ХЕЛИОДОР

ЕТИОПСКА ПОВЕСТ

Превод: Георги Батаклиев, 1982

Електронна обработка: Недялка Георгиева, 2009

 

 

 

 

   КНИГА ШЕСТА

 

1. Каласирид и Кнемон се оттеглиха в мъжката спалня, за да отпочинат. Остатъкът от нощта изтече по-бавно, отколкото желаеха, и по-бързо, отколкото мислеха, тъй като голяма част премина на трапе­зата и в напрегнатия разказ. Без да дочакат да се развидели, те отидоха при Навсикъл и го помолиха да им каже къде според него е Теаген и да ги заведе по-скоро при него. Той се отзова на молбата им и ги поведе. Хариклея, макар че дълго време моли да я вземат със себе си, трябваше да остане у дома. Навси­къл я уверяваше, че няма да ходят на друго място и ще си дойдат веднага заедно с Теаген. Така те я оставиха там да се люшка между скръбта от раздялата и радостта от очакването.

Едва излязоха вън от селото и тръгнаха надлъж по брега на Нил, забелязват как от дясната страна на срещуположния бряг някакъв крокодил припълзява и с чевръсто движение се потапя обратно в течението на реката. Другите сметнаха гледката за нещо обикновено и необезпокояващо, но Каласирид обяви, че то прокобява някаква пречка по техния път. Кнемон силно се  изплаши, макар че не точно животното се яви пред не­го, но по-скоро край него се стрелна плоската му сянка и той насмалко не побягна.

Навсикъл се изсмя високо, а Каласирид каза:

— Кнемоне, мислех, че само нощем те обзема страхът и че се страхуваш от тъмнината. Но явно и сред бял ден ти не си твърде смел. Не само имената, които чуваш, но и обикновените неща пред краката ти те хвърлят в смут.

— На чий бог — попита Навсикъл — или на чий демон името не понася нашият храбрец?

— Дали на бог — отговори той, — или на демон, не мога да кажа. Но, което е още по-чудно, ако чуе името на някой мъж или прочут герой, но на жена, при това, както твърди, на покойница, той се разтреперва. Така през нощта, през която ти, драги, се върна от разбойниците и спаси Хариклея, не зная как и откъде чу името, за което говоря. И не ми даде повече миг да заспя и постоянно примираше от страх, така че аз трябваше да се заема да го свестявам. И ако не бих го на­скърбил или изплашил, Навсикле, и сега бих изрекъл името, за да се смеем още повече.

И едновременно с това назова Тисба.

2. Навсикъл спря да се смее. Той остана смутен от. това име, дълго стоя замислен и се питаше по какъв по­вод Кнемон, в каква връзка или защо при името Тисба изпада в уплаха.

Сега пък Кнемон избухна в смях.

— Драги Каласириде, виждаш — каза той — каква сила притежава името и че не само за мене е, както казваш, кошмар, но стана вече и за Навсикъл. Наистина настана пълен обрат в нашите чувства. Аз се смея, като разбрах, че вече не е между живите, а нашият мъ­жествен Навсикъл, който се надсмива до немай-къде над другите, изпада ...

— Престани — прекъсна го Навсикъл, — достатъчно, Кнемоне, ми се отплати. Но в името на боговете на гостоприемството и приятелството, заради

солта и тра­пезата, на която, вярвам, приятно се угощавахте у до­ма ми, обяснете ми откъде знаете името Тисба и защо се боите от него, защо си правите шеги с мене?

— Твой ред е, Кнемоне — каза Каласирид, — да разкажеш своята история, което често ми обещаваше, но досега по различни предлози все отлагаше. С това едновременно ще доставиш удоволствие на Навсикъл и ще облекчиш трудния път, като ни поразсееш с раз­каза си.

