Лизий, За убийството на Ератостен

ЛИЗИЙ

ЛОГОГРАФИЯ В ЗАЩИТА НА ЕВФИЛЕТ

Превод: Тодорка Христова, 1984

 

(1) Високо бих оценил, граждани, възможността да ми бъдете в това дело такива съдии, каквито бихте били на самите себе си, ако сте изпатили такова нещо[1]<. Добре зная, че ако имахте същото отношение към другите, каквото имате и към вас самите, не би се намерил нито един, който да не възнегодува срещу случилото ми се, а и бихте сметнали за незначително всякакво наказание спрямо отдалите се на такава престъпност. Те се осъждат по този начин не само у вас, а в цяла Елада – (2) понеже единствено за тази неправда и при демокрация, и при олигархия бива въздадено едно и също отмъщение дори от най-нищожните на най-властните, така че най-низшият се изравнява с най-благородния. И затова, граждани, всички намират това оскърбление за най-тежко. (3) А колкото до величината на моето наказание, вярвам, че всички вие сте на едно мнение и при тези обстоятелства никой не е настроен равнодушно – нито този, който смята за необходимо получаването на прошка, нито този, който мисли, че виновните за такива постъпки заслужават малки наказания. (4) Но, мисля, граждани, че е нужно да ви представя това, как Ератостен[2]< прелъстяваше моята жена и я измами, и децата ми посрами, и мене самия опозори, като влезе в къщата ми. А нито имаше някаква вражда между нас освен тази, нито заради богатство извърших това, та да се обърна от бедняк на богаташ, нито пък поради някаква друга изгода освен напълно законно отмъщение. (5) И тъй аз ще ви изложа всичките си постъпки отначало, без да отминавам нищо и говорейки истината; понеже намирам това за единствено мое спасение – да успея да ви кажа всичко, което се случи.

(6) Аз, атиняни, като се зажених и си доведох жена в къщи, отначало се държах така, че нито да я оскърбявам, нито пък тя да разполага с прекалена възможност да върши, каквото поиска, а, от друга страна – бях нащрек, доколкото можех, и внимавах, както беше естествено. Но след като ми се роди дете, вече имах вяра и предоставих всичко мое на нея, считайки брака си за достатъчно здрав. (7) Впрочем по-рано, атиняни, тя беше във всичко най-добра. Беше способна и пестелива домакиня, грижеше се отлично за дома. Но майка ми почина и тази смърт беше причина за всичките ми нещастия – (8) по време на погребението жена ми съпровождаше процесията и съгледана от този човек, с течение на времето беше постепенно покварена от него. Той я погуби, като дебнеше робинята, която ходи на пазар, и водеше с нея преговори. (9) Впрочем най-напред, граждани, понеже трябва и това да ви разкажа, къщицата ми е на два ката, с еднакви горна и долна част, съответно женското и мъжкото отделение. Но когато ни се роди детето, майката сама го кърмеше и за да не рискува, като слиза по стълбата, когато се налага да го къпе, аз заживях горе, а жените – долу. (10) И вече дотолкова беше ни станало навик, че често жената отиваше долу да спи при детето, за да му дава да суче, та да не плаче. Така карахме дълго време и аз нито веднъж не се усъмних, а, напротив, бях толкова глупав, че смятах жена си за най-почтената в града. (11) Но мина време, граждани, веднъж се върнах ненадейно от полето. След вечеря детето се разплака и започна да се сърди, нарочно дразнено от слугинята да прави това – понеже мъжът беше вътре, – впрочем аз узнах всичко по-късно. (12) А тогава подканих жена си да иде и да даде на детето да суче, за да престане да плаче. Тя отначало не искаше — уж радостна, че ме вижда прибрал се по-рано. Но след като се разсърдих и й наредих да слезе, тя рече: „За да можеш ти сега да се любиш с робинята – най-напред се напи и вече я дърпаш!“ (13) Аз се засмях, а тя стана и излезе. Затвори вратата и обръщайки всичко на шега, отнесе със себе си ключа. Аз не взех нищо под внимание, дори не се досещах, а с радост си легнах – нали бях дошъл от полето. (14) После на разсъмване тя дойде и отключи вратата. А когато я попитах защо вратите през нощта са се хлопали, рече ми, че лампата при детето била изгаснала, затуй я запалила от съседите. Замълчах си и сметнах, че е било така. Стори ми се, граждани, че лицето й беше намазано с белило[3]<, макар че нямаше още тридесет дена от смъртта на брат й. И все пак дори тогава нищо не рекох на това, а излязох навън мълчаливо.

