САФО
МОЛИТВА КЪМ АФРОДИТА
Превод: Александър Балабанов, 1911
Шаренопрестолна, безсмъртна Афродито,
дете Зевсово, хитра размирнице, моля ти се,
с мъки и страдания не разбивай,
Богиньо, сърце ми.
А ела тук, както нявга още отдалече
си чувала моя глас и си ме послушвала.
Тогаз ти напускаше бащини златни чъртози
и дохождаше при мене.
Впрегнеше колесницата си, хубави тебе возеха
бързи врабчета към черната земя,
пъргаво запръпкали с крилцата си през средата
на небесния въздух.
Скоро пристигнеха. А ти, о блажена,
с оназ усмивка на безсмъртно лице
ме попиташе, какво ми се е случило пак
и защо пак те викам,
и какво най-много желае да се сбъдне
лудото ми сърце. „Кого (коя) искаш пак
да бъде увлечен в любов към тебе, кой те,
о, Сафо, обижда?
Че и да бяга от теб сега, скоро ще тича подир тебе;
ако дарове не приема, скоро сам ще ти носи,
ако не те обича, скоро ще те обича,
ти и да не искаш.“
Ела ми и сега, избави ме
от тежки страдания, дай ми всичко,
щото желае сърце ми – и сама
ти ми съюзница бъди...
Идентифицирайте се или се регистрирайте, за да изпращате коментари
Издание
Преводът е публикуван в студията на Ал. Балабанов Еволюция на мотивите в гръцката поезия в класическия период. Литературно-исторически студии. Книга І. Любовта в гръцката поезия в класическия период, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, VІ, 1911, с. 112-113.
Идентифицирайте се или се регистрирайте, за да изпращате коментари