Етиопска повест, Книга девета

ХЕЛИОДОР

ЕТИОПСКА ПОВЕСТ

Превод: Георги Батаклиев, 1982

Електронна обработка: Недялка Георгиева, 2009

 

 

КНИГА ДЕВЕТА

 

 1. Докато те се намираха в това поло­жение, Сиена беше плътно обкръжена отвсякъде, ся­каш хваната в мрежа от етиопците. Ороондат, още пре­ди да разбере, че етиопците приближават, че са отмина­ли Праговете и се насочват към Сиена, малко преди тях влезе в града, затвори вратите, разположи по сте­ните въоръжени стрелци и метателни машини и очак­ваше да види какво ще се случи по-нататък. Етиопският цар Хидасп още от по-напред разузна, че пер­сите тръгват към Сиена, и реши да ги изпревари и на­падне, но пристигна твърде късно. Тогава насочи вой­ската си срещу града и го обгради плътно с войска, на вид непреодолима, и изпълни тясната равнина на Сиена с много хиляди мъже, оръжия и впрегатни животни. Тук го намериха съгледвачите и му доведоха пленниците.

Той се зарадва на външността на младите и още оттогава, без да ги познава, от някакво вътрешно чув­ство, се показа добре разположен към тях като към свои. Но най-много се зарадва от доброто предзнаме­нование, че ги водят във вериги.

— Великолепно! — извика. — Боговете ни предават неприятелите оковани като първа плячка. И тези — продължи той — като първи военнопленници нека останат живи за победното свещенодействие. Да се запазят, както повелява етиопският закон от деди, за жертво­приношението пред местните ни богове.

 След това Хидасп награди с дарове съгледвачите, а Теаген и Хариклея и другите пленници изпрати в обоза. Определи достатъчно войници, които знаят елин­ски, да ги пазят и да се грижат всякак за тях, да ги хранят обилно и да ги пазят чисти от всякакво све­тотатство, като някакви жертвени животни, да им сме­нят веригите със златни. За каквото служи у други народи желязото, за това е обичай у етиопците да се упо­требява златото.

2. Заповедта беше изпълнена. Щом ги освободиха от първите окови, у тях се събуди надеждата за сво­бодно съществуване, но повече нищо не последва, от­ново ги оковаха, вече в златни окови. Тогава Теаген избухна в смях.

— Ех, че блестяща промяна! — извика. — Ето че съдбата се показва разточителна към нас! Сменяме же­лязото със злато и със златните вериги ставаме по-уважавани затворници.

 Засмя се също Хариклея. Тя се опита да разсее Теаген, като се позоваваше на предсказанията на бо­говете, и го омайваше с по-добри надежди.

Хидасп нападна Сиена с очакване още при първия пристъп да превземе стените и града. Но за кратко вре­ме беше отблъснат от защитниците, които не само се отбраняваха блестящо, но и с викове се подиграваха на неприятелите и ги предизвикваха. Разярен страшно, че жителите още отначало са решили да се защища­ват и че изобщо не се предали доброволно при пър­вото нападение, реши да не остави войската да си губи времето в дълго обкръжение и да не използува обсадни уреди, при което едни от обкръжените ще бъдат пленени, а други ще избягат, но с величествена и неотвратима обсада да превземе града напълно и бързо.

3. Така и направи. Раздели на участъци кръга на стените, определи по на десет мъже по десет разтега и заповяда да изкопаят колкото може по-широк и дълбок ров. Едни копаеха, други  изхвърляха  пръстта, а трети натрупваха от нея висок вал, като издигаха срещу обсадената стена нова. Никой не им попречи, нито предприе нещо против преградната стена, никой не посмя да излезе из града срещу многохилядната войска виждайки безуспешността на обстрела от стените. Защото Хидасп беше предвидил и това. Той беше оставил такова разстояние между двете стени, че заетите с работа да бъдат вън от обсега на стрелите. След като завърши това по-бързо, отколкото можеше да се каже -хиляди ръце извършваха подготовката, предприе нещо такова: Остави една част от обръча, широка около по­ловин плетър[1], равна и без насип. От двата края издиг­на валове и ги удължи до Нил, като извеждаше все­ки от тях от по-ниско към по-високо. Строежът наподобяваше Дългите стени[2], тъй като но цялото продължение спазиха ширина от половин плетър, а се про­стираше от Нил до Сиена. След като свърза насипа с бреговете, проби устие на реката и отведе поток в улея, образуван от валовете.

Водата при падането си от по-високо корито към по-ниско и от безкрайната ширина на Нил в тесния канал, притискана и от изкуствените диги, издаваше в устието някакъв неописуем шум, а в улея причиня­ваше тътен, който се чуваше много надалече.

Едва сиенците чуха и видяха това, и осъзнаха заплашващата ги опасност и целта на обкръжението: да ги залеят. Но те не можеха да напуснат града, понеже насипът и вече наближаващата вода им препречват из­хода, а виждаха, че ако останат, са застрашени, за­това започнаха да се готвят за отбрана с наръчните средства. Най-напред затъкнаха пролуките между талпите на вратите с фитили и смола, след това започнаха да укрепяват стените за по-сигурна издръжливост — един носеше пръст, друг камъни, трети дървета и всеки каквото му попадне. Никой не оставаше бездеен, също жените, децата и старците се заловиха за работа. При смъртна опасност не се гледа нито пол, нито възраст. По-яките и по-млади мъже, годни за оръжие, бяха определени да копаят тесен подземен проход от града към насипа на неприятелите.

4. Работата се извършваше по следния начин: Изкопаваха близо до стените шахта около пет разтега на дълбочина. От основите й под светлината на факли прекопаваха подземен ход направо към противниковия насип. Тези, които бяха отзад, приемаха непрекъснато пръстта от тези, които образуваха редица пред тях. и я изнасяха в някаква част на града, отдавна превърната в градина, и там я трупаха на грамада.
Това вършеха, за да може водата, ако нахлуе, да се оттече през пробива.