(15) След тези събития, граждани, измина известно време, през което изобщо не бях в течение на коварствата срещу мен. Веднъж доближава ме някаква старица, тайно изпратена от една жена, която му била любовница, както по-късно чух. И тя, разгневена, смятайки, че с нея се постъпва несправедливо, понеже вече не се отбивал в дома й, както преди, го дебнала, додето открила каква е причината. (16) И тъй жената, наблюдаваща къщата ми, се приближи до мен и рече: „Евфилете, не мисли, че съм дошла при теб, за да ти се бъркам в работите, а защото мъжът, който се одързостява спрямо теб и жена ти, по една случайност е ненавистен и на нас. Ако хванеш робинята, която отива на пазар, и услужвайки ни, я разпиташ, всичко ще узнаеш. Впрочем – рече – Ератостен от Оа[4]< е човекът, който ги върши тия и който е прелъстил не само твоята жена, ала и мнозина други, понеже умее това.“ (17) Като каза тези неща, граждани, тя си отиде, а аз веднага се развълнувах и всичко нахлу в съзнанието ми и се изпълних с подозрения. От една страна, отчетох, че бях заключен в спалнята, а, от друга – припомних си, че в онази нощ проскърцваше дворната врата, също и външната, което никога не се е случвало. Освен това ми се видя, че жена ми се беше намазала с белило. Всичко това нахлу в съзнанието ми и се изпълних с подозрения. (18) Щом се прибрах в къщи, наредих на робинята да ме придружи до пазара и я заведох у един от моите приятели. Казах й, че знам всичко, което става в къщата ми. „И тъй, рекох, можеш да избереш, което от двете желаеш – или набита с камшик да попаднеш в мелница[5]< и никога да не престанеш да страдаш от тежките мъки там, или като кажеш открито цялата истина, да не изпиташ никакво зло и дори да получиш от мене прошка за грешките си. Но да не си излъгала нещо! Всичко казвай, както си е!“ (19) Тя отначало отричаше и ме съветваше да постъпя, както желая – понеже нищо не знаела, – но след като й припомних Ератостен и казах, че той е честият посетител на жена ми, тя се изплаши, смятайки, че съм научил всичко подробно. И тогава вече, като падна пред коленете ми и получи уверение от мен, че никакво зло не ще я сполети, (20) издаде най-напред как той я споходил след погребението, после как самата тя в крайна сметка се съгласила да осъществява връзката и как жена ми с времето била придумана и по какви начини влизал и как по време на Тесмофориите[6]<, докато аз съм бил на полето, той пристигнал в светилището заедно с майка си. И всички останали събития описа точно. (21) След като тя каза всичко, заговорих аз: „И така никой да не научи тази работа! В противен случай нищо от това, което се споразумяхме, не ще е валидно. Моля те също да ми покажеш това на място, понеже аз не се нуждая от думи, а от разкриване на злодеянието, ако действително така стоят нещата.“ Тя се съгласи да изпълни молбата ми.

