ОМИР

ОДИСЕЯ

Превод: Георги Батаклиев, 1981

Електронна обработка: Николай Бойков, 2008

Стигнаха Лакедемон, притаения сред планините,
и към дома на прочутия цар Менелая поеха.
Тъкмо празнуваше той с многобройни роднини и близки
двойната сватба в палата – на син и безукорна щерка.
Нея изпращаше дар за сина на Ахил ратоборец. 5
Още в полята край Троя за него я беше обрекъл,
днес боговете небесни устойваха тази женитба.
Пращаше той с колесници и много коне дъщеря си
за знамения град на владетеля на мирмидонци.
А дъщерята на Алектор от Спарта избра за сина си – 10
момъка смел Мегапент, природен му от млада робиня
в старост; Елена с деца не дариха безсмъртните вече,
след като тя отначало доби Хермиона обична –
прелестен образ, подобен на златната Афродита.
Шумно пируваха там под високия свод на палата 15
сродници на Менелая прославен, съседи, и всички –
развеселени. На лира сред тях вдъхновен песнопевец
пееше звънко. В средата изстъпени двама играчи
виеха кръни тела според такта на звучната лира.
В същото време се спряха с конете пред дворните порти 20
славният мъж Телемах и блестящото чадо на Нестор.
Пръв от високия хълм ги видя и излезе насреща
Етеоней, разпоредникът бърз на прочутия Менелая.
И се завтече да каже на този пастир на народи,
близо пред него застана и рече крилатите думи: 25
„Двама мъже, Менелае божествен, пристъпиха тука –
някакви странници, сякаш потомци на Зевса велики.
Що повеляваш? Дали да разпрегнем конете им бързи,
Или при друг да ги пратим сърдечен прием да намерят?”
С гняв златовласият цар Менелай на това отговори: 30
„Етеонее, Боетов потомко, не беше ти глупав
по-рано, а наговаряш днес глупости както децата.
Малко ли ядохме двама, преди да се върнем,
гозби на чужди трапези? (Дано занапред ни избави
Зевс от подобна беда!) Разпрегни незабавно конете 35
На чужденците, а тях доведи да участват в пира!”
Тъй рече. Етеоней от палата изтича и викна
още  други чевръсти слуги да го скоро последват.
Освободиха конете, от дългия път заморени,
и ги привързаха здраво в обора на конските ясли. 40
Примес изсипаха вътре – лимец и ечмик жълтеникав,
И о блестящия зид колесницата те прислониха.
Двамата влязоха после в дома, за безсмъртни достоен,
и изумени се взряха в палата на царя божествен.
Слънцето как излъчва и месеца блясък, така и 45
на Менелая прославен домът величаво блестеше.
След като с дивната гледка очи усладиха напълно,
влязоха те да се къпят в прекрасните гладки басейни.
Щом им робини измиха и с масло разтриха телата,
щом ги загърнаха в плащи от вълна и леки хитони, 50
седнаха двамата редом с Атрид Менелай на престоли.
Ето робиня донесе пред тях върху сребърен поднос
златен пекрасен кърчак със студена вода за ръцете.,
после поля им самата и гладка трапеза подаде.
Хляба пък сложи пред тях икономката достопочтена, 55
ястия пищни със радост подрала от всички запаси.
Бързо дойде разпоредник, блюда нависоко понесъл
всякакви, златни стакани самият на масата тури.
Русият цар Менелй им подаде ръка и покани:
„Нашите гозби вкусете, сърцата си с тях усладете! 60
Щом утолите глада си, тогава ще питам кои сте.
Лесно у вас се познава родът на родители знатни.
Явно сте род на царе жезловластни, от Зевса родени.
Неблагородни мъже синове като вас не отглеждат!”
Рече така той, откъсна с ръката от пая си царствен 65
мръвка от гойния гръб на животното, та я поднесе.
Мигом пресегнаха те към готовите мамещи гозби.
Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,
Към Пизистрат Телемах се възви и му тихо прошепна,
леко главата си сведе към него, та друг да не чуе: 70
„Гледай, потомко на Нестор, приятелю скъп на сърцето,
всичко в екливата зала издава сияние – мед и
слонова кост, и сребро, кехлибари и злато искрящо.
Дом като този навярно Кронион на Олимп обитава.
Неизмерими богатства! С почуда ги аз съзерцавам.” 75
А златокъдрият цар Менелай се заслуша в речта му,
Към чужденците тогава отправи крилатите думи:
„Рожби, не може със Зевс да се мери от смъртните никой.
Вечни дворци обитава, у него е всичко нетленно.
Някой от хората може със мен по имот да се мери, 80
други не може. Изстрадах аз много и странствувах много.
Стъпих на кораба, и подир осем години се върнах.
Кипър видях, посетих и Финикия, бродих в Египет,
при етиопците бях, у сидонци, еремби гостувах,
в Либия също, където се раждат козлета с рогове. 85
Там се обагнят овцете по три пъти всяка година,
а господар и пастир на стада не усещат недостиг
нито от сирене, ни от месо, ни от маслено мляко –
кравите там се доят без прекъсване цяла година.
Тъй по широкия свят докле скитах и трупах богатства, 90
други пък в същото време погубил обичния мой брат
тайно, в засада издебнат, с коварство на подла съпруг.
Не във безоблачна радост владея такива богатства.
Туй от бащите си, вярвам, които и те да са, вие
вече сте чули. Изстрадах да гледам как гине дома ми – 95
по-рано толкова светъл, с блага скъпоценни препълнен.
Нека да имах третина от тези съкровища само,
но да живееха още мъжете, които умряха
в ширната Троя, далече от конеобилния Аргос.
Все пак, макар че оплаквам аз всички със жалби и вопли 100
(често в покоите свои прекарвам си дните самотно,
ту облекчавам сърце със стенания, ту прекратявам
своите жалби – тъй скоро дотяга горчива тъгата!),
толкова другите аз не оплаквам, макар че ги жаля.
