Преводаческа анкета № 1

 

 Доротея Табакова: "Влюбвам се в текста, търся му пари, превеждам":
 
 
1. Какъв би бил според вас идеалният превод на античен текст? С какво би се характеризирал?
 
 
- Представям си го нагласен за устна употреба, умерено модернизиран – просто признаващ традицията, която ни го е довела твърде опосредствано. Четивен, на добър български език без прекаляване с архаичното или високо-книжовното звучене.
 
 
2. Какъв е мотивът ви да се заемете с превод – пристрастие към дадения текст, научни интереси към него, съзнанието, че той би бил полезен за българския читател, или просто поръчка от издателство?
 
 
- Преди всичко влюбеност в дадения текст! Без това не бих могла да работя. Но и финансиране не е зле да е осигурено. Редът е следният: влюбвам се в текста, търся му пари, превеждам. А не обратното!
 
 
3. Има ли връзка между кръга на научните ви интереси и
превежданите от вас текстове?
 
- Не. Самите преводи и превеждането като процес са моите научни интереси. Има връзка между текстовете, които превеждам, и човешките ми интереси: юношеското преболедуване на хедонизма ме доведе до Анакреонтиките, любовта към театъра – до Плавт и Еврипид.
 
4. Преводачът е съавтор. Съгласни ли сте с това твърдение?
 
- Да. Но: цитирам един латвийски колега – за автора все пак трябва да останат 51% от акциите.
 
5. Какви принципни грешки бихте избегнали, ако днес отново превеждахте същите текстове?
 
- Бих била по-разкрепостена и свободна в превода на Анакреонтиките. Бих зарязала еквиметризма още тогава.
 
6. Според вас добре ли е един преводач да има ясно изразен и разпознаваем собствен стил?
 
- В никакъв случай! Неговата работа е да се отдава на текста, заличавайки максимално себе си, а не да му налага индивидуалността си.
 
7. Как се отнасяте към билингвите? Бихте ли искали ваш превод да стои в двуезично издание?
 
- Вече имам: Анакреонтиките. И бих издавала всеки античен текст двуезично.
 
8. Смятате ли, че дистанцията от 2 – 2 и половина хилядолетия задължително прави текста трудно понятен? Ако да – какво правите, за да го направите разбираем за съвременния читател?
 
- По принцип всеки текст от отдалечена култура е труден. За целта си има измислени средства: бележки под линия, встъпителни студии и прочее; но най-важно е да не „изкълчвам” българския език там, където това не се налага – един или друг „труден” пасаж се осмисля по-лесно на фона на понятен език.
 
9. Кое е по-важно за вас – античният текст като извор за историята и културата на епохата, или като извор на естетическа и мисловна наслада?
 
- И.
 
10. По какво се отличава (или трябва да се отличава) преводът от класически езици от превода от модерни езици?
 
- Колкото по-малко се отличава, толкова по-добре.
 
11. Приложимо ли е понятието „екзотика” по отношение на античните текстове?
 
- То и за модерните езици не е приложимо. Това е манипулативно постколониално понятие.
 
12. Стремите ли се да се доближите до предполагаемия „първи прочит” на превежданото от вас произведение?
 
- Такъв няма! Има безкраен неуловим процес, ние сме в края му, другото е самоизмама.
 
13. Проучвате ли достъпните по-ранни преводи на български и други модерни езици, когато превеждате даден текст, или предпочитате да не се влияете от тях?
 
- Задължително! Но после ги оставям в ъгъла и ги забравям, докато работя активно.
 
14. Остаряват ли преводите? Защо?
 
- Да. Защото езикът-цел се развива, но и защото културата-цел променя своето разбиране за културата-източник и за целите на преводаческото изкуство изобщо. Читателската публика също не е константа и с нейната динамка преводът трябва да се съобразява, доколкото е възможно.
 
15. Стремите ли се да направите античния текст по-понятен за неподготвения съвременен читател, или, напротив, предпочитате да запазите историческите и културните специфики на текста – дори в ущърб на разбираемостта?
 
- Във всеки конкретен случай мярата е различна, обща рецепта няма. Опитвам се да не затрупам текста с реалии, но и да не го обезлича.
 
16. Как постъпвате с реалиите – търсите български аналог, транскрибирате с бележка под линия, вкарвате обяснението в самия текст, или пък се опитвате да ги избегнете въобще?
 
- Спокойно мога да преведа „киликс” с „чаша”, но онези реалии, които са свързани със самия дух на античната култура, не пренебрегвам никога. Ако случайно има български аналог, го използвам, стига да не носи прекалено ярка българска специфика.
 