(22) След тази среща изминаха четири-пет дена и аз залових прелъстителя в къщи, на местопрестъплението, както ще ви изложа, със съществени доказателства. Но първо искам да разкажа случилото се в края на деня. Имах един близък приятел Сострат. Срещнах го по залез слънце, като се връщаше от полето. И понеже знаех, че като се прибера по това време, не ще заваря никого от приятелите си в къщи, поканих го да вечеряме заедно и като стигнахме у дома, качихме се на горния етаж и вечеряхме. (23) След като хапна добре, той си отиде, а аз си легнах. Тогава Ератостен, граждани, влиза. Робинята веднага ме събужда и обяснява, че той е вътре. Аз й казвам да се погрижи за вратата, слизам, тихо излизам навън и пристигам в дома на приятеля си. Заварвам, че го няма в къщи, а после и други – също, но все пак открих някои, които не бяха излезли. (24) Тръгнах, като поведох със себе си колкото можех най-много от тези, които бяха на разположение. Взели факли от най-близката пивница, влизаме – портата предварително ни е отворена от робинята. Щом изкъртихме вратата на стаята и влязохме, тези, които бяхме първи, го видяхме все още да лежи до жена ми, а тези, които влязоха после – гол, изправен в леглото. (25) Аз, граждани, го заблъсках и повалих, извих ръцете му отзад и ги вързах и попитах защо ме позори и влиза в дома ми. А той призна, че върши несправедливост, и паднал на колене, ме умоляваше да не го убивам, а да приема пари. (26) Но аз рекох: „Не аз ще те убия, а законът на града, който ти ни най-малко не зачете, щом го престъпи заради удоволствия и предпочете по-скоро да се провиниш спрямо моята жена и децата ми, отколкото да се подчиняваш на законите и да бъдеш почтен.“ (27) При тези обстоятелства, граждани, той получи именно това, което законите предписват срещу извършителите на подобни деяния – без да е бил грабнат от пътя и без да се е крил при огнището, както тези тук твърдят[7]<. И наистина как би могъл, след като пребит рухна в стаята и аз му извих ръцете, а вътре имаше толкова много хора, от които не можеше да избяга, понеже нямаше нито оръжие, нито тояга, нито нещо друго, с което би отблъснал влезлите. (28) Но, граждани, вярвам и вие знаете, че тези, които престъпват правото, не признават, че противниците им говорят истината, а, напротив, самите те, лъжейки и измисляйки различни хитрости, подбуждат у слушателите гняв срещу тези, които постъпват законно. И така прочети най-напред закона.[8]<

ЗАКОН

(29) Той не противоречеше, граждани, а беше съгласен, че нарушава закона, и за да не бъде убит, от една страна, паднал на колене, ме умоляваше, а, от друга – беше готов да се откупи с пари. Но аз не приех от него това обезщетение, защото по-високо поставях закона на града и го наказах така, както вие преценихте за най-законно и отредихте на отдалите се на подобни безчестия. Свидетелите ми за това да се явят!

СВИДЕТЕЛИ

(30) Така прочети ми и този закон, който е на стелата на Ареопага!

ЗАКОН

Чувате, граждани, че и в самото съдилище на Ареопага, където по стара традиция – и тя отново е в наши ръце – се разглеждат дела по убийства, се казва ясно, че не трябва да се осъжда за убийство този, който, заловил при своята жена прелюбодеец, отмъщава по този начин. (31) Законодателят е преценил тези претенции за законни спрямо омъжените жени толкова сериозно, че дори спрямо държанките, които са най-малко ценени, отрежда същия закон. Ясно е, че ако имаше някое отмъщение за омъжените, по-голямо от това, щеше да го узакони, обаче при това положение, като не може да изнамери по-силно за тях, смята за справедливо същото да се прилага и спрямо наложниците. Сега прочети ми и този закон!

