Изократ, Егинска реч

Изократ

Егинска реч[*]

Превод: Николай Шаранков, 2008

 

(1) Егинци, аз смятах, че Тразилох се е погрижил така добре за наследството си, че никой не би се явил пред съда, за да оспорва завещанието му. Но след като на моите противници им е дошло на ум да протестират дори срещу едно толкова изрядно завещание, съм принуден да потърся правата си пред вас. (2) Моята нагласа е противоположна на това, което изпитват повечето хора. Защото виждам, че другите се ядосват, когато бъдат несправедливо призовани на съд, докато аз почти съм благодарен на противниците си, че ме изправиха на този процес. Понеже ако случаят не беше достигнал до съд, вие нямаше да разберете какви заслуги съм имал към покойния, за да ме направи наследник на имуществото си. Но сега, като научите обстоятелствата, всички вие ще се убедите, че съм имал пълно основание да бъда удостоен даже и с по-голяма от тази награда. (3) Впрочем и оспорващата завещанието трябваше не да се опитва да присвои с ваша помощ имота, оставен от Тразилох, а да докаже, че поради заслуги към покойния има основания да предяви претенции към имуществото. Но всъщност тя е толкова далеч от това да се разкае за греховете, които е извършила спрямо Тразилох, докато той беше още жив, че даже и след смъртта му се домогва да обезсили завещанието му и така да обрече дома му на запустяване. (4) Чудя се и на нейните застъпници – дали смятат, че рискът си струва само защото няма да им изискат глоба дори ако се провалят? Но аз мисля, че за тях достатъчно голямо наказание ще бъде разобличаването на неоснователните им претенции, чрез което ще паднат във вашите очи. Впрочем вие ще си изясните непочтеността им от собствените им деяния, след като чуете цялостното описание на събитията. Затова ще започна изложението си с тези факти, чрез които най-лесно бихте узнали какъв е предметът на нашия спор.

(5) Тразил, бащата на оставилия завещанието, не бил наследил никакво имущество от предците си, но след като се сдружил с гадателя Полеменет, му станал толкова близък приятел, че онзи при смъртта си му завещал както гадателските си книги, така и известна част от оспорваното сега имущество. (6) След като получил този капитал, Тразил започнал да се занимава с гадателство. Понеже пътувал и пребивавал в много градове, по онова време имал връзки и с други жени (някои от тях родили деца, които той никога не признал за законни), но живеел предимно с майката на моята противничка. (7). А след като натрупал голям имот и му домъчняло за родината, изоставил и тази жена, и всички останали, и се завърнал в Сифнос, където се оженил за сестрата на моя баща: самият Тразил може и да беше пръв по богатство в града ни, но знаеше, че по знатност и всичко останало първото място държи нашето семейство. (8) Приятелството му с баща ми беше толкова силно, че след като съпругата на Тразил почина бездетна, той се омъжи отново за племенница на баща ми, тъй като не желаеше да загуби родството си с нас. Но след не много дълго съжителство с нея той бе постигнат от същата участ, която имаше и с предишната си съпруга. (9) Сетне Тразил се ожени за жена от Сериф[1], чийто произход бе далеч по-знатен, отколкото е обичайно за хората от този град. От този брак му се родиха двама синове, Сополид и Тразилох, и една дъщеря – моята настояща съпруга. Тразил призна за законни деца само тях и ги определи за наследници на имуществото си при смъртта си.

(10) Аз и Тразилох наследихме от бащите си тази силна дружба, за която току-що ви разказах, и я направихме още по-голяма, отколкото беше. Защото още докато бяхме деца, държахме един на друг повече от родните си братя и нямаше нито жертвоприношение, нито поклонение, нито някой друг празник, на който да не сме заедно. А след като възмъжахме, никога не сме си противостояли в нито едно действие, но споделяхме и имуществото си, и политическите ни възгледи бяха еднакви, и приятелите ни, както в града, така и в чужбина, бяха едни и същи. (11) Но трябва ли да продължавам с проявите на нашата дружба в родината, след като дори и принудени да отидем в изгнание, ние не пожелахме да живеем на различни места? А накрая, когато Тразилох беше повален от тежката болест, през дългия период на страданията му, след като и брат му Сополид беше починал по-рано, и майка му и сестра му още не бяха пристигнали и той си нямаше никого, аз се погрижих за него с такова старание и всеотдайност, че той смяташе, че никога няма да може да ми се отблагодари подобаващо за положените усилия. (12) Все пак Тразилох направи всичко възможно, за да ми се отплати: след като състоянието му се беше влошило и вече нямаше никаква надежда за живот, той свика свидетели, осинови ме и ми даде своята сестра и имота си.

