Илиада, Първа песен (1940)

ОМИР

 

ИЛИАДА

 

Превод: Димитър Симидов, 1940

 

Електронна обработка: Светлана Славова, 2009

 

 

ПЕСЕН  ПЪРВА

 

            Богиньо, възпей гнева на Ахила, сина на Пелея; този пагубен гняв, който причини безбройно много страдания на ахейците и хвърли в Ада толкова горди души на герои, а самите герои отдаде като плячка на кучета и хищни птици, за да се сбъдне предсказанието на Зевса. Започни в деня, в който една разпра раздели Агамемнон, сина на Атрея и царя на своя народ, и Ахил, сина на боговете.

            Кой от боговете ги хвърли в тази свада и битка? Синът на Лета и на Зевс – Аполон. Именно той, разгневен срещу цар Агамемнона, разпространи между цялата войска една жестока болест, от която всички почнаха да гинат. Причината за това бе, че синът на Атрея пренебрегна Хризес, Аполоновия свещенослужител. Хризес бе отишъл при корабите на ахейците, за да откупи дъщеря си, носейки голям откуп и държейки в ръка, върху златната си тояга, свещените панделки на Аполона, който хвърля стрелите си надалеко. Той молеше всички ахейци и особено двамата синове на Атрея, военачалниците:

            – Атриди, и вие също, войнствени ахейци; дано боговете, които живеят на Олимп, ви позволят да разрушите града на Прияма и след това да се върнете без никакво зло във вашите домашни огнища. Върнете моята скъпа дъщеря и в замяна на това, приемете откупа, който нося, ако се боите от сина на Зевса, Аполона, който хвърля стрели от височината на небето.

            Тогава всички ахейци почнаха да мълвят благосклонно, че трябва да се отдаде нужната почит на жреца и да се приеме неговия великолепен дар. Но Агамемнон усети в сърцето си гордост и злоба. Той изпъди Хризес високомерно, като прибави към отказа си заплаха и обида.

            – Пази се, старче, да не те срещна вече около тези кораби! Махни се от тук и да не си посмял да се появиш отново, защото скиптърът и свещените панделки на твоето божество няма да могат да те запазят. Няма да ти върна моята пленница! Тя ще остарее в моя дворец, всред Аргос, далече от своята родина. Тя там ще снове и ще тъче, и когато я повикам, ще идва в леглото ми. Върви си, престани да ме дразниш, ако искаш да се върнеш здрав и читав в Хриза.

            Тъй каза. Старецът се подчини, обзет от страх, и тръгна мълчалив покрай брега на бурното море. Отдаден цял на своята мъка, той се обърна с оплаквания към Аполона, къдрокосия син на Лета:

            – Чуваш ли, боже със сребърния лък, покровител на Хриза и на божествената Цила, могъщ владетел на Тенедос! О, Сминтее, ако някога съм издигнал в твоя чест храм, който да ти е харесал, ако някога съм горил върху твоите олтари бикове и овни, чуй молбата ми днес! Направи така, че гърците да бъдат поразени от твоите отмъстителни стрели, за да заплатят скъпо сълзите ми!

            Тъй каза. Аполон чу молбата му и слезе от върховете на Олимп с гняв в сърцето си. На гърба си носеше лък и стрелник пълен със стрели - при тичането стрелите се блъскаха в раменете му. Той пристъпва подобен на нощта. Спира се надалече от колибите, след това, хвърля една стрела. Един ужасен звук излиза от сребърния му лък. Стрелата най-напред поразява мулетата, а също и бързите кучета. След това почва да хвърля стрели и върху хората. Пламват множество жертвеници. В продължение на девет дни стрелите на бог Аполона се сипят върху войската.

             На десетия ден, Ахил свика хората си на събрание. Белоръката богиня Юнона, вмъкна в сърцето му една мисъл. Тя е загрижена, като вижда как данайците мрат един след друг. И когато всички са събрани бързоногият Ахил става и им казва:

            Синове на Атрея, струва ми се, че скоро ще трябва да се откажем от нашата цел и да се върнем назад, ако разбира се можем да се изскубнем от смъртта! Войната и чумата ни поразяват задружно и в скоро време ще изтребят всички ахейци! Хайде да запитаме някой жрец или ясновидец, дори някой сънотълкувател. Защото и сънят е пратеник на Зевса. И той ще ни каже защо е тази злоба на Феб-Аполона; дали не се оплаква от това, че сме пропуснали да принесем някоя хекатомба. Ще видим след това дали ще отговори на дима от агнетата и от козите, и дали ще пожелае да ни спаси от напастта.

