Есхил, Прометей

ЕСХИЛ

ПРОМЕТЕЙ

Превод: Александър Балабанов, 1917 (19051)

Електронна обработка: Милена Василева, 2009

 

 

ЛИЦА:

Власт.

Сила – нямо лице.

Прометей.

Ефест.

Хор от Океаниди.

Океан.

Ермес.

Ио.

 

                                               СЦЕНА

         Висок скалист връх. Надясно море, наляво пустиня. – Власт и Сила донасят Прометея. Ефест с млат, вериги, железни колове и обръчи.

 

 

 

                                                     Власт

         Достигнахме и края на земята,

         До скитската пустиня дива. И сега,

         Ефесте, изпълни що ти заръча

         Баща ни. В железа тогоз немирника!

         На тез скалисти върхове го прикови!

         Че той открадна твойто цвете, огъня

         Вседелен, и на смъртните го подари.

         Такъв злодей наказват боговете

         Така. Веднага ще да се научи той

         Пред Зевсовата мощ да се прекланя,

         И туй човеколюбие да отлюби.

 

                                                     Ефест

         Вий, Власт и Сила, свойто свършихте

         И ви олекна вече на ръцете,

         Но аз, аз как да закова роднина бог

         На тоя див и мрачен връх, където

         Вилнеят бурите. А трябва. Че беда

         На Зевса волята да занемаря.

(Към Прометея, когото Власт и Сила слагат на скалата и го държат.)

 

         О, смелий син на мъдрата Темида,

         Неволно теб неволник заковавам

         В железа на тоя връх пустинен

         Човешки крак где никога не стъпва.

         И дълго, дълго ти на знойни слънчев пек

         Ще да чернееш; всякога със нетърпение

         Ще чакаш пъстропола нощ да ти закрий

         Виделина, сланата слънце да изпий,

         Безспирни болки тъй ще те терзаят –

         Не е роден спасителят ти още.

         С Човеколюбието си това сдоби.

         Ти, бог, презря гнева на боговете

         И на човеците през мяра даде чест.

         Ще бдиш сега на тия мрачните скали,

         Изправен тъй, коляно без да свийнеш.

         И много ще да охкаш и ридаеш...

         Напусто – Зевсу камък е сърцето.

         Че груб, жесток е всякой нови властелин.

 

                                                     Власт

         Е, стига ти! Извивай млата, удряй!

         Защо ли жалиш тоя бог на бози враг?

 

                                                     Ефест

         Приятелство, роднинство страшна имат мощ.

 

                                                     Власт

         Така! Но бива ли пък да не слушаш

         Ти бащин глас? Как? Още не трепериш ти?

 

                                                     Ефест

         Че ти – такъв си ти – немилостив, жесток!

 

                                                     Власт

         Не ще да му олекне и от твоите

         Ридания; какво се мъчиш само?

 

                                                     Ефест

         Проклето да е моето изкуство!

 

                                                     Власт

         Защо проклинаш? Право да ти кажа –

         Изкуството не е в нищо криво тук.

 

                                                     Ефест

         Но все пак другиму да бе се дало!

 

                                                     Власт

         Че всяка работа тежи, ти знаеш,

         И Зевс е само в тоя свят свободен.

 

                                                     Ефест

         Така е, виждам; няма що да кажа вече.

 

                                                     Власт

         И пак не бърза той да го застегне!

 

                                                  

                                                      Ефест

         Пък ти – не виждаш ли ги тез окови?

 

                                                      Власт

         Е, бързай, бързай ти, ръце му окови

         На таз скала. Хей, удряй с млата!

 

                                                      Ефест

         Е, няма що да мисля вече, стана то.

 

                                                     Власт

         Ха, чукай ти, отвсъде здраво стягай,

         Че хитрий изход и във безизходство знай.

 

                                                     Ефест

         На, таз ръка веч няма той да вдигне.

 

                                                     Власт

         Тъй яката и другата я застегни;

         Да види той пред Зевса как се мъдри!

 

                                                     Ефест

         Сега не ще ме укорява никой веч.

 

                                                     Власт

         О, да! Вземи и с този клин железен

         Гърди му прободи и закови го – тук!

