ОМИР

ОДИСЕЯ

Превод: Георги Батаклиев, 1981

Електронна обработка: Николай Бойков, 2008

 

 

 

 

 

Трета песен

Посещението в Пилос  

 

Хелиос тъкмо се вдигна из дивия залив и плувна

в медния свод на небето да грее над плодни полета

за боговете безсмъртно и смъртнородените хора,

корабът стигна богато строения град на Нелея

Пилос. А там край морето народът принасяше в жертва 5

на тъмнокъдрия бог, земетръсеца, бикове черни.

Бяха редиците девет – по петстотин хора във всяка,

бикове девет държаха мъжете във всяка редица.

Тъкмо ядоха сърцата, горяха за бога бедрата,

и равнобордния кораб навлезе в спокойния пристан; 10

свиха платната, съда прислониха и слязоха всички.

Слезе от кораба и Телемах от Атина поведен.

Първа извика от тях светлооката щерка на Зевса:

„Вече ни най-малко плах, Телемахе, не бива да бъдеш.

Ти затова през вълните доплува да чуеш къде е 15

скрила баща ти земята и где го е стигнала орис.

Тръгвай и право върви при конеукротителя Нестор.

Нека узнаем какви е съвети сърцето му скрило.

Смело го сам помоли да ти истинни вести обади,

няма да чуеш от него лъжи – той е много разумен.” 20

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Менторе, как да ида и как да му поздрав отправя?

Опитност още аз нямам в разумните речи с мъжете.

Редно дали е да бъде от юноша старец разпитван?”

Тъй светлооката щерка на Зевса Атина отвърна: 25

„О, Телемахе, сърцето ти все нещо ще подскаже.

Нещо и демон пред теб ще разкрие, защото не вярвам

да си роден и възпитан без волята на боговете.”

Рече Палада Атина така и потегли пред него

с пъргави крачи. Зад нея закрачи синът Одисеев. 30

Стигнаха скоро събора на пилосци, гдето седеше

сред синовете си Нестор. Наоколо техни другари

мръвки печаха за пира, на шишове нижеха други.

Но като зърнаха те чужденците, се втурнаха вкуп и

стиснаха техните длани с покана при тях да приседнат. 35

Първи от всички на Нестор синът Пизистрат ги посрещна.

Хвана ги той за ръка и покани да седнат на пира

върху вълнати руна по брега песъчлив на морето

до Тразимед, своя брат и до своя обичен родител.

Част от утробите той им подаде, наля им и вино 40

в чаши от злато, наздраве от виното пи и възкликна

пред совооката щерка на Зевса гръмовержеца Атина:

„Ти, чужденецо, сега помоли се на бог Посейдона.

Вие доплавахте тук сред разгара на пира му жертвен.

След като по обичая възлееш пред него с молитва, 45

и на другаря дай чаша от меденосладкото вино

за възлиятелна жертва. И той на безсмъртни се моли,

вярвам. Нали боговете са нужни на всичките хора?

По-млад от тебе е той, едновръстни сме двамата с него.

Ето защо най-напред на тебе златната чаша предлагам.” 50

Рече така той, та й връчи той чашата с вино уханно.

И на Атина даподна разуният мъж благонравен,

дето на нея най-първо поднесе той златната чаша.

Тя от сърце се помоли веднага на бог Посейдона:

„Чуй ни сега, земедържецо бог Посейдоне, молбата! 55

Тези дела, за които те молим, недей да отхвърляш!

Нестора пръв увенчай и чадата на Нестор със слава,

а след това да получат от тебе достойна отплата

на хетакомбата славна и другите хора от Пилос.

на Телемах и на мен дай дома да се върнем, щом свършим 60

туй за което дойдохме със черния, бързия кораб.”

След като тъй се помоли, самата тя всичко изпълни.

На Телемаха тя даде прекрасната чаша двууха.

Също така се помоли и милият син Одисеев.

Вече опекоха там и от шишове снеха месото, 65

всеки получи частта си и почна се пир велелепен.

Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,

Нестор, геренският конник, започна така да говори:

”Странници, след като вие душа усладихте с храната,

вече не е непристойно за мен да ви питам кои сте. 70

Странници, вие кои сте? Отгде прекосихте вълните?

Сделки ли тука ви водя, или по морето безбрежно

скитате вредом наслуки подобно пирати, които

зло да докарат на други, живота си тласкат към гибел?”

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори

смело – събуди в гърдите му смелост богиня Атина

вест да потърси за своя отдавна отсъствуващ татко,

та да разцъфне за него сред хората слава велика:

„Несторе, сине Нелеев, о гордост велика ахейска,

искаш да знаеш огде сме. От мене сега ще научиш. 80

Идваме тук от Итака, простряна в полите на Нейон.

Собствено дело ни води при вас, а не общо народно.

Странствувам аз, да науча какво се мълви за баща ми –

за Одисея божествен, кален в изпитните. Разказват,

заедно с тебе в ратоборство той сринал троянската крепост. 85

Знаем за всичките други, които воюваха в Троя,

всеки къде, сполетян от жестоката гибел, е паднал.

Само смъртта на баща ми с тъма е забулил Кринион.

Никой не може да каже къде точно той е загинал –

или че той е погубен от врази мъже върху суша, 90

или че той е потънал в талазите на Амфитрита.

Над коленете ти днес затова се навеждам, по воля

страшната гибел на татко пред мен да разкриеш, било че

лично с очи си я виждал, било че си чувал от странник

разказ. Родила го майка наистина само от мъки. 95

Но не смекчавай словата пред мен предпазливо от жалост,

вярно ми всичко кажи, на което си бил очевидец.

О, ако моят баща Одисей благородният нявга

твоя молба отзивчив е с дела и слова изпълнявал

там покрай Троя, страната на вашите мъки, ахейци, 100

моля те, в спомен за него кажи ми ти цялата правда.”

Нестор, геренският конник, с такива слова му отвърна:

„Скъпи, сега ми напомняш за тези неволи, които

ние, сърцати ахейци, в онази страна претърпяхме

ту върху кораби бързи, когато по морски лазури 105

бродихме плячка да пипнем там, гдето Ахил ни насочи,

ту край великата крепост на царя Приама, когато

водехме бран, но загина цветът на ахейската храброст –

там лежи Аякс, тъй смел като Арес, Ахил там почива,

там е Патрокъл, мъжът на безсмъртните равен по мъдрост, 110

там е и моят мил син Антилох благороден и храбър –

както бегач ненадминт, така и решителен воин.

Колко страдания още понесохме ние? Не може

всичко за тях да рзкаже от земните жители никой!

Пет, дори шест последовни години да можеш да слушаш 115

колко беди изживяхме там ние, ахейците славни,

няма пак всичко да чуеш, доде у дома се завърнеш.

Девет години крояхме усилено вражата гибел

с хитрости разни. Едва след това ни помогна Кронион.

Никой не се осмели с Одисея по разум тогава 120

да се сравнява открито. Далеч превъзхождаше всички

с хитрости разни баща ти, доколкото ти се наричаш

негова истинска рожба. С почуда те аз съзерцавам.

Ти му приличаш по говор, и кой би помислил, че може

юноша смайващо тъй да прилича по реч на баща си? 125

Там с Одисея божествен не бяхме несговорни ние

никога – нито в съвет на царе, ни в събрание войнско.

Винаги единодушни в разумни съвети и мисли,

двама предлагахме все за ахейците що бе от полза.

Най-после, щом разрушихме великия град на Приапа, 130

тръгнахме пак по море, но пръсна ахейците богът –

в своите мисли Кронион склони за аргейските войни

горко завръщане. Всички не бяха със светъл разсъдък

и справедливи, та жребий печален постигна мнозина,

че разнегвиха на богът могъщ ведрооката щерка – 135

и тя разпали ненавист у двата Атрееви сина.

Те на събрание общо приканиха всички ахейци,

но безрасъдно, съвсем непривично – при залеза слънчев.

Обременени от вино дойдоха ахейските войни.

