Одисея, Първа песен (1942)

ОМИР

ОДИСЕЯ

Превод: Николай Вранчев, 1942

 

ПЕСЕН ПЪРВА

БОГОВЕТЕ СЕ СЪВЕЩАВАТ, АТИНА НАСЪРЧАВА ТЕЛЕМАХА

 

   Музо, кажи ми за многохитрия мъж, кой скита се

дълго, след като ограби свещения град на трояне,

градове много човешки видя и ума опозна им;

толкова мъки прекара в морето, живот и душа си

да отърве и другари си да отведе у дома им,                                  5

ала макар че желаеше много, пак не отърва ги;

само от своята собствена глупост загинаха всички

тия безумци, които от Слънчови волове бяха

яли; тогава Всевишний повратний ден заличи им.

   Та ни за него сега разкажи ти, о Зевсова дъще.                           10

   Всичките други, избягнали гибел, се бяха прибрали

вкъщи: избягнали бяха войната и морски талази;

само един той за поврат и булка копнееше още,

че Калипсо го, свещената нимфа, богиня чутовна,

в свойта пещеря държеше с желание съпруг да й стане.               15

   Па и кога в кръговрата си минаха тия години,

що боговете отсъдили бяха, и време настана,

вкъщи, в Итака, той да се завърне и там, между свойте

мили, борби не избягна; и жалеха него вси бози,

без Посейдона; със своя гняв той Одисея божествен                   20

гонеше винаги, докато в свойта родина се върна.

   Тоя бог при етиопи далечни тогаз бе отишъл,

тия, кои са, на две разделени, на края човешки,

тамо, где слънце зализа, едни, а пък други към изгрев;

пред хекатомби от волове тамо и агнета още                                 25

той си пируваше и веселеше сърце си; вси други

бяха на Олимп в дворците на Зевса събрани тогава;

тамо бащата на люде и бози говореше вече:

беше си спомнил в душа си за безукорний Егиста,

кой 6е погубен от Агамемнонов Ореста чутовни;                         30

всичко туй беше си спомнил Зевс, та на безсмъртните рече:

   “Тежко ни, ето че смъртните бозите все обвиняват,

казват, че злото от нас тям отива; а всъщност самички

те си влошават тез мъки, орисница дето им праща.

Тъй и Егист за жената Атреева бе се оженил                                 35

срещу съдбата, а него погуби, кога се завърна.

Знаеше той, че го чака смърт, ние му бяхме казали,

като изпратихме Хермеса, тоя вардач лъчезарен.

него той да не убива, нито жена му да гони;

или Орест отмъстител за своя баща ще да стане                           40

тоя ден, в който, порасъл, за родний край ще да пожали.

Хермес така му каза, но със свойте съвети разумни

не убеди го той; та заплати наведнъж сега всичко.”

   Нему тогаз светлоока богиня Атина отвърна:

   “Татко наш, сине на Крона, царю, господарю най-горен,         45

няма съмнение, че оня загина от смърт справедлива;

нека загине тъй всеки друг, кой като него постъпва.

Ала сърцето дроби се мен за Одисея премъдри,

клетник, отколе кой страда далече от своите близки

в остров един сред морето, от бранове вред оросяван,                50

остров с дървета изпълнен. И тамо живее богиня,

щерка на Атлас зломислен, кой знае на цялото море

бездните, който крепи сам самин тез високи колони,

що, от земята далеко, подпират небето високо;

негова щерка задържа в плен там Одисея злочести                      55

и непрестанно го с думи гальовни и сладки омайва,

та да забрави той свойта Итака; ала Одисей, кой

винаги мисли, кога ще от родна земя да съгледа

дим да се вие нагоре, копнее за смърт. Та нима се

тебе сърцето не трогва, царю Олимпийски? Теб нявга                60

не угоди ли при Троя широка той и при аргийски

кораби с жертви? Защо се ти сърдиш на него днес, Зевсе?”

   Облакоберец Зевс неи тогава отвърна и рече:

   “Чедо, каква реч прескочи твоята зъбна ограда?

Как ще забравя след всичко това Одисея божествен,                   65

кой надминава по мъдрост вси смъртни и най-много жертви

дава на бози безсмъртни, що небо високо владеят?

