ЗЕВС

В трагедията “Прометей”, която давам на български в дословен превод, никъде не се показва лицето на Зевса, никога не се чува гласът му. И все пак той е главното действащо лице. Драмата като че няма никакво движение, като че още от началото, с приковаването на Прометея, приковава се и самото действие, преди да са изказани още хилядата тежки стиха. Истина – идват и си отиват лица, но те само минават край действието; нито те се движат с него, ни пък то с тях. И всичко туй не би било драма, ако да не бе онзи невидим лост, който със страшна якост повдига нанапред цялата трагедия.

Буйната бруталност на Власт и Сила, неизбежността на Ефестовата покорност да закове “неволника неволно”, яростната упоритост на Прометея, който “иска, иска и тъй престъпи”, милостивото раболепие на добрия Океан, “потопените в сълзи момински очи на Океанидите”, огнената мъка на Ио Инахова, надменността на един роб като Ермеса, гръмките страдания на титана Прометея – кой дава душа на това? Невидимият Зевс. Цялата трагедия заедно с планинския скалист връх, заедно с титана – пак тоя Зевс, невидимият, тласва под дълбоката земя.

Какво иска да ни каже Есхил? Какъв е неговият невидим Зевс?

Прометей, спасител на човечеството, е нашият любимец; а Зевс, който го наказва тъй жестоко – зъл тиранин. Тъй се обайваме ние. Но може ли да се помисли дори, че дълбоко религиозният, благоговеещият пред добротата и величието на Зевса поет – по-ясно личи туй в другите му драми – че Есхил ще представи тъй лош своя бог? Не е ли искал той именно с тая си трагедия, като го съпоставя и с добрия “предведец” Прометея, да покаже най-чисто безкрайната премъдрост и справедливост на бога на боговете? Истина – Зевс е мислил да унищожи целия човешки род с един замах. Но този род не се е много различавал от добитъка. Могъщият бог ще създаде на негово място ново, по-достойно поколение. Той гледа всеобщото, дълговечното; не частното, мимолетното. А Прометей, при всичката си добра дарба да предвижда, не е можал да разбере истинския, дълбокия помисъл на господаря и, подтикнат от доброто си сърце, сам се застъпва и се пожертва за беззащитните люде.

Поне за доброто му намерение не би трябвало да се наказва тъй жестоко. Но грешката преминава всяка граница, непоправима е; завеки пропада великият Зевсов план. И Зевс, който възпитава чрез страдание, научава и Прометея.

Нашата трагедия е първата част на трилогията “Прометей”: 1) “Закования”; 2) “Освободения” и 3) “Прометей Огненосец[1]”. Двете последни са изгубени. От втората ни са останали само няколко откъслека. И тук виждаме напълно добротата, справедливостта и недосегаемото величие на Есхиловия Зевс. Сам Прометей се сепва и тържествено признава грешката си. Зевс великодушно го освобождава по своя воля. А Прометеевите закани, че щял да открива някакъв важен заговор против Зевса, че Зевс сам щял да му се моли “като другар другарю” – напусто били те. Всичко побеждава Зевс сам. И Есхил – човек – представя спасителя на човеците като дързък виновник, а оногова, който е искал да го погуби, като прав! И това пред един проникнат от наивна вяра народ, че всички улеснения за живота са от Прометея!

На такава дълбочина на поезията и на такваз смелост на замаха отговарят и лицата на действието, и сцената, и мястото, и времето, и природните стихии. Две съществуващи, но не видими сили се борят за живот и смърт: Зевс от своето небе и човечеството от своята земя. И за това всички сили на небето и на земята са във война. “Воюват ветровете един против друг, ще се слеят море и небе”. На гръмотевиците земята отговаря с буботене и тънтеж, светкавиците, като огромни мечове, разпарят пространствата. И борбата не е току-тъй само за една, за две, за пет, за сто, а за триста пъти по сто години...

                                                                                                                             Ал. Балабанов