Двамата рекоха в речи защо са събрали народа. 140

Пръв Менелай заповяда от цялата рат на Ахея

да се завръща дома по широкия гръб на морето.

На Агмемнон не беше това по сърце. Той поиска

там да остане народът, да жертва там хетакомби,

само ужасния гняв на богинята да уталожи. 145

Той не разбра заслепен, че напразни са святите жертви.

Та вековечните бързо променят ли своите мисли?

Ето един срещу друг, разменили обиди, стояха

двамата. Скочиха бързо ахейците бронеколенни

с яростна глъчка, в съвета и спора на две разделени. 150

Злоба стаили един против други, прекарахме ние

тази нощ цяла. Кроеше ни страшните мъки, Кронион.

Плувнахме следното утро в морето свещено едните,

взехме и плячката с нас, и жените препасани ниско.

Но половината войни останаха още на суша 155

при Агамемнон, пастир на народи, сина на Атрея;

влязохме ние вморето, заплавахме срещу вълните

бързо. Изглаждаше богът пътеки над морската бездна.

Стигнахме Тенедос, жертви пренесохме на боговете,

за домове закопнели, но бавеше пътя обратен 160

Зевс непреклонен и свада сред нас той повторно разпали.

Някои вече поеха назад върху витите чълни

около цар Одисей, находчив и способен водител,

да се харесат и те на сина на Атрей Агамемнон.

Аз пък забързах напред със съпътните мои веслари – 165

вече долавях, че някой небесен беди ни замисля.

Също и храбрият син на Тидея подбуди другари.

По-късо тръгнал след нас Менелай Златовласият. В Лесбос

той ни настигна, когато обсъждахме бъдния преход –

пътя над Хиос ли, пълен със скални подмоли, да вземем 170

право към Псирия, Хиос от лява страна да оставим,

или под Хиос да минем, покрай ветровития Мимант?

Зевса помолихме ние да прати поличба, веднага

той ни я даде с повеля морето посред към Евбея

да прекосим, да избегнем тъй бързо грозящата гибел. 175

Вятър попътен повя и засвири. По рибни пътеки

нашите кораби бързо поеха и стигнаха Гèрайст

нощем. Пренесохме там въз олтара на бог Посейдона

гойните волски бедра, че пресякохме морската бездна.

И на четвъртия ден с равномерните кораби спряха 180

хората на Диомеда конеукотителя в Аргос.

Аз се насочих направо към Пилос. Попътният вятър,

най-напред пратен от Зевса да духа, ни миг не затихна.

Тъй се завърнах аз, сине, без никаква вест и не зная

кой от ахейците още живее и кой е загинал. 185

Но ще ти кажа това, що научих, когато се върнах

в милата своя родина, без нищо от тебе да скрия.

Чух, че лъчащия син на Ахила велики предвождал

Копиеносната рат мирмидонска щастливо до къщи

(също бил жив Филоклет, на Поянт лъчезарната рожба). 190

Идоменей  пък до Крит е довел преживелите битки

свои другари и никой от тях не потънал в морето.

За Агамемнон, макар отдалече, и вие сте чули

как се завърна и как му Егист устрои край печален

(но и самият накрая изкупи жестоко вината) . 195

Ето Орест отмъсти на коварния отцеубиец,

който лиши от живота прочутия негов родител.

Но и на тебе, мой скъпи, прилича, прекрасен и снажен,

да се покажеш безсрашен, та внуците да те прославят.” 200

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Несторе, сине Нелеев, о гордост велика ахейска,

истина страшно си той отмъсти! Ще гърми по Ахея

славата негова вредом, да знаят и бъдни потомства.

О, богове и мена да опашеха с толкова сила, 205

да отмъстя на женихите аз за досадната дързост!

Вечно ме те оскърбяват и вечно смъртта ми замислят!

Само че нито за мен са орисали, нито за татко

тази съдба боговете, и все пак ще трябва да страдам.”

Нестор, геренският конник с такива слова му отвърна: 210

„Друже – наистина сам за това ми напомняш в речта си,

казват, че цяла тълпа от женихи на твоята майка

идват в дома ти незвани и много безсрамия вършат.