Но Посейдон земедържец все още е сърден на него

и го преследва, че той на Циклопа извади окото,

на Полифем богоравний, кой надминава по сила                         70

всички циклопи; а нимфа Тооса е него родила,

щерка на Форкина, бог господар на морето безплодно,

що в пещерите дълбоки се бе с Посейдона събрала;

и оттогаз Посейдон земетресецът, без Одисею

гибел да прати, от острова бащин го отдалечава.                          75

Но да решиме ний всички, що тук сме, и да се погрижим

веч да се върне той; а Посейдон да престане на него

да се гневи; че не може на всичките бози безсмъртни

да се опира сам, ни да се бори със тъжната воля.”

   А светлоока богиня Атина на него отвърна:                               80

   “Татко наш, сине на Крона, царю, господарю най-горен,

ако сега е това на блажените бози угодно –

да се завърне дома Одисей многохитри, тогава

нека веднага изпратиме ний вестоносеца светъл,

Хермеса, в морския остров и по-скоро нека обади                       85

нашето твърдо решение на краснокъдрата нимфа

веч Одисей търпелив да се върне и как да си иде.

Аз пък в Итака ще ида, неговий син да намеря

и насърча, па в сърце му ще вложа желание още

той на събрание да призове дългокъдри ахейци                           90

и забрани на женихите нему да колят овни от

стадото всеки ден и витороги и троми волове.

Сетне ща в Спарта аз и в песъкливия Пилос да пратя

него, там той, ако може, за своя баща да узнае

нещо и име добро да спечели той между людете.”                        95

   Тъй като рече, обу си нозете в сандали прекрасни,

от върхове Олимпийски тръгна, полетяла надолу,

и озова се в Итака пред Одисееви порти.

Спряла на прага на двора с копие медно в ръце си,

на чужденец се престори, Ментес, водач на тафийци.                 100

Тамо намери женихи горди, пред порти седяха

те върху кожи от волове, що бяха клали самички,

и си на кости играеха, време да мине в играта.

А глашатаи и бързи слуги им вино и вода в туй

време размесваха в кратери, та да ги черпят, а други                    105

с многошупливите гъби трапезите миеха, сетне

те ги пред всекиго слагаха, пълни с месо изобилно.

   Много по-рано от вси Телемах там богинята зърна;

между женихите седнал, сърцето се нему топеше,

и на ума си баща си юначен той виждаше, как се                          110

връща със скиптър в ръка си той и завладява дома си.

Като бленуваше тъй сред женихите, зърна Атина.

Право на пруста отиде тогава той, сърден в душа си,

че чужденец е изправен пред порти, доближи до нея,

дясна ръка улови й и медното копие взе й,                                    115

глас извиши и продума й следните думи крилати:

   “Поздрав, о странниче! Гост ще ни бъдеш ти; първо ще тебе

ний да нахраним, а после ще кажеш, какво те тук води.”

   Тъй като рече, поведе; Атина пък него последва.

   После, когато двамина в двореца високи влезнаха,                   120

копието, що бе понел, той възправи на рафта блестящи,

близо до стълпа високи, там, гдето стояха и други

копия още от времето на Одисей търпеливи;

па на престол, що покри го с платно, я покани да седне,

а пък за себе си шарено столче взема и седнаха                            125

по-настрана от женихи, от страх да не би да омръзнат

с тая досадна гълчава на госта и с свойто безсрамие.

А ратайкиня донесе там лейка прекрасна и златна,

пълна с вода, и на сребърна мивка поля тя на нея

да се омие и гладка трапеза при тях им постави;                          130

а икономката хляб им донесе и тамо го сложи;

сетне слугата, що реже месото, понел ги високо,

гостби с месо им наслага на отбор и златни пахари,

а глашатаят им често наливаше с вино пахари.

Сетне влезнаха женихи буйни и редом тогава                              135

те на престоли и столове всички насядаха тамо.

А глашатаи вода им донесоха да се омият;

и ратайкини натрупаха хляб на панери тогава;

сетне с ръце запосягаха те къмто сложени гостби.

