаже избора. 790
Сострат
Но щом се женя за сестра на момъка,
признавайки, че той заслужва нашето
роднинство, то защо отказваш моята
сестра да му дадеш?
Калипид
Говориш глупости.
Снаха и зет бедняци едновременно 795
не ща да взема, стига ми единият.
Сострат
Говориш за пари, за вещ несигурна!
Та ако си уверен, че завинаги
ще бъдат с тебе те, пази ги, никому
недей ги дава – ти си господарят им! 800
Но щом не ти си господар, а случаят,
защо ще ги отказваш, татко, другиму?
От тебе може да ги вземе случаят,
да ги даде на някой непрокопсаник.
Затуй твърдя: додето ти си техният 805
владелец, татко, трябва с благородна цел
да ги използваш. Подпомагай хората,
прави ги по-богати! А това е то,
безсмъртното, и то дори в превратности
ще си остане с тебе непокътнато. 810
Открит приятел е за предпочитане
пред скрито злато, вдън-земя заровено!
Калипид
Познаваш ме, Сострате: не за себе си
заравям насъбраното. Та може ли?
Не, то е твое. Нечие приятелство 815
желаеш да спечелиш? Благославям те!
Защо ми даваш тези наставления?
Вземи, раздавай! С тебе съм, съгласен съм!
Сострат
От все сърце?
Калипид
От все сърце. Не се грижи
ни най-малко.
Сострат
Сега ще викна момъка. 820
От къщи излиза Горгий.
Горгий
Като излизах от дома, пред вратнята
можах да чуя целия ви разговор.
Какво, Сострате? За приятел истински
те смятам аз, обичам те от все сърце.
Ала не ща, пък и да ща, не бих могъл 825
да нося нещо повече от моето.
Сострат
Не те разбирам.
Горгий
Аз ти давам своята
сестра. Добре, ала да взема твоята –
е много.
Сострат
Много?
Горгий
Мисля, неприятно е
над чуждото богатство да охолствуваш. 830
Самичък ще си придобия.
Сострат
Глупости!
Нима не си достоен за ръката и?
Горгий
Достоен съм, но да владея мъничко,
а да получа много – недостойно е!
Калипид
Велики Зевсе, виж го, благородния 835
глупак!
Горгий
Защо?
Калипид
Бедняк си, а пък важничиш,
като видя, че скланям.
Горгий
С двата довода – 838
че съм бедняк и глупав едновременно –
ме убеди: едничкото спасение, 840
което ми остана, е годявката.
Калипид
Тогава, момко, аз ти давам щерка си,
живейте и плодете се. Придавам и
за зестра два таланта.
Горгий
Аз на моята
сестра ще дам един талант.
Калипид
Но имаш ли? 845
Това е много!
Горгий
Имам цяло дворище.
Калипид
Печелиш, Горгий, всичко! Викай майка си,
викни сестра си вече тук, при нашите
жени да дойдат, доведи ги.
Горгий
Нужно е.
Сострат
А ние през нощта ще готвим сватбена 850
гощавка всички. Утре ще празнуваме
и двете сватби. Горгий, пък и стареца
вземете с вас. И той ще има нужното
при нас, бездруго!
Горгий
Ще откаже, зная го.
Сострат
Че убеди го!
Горгий
Де ще мога!
Влиза в къщата на Кнемон.
Сострат
Татенце, 855
ще трябва днес да падне славно пиене,
жените няма да заспят!
Калипид
Наопаки:
ще пият те, а ние, зная, цяла нощ
не ще заспим. Но да отида нещичко
да свърша.
Сострат
Харно.
Калипид влиза в светилището.
Мъж разумен никога 860
не бива да изпада в отчаяние.
Че всичко се постига с труд, с усърдие.
Самият аз съм примерът. В едничък ден
си взех съпруга, за каквато никому
в света дори през ум не е минавало. 865
От къщата на Кнемон излиза Горгий с Майка си и Сестра си.
Горгий
Ха, влизайте по-бързо! Заповядайте!
Сострат
Посрещай, майко! Ами Кнемон? Де е той?
Горгий
Той молеше да изведем и бабата,
за да остане сам-самичък.
Сострат
Ей, че нрав
ужасен!
Горгий
Тъй е.
Сострат
Хайде, оставете го! 870
А ние да вървим!
Горгий
Сострате, срам ме е
между жените...
Сострат
Глупости! Върви напред!
От днес нататък всички тук сме сродници!
Всички влизат в светилището, От къщата на Кнемон излиза Симика.
Симика (към Кнемон, който е в къщи)
Заклевам се, и аз ще ида! Стой си тук
самичък! Ей, злочест си ти със нрава си! 875
При Пановия храм те викат хората –
отказваш им. Но ще ти дойде някое
по-страшно зло от днешното, кълна ти се!