17. Когато в текста се намират термини – философски или научни – запазвате ли античния термин, или по възможност го свеждате до модерния му аналог?
 
- Запазвам, доколкото е възможно. Модерният аналог идва от друга система на мислене – например, ако акустично-синестетичните термини за класификация на фонемите се заместят с модерните артикулационни, се губи самият дух на отношението към езиковата тъкан.
 
18. Когато срещнете в оригиналния текст неологизъм, съчинявате ли такъв и на български?
 
- Задължително! Българското словообразувание има толкова богати възможности, колкото и гръцкото!
 
19. Използвате ли архаизми в преводите си? Защо?
 
- Избягвам ги, доколкото мога. Особено бягам от т.нар. „поетизми”.
 
20. Използвате ли думи от латински корен при превод на старогръцки текстове?
 
- Да, но предимно такива, които са навлезли в ежедневния български език.
 
21. Използвате ли подчертано разговорна лексика в преводите си? Включително вулгаризми и жаргон?
 
- Да! И с удоволствие! Особено в „Призрака” на Плавт, а очтасти и в „Циклоп” на Еврипид.
 
22. По какви правила транскрибирате личните имена?
 
- Следвам традицията. Ако няма установена форма – възможно по-близо до Еразмовото четене.
 
23. Опитвате ли се да запазите синтаксиса на оригинала, или го адаптирате към българските норми?
 
- Решението във всеки отделен случай е компромис между две крайности. Структурата на кратковременната памет на модерния човек не позволява пълното съхраняване на голям период, но пък раздробяването му на кратки прости изречения убива текста.
 
24. Когато превеждате проза, опитвате ли се да запазите ритмиката на оригинала? Как?
 
- Познаването на метрическите особености на реторическите и други прозаични текстове изисква специална квалификация, каквато нямам. Водя се от усета си.
 
25. Когато превеждате мерена реч, спазвате ли принципите на еквилинейността и еквиметризма?
 
- Това вече го преболедувах. Сега търся аналози въз основа на „метаметриката”, т.е. образа, с който даден стихотворен размер присъства в българската поезия.
 
26. Стремите ли се да запазите в превода си алитерации, асонанси и други звукови ефекти на оригиналния текст?
 
- Задължително, дори с риска да загубя смислова единица. Защото не вярвам в опозицията „съдържание/форма”.
 
27. Стремите ли се преводният текст да се получи удобен за устно произнасяне?
 
- Много се старая и постоянно го пробвам на вкус. Особено когато става дума за драматургичен текст. А в курса по метрика това е базата на метода.
 
28. Какво най-охотно бихте пожертвали от текста, който превеждате? Реалии, стил?
 
- Реалии.
 
29. Смятате ли, че всеки античен текст се нуждае от коментирано издание?
 
- Да. Само обемът и степента на научност на коментарите е различна в зависимост от таргет-групата на изданието.
 
30. Кои са предполагаемите читатели на вашия превод?
 
- Четяща публика с разностранни интереси, обичаща поезията и театъра.
 
31. На какво бихте посъветвали читателите на своите преводи да обърнат особено внимание?
 
- На естествения български език, с който се опитвам да предавам древни текстове.
 
32. Може ли един античен текст да вълнува съвременния читател, да е съзвучен на морала, емоциите и мислите му?
 
- В много по-голяма степен, отколкото се смята обикновено.
 
33. Може ли и трябва ли превод на античен текст да бъде илюстриран и с какво – антични паметници или съвременни рисунки?
 
- Може, и с едното, и с другото – зависи от целите на изданието. Но си представям съвременни рисунки, влизащи в диалог, а не просто илюстративни. В никакъв случай не ми харесват псевдо-патетиките на Румен Скорчев от Илиадата!
 
34. Нуждае ли се един добър превод от издателски PR? Или качествата му говорят сами за себе си?
 
- Нищо не говори само за себе си. А доброто представяне на античен текст би било и добър PR за нашата специалност.
 
35. Бихте ли представили свой превод в радио- или телевизионно предаване, на литературна среща, пред ученици или студенти? Как?
 
- Смятам това за неотделима част от работата на преводача.
 

 

анкетата

С отговорите на Доротея Табакова започваме публикуването на резултатите от преводаческата анкета, която разпратихме през последните месеци на преводачи от старогръцки и латински на български. Мотивите за изработване на подобна анкета бяха вече представени на сайта (ето тук<), а сега се надяваме да се отзоват повече преводачи, така че да можем да добием наистина една по-пълна представа за особеностите на превода от антични езици в българска среда и за нужните нови както нормирания, така и издателски проекти...