ХЕРОНДАС

СТОПАНИНЪТ НА ЛЕКИТЕ ЖЕНИ

Превод: Веселин Бешевлиев, 1985

Батарос:

Господа съдии, няма съмнение, че вие не сте съдници на нашия произход, нито на това, което приказват за нас, нито дали този Талес притежава кораб на стойност пет таланта, аз пък нямам пари дори за хляб,[1]< а дали той ще спечели делото, ако и да е ощетил с нещо Батарос. Но аз имам доверие у вас. Че ако беше ме ударил със сила като мой съгражданин в страната ни, бих накарал този вълк да писне. А в града ви и аз, и той не сме обичани и живеем не както ние искаме, но както обстоятелствата ни налагат. За застъпник[2]< той взема Менес, аз пък – Аристофон. В състезанието с юмруци Менес победи, а Аристофон и сега пречуква. Че това е наистина така, ето пример: След залез слънце той беше свалил наметката, с която ходи, съдии, и без страх клекна да се облекчи.[3]< Аз на него се осланям. Аз стоя пред тебе въоръжен с моя застъпник.

Може би Талес ще ви каже: «Пристигнал бях от Аке[4]< с товар от жито и турих край на лошия ви глад.»  – Аз пък доставям леки жени от Тир.[5]< Какво значение има това за народа? Че нито този дава житото даром за мелене, нито пък аз онази там. Но ако той, който плува заради това по морето или носи наметка за три атически мини,[6]< а аз на сушата живея, влачейки протрити дрехи и стари парцали, ако той пожелава някое от моите момичета насила без моето съгласие, и то нощем, свърши се със сигурността на града ви, господа, и с вашата независимост, с която се гордеете. Талес я унищожава. Той, който добре знае кой е и от каква кал е омесен, трябва да живее като мене: да трепери и пред най-дребния гражданин. Но тези, които стоят начело на града и се гордеят с произхода си, не гледат сега на законите по същия начин, както този.[7]< И мене, чужденеца, никой гражданин не ме е бил, нито е идвал нощем при вратата ми, нито е запалвал с факли къщата ми, нито е отвличал насила някоя от моите питомки. Но този фригиец, наречен сега Талес, а преди, господа, Артим,[8]< е извършил всичко това, без да се побои нито от закона, нито от началства, нито от управници. Все пак, съдебни писарю, вземи и ми прочети закона за насилието, а ти, драгий, запуши дупката на водния часовник, докато той говори, та да не се намесва задникът му и покривката, както се казва, да получи нещо.[9]<

Съдебният писар:

Но ако някой свободен гражданин постъпи зле с робиня или преднамерено я отвлече, трябва да заплати присъдената му глоба двойно.

Батарос:

Това е написал Харондас,[10]< господа съдии, а не Батарос, за да даде Талес под съд. По-нататък се казва: «Ако пък някой разбие врата, трябва да заплати една мина. Ако пък нанесе побой с юмруци, пак друга мина, а ако запали къща или прескочи ограда, определя се глоба от хиляда драхми и ако нещо повреди, да заплати двойно.» Това е писал Харондас, понеже е живеел в град, а ти, Талес, не познаваш нито град, нито знаеш какъв е редът в града. Но днес си в Бринкадера, вчера в Абдера, утре пък, ако някой би ти дал товар, ще плаваш за Фаселис[11]<. Но за да не ви отегчавам с дълги приказки, господа съдии, ще си послужа с поговорката: пострадах от Талес така като мишка в смола.[12]< Би ме с юмруци, разби вратата на къщата ми, за която плащам наем една трета от стойността й, горния праг на вратата изгори. Миртала, ела и ти тук. Покажи се гола на всички. Не се срамувай. Смятай тези тук съдии, които гледаш, че са твои бащи и братя.[13]< Вижте, господа, как я оскубал този звяр от горе до долу чак до кожата, когато я влачел и насилял. – О, старост, на тебе трябва той да благодари с жертвоприношения, понеже иначе щеше кръв да бълва, както някога в Самос онзи фукльо Филип. Ти се смееш! Женкар съм бил, не го отричам и името ми е Батарос. И дядо ми Сисимброс, и баща ми Сисимбрискос, и те всички имаха публични домове.[14]< Но ако се отнасяше до сила, смело лъв бих удушил, ако Талес би бил такъв. Може би обичаш Миртала. Няма нищо лошо. Аз пък обичам житцето. Дай го и ще имаш онази. В името на Зсвса, ако нещо вътре в тебе те човърка, натикай цената й в ръката на Батарос, а ти самият вземи твоето и мачкай, както искаш. Разрешено ти е. – Господа, това беше моето слово за оногова, а вие, ако и да нямате свидетели, издайте присъдата си с решение справедливо. Но ако той държи на робски показания и изисква свидетелство, изтръгнато с изтезания,[15]< аз самият се предлагам за това. Вземи ме, Талес, и ме изтезавай. Само парата трябва да стои ей тука. Ако това би съдел Минос[16]< с везни, не би отсъдил по-добре. Най-сетне, господа, не мислете, че давате гласа си за Батарос, стопанина на леките жени, но за всички чужденци, живеещи в града ви.[17]< Сега ще покажете колко струва Кос и Меропс и каква слава са имали тук Тесалос и Херакъл и как Асклепий е дошел от Трика тук и защо Лето е родила тука Феб.[18]< Като имате всичко това предвид, насочете делото към правилно решение, понеже сега фригиецът ще стане по-добър от боя, ако пословицата от старо време не лъже.