Но страшното изпревари усилията им. Нил про­никна през големия канал и потече в кръг наоколо, нахлу отвсякъде и запълни междината между двете стени. Веднага Сиена се превърна на остров, заобико­лена от водата суша, плискана от вълните на Нил. От­начало, през първия ден, стената за известно време устоя на натиска. Но когато придошлата вода се по­качи нависоко и през пролуките на почвата, които се образуваха в плодородния чернозем поради лятната горещина, нахлу надълбоко, подкопа основите на сте­ната. Тогава опората се поддаде на тежестта. Където разрохканата почва хлътваше, там стената се слегна и настана явна опасността от срутване. Зъберите за­почнаха да се люлеят и защитниците изпаднаха в смут и вълнение.

5. Вече привечер една част от стената между две кули се срути. Мястото на пропадането не беше по-ниско от равнището на водата и не пропускаше вълните, но се издигаше над тях само на някакви пет лакътя
и заплашваше да рухне и да предизвика наводнение.
Хората в града избухнаха в общи степания, които чуваха и неприятелите, издигаха ръце към небето и призоваваха боговете спасители — своята сетна надежда, и отрупаха с молби Ороондат да започне преговори с Хидасп. Наистина Ороондат се съгласи, станал неволно роб на съдбата, но отвред обграден от водата, не можеше да изпрати когото и да било при неприятелите. Нуждата обаче го научи какво да направи. Написа това, което предлага, привърза писмото на камък и с помощта на прашка го запрати към враговете и така прехвърли през водата молбата си. Но опитът му не успя, тъй като хвърлеят не преодоля голямото разстояние и падна във водата. Той отново метна писмо със същата молба, но пак не сполучи.  Всички стрелци и прашкари напрягаха неимоверно сили да постигнат целта, защото от това зависеше животът им, но никой от тях не успяваше.

Най-накрая протегнаха ръце към неприятелите, които се намираха върху вала и гледаха като на представление бедата им, и се опитваха, доколкото могат, им обяснят със жалки жестове смисъла на писма Ту издигаха разтворени длани в знак на молба, ту поставяха зад гърба си в знак, че са съгласни да бъдат оковани като роби.

 Хидасп разбра, че те молят за спасение, и бе наклонен да им го даде (падащият неприятел извиква у великодушните състрадание), но като нямаше как, реши най-напред да узнае кроежите на противници Той държеше на свое разположение готови речни кораби, които се съгласи да придвижи от Нил по течението на канала. Когато те стигнаха до кръглия вал, той ги спря и избра десет съда, съвсем нови, настани в тях стрелци и тежковъоръжени и им нареди какво говорят, и така ги изпрати при персите. Всички те с плаваха въоръжени, та в случай че тези от стените противно на очакванията се решат на нещо, да бъдат готови да се защищават.

Появи се нещо невиждано дотогава: кораб да лъкатуши от стени до стени, моряк да гребе над суша, лодка да се плъзга над орна земя. Войната винаги въвежда нещо ново, тогава изобрети също нещо повече, съвсем непривично. Тя противопостави флотски бойци против защитници на стени и насочи пехотинци срещу плавателни съдове.

Щом градските жители видяха пълните с въоръжени хора лодки да се насочват към тази част на стената, която пропадаше, изумени и ужасени пред заобикалящите ги отвред опасности, помислиха за неприятели идещите за тяхното спасение (при голяма опасност винаги се явява недоверие и уплаха). И започнаха да хвърлят отгоре копия и стрели. Така в отчаяние хората смятат, че всеки предстоящ час е спечелен за отдалечаване на смъртта. Но стреляха не за да нанасят рани, те искаха само да възпрат приближаването на неприятелите. Етиопците също започнаха да отвръщат със стрели, но понеже се целеха по-точно, защото още не им беше ясно намерението на персите, нараниха двама или повече противници. Някои пък, неочаквано улучени тежко, политаха с главите надолу от стените във водата.

Битката би се разгорещила още повече, макар че дните се стараеха да не допускат наблизо неприятеля, като го щадяха, а другите, етиопците, се съпротивляваха бясно - ако не беше се обърнал към тези от стените един стар уважаван сиенец:

— О, безумци — провикна се той, — бедствието съв­сем ви е лишило от разсъдък. Защо отблъскваме тези, на които се молим и които зовем на помощ, когато противно на очакванията идат към нас? Щом те идват като приятели и ни предлагат мир, ще ни бъдат спасители. Ако кроят нещо лошо, лесно ще ги обезвредим, когато слязат на суша. Но какво ще стане, ако ги убием, когато града ни обгръща такъв облак откъм сушата и откъм морето? Но нека ги пуснем да дойдат да узнаем какво желаят.

Всички приеха предложението му, одобри го и сатрапът. И се отдръпнаха отсам и оттам пробива на стената, прибраха оръжието си и зачакаха спокойно.

6. След като мястото между двете кули беше опраз­нено и народът размахваше кърпи, за да покаже, че позволява да слязат на суша, етиопците дойдоха по-наблизо и като на събрание започнаха от лодките да говорят на обсадените зрители:

— Перси и присъствуващи сиенци! Хидасп, цар на източните и на западните етиопци, а сега и на вас, знае да унищожава неприятелите и да прощава на мо­лителите. Защото смята едното за храброст, а друго­то за човечност, едното зависи от ръката на война, а другото от разума му. Макар че в негова власт е решението да съществувате или да не съществувате, по­неже се явявате като молители, той ви освобождава от видимата от всички и не несигурна опасност. Усло­вията, при които вие бихте се измъкнали от ужасите, избора им той не определя, а предоставя на вас: не съди като деспот, но се грижи за безукорната хорска съдба.

На това сиенците отговориха, че са готови да пре­дадат и себе си, и децата, и жените си на Хидасп да прави с тях, каквото намери за добре; да му предадат, ако оцелеят, и града, който и сега се намира в безизхо­дица, ако не дойде някакво спасение от боговете и от Хидасп. Ороондат заяви, че се отказва от това, което станало причина за войната, и от трофеите, и ще отстъпи града Фили и смарагдовите мини, но сам поиска да не бъде принуждаван да предава нито себе си, нито войниците. Ако Хидасп желае да покаже цялата си човечност, да им позволи да отстъпят към Елефантина, без да вредят и се съпротивяват срещу него. Че за Ороон­дат е безразлично дали сега ще загине, или след при­видното си спасение ще бъде обвинен от персийския цар в предателство спрямо войската. Второто ще бъде дори по-тежко. Сега ще умре от проста и считана обик­новена смърт, а после ще бъде наказан с особени сурови изтезания.

