Илиада, из Първа песен (1871)
Tagged:  •    •  

ОМИР

ИЛИАДА, из ПЪРВА ПЕСЕН

Превод: Нешо Бончев, 1871

 

 

Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила,

сина Пелеева, който нанесе беди многобройни

роду ахейску, и Аду предаде души велемощни,

славни юнаци. А тях он во жертва на псетата даде,

птици зловещи нахрани: а Зевсу се воля изпълни,            5

щом отведнъж се разстанаха гневно двамина юнаци,

дивни Ахил и владика народу Атрид Агамемнон.

Но от боговете кой ги подигна на бран помежду им?

Летин и Зевсовът син. Аполон, срещу царя прогневен,

люта ми болест прати по войската, народ поизгина,        10

че не почете жреца Аполонова, пастиря Хриза,

Агамемнон. Корабли скороходни свещеник достигна,

носи богатства неброени он, дъщеря да откупи,

носи и в ръце венец стрелометна царя Аполона

на позлатена тояга, и молеше всички ахейци,                   15

най-више двама Атрида, народу водителя, моли:

„О, Агамемнон, и ти, Менелай, и ахейци юнаци!

Богове вам да дадат, що високи Олимп населяват,

град да разсипете царю Приаму, дома да пристигнете

здрави. А мене за откуп ми милото чедо пуснете              20

Зевсову сину за чест и за слава, стрелцу Аполону“.

Сговорно всичките други ахейци положиха слово,

жреца със чест да приемат и дарове светли да вземат.

Но Агамемнону дух непреклонен и сърцу не мило;

гневно он стареца гони и яростно слово продума:            25

„Старче, недей да те гледам при тия дълбоки корабли

нито сега, нито после тъдява назад да доходиш!

Няма спасенье да прати ни жезл, ни венец Аполонов.

Дщерка ти няма да дам: доде стигне до стари години

там, в наши царски палати у Аргос, далеч от роднини,    30

тя ще на стан да тъче и със мене да спи на постеля.

Ами иди, не гневи ме, та в дом невредим да се върнеш“.

Рече разгневен, а старец му думите с трепет послуша,

тихом отиде назад на брегът на безкрайното море,

там надалече измина и гласом се старец помоли              35

цар Аполону, когото е хубава Лета родила.

„Чуй ми молитвата ти, сребролъки, що Хриза обходиш,

вкупе и Кила светая, и в Тенедос мощно царуваш!

Твой прелюбезен чертог оставял ли съм аз неукрасен?

Малко ли тучни бедра изгорих зарад тебе, Сминтею,       40

телчи и агнешки? Дай ми и ти една милост едничка:

с твойте стрели порази ти данайци за моите сълзи!“

Богу се старец помоли, и чу му молитвата Феб лучезарен,

и полетя от гора олимпийска, разлютен он духом.

Лък му на рамо виси и колчан обоюдозатворен:               45

звук се разнесе и ек от стрелите на гневнаго бога,

вихром летящаго: нощи подобен лети от Олимпа.

После далеч от корабли застана, стрели полетяха;

звек се и екот раздаде ужасен от сребърни стрели.

Най-първо мескове бог порази, после празните псета,    50

после и самата войска удари стрела смъртоносна;

мре! – и огньове всъде се запушиха, мъртвите палят.

Девет ми деня летяха по воинство богови стрели,

а на десетият сбор Ахилес посъбра от народа:

Ира му в сърце вложи, белораменна вечна богиня:          55

свидно е неи да гледа как гине Данаево племе.

После откак се събраха они и застанаха купно,

между събора стана Ахилес скороноги и рече:

„Сине Атреев, назад трябва пак да се скитаме, мисля,

в милата наша земя, ако би от смъртта да избегнем;         60

нас и войната ни губи, и мор: оредя ни дружина.

Дай да попитаме пастиря или пророка всевидца,

или и снотълкователя: сън е от Зевсова воля;

той нека каже, защо е на нас тоя гняв Аполонов;

жертви ли иска от нас Аполон и обет неизпълнен,          65

или же тук от кози безпорочни и агнета млади

чака от нас да получи и лютият мор да пресекне“.

Рече Ахил и седна на земята, а после възстана

разумен Тесторов син, най-великият птицегадател,

знаеше той, що било, и що е, и какво ще да бъде.              70

Той кораблите ахейски, всевидец, доведе под Троя

с негов пророчески дар, Аполонова милост велика.

Калхас стана сред събора и разумна дума продума:

„О, Ахилес, повеляваш ми ти, боголюбни, да кажа,

страшният гняв Аполона царя далнометна от що е.          75

Мога да кажа: но ти положи слово вярно и клетва!