Кнемон се съгласи и накратко предаде всичко, което беше вече разказал на Теаген и Хариклея — че е ро­дом от Атина, че баща му се нарича Аристип, а Деме­нета му станала мащеха. Разказа и за порочната лю­бов на Деменета към него и как,  отблъсната, го пре­следвала, как нейна помощница в заговора станала Тисба. Описа подробно как е станало това, че бил про­гонен от родината си, че това наказание му наложили като на отцеубиец. В Егина научил най-напред от ня­кой си Харий, свой съефеб, че умряла и при какви обстоятелства Деменета, как Тисба заговорничела и сре­щу нея. После чул от Антикъл, че баща му бил осъден на изземване на имуществото, тъй като близките  на Деменета се опълчили против него и го обвинили пред народа в нейното убийство. Как Тисба напуснала Ати­на заедно със своя любовник, търговец от Навкратида. И накрая Кнемон разказа, че отплавал заедно с Антикъл да търси Тисба в Египет, та ако я намери, да я върне в Атина и да оправдае баща си от клеветата, а нея да предаде на съд; как през това време бил под­хвърлен на много други опасности и всякакви приклю­чения, бил пленен и от пирати, но после избягал и сля­зъл в Египет, пак бил заловен от разбойници пастири. Там случаят го събрал с Теаген и Хариклея. Накрая разказа за убийството на Тисба и за всичко останало, което Каласирид и Навсикъл вече знаеха.

3. При разказа през главата на Навсикъл минаха хиляди мисли, той се колебаеше дали да разкрие връз­ките си с Тисба, или да остави това за после. Накрая за­мълча, макар и с мъка, не само защото му се стори по-разумно, но и защото му попречи случаят: едва бя­ха изминали около шестдесет стадия и вече наближаваха селото, в което пребиваваше Митран, срещат ня­какъв познат на Навсикъл и го запитват закъде се е забързал. А той отговори:

— Навсикле, ти ме питаш накъде бързам, сякаш не знаеш, че сега гоня само една цел, всякак да изпълня поръката на Изиада от Хемис. За нея обработвам зе­мята и всичко давам на нея, заради нея нямам спокой­ствие ни нощем, ни денем, нищо не мога да й откажа. Само мъка и трудности ми създава Изиада, когато ми поръча нещо, малко или голямо. Ето и сега тичам да й занеса, както виждаш, една птица — нилско фламинго, желанието на моята любима.

— Каква милостива любовница си намерил — каза Навсикъл — и колко скромни желания има, като пти­цата фламинго, а не те задължава да й носиш напри­мер птицата феникс, която идва у нас от Етиопия или от

Индия[1]?

— Да — съгласи се той. — Тя често си прави таки­ва шеги с мене и с моите дела. Но вие къде отивате, по каква работа?

Отговориха му, че са се запътили към Митран.

— Но напразно — каза той — и напусто бързате. Митран сега не е на мястото си, нощес потегли на по­ход срещу разбойниците, които живеят в селото Беса. Те му отвлекли някакъв млад пленник елин, когото из­пращал на Ороондат в Мемфис, за да го предаде там, както предполагам, като подарък на великия цар. Жи­телите на Беса и техният новоизбран главатар Тиамид след внезапно нападение го похитили.

4. Още докато говореше, той се затича и извика:

— Трябва да бързам за Изиада. Тя си е изгледала очите за мене. Бързам, да не би бавенето да ми доне­се някое любовно усложнение. Тя е способна да измис­ли безусловно поводи за превземки и укори спрямо мене.

Щом чуха това, замълчаха за дълго, изненадани от неуспеха на намеренията си. Накрая Навсикъл отно­во ги окуражи. Не бива — напомни той — да смятаме за решаваща случайната и временна несполука в на­чинанието. Но сега трябва да се върнат в Хемис, за да обмислят следващите стъпки и да се подготвят за по-дълъг път, да търсят Теаген било при разбойниците, било при някои други. Във всеки случай не трябва да губят добрата надежда, че ще го намерят. Впрочем и сега не без божествена намеса са срещнали някакъв познайник, който им съобщи къде да търсят Теаген. Целта на тяхното пътешествие трябвало да бъде раз­бойническото селище.

5. За Навсикъл не беше трудно да ги убеди с тези думи. В същото време, мисля, те съзряха в разсъжде­нията му нова надежда. Кнемон увери лично Каласи­рид, че Тиамид сигурно ще спаси Теаген. И тъй те ре­шиха да се върнат и потеглиха назад. Завариха Ха­риклея на вратата. Тя ги търсеше с поглед отдалеч и от всички посоки. След като не откри Теаген заедно с тях, зарида силно.

— Но защо, татко — възкликна, — сами, както тръгнахте оттук, така се завръщате? Нима Теаген е мъртъв? Ако имате да ми кажете нещо, в името на бо­говете, кажете ми го по-бързо и не утежнявайте неща­стието ми с повече бавене. По-човешко е да се съоб­щи веднага нещастието, защото навременното съобще­ние подготвя душата да прежали по-бързо бедата.