            Каза и си седна. Ето че се изправя Калхас, синът на Тестор, най-тънкият от всички прорицатели, който познава настоящето, бъдещето, миналото, и който може да насочи корабите на ахейците към Троя със своето ораторско изкуство, което дължи на Феб-Аполона. Мъдро той взе думата и каза:

            – Ахиле, ти който си така мил, обичан от Зевса, искаш ли да ти обясня гнева на Аполона и да ти кажа защо си отмъщава? Ще ти кажа, но обещай, закълни се, че ще ме пощадиш както с речите си, така и със силата си. Предвиждам, че ще разсърдя един герой, така издигнат над всички ни, и на когото се покоряват всички ахейци. Един цар е винаги по-силен, когато се разгневи срещу своя подчинен. Ако в самия ден на оскърблението, той скрие своя гняв под привидно спокойствие, той го пази в сърцето си, докато не го насити. Размисли, княже, дали ще можеш да ме опазиш от своето отмъщение.

            – Говори с доверие, Калхасе, – му отговори Ахил, – и кажи своето пророчество. Нека Аполон ми е свидетел, същият Аполон, който е така мил на Зевса и когото ти призоваваш, когато ни разкриваш тайните на бъдещето! Никой измежду гърците, докато съм жив и докато очите ми са отворени за светлината, няма да вдигне върху теб ръка, дори и да обвиниш Агамемнона, най-видния измежду всички военачалници.

            Тогава мъдрият прорицател стана по-смел.

– Аполон не ни обвинява, – каза той, – нито че сме забравили да изпълним желанията му, нито че сме пестили кръвта на жертвите, но той си отмъщава за своя жрец, когото Агамемнон не се поколеба да оскърби. Той не върна дъщеря му и не прие откупа за нея. Ето причината за нещастията, които Аполон ни праща и които още ще ни изпрати. Защото той няма да вдигне от нас тази болестна напаст, ако, без откуп и подаръци не върнете на бащата дъщеря му, ако не я заведете до Хриз заедно с една свещена хекатомба. Само така ще се смили над нас синът на Лета.

            Като каза това, той седна. Героят, синът на Атрея, могъщият Агамемнон се изправя обзет от вълнение. Гърдите му клокочат от черна ярост, очите му приличат на горящи огньове. След като хвърли зловещ поглед върху Калхаса, той каза:

            – Зловредни прорицателю, не, ти никога не си ми съобщил нищо задоволително, нищо хубаво! На тебе ти прави удоволствие винаги да предсказваш злочестини. Никога не си казал дума, нито си извършил деяние, което да не е злокобно. Дори и днес чрез твоите пророчества между гърците, ти заявяваш, че Аполон ни праща мор, защото отказах да приема богатия откуп за младата Хризеида и защото желая тя да дойде с мене в палата ми. Равна на Клитемнестра, за която се ожених в разцвета на годините й, тя не й отстъпва нито по хубост, нито по държание, нито по ум, нито по сръчност на ръцете. Обаче, ако е нужно, аз се съгласявам да я върна: никога не се колебая, когато се отнася до доброто на народа. Но веднага ми пригответе друга робиня, за да не бъда единственият от гърците останал без награда. Защото това не е достойно за моя сан. Всички вие сте свидетели – отнемат ми това, което ми принадлежи.

            Тогава божественият Ахил бързоноги каза:

            – Знаменити сине на Атрея, ти си най-амбициозен, когато е дума до твоя интерес. Как можеш да искаш от щедростта на гърците нова жертва? Ние не притежаваме вече никаква плячка, която да е обща за всички – разпределихме тази, която бяхме завладели при разграбването на градовете. Да не би да искаш да съберем всичко отново да го разпределяме? Освободи тази робиня, защото така заповядва божеството и ние ще те обезщетим тройно, щом Зевс ни позволи да влезем един ден във високите стени на Троя.

            В отговор на това цар Агамемнон каза:

            – Ахиле, ти който си равен на боговете, колкото и да си храбър, не си въобразявай, че ще можеш да ме победиш или изненадаш! Ти казваш, че искаш да задържиш това, което си получил като награда, а спокойно ме съветваш аз да се откажа от моята. Искаш да освободя робинята си? Нека тогава великодушните гърци ми дадат друга награда, равна по стойност. Ако откажат, аз сам ще отида и ще открадна, ще похитя насила твоята или тази на Аякс, или тази на Одисей и който ме срещне по пътя си, само ще потрепери от безполезна ярост. Но нека отложим този разговор за друго време! Да спуснем в просторното море един лек кораб и заедно с гребците да сложим една хекатомба, като накараме да се качи там и хубавата Хризеида. Един от нашите военачалници ще бъде начело на шествието. Нека това бъде Одисей или пък ти самият, Ахиле, най-гордият от всички смъртни. Дано твоето жертвоприношение умилостиви бога, чиито стрели пръскат ужас тук!