(към секретаря) Вземи завещанието.

 

ЗАВЕЩАНИЕ[2]

 

Сега ми прочети и егинския закон: завещанието трябваше да бъде изготвено в съответствие с него, след като се бяхме преселили тук.

 

ЗАКОН

 

(13) Именно според този закон, егинци, ме осинови Тразилох. Аз бях негов съгражданин и приятел, по род не падах по-долу от никой сифносец, бях получил сходно с неговото образование и възпитание. Така че не знам по какъв по-добър начин той би могъл да действа съобразно закона, който повелява да се осиновяват хора с подобен произход и положение.

(към секретаря) А сега вземи и закона на Кеос, в съответствие с който ние живеехме в родния си град[3].

 

ЗАКОН

 

(14) Впрочем, егинци, ако моите противници не приемаха тези закони, но можеха да се опрат на закона в собствения им град[4], щях да съм по-малко учуден от поведението им. Обаче и техният закон изисква същото като вече прочетените.

(към секретаря) Вземи и този документ.

 

ЗАКОН

 

(15) Какво наистина им остава на моите противници, след като сами признават, че Тразилох е оставил това завещание, и никой от законите не е на тяхна страна, а напротив – всички са в моя полза: най-напред законът на вашия град, където ще се решава делото, сетне този от Сифнос, откъдето беше наследодателят, и най-накрая законът в града на самите тъжители? Пред какво мислите, че биха се спрели тези хора, които се мъчат да ви убедят да обявите завещанието за недействително въпреки предписанията на тези закони и въпреки клетвата, с която сте се задължили да ги спазвате при вземане на решения?

(16) Мисля, че приведох достатъчно доводи по същността на делото, но за да не си помисли някой, че основанията ми да получа наследството са нищожни или че моята противничка с поведението си спрямо Тразилох не е заслужила да бъде лишена от имуществото му, искам да се изкажа и по тези въпроси. Защото аз бих се срамувал пред покойника, ако не съм убедил всички ви, че той не само е действал според законите, но е постъпил и справедливо. (17) Впрочем мисля, че лесно ще ви го докажа. Огромната разликата между мен и противничката ми всъщност достига дотам, че тя, която оспорва завещанието единствено заради родството си с Тразилох, през цялото време се държеше толкова враждебно и неприязнено и със самия него, и със Сополид, и с майка им, докато аз, както ще ви докажа, съм се проявил като най-достоен приятел не само в отношението си към Тразилох и брат му, но и в грижите си за самото имущество.

(18) Би било твърде дълго да разказвам за отдавнашните събития. Но когато Пасин превзе Парос[5], се случи, че по-голямата част от имуществото на Тразилох и брат му беше укрита при мои приятели там, тъй като смятахме, че на този остров ще е най-безопасно. Тогава те се оказаха в безизходица и мислеха, че са загубили имуществото си завинаги, обаче аз доплавах до острова през нощта и им донесох парите обратно, като подложих живота си на смъртна опасност. (19) Защото цялата територия на Парос се охраняваше, а превзелите града бяха изгнаници от нашия остров, които в един и същи ден собственоръчно бяха убили баща ми, чичо ми и зет ми, както и трима от братовчедите ми. И все пак това ни най-малко не ме разколеба, но веднага се отправих към Парос, защото смятах, че съм длъжен да поема риска заради семейството на Тразилох, все едно го правя заради самия себе си. (20) По-късно, когато бяхме принудени да напуснем като изгнаници града си при такава паника и ужас, че някои хора нехаеха дори за собствените си роднини, аз даже и при тези тежки обстоятелства не се задоволих с грижите по спасяването само на моите близки, но като знаех, че Сополид е в чужбина, а Тразилох лежи болен, помогнах и на него да изведе извън острова и майка си, и сестра си, и цялото си имущество. И тъй, на кого би било по-справедливо да принадлежи това имущество, ако не на този, който някога го е спасил, а сега го е получил от законните му собственици?

