Изократ, Писма до Александър и Филип Македонски

Изократ

Писма до Александър и Филип Македонски

Превод: Николай Шаранков, 2008


 

Писмо до Александър* 

(1) Пишейки писмо до твоя баща, прецених, че би било неуместно, след като се намирате на едно и също място, да не се обърна и към теб, да не те поздравя и да не ти напиша нещо, което ще накара всеки читател[1] да осъзнае, че не съм изпаднал в слабоумие поради старостта си[2] и съвсем не съм започнал да дърдоря глупости, а напротив, останалият все още у мене разсъдък е напълно достоен за способностите, които съм имал като млад.

(2) Чувам всички да говорят колко обичаш хората, колко обичаш Атина и колко обичаш знанието, при това не безразсъдно, а със здравомислие. Защото и от нашите съграждани приемаш не тези, които са нехайни и се устремяват към порочни дела, а тези, с които няма да съжаляваш, че си общувал, и чиято компания и споделянето на дейностите им няма да ти навредят или да те ощетят – именно такива хора, с каквито следва да се сближават благоразумните. (3) Научавам, че от философските течения ти не отхвърляш дори еристиката[3], а смяташ, че тя има преимущества при частните разговори, но, разбира се, не приляга нито на водачите на народа, нито на монарсите; защото за тези, които са с по-висш разсъдък от останалите хора, не е нито полезно, нито подобаващо както да влизат в спорове със съгражданите си, така и да подтикват другите да им противоречат.

(4) И тъй, казват, че ти не харесваш такива беседи[4], а предпочиташ реторическото образование, с което си служим за делата, съпътстващи ежедневието ни, и благодарение на което се съвещаваме по обществените въпроси. Чрез него ти ще съумееш в настоящето да си изграждаш безпогрешно мнение за бъдещето, да отправяш към подчинените си не безразсъдни заръки за това какво трябва да вършат, да преценяваш правилно доброто и справедливото и техните противоположности, и освен това да награждаваш и наказваш всекиго според заслугите му. (5) Затова е благоразумно да се посветиш на такива занимания – така ще обнадеждиш баща си, а и всички останали, че ако и в зряла възраст се придържаш към това образование, ще превъзхождаш по разум другите толкова, колкото баща ти е надминал целия свят.

   

Второ писмо до Филип** 

(1) Убеден съм, че говорих изчерпателно и с Антипатър[5] кое ще бъде полезно и за нашия град, и за теб, но ми се прииска да ти пиша и лично как според мен трябва да се действа след постигането на мира; то е приблизително същото като написаното в речта ми[6], но тук го излагам далеч по-сбито.

(2) По онова време те съветвах как трябва, след като помириш нашия град с държавите на спартанците, тиванците и аргосците, да въдвориш единомислие сред гърците, защото смятах, че ако убедиш първите ни държави да разсъждават по този начин, останалите веднага ще ги последват. Тогава обаче положението беше различно, докато сега се случи така, че вече няма нужда от убеждаване. Понеже след станалото сражение[7] всички са принудени да проявяват благоразумие и да се стремят към онова, което подозират, че ти искаш да вършиш и говориш: как трябва да прекратят лудостта и стремежа към разрастване, заради който враждуваха помежду си, и да пренесат военните действия в Азия. (3) Мнозина ме питат дали аз съм те посъветвал да организираш похода срещу варварите или пък моето мнение просто е съвпаднало с твоите замисли. Аз отговарям, че не мога да знам със сигурност, тъй като не съм общувал с теб по-рано, но все пак смятам, че ти вече си бил взел такова решение, а моята реч се е оказала съзвучна на стремежите ти. Като чуят това, всички започват да ме молят да те подтиквам и насърчавам да не се отказваш от тези намерения, тъй като никога не би имало по-красиво и по-полезно начинание за гърците, нито пък би се намерил по-сгоден момент за осъществяването му.

(4) Впрочем, ако притежавах същата сила като някога и не бях напълно изнемощял[8], нямаше да разговарям с теб чрез писмо, а щях да дойда, за да те пришпоря и подтикна към такива действия. Сега обаче те увещавам, както мога, да не изоставяш това дело, преди да си го довел до край. Да бъдеш ненаситен за всяко друго нещо не е красиво, защото умереността е на почит сред мнозинството, но да се стремиш към велика и красива слава и никога да не й се насищаш подобава на онзи, който се е издигнал високо над останалите хора. Точно това се е удало и на теб. (5) Бъди убеден, че ще спечелиш недостижима и достойна за делата си слава тогава, когато принудиш всички варвари – освен тези, които са се сражавали на твоя страна – да слугуват на гърците, и накараш царя, когото сега наричат “велик”[9], да върши онова, което му наредиш. Защото няма да ти остане нищо друго, освен да се превърнеш в бог. Да постигнеш това вследствие на настоящото си положение е далеч по-лесно, отколкото ти е било да се въздигнеш до мощта и славата, които сега притежаваш, тръгвайки от царството, което си имал в самото начало.