За едного щом си спомня, отлитат веднага от мене 105
дрямка и глад. От ахейците друг не е толкова теглил,
колкото сам Одисей е претеглил. Отсъди съдбата
мъки безбройни за него, на мене пък скръб нетешима
тъкмо за него безвестен отдавна. И ние не знаем
жив ли е той или мъртъв. Сега го оплакват навярно 110
старият татко Лаерт и разумната Пенелопея,
също синът му, когато невръстен остана в палата.”
Рече така и събуди у него тъга по баща му –
едра сълза той отрони при скъпото татково име.
Плаща си пурпурен дигна, очите си той да загърне, 115
с двете ръце. Забеляза това Менелай и позна го.
Как да постъпи, премисли тогава в ума и душата –
сам да почака ли той да продума синът за бащата,
или пък пръв да запита и всичко от него да чуе.
Както в ума и душата героят премисляше още, 120
от благовонните женски покои пристъпи Елена,
на Артемида, богиня със златно вретено, подобна.
Бързо подаде Адреста кресло украсено да седне,
Меко килимче от вълна й сложи в краката Алкипа,
Фило поднесе панерка от светло сребро, на Елена 125
дар от Алкандра, жена на Полиб от египетска Тива
(там, гдето из домовете се пазят несметни богатства).
А Менелая почете с две сребърни лети къпални,
даде два съда триноги и десет таланта от злато,
също жена му дари на Елена подаръци скъпи – 130
златно вретено й даде и кошничка на колелета
сребърна, а ръбовете й цели в украса от злато.
Нея робинята Фило донесе и наземи сложи,
пълна с пресукани нишки. Отгоре над нежната прежда,
с пурпурна вълна обвито, вретеното златно лежеше. 135
Седна Елена в креслото, протегна нозете на столче,
после започна да пита съпруга подробно за всичко:
„Знаем ли, о Менелае, любимецо на боговете,
тези мъже чуждестранни с какви имена се гордеят?
Грешно ли, прави ли съдя, но тъй ми сърцето подсказва, 140
още в живота си аз не съм виждала тъй да прилича
нито жена, нито мъж – изумена го аз съзерцавам –
гостът ни както прилича на рожбата на Одисея,
на Телемаха, когото невръстен остави в палата
оня герой, щом започнахте бран пред троянската крепост 145
вие, ахейците, за мен кучеоката да отмъстите?”
А Менелай златовласият тъй на това отговори:
„Жено намирам съвсем справедливо това, що изрече.
Вярно, такива му бяха нозете, такива ръцете,
същият израз в очите, главата, отгоре косите. 150
Ето, когато припомнях на гостите за Одисея
и заговорих за тези неволи, които понесе за мене,
едра сълза забелязах, отрони от гъстите мигли
и да закрие очите, той плаща си пурпурен дигна.”
А на Нестор синът Пизистрат му така отговори: 155
„Зевсородèн Менелае Атреев, водач на народи,
истина, той е синът Одисеев – ти вярно отгатна,
но е въздържан и смята сърцето му за непристойно,
още пристигнал едва, празнодумства пред теб да говори,
тъкмо пред теб, чийто глас като божески глас ни пленява. 160
Мене пък прати със него конеукротителят Нестор
съпровождач да му бъда. Той искаше сам да те види,
може съвет да получи от тебе с дела и със речи.
Мъка грамадна изпитва синът на изчезнал родител,
сиротен щом е в палата, останал без ничия помощ, 165
както сега Телемах. Надалеч е баща му и няма
днес в общината човек да го брани от зло и неволи.”
А Менелай златовласият тъй отговори и рече:
„Ах, посетил е домът ми синът на другарят привързан,
който премина за мене през толкова бедствия тежки.170
А се надявам, когато се върне, пред всички ахейци
него най-мило да срещна, гръмовникът Зевс олимпийски
щом позволи да си дойдем щастливо на кораби бързи,
град щях да дигна за него с палат за живеене в Аргос,
щях да го тук доведа от Итака със син и богатства, 175
с целия негов народ, дори селище щях да опразня,
някое близо до Спарта, което признава властта ми.
Заедно щяхме да бъдем тук често и нямаше нищо
двамата нас да смути във взаимната обич и радост,
докато облакът чер на смъртта ни накрая загърне. 180
Но несъмнено това се зловиди на някой безсмъртен,
който лиши от възврата единствено този нещастник.”
Рече така и събуди у всички охота за вопли.
Сълзи зарони Елена, аргивсата щерка на Зевса,
сам Телемах зарида, зарида Менелай Атреидът, 185
у Пизистрата дори от очите избликнаха сълзи.
Той си припомни в сърцето сега Антилоха безстрашен –
него срази златозарният син на сияйната Еос –
в спомен на милия брат изговори крилатите думи:
„О Менелае Атреев, от смъртните тебе най-мъдър 190
стария Нестор зовеше, когато говорехме ние
в спомен за тебе в палата и в наши взаимни беседи.
Вслушай се в моята реч и сега, ако можеш. Наслада
аз не изпитвам от плач след гощавка. И утре ще грейне
в здрача родена Зората. Разбира се, свян не изпитвам, 195
смъртен когато се жали, от своята орис постигнат –
тази единствена почит остава на клетите хора –
рязани къдри над гроба, страни, овлажнели от сълзи.
Брат съм загубил и аз. От ахейските войни не беше
най-недостоен. Навярно го знаеш. Но никога мене 200
той не е срещал. И аз не го помня, но както разказват,
бил Антилох ненадминат бегач и решителен воин.”
А Менелай златовласият тъй на това отговори:
„Всичко, което ми каза, мой друже, би казал и свършил
само разумният мъж, доживял до години на зрелост. 205
Виждам, че ти си потомък, достоен за умен родител.
Ясно личи произходът на мъж, на когото Кронион
щастие отредил е при рождение и при женитба,
както е дал и на Нестор през всичките дни непрестано
кротка наслада в палата му собствен, додето старее, 210
и синовете разумни, и първи на копиеборства.
Нека не ни овладява тъгата! Плача да забравим
и да се върнем отново към пира! Вода на ръцете
нека полеят. И утре отново ще имаме време,
мой Телемахе, да водим един с друг подобни беседи.” 215
Рече така и поля да измият ръце Асфалион –
на Менелая прославен чевръстия разпоредител.