            Тогава героят хвърли към нето злобен поглед и извика:

            – О, смъртен, пълен с безсрамие! О, ненаситно сърце! Кой от гърците ще се покаже от сега нататък покорен на твоите заповеди, за да тръгне срещу врага или да го нападне? Не от омраза към омразните троянци аз дойдох да се бия с тях – те с нищо не са виновни пред мене! Никога те не са ми похищавали нито конете, нито кравите. Никога не са опустошавали плодородните ниви на щастливата Фтия. Разделят ни множество планини, настръхнали тори и едно бурно море. Но, о, горд смъртен, ние те последвахме, за да задоволим твоите желания, за да възстановим чрез наказанието над троянците твоята слава и славата на Менелай, безочливи човече! И ти съвсем не се трогна от това! Ти се отнасяш към всички ни с презрение! И сега се осмеляваш да ме заплашваш, че ще дойдеш сам да похитиш плячката ми, която съм заслужил чрез толкова битки и която ми е дадена от синовете на Гърция? Никога, когато ние разграбвахме някой неприятелски град, аз не получавам плячка равна на твоята. А моята ръка понася най-големият дял от войната. Когато разпределяме плячката, на теб дават най-хубавата част, а аз си отивам към моята шатра с един малък дял, който приемам без недоволство след толкова умора в битките. Затова аз тръгвам и се връщам във Фтия. Много по-голяма чест за мене е да се върна с моите хора в родината си. И вярвам, че след като ме опозори на това място, ти ще се обогатиш още повече от безбройната плячка, която ти се пада.

            Агамемнон, покровителят на своя народ, отговори:

            – Добре, върви си, щом така желае сърцето ти, щом то ти заповядва да бягаш! Няма да те моля да останеш тук по милост! Има доста много около мене други, на които не е чужда моята слава, и най-вече аз имам подкрепата на великия Юпитер. От всички царе , които той издигна, ти си ми най-омразният! Ти бълнуваш само за кавги, за вражди, за войни, за битки. Ако си толкова храбър, не забравяй, че то е по волята на боговете. Върви си в своята родина с твоите сънародници и кораби! Иди и царувай над твоите мирмидонци! Няма да съжалявам за тебе, нито за твоя гняв. Нещо повече, отправям ти следната заплаха – щом Аполон ми отнема Хризеида, която ще трябва да изпратя с един от моите кораби, придружена от мои хора, аз лично ще отида да похитя от твоята шатра хубавата Бризеида, която ти бе дадена плячка за твоята храброст. Ти знаеш, че аз съм над тебе, знаеш също, че всеки трябва да помисли преди да се сравни с мен и да оскърбява моето могъщество.

            Той каза. Ахил потрепери от гняв. В душата си героят се колебае дали да извади меча си, който виси на бедрото му, да пръсне приятелите на царя и да го заколи, или да успокои гнева си и възмущението си. Докато люшкайки се в своята нерешителност, той посяга да измъкне страшната си сабя. Минерва се спуска от небето, изпратена от Юнона, на която и двамата са еднакво скъпи, и застава зад Ахила, и като се издава само на него, хваща русите коси на героя. Ахил, поразен от изненада, се обръща, познава Палада, чиито очи блестят от страшен блясък.

– Дъще на Юпитера, – каза бързо воинът, – защо си дошла по тия места? Дали за да видиш как ме оскърбява синът на Атрея, Агамемнон? Но аз ти заявявам, че това, което кажа винаги се изпълва – неговата дързост ще му струва живота.

Богинята със синьо-зелените очи, Атина-Палада, му отговори:

– Дойдох от небето, за да успокоя яростта ти. Няма ли да ми се подчиниш? Белоръката Юнона ме изпрати тук. В сърцето си тя ви скъпи еднакво и тебе, и Агамемнона. Хайде, тури край на този спор, свали ръка от меча си! Задоволи се с думи и за да го убедиш, кажи му какво го чака. Ще дойде ден, когато ще получиш възмездие за това оскърбление, ще получиш почести и много по-скъпи дарове! Усмири гнева си и се подчини!

Бързоногият Ахил й отговори така:

– Една заповед от вас, богини, не може да не бъде изпълнена. Колкото и голямо да е оскърблението на сърцето ми, аз зная, че трябва да уважа вашите закони. Този, който се покорява на боговете, е сигурен, че ще бъде чут от тях, когато стане нужда.

