ОМИР

ОДИСЕЯ

Превод: Георги Батаклиев, 1981
 

Електронна обработка: Николай Бойков, 2008

 

Първа песен

Съвещание на боговете

Атина поощрява Телемах

 

Музо, запей ми за оня герой многоопитен, който

странствува дълго, откакто порути свещената Троя,

и опозна градовете, ума на безбройните хора,

толкова мъки в душата си той по морето понесе,

своя живот да запази, другарите вкъщи да върне. 5

Тях не успя да избави, напусто му грижите бяха.

Грозната участ сами си навлякоха чрез светотатство –

ядоха гойните крави на Хелиос Хиперионов

те заслепени. Отне им часа на завръщане богът.

Ей за това разкажи ни, божествена дъще на Зевса! 10

Всичките други, които избягаха сигурна гибел,

бяха си по домовете, далече от бран и талази.

Него единствен, бленуващ за родния край, за съпруга,

светлата нимфа Калипсо напразно задържаше силом

там в пещерата дълбока с надежда съпруг да й стане. 15

Но кръговратът годишен доведе година, в която

бяха безсмъртните вече отсъдили той да се върне

(но и в Итака не щеше сред своите близки да свърши

страшните свади!). За него изпитаха жал боговете –

всички освен Посейдон. Неотстъпно преследваше богът 20

с гняв Одисея божествен, додето в родината стигне.

Тъкмо веднъж Посейдон посети етиопци длечни

(те на самия предел на света са, на две разделени –

слънцето гдето захожда, живеят и гдето изгрява).

Там получаваше той в хетакомби овни и волове 25

и се любуваше седнал на пира. По същото време

всички останали бяха в чертога на Зевс олимпийски.

Първи започна бащата на хората и боговете,

след като в себе си той си припомни за славен Егиста

(него съсече Орест, знаменитият син на Атрида). 30

В спомен за него Кронион така на безсмъртните рече:

„Чудно, че смъртните хора за всичко винят боговете!

Идело злото, възкликват, от нас. Но нали чрез безумство

мимо съдбата нерядко глупците си мъки навличат?

Мимо съдбата Егист на Атрида законна съпруга 35

грабна, а него погуби, щом родния праг той прекрачи.

Ние го предизвестихме за неотвратимата казън

(беше ни пратеник Хермес, сразителят зорък на Аргус),

да не убива мъжа, да не му похищава жената,

че за Атрида отплата Орест ще потърси, когато 40

вече съзрял закопнее за своята мила родина.

Ние напразно вещахме чрез Хермес! Отблъсна в сърцето

този разумен съвет, но за всичко Егист бе наказан.”

Тъй му отвърна Атина, богинята бляскавоока:

„О всемогъщи наш татко Крониде, върховен владетел! 45

Истина, той си заслужи напълно такава погибел.

Нека така да погине и всеки подобен злосторник!

Но ми более сърцето за мъдрия мъж Одисея.

Клетникът страда отдавна разлъчен от своите близки

в остров, далеч ред вълните стаен като пъп на морето. 50

В острова, с гъсти дъбрави обрасъл, живее богиня –

щерка на страшния Атлас, познаващ навред из морето

тъмните бездни и здраво подпиращ онези огромни

стълбове, дето делят от небесния купол земята.

Щерка му пленник държи Одисея злочест безутешен. 55

Винаги тя го омайва с вълшебни и галени думи,

свидна Итака дано да забрави. Бленува напразно

той да съгледа дима, възвисяван от родна Итака,

и за смъртта си неспирно копнее. Не се ли  препъва

с мъка сърцето ти, Зевс олимпийски? Нали Одисей ти 60

жертвени дари за милост принесе край градските чълни

в ширната Троя? Защо си така разядосан, о Зевсе?”

Тъй й отвърна Кронид, събирачът на облаци тъмни:

„Странни слова излетях, о дъще, из твоите устни!

Мога ли аз да забравя така Одисея божествен – 65

с ум сред мъжете личи и принасяше толкова жертви

нам – боговете, които владеем нашир небесата.

Не! – Посейдон земедържец без отдих враждува с героя –

гневен, задето лиши от едничко око той циклопа.