7. След тези думи той помоли да приемат в лодката двама перси с уговорка да отидат в Елефантина, ако тамошният гарнизон е готов да се предаде в роб­ство, и сам той не ще се поколебае да направи същото. Пратениците, като чуха това, се завърнаха заедно с двамата перси и съобщиха всичко на Хидасп. Той се засмя и укори силно Ороондат за глупостта му, че иска да разговаря като равен с равен, докато животът му зависи не от него, а от другиго.

 Колко е глупаво — възкликна той — безразсъдството на един да доведе до гибелта на толкова много хора.

И Хидасп разреши на пратениците на Ороондат да заминат за Елефантина, без да го тревожи мисълта, че може и тамошният гарнизон да се възпротиви. На едни от своите хора заповяда да запушат изкуствения отток на Нил, а на други - да пробият насипа. Така със спи­рането на притока и с изтичането на заприщената вода да се пресуши колкото може по-скоро и да стане про­ходна почвата край Сиена.

 Определените за това хора едва започнаха работата, и я прекратиха. Те я оставиха за следния ден, тъй като получиха нареждането привечер, и нощта настана скоро.

8. В същото време гражданите не скръстиха ръце, понеже не изоставяха възможността за някаква помощ и не губеха надежда за спасение, макар че то беше недопустимо. Едни продължаваха да прокопават подземния проход с вярата, че вече наближават насрещния вал, те преценяваха на око разстоянието от, стената до насипа и го измерваха в изкопа с връв, Други под светлината на факли се стараеха да възстановяват пропадналата част от стената. Изграждането ставаше леко, защото при пропадането камъните се бяха изтърколили към вътрешната страна. Но и сега, когато вярваха, че се намират в безопасност, работата не мина спокойно; към полунощ в тази част на насипа, където вечерта етиопците започнаха да прокопават, било че натрупаната на това място пръст беше рохкава и неутъпкана и основата беше поддала, било че при прокопаването се бе получило празно пространство, в което са пропаднали долните пластове, било че през пробива, направен не толкова дълбоко, колкото са си представяли копачите, под равнището на насипа през нощта водата преляла и след като веднъж си пробила път, незабелязано задълбала. А може би това е било дело на божествена намеса — тъй ненадейно стана, сривът.

Чу се такъв трясък и шум, че вся паника в умовете. Като не знаеха какво се е случило, и етиопците, и самите сиенци предположиха, че по-голямата част от сте­ните и града са рухнали.

Етиопците, които се намираха вън от опасност, останаха спокойни в очакване да разберат на сутринта слу­чилото се. Но гражданите се суетяха навсякъде около стените. Всеки, чийто участък беше незасегнат, мислеше, че бедата се е случила на друго място, докато ут­ринната светлина разкри обгърналото ги бедствие. Про­бивът и прибоят на възвръщащата се вода се виждаха отдалеч.

Етиопците скоро започнаха да преграждат прилив­ния отвор: спускаха решетки от сглобени дъски, подпираха отвън с дебели стволове от дървета, същевремен­но ги замазваха със смес от глина и съчки. Всичко това се носеше от много хиляди хора на ръце от брега и от лодки. Така водата се оттегли. Но не беше възможно да се отиде от едните към другите. Защото почвата беше покрита от дебел слой тиня и там, където повърх­ността й изглеждаше суха, под нея се намираше тиня, в която затъваха дълбоко краката на коне и хора.

9. Така прекараха два-три дни, през които като знак на мир сиенците разтвориха вратите, а етиопци­те свалиха оръжието. Беше настъпило негласно прими­рие, стражата и от двете страни стоеше безучастна, повечето от гражданите се отдадоха на веселие. Вре­мето съвпадна с Нилските тържества, най-големия праз­ник у египтяните, чествуван през време на лятното слънцестояние, когато водите на Нил се покачват, и тачен от египтяните над всички други празници по следната причина:

Египтяните изобразяват Нил като бог и го смятат за най-великия от всемогъщите. Те възвеличават ре­ката като подражател на небето, понеже без облаци и дъжд им напоява орната земя и винаги редовно вся­ка година се разлива. Това вярва простолюдието. Но обожествяват реката за следното: вярват, че битието и животът на хората идват от сливането на влажното и сухото първоначало. Смятат, че другите елементи съществуват заедно с тях и произлизат от тях. Нил бил влажният елемент, а тяхната земя другият. Ето това е вярването на народа. А посветените поучават, че земя­та е Изида, а Нил - Озирис, с тези имена те наричат действителни неща. Богинята тъгува при отсъствието на Озирис и се радва, когато той е заедно с нея, а когато не се явява, тя пак го жали и ненавижда Тифон като негов враг. Никой от естествоведите, мисля, и от богословите не разкрива пред непосветените дълбокото значение на нещата, но го съобщава във вид на мит, а пред посветените в мистериите разкриват тайните чрез огненосната светлина на истината.

10. Нека се приема благосклонно казаното и нека се пазят със страхопочит и мълчание по-дълбоките тайн­ства, а сега да продължим със събитията в Сиена. Щом започна празникът на Нил, жителите на града се посветиха на жертвоприношения и на обредни тайн­ства. Макар че поради заобикалящите ги опасности те изпитваха тежки телесни страдания, и при съществу­ващите условия те не забравяха религиозното благо­честие.

 Ороондат изчака полунощ, когато сиенците след угощението тънеха в дълбок сън, и изведе войската си, след като тайно определи на персите времето и вратата, през която да излязат. Той предварително нареди на всички десятници да оставят на самото място конете и добитъка от обоза, за да се освободят от не­удобството и да не разбере никой от шума какво ста­ва, а да вземат само оръжието си и всеки по дъска или греда.

