Иван Вазов, Омир (преводачески увод)

ОМИР

 

Из всичките велики имена, които вековете са прославили, ни едно не свети тъй бляскаво, както името на старий Омира. За древните, и за елините, Омир беше повече нещо, отколкото само поет; той беше отец на поезията, славен представител на народний гений, верен отклик на древните предания, вдъхновен разказвач на великите събития на миналото, животворен източник на всичко прекрасно и истинно. Неговите безсмъртни произведения, пени по общите места, разгледвани от философите, изучвани от поетите, тълкувани от многобройни поколения критици, запечатаха в умовете удивление към старогръцката литература, пълна с сила и живот.

Двете поеми, които хвърлят такъв непомрачим светлик връз лицето на Омира, са „Илиада“ и „Одисея“. В първата се описва обсадата от гръцките царета на малоазиатский град Троя; а във втората скитането на Одисея подир разорението на казаний град. В них се прославят два идеализирани гръцки типа, които напълно изображават националний характер на елините. В Ахилеса са олицетворени храбростта, пъргавината, любовта към славата и към войната, която повдигна много високо тоя народ, съединена с любовта към прекрасното му отечество. Одисей е олицетворение на умът, хитростта и прозорливостта.

Само в последний век се повдигна въпрос за действителното съществование на Омира и дали наистина поемите – „Илиада“ и „Одисея“ – са дело на един човек, или на целий елинский народ. Твърде са мътни сведенията за Омировото месторождение. Голям брой градове в Гърция и Мала Азия искат да си присвоят тая чест. Истинско или измислено лице, обаче, Омир е име, което ни дава понятие за най-високий поетический гений, който е могла да роди древността.

„Илиада“ и „Одисея“ за елинский мир бяха същото нещо, каквото библията за христяните. Главното място във възпитанието на гъркът принадлежеше Омиру. Поемите, които се родиха в малоазиатските колонии на ионическото племе, станаха достояние на цяла Елада. Поетите черпеха от них вдъхновенията си, художниците зимаха сюжети за произведенията си, философите – правила на висока мъдрост, историците и географите се опираха на Омир, като на неопровържим свидетел, дори държавите, в оправдание на своите притязания въз разни местности, отнасяха се към Омировите стихове, и за тая цел ги преправяха. Великите люде на Гърция се хвалеха със знанието и изучението на тия поеми; стиховете от „Илиада“ и „Одисея“ минаха в пословици. Омир беше идеал на мъдростта, поет, учител и пророк на древний мир. За всичко това той е обязан на чисто человеческото си миросъзерцание; хуманизмът се вижда не само в героите му, но и в боговете, които в „Илиада“ вълнуват същите ония страсти, които вълнуват и човеците: злобата, гневът. Само в Одисея боговете изгубват човеческите си недостатки и се ръководят от чисто нравствени побуждения; изображението характерите на Омировите герои е изумително вярно и се отличава с пластичност, както и описанието на събитията и местата. Ето защо значението на Омира не се накърни през толкова века, а в епохата на възражданието на науките и изкуствата възкръсна с първий си блясък у европейските народи, чужди на елинский дух. Подир Омира до такава всемирна известност достигнаха само Данте и Шекспир.

Езикът, на който са писани двете споменати поеми, е старото ионическо наречие, обогатен с голямо число образи, речи и поетически изражения: слогът Омиров е обикновено лесен и чудно ясен, както и мислите му. Но мнозина от древните се силеха да налучат там някой скрит смисъл, някаква алегория.

Освен поменатите две поеми Омир е написал и третя – хумористическа: Ватрахомахия, или боят на жабите.

Омир е преведен почти на всичките литературни езици. Няколко опита за превожданието му станаха и у нас, именно: от Пърличева (първите песни на „Илиадата“ в „Читалище“, преведени скратено и на македонско наречие); от П. Р. Славейкова (тоже началото, преведени по образът на народните песни, в „Наука“); от Велиева (цялата „Илиада“), преведена без просодия и с ритми. Откъслекът „Хектор и Андромаха“, който иде по-нататък, представлява приблизително образът на стихът, в който са написани „Илиада“ и „Одисея“.

 

            Иван Вазов

 

Вазов за Омир

Текстът е публикуван в Българска христоматия или Сборник от избрани образци по всичкитe родове съчинения, с приложение на кратки жизнеописания на най-знаменитите списателе. За в класовете на градските училища и реалните гимназии. Съставиха И. Вазов и К. Величков. Част ІІ, Поезия. Книжарница на Д. В. Манчов, Пловдив - Свещов - Солун, 1884, с. 54-56.