Мигом пресегнаха те към готовите мамещи гозби.
Друго замисли тогава от Зевса родена Елена:
незабелязано сипа във виното билка, която 220
успокоява и грижи, и гняв, а бедите потуля.
Който от билето вкуси, изсипано в кратера с вино,
цял ден едничка сълзица по бузите той не отронва,
нито дори да загинат баща му и майка му мили,
нито пред него дори да му брат или син най-обичен 225
остратата мед порази, и с очите си всичко да види.
Светлата щерка на Зевса притежаваше чудното средство.
от Полидамна, жената на Тон, тя веднъж го получи
още в Египет, където твърдта житородна отхранва
множество билки за лек между множество билка за гибел. 230
Всеки в страната е лекар и другите хора надраства
с опит богат. От рода на Пеан произхождат там всички.
След като билето сипа и даде тя знак да разнасят
чашите с вино, отново Елена пред всички изрече:
„О Менелае Атреев, божествен потомък, о вие, 235
на благородни мъже синовете, Кронион изпраща
зло и добро на един или друг, във властта му е всичко.
Вие трапезният ипр продължете, сърца веселете
в сладки беседи. Но аз ще ви веела случка разкажа.
Няма да смогна сега да разкажа пред вас и пресметна 240
в колко борби надделя Одисей, устойчивият духом.
Но ще разкажа какво предприе в дързостта си храбрецът
там покрай Троя, страната на вашите мъки, ахейци.
Сам си нанесе с камшик по гърб синини недостойни,
дрипи окаян навлече на плещи, така се промъкна 245
сякаш слуга, в ширнодрумния град на мъжете враждебни.
След като тъй се предреши, съвсем заприлича на друг мъж –
станал бе просяк, какъвто за пръв път са виждали в стана.
В чуждият образ проникна в троянската крепост. Героя
тъй не познаха. За него единствен аз се досетих 250
и го засипах с въпроси, но той се изплъзваше хитро.
Само когато след баня с елей му помазах снагата,
дреха когато му сложих и най-тежка клетва положих
да не издам пред троянския рат Одисея, додето
в стана си той се завърне при своите кораби бързи, 255
само тогава изказа ахейските хитри кроежи.
След като много троянци  медта дълговръха погуби,
върна се в лагера читав, отнесъл известия много.
Скоро троянски вдовици проплакаха гръмко. Ликувах 260
аз пък в сърцето, че бях закопняла за родната стряха
и се окайвах за нази полуда, в която ме хвърли
Афродите. Отведе ме тя от родина мила,
Своята щерка напуснах аз и брачната стая, мъжа си,
който по ум и хубост съвсем не отстъпва на други.”
А Менелай златовласият тъй на това й отвърна: 265
„Всичко това, ти съпруго, разказвай тъй, както е редно.
Много мъже опознах и изслушах съвети и речи
на знаменити герои, пребродих земи многобройни –
никъде аз не можах да съгледм с очите такъв мъж –
на Одисей, непреклонен в бедите, да бъде подобен. 270
Но ще разкажа какво предприе в дързостта си храбрецът
в оня кон дървен, където се бяхме стаили подбрани
войни аргейски и гибел и смърт на троянци крояхме.
Ето пристъпи към коня ни ти поощрена от демон,
който желал синовете на Троя да стигнат прослава, 275
а Деифоб, богозрачния мъж, съпроводник ти беше.
Триж ти грамадата куха обходи и вредом опипа
и с имената зовеше данайските знатни герои,
взела досъщ гласовете на всички аргейски съпруги.
Аз и синът на Тидея, ведно с Одисей богоравен, 280
скрити в утробата тъмна, ти чувахме повика ясно.
Двама от нас облада ненадейно копнежът да скочим
и да изхвръкнем навън или виком на теб да отвърнем.
Но Одисей ни възпря и подави сърдечния порив.
Всичките други чада на ахейци стаиха дъха си. 285
Все пак единствен Антикъл понечи на теб да отвърне,
но Одисей му затисна с могъщите длани устата
здраво, и всички ахейци така ни от гибел избави.
Той го не пусна, додето оттам те отведе Атина.”
А Телемах разсъдливият тъй му насреща изрече: 290
„Зевсороден Менелае Атреев, водач на войската,
толкова по-зле! Не ще се спаси той от грозната гибел,
нито дори ако бие в гръдта му сърце от желязо!
Но да отидем сега да си легнем, че време настана
в сладостен сън да потънем след нашата дневна умора.”295
Рече така. А Елена тозчас на жените заръча
при колонадата ложе да сложат, постелки изящни
пурпурни там да стъкмят, да разстелят отгоре килими
и за покров на телата два вълнени плаща да турят.
С факел запален в ръце изтърчаха робините вън и 300
бързо стъкмиха легло. Глашатай чужденците отведе.
Легнаха там под аркадния свод на палата за отдих
славният мъж Телемах и блестящото чадо на Нестор,
а Менелай се оттегли навътре в палата въздигнат
при дългополата светла Елена, звезда сред жените. 305
Щом се пробуди Зора розопръстта, родена от здрача,   
скочи от своето ложе Атрид, гласовитият в битки,
дрехата той си облече, през рамото меча преметна
и на нозете блестящи превърза прекрасни сандали.
Прага прекрачи тогава подобен на истински бог и 310
до Телемаха приседна, та рече крилатите думи:
„О Телемахе юначен, кажи ми съвсем откровено –
лично ли или народно желание тук те доведе
върху широкия гръб на морето в свещената Спарта?”
А Телемах разсъдливият тъй на речта му отвърна: 315
„О Менелае Атреев божествен, водач на мъжете!
Тука дойдох, за да чуя за татко си вести.
Моято къща прахосват, пустее земята ни тучна,
моето жилище пълнят враждебни мъже, те ми колят
сбраните вкупом овци, бавноходите бици рогати. 320
Те са безкрайно нахални женихите на моята майка.