(21) В изложените по-горе събития аз наистина се изложих на опасност, обаче се измъкнах невредим. Но аз мога да ви разкажа и за такива случаи, в които съм оказвал услуги на Тразилох, като сам съм изпадал в най-големи беди. Например след като достигнахме до Мелос[6] и Тразилох разбра намеренията ми да остана там със семейството си, ме замоли да го придружа в плаването му до Трезен[7] и в никакъв случай да не го изоставям, като изтъкна немощта на тялото си, многобройните си врагове, както и това, че ако не съм заедно с него, изобщо няма да може да се справи с положението си. (22) Въпреки че майка ми имаше опасения, понеже знаеше Трезен като нездравословно място, а и тамошните ни приятели ни съветваха да останем в Мелос, все пак решихме, че трябва да услужим на Тразилох. И какви бяха последиците – още при пристигането си в Трезен паднахме жертва на толкова страшни болести, че самият аз насмалко не умрях, сестра си, четиринадесетгодишна девойка, погребах на тридесетия ден, а само пет дена по-късно загубих и майка си. Представяте ли си какви мисли ме бяха обзели след този прелом в живота? (23) Аз, който през всичките години дотогава не бях сетил никакво нещастие, изведнъж претърпях изгнание, преселване в чужда страна, загуба на имуществото си, и след всичко това видях собствената си майка и сестра, прокудени от родината, да намират смъртта си в далечна земя и сред чужди хора. Така че никой не би имал основания да негодува, ако съм извлякъл някаква облага от положението на Тразилох. Защото именно за да му угодя се преместих в Трезен, където ме сполетяха тези злочестини, толкова жестоки, че никога не бих могъл да ги забравя.

(24) Наистина, моите противници никога не ще могат да кажат, че аз съм понасял тези беди, докато при Тразилох всичко е било наред, но когато положението му се е влошило, съм го изоставил. Защото именно в този случай аз доказах по най-ясен и неоспорим начин колко съм му предан. А сетне, когато той се беше преселил в Егина и бе поразен от болестта, която го и погуби, аз се грижех за него с такава всеотдайност, каквато не зная някой някога да е проявявал към друг човек. През повечето време, макар че състоянието му беше ужасно, Тразилох все още можеше да се движи, но през последните шест месеца вече изобщо не беше в състояние да стане от леглото. (25) И при всички тези неволи никой от роднините му не само не пожела да вземе участие в грижите за болния, но дори и не дойде да го види – освен майка му и сестра му. Но и те по-скоро ми бяха в тежест, тъй като пристигнаха болни от Трезен, така че сами се нуждаеха от грижи. Все пак аз, въпреки че всички останали нехаеха за Тразилох, не се отказах и не го изоставих, но гледах болния с помощта на един-единствен роб, (26) след като дори прислужниците му не устояха и напуснаха дома му. Защото той и по природа си беше с труден характер, а болестта го беше направила още по-раздразнителен, така че изобщо не е чудно, че никой от тях не остана при него. Далеч по-удивително е как аз съм смогнал да издържа да се грижа за него при толкова страшна болест: през повечето време той беше покрит с гной, не можеше да мръдне от леглото си, (27) а страданията му бяха толкова силни, че не минаваше и ден, без да се облеем в сълзи, и не спирахме да оплакваме взаимно мъките си, изгнанието и пълната си самота. Тежкото положение не се прекратяваше дори за миг, тъй като не можех и да си помисля да го изоставя или да престана да се грижа за него – това ми се струваше далеч по-ужасно от бедите, които се бяха стоварили върху мен.

(28) Иска ми се да можех да ви разясня всичко, което сторих за него, защото тогава вие, мисля си, не бихте позволили на моите противници да произнесат и една дума. Сега обаче ми е изключително трудно да ви опиша огромните си затруднения, свързани с гледането на болния, с всичките мъки, с непоносимите изпитания, на които бях подложен, и с безкрайните грижи, които трябваше да положа. Впрочем вие и сами можете да си представите колко безсънни нощи и колко терзания е преживял човек, който се е грижил толкова дълго време за страдащ от толкова тежка болест. (29) Всъщност моето собствено състояние се беше влошило до такава степен, че колкото от моите приятели ме посетиха, ми казаха, че се боят да не би и аз да умра заедно с Тразилох, и ме съветваха да се пазя, като ми обясняваха как тази болест в повечето случаи погубва и самите болногледачи. На тези техни думи аз отговарях, че по-скоро бих предпочел да умра, отколкото да допусна приятелят ми да си отиде преждевременно, защото не е имало кой да се грижи за него.

