МИМНЕРМ

ФРАГМЕНТ 1

Превод: Георги Батаклиев, 1967

       На флейтистката Нано

Що е животът и що радостта без любовния пламък?

Бих предпочел да умра, ако се свършат за мен

тайните ласки, смехът, любовта в споделеното ложе.

Бързо на тая земя вехне уханният цвят

на младостта. А когато настъпи досадната старост,

тя загрозява мъжа, праща му още злини.

Мъки и грижи без жал го връхлитат една подир друга,

утрото светло дори гледа невесело той.

И у момчетата смях, у жените презрение буди.

Бреме ужасно е Зевс на старостта отредил.

Bookmark/Search this post with:

Delicious  •   Google