ТЕОГНИД

ЕЛЕГИИ

КНИГА ПЪРВА, 1-52

Превод: Стефан Стефанов, 2013

Научна редакция: Димитър Илиев, 2013

Царю, дете на Лето и на Зевса потомък, не ще те

пренебрегна аз, нито в начало, ни в край,

ала пръв постоянно, последен, също в средата,

ще те възпявам, а ти, чуй ме и благо ми дай.

Фебе, царю, богиня Лето когато роди те, 5

хванала в свойте ръце вейки на палма с фурми,

теб, от безсмъртни най-хубав, при езерото кръгловидно,

целият Делос голям от аромата преля

благоуханен и в смях се разля огромната Гея,

развълнува се Понт, сив и солен, и дълбок. 10

Артемида, ловджийке, на Зевс дъще, теб Агамемнон,

с бързите кораби към Троя отплавал, склони.

Мойта молитва ти чуй и мен запази от бедите –

трудно, богиньо, за мен, нищо за теб е това.

Музи, Харити, на Зевс дъщери, при Кадъм на сватба 15

заедно вие на път пяхте такъв ето стих:

„Щом е красиво, е мило; не е, ако не е красиво“.

От безсмъртни уста стих такъв се изля.

Кирне, на моята мъдрост печат сполучих да сложа –

няма чрез тези слова никой от мен да краде, 20

нито в добрата ми песен да вмъкне нещо презряно.

Всеки ще каже: „Това думи са на Теогнид<

Мегарски, много прочут навред сред всичките хора.“

Всеки съгражданин аз да впечатля не можах,

Полипаиде, това не е чудно – на Зевса се сърдят 25

хората и при валеж, също и при сушина.

Аз ти мисля добро, затова и ще те наставлявам

както, още момче, Кирне, обучиха мен.

Благоразумен бъди, да не вършиш постъпки безчестни,

за да придърпаш към теб почести, слава, блага. 30

Знай и също това – с негодни недей да общуваш,

само с достойни мъже; винаги дръж се за тях.

Пий при такива и яж с тях заедно, вече приседнал,

радвай ги, тяхната власт е всемогъща навред.

А на достойни дела от достойни се ти научаваш, 35

но сред негодни и ум прежен изчевза от теб.

Щом е така, с благородни мъже се стреми да общуваш,

и скоро ще одобриш дружеския ми съвет.

Кирне, градът бременее и страх ме е да не роди той

някой досотен и той да ни сломи наглостта. 40

Граждани има рузимни, но водят ги хора, които,

склонни към пагубно зло, вече към бездна вървят.

Никой град никога, Кирне, не са го затрили добрите,

но на негодните щом злото им се услади,

те покваряват народа и дават победа на долни, 45

правят това заради лична изгода и власт.

Дълго недей да очакваш града спокоен да бъде,

нищо, че и досега още цари тишина,

мили щом станат на злите неща подобни на тези –

лична облага с беда обща ръка за ръка. 50

Бунтове, братоубийста от всичко това се пораждат,

също тирани, дано туй не избира града.

МИМНЕРМ

ФРАГМЕНТ 1

Превод: Георги Батаклиев, 1967

       На флейтистката Нано

Що е животът и що радостта без любовния пламък?

Бих предпочел да умра, ако се свършат за мен

тайните ласки, смехът, любовта в споделеното ложе.

Бързо на тая земя вехне уханният цвят

МИМНЕРМ

ФРАГМЕНТ 1

Превод: Борислав Георгиев, 1970, 1985

Какво е животът, какво

– красотата му без Афродита<

златокъдрата? По-добре аз

да умра в оня зъл час, когато

вече няма да чувствувам нужда

МИМНЕРМ

ФРАГМЕНТ 5

Превод: Борислав Георгиев,1970

Електронна обработка: Милена Василева, 2009

МИМНЕРМ

ФРАГМЕНТ 5

Превод: Александър Балабанов, 1939

Електронна обработка: Милена Василева, 2009

МИМНЕРМ

Фрагмент 1

Превод: Колектив Res Metrica, 2008

Радост какво е, какво е животът без златна Киприда?

     жив да не съм, ако спрат някога да ме влекат

нежност потайна и дарове медени в сладка постеля –

МИМНЕРМ

ФРАГМЕНТ 1

Превод: Калина Бешкова, Венцислав Василев, 2008

Няма живот и наслада далеч от Китерия златна!

     Жив да не съм нито миг, нямам ли всичко това:

трепети скрити и медени ласки на мека постеля.