Над коленете ти днес затова се привеждам, по воля
страшната гибел на татко пред мен да разкриеш, било че
лично с очи си я виждал, било че си чувал от странник
разказ. Родила го майка наистина само за мъки. 325
Но не смекчавай словата пред мен предпазливо от жалост,
вярно ми всичко кажи, на което си бил очевидец.
О, ако моят баща Одисей благородният нявга
твоя молба отзивчив е с дела и слова изпълнявал
там покрай Троя, страната на вашите мъки, ахейци, 330
моля те, в спомен за него, кажи ми ти цялата правда.”
Кипна от гняв Менелай златовласият и му отвърна:
„Срамно, наистина срамно! На този герой безбоязнен
в брачното ложе желаят да лягат самите страхливци!
Както когато сърната в бърлогата на лъв многомощен 335
своите новородени бозайни сърнета намести,
после за паша преброжда рътлини и тревни оврази,
но подир нея лъвът в пещерата си пак се прибира
и изведнъж край ужасен постига и майка, и малки,
тъй Одисей край ужасен за всичките тях ще докара. 340
Ако, родителю Зевсе, Атино, и ти, Аполоне,
дойде той силен, какъвто веднъж в многолюдния Лесбос
с мощния Филомелид за борба като враг се възправи
(и го постря на земята за радост на всички ахейци!),
ех, да се беше такъв Одисей пред женихите мярнал, 345
щеше да стори животът им кратък и брака им горък!
А за това, за което ме молиш и искаш да знаеш,
без да прикривам ни дума, готов съм на теб да разкажа.
Също оттуй    що разкри на морето всезнайният старец,
няма и дума аз да премълча и да скрия от тебе. 350
Чезнех си аз по дома, но оставах все още в Египет
от боговете възпиран, защото им жертите бавех
(а боговете желаят да помним повелите техни).
Ей сред стихийната шир на морето разстила се остров,
право лежи пред Египет (наричат го хората Фарос), 355
толкова от бреговете далеч е, колкото кораб
път изминава за ден, що зефирът надува платната.
Има ли сигурен пристан, отгдето извеждат в морето
кораби равноизмерни и с тъмна вода запасени.
Двадесет дни ме държаха безсмъртните там, и не лъхна 360
нито веднъж от брега благосклонно попътния вятър,
съпроводач на плувците по ширния гръб на морето.
Тъкмо изчерпвахме вече храната и мъжките сили,
Ето смили се над мен и спаси ме богинята щерка
на издръжливият старец Протей, господар на вълните, 365
Еидотея. Сърцето й най се покърти от мене.
Срещна ме, както се реех далече от мойте другари –
винаги бродеха те край брега на морето за риба
с куки извити, защото гладът им гризеше стомаха.
Близо до мене застана, повика ме тя и ми рече: 370
„О чужденецо, така ли си глупав, така ли безгрижен,
или нарочно се маеш, сърцето си с мъка да радваш?
Толкова време си пленник на острова, без да намериш
изход, а вече сърцата на твоите хора отпадат!”
Рече така, а пък аз на това отговорих и рекох: 375
„Всичко, която да си, о богиньо, пред тебе ще разкажа.
Не по желание свое аз тук пребивавам. Навярно
от боговете небесни съм някого някак засегнал.
Само кажи ми (на вас, боговете, е всичко известно):
кой от безсмъртните тук ме задържа от пътя обратен? 380
Как у дома да се върна по рибните морски пътеки?”
Рекох. Веднага отвърна ми тя, над богини богиня:
„Страннико, всичко това ще ти кажа съвсем откровено.
Тук на брега се явява извечният бог на Египет –
морският старец всезнаещ Персей, опознал на морето 385
всичките дълбочини и подвластен на бог Посейдона.
Той ми бил, всички разказват, родител, била съм му щерка.
Него чрез някаква хитрост да можеш да пинеш в засада,
ще ти открие на пътя посоката и дължината,
как у дома да си идеш по рибните морски пътеки, 390
и ще ти каже, потомко на Зевс, ако ти пожелаеш,
що се е случило в твоя дом собствен, добро или лошо,
след като ти отпътува на път продължителен тежък.”
Рече така, а пък аз на това отговорих и рекох:
„Още, богиньо, кажи как да хвана безсмъртния старец, 395
да не убегне, когато ме види или се досети.
Трудно е, вярно, за смъртни безсмъртния да овладеят.”
Рекох. Веднага отвърна ми тя, над богини богиня:
„Страннико, всичко това ще ти кажа съвсем откровено:
стъпи ли жаркото слънце в средата на свода небесен, 400
и прозорливият старец изплува из морската бездна
с тихия дъх на зефира, обвит в изумрудеа пяна.
Вече изплува ли, ляга за сън в пещерите дълбоки.
Там на стада покрай него, напуснали шумни талази,
дремят тюлени, чадата на морската щерка прекрасна, 405
и неприятният дъх на дълбокото дъно издъхват.
Утре от ранни зори ще те водят натам да ти сместя
ложе сред морското стадо, а ти подбери си веднага
най-смели трима другари от хубавобордния кораб.
Всички опасни коварства на стареца ще ти разкажа. 410
Първо тюлените той преброява по пет и обхожда.
След като всички обходи и броят им старецът сметне,
ляга и сам помежду им, овчар посред овчето стадо.
Щом забележите вие, че той се унася във дрямка,
в същия миг прибегнете да вашата ловкост и сила. 415
Да се изскубне ще иска, но здраво го дръжте с ръцете,
той ще се стори на всичко – на всякакви твари, каквито
странствуват върху земята, вода ще се стори и огън,
но не изпадайте в ужас и още по-здраво го дръжте.
След като най-после сам се обърне към вас със въпроси, 420
в образа, в който заспал сте го вече видели, веднага
спрете насилие всяко и стареца бързо пуснете.
Питай, храбрецо сега от безсмъртните кой те гнети и
как у дома да се върнеш по рибните морски пътеки.”
Рече така и се гмурна в кипежа на морската бездна, 425
аз пък закрачих веднага към спрелия в дюните кораб.