Каза тъй, и покорен на заповедта на Атина-Палада, сложи меча в ножницата. Богинята литна отново към Олимп и се присъедини в палата на Зевса към другите безсмъртни богове. Веднага след това Ахил, който не можа да потуши гнева си, се обърна към Агамемнона със следните думи:

– О, ти, на когото опиянението е помътило разсъдъка! Ти, който имаш очи на куче и сърце на елен! Ти никога немà смелостта да тръгнеш на война с твоите хора, нито да застанеш на засада с най-първите военачалници на ахейската войска. Защото се страхуваш, че там ще намериш смъртта си. За тебе е по-лесно, изглежда, да отнемеш наградата на този, който се осмели да ти противоречи. Царю, който опустошаваш народите си, ако не заповядваше на страхливци, това щеше да бъде твоето последно безочие! Но аз ти заявявам и се кълна тържествено, кълна ти се в този жезъл, който е отделен от своето дърво! Той никога няма да пусне нито листа, нито цветове. С желязо са изрязани листата и кожата на клона, от който той е направен, и ето го сега в ръцете на синовете на ахейците, които раздават правосъдие от името на Зевса и поддържат правото. Това ще бъде за тебе най-трудната от всички клетва. Кълна ти се ще дойде ден, когато всички гърци ще съжаляват за отсъствието на Ахила! Въпреки желанието си, ти няма да можеш да им помогнеш, когато те почнат да падат и да издъхват под ударите на страшния Хектор. Тогава разкъсван от безполезни угризения, ти ще съжаляваш отчаян, че си оскърбил най-храбрия от гърците.

            Така рече Ахил. След това хвърли на земята своя блестящ жезъл и седна. Агамемнон, от своя страна, също така седна, треперещ от ярост. В това време стана красноречивият Нестор, ораторът на пилийците, на които е управител. По-сладки от мед думи протичат от устата му. Той вече видя как изчезват две раси, които бяха родени и откърмени заедно с него в щастливата Пилос. Сега той царува над третото поколение. Той се интересува от съдбата на войската и затова взема думата:

– Безсмъртни богове, – извика той, – каква скръб ще зацари в Гърция! Как ще се зарадват Приям и синовете му! Как ще тържествуват троянците, ако мълвата им съобщи несъгласието, на което се отдавате вие, най-мъдрите и най-храбрите измежду гърците! Чуйте моето мнение, вие двамата, които сте по-млади от мене! Някога аз живях между най-знаменитите военачалници, по-знаменити и от вас, и те в никакъв случай не ме пренебрегваха. Не, никога не съм видял и няма да видя мъже като Пиритоус, Дреант; вождове на народа като Сеней, Аксадиус, божествения Полифем и синът на Егея – Тезей. Това бяха най-храбрите мъже, които откърми замята – те се бориха срещу силни врагове, срещу кентаври, жители на планините и ги изтребиха със своите ужасни удари. Всред тези хора аз живях. Те ме повикаха от далечната земя на Пилос и аз се бих заедно с тях, доколкото ми стигаха силите. Никой от смъртните, които покриват сега лицето на земята, не смее да премери храбростта си с тях. И въпреки това, те с благодарност приемаха моите съвети и ме слушаха. И вие също трябва да слушате моите съвети, защото това е за ваша полза! Агамемнон, какъвто и да е твоя сан, не отнемай робинята на своя военачалник, остави в ръцете му тази плячка, която е получил от гърците! А ти, Ахиле, не влизай в пререкания със своя цар! Никога цар увенчан със скиптър и отрупан с почести от Юпитера, не се е радвал на подобна слава. Ако ти си храбър и ако твоята майка е богиня, той има повече власт от тебе и царува над множество народи. Агамемноне, успокой гнева си – ще кажа същото и на Ахила - ти знаеш, че той е за всички гърци една могъща подкрепа и ужас за всички врагове!

            – Да, старче, – отвърна Агамемнон, – ти не каза нищо, което да не отговаря на приетото, но този човек иска да бъде над всички гърци. Той иска всички да управлява. Да царува над всички, да заповядва със закони за всички – нещо, което разбира се, няма да получи. Ако боговете направиха от него един воин, смята ли той, че на тях дължи правото да говори оскърбителни слова?