(30) И въпреки тази моя всеотдайност противничката ми е дръзнала да оспорва наследството на Тразилох – тя, която нито веднъж през дългите месеци на болестта му не благоволи даже да го види, макар че беше осведомявана ежедневно за състоянието му и пътуването изобщо нямаше да я затрудни[8]. И след всичко това тази жена ще си позволява да го нарича свой брат – сякаш не осъзнава, че колкото повече говори за близостта си с покойника, толкова по-силно и по-ужасно ще изпъкват греховете й към него! (31) Тази жена – дори когато Тразилох изживяваше последните си мигове и тя виждаше, че всички наши съграждани в Трезен отплават към Егина, за да могат да участват в погребението му, – та дори тогава тя не се присъедини към тях, но показа такова безразличие и коравосърдечност, че не благоволи да дойде за погребението. Същата обаче не беше изчакала да минат и десет дена, когато се появи, за да оспорва завещанието – сякаш беше роднина на парите, а не на покойника!

(32) Ако тя си признае, че омразата й към Тразилох е била толкова силна, че за нея е било естествено да постъпи така, то той ще е взел правилно решение, като е предпочел да завещае имуществото си на приятелите си, а не на нея. Ако пък тя се е отнесла толкова немарливо и грозно, без да е имала вражда с Тразилох, тогава би било далеч по-справедливо тя да бъде лишена от собственото си имущество, вместо да става наследничка на неговото. (33) Имайте предвид, че тя нито е взела участие в грижите за Тразилох по време на болестта му, нито след смъртта му е благоволила да го удостои с полагащото му се погребение, докато аз съм направил за него и едното, и другото. Защото е далеч по-справедливо да гласувате не в полза на онези, които заявяват, че имат родствени връзки, но в делата си са се проявили като врагове, а в полза на тези, които, макар и на думи да не са били роднини, в дните на нещастие са се оказали по-предани и от най-близките родственици.

(34) Моите противници не изказват съмнения, че завещанието е оставено от Тразилох, но заявяват, че то е съставено неправилно и несправедливо. Как обаче някой би могъл, егинци, да се погрижи за делата си по-благоприятно и по-предвидливо? Та той не остави дома си празен, отблагодари се на приятелите си, и освен това повери на сестра си и майка си не само собственото си, но и моето имущество, като направи първата моя съпруга, а втората чрез осиновяването ми даде за майка. (35) Нима той щеше да е постъпил по-добре, ако нито беше оставил някой да се грижи за майка му, нито беше споменал мен в завещанието си, сестра си беше захвърлил на произвола на съдбата и беше допуснал името на рода му да се затрие?

(36) Но може би аз не съм бил достоен да бъда осиновен от Тразилох и да се оженя за сестра му? Обаче всички жители на Сифнос могат да потвърдят, че моите предци са заемали първото място в града и по род, и по богатство, и по добро име, и по всичко останало. Защото кои са били удостоявани с по-високи длъжности, внасяли са по-големи суми за града, устройвали са по-блестящи представления на хорове[9] и са извършвали останалите общественополезни дейности[10] с по-голямо великолепие? Или от кой сифноски род са произлезли повече царе[11]? (37) Така че Тразилох, дори и никога да не си бяхме казали една дума, пак щеше да има основания да иска да ме ожени за сестра си. Както и обратното – дори аз да не можех да се похваля с нищо от изброеното по-горе, но да бях най-незначителният гражданин, пак щеше да е справедливо той да ми се отплати по най-достойния начин заради благодеянията, които съм му оказал.

(38) Впрочем аз мисля, че с това свое завещание Тразилох би удовлетворил в най-голяма степен и покойния си брат Сополид. Защото и той мразеше моята противничка и я смяташе за злонамерена към него, докато мен ценеше най-високо от всичките си приятели. Той го е показвал и при много други обстоятелства, и особено когато нашите събратя в изгнание решиха да си възвърнат властта над града с чужда помощ. Защото тогава Сополид, който беше определен за ръководител с неограничени пълномощия, ме избра за секретар и ме назначи за ковчежник, поверявайки ми всички пари, а когато ни предстоеше сражение, ме постави до себе си. (39) И обърнете внимание колко полезно се оказа за него това решение: в пристъпа срещу града ние претърпяхме неуспех и отстъплението ни не можа да се осъществи според замисъла, а Сополид беше ранен, не можеше да ходи и силите му го напускаха. Тогава аз с помощта на моя слуга го отведох до кораба, като го носих на рамене, след което той многократно и пред мнозина повтаряше как аз съм единственият човек, на когото дължи оцеляването си. (40) И наистина, кое благодеяние би могло да надмине това? Впрочем, след като той почина в Ликия[12], където беше отишъл, моята противничка – едва няколко дена след вестта за смъртта му – участваше в жертвоприношения и празненства, без да се засрами от все още живия му брат; до такава степен тя нехаеше за покойника. Докато аз бях в траур, както е редно да постъпват родствениците. (41) И всичко това аз направих заради нрава си и дружбата си с Тразилох и Сополид, а не заради настоящия съдебен спор – защото не съм си и помислял, че и двамата ще бъдат толкова несретни, та да умрат бездетни и да се налага сега аз и моята противничка да доказваме какво е било поведението ни спрямо тях.