Как зачестено сърцето в гръдта ми туптеше по пътя!
След като стигнах брега на морето и вития кораб,
ние стъкмихме вечеря. Божествена нощ ни споходи
и се простряхме тогава да спим на брега на морето. 430
Щом се събуди Зора розопръста, из здрача родена,
стъпки понесох надлъж по брега на морето широко
и коленичих с гореща молба пред безсмъртните. Водех
трима безстрашни другари, пригодни за всякакъв почин.
Беше богинята слязла в дълбоките морски простори, 435
от дълбините изнесла тюленови четири кожи,
всички одрани току-що – за таткото хитрост кроеше.
Вече леговище беше изровила в морския пясък
и ни очакваше. Близо до нея когато дойдохме,
всекиго в яма постави и кожи на всички надяна. 440
Щеше да бъде ужасна засадата. Би ни измъчвал
страшният лъх на тюлени, които морето отхранва.
С тези чудовища морски в съседство лежал ли би някой?
Но тя самата ни даде избава с могъщото средство:
Еидотея помаза с амброзия нашите ноздри. 445
Нейният мирис веднага прогонва смрадта на тюлена.
Тъй със сърдца издръжливи изчакахме цялата утрин.
Ей на стада от морето дойдоха тюлените. После
проснаха тяло до тяло по шумния бряг на морето.
Старецът точно по пладне дойде из вълните, огледа 450
гойните свои тюлени, обходи ги, броя им сметна.
Най-напред нас преброи покрай тези чудовища морски,
без да усети крожеа, а после и сам се изтегна.
Скочихме с викове ние веднага и сплетохме мишци
около стареца. Той до измамната ловкост прибягна. 455
Първо се стори на лъв кръвожаден с внушителна грива,
после превърна се в дракон, пантера, глиган исполински,
стана течаща вода и дърво с исполински върхари.
Ние пък здраво държахме докрая с душа упорита.
След като вече дотегна на стареца всяко вълшебство, 460
Той се обърна към мене и този въпрос ми отправи:
„Кой от безсмъртните, сине Атреев, ти даде съвета
мен да надвиваш с измама? Кажи ми какво ти е нужно.”
Рече така, а пък аз на това отговорих и рекох:
„Знаеш ти, старче, прекрасно, защо се изплъзваш с въпроси? 465
Толкова време съм пленник на остров без да намеря
изход, а вече сърцата на моите хора отпадат!
Само кажи ми (на вас боговете е всичко известно):
кой от безсмъртните тук ме задържа от пътя обратен,
как у дома да се върна по рибните морски пътеки?” 470
Рекох така и веднага ми той отговори и рече:
„Трябвало ти непременно на Зевс и на други безсмъртни
да принесеш хетакомби, преди да отплаваш, че скоро
по винобагро море да достигнеш земята си родна.
Тебе не е отредено да видиш възлюбени близки, 475
в своята къща висока да идеш и в мила родина,
щом преди туй се не върнеш назад до потока Египет,
от небесата поен, не дадеш ли свещените жертви
на боговете, които владеят небето просторни.
Само така боговете по пътя мечтан ще те пратят.” 480
Рече така, а в гръдта ми сърцето се сви от покруса –
Бе заповядал отново по път продължителен тежък
да се завърна в Египет обратно по морски лазури!
Все пак веднага намерих аз сили, отвърнах и рекох:
„Старче, готов съм веднага да сторя каквото нареждаш, 485
но откровено кажи ми това и не скривай от мене.
Всички ахейци ли – тези, които оставихме в Троя
Нестор и аз след раздяла, се върнаха по домовете,
или от гибел позорна е някой застигнат на борда
или, понесъл войната, в ръцете на своите близки?” 490
Рече така и веднага отвърна вълшебникът старец:
„Царю Атриде, защо ме разпитваш? Не трябва да знаеш
всичко и моите мисли сега да узнаваш! За дълго
няма да бъдеш безсълзен, когато ти всичко разкажа.
Паднаха много от тях, но и много от тях оцеляха. 495
От меднобронните вожди ахейски потънаха двама
в пътя обратен, а кой в боевете загина, сам знаеш.
Други е жив, но се скита безвестен сред морски простори.
Аякс погина в морето ведно с дълговеслени чълни –
метна го бог Посейдон връз гирейските скални подмоли 500
(ве пак той първом жела да изтръгне от бездната Аякс).
Щеше смъртта да избегне, макар на Атина омразен,
ако не беше в безумство изрекъл слова светотатни –
че на безсмъртни напук се измъкнал от морската бездна.
Тези надменни хвалби долетяха до бог Посейдона. 505
Грабна с могъщата длан в ярстта си тризъбеца богът,
блъсна гирейския зъбер и на две в мига го разцепи.
Част устоя от вълните, обломък друг рухна в морето.
Беше безверният Аякс изпърво застанал над него,
но той го свлече дълбоко в кипежа на морската бездна. 510
Аякс пропадна така и нагълта водата солена.
Твоят брат първом отбягна съдбата. Брега той достигна
в своите кораби вити, закрилян от мощната Хера.
Ала когато съгледа скалистия нос на малея,
там страховит ураган се изви върху него внезапно 515
и го отнесе ридаещ по рибните морски пътеки
в крайни предели  където Тиест обитаваше нявга,
а обитаваше после Егист, на Тиеста потомък.
Имаше изгледи вече щастлив у дома да се върне.
Някой бог вятъра върна назад и те стиганаха в къщи. 520
Истина, радостно стъпи Атрид върху родния бряг и
с обич обгърнал целуна родината скъпа. Съгледал
с радост земята, изрони в обилие сълзи горещи.
Но издалече Атрида съзря от въздигната кула
бдител, поставен от злия Егист с обещана награда – 525
злато два цели таланта – да дебне до цяла година,
да не би царят да дойде и буен отпор да подготви.
И се завтече с вестта към дома на водача на войнства.
План смъртоносен скрои властелинът Егист незабавно –
двадесет храбри мъже отдели из народа, в засада 530
той ги постави, отделно повеля за пиршество даде.