А Полифем богоравен по своята сила преваря 70

всички циклопи. Роди го свещената нимфа Тооса,

щерка на Форкин, що бди над морето, вълнувано вечно.

С нея се беше сближил Посейдон в пещера полуздрачна.

Ей затова Посейдон земедържец, макар че не иска

сам да погуби героя, го тласка далеч от родина. 75

Но да помислим сега олимпийците тука задружно

как Одисей да се върне дома. Посейдон пък ще трябва

вече гнева да възпира. Че може ли да продължава

той да воюва едничък против боговете всевечни?”

Тъй му отвърна Атина, богинята бляскавоока: 80

„О наш родителю, чедо на Кронос, върховен владетел!

Щом е наистина за блажените вече угодно

своята родна земя Одисей многоумен да види,

нека вестителят Хермес, сразителят зорък на Аргус,

в остров Огигия бързо да иде и да възвести там 85

нашата твърда присъда пред гиздавокосата нимфа.

Нека дома се завърне героят, кален в изпитните.

Аз пък в Итака ще сляза и там на сина Одисеев

с гняв ще изпълня сърцето и смелост ще влея в духа му,

да събере на съвет дългокосите свои ахейци 90

и да разгони той всички женихи, които му колят

сбраните вкупом овци, бавноходите бици рогати.

Ще го изпратя във Спарта, оттам в песъчливи Пилос,

вест от мълвата да чуе – кога се завръща баща му,

и да разцъфне за него сред хората слава велика.” 95

Рече тъй и на нозете си върза вълшебните златни

вечни сандали, които я носеха и над водата,

и над земята безкрайна в гальовния дъх на зефира.

Бойното копие взе си, заострено с меден завършек,

тежко, грмдно, с което сломява пълчища от вòйни, 100

щом се над тях разгневи дъщерята на мощен родител.

От олимпийския връх като вихър се спусна Палада,

та озова се в Итака до портата на Одисея –

тъкмо пред прага на двора, в десницата с копие медно,

образ на гостенин взела, на вожда на тафосци Ментес. 105

Вътре Атина завари събрани женихите дръзки.

Местеха пулове те и безгрижно сърца веселяха

там върху кожи от бици, които сами са заклали,

а покрай тях глашатаи сновяха и пъргави роби.

Смесваха вино с вода във дълбоки стакани едните, 105

Другите с шуплести гъби почистваха сръчно софрите

и върху тях пред мъжете дробяха камарите с мръвки.

Най-рано пръв Телемах боговидин съгледа Палада.

Той сред женихите мълком седеше печален в сърцето.

Мислено виждаше ясно родителя свой благороден – 115

най-сетне как се явява, женихите как той разгонва,

царския сан как запазва и в собствен дом пак заповядва.

Тъй сред  женихите в мисли унесен, съгледа Атина,

спусна се право към входа разсърден, че толкова дълго

гост е принуден да чака на прага, пристъпи към нея 120

бързо, подаде десница и медното копие грабна.

Пръв Телемах заговори и рече словата крилати:

„Поздрав на теб, чужденецо! При нас ще остнеш за пира.

Що ти е нужно, ще кажеш, когато ни гозбите вкусиш!”

Рече и тръгна напред, подир него Палада Атина. 125

След като влязоха двама в палата, високо въздигнат,

якото копие взе той и сложи пред стройна колона

вътре в хранилище, гладко излъснато, гдето немалко

копия на Одисей, непреклонен в бедите, стояха.

После си госта поведе до трона, прекрасно изписан, 130

ленена тъкан постла, под нозете му столче постави.

Седна в кресло пъстроцветно до госта, далече от други,

странникът да не попадне в съседство с надменна трапеза,

та оттегчен от глъчта, да отблъсне храната, а сам той

вест да потърси за своя отсъствуващ татко. 135

Ето робиня донесе пред тях върху сребрен поднос

златен прекрсен кърчаг със студена вода за ръцете,

после поля им самата и гладка трапеза подаде.

Хляба пък сложи пред тях икономка достопочтена,

ястия пищни подбрала със радост от всички запаси. 140

Бързо дойде разпоредник, блюда нависоко понесъл

всякакви златни стакани самият на масата тури,

а глашатаят без отдих разливаше в чашите вино.