            – Аз ще бъда най-подлият и най-лошият от всички смъртни, – прекъсна го Ахил, – ако ти отстъпя при всички случаи и ако се съгласявам с всяка твоя дума, която излиза от устата ти. Налагай своите закони на другите, но не и на мене, защото аз не съм разположен да се покорявам! Ще добавя само още една дума и нека тя да бъде издълбана в сърцето ти! Моята ръка няма да се бие вече за тази пленница, нито срещу тебе, нито срещу който и да е друг, въпреки че ме лишавате от получените дарове. Колкото за другите блага, които притежавам до моите кораби, ти не би могъл да ги похитиш, щом това не е моята воля. Опитай се, за да видят гърците последиците на това! В същия миг твоята кръв ще обагри копието ми!

            След тези яростни думи двамата стават и събранието бива вдигнато. Ахил отива към своите шатри, придружен от Патрокъл и другите свои хора.

            През това време Агамемнон заповядва да спуснат в морето един бърз кораб, прати там двадесет гребци и издигна жертвеник, като заведе на кораба също и хубавата Хризеида. Хитроумният Одисей също се качи като пратеник. Корабът почна да цепи водната равнина. Агамемнон веднага заповяда на народите да се пречистят. Те се пречистиха и хвърлиха светата вода в морето. След това принесоха в жертва на бога на деня избрана хекатомба от бикове и кози близо до брега на неукротимия океан. Димът на жертвите се издига към небето във вид на черни стълбове.

Докато войската се занимаваше с тези грижи, Агамемнон без да забрави заплахата, която бе отправил към него синът на Пелея, повика Талтибиус и Еврибат – своите вестители и верни служители.

– Идете, – казва им той, – в шатрата на Ахил и уловете младата Бризеида. След това я доведете тука. Ако откаже да ви я даде, кажете му, че аз ще дойда да я грабна сам, придружен от многобройна войска. Това ще бъде още по-чувствително оскърбление за него.

Тъй каза и придружи думите си с най-страшни заплахи.

Пратениците тръгнаха без охота по морския бряг, минаха край корабите на филотетите и спряха пред корабите на Ахила, който седеше пред своя шатър. Техният вид ядоса сина на Пелея. Развълнувани и изпълнени с почит към този княз, пратениците се спряха и не смееха да му кажат нито дума. Но той, щом ги забеляза, каза им:

– Приветствам ви, вестители и служители на Юпитера и на хората! Приближете се! Не вие сте виновни пред мен, а Агамемнон, който ви праща тук, за да похитите младата Бризеида. Иди, великодушни Патрокле, изведи я и я предай в ръцете им! Нека я отведат! О, вестители, вие ще бъдете мои свидетели пред боговете и пред смъртните, и пред този варварски цар, ако някога имат нужда от мене, за да предпазят гърците от злините, които ги чакат! Сляпата гордост го носи към неговата гибел. Той не мисли нито за миналото, нито за бъдещето. Той не желае сякаш да осигури спасението на гърците в битките, които ще станат около тези кораби.

Рече това и Патрокъл се покори на заповедта на своя приятел. Изведе от палатката хубавата Бризеида и я предаде на пратениците, които я отведоха. Минаха по пътя, по който бяха дошли, покрай корабите на гърците. Младата пленница със съжаление ги следваше.

Но Ахил просълзен седна далеч от своите другари край брега на разпененото море. Впи очи върху черния океан и като протегна ръка, призова с висок глас своята скъпа майка:

– О, майко, щом ти ми даде живот, който е така къс, трябваше поне богът на Олимп, Зевс, който трещи с гръмотевица, да ме покрие със слава. Но сега той ме оставя без чест. Синът на Атрея, гордият Агамемнон, ме оскърби – той ми похити и сега притежава това, което ми бе дадено като плячка за моите подвизи.

Каза това и сълзи почнаха да капят от очите му. Майка му го чу, седнала на дъното на морето, близо до стария Нерей. Изведнъж, прилична на лека пара, тя се издигна над белезникавите вълни, седна до сина си, почна да го гали с божествената си ръка и да му говори:

– Как, синко, ти плачеш! Какво оскърбление е проникнало в душата ти? Говори, не скривай нищо! Искам да знам причината на твоята мъка.