Кнемон прекъсна прекалените й жалби.

— Всичко усложняваш, Хариклея — каза й той. — Склонна си винаги да предвиждаш по-лошото, в съ­щото време се лъжеш, което в този случай е хубаво. Теаген е жив и спасен по божествено провидение.

И разказа накратко при кого е.

— От думите ти личи — намеси се Каласирид, — че ти никога не си бил влюбен. Иначе щеше да знаеш, че влюбените се плашат и от невинни неща и вярват на щастието само когато го видят със собствените си очи. Дори отсъствието на любимия плаши и тревожи влюбените души. Причината — те вярват, че не бива да се разделят от любимото същество освен когато ги възпира някаква неприятна случка. Така че, драги, не­ка оправдаем Хариклея, че изпитва мъките на любов­та така добре и точно. А ние да влезем вътре и да по­мислим как да действуваме.

6. В същото време улови за ръка Хариклея с бащинска нежност и я въведе. Навсикъл от желание да отвлече гостите от техните грижи, а целеше и нещо друго, приготви угощение по-богато, отколкото обикно­вено, и покани на трапезата само двамата и дъщеря си. А на нея поръча да се премени по-разкошно и по-празнично. Когато сметна, че са утолили глада си, про­изнесе пред тях такава реч:

— Скъпи гости, ще ми бъде приятно (нека богове­те ми бъдат свидетели), ако пожелаете да останете цял живот тук при мене и да прекарвате всичкото си време сред обща цялата собственост и общи приятели. Аз не ще ви смятам за гости и чужденци, но за благосклонни към мене истински приятели, за мене не ще бъде бреме да направя каквото и да било за вас. Съгласен съм, ако пожелаете да търсите близките си, да ви помагам колкото мога, докато съм заедно с вас. Но и сами знае­те, че моят живот е свързан с търговията — аз упраж­нявам този занаят. Вече отдавна духат приятни зефири, те ми отварят морето за пътешествие и предвеща­ват на търговците щастливо плаване. Като заповед де­лата ми изискват настоятелно да тръгна за Елада. Ще направите добре, ако желаете, да споделите с мен пла­новете си, та да съчетая с тях моите работи.

7. След тия думи Каласирид замълча за известно време.

— Навсикле — каза той, — нека излезе щастливо плаването ти, нека Хермес печалбодателят и Посейдон, закрилникът от опасности, те придружават и ръково­дят! Нека те ти успокоят вълните и ти пратят благо­приятни ветрове, да ти открият удобно убежище във всеки пристан и достъп във всеки град за твоята тър­говия. Ти така добре ни угости при нашето посещение и сега на раздяла така добросъвестно следваш обичая за гостоприемство и приятелство. За нас сигурно ще бъде трудно да се разделим с тебе и с твоя дом, в кой­то поради любезността ти се чувствувахме като у дома, Но е неотложно необходимо да се заемем всякак с тър­сенето на нашите приятели. Това важи за мене и Хариклея. А какво мисли Кнемон? Дали да дойде с нас, готов да ни услужи, или е намислил нещо друго, нека сам ни каже още тук.

Кнемон пожела да отговори, но тъкмо да отвори уста, внезапно зарида и горещ поток от сълзи скова езика му. Късно едва той се опомни и сред стенания

възкликна:

— О, човешка съдба, съпроводена с превратности а вечни промени! В какъв въртоп от нещастия въвли­чаш често мнозина други, а сега особено мене! Ти ме изтръгна от род и бащин дом, отне ми отечеството и града на моите близки, и ме отнесе на египетска земя (премълчавам всичко, което се случи през този промеж­дутък) , предостави ме на  разбойниците-пастири,  ка­то ми показа искрица надежда, като ме срещна с хо­ра нещастни, но елини, с които се надявах да споделя останалото време от живота си. А както изглежда, ти ми отнемаш и тази утеха. Към кого да се обърна? Ка­кво да правя? Да изоставя Хариклея, преди още да е намерила своя Теаген? Колко жестоко, о земьо, и несправедливо! Или трябва да я последвам и да търся заедно с нея? Ако е сигурно, че ще го намерим, изгле­дът за успех би облекчил мъката. Но ако бъдещето е неизвестно и ако трудностите бъдат по-големи, не се знае къде някога ще завършат моите странствувания. Не трябва ли да поискам извинение от вас и от богове­те на приятелството и да помисля за връщане в отече­ството и при близките си? Вярвам, че сега боговете ми предлагат удобен случай — ето този Навсикъл, както той заяви, се тъкми да отиде в Елада. Трябва ли, ако през това време сполети нещо баща ми, домът ми да остане без стопанин, ненаследен? Дори да бедствувам, все пак чрез мене ще се запази някаква що-годе задо­волителна издънка на рода.