От светилището излиза Гет, след него – Флейтист.
Гет
Ще ида, за да видя там какво се върши,
На Флейтиста.
Стига,
какво пищиш в ушите ми, нещастнико? Зает съм! 880
Изпращат ме при болния във тая къща. Спирай!
Симика
Че нека някой друг от вас отиде да го гледа.
Изпращам си момичето, да му река две думи,
да го прегърна искам аз.
Гет
Да, умна си, отивай.
Пък аз ще се погрижа сам за него.
Симика влиза в светилището.
Дълго чаках 885
да дойде тоя сгоден миг; не знам какво ще правя,
...хей, Сиконе, готвачо! 888
Излез, ела при мене тук! О боже, Посейдоне!
Добре ще се поразвлечем.
От светилището излиза Сикон.
Сикон
Хей, ти ли викаш?
Гет
Аз, я!890
Ще отмъстиш ли за това, което днес изпати?
Сикон
Което съм изпатил аз? Недей се подтакова!
Гет
Там спи проклетият старик самичък!
Сикон
Да, но как е?
Гет
Чак толкова не му е зле.
Сикон
Не може ли да стане
и да ни бие?
Гет
Мисля си, не може да се вдигне. 895
Сикон
Това е много сладка вест! Ще му поискам нещо.
А пък това ще го вбеси.
Гет
Тогава, драги, първо,
да го изкараме навън, да го положим тука,
да бием по вратата му, с въпроси да го дразним.
Ще бъде славно, казвам ти!
Сикон
Страхувам се, че Горгий, 900
ако ни пипне, хубав бой ще падне.
Гет
Там е шумно,
пиянстват. Кой ще чуе там? Изобщо, той ще трябва
да бъде поопитомен. Сродяваме се с него
и той ни става вече свой. Остане ли все тоя,
ще бъде лошо.
Сикон
Точно тъй!
Гет
Но само гледай тайно 905
да го домъкнеш тук, отпред. Отивай вътре.
Сикон
Чакай,
почакай малко, моля те, недей ме изоставя!
И не шуми, заклевам те!
Гет
Та не шумя, кълна се!
Влизат в къщата и изнасят заспалия Кнемон.
Надясно!
Сикон
Ето!
Гет
Спущай го! Сега е време! Хайде!
Ще мина първо аз, а ти – ти ритъма поддържай. 910
Блъска вратата.
«Добри момци! Момче, момче, момченце!»
Кнемон (събужда се)
Ох, умирам!
Но кой е? Ти оттук ли си?
Гет
Оттук я!
Кнемон
Що желаеш?
Гет
Котел и чаша, моля те, да ни дадеш.
Кнемон
Кой може
да ме изправи?
Гет
Имате, да, имате дома си! 915
И седем столчета ми дай, и десет маси! Хайде,
момци, кажете вътре там – че бързам.
Кнемон
Няма нищо.
Гет
Как, нищо?
Кнемон
Че не чуваш ли? Сто пъти...
Гет
Е, прощавай!
Излиза.
Кнемон
Ох, аз нещастен! Как така се озовах навънка?
И кой ме сложи тук, отпред?
Сикон чука на вратата.
Ха, махай се и ти, бре! 920
Сикон (продължава да чука)
«Момче, момче, мъже, жени, момче, вратарю!»
Кнемон
Хей, ти,
ти луд ли си? Вратата ми строши!
Сикон
Я дай назаем
килими девет.
Кнемон
Откъде!
Сикон
И чуждестранна тъкан,
сто метра дължина.
Кнемон
Как, сто? Да имах аз отнейде
един! Хей, бабо! Бабата къде е?
Сикон
Ще отида 925
на друга вратня.
Кнемон
Махай се!
Сикон се оттегля.
Симико, бабо! Ах, ти!
Дано те тръшне чумата, проклетнице!
Приближава се Гет.
Какво, бре?
Гет
Големия си меден съд ми заеми.
Кнемон
Кой може
да ме изправи?
Гет
Имате, да, имате дома си.
И тъкан, мили татенце.
Кнемон
Кълна се...
Гет
Нито съд ли? 930
Кнемон
Симика ще убия аз!
Сикон (приближава се)
Ха, спи и стига кряка!
Страниш от хората, жени не можеш да понасяш,
не идваш и на празника... Оправяй се тогава!
Не чакай помощ никаква! Сам себе си измъчвай!
Но слушай ред по ред сега... 935
Кнемон
Ами жените? Де са те? При вас ли са там, вътре? 937
Сикон
С тях двете – с твоята жена и с дъщеря ти – всички
са много мили там. И тям не им е никак лошо.
Пък аз приготвям ядене и пиене за всички 940
мъже във храма. Слушаш ли? Недей заспива!