Щеш ли, Ахиле, и словом и делом ти мен да помогнеш?

Аз се боя да не бих прогневил от великите мъжье

оня, що в Аргос владее и слушат го всички ахейци.

Той е над царове цар и е лют къмто нас сиромаси:           80

неговът гняв и да мине, макар на часът да облагне,

все ще и напокон той да го таи, доде не накаже,

в мощни си гръди. А ти премисли, та и мен да избавиш“.

Калхасу славен Ахил отговаря и слово продума:

„Старче, дерзай, и откривай ни божия воля, що знаеш:    85

жив ми Зевесовът син Аполон, на когото се молиш,

и на данайските синове негова воля откриваш,

никой, доколе живея и гледам на ясното слънце,

никой от всичките тука данайци не ще да посмее

ръка на тебе да дигне, макар да е цар Агамемнон,            90

който се днеска брои най-велик между всите ахейци“.

И дръзновен, проговори свещеник Калхас непорочен:

„Ни за обети е гневен на нас Аполон, ни за жертви;

но ради жреца, кого посрами между вас Агамемнон

и дъщеря ме назад не пусна, не прие му и откуп.              95

Феб зарад него прати това зло, може още да прати,

той до тогава не ще да дарува ни здраве, ни милост,

в бащини ръце догде не дадем черноока девица

просто – без дар и без откуп, и в Хриза догде не изпратим

жертва стотелча. Тогава от бога щем милост да найдем“.  100

Рече и после седна на земята. Тогава застана

сам Агамемнон герой, най-велик повелител аргоски.

Тежко Атриду стана: разигра му се клетото сърце,

пълно със гняв; а в очите му огън и пламник гореше.

Криво на Калхаса поглед метна, па му слово продума:    105

„Ти си на злото пророк, аз не чух блага дума от тебе!

Злото е тебе и мило, и драго, все него откриваш;

доброто ти ни веднъж не откри, ни веднъж не направи.

Ти и сега среди сонма данайски пророчески казваш,

тям Аполон уж за мен бил устроил беди несказани;         110

аз съм виновен в това, че не взимам ни откуп от Хриза,

нито девицата давам; а искам и много желая

моя да бъде, че тя е и повече мила за мене.

Неи на хубост не може надви ни млада Клитемнестра.

Стройна е тялом, висока, и разумна, много работна.        115

Но, ради ваше добро, на баща й ща пак да я пратя.

Аз за народа радя, да е здрав и от мор да не гине.

Но пригответе ми тутакси дар, да не би да остана

само един между вас недарен, че е тежко за мене:

видите всички, че губя сега моя дар драгоценен“.             120

Нему в ответ проговори Пелид скороноги и дивни:

„Славни Атриде, користолюбиви царю и владико!

Как щат за теб веледушни ахеяни дар да приготвят?

Ние не знаеме нийде наготвени дарове общи;

но от разсипани градове стока, имот, разделихме.            125

Не подобае сега от народа да взимаме негово благо!

Но Аполону девицата дай ти сега, та че после

ние щем двойно и тройно награди за теб да приготвим,

Зевс ако би да даде Илиону стени да оборим“.

Нему в ответ проговори владика и цар Агамемнон:         130

„Богу подобни Ахиле! И храбър да си между назе,

мисли не крий лицемерни, че мъчно щеш мене измами.

Или желаеш един ти да имаш и дар, и богатства,

аз же лишен да седя, та ми казваш мома да оставя?

Все е едно зарад мен! Ако щат веледушни ахейци            135

дар да дарят, нека дават избран, равноценен за нея;

но ако би не дадат, мога аз и сами да отнема:

твой ли, Аяксов ли дар, или дар Одисеов да бъде,

мога да взема! И тежко му, който ми в ръце изпадне!

Но за това можем пак да размислим и после,                    140

нине же дайте в божествено море корабл да си спуснем,

вещи гребци да поставим, а Фебу царю екатомба –

жертва свещена; а после мома да введем хубавица,

Хризова радост! А мъж от совета да бъде водител,

Идоменей ли, Аякс ли, или Одисей многоумни,               145

или же ти, най юнак и най-страшен от всичките мъжье,

сине Пелеев, – та нам милостив да е Феб далнометни“.

Страшно погледна на него и рече Ахил скороноги:

„О, ти с безстидство облечен, коварни царю и лукави!

Има ли някой ахеянин, твойте слова да послуша,             150

път зарад теб да пътува и с мъжье на бой да се бие?