Тръгна да срещне след туй Агамемнон, водача на войнства,
на колесници с коне, с недостойни кроежи в сърцето.
Та го възведе в палата лишен от съмнение всяко
и го срази насред пира, добиче над яслите сякаш. 535
Нито един от дошлите с Атрид гибелта не избягна,
Нито един от страна на Егист – там загинаха всички.”
Плаках на пясъка паднал. Не искаше вече духът ми
повече аз да живея и блясъка слънчев да гледам. 540
След като дълго се валях и дълго ридах на земята,
морският старец, вестител на правда, към мен се обърна:
„Стига, Атреев потомко, си жалил така безутешно
и безконечно. Със сълзи не ще си помогнеш. Но гледай
колкото може по-скоро да идеш в земята си родна 545
жив да завариш Егист. Ако все пак е той от Ореста
вече убит, ще стигнеш преди да го сложат в земята.”
Рече така, и веднага в гръдта ми сърцето безстрашно
колкото и съкрушено да беше, изпълни се с бодрост.
И аз така се обърнах към него с крилатите думи: 550
„Зная за двамата вече. Но третия мъж назови ми,
който бил жив, но се скитал безвестен сред морски лазури,
или бил мъртъв? Готов съм, макар съкрушен, да те слушам.”
Рекох така и веднага ми морският старец отвърна:
„Той е синът на Лаерт, господар на палата в Итака. 555
Аз го видях върху остров проливаше сълзи горещи.
Силом го нимфа Калипсо задържа в покоите свои.
Родната стряха отново да зърне копнее напразно.
Веслени кораби няма, и няма другари, които
с него задружно да тръгнат по ширния гръб на морето. 560
Но, Менелае божествен, за теб не отрежда съдбата
смърт да намериш и гибел във конеразвъдния Аргос.
Теб боговете ще пратят далеч в Елисейски полета –
земния край – там където живей Радамант златокъдър,
гдето минава животът на хората лек и спокоен, 565
няма ни дъжд, нито сняг, нито хали жестоки бушуват,
лее се вечния шумол на лекодиханния вятър,
от океана изпращан да носи на хората свежест,
там обладаваш Елена, така че си зет на Кронион.”
Рече така и се гмурна в кипежа на морската бездна. 570
Аз пък закрачих веднага към спрелия в дюните кораб.
Как зачестено сърцето в гръдта ми туптеше по пътя!
След като стигнах брега на морето и вития кораб,
ние стъкмихме вечеря. Божествена нощ ни споходи,
та се простряхме да спим на брега под шума на вълните. 575
Щом се събуди Зора розопръста, родена от здрача,
кораба свлякохме първо навътре в морето свещено,
вдигнахме мачти, развихме платна върху равните чълни
и надойдоха гребците, насядаха те по скамейки
и по вълни посивели удариха мощно веслата. 580
Пак по потока Египет, поен от небето, успешно
витите кораби спрях и подбраните жертви принесох.
След като на боговете всевечни гнева уталожих,
гробна могила насипах за вечна чест на Агамемнон.
Всичко това щом изпълних, повея зефирна прохладна 585
от боговете, и тя ни отвя до брега на бащите.
Само сега ще те моля в палата ми гост да останеш,
докато дни единайсет изминат, дори и дванайсет,
а след това ще те пратя почетен с подаръци скъпи –
най-издръжливи три коня, една колесница искряща, 590
още прекрасен съсъд, възлияния с него да лееш
пред боговете безсмъртни, за бъдни дни спомен от мене.”
А на това Телемах разсъдливия така отговори:
„Тук да остана за дълго, Атриде, не ме увещавай.
Бих ти гостувал на драго сърце дори цяла година, 595
без да изпитвам тъга по родители и родина.
Сладост за мен е да слушам твоите думи и речи,
Но с нетърпение вече ме чакат в свещения Пилос
моите спътници мили. А тук ме задържаш ти дълго.
Но ако дар ми отреждаш, то нека е някакъв накит. 600
Няма да мога да взема конете в Итака, те нека
по-добре тук да ти бъдат за гордост. Царуваш над много
ширни полета. Виреят по тях комонига и кипер,
бял ечемик, изкласил нависоко, лимец и пшеница.
Нямаме ние в Итака широки поля и ливади. 605
Кърми кози тя, но пò е чаровна от конските паши.
Остров, опрян о морето, е рядко за друм на конете
или за паша удобен, от всички най-малко Итака.”
Рече така, гръмогласният в бой Менелай се усмихна,
Нежно с ръка го погали и тези слова му изрече: 610
„Явно от кръв благородна си, чадо, така щом говориш.
Ще заменя драговолно дара – да, това е възможно.
Измежду всички предмети, които се пазят в дома ми,
най-хубав, най-скъпоценен подарък на теб ще предложа –
кратер изящно кован за гощавка на теб ще предложа, 615
целия в чисто сребро, а покрая с украса от злато,
дело на бога, Хефест. Подари ми го царя сидонски,
храбрият Фèдим, когато дома му подслон аз намерих
в пътя обратен за тука – но кратера ти ще получиш.”
Ето такива слова си разменяха те помежду си. 620
Гостите идеха вече в палата на царя божествен
водеха много овце и донасяха вино искрящо.
Хляба изпращаха техни прибулени дивно съпруги.
Тъкмо така за гощавка те се гласяха в палата. –
В същия час пред дома Одисеев женихите сбрани 625
върху настлана площадка, разюздани, както по-рано,
мятаха копия ловни и хвърляха диск за забава.
Там Антиной с Евримах, на безсмъртен подобен седяха –
първите вождове техни, най-храбри и най-благородни.
Близо до тях се изстъпи Ноемон, потомък на Фроний, 630
към Антиной се обърна и този въпрос му отправи:
„Знаем ли ний, Антиное, или за ума ни е тайна,
от песъчливия Пилос кога Телемах се завръща?
С моя съд той отпътува, а кораба днес ми е нужен –
аз за зелената шир на Елида ще плавам. Пасат ми 635
там до двайсет кобили и мулета, годни за впряга,
неукротени, желая да взема едно за обяздка.”