   Щом се женихи нахраниха и се напиха доволно,                       140

те и за друго желание също в сърце си добиха:

песни и танци поискаха, що на пира са украса;

а глашатаят в ръцете на Фемия красна китара

сложи; макар без сърце, той запя пред женихи тогава;

та по струните заудря често и пееше дивно.                                  145

   Към светлоока богиня тогаз Телемах се наведе,

другите да го не чуят и тъй й продума той с думи:

   “Госте драг, ще ми се сърдиш ли ти за туй, що ще ти кажа?

Видишъ ли грижите ти на тез люде? Китара и песни – 

лесни са; че безнаказано тука се хранят с храна от                        150

чужди мъж, чиито кости се нейде белеят и гният

на дъждовете на суша или морето ги носи.

Ах, да го бяха видели, че се завръща в Итака,

дрехи богати и златни биха си дали тогава,

само и само да могат по-бързи нозе да добият.                             155

Но е загинал от зла орисия, и нямам надежда

пак да се върне, та който ще тука от земните люде

туй да ми каже; за неговий поврат ден няма да дойде.

Но обади ми ти искрено и разкажи ми подробно:

кой си ти и откъде си? Кой е града и рода ти?                              160

Тука за първи ли път си дошъл или и на баща ми

бивал си гост; че и други мнозина са в нашата къща

идвали; пък и той беше навикнал да ходи на гости.”

   А светлоока богиня Атина на него отвърна:

   “Искрено ще отговоря на всичките твои въпроси.                     165

Ментес наричам се; на Анхиала премъдри се хваля,

че съм син; и управлявам веслолюбиви тафийци.

С кораба свой съм пристигнал сега аз тук и със другари

и по море винобагро към другоезични народи

плавам, в Темеза за мед, а тям карам блестящо желязо.                170

Кораба свой си оставих в пристанище Ретро, в полето,

тамо в полите на Нейон гористи, далек от града ви.

С татка ти ний сме си ходили още отколе на гости,

и с туй се хвалиме. Можеш да питаш за туй ти Лаерта,

старий юнак, като идеш при него; че, казват, в града веч             175

той не дохожда, в полето си скръбен живеел далеко,

само със стара една ратайкиня, тя да му поднася

ядене, пиене, след като се умори веч от дълго

ходене по затревеното лозе на хълма високи.

Тука дойдох аз; узнах, че баща ти дома се е вече                           180

върнал; но виждам, че бози са пътя запречили нему.

Че Одисей богоравни не ще да е още загинал,

жив е той, ами е него навярно морето отвлякло

нейде далеко на остров средморски, у люде свирепи,

диви, които насила него задържат сега там.                                  185

Но ще на тебе аз да предрека туй, що мене в душата

са боговете вложили и щото ще да се изпълни,

без да съм ни прорицател, ни птицегадател всевидец;

скоро ще пак да си дойде той в своята мила родина,

та ако ще и железни вериги там него да спират;                           190

хитър е, все ще той нещо измисли и пак ще се върне.

Ала кажи ми сега и ти и разкажи ми подробно,

на Одисея ли, истина, ти си син, толкоз порасъл.

Чудно, ти и във глава и в очите прекрасни приличаш

нему; че много си често гостувахме ние, когато                            195

още не беше отплавал за Троя, там, гдето и други

вожди аргийски на кораби кухи отидоха с него.

Но оттогава ни аз Одисея видях, ни той мене.”

   А Телемах я разумни погледна и тъй отговори:

   “Право и точно ща тебе аз, странниче, да отговоря.                  200

Майка ми мен е казала, че съм аз негов, но сам не

зная; че как бих могъл да позная аз своя родител?

Що не бях син аз на някой щастливец от смъртните люде,

който би старост дочакал обкръжен от свойто имане!

А пък сега ми вси казват, че най-злочестия смъртен                    205

мене родил е, понеже желаеш това да узнаеш.”

   А светлоока богиня Атина на него отвърна:

   “Но боговете не ще са предопределили безславно

тебе потомство, щом тебе такъв Пенелопа роди те.

Ала кажи ми ти и разкажи ми подробно и точно,                         210

тоя пир, тая гмеж тука защо са? Защо ти са нужни?