Аз не додох ради храбри троянци под Троя прекрасна,

с тях да воювам, че зло не видях от невинните мъжье;

нито коне ми отнеха троянци, ни стадо говеда,

нито по Фтия додоха у нас, по поля черноземни              155

плод да ни губят, че нашето царство от тях е далече;

сенчести планини нас разделяват и море шумливо:

но зарад теб последихме, безстиднико, ти да се радваш,

чест да добием от Троя царю Менелаю и тебе,

песи ти очи! Но ти за това се не грижиш ни мало:            160

даже сега и от мене ти мислиш дарът да отнемеш,

дето съм толкова труд аз за него положил и мъки;

то ми е дар от ахейци. Аз нямам и равен дар с тебе,

град ако би да превземем троянски, богат, многолюден.

Но в тая люта война, многобурна, най-много работят     165

моите ръце; а доде ли време делба да делиме,

тебе е най-голям дар; а пък аз и на малко доволен,

взема го колко да е, вървя, уморен от войната.

Нине же много по-харно дома да си ида, во Фтия,

с моя дружина и мой корабли, – а за тебе не мисля          170

много имот да спечелиш без мен, откак ме обезчести“.

Нему в ответ проговори властител Атрид Агамемнон:

„Бягай от нас, ако ти е душа пожелала и сърце.

Аз те не моля за мен да останеш, че има и други

моята чест да забранят, а най-више Зевс промислител.

Ти ми си най-ненавистен от всичките Зевсови чада:       175

че крамола е за тебе най-мила, сраженье и разпри.

Ти ако си и юнак, то е божия дарба юначество.

Искаш назад с корабли и дружина дома да си идеш?

Път ти широк! Мирмидонци те чакат, иди и царувай!

Аз се не грижа сега зарад теб, че си гневен и буен,           180

нито щеш мен опечали; а тебе ще горко да бъде:

както ми днеска отнима девицата Фивос Аполон;

нея ща аз на корабл да изпратя с дружина дома й;

после ща сам да отнема от тебе мома Бризеида,

в твойта ща къща да дода и дар да отнема, – да знаеш,     185

колко съм аз и от тебе по-силен, и други да помнят,

страх да ми имат, и с мене борба да не бият!“

Рече Атрид: Пелеону же горко стана на сърцето,

в гръди космати му милото сърце играе двояко:

остър ли меч от юнашко бедро да потегли из ножни,       190

тях да разгони в съборът, Атрида царя да погуби;

или же гняв да смири и на кротост душа да претвори.

Мисли ужасни вълнуваха дух Ахилесов и сърце,

нож бе потеглил из ножни велик, но Атина предстана.

Нея от небо прати белораменна Ира богиня,                     195

че и двамината люби юнаци и жали еднакво.

Тя зад Пелида заста и хвана го за руси къдрици,

видима нему, а друг ни един не съгледа Атина.

Ужас обзе Ахилеса, назад се обърна и гледа,

види Палада Атина: а очи й страшно горяха.                     200

Неи  Пелид проговори и речи крилати продума:

„Зевсово чедо любезно, защо си дошла от небото?

Или да видиш царю Агамемнону гордост и злоба?

Тебе ща аз да река, а и вярно ще реч да се сбъдне:

рано ли, късно ли, той ще от гордост живот да загуби“.   205

Нему продума богиня в ответ светлоока Атина:

„Аз съм дошла да смиря твоя гняв, ако би ме послушал;

мене от небо прати белораменна Ира богиня,

тя и двамина ви люби еднакво и жали за вазе.

Но усмири своят гняв, нито меч обнажавай на него:        210

но укорявай го словом, догде ти утихне сърцето.

Аз ща сега да река, и речта ще така и да стане:

те щат след време и три пъти толкова дарове светли

теб да дадат за обида. А ти престани и послушай!“

Неи в ответ проговори и рече Ахил скороноги:                215

„Трябва и вашето слово, богиньо, да слушаме всички,

колкото гневен да е человек, – че е нам за доброто.

Който е богу покорен, бог него и повече слуша“.

Рече и с тежка си ръка стисна ръкоят посребрена,

после повърна у ножни великият меч, и послуша             220

слово Атини. А тя на Олимп се възнесе високи,

в домове Зевса царя щитоносца, при други богове.

 

 

Илиада

Преводът е поместен в критична статия за сп. Читалище и публикувания в него превод на „Илиада“ от Гр. Пърличев:

Н. Бончов. „Читалище, повременно списание, издава ся от Българското читалище в Цариград...“. - Периодическо списание на Българското книжовно дружество, год. І, кн. 4, 1871, с. 81-109.

Правописът е частично осъвременен.