В залата шумно тогава нахлуха женихите дръзки

и по кресла и столове насядоха те на редици. 145

А глашатаи поляха на всички ръце да измият,

и на камари в панерки донесоха хляба робини,

млади момци им наляха догоре стаканите с вино.

Мигом присегнаха те към готовите мамещи гозби.

Щом като своята жажд и глад утолиха напълно, 150

нова наслада горещо в сърцата си те пожелаха –

песни с китара и танци, украса за всяка гощавка.

Ей глашатай подаде звънливата лира на Фемий.

Пееше той по принуда сред безсрамни женихи.

Звънна по струните Фемий и почна пленителна песен. 155

Към сивоока Атина сега Телемах се обърна,

леко главата си сведе към нея, та друг да не чуе:

„Странниче скъпи, дали ще се сърдиш на моите думи?

Гледай едничката грижа на тези – китари и песни.

С леко сърце без отплата пилеят имота на оня, 160

белите кости на който загниват далече по суша

на дъждовете или ги подмята вълна на морето.

Ех, да го бяха видели, че идва отново в Итака,

щяха да искат да бъдат нозете им много по-бързи,

нямаше тука да грабят и злато, и скъпи одежди. 165

Но той погина, застигнат от орис злощастна. Утеха

нам не остава, дори ако някой от земните хора

каже, че той ще се върне. Помръкна деня му възвратен!

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене!

Кой си? Отгде си? Градът ти къде е? Кои са баща ти, 170

майка ти? Кораб какъв те доведе? С кои мореходци

в наша Итака доплава? Пред другите как се зовяха?

(Ти не си тука по суша пристигнал, от всичко е ясно.)

Още това извести ми открито, добре да го зная:

пръв път ли идеш ти тук, или вече си бивал в Итака 175

гост на баща ми? Нерядко спохождаха нашата къща

странници разни, със всички обичаше той да общува.”

Тъй му отвърна сега совооката дева Атина:

„Всичко това ще разкрия пред тебе съвсем откровено.

Ментес зоват ме, а мъдрият цар Анхиал ми е татко. 180

Славя се аз, че господствам над веслолюбивите тафци.

Тука пристигнах току-що на кораб с другари и плавам

по винобагро море към народи от чужди езици.

Мед ще подиря в Темеса, а возя сребристо желязо.

Бързия кораб оставих в полите на Нейон гористи, 185

в залива Рейтрон ме чака – далеч от града, пред полето.

А се гордея, че още отдавна бащите ни свързват

връзки на гостоприемство. Когато споходиш Лаерта,

този герой престрял, ще научиш от него сам всичко.

Вече той, казват, не ходел в града, а си бремето влачел 190

вън по полето с ратайка старица, която му носи

ястие, още и вино, кога му натегнат нозете,

след като дълго е ходил по ръта на своето грозде.

Аз пък пристигнах, дочул от мълвата, че вече е в къщи

татко ти. Но боговете навярно сред път са го спрели. 195

Вярвай, не е на земята умрял Одисей благороден,

още живее героят, изгнаник сред морски простори

в остров, стаен сред вълните далече. На хора враждебни,

диви мъже, той е все още в плен против своята воля.

Но ще предскажа на тебе това, що в душата ми влагат 200

днес боговете безсмъртни, и то ще се сбъдне без друго –

вярвам, макар че не съм ясновидец и птицегадател.

Дълго той няма далеч да остане от мила родина.

Пак ще се върне, дори да му сложат железни вериги.

Изобретателен, все ще измисли той някаква хитрост. 205

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене.

Толкова снажен, нали си телесният син Одисеев?

Чудно приличаш на него в главата, в очите прекрасни.

Ясно го помня, на гости един друг си ходехме често

още преди да отплава за Троя, където и други 210

най-благородни аргейци се втурнаха с кораби вити.

Но след това не видях Одисея, ни той ме е срещал.”

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Всичко пред теб, чужденецо, съвсем откровено ще кажа.

Моята майка разказва, че аз произхождам от него. 215

Но сам не зная. Та кой ли със сигурност знае рода си?

Все пак желая да бъда наистина син на щастливец,

който сред своя имот ще достигне до старост дълбока.