(42) И така, вие общо взето чухте как тя и аз сме се отнасяли към Тразилох и Сополид. Но може би моите противници ще се обърнат към единствения довод, който им е останал, а именно че Тразил, нейният баща, би се почувствал ощетен – ако изобщо мъртвите могат да възприемат случващото се в нашия свят, – като вижда, че дъщеря му е лишена от имуществото си и аз съм станал наследник на онова, което той е придобил. (43) Все пак аз смятам, че подобава да говорим не за отдавна починалите, а за тези, които наскоро са завещали наследството си. И щом Тразил е оставил имуществото си в ръцете на тези, на които е пожелал, е справедливо вие да отредите и за Тразилох същата възможност, и наследството му да бъде получено не от тази жена, но от хората, които самият той е определил в завещанието си. Впрочем не мисля, че би трябвало да се страхувам дори от решението на Тразил. (44) Защото ми се струва, че самият той би осъдил най-сурово моята противничка, ако можеше да разбере какво е сторила тя на синовете му. Ако вие гласувате според законите, той не би си и помислил да негодува, но би се възмутил много повече, ако види, че завещанията на синовете му са обявени за недействителни. Също така, ако Тразилох беше предал имуществото си на моето семейство, тогава роднините му щяха да имат основания да го упрекват. Обаче в случая той чрез осиновяването ме е направил член на своето семейство, така че те не са получили по-малко, отколкото са дали[13]. (45) Освен това, надали някой би бил по-благосклонен от Тразил към хора, претендиращи за наследство, което са получили като дар, защото и самият той е изучил и изкуството си от гадателя Полеменет, и е получил имуществото му не по силата на родството, а заради заслугите си[14]. Така че той изобщо не би възнегодувал, ако човек, който е действал в полза на синовете му, е бил удостоен със същия вид дарение, с което и самият Тразил.

(46) Трябва да си припомните и онова, което ви разказах в началото на речта си[15]. Защото там ви показах, че Тразил е ценял родството с нашето семейство толкова високо, че се е омъжил първо за сестрата на баща ми, а сетне за племенницата му. Наистина, на кого той би дал по-охотно дъщеря си за съпруга, отколкото на човек от семейството, с което той самият е пожелал да се сроди? И от кое семейство той би приел с по-голяма радост някого за свой син, осиновен според законите, ако не от това, от което е искал да има и родни деца?

(47) И така, ако присъдите наследството на мен, вие ще постъпите добре и спрямо Тразил, и спрямо всички останали, които по някакъв начин са свързани с това дело. Но ако допуснете да бъдете подмамени от моята противничка, вие ще извършите несправедливост не само срещу мен, но и срещу Тразилох, който е оставил това завещание, и срещу Сополид, и срещу тяхната сестра, която сега е моя съпруга, и срещу майка им, която би била най-злочестата жена на света, ако се окаже, че не й е стигало да бъде лишена от синовете си, но към бедите й е трябвало да се добави и това да види как решенията им биват пренебрегнати, как домът й опустява, (48) как моята противничка злорадства над нещастията й и чрез съда слага ръка върху имуществото, а аз не мога да постигна правата си – аз, който съм проявил такава всеотдайност към синовете й, че ако някой би поискал да ме сравни не с моята противничка, но с всички, които някога са оспорвали дарения, би установил, че не стоя по-долу от никого от тях с проявите към приятелите си. А такива хора трябва да бъдат почитани и предпочитани, а не да бъдат лишавани от даренията, които други са им дарили. (49) Редно е и да защитите закона, според който ни се позволява да осиновяваме деца и да се разпореждаме с имуществото си, като имате предвид, че за всички, които са лишени от потомство, този закон замества децата: защото именно благодарение на закона и роднините, и тези, които нямат родствени връзки, полагат по-големи грижи едни за други.

