Н. Панова, Кратки есенни бележки по няколко преводни детайла
Изпратено от theseus на Съб., 10/16/2010 - 21:38.
Кратки есенни бележки по няколко детайла в превода на "Речник на театъра" на П. Павис
Невена Панова
(октомври 2010)
Онзи ден зарадвано заразглеждах „Речник на театъра” на П. Павис (прев. колектив: Р. Ташева, Р. Станчева, Н. Куртева, Е. Рускова, М. Ников, изд. Колибри, 2002). Засрамено признавам, че май ми попадна отблизо за първи път, а бях зарадвана, защото очаквах с лекота да се ориентирам из статиите (меки корици, сравнително малък обем за енциклопедичен речник с подобно заглавие, т.е. задава се очакване за получаване на не прекалено голяма, но сериозна и коректна информация) и да си добавя най-вече податки за съвременното развитие на античните театрални понятия, в които, по стечение на обстоятелствата, се ориентирам по-добре.
И случайно попаднах на статията „Мимезис”. Всъщност изобщо не бе случайно, просто в момента това ми е в главата. Но може би не беше добре да попадна на нея, защото, знаете ги, тези кратки фрагментарни прочити-проверки: нещо, в което се ориентираш, но не познаваш точно тази негова версия и в зависимост от това дали ще откриеш нещо ново, от една страна, или нещо дразнещо и неточно, от друга, ще си направиш неусетно изводи за цялото издание, от което даденият фрагмент е част. Да, от петте цитирани като библиография към статийката заглавия имах само (или: все пак) едно непознато, но за съжаление дразнението от неточностите в тези две, две и половина колонки бе по-силно от радостта на откривателството... Става дума, може би, особено в едни театрален, артистичен контекст (но това е справочно издание!!!), за дреболии в очите на мнозина, но аз ги видях; и познавам доста хора, които ще ги видят. А другите мнозина, които не биха ги забелязали, вероятно не биха се подразнили и ако тези дреболии бяха наред, т.е. по-изгодно е те все пак да са наред, изданието би спечелило повече доволни читатели. В случая имам едно подозрение, че авторът може би също е бил малко несистемен в някои отношения, стилът сам по себе си нещо не ми допадна твърде – бе хем есеистичен, хем елиптичен, но забележките по-долу ги правя, без да се опитвам да търся и сравнявам с оригинала, те си ме дразнят в българското издание, а май задача на преводача на български е да се замисля кое би подразнило точно българския читател.
И така, ето няколкото ми дреболии:
1. Не ми хареса как е изписана на латиница формата на гръцкия глагол, откъдето идва понятието мимезис, но това действителнo е дреболия (mimeistkai, вместо mimeisthai), въпреки че формата е просто нечитаема така.*
2. Разбира се, като основно свидетелство е разгледана Платоновата концепция за подражанието, изложена в голямото му съчинение „Държавата”, но в речника не става дума за това съчинение, а за „Републиката”, т.е. директно е прието френското заглавие, което обаче е резултат от една по-скоро погрешна традиция на рецепция, докато на български имаме късмет да сме приели по-правилния вариант на заглавието, но и това (коя е по-правилната традиция) в случая няма значение, важното е, че текстът в единствения си досега пълен превод и във всички съвременни специализирани издания присъства със заглавие „Държавата”, и ако някой читател, който е читател първо на този речник, а не на Платон, се опита да намери съответното българско издание, просто няма да успее за го намери като „Републиката”.
3. Най-голям проблем обаче ми се струва следното: когато се стига до Аристотел, един от ключовите пасажи от „За поетическото изкуство” (ето, тук е направена справка със заглавието на българския превод, въпреки че „Поетика” би звучало по-олекотено) присъства през четири-пет реда в два различни варианта! Първо прочитаме: „Именно фабулата е подражанието на действието. Под фабула разбирам съчетанието на събитията”, а малко по-надолу: „Мимезисът на действието е митосът; а под митос аз разбирам организацията на действията.” Разликата е огромна и вероятно двата цитата са били различни и в оригинала, като вторият е целял по-голяма близост до оригиналните гръцки понятия; в първия случай е посочена пагинацията на сегмента в Аристотеловия текст (1450), докато във втория само е посочено, че това е от Аристотел (но може би защото първият цитат е съвсем близо и читателят не ще да го е забравил, макар той да се цитира повторно с различна цел). В такава ситуация, обаче, преводачът, струва ми се, има и задачата да обясни разминаването на своя читател (особено в нашия контекст, където неяснотите и объркванията при пре-цитиранията са, уви, твърде чести и сме склонни веднага и първо да заподозрем именно преводача): напр. с бележка под линия (въпреки че става дума за справочник), от която да стане ясно, че авторът сам е предложил две интерпретации на един и същи фрагмент. И особено след като в уводните бележки на съставителите четем: „За цитатите от Аристотел ползвахме превода на проф. Ничев... не си позволихме да внасяме промени...” – да, но на Ал. Ничев принадлежи само първият цитиран превод...
За щастие, поне коректно е посочено кой коя част от речника е превеждал, но в случая не споменавам това, защото един от плюсовете на колективния превод, според мене, е, че колективът колективно обсъжда, уточнява и взаимно си коригира подобни оплетени моменти... а Аристотел несъмнено е цитиран в дяловете на всички преводачи... събирам сили да погледна как стоят там нещата, дано са спокойни и гладки... може би това е просто най-конфликтният пасаж от „За поетическото изкуство” въобще и затова се е стигнало до горната странност...
* Във връзка с това: обещах си да не гледам нататък, но все пак ми попадна пред очите началото на следващата статия, „Мимика”, където като етимология отново първо се дава гръцко понятие на латиница, преведено като „мимическо”, т.е. реално непреведено, но това сега няма значение, а става дума за окончанието. На български, и не само, основна форма на прилагателните е тази в м.р., откъде се взима тук този ср.р.? В случая не би могло да има и съвпадане на ср.р. с наречието (ако приемем, че гръцката форма, изписана на латиница, би могла да съответства и на наречието), то би било мимическИ; а пък ако това е субстантивираното „мимическо”, по подобие на „политическо/то”, то тогава със сигурност не би съответствало на тази гръцка форма...
Идентифицирайте се или се регистрирайте, за да изпращате коментари