Но, мила Хариклея (защото главно пред тебе тряб­ва да се оправдавам, от тебе да искам прошка — дай ми я, моля те), аз ще те последвам до пастирите-разбойници. Ще помоля  Навсикъл да почака малко, ма­кар че много бърза. Само да мога лично да те предам в ръцете на Теаген и да му покажа, че съм пазил вяр­но повереното ми богатство. Тогава ще се разделя с тебе с прекрасни надежди за бъдещето и с чиста съ­вест! Ако пък не успеем — което дано не се случва! и тогава ще бъда оправдан, че не съм те оставил са­ма, но съм те поверил на твоя добър пазител и баща Каласирид.

 Хариклея вече по различни признаци се беше досе­тила, че Кнемон е влюбен в дъщерята на Навсикъл, (Влюбените лесно откриват обладаните от същите чувства). Тя беше разбрала от думите на Навсикъл, че той на драго сърце ще приеме това сродяване и отдав­на го гласи и се старае всякак да привлече Кнемон към себе си. Освен това тя мислеше, че е неприлично и подозрително Кнемон да остава повече неин спътник.

— Както обичаш — рече тя. — За проявените досе­га от твоя страна грижи аз съм ти благодарна и за­дължена. Но съвсем не е нужно повече занапред да се тревожиш за нашите работи и против волята си да се подлагаш на опасности заради чужда съдба. Иди си в твоята Атина, в своя бащин дом и род, под никакъв предлог не отминавай възможността, която, както за­явяваш, Навсикъл ти предлага. Аз пък и Каласирид ще водим борба срещу всички пречки, докато стигнем края на нашето странствуване. Вярваме, че дори ни­то един човек да не ни помогне, боговете ще ни съпътствуват.

8. Навсикъл продължи:

— Нека отстъпим пред молбата на Хариклея, дано боговете й станат спътници според нейното желание и да намери близките си, щом притежава такава смела воля и възвишен разсъдък. А ти, Кнемоне, не се сър­ди, ако не можеш да отведеш Тисба в Атина, тъй като тъкмо аз съм виновен за нейното отвличане и бягство от Атина (търговецът из Навкратида и любовникът на Тисба — това съм самият аз), не се вайкай за бедност­та си, като предполагаш, че ще тръгнеш да просиш. Ако и ти си на моето мнение, ще имаш изобилно богат­ство, ще се завърнеш в дома и родината — аз ще те заведа. Ако пък искаш да се ожениш, ще ти дам за жена дъщеря си Навсиклея и ще получиш най-голяма зестра. Вярвам, че съм получил същото и от тебе, от­както опознах твоя род, дом и народ.

След тия думи Кнемон не се поколеба нито за миг. Това, за което беше мечтал отдавна, но на което не беше се надявал, той получаваше въпреки всяко очак­ване.

— Всичко — отговори той, — което предлагаш, прие­мам на драго сърце.

В същото време подаде десница, Навсикъл му по­вери дъщеря си и съчета двамата. Поръча на близките да запеят сватбените химни, пръв откри празничния танц и превърна гощавката в непредвидено сватбено тържество.

Другите продължиха да танцуват и да пеят пред спалнята импровизирани песни, през цялата нощ брач­ният факел осветяваше дома.

Хариклея се оттегли сама в своята си стая. За си­гурност залости вратата и като се убеди, че никой не ще я безпокои, в бакхическо безумие разпусна ярост­но косите си и раздра дрехите си.

