Конон, Из Митични разкази

КОНОН

МИТИЧНИ РАЗКАЗИ[*]<

Превод: Веселин Бешевлиев, 1949

 

1. Мида, цар на бригите

На първо място се разказва, как Мида достигнал до голямо богатство, като намерил съкровище, и как царувал над бригите с голямо умение, като слушал на планината Пиерия[1]< поученията на Орфей. После се разправя, как при царуването му Силенът[2]< бил забелязан на планината Бремион[3]<, под която живеел многоброен народ, и как животното, което си било променило външността като човек, било доведено до него. Най-сетне се описва, как всичко се превръщало за Мида в злато, дори сложеното му за храна, и как поради това той склонил поданиците си да преминат от Европа през Хелеспонта и ги заселил отвъд Мизия<[4]<, като с малка промяна на името се преименували от бриги на фриги. Понеже Мида имал мнозина, които му съобщавали, какво се говорело и вършело от поданиците му, прекарал царуването си без заговори и достигнал до старост. Поради това се казвало, че имал дълги уши. Не след дълго мълвата преиначила дългите уши на магарешки и това, което се казвало отначало на шега, се повярвало, че е действителност.

 

4. Олинт

В четвъртия разказ се говори за града Олинт[5]< и за Стримон<[6]<, царя на траките, по името на когото била наречена и реката, която някога се казвала Еионей. Той имал трима сина: Брангас, Рес и Олинт. Рес, който отишъл да помага на Приам във войната при Троя, бил убит от ръката на Диомед. Олинт загинал на лов, като влязъл доброволно в борба с един лъв. Брат му Брангас оплаквал много нещастната случка и погребал Олинт на мястото, гдето умрял. Той дошъл в Ситония и основал богат и голям град, който нарекъл Олинт по името на най-младия си брат.

 

10. Палена

В десетия разказ се съобщава, че Ситон[7]<, син на Посейдон и Оса[8]<, цар на тракийския Херсонес[9]<, имал дъщеря Палена от нимфата Мендеис. Понеже мнозина я ухажвали, девойката и царството били определени като награда за този, който победи в борба Ситон. В състезанието за ръката на Палена загинали Меропс, цар на Антемусия[10]<, и Перифет, цар на Мигдония[11]<. Тогава Ситон решил женихите да се борят не с него, но помежду си, и за победителя наградата да бъде същата. И тъй Дриант и Клит след това се състезавали, и Дриант паднал поради коварството на Палена. Когато това узнал Ситон, Палена насмалко щяла да бъде наказана със смърт, ако Афродита не била се явила през нощта на всички жители и изтръгнала девойката от смъртта. След смъртта на бащата Палена и Клит наследили царската власт. По нейно име страната се нарекла Палена[12]<.

 

20. Теокъл

В двадесетия разказ се предава, че халкидецът Теокъл, като бил пленен от бизалтите (бизалтите са тракийско племе, което живее отвъд Палена[13]<), повикал тайно халкидците и предал бизалтите. Халкидците внесли най-напред смущение всред бизалтите с неочакваната си поява, после като ги обсадили, превзели града чрез хитростта на един пленник говедар и изгонили бизалтите, а предателя убили, с което нарушили уговореното. Поради това те си навлекли божия гняв. От злото се отървали, като насипали на говедаря прекрасен гроб според едно предсказание и му принасяли жертви като на херой.

 

25. Критяни в земята на ботиеите

В двадесет и петия разказ се съобщава, че Минос, син на Зевс и Европа[14]<, който царувал в Крит, като отплувал с флота за Сикания (сега Сицилия), за да търси Дедал[15]<, бил убит от дъщерите на Кокал (той бил цар на сикелите). Критяните воювали със сикелите заради царя си и били победени. Когато се завръщали, били изхвърлени от буря при япигите[16]<. Тогава те се заселили там, като станали япиги вместо критяни. По-късно при едно въстание една част от тях била изгонена от страната. Те получили предсказание да се заселят там, гдето някой би им предложил земя и вода. И те се заселили в земята на ботиеите[17]<, защото там те видели деца, които играели и правели от кал хлябове и други гозби. Те поискали и получили хляб от кал вместо истински хляб. Като сметнали, че предсказанието се е изпълнило, поискали от царя на македонците земя за заселване и получили страната на ботиеите. И ботиеите, които отговарят на третото поколение на пришълците от Крит, са сега част от македонците.

 

31. Прокна

В тридесет и първия разказ се разправя, че Терей (Τηρεύς), царят на тракийците, които живеели в Давлия и останалата Фокида[18]<, се оженил за Прокна, дъщеря на Пандион, царя на Атина. Той се влюбил до лудост във Филомела, сестрата на Прокна, и я изнасилил против волята й. Понеже се страхувал да не се разгласи престъплението му, той й отрязал езика. Но тя изтъкала плат, върху който с нишките описала страданията си. Прокна узнала постъпката на мъжа си и, за да си отмъсти, сложила му за храна собствената му рожба. Терей пък, като разбрал от яденето гнусното престъпление на Прокна, преследвал и нея, и сестра й като съучастница, за да ги погуби с меча си. Вземайки повод от това, легендата направила Прокна славей, а Филомела лястовица. И те възпяват винаги някогашните си нещастия. Но легендата превърнала и Терея в папуняк. Казват, че и като птици те не са потушили гнева си, и затова папуняците преследват винаги славеите и лястовиците.

