САФО

ЛЮБОВ (фрагмент 31)

Превод: Георги Батаклиев, 1967

Бог блажен за мене е оня, който
редом с теб седи и говори с тебе,
твоя сладък глас и смеха ти кръшен
     слуша отблизо.

Ах, сега дъхът ми в гърдите спира...
Щом те взорът мой закопнял съгледа,
секва в миг гласът ми, сподавен в немощ
     звук да пророни.

И езикът вече скован засъхва,
знойни струйки в жилите буйно бият,
мрак дълбок очите забулва. Чувам
     тътен в ушите.

Ледна пот избива по всички пори,
тръпки остри цялото тяло кършат.
Аз посървам както трева, бледнея
     и отмалявам.

САФО

МОЛИТВА КЪМ АФРОДИТА

Превод: Александър Балабанов, 1911

Шаренопрестолна, безсмъртна Афродито,

дете Зевсово, хитра размирнице, моля ти се,

САФО

ТОМЛЕНИЕ (фрагмент 50)

Превод: Александър Балабанов, 1906

Скри се месец зад ридът.

И Плеяди. Полунощ е.

САФО

ЛЮБОВТА (фрагмент 31)

Превод: Александър Балабанов, 1906

Равен на боговете ми се вижда

оня, който, близо до тебе седнал,

слуша те, как страстно говориш и

    нежно се смееш.

САФО

ФРАГМЕНТ 31

Превод: Кирил Христов, 1896

Из Сафо[1]

Ти равен си на бозите небесни:

непостижим те виждам аз кат тях,

когато чуя сладките ти песни

     и звънкий кръшен смях.