Сватба ли туй е? Или е то пиршество някакво общо?

Па ми се чини, че те са безсрамни и горди, та тъй се

тук разполагат, в дома ти; и всеки разумен мъж, който

влезе, ще възнегодува, щом види тез работи срамни.”                  215

   А Телемах я разумен погледна и тъй отговори:

   “Странниче, щом като питаш и искаш да знаеш това ти,

знай, че навярно и тоя дом нявга е ред и обилие

знаел, тогава, когато в край роден стопанът живял е.

Но боговете зломислени инак сега са решили,                              220

че са незнаен направили него най-много от всички

смъртни. Ах, по-добре него умрял да оплаквах, да знаех,

че е загинал при свойте другари в троянска земя той;

всички ахейци могила-гроб щяха да дигнат на него;

па и на своя син слава голяма той щеше остави.                           225

А пък сега са го харпии безславно далеко отвлекли;

ни чут, ни виден пропадна, а мене остави той само

мъки и плачове, и не оплаквам аз и не въздишам

само за него – и други зли грижи ми бози пратиха:

всичките вожди, които по острови тук управляват,                      230

в Самос, Дулихион и в гористия Закинт, а също

всички владетели, колкото има, в скалиста Итака

майка ми искат да вземат и нашата къща те грабят.

Ни се отрича от тая омразна женитба, ни може

с нея да свърши тя; а те ядат и така разпиляват                             235

моята къща, а скоро невям щат и мен да разкъсат.”

   И разгневена Атина Палада на него отвърна:

   “Тежко! Ах, колко ти липсва сега Одисей отпътувал!

Той би с ръце си научил безсрамните тия женихи.

Че ако дойде сега и на първите порти застане                               240

с шлем на глава си, със щит и с копия две във ръце си,

също тъй, както го някога в нашата къща видях аз

първо да пие и да забавлява сърце си, когато

той от Ефира се беше завърнал; на бързий кораб

беше при Ила Мермеров отишъл да иска от него                          245

той мъжеморна отрова, та да си я има и с нея

да си намазва стрелите си медни; но оня не даде,

че се боеше от бози, които са винаги живи.

Ала баща ми му даде; че много обичаше него,

та да се върнеше тука такъв да продума с женихи,                        250

щеше живота на вси къс да бъде и сватбата горка.

Но да оставиме на коленете на бози това ний,

ще се завърне ли той у дома си и ще отмъсти ли

тям; аз приканвам сега теб добре да размислиш и видиш,

как да изгониш от къщи далеко женихите тия.                               255

Искаш ли да разбереш мен и моите думи да чуеш,

ти покани на събрание утре ахейски юнаци

и говори им; и нека ти бъдат свидетели бози;

и по къщята си ти на женихи кажи да си идат.

Майка ти пък, щом сърцето й тегли я, да се ожени,                      260

нека в дома на баща си, всесилен с богатство, си иде.

Тебе аз хитро научи ща, ако би да ме послушаш;

най-добрий кораб с веслари дванадесет ти приготви си

и за баща си, отколе изчезнал, иди да разпиташ:

някой от смъртни теб нещо ще каже или пък ще чуеш                  265

вести от Зевса, кой най-добре носи мълвата човешка.

Първо във Пилос иди и божествений Нестора питай,

после пък в Спарта отбий се ти, при Менелай русокоси,

че най-подир се върна той от меднохитонни ахейци.

Чуеш ли тамо, че твоя баща е жив и ще се върне,                          270

чакай тогава, макар че ще се поизмъчиш, година;

чуеш ли, че е умрял и не е между живите вече,

ти завърни се тогава на своята мила родина,

па издигни му могила на гроба и дарове много

ти принеси му, каквито се пада; – на майка си мъж дай.              275

После, когато туй всичко изпълниш ти и го завършиш,

ти размисли на душа си и на ума си тогава,

как ще да можеш женихи в дворците си ти да погубиш,

било със хитрост, било пък насила. Че теб не приличат

вече детинщини: минал си вече ония години.                               280

Чу ли, Орест богоравен каква си е слава спечелил

измежду всичките люде, когато погуби убийца

бащин, коварний Егиста, кой славний баща му погуби?

