Сафо, Молитва към Афродита (1911)

САФО

МОЛИТВА КЪМ АФРОДИТА

Превод: Александър Балабанов, 1911

 

 

Шаренопрестолна, безсмъртна Афродито,

дете Зевсово, хитра размирнице, моля ти се,

с мъки и страдания не разбивай,

  Богиньо, сърце ми.

 

А ела тук, както нявга още отдалече

си чувала моя глас и си ме послушвала.

Тогаз ти напускаше бащини златни чъртози

и дохождаше при мене.

 

Впрегнеше колесницата си, хубави тебе возеха

бързи врабчета към черната земя,

пъргаво запръпкали с крилцата си през средата

  на небесния въздух.

 

Скоро пристигнеха. А ти, о блажена,

с оназ усмивка на безсмъртно лице

ме попиташе, какво ми се е случило пак

  и защо пак те викам,

 

и какво най-много желае да се сбъдне

лудото ми сърце. „Кого (коя) искаш пак

да бъде увлечен в любов към тебе, кой те,

  о, Сафо, обижда?

 

Че и да бяга от теб сега, скоро ще тича подир тебе;

ако дарове не приема, скоро сам ще ти носи,

ако не те обича, скоро ще те обича,

  ти и да не искаш.“

 

Ела ми и сега, избави ме

от тежки страдания, дай ми всичко,

щото желае сърце ми – и сама

  ти ми съюзница бъди...

 

 

Издание

Преводът е публикуван в студията на Ал. Балабанов Еволюция на мотивите в гръцката поезия в класическия период. Литературно-исторически студии. Книга І. Любовта в гръцката поезия в класическия период, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, VІ, 1911, с. 112-113.