Но обади ми – ти сам ли това доброволно понасяш,

Или те мрази народът, подбуждан от глас на оракул? 215

Кой знае? Може би някой ден твоят баща ще се върне

да отмъсти за гнета им – с ахейците или самичък.

О, ако също и теб ведроока Атина обича,

както и за Одисея прославен полагаше грижи

там покрай Троя, където изпитахме много неволи! 220

Никога аз не съм виждал бог тъй да обича открито,

Както Палада Атина открито закриляше него.

О, да желаеше с тази грижовност и теб да обича!

Щяха мнозина от тях да забравят за брак да мечтаят!”

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори: 225

„Старче, не могат, аз мисля подобни слова да се сбъднат.

Дума голяма изрече. Учудваш ме. Никога няма

то да се случи, дори при желание от боговете.”

Тъй отговори тогава богинята ведра Атина:

„Литнаха странни слова, Телемахе, из твоите устни! 230

Иска ли и от далече бог лесно спасява човека.

Сам предпочитал бих аз, и безчислени бедствия срещнал,

в моя дом да се върна, деня си възвратен дочакал –

не сред огнищния кът да загина завърнал се, както

бе Агамемнон убит от Егист и коварна съпруга. 235

Смъртната орис еднакво не могат дори боговете

и на любимеца свой да отмахнат, когато

крайно страдалния жребий на смъртната мойра го случи.”

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори: 240

„Менторе, нека за туй не говорим при всичката грижа.

Никога моят баща не ще дойде под родната стряха.

Черната орис и смърт са решили безсмъртните вече.

Нещо друго желая сега да узная от Нестор –

тъй като другите той превъзхожда по правда и мъдрост,

казват, че бил повелител на три поколения хора. 245

И затова в него виждам аз образ на бог вековечен.

Несторе, сине Нелеев, кажи ми и нищо не скривай!

Как Агамемнон умря, ширновластният син на Атрея?

А Менелай къде беше, каква хитрина изнамери

този лукавест Егист, че погуби мъж много по-силен? 250

Или не беше си още в ахейския Аргос, сред чужди

скиташе още, че оня реши се на дръзко убийство?”

Нестор, геренският конник, тогава на него отвърна:

„Чистата истина, чадо, на теб откровено ще кажа.

Всичко действително стана тъй, както и сам предполагаш. 255

Жив ако беше заварил Егиста в двореца на брата,

щом Менелай, златокъдрият цар, се завърна от Троя,

нямаше гробната пръст да покрива мъртвеца Егиста,

щяха да ръфат трупа му далеч от града из полето

хищните птици и псета, не щеше да бъде оплакван 260

той ахейски невести – че страшно злодейство извърши.

Докато ние търпяхме безкрайни неволи край Троя,

той си седеше спокойно сред конекърмилният Аргос

и прелъстяваше с речи съпругата на Агамемнон.

Истина, знатна по род Клименестра отблъсваше първо 275

срамното дело, защото таеше в сърце благородство.

И покрай нея седеше певец, на когото Атридът,

тръгнал за Троя, заръча да бди над съпругата зорко.

Но откогато съдбата изплете у нея поквара,

прати тогава Егист песнопевеца в остров безлюден, 270

там за храна и за плячка на хищните птици да стане.

Тъй възжелан възжелана от него в дома си отведе.

Много бедра изгори след това на свещени олтари,

много оброци – платна и съсъди от злато, провеси,

след като трудното дело неочаквано беше завършил. 275

Плавахме заедно двама тогава от обратно от Троя –

аз и синът на Атрея, обвързани с истинска дружба.

Стигнахме Сунион ние, атически свят нос, и ето

Феб Аполон ненадейно кормчията на Менелая

с тихата своя стрела връхлетя и прониза, когато 280

тъкмо държеше греблото кормилно на бързия кораб –

Фронтис, синът на Онетор, от всичките земнородени

бе отличен с вещина да кормува сред вихрени бури.