Та и ти, друже мил, като те гледам прекрасен и едър,

бивай юнак, та и тебе един ден потомци да славят.                     285

Ала аз трябва да бързам да сляза при бързий си кораб

и при другари, що чакат навярно мен и се ядосват.

Ти пък това запомни и за моята реч помисли си.”

   А Телемах я разумен погледна и неи отвърна:

   “Странниче, вярно, с приятелски мисли ти мене говориш       290

като баща на син; никога няма аз тях да забравя.

Ала, макар и да бързаш, постой още малко ти тука,

да се омиеш и повеселиш ти сърцето си мило

и да се върнеш на кораба весел в душата си с някой

дар скъпоценен, прекрасен, що тебе от мене ще бъде                   295

спомен, какъвто се дава на гости обични и мили.”

   Нему тогаз светлоока богиня Атина отвърна:

   “Повече ти ме не спирай, че бързам аз да отпътувам.

Тоя дар, който те кара сърцето ти мен да даруваш,

като се върна, аз него ща взе и отне ща го вкъщи;                         300

най-хубав да избереш, теб достоен за него ще върна.”

   Тъй светлоока богиня каза и изчезна тя мигом

във вишинето, на морското пиле подобна. В сърце му

сила и смелост разбуди и по-живо той от преди си

спомни баща си. Размисли се той на ума си тогава                      305

и се зачуди в душа си: сети се, че туй божество бе.

   И при женихите скоро върна се мъжът богоравен.

Славний певец пред тях пееше; а те седяха там всички

и мълчаливо го слушаха: пееше той за ахейский

поврат печален от Троя, що тям бе решила Атина.                       310

А Пенелопа разумна, Икарова щерка, тогава

горе от горница тая божествена песен зачула,

слезе по стълбата къщна висока; не бе тя самичка:

заедно с нея вървяха отдире и две ратайкини.

После, кога при женихи пристигна жената таз дивна,                 315

тя при вратата застана на дивно направений потон,

спуснала своето було блестящо на свойте ланити;

а ратайкините верни от двете страни й там спряха.

И на певеца божествен каза просълзена тогава:

   “Фемие, знаеш и други ти песни, що смъртни омайват,            320

и за мъже и за бози, и слава те дават певецу.

Та от тях някоя ти ни запей; мълчаливо те нека

пият вино си. Но не продължавай ти вече таз тъжна

песен, коя непрестанно сърцето обично в гърдите

мене терзай, от когато ми жалби несносни дойдоха.                    325

Че не забравям аз никога оня мъж, чиято слава

вред по Елада и средния Аргос широко се носи.”

   А Телемах я разумен погледна и неи отвърна:

   “Мамо, защо на певеца любезен ти не позволяваш

да весели нас тъй, както го кара душа му? Певците                       330

криви не са за това, ами Зевс е всесилен виновен,

кой на людете злочести, на всекиго, дава, що иска.

Не той е крив, че ни пее за горката участ данайска:

винаги най-много хората биват доволни, когато

слушат пред тях да се пее каква да е песен най-нова.                   335

Та укрепи си сърце и душа ти и него послушай.

Че не е само юнак Одисей, кой от Троя не се е

върнал; и други колцина юнаци пропаднаха тамо.”

   А Пенелопа се смая и в своята стая прибра се;

че бе с разумната реч на сина й сърцето й пълно.                         340

Щом с ратайкини пак в своята горница тя се покачи,

и заоплаква съпруга си мили, додето най-сетне

сладък сън й на очите ръсна светлоока Атина.

   А пък женихи крещяха там вкъщи на хладния потон;

всички желаеха само в легло си да легнат при нея.                      345

   А Телемах им разумен тогава така заговори:

   “Ой вий женихи на моята майка със дързост безмерна,

нека сега ний да се веселиме и да не крещиме

толкова: по-добре ние певеца да чуем сега, че

на боговете безсмъртни с тоя си глас той прилича.                      350

Утре пък, щом се зазори, ний да се сберем на мегданя

всички, и тамо ща аз да ви кажа открито и ясно

моя дом вий да напуснете; пирове други търсете,

в свойте се къщи гощавайте редом от свойте имоти.