11. Когато се събраха на уречената врата, той на­реди да наслагат напреки върху тинята една до друга дъските, които носеше всяка десятка, като стоящите отзад непрекъснато ги предаваха една след друга на предните. Така преведе като по мост много лесно и много бързо множеството. Етиопците не бяха се постарали да поставят стражи и спяха безгрижно. И така Ороондат, щом стъпи на твърда почва, тайно поведе в бяг до задъхване цялата войска към Елефантина. Въведе я в града, без да срещне съпротива — на из­пратените от Сиена двама перси беше заповядал да очакват всяка нощ пристигането му. И когато те чуха уговорената парола, веднага разтвориха пред него град­ските порти.

С настъпването на деня сиенците научиха за бягството. Най-напред всеки забеляза, че са напуснали дома му квартируващите у него перси, след това в разговори се уведомяваха един други и накрая забелязаха дъсчения мост върху мочура. Отново изпаднаха в безпокойство, очаквайки да бъдат обвинени във вто­ро и по-тежко нарушение, че след такава пощада се показали неблагодарни и подпомогнали персите в бягството им. И решиха да излязат всички навън от гра­да и да се предадат на етиопците, като ги уверят с клетва, че не знаели, и да измолят, ако могат, милост­та им. И така събраха се стари и млади, взеха в ръце клонки като знак на молба и със запалени светилници и факли, държейки пред себе си вместо херолдските жезли свещените статуи на боговете, се от­правиха през дъсчения мост през мочура към етиоп­ците. На известно разстояние от тях паднаха на ко­лене като молители и по уговорен знак нададоха общи жални стонове за състрадание. За да умилостивят още повече етиопците, пуснаха на земята пред себе си малки дечица и ги оставиха да се придвижат, както могат, за да смекчат чрез доверчивите и невинни същества гнева на етиопците. Децата от смущение и незнание какво става, а може би и изплашени от непрекъснат вик, изоставяха родителите и гледачите си и тръгва: с пълзене към неприятелите, а други се обръщаха н зад с неуверени стъпки и с предизвикващ състрадание плач, сякаш съдбата им внушила този начин на молбата.

12. Хидасп, като видя това, помисли, че те подсилват предишната си молба и се предават в пълно подчинение. Затова прати да ги запитат какво искат защо идват сами, а не заедно с персите. И сиенците разказаха всичко — за бягството на персите, за своята невинност, за празника на бащите, че били заети божествената служба и в съня си след угощението забелязали нищо. Но дори и да са видели, когато измъкват, понеже били невъоръжени, не биха могли да възпрат въоръжените.

 При това известие Хидасп предположи — както наистина беше, — че Ороондат му готви някаква измама и засада. Той поръча да извикат само жреците и като се поклони пред образите на боговете, които те носеха със себе си, за да внушат повече страхопочитание, ги попита могат ли да му съобщят нещо повече за персите — накъде се отправили, на какво могат да разчита и какво ще предприемат.

Жреците отговориха, че не знаят точно нищо, но допускат, че са отишли в Елефантина, където се изтеглила главната му сила, и че Ороондат се осланя и на другата войска, но особено на тежковъоръжените а конници.

13. След това съобщение те го помолиха да влезе в града, като го смята за свой собствен, и да прекрати гнева си към тях. Но Хидасп не сметна за разумно този момент да влезе в града, а изпрати две фаланги от тежковъоръжени да разберат няма ли някаква засада и ако няма нищо подобно, да останат за охрана на града. Той отпрати сиенците с добри обещания, сам построи войската си, за да пресрещне персите, ако те настъпят, или ако закъснеят, той да ги нападне.

 Още не бяха се построили всички, и дотичаха съ­гледвачи с известието, че персите се приближават в боен строй. Ороондат бил наредил да се събере цяла­та му войска в Елефантина, а сам, като научил за неочакваното напредване на етиопците, бил принуден да е насочи с малък отред от перси към Сиена. Възпрепятствуван от вала, потърсил милост и след обещанието на Хидасп показал голямото си вероломство — изпратил по етиопците двамата перси уж за да разберат мнението на елефантинците за мирните условия на Хидасп, а в същност да узнаят дали са готови да се бият, ако сам той успее да се измъкне. И започнал да осъществява коварния си план. Като намерил войските готови, веднага ги извел, без ни най-малко да забави нападението, за да изпревари, както се надявал, приготовленията на неприятелите.

14. Вече се виждаше как построява войската, която смайваше погледите с персийския разкош и огряваше цялата равнина със сребърните и позлатени оръжия. Слънцето едва беше изгряло и хвърляше лъчите и в лицата на персите, някакво неизразимо сияние преминаваше и върху най-отдалечените редици. Собственото лъчение на въоръжението отговаряше на слънчевия блясък.

На дясното крило бяха строени самите перси и равноправните им меди, отпред тежковъоръжените, отзад следваха стрелците, за да могат необременени от въоръжението и прикрити от тежковъоръжените да пращат сигурно стрелите си. Египетската и либийската войска и цялата наемническа част Ороондат разположи на левия фланг, като ги подсили с копиеносци и прашкари, на които нареди да нанасят бързи удари и да хвърлят копия, като притичват от фланговете.

Самият той застана в средата, покачен на блестяща сърпоносна колесница и прикриван от двете страни от фаланга, а пред себе си разположи само защитени с броня конници, на които особено се облягаше, когато встъпваше в битка. Тази персийска фаланга е винаги най-годна за бой и в сражения се изнася като непревзимаема стена на предната линия.