Ахил, въздишайки дълбоко, отговори:

– Ти го знаеш! Бива ли да ти разказвам това, което не може да не знаеш? Като стигнахме пред Тива, свещения град на Еасион, ние го разграбихме и докарахме тук нашата плячка. Гърците, разделяйки плячката, избраха за Агамемнон дар хубавата Хризеида. Но след това Хризес, жрецът на Аполон, дойде в нашия стан, за да освободи дъщеря си от веригите на робството. Той носеше голям откуп, а в ръцете си държеше свещените панделки на Аполон и неговия златен скиптър. Почна да моли всички гърци, особено двамата Атриди, военачалниците на войската. Всички гърци благосклонно се отзоваха на молбата му и настояваха да се приеме откупа. Но Агамемнон, разярен от това, грубо го изгони, като прибави към своя отказ оскърбления и заплахи. Старецът оскърбен се оттегли, а Аполон, комуто той е доста мил, се вслуша в неговата молба. И почна да хвърля кобни стрели върху многобройната гръцка войска. Тогава един сръчен прорицател ни съобщи желанието на Аполона. Аз бях първият, който помолих съвета да се покорим на Аполона. Но моите думи възбудиха гнева на Агамемнона. Той стана и се нахвърли с обиди върху мене и със заплашвания, които току-що изпълни. Сега един бърз кораб отвежда пленницата Хризеида към баща й Хриз, като отнася и жертвоприношенията за бога на деня. В същия миг двама пратеници дойдоха и грабнаха от шатрата ми младата Бризеида, която гърците ми дадоха за награда. Но ти, ако можеш, защити своя син. Изкачи се към Олимп, и ако някога си била приятна на Юпитера, било чрез речи или чрез дела, помоли го да се смили над мене! В палата на моя баща аз често те слушах да се хвалиш, че едничка от безсмъртните ти си успяла да отстраниш от бога на черните облаци най-зловещи нещастия, когато останалите жители на Олимп, на чело с Юнона, Нептун, Палада, се били съединили, за да го оковат във вериги и победят. Ти си се завтекла веднага, о, богиньо, да му помогнеш, като си повикала на Олимп сторъкия великан, когото боговете наричат Бриарей, а смъртните – Егеон, и който е по-силен от самия Нептун – неговия баща! Горд със своята слава и сила, той се откликва на твоя зов и сяда до трона на Юпитера. Останалите богове, обзети от страх, се отказват от своите намерения. Иди и днес, напомни му тази твоя услуга, прегърни коленете му и го помоли да почне да покровителства троянците, а да преследва гърците на суша или в корабите им по морето! Така че всички, които слушат своя цар, а и самият Агамемнон, да видят как се предизвиква гнева на бога, като са оскърбили най-храбрия измежду гърците.

Просълзена, Тетида отговори:

– О, синко, защо те отгледах, след като те родих поради една фатална съдба? На небето бе угодно ти досега да не проливаш сълзи край тия брегове, да бъдеш изключен от броя на нещастните, тъй като животът ти не ще е безкраен. А сега животът ти е и най-къс и най-нещастен. Но аз ще се отправя към блестящите върхове на Олимп и ще се оплача за това оскърбление на Бога гръмовержец. Може би той ще пожелае да ме изслуша. А ти през това време остани край своите кораби, покажи на гърците своя гняв, като не вземаш участие в никое сражение. Вчера, последван от всички богове, Юпитер отиде към отвъдните брегове на Океана, при благочестивите жители на Етиопия, за да присъства на техните празненства. След дванадесет дни той отново ще се върне на Олимп. Тогава аз ще вляза в неговия вечен палат, ще прегърна коленете му и, струва ми се, ще го убедя.

Като каза това, тя се отдалечи и остави на брега ядосания и оскърбен герой, който не можеше да забрави похищението на хубавата Бризеида и оскърблението на Агамемнона.

 

*          *          *

 

През това време Одисей и тия, които го придружаваха, стигнаха до бреговете на Хриз заедно със свещената хекатомба. Като влязоха в дълбокото пристанище, те прибраха платната, наслагаха ги в дъното на кораба, свалиха бърже мачтите и натиснаха веслата. След това хвърлиха котва и привързаха своя кораб, и най-сетне слязоха на брега, последвани от хекатомбата и Хризеида. Мъдрият Одисей най-напред я заведе до олтара и я предаде на скъпия й баща.

– О, Хризе, – каза той, – Агамемнон, царят на човеците, ми заповяда да доведа дъщеря ти и да принеса от името на гърците на сина на Лета тази свещена хекатомба, за да умилостивя това божество, чиито стрели ни накараха да понесем толкова загуби.

            Като каза това, той предаде девойката в ръцете на стареца, който прие с голяма радост скъпата си дъщеря. След това наредиха свещената хекатомба около великолепния олтар. Поляха върху ръцете си чиста вода и взеха с шепи светен ечемик. През това време Хриз вдигна към небето ръце и заговори високо:

– Чуй ме, боже, ти, който хвърляш стрелите на отмъщението, покровителю на Хриза и на божествената Цила, могъщ царю на Тенедос! Ти вече се вслуша в молбите ми и, отмъщавайки за нанесеното ми оскърбление, ти наказа жестоко гръцкия народ. Сега благоволи да се вслушаш отново в моята молба – отстрани от гърците тежката болест, която им прати!