Ако ли по-добро и по-износно се вижда вам само                       355

вий едного безнаказано да разорявате, нека,

яжте имота му, но призова ща аз бозите вечни,

Зевс ще навярно вам да отмъсти за делата ви тука;

неотмъстени тогаз ще загинете в тоя дом вие.”

   Тъй рече; а пък те всички се смаяха и със зъби си                      360

устни прехапаха, че Телемах им говори тъй смело.

   А Антиной, син Евпитов, на него продума тогава:

   “Теб, Телемахе, сами боговете научиха сякаш

реч самохвалка и с толкова смелост пред нас да говориш.

Но да те пази Зевс Кронов над тая двуморска Итака                    365

ти да царуваш, макар че е тебе тя бащино царство.”

   А Телемах му отново така отговори тогава:

   “И да се сърдиш на мен, Антиное, за туй, що продумах,

пак ще приема сан царски, ако го Зевс подари мен.

Мислиш ли, че е това най-голямото зло сред людете?                 370

Не, цар да бъдеш не е зло: неговий дом се веднага

обогатява и още по-много той бива на почит.

Ала в двуморска Итака, разбира се, има и други

още мнозина царе на ахейци, и млади, и стари;

ако е вярно умрял Одисей, от тях нека цар бъде.                           375

Ала на своята къща аз ще господар да си бъда

и на слугите, що в бран е добил Одисей богоравни.”

   Нему тогаз Евримах, син Полибов, така отговори:

   “Нека оставим на божи колене туй ний, Телемахе,

кой от ахейци цар ще на двуморска Итака да бъде.                       380

Имай си свойте имоти и в свойта си къща царувай:

кой ли мъж ще се намери да дойде тук, твойто имане

теб да отнеме, додето в Итака човеци живеят?

Но аз желая, добри ми, за твоя гост да те попитам,

тоя човек откъде бе дошъл? От коя той земя се                             385

хвали, че е? И где е челядта му и бащини ниви?

Може би тебе е вести донесъл от твоя баща той?

Или дошъл бе по свои си работи частни той тука?

Как изведнъж си отиде, изчезна той, без да дочака

да се спознаем! Пък и не изглеждаше лошав човек той!”             390

   А Телемах го разумни погледна и нему продума:

   “Знам, Евримахе, че няма моя баща да се върне;

нито на вести аз вярвам, отдето щат те и да идат,

нито пък за прорицания искам да зная, що мама

от прорицатели, дето ги вика дома си, узнава.                              395

А чужденецът е бащин приятел на мене от Тафос;

казва се Ментес и на Анхиала премъдри той син е,

и туй го радва; над веслолюбиви тафийци царува.”

   Тъй му каза, но в сърце си познал бе богиня безсмъртна.

   А пък женихи с хора и с радостни песни отново                       400

се заловиха и чакайки вечер ту се веселяха.

Както се те веселяха, и тъмната вечер припадна.

Та се пръснаха тогаз да нощуват те всеки дома си.

   Стаята на Телемаха бе горе, високо над двора

великолепно строена, оттамо се гледаше вредом;                         405

там си отиде в леглото с множество мисли в душа той.

С него вървеше в ръка със светило и с грижи разумни

и Евриклея, що на Песиноров син Опа бе щерка.

Някога нея Лаерт бе купил от своите средства,

млада кога бе, и дал бе цената на двадесет вола,                           410

и у дома си я тачеше равно със свойта съпруга,

ала не беше спал с нея той, да не разсърди жена си.

Нему тя светеше, че от вси други слугини най-много

него обичаше и от дете бе отгледала него.

И той отвори вратите на здраво строената спалня,                      415

па на легло си седна и мекий хитон си съблече,

па го метна на ръцете на бабата много разумна.

Тя пък оправи и сгъна тогава хитона, а сетне

него на кука окачи тя, до леглото със дупки,

и си излезе от стаята, като потегли врати за                                  420

сребърна бръмка и ремъка дръпна, затворката сложи.

Там Телемах се зави с покривка от хубава вълна,

па се замисли за пътя си, що го Атина съветва.