ПРЕДГОВОР  ОТ  ПРЕВОДАЧА

Причините, които ме накараха да преведа първата книга на Киропедията, не са литературният вкус, нито желанието да превеждам. Тази често и незаслужено пренебрегвана книга, на която не се дава и достъп в програмите на нашето училище, крие, по мое мнение, много повече граждански добродетели и педагогически ценности в себе си, отколкото някои книги, които заемат видно място в тези програми. От младини още съм се възхищавал от нея и често съм мислил за нуждата от нейното превеждане. В последните няколко години  тази мисъл все повече ми се натрапваше, докато най-сетне трябваше да й се подчиня. Именно, събитията, които преживя нашата страна напоследък, разклащането на понятията около управлението на държавата, лутанията като в мъгла да се намери най-добрата форма на държавно устройство, както и нуждата да се даде ясен отговор на въпросите около възпитанието на младежта, ме накараха да помисля отново за тази книга. В нея читателят ще намери разсъждения и намеци, които дават най-добро разрешение на горните въпроси, и едва ли има време по-подходящо от днешното за издаването на тази книга. Какъв трябва да бъде управникът и какво трябва да бъде възпитанието – на тези два основни въпроса четецът ще намери в малкото страници на тази книжка по-добър отговор, отколкото в писанията и речите на много държавници и педагози на днешното смътно и смутно време. Именно тази книга ни припомня някои стари, същевременно вечни истини, които понякога се забравят, но без които е невъзможно да се поддържа човешкото общежитие, нито да се създаде една добре уредена държава. Тези истини са тъй наречените добродетели, които по една странна логика винаги остават като капитал на миналото, на “доброто старо време”, докато настоящето се отнася към тях с пренебрежение или даже с насмешка.

Воден, прочее, от съзнанието, че в тази книга има нещо повече от един разказ, нещо повече от една приказка, аз седнах та преведох първата книга на Ксенофонтовата Киропедия и я поднасям на нашето общество с пълна вяра в особената полза от нея.

При превеждането съм се ръководил от желанието да дам едно четиво преди всичко и доколкото бе възможно, българско, т. е. приятно за четене на български език. Едновременно с това, обаче, съм се старал да се придържам о оригинала, като на места съм дори дословен. Компетентният четец ще съзре това. Защото, колкото и да е трудно, понякога невъзможно, да се превежда дословно от стари езици, все пак това се смята за дълг на филолога, и то не само защото има хора, които превеждат “от преводи от преводи от преводи” – съгласно духовития израз на един наш учител, - но преди всичко от уважение към автора на оригинала. Затова, отклонявал съм се от последния само тогава, когато ми е било невъзможно да предам дословно една мисъл поради сложността или сбитостта на гръцкия текст, или пък когато съм улучвал някой типичен български израз, който, без да накърнява авторовата мисъл, служи на целите на превода. Разбира се, за абсолютна дословност не говоря, защото такава е невъзможна без да страда от това езикът, на който се превежда.

Понеже целта на настоящата книга не е да въвежда читателите в древността и да прави от тях специалисти (такива биха я чели в оригинал), затова  се отказах от всякакви обяснителни бележки, които биха обременили текста и биха затруднили изданието.

Преведох само първата книга, от една страна, защото тя не е неразделно свързана с останалите части и дава идея за цялото, от друга страна, понеже превеждането и издаването на осемте книги, би било невъзможно и ненужно при нашите условия, и от трета – ако искаме да предадем само възпитанието на Кира, както е озаглавен самият роман, то за това е достатъчна само първата книга, тъй като в останалите се говори за живота и делата, но не и за възпитанието на Кира.

Читателят, който се интересува от живота и творчеството на Ксенофонта, ще намери необходимото у М. Мирчев и Г. Батаклиев, Старогръцка Христоматия, София 1937 г.

           На край трябва да отбележа, че преводът е направен по изданието на Breitenbach – Büchsenschütz, Teubner, 1890.

Драгомир Карадимчев