15. Начинът на пълното им въоръжаване е следният:
Всеки мъж е подбран и се отличава с телесна сила, носи шлем, излят нарочно от един къс и наподобяващ като маска точно лицето. Той покрива напълно главата от темето до шията, като оставя отвор само за очите.
Дясната ръка е въоръжена с копие, по-дълго от обикновеното, а лявата е свободна, за да държи юздите. Отстрани е провесен мечът, броня предпазва не само гър­дите, но и цялото тяло. Нейната изработка е следната: Изливат медни и железни плочки в четириъгълна фор­ма със стени в размер по една педя. Наслагват ги една върху друга с краищата така, че винаги краят на гор­ната да лежи върху долната, и така непрекъснато, и ги свързват в шевове под плочките с кукички. Така се по­лучава някаква люспеста дреха, която пада свободно върху тялото, прилепва от всички страни, като обхва­ща всяка част на тялото и се свива или се разпуска, без да пречи на движението. Снабдена е с дълги ръкави и стига от шията до коленете, като оставя свободни са­мо бедрата, за да позволява качването върху гърба на коня. Тази броня е защитно средство против всякакви стрели и предпазва от всякакво раняване. Наколенни­кът почва от стъпалото, стига до коляното и се свързва с бронята. С подобно снаряжение се обезопасява и ко­нят. Краката му обвиват с шини, главата пристягат из­цяло с начелници, от гърба до търбуха от двете му стра­ни спускат покривало от желязна плетеница, която съ­щевременно го и предпазва и поради гъвкавината си не пречи при препускането.

Така брониран и стегнат, конникът се качва на ко­ня, но не се мята сам, а поради тежестта си се повдига от други. Когато дойде времето за боя, отпуска юзди­те па коня, пришпорва го с грозен вик и се нахвърля срещу неприятелите като някакъв железен човек или като движеща се изкована статуя. Копието се издава с острието си хоризонтално много напред и се прикреп­ва с клуп за шията на коня. Долният край виси на прим­ка от бедрото на коня, при сблъскване не се поддава, но подпомага ръката на конника, която само насочва удара. Когато го обтегне и се опре на него за мощен удар, пронизва в устрема си всичко насреща, а често с един удар засяга двама.

16. Такава беше конницата на сатрапа и така по­строи той персийската войска, когато тръгна направо насреща, като винаги се придържаше с гърба си към реката. Макар че по броя на хората си отстъпваше на етиопците, чрез реката беше предпазен от обхват.

Срещу него потегли и Хидасп. Той беше разположил срещу персите и медите дясното си крило от бойците на Мероя[3], тежковъоръжени и опитни в бой отблизо. А на троглодитите и съседите на страната, в която вирее канелата - лековъоръжени, бързоноги и отлични в лъ­ка, беше поставил задачата да безпокоят прашкарите и копиеносците на левия фланг на неприятеля. Като разбра, че средата на персийската войска се слави с конниците-броненосци, сам той се насочи с кулоносните си слонове против тях, като построи отред тежко­въоръжени блемии и серийци[4] и им нареди какво да правят през време на битката.

17. От двете страни вдигнаха бойните знамена. Пер­сите обявиха началото на нападението с тръби, а етиоп­ците с дайрета и барабани. Ороондат поведе със силен зов бегом своите фаланги, а Хидасп заповяда на вой­ската си отначало да напредва бавно крачка по крач­ка, за да не изостават слоновете назад от първите ре­дици, още за да отслаби устрема на неприятелските конници чрез по-голям промеждутък. Когато те се приближиха на разстояние колкото един хвърлей на копие и блемийците забелязаха, че защитените с броня кон­ници пришпорват конете си за атака, изпълниха поръ­ката на Хидасп. Те оставиха серийците за прикритие и защита на слоновете, а сами се устремиха, колкото бързо можеха, по-напред от първите редици и се втур­наха срещу бронираните конници, като пред наблюда­ващите ги изглеждаха на обезумели. Така в малоброен състав нападаха по-многобройния и добре въоръжен неприятел. Персите още повече, отколкото преди, при­шпориха конете си, като помислиха за своя сполука дър­зостта на противниците и че още при първото сблъсква­не ще ги надвият.

18. Тъкмо блемийците дойдоха пред тях на разстоя­ние копие, изведнъж по даден знак се снишиха и се промъкнаха под конете. Опрени с едното коляно на земята, те внимаваха само да не им стъпчат главата и гърба. И започнаха да вършат нещо неочаквано: пореха над себе си с мечовете търбусите на конете, така че немалко конници паднаха. Конете от болка вече не се подчиняваха на юздите и отхвърляха от себе си конниците, които, проснати като трупи, блемийците мушкаха в бедрата -  тежковъоръжените персийски конници са неподвижни, когато някой не им се притече на помощ.

Тези, чиито коне не бяха засегнати, се понасяха срещу серийците.

 А те, щом ги наближаваха, се отдръп­ваха зад слоновете и се криеха зад

животните като зад хълмове или крепости. Тук произлезе голяма сеч и за­гинаха почти всички конници. Конете при необикнове­ния вид на слоновете, които се появяваха внезапно и с необикновената си големина всяваха ужас — или се об­ръщаха назад, или се понасяха в безредие, така че мно­го скоро фалангата се разпадна. А тези от кулите на слоновете — по шестима на всяка, от които по двама мятаха сгрели на трите страни, като оставяха свободна само задната, хвърляха непрекъснато и точно от кули­те като от крепост стрели, които поради гъстотата си изглеждаха на персите подобни на облак. И понеже етиопците се прицелваха предимно в очите на неприя­телите — сякаш нямаше сражение на равни срещу равни, а съревнование в точна стрелба, — те улучваха та­ка безпогрешно, че улучените политаха в безредие през тълпата със стърчащи из очите стрели като двете цеви на флейта. Други, като не можеха да удържат устрем­ния бяг на конете, се натъкваха против волята си за­едно с тях на слоновете и там едни от тях загиваха, съ­баряни и изпотъпквани от слоновете, а други от серий­ците и блемийците, които изскачаха като из засада из­зад слоновете, с точно улучване ги нараняваха или в двубой ги сваляха от конете на земята. Тези, които се промъкваха, отстъпваха, без да успеят да сторят нещо на слоновете. Защото животните са защитени с броня и влизат в боя облечени в желязо, освен това са снабдени от природата с дебела кожа, с твърд външен пласт, и разтрошават всяко острие, като отбиват удара.