— Хайде — провикна се — и ние да заиграем танц в чест на божеството на нашата съдба по неговия вкус![2] Да му попеем погребални химни и да поиграем танца на плача. Нека да отглася тъмнината, безлунната нощ да предвожда действието, ей строшавам на земята то­зи светилник. Каква брачна стая божеството въззида за мене, какво брачно ложе приготви то за мене безбрачната, вдовицата на Теаген, който само по име ми е жених. Кнемон вдига сватба, а Теаген странствува навярно като пленник или може би е окован във вериги. Но и това би било щастие, само да е жив. Навсиклея празнува сватбата си и е разделена от мене сега, а до миналата нощ лежахме на едно легло. Хариклея лежи сама и изоставена. Но не за двамата са моите укори, о съдбо и богове, нека те се радват, както же­лаят; но за нас, защото не ни дарявате еднакво с тях. Така вие безкрайно удължавате драмата и тя заглуша­ва всички останали сцени. Но защо се вайкам в къс­ната нощ? Нека и занапред всичко да става по угодата на боговете. Но, Теагене, едничка моя сладка грижа, ако ти си мъртъв и разбера това — дано никога да не го узная! — тогава не ще се поколебая да се присъеди­ня към тебе, а преди това ти принасям ей тази жертва.

 При това тя започна да къса косите си и да ги хвър­ля въз леглото.

— И аз възливам из очите, които ти обичаш. И веднага покривката се овлажни от сълзи.

— Но ако ти си ми още жив и си добре — о ща­стие! — ела и се отмори, макар в просъница, до мене. Но и тогава, мой любими, пази до законния брак чистотата ми. Ето аз те прегръщам, ти си до мене и аз те виждам.

9. В същото време тя се хвърли цяла с лице на ле­глото, притисна се и го прегърна, като се разтърси от плач и вопли. Накрая от прекалена скръб й се зави свят, мрак забули очите й, незабелязано той се пре­върна в сън, който трая до късното утро.

 Каласирид се учуди, че тя не се появява по обикновеното време, и я потърси. Дойде пред спалнята й, започна да хлопа силно на вратата, дълго я вика по име и тя се събуди. Смутена от внезапния вик, се запъти към вратата, както си беше, преметна резето и пусна стареца да влезе вътре. Той, като видя безредните и коси и разкъсания на гърдите хитон, очите й, още отекли и говорещи за възбудата преди съня, разбра причината. Заведе я отново до леглото, настани я да легне и я покри с връхната й дреха. Като й възвърна приличния вид, я запита:

— Какво ти е, Хариклея? Защо тъй силно и безпре­делно страдаш? Защо тъй неразумно се отдаваш на отчаяние? Не мога да те позная, ти винаги си понасяла с благородство и самообладание съдбата си. Няма ли да сложиш край на това безумие! Нима не виждаш, че си човек, същество непостоянно и изложено на остри удари от една и друга страна? Защо искаш да се по­губиш пред може би по-добри изгледи? Пощади и нас, мило дете, пощади ако не самата себе си, то поне Теаген, за когото животът е желан само заедно с теб и е ценен само ако ти си жива.

Като чу тези думи, Хариклея поруменя. Тя осъзна в какъв вид я заварва. Дълго мълча, и след като Каласирид настоя да му отговори, рече:

— Справедливо ме укоряваш, но може би, татко, трябва да ме извиниш. Не някаква долна, не внезапна страст мене нещастната води, но чист и разумен стре­меж към моя Теаген — съпруг, макар и без брак. Аз страдам, че той не е при мене. Още повече ме измъчва незнанието дали още е жив, или не.

— Не се тревожи — каза Каласирид. — Той е жив н ще се върне при тебе по волята на боговете, ако трябва да се вярва (а трябва) на дадения ви оракул, а и на вчерашното известие, че Теаген е пленен по пътя за Мемфис от Тиамид. Ако е заловен, сигурно ще бъ­де спасен поради неговото предишно приятелство и познанство с Тиамид. Но не бива да се бавим, а да по­бързаме колкото може към селото Беса, за да потър­сим ти своя Теаген, а аз моя син. Ти може би вече знаеш, че Тиамид ми е син.

Хариклея се замисли.

— Ако — каза тя — Тиамид е твой син и той е наистина същият, а не някой друг, то ние сме заплашени от най-страшна опасност.

Каласирид учуден я попита за причината.

— Знаеш — отговори тя, — че аз бях взета в плен от разбойниците. Там и Тиамид се увлече по красотата ми, която, изглежда, ми е дадена само за нещастие. Ако при издирването го срещнем, страхувам се, от пръв по­глед ще си спомни, че съм същата, която с хитрост избягнах предложението му за брак, и ще се опита да употреби срещу мене сила.