(6) А аз благодаря на старостта си единствено за това, че доведе живота ми до този момент, така че мога да видя как от нещата, за които размишлявах като млад и които се заех да опиша в Панегирика[10] и в речта, изпратена до теб, сега едни вече са осъществени чрез твоите действия, а другите, надявам се, ще бъдат осъществени.



* Писмото на Изократ до македонския престолонаследник препоръчва на младия Александър да се отклони от “философията за споровете” (еристиката) и да се насочи към реторическо образование. По това време обучението на македонския принц е било поверено на Аристотел (ученик на основния съперник на Изократ Платон) и изглежда писмото, ако и да не го назовава, е насочено срещу него. Писмото е било изпратено заедно с писмо до неговия баща Филип II (§ 1), вероятно през 342 г. пр. Хр., когато се датира по-ранното от двете достигнали до нас Изократови писма до македонския цар. Ако придружаваното писмо до Филип е било друго, бихме могли да поставим писмото до Александър в по-широките граници между 343-342 и 340-339 г. пр. Хр., в периода, през който македонецът е бил обучаван от Аристотел.

През 40-те години на IV в. пр. Хр. Изократ се е опитвал да прокара влиянието си в македонския двор както чрез писмото и речта до Филип, така и с изпращането на свои ученици като Теопомп от Хиос и Изократ от Аполония, които може би е целял да препоръча за преподаватели на младия Александър. За борбата за обучението на Александър свидетелства едно писмо на Платоновия ученик Спевзип до Филип, датирано в 343-342 г. пр. Хр., в което остро се критикуват както знанията и уменията на Изократ, така и неговите възпитаници, Теопомп (обвинен в злословия срещу Платон) и “Черноморският ученик”, на които е противопоставен намиращият се в Македония последовател на Платон Антипатър от Магнезия.

Не знаем доколко четиринадесетгодишният Александър се е съобразил с препоръките на Изократ да наблегне на реторическото образование, но е всеизвестно, че именно той е провел на дело далеч по-важната идея на атинския ретор за присъединяване на Азия към гръцкия свят. Точно в това бихме могли да открием и символичното значение на настоящото писмо.

[1] От тази забележка можем да заключим, че Изократ не само е предвиждал по-широк кръг читатели за писмата си, но вероятно ги е и публикувал.

[2] По това време Изократ наближава 95 години.

[3] За отношението на Изократ към “философията за споровете” срв. “Срещу софистите”; “Елена”, 6 – 13; “За замяната”, 261 – 269. 

[4] Тук Изократ несъмнено има предвид беседите на Платоновата школа и Аристотел, които се опитва да представи като безполезно губене на време.

 

** Второто писмо до Филип е написано през късното лято или есента на 338 г. пр. Хр., в периода между битката при Херонея (§ 2) и сключването на мира между Атина и Филип II (§ 1). Това е последният текст, създаден от Изократ, чрез който престарелият деветдесет и осем годишен ретор малко преди смъртта си изразява за сетен път идеите си за общогръцки военен поход срещу Персия под предводителството на македонския цар. Поводът за писмото е победата на Филип II над гръцките сили в битката при Херонея през август 338 г. пр. Хр., която му обезпечава господство над гърците и му дава възможност да се насочи към нови завоевания. Преждевременната смърт на царя през 336 г. пр. Хр. не му е позволила да доведе това начинание докрай, но то е бляскаво осъществено само няколко години по-късно от сина му Александър Велики, който, сякаш за да изпълни предсказанието на Изократ (§ 5), не само побеждава “великия цар”, но бива обявен и за бог.

[5] Македонски пълководец, който бил изпратен в Атина във връзка със сключването на мира след битката при Херонея.

[6] Речта към Филип, която Изократ изпратил на македонския цар през 346 г. пр. Хр.

[7] Битката при Херонея, в която Филип разбива силите на Атина и Тива и утвърждава положението си на господар на гръцкия свят.

[8] Изократ е написал това писмо непосредствено преди смъртта си, на 98-годишна възраст.

[9] Персийският цар, наричан от гърците “великият цар” или просто “царят”.

[10] Изократ започнал да пише своя Панегирик повече от половин век по-рано, през 390 (или дори 395) г. пр. Хр.

 

 

Издание

Преводите на двете писма са публикувани в: Изократ. Речи. Прев. В. Герджикова и Н. Шаранков. София, 2008, с. 458-461 и 467-469.