            Той каза това и Аполон го чу. Като се помолиха и сложиха върху главата на животните, приготвени за жертвоприношение, ечемик и сол, те вдигнаха към небето главите на биковете, заклаха ги, одраха ги и като отделиха ония части, които са посветени на боговете, покриха ги с двоен слой лой и кървави парчета месо. След това старецът запали дървата на жертвеника, като ги поля с червено вино. До него група младежи държаха в ръцете си дълги копия. След това, като жертвоприношението беше извършено и всички вкусиха от вътрешностите, разделиха си останките на жертвите, след това ги покриха с копията си, предадоха ги отново на пламъците и си отидоха. Когато всичко бе свършено, младите почнаха да пируват и да се веселят, ползвайки се от изобилието, което бе наоколо. Като задоволиха глада и жаждата си, те напълниха чашите си и след като почнаха разливането, предложиха ги на останалите присъстващи.

            В това време гърците успокояваха Аполон чрез песните си, които продължиха до края на деня. Те пееха химна на бога, като възвеличаваха този, който хвърля стрели от небето. Аполон с доволство ги чу. И когато слънцето измина своя дневен път и когато се спусна мрака, гърците заспаха край корабите си. И щом се показа розовопръстата Аврора, те се върнаха, като потеглиха към гръцката войска. Аполон, който бе вече омилостивен, им даде попътни ветрове. Пътниците издигнаха мачтите, разпънаха белите корабни платна. Вълните почнаха да плискат покрай тласкания от ветровете кораб.

            Като стигнаха в лагера на гърците, те издърпаха кораба на пясъчния бряг и след като го сложиха върху колела, се пръснаха из палатките си.

            През това време божественият син на Пелея, храбрият Ахил, седнал до кораба си, продължаваше да тъгува. Той вече не се канеше да търси славата нито в съвети, нито в битки. Но затворен в шатрата си, сърцето му се губеше в мъка, въздишаше всред войнствените викове и тревоги.

            Дванадесетата зора се показа и всички безсмъртни се върнаха на Олимп. Начело бе Юпитер. Тетида не бе забравила поръчката, която й бе дал синът й. Излезе от морските вълни и щом се показа деня, се издигна над безкрайното пространство към небето на Олимп. Там тя намери този, чието око вижда целия свят, сина на Сатурна, седнал далеч от другите богове на най-високия от многобройните върхове на планината. Тя се показа пред него и като прегърна с една ръка коленете му, вдигна другата към лицето му и почна да му се моли със следните думи:

            – Юпитере, върховни отче, ако някога съм ти била полезна между безсмъртните, било чрез думи или чрез дела, изслушай днес моята молба! Прати твоето благоволение на моя син, който измежду всички воини най-бързо ще стигне края на живота си. Въпреки това обаче Агамемнон го оскърби, като му отне това, което му бе дадено награда за подвизите му. Но ти, боже на Олимп, могъщи Юпитере, накажи Агамемнона! Дай победа на троянците, докато гърците разберат какво са без моя син и му отдадат нужната почит!

            Така каза тя. Богът, който заповядва над облаците, не й отговори веднага, а остана замислен дълго време. Тетида продължаваше да прегръща коленете му и да моли с все повече и повече пламенни слова:

– Не се бави, – казваше тя, – да ме послушаш и да ми дадеш тази милост, или пък да ми я откажеш. Никакъв страх не може да те задължи. Така аз ще зная, че от всички богини съм от тебе най-презираната.

            Тогава богът гръмовержец въздъхна дълбоко.

– Колко злини, – каза той, – ще се родят в Олимп! Колко кавги ще разпалиш ти между мен и моята съпруга, която ще възбуди и моя гняв. Тя не престава да се бунтува срещу мене и ме обвинява, че облагодетелствам троянците в битките. Но махни се бърже от тука преди тя да те е видяла. Обещавам ти да задоволя твоето желание. И да те уверя в това, правя ти знак с моята свещена глава – нещо, което за много богове е голяма чест. Защото аз нямам власт нито да откажа, нито да отложа обещания, които съм скрепил със знак на моята свещена глава.

            Така каза синът на Сатурна и сведе черните си вежди. Божествената коса се развълнува върху безсмъртната глава на царя на боговете. Олимп се разтрепери.

            След този разговор двете божества се разделиха. Тетида се хвърли от блестящия Олимп в дълбокото море, а Юпитер влезе в своя палат. Всички богове изведнъж станаха, за да посрещнат своя баща. Никой не се осмеляваше да дочака пристигането му – всички тръгнаха да го посрещнат. И Юпитер седна на трона си.