19. Останалите се обърнаха в бягство, но най-позор­но от всички Ороондат. Той изостави колесницата си, метна се на един от нисейските[5] коне и побягна. Егип­тяните и либийците от лявото крило, като не знаеха то­ва, продължаваха с голямо ожесточение да се бият. Те понасяха повече загуби, отколкото причиняваха, но устояваха на опасностите упорито и мъжествено. Мъ­жете от страната на канелата, стоящи срещу тях, ги притискаха страшно и ги поставяха в голямо затруд­нение. Те се изтегляха пред нападенията им и ги из­преварваха, отдалечаваха се на големи разстояния и из­върнати назад в бега си, ги обсипваха със стрели. А на­падаха отстъпващите, замерваха ги отстрани с прашките си или стреляха с малки стрели, намазани със змийска отрова, които веднага причиняваха мъчителна смърт. Бойците от страната на канелата стрелят сякаш повече за забавление отколкото сериозно. Те слагат на главата си кръгла плетеница, набучват наоколо по нея стрелите, с перестите им краища обърнати към глава­та, а острите обръщат навън, като лъчи. Оттам при сражение всеки вади като из стрелник готовите стрели, извива се и се прегъва в някакви диви подскоци като сатир и увенчан със стрелите, гол, ги отпраща без же­лязно острие срещу противниците. Те употребяват имен­но гръбна змийска кост, изправят останалото за дълга­та част на стрелата, а края й изострят колкото може по­вече; навярно стрелите водят така името си от костта.[6]

Известно време египтяните устояваха и противопо­ставяха на стрелите плътна стена от щитове. По при­рода смели, те презират смъртта не толкова от изгода, а от славолюбие, може би и от страх от наказание за напускане на строя.

20. Но щом узнаха, че броненосните конници, кои­то те смятаха за най-голяма сила и надежда на вой­ната, са унищожени, че сатрапът избягал и прочутите тежковъоръжени меди и перси ни най-малко не се проя­вили в сражението, а след незначителен успех против стоящите срещу тях мъже от Мероя претърпели по-го­леми загуби и последвали останалите, египтяните от­стъпиха и се обърнаха в стремглаво бягство.

Хидасп, който като от наблюдателна кула просле­ди блестящата си вече победа, изпрати глашатаи при преследвачите със заповед да не се впускат в убий­ства, но да заловят и да доведат колкото се може по­вече живи пленници, преди всичко Ороондат. Така и стана.

 Етиопците обтегнаха фалангите си наляво, като из­теглиха нашироко на двете страни построените в дъл­бочина сили, обърнаха фланговете, заградиха персий­ската войска и оставиха на противника за бягство са­мо един изход по посока на реката. Към нея се втурна­ха повечето, повлечени от конете и от сърпоносните ко­лесници и от останалия човешки наплив. Тогава перси­те разбраха, че привидната превъзходна тактика на сатрапа е неразумна и вредна за тях. Отначало от страх да не бъде обграден, той се беше опрял гърбом на Нил, но без да усети, си прегради пътя назад. Там и самия той попадна в плен.

 Ахемен, синът на Кибела, беше научил всичко, кое­то се случи в Мемфис, и намисли да убие в бъркотия­та Ороондат (сега се разкайваше за доноса си срещу Арсака, тъй като доказателствата бяха пропаднали). Но не успя да го нарани на опасно място. Той веднага получи възмездие от стрелата на етиопец, който позна сатрапа и като искаше според заповедта да запази жи­вота му, се възмути против подлото дело: неприятел­ски беглец да вдига ръка срещу свои, търсещ удобния случай да отмъсти на личния си враг.

21. Етиопецът плени сатрапа и го доведе при Хи­дасп. Той, като го видя, че се намира пред последно издихание и че му изтича кръвта от раната, се опита чрез заклинания на запознатите с това дело да го съживи. И понеже възнамеряваше, ако може, да го спаси, за­почна да го окуражава.

— Драги — каза му, — да бъдеш спасен, отговаря на моето убеждение (добре е упоритият противник да се побеждава в боя, а веднъж победен — с добро). Но защо в същност се показа така вероломен?

— Вероломен към тебе — отвърна, — но верен на моя господар.

— А какво наказание си определяш вече като побе­ден? — попита отново Хидасп.

— Същото — отговори му той, — каквото моят госпо­дар би наложил на някой от твоите стратези, който е показал вярност към теб.

— Наистина — каза Хидасп — той би го похвалил, би го надарил и освободил, ако е истински цар, а не ти­ранин. Така чрез похвали към чуждите би поощрил свои­те за подобно поведение. Но ти си чуден човек — нари­чаш се верен, а сам ще признаеш, че беше неразумно от твоя страна да се противопоставиш безумно на тол­кова хиляди?

— Може би — отговори той — не беше неблагора­зумие да се съобразя с мнението на моя цар, според което във войната трябва повече да се наказват страх­ливците, отколкото да се отличават храбреците. Зато­ва реших да тръгна срещу опасността и да извърша нещо голямо и   непредвиждано — във война нерядко се случват чудеса. Или, ако остана жив, да си запазя възможността да се извинявам, че съм направил всич­ко според силите си.

22. След като изслуша отговора на въпроса си, Хидасп похвали Ороондат и го изпрати в Сиена с поръка лекарите да се погрижат за лечението му. И сам той заедно с подбрани части от войската влезе там посрещ­нат от целия град — стари и млади отрупваха войници­те с венци и нилски цветя и славиха с победни благо­слови Хидасп.

  Щом той влезе в града върху слон като върху ко­лесница, веднага се посвети на жертвоприношения и благодарствени свещенодействия пред всемогъщите си­ли. Тогава попита жреците за началото на нилския празник и дали могат да му покажат всички чудеса и забележителност на града. Те му посочиха кладене­ца — измервател на равнището на Нил, подобен на мемфиския, изграден е от еднакви изгладени камъни с издълбани върху тях черти на лакът отстояние една от друга. Речната вода, като се просмуква през почва­та и достига до тях, показва на местните жители при­иждането и оттеглянето на Нил, а те по броя на покритите и откритите черти определят покачването и спадането на водата. После му показаха и стрелките на слънчевия часовник, които по обед не хвърлят сян­ка, тъй като слънцето през време на лятното слънцестояние в местата около Сиена стои точно в зенита, огрява предметите от всички страни и не допуска да хвърлят сянка. Така и водата дълбоко в кладенците се огрява по същата причина. На това Хидасп не се учуди твърде много (същото явление се наблюдава и в етиопска Мероя).