Рече така и се смаяха всички. Не знаеше никой,
че Телемах е в града на Нелей. Предполагаха само,
че при стадата в полето отишъл, или при свинаря. 640
И Антиной го тогава запита, синът на Евпейта:
„Право кажи ми! Кога отпътува? Какви придружвачи
тръгнаха с него? В Итака ли той ги намери? Наемни
хора ли, роби ли взе? И това е способен да стори.
Още това ми кажи откровено, добре да го зная: 645
Пряко ли твоята воля той черния кораб откара,
сам доброволно ли ти след молба настойчива го даде?”
Тъй на речта му отвърна Ноемон, потомък на Фроний:
„Аз доброволно го дадох. И всеки друг тъй би постъпил,
щом с неспокойно сърце го помоли младеж като него. 650
Тежко ще бъде за всеки такава молба да отблъсне.
Съпровождачи му бяха все млади мъже от Итака,
най-бележити след нас. Предводителят бе, забелязах,
Ментор, или пък бог, който напълно на него прилича.
Само едно ме учудва: видях тук прекрасния Ментор 655
вчера в зори, а тогава пътувал е вече за Пилос.”
Рече така Ноемон и пое за дома на баща си.
А у двамината болка затисна душите им горди.
Тозчас женихите спряха игрите и седнаха вкупом.
И Антиной, на Евпейта синът, се обърна към всички 660
пламнал от гняв (помрачено в гърдите, сърцето му беше
пълно със злоба и бяс; от очите му святкаше огън):
„Дело велико, горки ни, извършва надменно младежът!
От Телемаха това пътешествие кой да очаква?
Въпреки нас се измъква хлапакът оттук самоволно, 665
кораб изтегля и лични мъже из народа подбира!
Ех, ще си патим от него тепърва! Ано му превие
наглата сила Кронион, преди в мъжество да съзрее!
Бръз кораб само ми дайте и двайсет веслари за свита,
за да го сам аз издебна, когато по-късно се връща, 670
в протока, който дели от Итака скалистия Самос.
нека тъй срамно завърши презморския път към баща си.”
Рече така. Одобриха му всички речта и решиха
бързо оттам да се вдигнат да идат в дома Одесеев.
Но не остана за дълго в незнание Пенелопея, 675
що за сина й гласяха женихите в тайни кроежи.
Тях глашатаят издаде. Подслушал бе техните речи
Мèдонт отвън (те ковяха измамата вътре във двора)
и през дома се завтече да каже на Пенелопея.
Прага току той прескочи и рече му Пенелопея: 680
„Що, глашатае, те пращат при мене женихите славни?
Може би носиш повеля робините на Одисея
да прекратят своя труд и гощавка за тях да приготвят?
Никога – ах! – да не бяха сватосване с мен пожелали,
днеска дано за последен, за сетен път те тука пируват! 685
Вие, които в рояци пилеете наши богатства –
на Телемаха божествен имота, - нима като малки
нито веднъж се не случи на вас да разказват бащите
как се отнасяше с тях Одисей, на безсмъртните равен?
Никого той не обиди с неправда ни делом, ни словом 690
тук в общината, тъй както царете божествени знаят –
някои смъртни възлюбват, а други преследват с омраза.
Никога той не постъпи надменно към някой подвластен.
Но алчността ви безмерна, делата ви срамни излизат
явно на свят – за почтено държане такава отплата!” 695
А глашатаят й рече, изпълнен с разумни съвети:
„Само да беше, царице, това най-великата напаст –
друго нещастие готвят женихите – много по-страшно
и по-голямо. Дано им на време попречи Кронион!
Те се гласят с острието на меч Телемах да пронижат 700
в пътя обратен към къщи. За татко си вест да научи
той се упъти към Пилос свещен и към дивната Спарта.”
Рече така. Колене и сърце прималяха у нея.
Дълго стоя Пенелопа безмълвна. Напълниха сълзи
нейните клепки. Гласът й замлъкваше в гърлото бликнал. 705
Късно едва тя намери слова да отвърне на Медонт:
„Где, глашатае, отиде синът ми? Защо му е нужно
с кораби бързи да плава, които са впрягове конски
вътре в морето и носят далече по водните друми?
Или не иска да пазят потомствата спомен за него?” 710
Тъй и отвърна Медонт, изпълнен с разумни съвети:
„Не! Аз не зная дали божество към това го подтикна,
или той сам пожела да отплава към Пилос да чуе
иде ли вече баща му, или го е стигнала орис.”
Рече така и напусна палатите на Одисея. 715
Сърцераздираща мъка обзе Пенелопа. Да седне
нямаше сили – креслата в покоите немалко бяха, –
но върху прага на крепко строената спалня се свлече
в жалобен плач. Заридаха робините около нея,
колкото имаше, всички в палата – и млади, и стари. 720
В стонове неудържими така Пенелопа им рече:
„Слушайте, мили, от всички, които сте с мене родени,
мен олимпиецът Зевс най-ужасна печал е отсъдил.
Първо загубих съпруг благороден със лъвска сърцатост,
който с различни достойнства блестеше сред всички данайци 725
(той надалеч по Елада и целия Аргос се слави).
Ето сега урагани ненадейно къде са отвели
моя скъп син от дома ми, преди да открия самата.
О безрасъдни, нима ни една, ни една не помисли
мен от леглото да вдигне, макар че сте знаели всичко, 730
щом се упътил сина ми към черния, вития кораб!
Само да бях подразбрала, че той се подготвя за поход,
щеше при мен да остане, макар че морето го мами,
или безжизнена щеше в покоите да ме остави.
Но поканете веднага при мен престарелия Долий – 735
моя служител, когото със зестрата татко ми даде.
Той ми градината плодна реди. Незабавно да иде
сам при Лаерт, да приседне и всичко това да му каже.
Може, обмислил, разумно решение той да намери
и да излезе със жал против тези, които замислят 740
на Одисей и Лаерт богоравния  род да затрият.”