ЗАКОН

(32) Чувате, граждани, че ако някой насила опозори свободен мъж или момче, изисква се да плати двойна глоба, а ако жена бъде опозорена – заради жените именно може да се извърши убийство – глобата остава в същите граници. Следователно, граждани, законът счита, че изнасилващите заслужават по-малко наказание от прелъстителите. Понеже последните осъжда на смърт, а за другите – удвоява глобата, (33) като има предвид, че действащите чрез насилие са омразни на жертвите си, а прелъстителите така покваряват душите им, че превръщат чуждите жени по-скоро в своя, отколкото на мъжете им собственост и целият дом става техен и не е ясно от кого са децата – дали от съпрузите, или от прелъстителите. Заради всичко това създателят на закона отсъжда смъртно наказание за тях. (34) Ето защо, граждани, законите не само са ме оправдали, че не съм извършил престъпление, а още повече – препоръчали са ми да получа това удовлетворение. От вас зависи дали следва те да бъдат строго спазвани, или да не струват нищо. (35) Впрочем мисля, че ние, а и всички градове затова установяваме законите си, за да се обръщаме към тях, когато изпаднем в затруднение относно делата си и да се осведомяваме какво трябва да направим. И така за такива престъпления те ни съветват да налагаме такова наказание. (36) Смятам, че е достойно вие да имате същото мнение по въпроса. А ако го нямате, ще създадете такава безнаказаност за прелъстителите, че ще насърчите дори крадците да твърдят, че са прелъстители, като добре виждат, че никой от тях не ще пострада, ако обясняват, че това е вината им, и твърдят, че заради това влизат в чуждите къщи. Понеже всички ще виждат, че що се отнася до прелъстяването, не на законите трябва да се отдава значение, а да се изпитва страх пред вашето съдебно решение – именно то е най-висшето от всичко в града.

(37) Забележете, граждани, обвиняват ме в това, че в онзи ден съм бил наредил на робинята да отиде да търси младия човек. Аз, граждани, бих сметнал, че постъпвам правилно по който и начин да заловях прелъстителя на моята жена. (38) Разбира се, ако след разкритието на думи не бе последвало нищо на дело и аз я бях изпратил да го търси, тогава бих сгрешил, но при положение, че всичко вече беше извършено и той често беше влизал в дома ми, по какъвто и начин да го заловях, бих счел, че постъпвам разумно. (39) Видяхте значи, че и за това лъжат, но по-лесно ще се убедите от следното. А именно: както и по-рано ви казах, граждани, имах един приятел Сострат, с който ни свързваше дружба. Той ме срещна от полето към залез слънце, вечеря заедно с мене и като се засити, отиде си. (40) Но най-напред, граждани, обърнете внимание – ако в онази нощ аз кроях нещо срещу Ератостен, нямаше ли да е по-изгодно за мене да вечерям с приятеля си другаде, отколкото да вкарвам у дома сътрапезника си? Та нали така онзи по-трудно би дръзнал да влезе в къщата! И после мислите ли, че аз, отпратил сътрапезника си, бих останал сам и безпомощен, вместо да го помоля да остане, за да отмъсти заедно с мене на прелъстителя. (41) И още, граждани, не мислите ли, че аз по-скоро би трябвало да известя другарите си през деня и да им поръчам да се съберат в най-близката приятелска къща, а не да ги обикалям през нощта, веднага щом усетих какво става, без да знам кого ще заваря у дома и кого навън? Като отидох у Хармодий и у още един, тях ги нямаше в къщи (аз наистина не знаех), затова тръгнах, като поведох когото можах. (42) И все пак, дори да знаех предварително, не ви ли се струва, че би трябвало и слугите да подготвя, и приятелите си да известя, така че да го нападна във възможно най-голяма безопасност за мен самия (понеже откъде можех да знам дали оня няма някакво оръжие) и да извърша отмъщението пред възможно най-голям брой свидетели? Но тогава, без да знаех какво ще се случи в онази нощ, събрах, които можах от приятелите си. Свидетелите ми за това да се явят!