Тъй Менелай се побави, макар и да бързаше много,

да погребе с тържества погребални героя и с почит другаря. 285

После, когато той по море винобагро насочи

своите кораби вити и бързо достигна Малея,

стръмния хребет, замисли за него премеждие страшно

Зевс гръмовержец – обля го с дъха на ревящите бури

и планини от вълни затъркаля високо в морето. 290

Чълните гневно разкъса, едните към Крит запокити,

гдето кидонския род обитава брега на Ярдана.

Там се провесва скала върху бранове – гладка и стръмна

близо до края на Гòртин, далече в морето лазурно.

Бесни вълни въз подмола запраща към Фестос наляво 295

Нот. Но нищожният камък разбива грамадни талази.

Там връхлетяха едните и с мъка от смърт се спасиха

хората. Техните чълни морето удари в подмола.

Другите кораби, пет тъмноклюни, от буря подети,

вихър и мощна вълна до брега на Египет отвяха. 300

Там насъбра Менелай скъпоценности много и злато,

след като странствува дълго сред чуждоезични народи.

В същото време извърши Егист беззакония в Аргос.

Той умъртви на Атрея сина и потъпка народа.

Седем години владя след това многозлата Микена, 305

в осмата вече се върна за негово зло от Атина

богоподобен Орест и премахна Егиста коварен,

подъл убиец, погубил прочутия негов родител.

Даде тогава на всички аргейци надгробна гощавка

за малодушен Егист и за своята майка престъпна. 310

В същия ден гръмогласния в бран Менелай се завърна

с много богатства, които му витите чълни побраха.

Ти затова не броди, мой обични, далеч от родина,

цялото свое наследство в палата оставяш на тези

дръзки мъже, но в гощавка имота ти те ще разсипят 315

и ще завърши безплодно това пътешествие твое.

Но настойчиво съветвам те аз, посети Менелая.

Той у дома неотдавна из чужди страни се завърна

от племена от които не чака завръщане никой

смъртен, когото веднъж отклонили противните вихри 320

вътре в морето широко, отгдето на съща година

птици дори не долитат – така е грамадно и страшно.

Хайде потегляй със своя си кораб, със свойте другари,

ако ли искаш по суша – ще имаш коне с колесница

и синовете ми в пътя придружници твои ще бъдат 325

чак до свещената Спарта, до русия цар Менелая.

Смело го ти помоли да ти истинни вести обади.

Няма да чуеш лъжи – той е много разумен.”

Рече така. А денят си отиде и мракът се спусна.

Тъй отговори Атина, богинята с ведрия поглед: 330

„Старче, наистина ти изговори слова справедливи.

Хайде пък вие режете езици и смесвайте вино,

на Посейдон и на други безсмъртни за дар да възлеем:

вече настъпва часът да помислим за сън и почивка.

Ето денят в тъмнината потъва. Не ще е прилично 335

дълго да бадем на пира божествен. Да тръгнем е време.”

Рече така дъщерята на Зевса и чуха речта й.

И глашатаи поляха на всички ръце да измият.

Млади момци им наляха догоре стаканите с вино

и го разнесоха с чаши на всички според обичая. 340

Хвърлиха в огън езици, възляха отгоре им вино.

Щом пък възляха и пиха, душата им колкото иска,

Дадоха знак Телемах боголик и Атина, че искат

двамата да се завърнат на вития кораб.

Нестор тогава възпря ги със следните укорни думи: 345

“Няма ни Зевс да допусне, ни кой да е от боговете

вие сега от дома да се върнете в бързия кораб.

Сякаш съм аз сиромах и на мен не достигат одежди,

сякаш в палата си нямам покривки и нямам постели,

меки за сладка почивка за мен и за моите гости? 350

Не ще намеря удобни покривки и меки постели.

Няма да бъда съгласен на този герой Одисея

милата рожба да спи върху борда на кораб, додето

аз съм жив и синовете ми тука в палата остават

гостите да угощават, които потърсят дома ми.” 355

Тъй възрази му Атина, богинята с ведрия поглед:

“Скъпи ми старче, изрече ти мъдри слова и е редно

тъй Телемах да постъпи, защото е много по-умно.