[1]< Атическите оратори са изтъквали често пред съда, че еднакво отношение трябва да се има и към богат, и към беден, и към високопоставен, и към незначителен човек.

[2]< Като чужденци Батарос и Талес в съда е трябвало да бъдат представяни от местни, почтени граждани.

[3]< В античните градове, които са нямали улично осветление, е било опасно да се движи човек след залез слънце, понеже крадците вършели тогава занаята си и задигали всяка вещ. Но Аристофон, уповавайки се на силата си, върши неща, при които всеки друг би бил безпомощен и наметката му би била задигната.

[4]< Аке е известният от кръстоносните походи малоазийски град Сен Жан д’Акр.

[5]< Тир е бил прочут в древността с пазара си на роби. Забележително е нахалството на Батарос да твърди, че вносът на жито и на леки жени са еднакво важни за града.

[6]< Една мина е била равна на около 98 златни лева, един талант – на около 5893 златни лева, а една златна драхма – приблизително на 98 златни стотинки. Тяхната стойност е била много по-голяма, ако се вземе пред вид, че тогавашният живот е бил много по-евтин.

[7]< Един от обичайните трикове на атическите адвокати-оратори е било твърдението, че сигурността и свободата на града е застрашавана от противната страна. Това се среща в цялата световна литература. Така във „Венецианския търговец“ от Шекспир Шейлок казва: „Ако откажете, това става за сметка на свободата и справедливостта във вашия град.“

[8]< Забогателите чужденци, дошли от Изток в Гърция, са сменяли често негръцките си или робски имена с по-благозвучни гръцки. От всички чужденци негърци фригийците били най-презираните. За тях имало пословица, приведена в края на речта, че фригиецът става по-добър, ако бъде бит.

[9]< Времетраенето на съдещите се за говорене било определено и отмерено с воден часовник – т. нар. клепсидра. По желание на говорещия той е бил спиран със запушване на дупката за изтичане на водата, когато са били четени документи, закони, показания на свидетели и пр. Тук Батарос си позволява двусмислена шега, която издава неговото възпитание и нечист занаят.

[10]< Харондас или Хайрондас от Катана, Южна Италия, е бил натоварен от своите съграждани в VI век пр. н. е. да състави закони. Те били прочути в гръцките градове в Италия и били възприети и от други гръцки страни като остров Кос.

[11]< Бринкадера е било малко градче на западния бряг на о. Родос. Абдера – днес развалини на устието на река Места в Беломорска Тракия. Фаселис – пристанищен град с лошо име в Ликия, Мала Азия.

[12]< Поговорката „мишка в смола“ отговаря на нашата „петел в кълчища“.

[13]< Батарос съблича Миртала, за да я покаже на съдиите. Той подражава на прочутия атически оратор Хиперид, който в защитната си реч за хетерата Фрине разголил гърдите й. Тази хетера била с необикновена красота и затова била изобразена в статуя от големия гръцки ваятел Праксител. Тя била обвинена в светотатство и изправена пред съд. Ораторът Хиперид е искал, като покаже красотата на Фрине, да спечели благоволението на съдиите. Батарос обаче е целял по-скоро да възбуди сладострастието на съдиите, които едва ли са гледали Миртала като бащи и братя.

[14]< Обичайно било атическите оратори да изтъкват на своите клиенти безупречния си живот и заслуги. Батарос прави същото, но в отрицателен смисъл. Той се гордее с непочтения си занаят и безславния си произход.

[15]< Свидетелствата на робите се приемали само ако са изтръгнати с изтезания, и то със съгласието на техните собственици. При изтезанието е било възможно робът да бъде повреден. Затова този, който е искал изтезанията, е трябвало да внесе предварително стойността на роба. Батарос в своята безгранична алчност решава да подложи себе си на изтезания като роб, за да получи пак някоя пара. Предложението на Батарос стои в грубо противоречие с гръцките представи за достойнство на свободния гражданин.

[16]< Критски цар, прочут със своята справедливост.

[17]< Батарос подобно на големите атически оратори Демостен, Исократ и др. обръща особено внимание на съдиите върху значението на присъдата за всички чужденци, живеещи в града. Тя трябвало да покаже отношението на съдиите към чужденците. Законите на Харондас са изисквали настоятелно защитата им.

[18]< Батарос привежда случаи от митологията на Кос, за да спечели съдиите на своя страна. Богинята Кос, закрилницата на острова, и нейният баща Меропс са представители на гражданството, а Херакъл и Асклепий на чужденците. Според местното предание Херакъл бил дошъл на острова Кос, гдето се установил да живее след борби и се оженил за дъщерята на царя. Тя му родила син Тесалон. Асклепий дошъл на остров Кос от родината си Трика и се оженил за Епионе, дъщерята на Херакъл. Всички те били почитани като богове и герои на острова.

Bookmark/Search this post with:

Delicious  •   Google