Кнемон
Няма.
Ох, ох!
Сикон
Ще дойдеш ли и ти? Изслушай всичко друго.
То беше много работа! Застилам аз, нагласям
трапезите. Че всичко туй е моя длъжност. Чу ли?
Че аз по служба съм готвач, забележи!
Гет
Омеква! 945
Сикон
Там друг един над чашата накланя съд изоблен
със старо вино, трети пък го смесва с водна струя[21]
и в кръг подава всекиму, гощава и жените.
Изчезва, сякаш в пясъка го сипваш! Е, разбра ли?
Една слугиня, пийнала, прикрива с покривало 950
цвета на своето лице и влиза срамежливо
във ритъма на танеца: хем смела, хем трепери...
И друга, виж, подава и ръка и заиграват.
Гет (на Кнемон)
След страшното премеждие вдигни се с нас, танцувай!
Удрят го и го изправят на нозе.
Кнемон
Как, удряте? Нещастници, що искате!
Гет
Танцувай, 955
селяк такъв!
Кнемон
Не, моля ви!
Гет
Да го замъкнем вътре!
Кнемон
Защо?
Гет
За да танцуваш.
Кнемон
Е, водете ме, по-харно
да изтърпя теглото си!
Гет
Отлично! Победихме!
Ехей, юнаци! Донаксе и Сиконе!
Вдигнете го, внесете го!
На Кнемон.
Опичай си 960
ума, че ако други път те спипаме
да буйствуваш, добре ще те обработим
тогава, да си знаеш! Хайде, давайте
на нас венци и факли!
Роби донасят венци и факли.
Сикон (подава венец на Гет)
Ето, вземай го!
Добре! Сега, мъже, момчета, юноши, 965
във знак на радост, че добре се справихме
със стареца противен, ръкопляскайте!
А благородната Победа[22], девата
смехолюбива, с нас да бъде винаги!
Всички влизат в светилището.
[2]Пан – син на Зевс или Хермес, козлоног и рогат бог на горите и пасищата, покровител на дребния добитък, приятел на овчарите.
[3]Дем в атическата фила Акамантида.
[4]Хетера – неомъжена, по правило красива жена, водеща свободен живот на общуване с мъже. Често хетерите имали високо образование и интереси към музика, литература и философия и дори играели важна роля в обществения живот. Успоредно с това думата хетера означава жена с леко поведение.
[5]Един стадий е равен на около 185 м, следователно Пирий е пробягал близо три километра.
[6]Митологически герой, син на Зевс и Даная. Убил едната от трите горгони – Медуза, която вкаменявала с погледа си всяко живо същество. С отрязаната и глава, чийто поглед насочвал към враговете си, Персей ги превръщал в каменни статуи. Тази глава е избавителното средство, за което мечтае Кнемон.
[8]Пеан-Феб – Аполон като лечител и изобщо като помощник в беда. Диоскури (т. е. «Зевсови синове») – Кастор и Полидевк, синове-близнаци на Зевс и Леда. Митологическите разкази ги представят като покровители на мореплавателите и спасители на корабокрушенци.
[10]Дом на Пан и на нимфите е светилището, което се намира на сцената.
[11]Талантът е източна (малоазийска) мярка за тежести, възприета от гърците, с различен обем през различни времена и на различни територии на древния гръцки свят. Така, атическият талант съдържал 26,2 кг. Един сребърен талант се равнявал на 6000 драхми, т. е. 6000 драхми се изсичали от един талант сребро.
[16]Сред Езоповите басни няма такава, която да предлага подобен сюжет. Това, разбира се, не означава, че такава басня не е съществувала. В корпуса на древните гръцки поговорки намираме и поговорката «Да се биеш с куче в кладенец», която, подобно на много други поговорки, води началото си от басня.
[17]Симика призовава Деметра като божество на жените. Жените се кълнели в Деметра и Персефона за разлика от мъжете, които призовавали главно Зевс и Аполон. Богът на лекарското изкуство Асклепий се призовава като спасител и лечител.
[19]Кнемон се кълне в куция бог Хефест вероятно защото сам окуцява или поне се смята за окуцял и следователно се намира под негово покровителство.
[21]Древните гърци пиели виното не чисто, а смесено с вода в съотношение 1:3. Идеята за това смесване се пази дори до днес в названието κρασί«вино», собствено «смесено, смес».
[22]Богинята на победата Ника (Нике). Последните стихове са косвена молба на поета към зрителите и съдиите в театралното състезание да изразят – едните чрез ръкопляскане, а другите чрез гласуване – одобрението си към представената комедия.
Delicious
GoogleВерсия за печат
•
Идентифицирайте се или се регистрирайте, за да изпращате коментари