Но ако искаш да знаеш, от тези, които са живи,

най е злощастен сега според хората моят родител.” 220

Тъй отговори Атина, богинята бляскавоока:

„Не! Боговете не искат за бъдните дни да остане

твоят род жалък, щом син като тебе роди Пенелопа.

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене:

що означава глачът и тълпата? Защо ти са нужни? 225

Пир или сватба уреждаш? Не е то забавна гощавка.

Мен ми се струва, в дома ти безчинствуват гостите дръзко.

Всеки порядъчен мъж яростта си не ще овладее,

тук ако дойде и види това им позорно държане.”

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори: 230

„Страннико, щом като питаш, то аз ще ти кажа открито:

някога беше домът ни препълнен с богатства и тачен

беше от всички, когато живееше тука баща ми.

Но боговете в гнева си са вече отсъдили друго,

този герой без следа от очите на всички укриха. 235

Нямаше аз да жалея смъртта му дотолкова много,

паднал да беше в земята троянска в кръг на другари

или в ръцете на близки, когато завърши войната.

Гробна могила над него ахейци щяха да вдигат,

щеше синът му навеки сред слава велика да грее. 240

Но похитен е той вече безславно от харпии бесни.

Тръгна, изчезна, забравен от всички, на мене остави

сълзи и скръб. Но не жаля, не стена аз само за него.

Ах, боговете и други тревоги на мен причиниха:

колкото златни владеят различните острови тука – 245

първите хора на Сама, Дулихий, гористият Закинт,

още които сега упрвляват Итака скалиста,

искат на моята майка ръката, съсипват дома ни.

Нито тя явно отблъсква такава натрапна женитба,

нито и силите стигат да вземе да вземе решение твърдо. 250

Те пък пилеят имота, а сетне и мен ще разкъсат.”

С негодувание тъй му отвърна Палада Атина:

„Клетнико, колко ти липсва баща ти, отдавна отсъстващ,

тежка ръка да стовари връз тези безсрамни женихи!

Ех, да се върнеше днеска и тука да спреше пред прага 255

с двете си копия в длани, заварден със шлема и щита!

Тъкмо какъвто за пръв път в палата ни аз го съгледах,

щедро тогава сред пира тешеше сърцето си с вино.

Беше дошъл от Ефира – от Илос, сина на Мермера.

също за там Одисей бе отплавал на бързия кораб, 260

мъжеубийствено биле да търси, с което да може

медни стрели да напойва. Отказа отровата Илос –

той се боеше в душата си от боговете всевечни.

Моят баща му я даде от искрена обич и дружба.

Ех, да се беше такъв Одисей пред женихите мярнал, 265

щеше да стори живота им кратък и бракът им горък!

Всичко обаче лежи върху скутите на боговете –

той за страхотната мъст ще се върне ли в своята къща,

или пък не? А на тебе предлагам сега да помислиш

как от палата далеч да прогониш тълпата женихи. 270

Слушай какво ще ти кажа и смело пристъпяй към дело:

утре в зори призови на площада ахейците храбри,

всичко яви, боговете свидетели нека да бъдат.

Искай да се разотидат женихите по домовете

и ако твоята майка желае повторна женитба, 275

нека се върне в дома на родителя много заможен.

Там да приготвят тогава женихите нейната сватба

с много жертвени дари, прилични за скъпата щерка.

Тебе пък мъдро съветвам, дано да послушаш съвета:

двайсет гребци нагласи върху най-издръжливия кораб, 280

бързай тогава да дириш баща си, отдавн изчезнал.

Все ще дочуеш за него от смъртен или от мълвата –

тя е вестител на Зевса и шепне словата му вредом.

Най-напред в Пилос иди да разпиташ великия Нестор,

в Спарта оттам потърси злтокъдрия цар Менелая, 285

който се върна последен от вси меднобронни ахейци.

Чуеш ли ти, че баща ти е жив и че той се завръща,

Мъката твърдо понасяй година, но пак го дочакай.

Чуеш ли ти, че не е между живите и че е мъртъв,

бързо върни се обратно в обичната твоя родина, 290

гробна могила му насипи с дарове погребални,

както е редно, тогава склони Пенелопа за брака.

След като всичко изпълниш и всичко щастливо завършиш,

виж помисли до ума и сърцето си ти се допитай

как до един да изтребиш женихите в твоята къща – 295

с хитра измама или открито със сила. На тебе

възраст момчешка надрасъл, детински игри не приличат.