Нека веднага те следва да може в палата ти отдих

той да намери. Сам аз ще отида на черния кораб 360

хората да ободря и да дам разпоредби за всичко.

Аз съм наистина пръв по години от мойте другари.

Всичките други мъже с Телемаха мъжествен са връсни

и ни съпътстват все от приятелски чувства към него.

Искам сега да нощувам там близо до черния кораб. 365

Утре в зори ще отида при гордото племе кавкони.

Трябва от тях да получа дълга си – ни нов, нита малък.

Този пък момък, дошъл като гост на палата ти дивен,

ти с колесница прати придружен от сина ти, да иде

в Спарта и дай му конете си най-издръжливи и бързи.” 370

Тъй ведроока Атина богинята рече и литна,

сякаш бе морски орел. Изумени останаха всички.

Старецът също се смая – видя той с очите си чудо.

Хвана след туй Телемах за ръка и така му продума:

“Аз не очаквам, мой скъпи, да бъдеш страхлив и негоден, 375

щом, като още тъй млад, богове те съпътствуват тъй явно.

Беше тук не друг от тези, които Олимп обитават,

а дъщерята на Зевса, Тритопия достопочтена.

Тя отличи и баща ти прославен сред всички аргейци.

Склонна бъди и дари, милостива богиньо, със слава 380

мен, синовете ми, още почтената моя съпруга.

В жертва на теб ще отдам ширночела блестяща юница

неукротена, ярем неусещала още на шия.

В жертва на теб ще я дам, украсил й рогата с позлата.”

Тая молба той изрече и чу го Атина Палада. 385

Щом той завърши, поведе потомци и зетъове златни

Нестор, геренският конник, към своите дивни палати.

А като влязоха вътре в палата прославен на царя,

върху кресла и столове насядоха редом в редици.

Мъдрият старец напълни догоре за гостите кратер 390

С пивкото вино, което лежа единайсет години

(но икономката него избра и захлупката вдигна).

Старецът смеси от него в съсъда, възля и отправи

жарка молба към Атина, на Зевс щитоносната щерка.

Щом те възляха и пиха, душата им колкото иска, 395

тръгнаха да отпочинат, към своето жилище всеки,

а Телемаха, обичан потомък на цар Одисея,

Нестор, геренският конник, намести за сън и отмора

над колонадата звънка в леглото, с резби издълбано,

до Пизистрат, най-добър от мъжете и копиеборец, 400

от синовете единствен останал небрачен в палата.

Нестор във вътрешността на високия дом се оттегли,

с него легло сподели и постеля съпругата царска.

Щом се пробуди Зора розопръстта, родена из здрача,

Нестор, геренският конник, се дигна от своето ложе 405

и от дома си излезе, покрай възвисени двери

седна на гладките плочи, поставени вън на седалки –

бели, излъскани сякаш с елей, на които редовно

нявга седеше Нелей, на безсмъртен подобен на мъдрост

(но от смъртта поразен, се пресели в дома на Аида). 410

Нестор, геренския конник, опора ахейска, приседна

с жезъл в ръката. Синовете му около него се сбраха,

бързо от спалните стаи излезли – Арет, Ехефрòн и

Стратий, героят Персей, Тразимед, с боговете сравняван.

Скоро дойде Пизистрат благороден, от братята шести. 415

А Телемах богозначен поканен до татко им седна.

Нестор, геренския конник, тогава изрече словата:

“Скъпи чада, изпълнете това ми желание бързо,

че да спечеля на своя страна преди всичко Атина.

Тя ми се зрима яви на богатия пир Посейдонов. 420

Някой от вас да изтича сега за юница в полето,

тука да бъде доведена тя от пастир незабавно.

Някой до черния кораб да иде и тук да повика

хората на Телемах. Да останат там само двамина.

Други завчас да повика Лаерка, златаря, да дойде, 425

та да обвие със злато рогата на младата жертва.