 След това жреците започнаха да славят празника, превъзнасяйки Нил. Назоваваха го Хор[7] и хлебодател на целия Египет, спасител на Горния, баща и създа­тел на Долния, понеже всяка година нанася нова тиня и оттам получава името си („Нова тиня"[8]), и показва годишните времена — лятото чрез прилива, есента със спадането си, пролетта с поникването на цветята по бреговете му и със снасянето на крокодилските яйца. Така че Нил не означава нищо друго освен годината, това се засвидетелствува и от името: ако буквите се превърнат на сметачни камъчета, ще се получат единици, колкото са дните на годината.[9] Към това жре­ците прибавиха описание на свойствата па растенията, цветята, животните и още много други.

— Но с тези неща не Египет трябва да се гордее — възрази Хидасп, — а Етиопия. Защото тази река, или според вас този бог, и всяко речно същество изпраща тук етиопската земя и тя справедливо трябва да извиква почитанието ви като прамайка на вашите богове.

—За това и ние я почитаме — отвърнаха жреци­те — и за всичко друго, и защото ни изпрати тебе, на­шия спасител и бог.

23. — Похвалите трябва да бъдат благочестиви — каза Хидасп и влезе в палатката си. През останалата част от деня той си отпочиваше. Тогава устрои пирше­ство за видните етиопци и за жреците на Сиена и на­реди на другите също да пируват. За целта сиенците доставиха за войската (една част безплатно, другата срещу заплащане) много стада добитък и много стада овце, кози и свине и в голямо изобилие вино. На след­ния ден Хидасп, седнал на издигнатина, започна да разпределя между войската впрегатния добитък, коне­те и останалата плячка, която беше завзета в града и през време на сражението, като на всеки даваше спо­ред заслугата и за извършеното.

Когато се яви пред него мъжът, който плени Ороондат, Хидасп му предложи:

— Поискай каквото желаеш.

— Нищо — отвърна той, — царю, не искам, доста­тъчно ми е това, което взех от Ороондат, когато го за­лових и по твоя заповед запазих жив.

И в същото време посочи ножницата на меча на са­трапа, украсена със скъпоценни камъни и струваща много таланти. Тогава мнозина от заобикалящите го извикаха, че тази скъпоценност е премного за един вой­ник, а подобава на цар.

Хидасп се засмя.

— Кое би подобавало повече на един цар — попита той — от това, да не проявява по-малко великодушие от алчността на този мъж? А и законът на войната дава право на победителя да смъкне доспехите от тялото на пленника. Затова нека той си отиде с това, което и без наше съгласие би могъл да укрие от нас.

24. След това се изстъпиха тези, конто плениха Теаген и Хариклея.

— Царю — казаха те, — нашата плячка се състои не от злато и скъпоценни камъни — неща, които у ети­опците са евтини и лежат на купища в царския дворец. Но ние ти водим девойка и момък, брат и сестра ели­ни, които по снажност и красота надминават всички хора освен тебе, и се надяваме, че не ще ни лишиш от щедростта си.

— Добре — отвърна Хидасп, — че ми припомняте. Преди, когато ги водехте, в общата суматоха ги видях набързо. Така че доведете ги. Да дойдат и останалите пленници.

 Потърсиха ги веднага. Един бързоходец се отправи навън от стените при обоза и поръча на пазачите им да ги доведат при царя колкото може по-скоро. Пленниците запитаха един от пазачите си — полуелин, къ­де ги водят. Той им отговори, че цар Хидасп ще прави преглед на пленниците.

— О, богове, спасители! — възкликнаха в един глас двамата, като чуха името Хидасп. Дотогава все още те се съмняваха дали някой друг не е станал  цар.

— Явно, любима — тихо прошепна Теаген на Ха­риклея, — ти ще кажеш на царя кои сме — та това е Хидасп, за когото често ми говореше, че е твоят баща.

— Най-сладки мой — отговори Хариклея, — голе­мите неща се нуждаят от голяма подготовка. Нещата, за които божеството е поставило объркано начало, не­избежно ще стигнат до своя край по-бавно. Освен това, което е било прикривано дълго време, не бива да се разкрива изведнъж. Отсъствува и най-главното лице от цялата наша драма, от което зависи както завръзка­та, така и развръзката й — моята майка Персина. А знаем, че по божествено провидение тя все още е жива.

— Но ако преди това ни принесат в жертва или ни подарят като пленници и осуетят пристигането ни в Етиопия? — подхвана Теаген.

— Съвсем не — каза Хариклея. — Често слушах­ме от стражите, че ни хранят, за да бъдем принесени в жертва на боговете в Мероя. Така че няма никаква опасност по-напред да ни подарят или да ни убият. Ние сме обречени па боговете с тържествена клетва, а на хората, които спазват благочестието, не е позволено да я престъпват. Ако от прекомерна радост

раз­крием нашата тайна в отсъствие на тези, които я знаят и могат да я засвидетелствуват, лесно можем да въз­будим у слушателя негодувание и справедлив гняв. Ако се случи така, той ще сметне за подигравка и безочие това, някакви пленници, определени за робство, неубедителни измамници, като с театрален номер да се представят за царски деца.

— Но — възрази Теаген — разпознавателните знаци, които, зная, носиш и пазиш, ще покажат, че това не е измислица и измама.

— Разпознавателните знаци — отвърна Хариклея — са разпознавателни знаци само за тези, които ги позна­ват и са ги подхвърлили. А за тези, които не ги знаят или не могат всичко да знаят, са само обикновени скъпоценности и накити, които могат да уличат в краж­ба и грабителство тези, които ги носят. Ако дори Хи­дасп ги разпознае, кой ще го убеди, че ги е дала Персина, кой ще го убеди, че ги е дала майката на дъще­ря си? Неоспоримо разпознавателно средство, Теагене, е майчината природа. Тя от пръв поглед събужда сърдечно чувство към детето у родителката, движена от тайно съчувствие. Не бива да подценяваме и това, чрез което разпознавателните знаци стават напълно достоверни.