— Дано не го увлече дотолкова страстта — каза Каласирид, — че да пренебрегне бащиното си присъст­вие и пред очите на родителя синът да не се засрами и да не обуздае непозволената си страст, ако тя съще­ствува. Освен това (нищо не ти пречи) защо не измис­лиш някаква хитрина, за да отбегнеш това, от което се боиш? Както виждам, ти си способна да залъжеш чрез разни предлози и извъртания твоите натрапници.

10. Тези думи поразвеселиха Хариклея.

— Дали е истина — каза тя, — или си правиш шеги с мене, сега няма значение. Бих опитала една хит­рост, която намислих и по-рано с Теаген. Тогава не я приложих поради обстоятелствата, но сега ще я използувам при по-благоприятни условия. Когато исках­ме да се измъкнем от острова на разбойниците, се уго­ворихме да навлечем най-окаяни дрехи и да се пока­жем като просяци по села и градове. Ако си съгласен, да си преправим външността и да тръгнем да просим. Така ще привлечем по-малко вниманието на кой да е срещнат. При това положение несретата носи сигур­ност, бедността извиква по-скоро състрадание, откол­кото завист, така ще добием по-лесно и насъщната ни храна. В чужбина за непознатия няма стоки за продан, но на просяка дават щедро.

11. Каласирид се съгласи и се зае веднага с приготовления за пътуването. Двамата отидоха при Навсикъл и Кнемон и им известиха за пътя. Тръгнаха на третия ден, без да вземат със себе си, макар че им предлагаха, нито товарно животно, нито някакъв съпровождач. Донякъде ги придружиха Навсикъл, Кнемон и много домашни. Изпрати ги също Навсиклея, след като
дълго настоява за разрешение от баща си. Чарът на Хариклея надви у нея свяна на новобрачната. След като изминаха заедно около пет стадия, се прегърнаха за раздяла и се целунаха мъж с мъж и жена с жена, след това се ръкуваха. Те се разделиха подир мно­го сълзи и молитви към съдбата за сполука. Кнемон поиска извинение, че не ще ги придружи, защото „брач­ната му спалня била още свежа", но прибави, че при пръв случай ще се постарае да ги настигне. Тогава из­пращачите се завърнаха в Хемис.

 А Хариклея и Каласирид най-напред се преобляко­ха в просешки дрехи и с приготвените вече дрипи се преобразиха в жалки същества. След това Хариклея си загрози лицето, като го намаза със сажди и спусна небрежно от челото, отстрани над едното око,  края на мръсна забрадка. Тя още окачи под мишницата тор­ба, която привидно съдържаше залци и трохи, а в същ­ност служеше като съкровищница, необходима за жреческата делфийска одежда и венците, както и за опознавателните знаци — майчините й скъпоценности, под­хвърлени заедно с нея. Каласирид напъха стрелника на Хариклея в охлузени овчи кожи и като втори вър­зоп го провеси косо през рамо. Освободи от тетивата лъка и след като той се разтегна и изправи, го взе като тояга в ръка, като по-нататък се подпираше на него с цялото си тяло. Когато срещнеше или видеше някого по пътя, нарочно се превиваше повече, откол­кото налагаше старостта, и влачеше единия си крак, понякога се оставяше да го води за ръка Хариклея.

12. Когато влязоха в новата си роля, се пошегува­ха взаимно и се посмяха на премяната си, после се помолиха на избраното си от съдбата божество да се задоволи с досегашните им бедствия и да им сложи край. След това се отправиха към селото Беса, къде­то се надяваха да намерят Теаген и Тиамид. Но се из­лъгаха в надеждите си. Малко преди залез слънце, когато наближиха Беса, видяха много трупове на ско­ро загинали хора. Познаха по облеклото и въоръже­нието, че повечето от тях са перси, а малцина бяха местни хора. Предположиха, че се е разразила битка, но не знаеха кой срещу кого се е бил.

Наближиха до труповете и се огледаха, да не би там да лежи някой техен близък (бедните души винаги предчувствуват за близките си най-лошото), и попаднаха на стара жена, която прегръщаше трупа на местен жител и изтръгваше из гърдите си всякакви во­пли. Намислиха да се опитат, ако могат, да научат не­що от старицата. Най-напред седнаха до нея и започ­наха да я утешават в дълбоката й скръб. Когато тя се посъвзе, Каласирид я попита по египетски кого оплак­ва и каква е била битката.