(50) Но за да завърша речта си и да не отнемам повече време, ще ви помоля да обърнете внимание колко значителни и справедливи са основанията, с които излизам пред вас: най-напред приятелството ми с оставилите наследството – приятелство отдавнашно, завещано от бащите ни и продължило през целия ни живот; сетне многобройните и значителни благодеяния, оказани им в моменти на голяма беда; освен това завещанието, чиято автентичност се признава дори от противниците ми; и също така законът, на който се основава завещанието – закон, одобряван от всички гърци. (51) Ето го и най-силното доказателство – за много други неща отделните гръцки градове имат различни становища, но по този закон всички са на едно мнение[16]. И тъй, аз ви моля, като имате предвид всичко това, както и останалите ми доводи, да гласувате справедливо решение, и да ми бъдете такива съдии, на каквито и самите вие бихте желали да случите.

 

[*] “Егинската реч” на Изократ е получила името си по мястото на произнасянето й – град Егина на едноименния остров в Сароническия залив. Това впрочем е единствената достигнала до нас старогръцка съдебна реч, която не е предназначена за атинско съдилище. “Егинската реч”, както и останалите съдебни речи на Изократ, се поставя в ранните години от живота на ретора, когато той се препитавал с писане на речи срещу заплащане. Очевидно славата му вече е надхвърляла пределите на Атина, щом до услугите му са прибягвали и хора от други градове. Точната дата на речта е неизвестна, но споменаването на политическите борби на някои от Цикладските острови, съчетано с данните за периода, през който Изократ се е занимавал със съдебни речи, ни помагат да я поставим в годините между 394 и 390 г. пр. Хр.

Речта е предназначена за ответника в съдебен процес, свързан с оспорване на завещание. Наследодателят Тразилох, син на Тразил, родом от цикладския остров Сифнос, бил прокуден от родината си в резултат на тамошните политически промени и след дълги перипетии, подробно описани в речта, се заселил в Егина, където починал, оставяйки имуществото си на произнасящия речта (името му е неизвестно), когото преди смъртта си осиновил и оженил за сестра си. Завещанието обаче бива оспорено от живееща в Трезен полусестра на Тразилох (дъщеря на Тразил от друга майка), която, въпреки че никога не е била призната за законно дете от Тразил, претендира за дял от семейното имущество и иска завещанието да бъде анулирано. Речта описва подробно и майсторски предисторията на случая, отдавнашната дружба между Тразилох и говорещия и преживените от двете семейства премеждия, които са ги свързали още по-силно. Богатата аргументация убедително показва, че завещанието на Тразилох не просто е изготвено съобразно законите, но съответства и на изискванията на справедливостта и морала, докато домогванията на незаконната дъщеря не само не могат да намерят правна опора, но са и в противоречие с възмутителното поведение, което тя е проявявала към покойника приживе.

[1] Сериф е съседен на Сифнос остров с едноименен град, който бил известен с ниския произход на жителите си.

[2] Текстовете на завещанието и законите не са запазени.

[3] В Сифнос се използвало Кеоското законодателство.

[4] Градът, в който Тразил е живял с майката на тъжителката.

[5] Един от Цикладските острови.

[6] Мелос или Милос – най-западният Цикладски остров.

[7] Град в североизточен Пелопонес, днес Тризина.

[8] Остров Егина се намира в центъра на Сароническия залив, а Трезен е разположен на пелопонеското крайбрежие, в южната част на същия залив. Разстоянието между Трезен и остров Егина е едва тридесетина километра.

[9] В гръцките градове обучението и издръжката на хоровете, участващи в празници или драматически представления, били поемани от богати граждани, т. нар. “хорези”.

[10] Т. нар. “литургии” – скъпоструващи повинности като стъкмяване и осигуряване на екипаж за военни кораби, организиране на празнични угощения и пр., с разноските за които били натоварвани богатите граждани.

[11] Тук вероятно става дума за “царе” като длъжностни лица, които след премахването на монархията са поели (предимно) религиозните функции на царя.

[12] Област в Мала Азия.

[13] Т. е. семейството на Тразил и Тразилох не е загубило имуществото си, тъй като и произнасящият речта вече е станал част от това семейство чрез осиновяването и брака си със сестрата на Тразилох.

[14] Вж. по-горе § 5.

[15] В §§ 7-8.

[16] Срв. по-горе §§ 12-15.


 

 

Издание

Преводът е публикуван в: Изократ<. Речи. Прев. В. Герджикова и Н. Шаранков. София, 2008, с. 407-425.