Знаеш, че в целия свят се прослави Орест богоравен,

щом отмъсти на Егист, на коварния отцеубиец,

който лиши от живот прочутия негов родител. 300

Но и на тебе, мой друже, прилича, прекрасен и снажен,

да се покажеш и твърд, да те хвали от внуците някой.

Време за мене настана при бързия кораб да ида.

Моите спътници сигур ме нетърпеливо очакват.

Имай за другото грижа ти сам и помни що ти рекох.” 305

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Виждам говориш пред мене, приятелю, с обич сърдечна

както баща пред сина си, аз няма това да забравя.

Само за малко почакай , макар и да бързаш за пътя.

Първо се тук изкъпи, освежи, насити си душата, 310

весел към кораба после ще тръгнеш, когато ти връча

скъп и пркрасен подарък за спомен от нашата дружба,

както приятеля гост домакинът приятел дарява.”

Тъй му отвърна Атина, богинята бляскавоока:

„Не! Не задържай ме вече, аз трябва веднага да тръгна. 315

Скъпите дари, които на драго сърце ми отреждаш,

щом се завърна, тогава ще взема дома да ги нося

спомен от тебе, а равни и ти ще получиш тогава.”

Рече и тръгна Атина, богинята бляскавоока –

вън излетя като птица незрима, на него пък вдъхна 320

сила и смелост в гърдите, за скъпия негов родител

по-ясен спомен събуди. А щом се размисли дълбоко,

смаян досети се той, че е с някой небесен беседвал.

И богоравният мъж към женихите тръгна веднага.

Песен редеше пред тях песнопоецът славен. Безмълвно 325

слушаха, седнали, всички за пътя обратен от Троя,

който Атина Палада отсъди за гръцките вòйни.

В горните свои покои дочу вдъхновената песен

Пенелопея дори, на Икарий разумната щерка.

Спусна се тя неудържно ндолу по стръмната стълба, 330

но не сама, че до нея вървяха две нейни робини.

Щом пред женихите долу жената божествена слезе,

спря до гредата въз прага на залата, зидана яко,

двете ланити закрила с блестящото було, а редом

вдясно от нея застана робиня, а друга отляво. 335

После със сълзи в очи на певец божествен тя рече:

„Фемие, толкова други пленителни песни ти знаеш

за богове и герои, които певците възславят –

хайде, запей ми от тях пред събраните тук и мълком

нека те виното пият. Но повече ти не мъчи ме 340

с тази мелодия тъжна, тя вечно ми къса сърцето.

Мене съдбата ориса да страдам най-неутешимо:

в спомени вечно копнея за образа скъп на съпруга,

който се слави нашир по Елада и в целия Аргос.”

А Телемах разсъдливият тъй отговори веднага: 345

„Майко, защо на певец любим забраняваш да пее,

както сърцето му иска? Не са ни виновни певците,

Зевс е виновен едничък, че той вдъхновение праща

на възвисените хора по собствена воля. На Фемий

ти не сърди се, че пее за злата съдба на данайци. 350

Ето пред всичките песни най-гръмка въхвала намира

винаги песен, която звучи за слуха като нова.

А ти въздържай сърцето и слушай гласа на певеца.

Не Одисей сам загуби деня на завръщане вкъщи –

паднаха с него край Троя и множество други герои. 355

Горе сега ти върни се и своите работи гледай –

хурката, още и стана, нареждай на всички робини

ревностно там да се трудят. Речта на мъжете подхожда,

главно на мене, че аз разпореждам на цялата къща.”

Смаяна майката тръгна обратно към своите стаи 360

и си премисли дълбоко разумната реч на сина си.

Щом пък в покоите горе възлезе със двете робини,

за Одисея, съпруг жадуван, рида тя додето

сладостен сън й Атина разля върху морните клепки.

И зашумяха след нея женихите в тъмната зла – 365

сластно желаеше всеки легло да дели с Пенелопа.

А Телемах разсъдливият тъй отговори веднага:

„Чуйте, безкрайно нахални женихи на моята майка!

Нека сега продължава гощавката и веселбата!