Тъй Евриклея тогава, усърдната дойка, отвърна:
„Скъпо дете! С безпощадната мед прободи ме в палата,
или над мен се смили! Но не мога да крия от тебе –
знаех аз всичко, сама му подадох каквото заръча – 745
хляба и сладкото вино. Изтръгна ми клетва велика,
думичка да ти не кажа, преди дни двайсет да минат,
или преди да откриеш самата, че той е отплавал.
Как се боя да не би хубостта ти плачът да помъти!
Но изкъпи се сега, премени се във нови одежди, 750
с твои робини възлез върху горните китни покои,
там отправи към Атина молитва – на Зевс дъщерята
може тогава дори от смъртта да избави сина ти.
А нажаления старец ти повече не нажалявай,
че боговете блажени не мразят рода на Аркизий – 755
негов потомък без друго ще бъде признат за владетел
над величавия дом и далече над плодните ниви.”
Рече, смекчи и скръбта, пресуши от очите плача й.
Тя се изкъпа веднага, облече си чисти одежди
и със робини възлезе въз горните китни покои, 760
в кошничка сипа ечмика свещен и помоли Атина:
„Чуй, несломима ти дъще на егидоносеца Зевса!
О, ако нявга за теб Одисей многоумен в палата
тлъсти бедра на овци и на бици горил е обилно,
моля те в спомен за него спаси ми любимата рожба 765
и разгони тези дръзки, безкрайно надменни женихи.”
Рече във възклик така и богинята чу й молбата.
В същото време шумяха женихите в тъмната зала.
Дръзко подхвърляше някой от тези надменни женихи:
„Сигурно сватба подготвя царицата страстно желана, 770
без да й мисъл минава, че смърт за сина й се готви.”
Рече тъй някой жених, но не знаеха тях що очаква.
А Антиной се обърна към всички и тъй заговори:
„Обезумели, възпрете си високомерните речи
всички ведно, да не би да се чуе навън из палата! 775
Хайде съвсем тихомълком да станем, да свършим на дело
плана си, който допадна сега на сърцата на всички.”
Рече така той, подбра си мъже най-решителни двайсет
и ги поведе към кораба бърз върху морския пясък.
Кораба свлякоха те най-напред надълбоко в морето, 780
дигнаха мачтата после отгоре на черния кораб
и натъкмиха веслата на техните ремъчни възли,
всичко според обичая, развиха платната блестящи.
Струпаха вече на борда оръжие смели слугите.
Спуснаха котва на рейда женихите, после на суша 785
те подредиха вечеря в очакване здрачът да падне.
А Пенелопа разумна там горе в покоя самотна
тъжно лежеше в леглото, не вкусваше гозби, напитка,
с мисъл едничка дали ще избегне синът й погибел,
или ще бъде сразен от надменните нейни женихи? 790
Както лъвът, обкръжен от рояка ловци, се озърта
и пред коварния обръч, край него затяган, потръпва,
тъй тя премисляше смутна, доде я споходи сънят, и
сладко заспа, на леглото отпуснала морното тяло.
Друго замисли сега светлоока богиня Атина: 795
Призрачен образ създаде, присънена сякаш невеста –
Ифтима, нейна сестра, дъщеря на Икарий, която
взе за съпруга Евмел, господар на полята край Фере.
В къщата на Одисей божествен тя призрака прати,
за да разсее тъгата и спре многосълзната мъка 800
на Пенелопа, която униваше в жалост и сълзи.
В спалнята той се промъкна безплътен под ключния ремък
и над главата й ниско застана и с глас заговори:
„Спиш, Пенелопа, нали, и прелива сърцето ти мъка!
Но боговете, които живеят блажено, не искат 805
повече ти да се вайкаш унила. Дома ще си дойде
твоят мил син – боговете не е предизвикал той с нищо.”
Тъй на часа отговори разумната Пенелопея,
чезнеща в сладостна дрямка пред тихите двери на бляна:
„Как си пристигнала, сестро? Не си ми спохождала още 810
моето жилище. Много далече оттука живееш.
Как ме съветваш сега да забравя скръбта и бедата,
дето разкъсва духа и сърцето ми най-нетърпимо?
Първо загубих съпруг благороден със лъвска сърцатост,
който с високи достойнства блестеше сред всички данайци 815
(той надалеч по Елада и целия Аргос се слави).
Моят скъп син по море отпътувал на вития кораб,
още невръстен, не знаещ ни грижи, ни реч на стъгдата.
Повече жаля за него, отколкото за Одисея, 
тръпна, боя се за него, че може беда да го случи 820
или в страната, в която пътува, или по морето.
Много противници има, които му готвят уловка,
търсят смъртта му, преди на земята си родна да стъпи.”
Образът призрачен тъй промълви на сестра си тогава:
„Смела бъди, утеши си сърцето, недей се страхува. 825
Съпровождачка до себе си има младежът, каквато
всеки друг мъж би желал за закрила, защото е мощна –
тя е Палада Атина, която споделя скръбта ти
и ме изпраща при тебе сега, да ти кажа речта й.”
А на това й отвърна разумната Пенелопея: 830
„Ти ако си божество и си чула гласа на богиня,
о, разкажи ми сега и за оня единствен нещастник –
жив ли е той? Светлината на слънцето гледа ли още?
Или погинал блуждае сред леките сенки на Хадес?” 835
Образът призрачен тъй промълви на сестра си тогава:
„Нищо подробно за него не мога сега да ти кажа –
жив или мъртъв е той. Празнодумствата нам не приличат.”
Образът рече така и през ключният ремък излитна –
леко дихание сякаш. Веднага от сън се пробуди
Пенелопея. Сърцето й мило изпълни се с радост, 840
съновидение ярко пред нея в нощта се показа.
Ето женихите с кораб поеха по водния друм и
за Телемах крояха в сърцето си гибел жестока.
Остров със стръмни скали посред морската шир се разстила
в протока, миещ Итака и дивопланинския Самос – 845
малък, зован Астерида. От двете страни пристани тихи
кораба срещат. На него ахейците спряха в засада.

Bookmark/Search this post with:

Delicious  •   Google