Тя му разказа накратко за всичко — че оплаква за­гиналия си син и дошла при мъртвите с надежда, дано някой да дойде и да сложи край на живота й, в същото време да почете за последен път своя син със съл­зите и воплите си.

А за битката разказа следното:

13. Водили за Мемфис някакъв млад чужденец, от­личаващ се с хубост и снажност, при Ороондат, наме­стника на великия цар. Началникът на стражата Митран, мисля, го пленил и както разказват, го изпращал като особен подарък. Жители на ей това наше село — и тя показала близкото селище — ги нападнали и от­влекли момъка, като твърдели, че го познават (или би­ло истина, или било предлог). Митран, щом научил, се разгневил страшно и преди два дена настъпил сре­щу селището. А жителите му са крайно войнствени, постоянно се занимават с грабеж и напълно презират смъртта, заради това често жените, както сега аз, за­губват съпрузите и синовете си. Като научили за готве­ното нападение, устроили някакви засади и като пре­срещнали противниците, едни от тях нападнали напра­во отпред, а други неочаквано изотзад из засада с ви­кове, без персите да ги очакват, и ги победили.

 В сражението Митран паднал в първата редица. За­едно с него паднали почти всички, понеже били обгра­дени и нямали възможност да се измъкнат. Паднали и от нашите малцина, и между малцината поради жесто­ката воля на божеството и моят син. Пронизала го, както виждате, в гърдите персийска стрела. И сега аз нещастната оплаквам загиналия си син, а както из­глежда, ще оплаквам скоро и последния си останал син, който вчера тръгна заедно с другите срещу град Мемфис.

 Каласирид попита за причината на този поход. Ста­рицата разказа каквото научила от оцелелия си син.

 След като убили царски войници и началника на стражата на великия цар, жителите на селото виждали яс­но, че няма току-тъй да им се размине, но че работата ще завърши опасно за всички, Ороондат, наместникът на Мемфис, разполагал с огромна войска  и веднага, щом научел, щял при първия пристъп да обкръжи се­лището и да накаже до един жителите му. И понеже са изложени на най-голяма опасност, решили да обез­силят, ако могат, голямото предизвикателство с още по-голямо, като изпреварят подготовката на Ороондат, неочаквано да го нападнат или да го обезвредят, ако го заварят в Мемфис, или ако е излязъл оттам — през това време, както казват, той бил зает с някаква война срещу етиопците, — по-лесно да завладеят града, оста­нал без защитниците си. Така ще избягнат в момента опасността и ще възвърнат на своя разбойнически главатар Тиамид жреческия сан, отнет му противозаконно от неговия по-млад брат. Или ако не сполучат, нека паднат в сражение, преди да изпитат персийското безчестие и произвол. Но вие, чужденци, къде отивате?

— В селото — отговори Каласирид.

— Не е безопасно — каза тя — тъй късно, и непо­знати, да отидете сред все още останалите.

— Но ако ти ни придружиш — прибави Каласирид, няма защо да се боим за нашата сигурност.

— Нямам време — отговори старицата. — Предстои ми да извърша някои нощни жертвоприношения. Но ако можете да почакате (налага се, дори против во­лята ви), прекарайте нощта тук някъде настрани от мъртъвците на чисто. На сутринта аз ще ви заведа и ще се постарая за сигурността ви.

15. Каласирид предаде на Хариклея всичко, което старицата му разказа, и отведе девойката със себе си. Те се отдалечиха на известно разстояние от бойното по­ле и стигнаха до нисък хълм. Там той полегна, като подложи под главата си стрелника, а Хариклея седна върху торбата.

 Луната изгря и освети всичко с яркия си блясък (беше точно третата нощ след пълнолунието). Каласирид, отпаднал и иначе от възрастта, а и сега от пътя, се поддаде на дрямката, а Хариклея, будна поради на­легналите я тревоги, стана свидетелка на някаква сцена, наистина не невинна, но за египтянките съвсем оби­чайна.