Шумната глъч прекратете, защото такъв песнопоец 370

пълни душата със сладост, на бог той е равен по песен.

Но призовавам ви утре в зори за съвет на стъгдата

всички и там ще ви кажа направо аз своите думи:

вън от палата веднага! Търсете си пиршества други!

Ваши богатства пилейте, сами се канете взаимно! 375

И ако пò е приятно за вас, ако пò е угодно

само неволник един да съсипвате неотмъстени,

хайде, рушете! Но зов до всевечните аз ще отправя,

та начаса да ви Зевс отмъсти за делата позорни.

Знайте, че тука дома ще загинете вие мърцина.” 380

Тъй им надума. И всички женихи прехапаха устни,

смаяни от смелостта и от думите на Телемаха.

Но Антиной, на Евпейта синът, му отвърна тогава:

„Сигурно, теб, Телемахе, сами боговете подучват

тъй да се перчиш пред нас и големи слова да говориш. 385

Само дано над Итака, от морски вълни обградена,

Зевс не даде да царуваш, макар че е твое наследство.”

А на това Телемах разсъдливият бързо отвърна:

„Ти, Антиное, дали ще се сърдиш на моите думи?

Чуй! Ако Зевс отреди да царувам, приемам с готовност. 390

Мислиш ли ти, че това е за хората най-неприятно?

Та да царуваш нима е противно? В чертога си царят

бързо натрупва богатства, на почит е той сред мъжете.

Но без съмнение има в Итака, с вълни обградена,

властници още мнозина ахейски – и млади, и стари. 395

Цар изберете от тях, ако днес Одисей е загинал.

Аз ще остана стопанин над нашата собствена къща,

също над робите, що Одисей завоюва за мене.”

А Евримах, на Полиба синът на това отговори:

„Знай, Телемах, лежи върху скутите на боговете 400

кой занапред ще е цар над ахейците в остров Итака.

Своето ти ще запзиш и своето ти ще владееш.

Надали някой ще дръзне да дойде и граби насила

твойте имоти, додето мъже населяват Итака.

Но аз, любезни желая за странника да те попитам: 405

кой и къдешен е гостът? Коя е страната му родна?

Где е родът му и орната бащина почва?

Може би вест ти донесе, че твоят баща се завръща,

може  би иде в Итака по някаква работа лична?

Как ненадейно изчезна, съвсем не почака да свържем 410

с него познанство. Но явно не беше видът му незнатен.”

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Не, Евримахе! Не ще се завърне в палата баща ми!

Вече не вярвам на вести, отгдето и те да пристигат,

нито желая да слушам поличби, макар че ги търси 415

моята майка – тя вечно в чертога гадателки вика.

Гостът, когото видяхте, е бащин приятел от Тафос.

Ментес зоват го, а мъдрият цар Анхиал му е татко.

Слави се той, че господства над веслолюбивите тафци.”

Рече така Телемах, но познал бе богинята вечна. 420

Танца и бодрите песни женихите пак подкачиха

и веселяха се с вино в очакване вечер да дойде.

Тъкмо се тъй веселяха и тъмната вечер се спусна.

Станаха всички тогава да идат дома за отмора.

А Телемах се отправи към своята спалня висока, 425

дигната в ширния двор върху място, за взора открито.

Там са запъти за отдих, отдаден на множество мисли.

С факел запален пред него вървеше грижовната вечно

Евриклея, на Оп дъщерята, сина на Пизенор.

Беше я купил Лаерт преди време със свое имане 430

в нейната младост и хубост за двадесет бика. В палата

той я ценеше наравно с приличната своя съпруга,

но да не сърди жена си, легло не поделяше с нея.

С факел запален вървеше тя близо. От всички робини

най го обичаше тя, че го гледаше още от детство. 435

Щом той отвори вратата на здраво строената стая,

седна във своето ложе, съблече си меката дреха

и я предаде в ръцете на вярната стара робиня.

Тя пък хитона по гънки надипли и леко приглади,

та до леглото, с резба укрсено, на гвоздей провеси, 440

стаята бързо напусна и брънката сребърна дръпна,

дверите с нея притегли и с ремък притегна резето.

Цяла нощ сам Телемах на леглото под овнешко руно

мислеше само за пътя, по който го тласна Атина.