Орест

Александър Балабанов

Електронна обработка: Боряна Телбис, 2007

(Преводачески увод към изданието на Есхиловата трагедия от 1940 г.)

Втората драма от трилогията „Орестия” на гръцки е озаглавена „Хоефорой”, а това значи „жени, които носят миро или елей, или вино за възлияние над някой гроб. Тези жени именно съставят и хора на драмата. На български не знаем дали заглавието не би могло да се преведе „Мироноските”. Но аз предпочетох за сега ясното и краткото „Орест”, защото Орест е лицето, около което се върти действието.
В първата драма от трилогията става коварното убийство на цар Агамемнон от жена му Клитемнестра. Във втората драма е представен актът на отмъщението.
Защото и драмата „Хоефорой” като Шекспировия „Хамлет” е предимно драма на отмъщение.
За съдържанието на драмата нека всеки се справи с превода, който е дословен. Аз ще се огранича тук да направя само някой бележки във връзка с „Хамлет”, защото приликата между двете велики трагедии, и вътрешно, и външно, е поразителна. При това нека кажа още отсега, за да се избегнат каквито и да било недоразумения: Шекспир, вероятно, не е имал предвид Есхиловата трагедия. Шекспировият Хамлет е дълбок и силен израз на лични преживелици на поета, както в неговото семейство, така и в неговия обществен живот.
Орест ще отмъщава за убития си баща, ще отмъщава на майка си, убийцата, и на нейния съучастник Егист, който е узурпирал бащиния му престол. И Хамлет ще отмъщава на чичо си, убиеца, но и на майка си, също съучастница, ако не активно, то поне пасивно. И Орест, и Хамлет чувстват делото, което се иска от тях, като тяхна неизбежна мисия на този свят. И двамата се колебаят, съмняват се. Един монологоподобен говор на Орест започва така: „Извършила ли е (убийството), или не го е извършила тя?”. Сетне непосредствено преди да убие майка си, Орест се сепва – „страх ме е да убия майка си”. И двамата се подбуждат от духове, иначе тяхното дело би заспало още при замислянето му. И двамата носят в себе си и грижата за бъдещето на държавата, понеже новите царе и в двете драми са негодни сластолюбци, нищожници в сравнение с убитите. Това говори Хамлет на майка си като я обвинява в изневяра, това говори и Орест при същите обстоятелства. Но и у двамата този мотив за действие не е главен, ами е само за усилване на заспалата воля. Сетне има още много други съвпадения, едни от които се дължат само на еднаквостта на обстоятелствата, а други на равната сила на гения на поетите. Разбира се, Шекспировата драма е все пак от друг свят, а Есхиловата от друг. Хамлет много размишлява и малко действа, Орест иска, но не може да размишлява, тласкан неспирно от неумолимата Немезида към делото, за което е роден. И двамата проклинат съдбата си, че на тях се е паднало да оправят света. Но необходимостта от действие е по-силна в Орест. Орест знае, че не може да избегне тежката си мисия, дори и ако погуби себе си. Хамлет се съмнява дали с неговата собствема смърт ще се свърши и мъката му. Именно това съмнение бави неговия удар. И Хамлет надали не би продължил своите съмнения до края на живота си, ако най-сетне една грешка, една случайност не би го заставила да действа бързо...
С горните бележки аз само загатвам какво трябва да се дири и в двете драми, без да искам да дам някакво заключение. Не знам дали и някой друг е разгледал тази прилика, но мен ме порази и казвам това, което аз виждам. От всичко най поразяват еднаквите поетически образи в двете драми в съответните ситуации. Жените според Орест и според хоровите песни са въплъщение на човешката слабост, на податливост на ласки и на леки изкушения, така и според Хамлет „на слабостта може да се даде името жена”. И според Орест, и според Хамлет светът е буренясала градина със загнили корени. В „Орест” и в „Хамлет” „думите се забиват като стрели или ками в ушите” на майката и проникват до дъното на душата, където почиват най-скритите мисли. Също еднакви са начините за изразяване на вътрешно безпокойство. Клитемнестра, убийцата в „Орест”, иска чрез молитви и жертви да успокои духа си, също така и Клавдий, убиецът в „Хамлет”.
Също така много от основните елементи на Хамлетовата трагедия се намират в „Електра” от Софокъл.