 Старицата, която предполагаше, че никой не я смущава и не я наблюдава, най-напред издълба една яма, след това запали огньове от двете страни, а по средата положи трупа на сина си. От някаква стояща на­близо тринога взе глинена чаша, възля в ямата мед, след това от друга мляко и от трета вино. После хвър­ли в рова тестена фигурка с образ на човек, обкичена с лавър и копър. След всичко грабна меча и сякаш разтърсвана от безумие, дълго зова луната на див и чужд за слуха език, разряза ръката си и с лаврово клонче гребна от кръвта и поръси с нея кладата. Тя изпълни и редица други магии, наведе се над трупа на сина си, побая му нещо на ухото, раздруса го и го принуди чрез вълшебството си да се изправи, Хариклея, която още отначало гледаше не съвсем без страх, сега се вцепени от ужас от необикновеното зрелище. И съ­буди Каласирид, за да види и той всичко. Така и двамата, понеже бяха на тъмно, оставаха незабелязани, а наблюдаваха лесно това, което се разиграваше на светлината на кладата, и чуваха, понеже не бяха да­лече, думите, а старицата започна по-високо да задава въпроси на мъртвеца.

Тя го запита дали неговият брат, нейният син, е жив и здрав, дали ще се върне. Мъртвият не отвърна. нищо. Само кимна и като остави майка си в съмнение да се надява според желанието си, внезапно се строполи и остана да лежи с лице към земята. Тя обърна тялото му възнак и не само не преставаше да го разпитва, но по-силно, както изглеждаше, искаше да го предизвика с шепота си. С меча в ръка подскачаше ту към кладата, ту към рова и отново го събуди. Когато той се изправи, започна отново да го разпитва за същото и да го принуждава да даде предсказанието си не само със знаци, но и с ясни думи.

Докато старицата се занимаваше с това, Харикъл силно настоя пред Каласирид да приближат и да питат нещо и те за Теаген. Но той не се съгласи, като каза, че и самата гледка не е благочестива и може се приеме само в случай на неизбежност. Не било позволено на жреците нито да извършват такива действия, нито да присъствуват на тях. Те получавали пророчества при законните жертвоприношения със свети молитви. Различно от непосветените и от тези, които наистина се влачели по земята и между труповете на мъртъвците, като тази стара египтянка, която случаят им позволил да наблюдават.

15. Още докато той говореше, мъртвецът изстена, сякаш из някакво скривалище или скална пещера, глу­хо и диво:

— Аз, майко — каза той, — най-напред те щадях и траях, когато ти прегреши спрямо човешката природа, наруши повелите на съдбата и с вълшебство смути несмутимото. Страхопочитанието пред родителите се съ­хранява, доколкото е възможно, и у покойниците. Но ти го разрушаваш и унищожаваш против себе си, оти­ваш дори по-надалеч, като не само започваш с непо­зволени средства, но и докарваш до крайност непозво­леното. Ти принуди мене, мъртво тяло, не само да се изправя и да ти дам знак с глава, но и да говоря. Не­хаеш за моето погребение, пречиш ми да се събера с другите души и мислиш само за себе си. Затова чуй какво преди се предпазвах да ти съобщя.

 Нито твоят син ще се завърне жив, нито ти ще из­бегнеш гибелта от меча. Понеже отдавна похабяваш живота си с подобни неблагочестиви действия, в най-близко бъдеще ще изпиташ насилствената кончина, от­редена за всички подобни на тебе. Отгоре на всичко дръзна да разбулваш тайнствата, така забранени и пазени в мълчание и тъмнина, не само пред себе си, ти вече разкриваш съдбата на лежащите тук пред свиде­тели — пред един жрец. И това не е най-лошото, за­щото той е мъдър и ще запечата с мълчание неизрази­мото, освен това е любимец на боговете. Затова, ако побърза да се яви, ще раздалечи и възпре синовете си, които са въстанали един срещу друг и възнамеряват да се срещнат в кръвопролитен двубой. Но по-лошото е, че видя и чу всичко, което става с мене, и някаква девойка — жена, горяща от любов и, така да се ка­же, странствуваща по цялата земя заради любимия си, с когото след хиляди приключения и хиляди опасности ще се съчетае в общ живот на крайните земни преде­ли при светла и царствена съдба.

След тези думи той се сгромоляса на земята,

 Старицата разбра, че двамата чужденци са тези свидетели и в какъвто вид беше, с меча в ръка се хвърли обезумяла срещу тях и се понесе през трупо­вете, защото предположи, че те се крият между мъртъвците. Тя беше напълно решена, ако й се мярнат, да ги умъртви, защото те по коварен начин и като враго­ве са станали зрители на нейното чародейство. И до­като в бесния си гняв непредпазливо ровеше между труповете, попадна на стърчащо копие и се прониза в слабината.

 И загина тя така, незабавно и заслужено изпълни­ла предсказанието на сина си.