САФО

ЛЮБОВТА (фрагмент 31)

Превод: Александър Балабанов, 1906

Равен на боговете ми се вижда

оня, който, близо до тебе седнал,

слуша те, как страстно говориш и

    нежно се смееш.

А мене, само щом те видя негде

отдалече, в уплаха изведнъжка

трепне сърцето ми в гърдите,

    секва гласът ми.

Езикът ми изсъхне, тънък пламък

под кожата ми запълзи, налегне

тежък мрак очи ми; във ушите

    тъпо бучене;

пот студена ме избива; нозе ми

се подкосват; ставам по-жълта от

вехката трева в полето, свяст ми се

    вие; замирам...

Bookmark/Search this post with:

Delicious  •   Google