Всички останали тук останете при мене. Кажете

вътре в палата робини разкошна гощавка да готвят –

бистра вода и дърва да набавят, седалки да сложат.”

Рече така и заеха се всички. Дойде от полето 430

скоро  юница. Дойдоха от бързия, равния кораб

хората на Телемаха безстрашен, дойде и златарят

с медния уред в ръце – сечиво за ковашко изкуство,

чук, наковалня и вити, изящно приготвени клещи

за обработка на злато. Яви се Палада Атина, 435

жертвата да си приеме. Конеукротителят Нестор,

златото даде. Ковачът пристегна рогата в позлата,

да услади на Атина очите. Поведоха Стратий

и Ехафрон за рогата юницата в нейния накит.

Арет изнесе отвътре в котел, със цветчета изписан, 440

бистра вода, а в левицата държеше ечмика за жертва

в кошничка. С остра секира в ръка Тразимед ратоборен

сам до юницата спря се, готов да замахне над нея.

Жертвена чаша подложи Персей. Престарелият Нестор

ръсна вода и ечмик и помоли сърдечно Атина, 445

в огъня лумнал той хвърли от жертвата космено снопче.

После поръсиха всички свещеното зърно с молитва.

Близо пристъпи на Нестор безстрашният син Тразимед и

мощно замахнал, отряза на жертвата вратните жили.

Свлече се наземи в слабост юницата. Викнаха вкупом 450

и дъщери, и невести, ведно с Евридика, жената

достопочтена на Нестор и първа Клименова щерка.

Вдигнаха жертвата после мъже от твърдта ширнодрумна.

Сряза гръкляна й с нож Пизистрат, най-добър от мъжете.

Черна изтече кръвта и от костите литна духа й. 455

Те я насякоха бързо, изрязоха бутове цели,

с два пласта лой ги покриха тогава според обичая

и на месата отгоре поставиха кървави мръвки.

Сложи ги Нестор на клада и вино искрящо поръси,

а покрай него младежи държаха в ръце петозъбци. 460

Щом изгориха бедрата и вкусиха дроба, сърцето,

другото вече на пръти нанизоха те надребнено

и завъртяха с ръце върху кладата острите пръти.

Ей Телемаха в басейна изми Поликаста прекрасна,

най-младата щерка на Нестор, прочутия син на Нелея. 465

Щом го момата изкъпа и с дъхаво масло помаза,

тя му завърна снагата с хитон и прекрасна хламида.

Беше на бог той подобен, когато напусна басейна.

Тъй приближи и приседна до Нестор, пастира народен.

Щом се опече, щом бе от ръжените снето месото, 470

седнаха да се гощават. Изтичаха сръчни младежи

и виночерпеха вино на всички в съсъди от злато.

След като своята жажда и глад утолиха напълно,

Нестор, геренският конник, с такива слова заговори:

„Хайде впрегнете, чада, в колесница коне дивногриви 475

за Телемаха, та той по желания път да се впусне.”

Рече така и усърдно изпълниха тази повеля.

Впрегнаха те незабавно в ярема конете припрени.

А в колесницата сложи ключарката хляба и вино,

още закусъка, който царе зевсородни обичат. 480

И Телемах се качи на прекрасната колесница.

Храбрият Несторов син Пизистрат, на мъже предводител,

редом до него застана и хвана с ръцете юздите,

шибна с камшика конете и те полетяха послушно

към равнината, зад тях възвисеният Пилос изчезна. 485

Цял ден тресяха конете ярема си по гърбовете.

Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки,

и те дойдоха във Фере, направо в дома на Диокъл –

чадото на Ортилоха, на който Алфей бе родител.

Там пренощуваха те и прие ги Диокъл сърдечно. 490

Щом се пробуди зора розопръстта, родена из здрача,

на колесницата пъстра възлязоха ловко момците,

минаха бързо през двора и през колонадата звънка,

шибнаха с бича конете и те полетяха послушно.

Стигнаха скоро полята, с пшеница обрасли, където 495

свършиха пътя. Припряно препускали бяха конете.

Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.