            Но бащата на боговете не можа да се изплъзне от погледа на Юнона. Тя го бе видяла как разговаря с дъщерята на стария Нерей, Тетида, и веднага го обсипа с горчиви упреци:

– Лъжливи съпруже, кой от безсмъртните дойде тайно да те моли за нещо? Ти обичаш винаги да плетеш далече от мен тайнствени козни и никога не ми казваш поне едно от твоите намерения.

            – Юнона, – отговори бащата на боговете и хората, – не се надявай, че ще можеш да проникнеш във всички мои мисли! Дори съпругата на Юпитер не е в състояние да стори това. Никога не съм скривал от тебе ония неща, които ти е позволено да знаеш. И никой от боговете или смъртните не се радва на доверието ми, на което се радваш ти. Колкото за мислите, които ме занимават далеч от всички богове, не ме питай за тях и не се мъчи да ги разбереш.

            – Сине зловещ на Сатурна, – отговори Юнона, – какви думи говориш? Никога почти не си виждал да те разпитвам, нито да проявявам желание да разбера твоите намерения. Ти кроиш планове без никаква пречка от моя страна. Но аз се боя от дъщерята на стария Нерей, Тетида. Нали тя някога те съблазни със своите лъжи и подмилквания. Още рано тая сутрин тя се показа пред тебе и прегръщаше коленете ти. Не ще и съмнение, ти й обеща да помогнеш на Ахил и да избиеш гърците край техните кораби.

            – Безразсъдно смела богиньо, – каза тогава господарят на небесата, – ти винаги ме подозираш и никога не мога да избягам от погледите ти. Но твоите усилия са безполезни. Като връх на твоето отчаяние ти ще направиш само едно – да се отдалечиш от моето сърце. Ако имам някакви намерения, които ти искаш да узнаеш, нищо не е в състояние да ме накара да се откажа от изпълнението им. Мълчи и се покорявай на законите ми или пък бъди сигурна, че всички богове, които са на Олимп, няма да могат да те спасят от гнева ми, когато той избухне.

            Каза това и Юнона, обзета от страх, замълча и укроти своето непокорно сърце. Всички богове трепнаха в палата на Юпитер, когато сръчният Вулкан взе думата и се помъчи да разсее скръбта на своята любима майка Юнона.

– Колко зловещи злини ще цъфнат, ако зарад смъртните вие се отдавате на свади и създавате смутове и несъгласие между боговете, – каза той. – Удоволствията на пиршествата ще изчезнат и злото ще възтържествува. Нека майка ми намери в себе си повече предпазливост и успокои скъпия ми баща Юпитера, за да не повтори той своята заплаха, за да успокои гнева му и за да не тревожи нашите празненства. Защото, ако той, който е гръмовержец, пожелае да хвърли безсмъртните далече от техните тронове, никой не може да му попречи, защото никой не се равнява на неговата мощ. Опитай се да го успокоиш с кротки думи и ние скоро ще видим в него обожавания господар на Олимп.

            Като каза тези думи, той стана от трона си и поднесе на майка си една голяма чаша:

– Майко, – каза той, – понеси пренебрежението и заключи тъгата си дълбоко в твоето сърце. Недей да се носиш така към бащата пред сина му, защото аз, въпреки мъката, която изпитвам, не бих могъл да ти помогна, тъй като никой не може да се противопостави на Юпитера. Изпитах това, когато исках да се защитя, когато той ме хвана и ме хвърли от небето. Аз се носех цял ден из въздуха и когато слънцето завърши своя път, паднах полумъртъв в Лемнос. Клетите смъртни ситиянци ме приеха след моето падане.

            След тази реч Юнона се усмихна. Протегна мраморно бялата си ръка и пое чашата от ръката на своя син, като отново се усмихна. След това Вулкан поднесе на всички богове, според ранга им, божествения нектар, който черпеше от една дълбока урна. Като го видяха да тича по всички посоки на двореца, боговете започнаха да се смеят.

            Веселието започна и продължи от залеза на вечерницата до изгрева на зората. Всички взеха участие в това веселие, слушайки божествената лира в ръката на Аполона и песента на музите, които една след друга, издигаха своя приятен глас. Щом блестящата светлина на слънцето изчезна, боговете се отдадоха на почивка в палатите, които Вулкан им бе построил за всеки един. Богът гръмовержец Юпитер също така отиде в своя дворец и се отдаде на кратък сън. А Юнона, която царуваше в небесата върху златен трон, легна до него и също се отдаде на почивка.

 

Край на първа песен