 

32. Европа

В тридесет и втория разказ се говори за Европа, изчезналата дъщеря на Феникс[19]<. Бащата изпратил синовете си да търсят сестра си. Между тях бил и Кадмос. Заедно с него тръгнал и Протей от Египет, понеже се страхувал от царската власт на Бусирис[20]<. След дълго скитане, като не намерили нищо, пристигнали в Палена. Протей дал подаръци на Клит, спечелил приятелството му (а Клит бил мъдър и справедлив цар на ситонците[21]<, които били тракийско племе) и се оженил за дъщеря му Хрисоноя. И като изгонили бизалтите от собствената им земя във войната, която водили срещу тях Клит и Протей, над страната им зацарувал Протей. Той имал деца, които не приличали на баща си, но били свирепи и несправедливи. Херакъл, който мразел лошите хора, ги погубил. На тях бащата насипал могила, а над Херакъл, който бил опетнен с това убийство, извършил очищение.

 

45. Орфей

В четиридесет и петия откъс се разказва, че Орфей, синът на Ойагър и на Калиопа, една от музите, царувал над македонците и над одриската земя[22]<, а се занимавал с музика и предимно с пеене под съпровода на лира. И с това се нравел особено на народа, тъй като тракийците и македонците обичат музиката. Прославил се, че бил слязъл в Ада от любов към жена си Евридика и че омаял с песните си Плутон и Персефона, та получил в дар жена си. Но той не се наслаждавал на възкръсналата красота, понеже забравил поръчките относно нея[23]<. А тъй умеел да омайва и омагьосва с песните си, че дори зверовете и хищните птици, па и дърветата и камъните го следвали с удоволствие. Той умрял, като бил разкъсан от тракийските и македонските жени, защото не им позволявал да вземат участие в оргиите, а може би и поради други причини. Понеже нямал щастие с жена си, казват, че той намразил целия женски пол. В определени дни множество въоръжени тракийци и македонци дохождали в Либетра[24]<, гдето се събирали в една голяма и добре направена за мистерии постройка. Винаги когато влизали там да празнуват оргиите, те оставяли оръжието си пред вратите. Жените издебнали тоя момент, грабнали оръжията от яд, загдето не били уважавани, и погубили тези, които им попаднали, а от Орфей къс по къс хвърляли тук-таме в морето. А когато страната била опустошавана от глад, тъй като жените не били наказани, те се замолили да спре страшната напаст и получили предсказание, че ще се освободят от злото, ако намерят и погребат главата на Орфей. Едва я намерили с помощта на един рибар при устието на река Мелет[25]<. Главата и тогава пеела и не била никак пострадала от морето, нито по нея личели обезобразяванията, каквито нанасят богините на човешката смърт. Тя била свежа и все още след толкова време била изпълнена с още жива кръв. И тъй те я взели и я погребали под една голяма могила, която оградили със свещен двор. Известно време това място било хероон, а по-късно се наложило като светилище. Почита се с жертвоприношение и с каквото друго се тачат боговете, но за жени е съвършено недостъпно.


[*]< Конон живял през втората половина на I в. пр. н. е. или в началото на I в. по н. е. Той е съставил една сбирка от петдесет митични разказа, посветени на Архелай от Кападокия (царувал от 36 г. пр. н. е. до 17 г. на н. е.). От това съчинение до нас е достигнало едно съкращение, направено от Фотий.

Преводът на отделните пасажи е направен по F. Jacoby, Fr. Gr. Hist. I 190 и сл.

 

[1]< В областта между Олимп и Солунския залив.

[2]< Силените, които принадлежали към свитата на Дионис, имали човешки вид с уши, опашка и копита на кон.

[3]< Докса, планина в южна Македония (обикновено наричана Бермион).

[4]< Става дума за Мизия в Мала Азия.

[5]< Сега Стилари в дъното на залива Касандра.

[6]< Персонификация на реката Стримон (дн. Струма).

[7]< Мним родоначалник на тракийското племе ситони, което обитавало днешния Лонгос.

[8]< Персонификация на тесалийската планина Оса (сега Кисаво).

[9]< Дн. Галиполски полуостров.

[10]< Град и област в Македония.

[11]< Между долното течение на Струма и Вардар.

[12]< Дн. полуостров Касандра.

[13]< Бизалтите са живеели на запад от езерото Керкинитис (дн. Тахино).

[14]< Дъщеря на финикийския цар Агенор.    

[15]< Дедал, прочут строител в митическата епоха, по произход атинянин, съвременник на Тезей и Минос. Той построил лабиринта в остров Крит. Минос искал да го задържи при себе си, обаче Дедал смогнал с помощта на изнамерените от него криле да избяга по въздуха от Крит.

[16]< В югоизточната част на Италия.

[17]< Те населявали областта на запад от Аксий (дн. Вардар) с град Берея (дн. Бер, Верия).

[18]< В средна Гърция.

[19]< Тъй се означава финикийският цар Агенор.

[20]< Митичният египетски цар Бусирис се отличавал с безподобна жестокост, на която турнал край Херакъл.

[21]< Ситонците са обитавали Палена (дн. полуостров Касандра).

[22]< В областта на средна Марица.

[23]< Орфей не трябвало да се извръща към Евридика, която го следвала, докато я извеждал от Ада. Обаче обхванат от копнеж към нея, той се извърнал към нея, преди да бил достигнал горния свят. Тогава Евридика отново се завърнала при Плутона и там останала въпреки жалбите на съпруга си.

[24]< Λίβηθρα, град в Пиерия при Олимп.

[25]< Река с неизвестно местоположение.

 

 

 

Издание

Преводът е публикуван в: Извори за старата история и география на Тракия и Македония. Избраха и преведоха Г. И. Кацаров, Д. Дечев, В. Бешевлиев, Б. Геров, Г. Михайлов, Хр. М. Данов, Ив. Венедиков, Д. П. Димитров, Р. Гандева, Зл. Ракева. Второ разширено издание. София, Печатница на Българската академия на науките, 1949, с. 232-235.