25. Докато разговаряха така, неусетно стигнаха бли­зо до царя. Заедно с тях беше доведен и Багоас. Кога­то Хидасп ги видя пред себе си, скочи изведнъж от трона и извика:

— О, богове, бъдете милостиви! II пак седна и се замисли.

Първенците, които стояха край него, го запитаха какво му е.

— Снощи ми се присъни — отговори той, — че ми се роди дъщеря и тя изведнъж израсна до такава кра­сота. Аз не обърнах внимание на съня, но сега си го спомням, като видях приликата с тази девойка.

Обкръжаващите му казаха, че човешката душа е надарена със способността да си представя образно бъдещето. И той, като помисли тогава, че случаят не заслужава внимание, запита двамата кои са и откъде са.

 Докато Хариклея мълчеше, Теаген отговори, че са брат и сестра елини.

— Благословена Елада! — възкликна Хидасп, — освен всичко друго тя ражда красиви и съвършени хора и сега ми изпраща истински и щастливи жертви за победните ни тържества.

— Но защо не ми се яви в съня и син — каза с усмивка царят на околните си, — щом този младеж е брат на девойката, както казвате, трябвало и той да се яви в сънищата ми.

 После се обърна към Хариклея и я заговори на елински (този език се изучава от етиопските гимнософисти и царе):

— А ти, девойко, защо мълчиш и не отговаряш на въпроса ми?

 Хариклея отговори:

— Пред божествените олтари, за които — ние знаем — ни определиха за жертва, ще научите за мене и а моите родители.

— Но те в коя страна се намират? — я попита Хидасп.

— Те присъствуват тук — отговори тя — и сигурно ще присъствуват на жертвоприношението.

 Хидасп пак се усмихна.

— Наистина — каза той — тя сънува наяве, тази дъщеря на съня ми, щом си въобразява, че родителите й ще довтасат от Елада в Мероя. Но отведете двамата сега с внимателни обноски и с обичайната грижа, а да бъдат украса на жертвоприношението. Но кой е този до тях, който прилича на евнух?

— Той е наистина евнух, нарича се Багоас, най-довереният роб на Ороондат — отговори един от свитата.

— Нека и той ги последва — заповяда Хидасп. — не като жертва, но като страж на едната жертва — на тази девойка, която поради красотата си се нуждае от бдителен надзор, за да се запази чистотата й до часа на жертвоприношението. Защото ревността е присъща на евнусите. Това, от което са лишени, искат да отнемат и от другите.

26. След това той направи преглед на редиците на другите пленници и започна да ги разпитва. Тези, които съдбата отдавна беше предопределила за робство, раздаде даром. Тези, които имаха благороден произход, пусна на свобода. Десет младежи, също толкова девойки, които се отличаваха с красотата си, заповяда да отведат заедно с Теаген и Хариклея за същата участ. На всички останали изпълни желанията. Накрая се обърна към Ороондат, когото донесоха по негова за­повед на носилка.

— Аз постигнах това, което породи войната и което отдавна беше повод за вражда. Превзех Фили и смарагдовите мини, но не страдам от болестта на мнозина, не се изкушавам от съдбата за властолюбие, не раз­ширявам до неограниченост властта си като победи­тел, но се задоволявам със земите, които отначало ми е определила природата, която е отделила Египет от Етиопия чрез Праговете. Така че получил това, за кое­то дойдох, аз се завръщам, спазвайки справедливостта. А ти, ако оцелееш, продължи да управляваш като са­трап както преди и съобщи на персийския цар следно­то: Твоят брат Хидасп те победи с десницата си, но поради мъдростта си ти оставя всички твои владения. Той е готов, ако ти си съгласен, да поддържа с тебе дружба, която е най-прекрасното благо на хората, но ако ти започнеш отново, не ще се откаже и от борбата. На тези сиенци сам опрощавам за срок от десет години наложените данъци, предлагам и ти да направиш съ­щото.

27. Това заявление се посрещна от присъствуващите граждани и бойци с ликуване и ръкопляскане, което се чуваше надалеч. Ороондат протегна ръце и като преметна дясната върху лявата, се поклони — почит, която персите обикновено не отдават на чужд цар.

— Не мисля, присъствуващи — каза той, — че на­рушавам нравите на страната си, като признавам за цар този, който ми подари властта на сатрап, и не мисля, че престъпвам закона, като се прекланям пред най-справедливия между хората, който молеше да ме убие, а прояви човечност и ме остави да управлявам като сатрап. Затова аз се заричам, ако остана жив, да съществува между етиопците и персите траен мир и веч­но приятелство и да спазвам обещанието, дадено на сиенците. Ако пък не оживея, нека боговете се отплатят за великодушието към мене на Хидасп, на дома и рода на Хидасп.

 



[1] Плетър, гръцка мярка за дължина, равна на 30,83 м, или на 1/6 от стадия.

[2] Дългите стени, три отбранителни стени, издигнати в V в. пр. н. е. в Атина, свързващи града с морските му пристанища Пирей и Фалерон. Подобни стени били строени и в други гръцки градове.

[3] Мероя, остров и град в Етиопия, опасен от водите на Горен Нил.

[4] Блемии, нубийско номадско племе от десния бряг на река Нил;  серййци, китайско или индийско племе.

[5] Нисeйски коне, порода коне от Нисейската равнина в персий­ската област Рагиана.

[6] Всъщност двете думи не произхождат от един и същ корен.

[7] Хор, египетски бог, според мита син на Озирис и Изида.

[8] Неправилна етимология на името на Нил

[9] Гръцките букви се употребявали и като числа: α = 1, β = 2 и т.н. Затова съставните букви на името Нил означават: Ν = 50, Е = 5, I = 10, Λ = 30, О = 70, Σ = 200. Всичко 365.