СВИДЕТЕЛИ

(43) И тъй изслушахте свидетелите, граждани, и сега вече решете сами това дело, като потърсите дали някога между мен и Ератостен е имало повод за вражда освен този. Разбира се, няма да откриете нищо. (44) Понеже той нито е подавал жалба срещу мене като сикофант[9]<, нито се е стремил да ме изхвърли от града, нито ме е съдил по частни дела, нито пък случайно е станал свидетел на някаква измама, заради която аз, уплашен да не научи някой, съм замислял да го погубя, нито пък като съм извършил убийството, съм се надявал, че чрез това ще забогатея – някои именно заради такива изгоди си кроят един другиму смърт. (45) Следователно клевета или пиянско сбиване, или някакво друго подобно разногласие е изключено да е станало помежду ни, тъй че аз не съм виждал този човек никога освен в онази нощ. И за какво аз, решен, бих се подложил на такъв риск, ако не заради това, че съм бил действително онеправдан от него с най-голямата неправда? (46) И после защо съм извършил убийството, след като самият аз съм повикал свидетели, а имах възможност, ако подло съм възнамерявал да го погубя, да сторя това без нито един свидетел?

(47) В заключение аз не мисля, граждани, че съм отмъстил лично за мене самия, а, напротив, за целия град, понеже вършителите на такива деяния, като виждат какви възмездия са отредени за подобни провинения, по-трудно биха прегрешили спрямо другите, ако знаят, че и вие поддържате същото становище. (48) А ако не го споделяте, много по-достойно е да унищожим учредените закони и да постановим нови, които ще налагат глоби на тези, които пазят собствените си жени, а за тези, които са готови да ги съблазнят, ще осигурят пълна безнаказаност. (49) Така е много по-справедливо, отколкото гражданите да бъдат дебнати от законите, които нареждат в случай че някой залови прелъстител, да се отнесе с него, както пожелае, а съдебните дела са по-страшни за онеправданите, отколкото за тези, които противно на законите позорят чуждите жени. (50) А сега при това положение аз рискувам и живота си, и имуществото си, и всичко друго само защото се подчиних на законите на града.

 



[1]< Според гръцкия съдебен процес това дело е подсъдно на съда на ефетите. Той разглеждал дела за непредпазливи убийства, осакатявания, убийства на метеки, убийства, при които обвиняемият признава извършването на деянието, но твърди, че е действувал в съгласие със закона: убийство при самоотбрана; на заловен на местопрестъплението крадец, прелюбодеец и др. Този съд разглеждал делата срещу предмети и животни, причинили смърт на хора. Животните били убивани, а предметите били изнасяни от специални лица извън пределите на Атина.

[2]< Има предположения, че убитият Ератостен е един от тридесетте атински тирани от времето на диктатурата на тридесетте. Той убил брата на Лизий и разграбил имуществото на неговото и братовото му семейство.

[3]< По време на траур атинските жени не ползували козметични средства.

[4]< Един от десетте атински дема.

[5]< Считало се, че робският труд в мелниците е един от най-тежките.

[6]< Празника на богиня Деметра – установителката на обичаите. Коренните омъжени атинянки го чествали в продължение на пет дни през месец октомври.

[7]< Става дума за роднините на Ератостен, които повдигнали обвинението срещу Евфилет. Те твърдели, че Евфилет е примамил в дома си Ератостен и го убил под предлог, че прелюбодействува със съпругата му. Според тях убийството е било предумишлено.

[8]< Тук и по-нататък Евфилет се позовава на древни закони на Дракон и Солон. Те оневиняват съпруга, убил заловения на местопрестъплението прелюбодеец. Според тези закони за прелюбодеец се считал и този, който има интимни отношения с жена, родила деца на друг гражданин, независимо че той няма брачни отношения с нея.

[9]< Категория атиняни, занимаващи се почти „професионално“ с доноси. Те спомагали за разобличаване на някои престъпления, но нерядко използували и недобросъвестни прийоми.