ХЕРОНДАС

УЧИТЕЛЯТ

Превод: Веселин Бешевлиев, 1985

Действащи лица:

Ламприскос – първоначален учител

Метротима – бедна вдовица

Коталос – неин син

(Действието става в училищната стая, на стените на която се намират образите на деветте музи и Аполон.)

Метротима:

Ламприске, нека милите музи те дарят да вкусиш приятни неща в живота. На тогова одери му кожата от бой чак до рамената, докато проклетата му душа остане само на устните. Съсипа ми моята бедна къща, за да играе на пари на язи-тура. Че ашиците вече не го задоволяват, Ламприске, и върви все към по-голяма провала. Но къде се намира вратата на учителя-звукар, че проклетото трийсето число изисква да му се плати и че аз плача като Нанакос,[1]< надали би могъл да каже. Но, разбира се, игрището, гдето живеят безделниците и робите бегълци, знае точно и дори може да го покаже и на други. А горката дъсчица за писане,[2]< която се мъча да намажа с восък всеки месец, лежи сиромахкинята зад задния крак на ниското легло, ако, разбира се, не я поглежда, като че ли вижда ада, без да пише нещо хубаво, но цялата я изподрасква. Ами ашиците от газела в торбичките и мрежичките лъщят много по-мазно от нашата масленица, с която си служим за всичко. Той не може да познае сричката алфа, ако някой не му я повтори пет пъти. Завчера, когато баща ми сричаше името Марон, този хубостник направи Марон на Симон.[3]< Ей затова аз се нарекох глупачка, загдето не го дадох да учи да пасе магаретата, а го пратих да се учи на писмо и четмо, понеже си мислех, че ще имам опора на старини. И ако аз или баща ми – стар човек с болни уши и очи – го накараше да издекламира стихчета, каквито са за деца, цеди ги като от надупчено гърне: «А-по-лон – ло-ве-ца...»[4]<. Това, думам му, и прабаба ти, обеснико, ще ти каже, ако и да е неграмотна старица, и всеки срещнат фригиец. Ако пък поискаме да му се скараме малко за нещо, или цели три дни забравя прага на къщата ни, а мъчи прабаба си, една стара и нуждаеща се от прехрана жена, или седи горе на покрива, кълчи се и се навежда надолу като някаква маймуна. Представяш ли си какво ми е на сърцето на мене, бедната, щом го видя? И не ми е толкова жал за него, но начупва всички керемиди като сусамчета. И когато зимата наближи, плащам с плач по три половинки обола за всяка плочка. В целия жилищен блок едно се говори: това е работа на Коталос, сина на Метротима. И е истина, така че срещу това не мога да си отворя устата. А виж как целият му гръб е одран, понеже в шубрака прекарва празния си живот като делоски рибар с кош в морето. Почивните дни на седмото и дванадесето число[5]< знае по-добре от звездобройците и сън не го хваща да мисли, когато ще прекарва училищния празник. Но нека тези тук музи, Ламприске, да довеждат до щастлив край всичко, каквото предприемеш в живота си, и нека да постигнеш блага не по-малко...

Ламприскос:

Метротима, не ме моли, че той не ще получи по-малко. Хайде, Евтиес, хайде, Кокалос, хайде, Филос![6]< Няма ли да го дигнете на рамо или чакате пълнолунието  на  Акесес?[7]< Коталос, похвалявам те за лудориите, които вършиш. Не ти ли стига на тебе вече да целиш светкавично ашиците, както тези тук, ами се вестяваш в игрището и играеш на пари с безделниците? Аз ще те направя по-послушен от момиче, та да не мръднеш дори сламка, ако това ти е най-приятно. Къде ми е жилавият ремък, биволската опашка, с която налагам вързаните и поставените в ъгъла? Нека някой ми го даде в ръцете, преди да кипна.

Коталос:

Недей, недей, моля ти се, Ламприске, в името на музите, в твоята брада и в душата на Котида. По-добре ме бий с другия.

Ламприскос:

Ама, Котале, толкова си лош, че дори никой търговец на роби не би те похвалил при продажбата ти нито в страната, гдето мишките гризат желязото като че ли е брашно.

Коталос (Наказанието започва):

Колко, колко, Ламприске, моля те, мислиш да понесе гърбината ми?

Ламприскос:

Не питай мене, а тази.

Коталос:

Мамичко, колко ще получа, ако трябва да ти остана жив?

Метротима:

Колкото би могла да понесе проклетата ти кожа.

Коталос:

Престани, Ламприске, стига.

Ламприскос:

А ти престани да вършиш лоши неща.

Коталос:

Няма вече, не ще върша нищо, кълна ти се, Ламприске, в милите музи.

Ламприскос:

А, какъв език си имал ти! Ако гъкнеш повече, ще ти поставя мишката.[8]<

Коталос:

Ето, мълча, моля те не ме пребивай.

Ламприскос:

Остави го, Кокале.

Метротима:

Не трябва да спираш, Ламприске, ами налагай го до залез слънце.

Ламприскос:

Ама нашарен е повече от водна змия, а трябва да получи, разбира се, никаквеца, и други двадесет за четмо, дори ако четеше по-добре от самата Клио.[9]< Ей, измий си бързо езика в меда![10]<

Метротима:

Отивам в къщи и ще разкажа подробно, Ламприске, на стария това и ще дойда да донеса окови, за да го гледат богините, които той е намразил, как скача с вързани крака.

[1]< Митичен фригийски цар, който предвидил потопа и затова плакал горчиво.

[2]< Дървени дъсчици, които се намазвали с восък, за да се пише с остър предмет върху тях.

[3]< Така се наричал зарът.

[4]< Начало на непозната песен в чест на Аполон.

[5]< Седмо и дванадесето число са били посветени на Аполон и затова учениците са били освободени през тези дни от занятия.

[6]< Споменатите три лица са били навярно по-стари ученици и са помагали на учителя.

[7]< Митичен корабопритежател, който чакал винаги пълнолуние, за да плува на светло.

[8]< Това е било запушалка за уста, за да не вика.

[9]< Първата от деветте музи.

[10]< За да върви четенето по мед и масло.

Bookmark/Search this post with:

Delicious  •   Google