 

                                                   

                                                     Ефест

         О! О!

         От твойте болки стена, Прометее!

 

                                                     Власт

         Нима ти още жалиш Зевсовия враг!

         Я скоро сам за себе да не охкаш!

 

                                                     Ефест

         Но, виждаш, гледка не за гледане с очи.

 

                                                     Власт

         Тогова закован! Голямо чудо!

         И около ребра му обръчи турни.

 

                                                     Ефест

         И туй ще стане – стига заповядва!

 

                                                     Власт

         Ще заповядвам, не – и ще крещя дори.

         Я слез и с обръч застегни бедра му.

 

                                                     Ефест

         Без много-много труд и туй се свърши веч.

 

                                                     Власт

         И на крака му не забравяй тез звена.

         Знай, тежко ще изкупваш всяка грешка.

 

                                                     Ефест

         Сега да си вървим. Той цял е в железа.

                                                       (Излиза)

 

                                                     Власт

(Към Прометея, който е окован тъй, че цялото му тяло виси във въздуха; ръцете опънати назад и оковани за скалите; също и краката. Един железен кол забит в гърдите му: с него е закрепено пък тялото за задната скала.)

         Злодействуй тук сега; от боговете

         Ти огън краж и на подневни същества

         Раздавай го! Да видим – щат ли тия

         Да снемат нещо от товара твой.

         “Предведец” криво те нарекли тебе,

         Че теб предведец някой трябва ти сега

         Да може те спаси от тая примка!

                                                       (Излиза)

 

                                                     Прометей (сам)

         Светли ефире, ветри бързокрили,

         Извори речни, морски усмивки,

         Землъо Всемайко, слънчев лик и тебе,

         Що виждаш всичко – призовавам аз –

         О, гледайте, аз – бог – търпя от боговете!

                  Погледнете какъв позор

                  Ще вися векове!

                  И това поругание мен

                  Низпосла на Олимп

                  Властелинът нов...

                  О! О! От сегашни тегла

                  И от бъдните стена сега!

                  И кога ли ще дойде краят!

         Но що говоря? Бъдещето зная –

         И зло не ще ме ненадейно сполети.

         Да, виждам аз, съдбата има сила

         Непобедима: трябва, що ми е дошло,

         Да гледам как по-леко да пренасям...

         Но пак, мълчи и не – за мене все едно!

         Човешки род пригледах аз – и ето

         В каква се безнадеждна примка улових.

         Да, аз им искра огън в тръст донесох,

         А туй им всяко трудно дело облекчи

         И всякога ще им помага в всичко.

         Такова тежко престъпление сега,

         При облаците закован, изкупвам!

         О! О!

         Какво шуми? Отгде туй благовоние?

         Човек ли? Полубог ли? Ил пък някой бог?

         Не е ли някой зрител празен,

         Дошъл на край земя? Защо ли друго пък?

         Е, вижте, закован злочестий бог –

         На Зевса врага и на всички богове

         От олимпийския чъртог омразен

         За неговото човеколюбие.

         А? ст... не чувам ли нейде да пляскат крила?

         И въздухът подсвирва леко... и фучи...

         Каквото и да иде, зъзна от страх.

(В туй време пристигат на крилати кола Океанидите, дъщери на Океана. Те се тъй стоят в колата си – във въздуха, доде ги не покани по-сетне Прометей да стъпят на земята.)

 

                                                        Хор

                                                     Строфа І

                  Не плаши се! Теб на помощ бързо

                  Таз дружина долетя

                  Тук до тоя връх висок.

         Щом усмилихме сърцето Зевсу,

                  Леко вятър духна нас;

                  Че на млата гръмки ек

         Стигна дори в пещерите наши;

                  Девствен ни покой смути

                  И в кола крилата идем боси.

 

                                                      Прометей

                  О! О!

                  Вий рожби на Тетида многодетна

                  И на Океана, що цялата земя

                  Обгърнал е с водите тъмни;

                  Я вижте, вижте, закован,

                  Как тука на скалите

                  В небесни висини

                  Векове в позор

                  Ще бдя като страж.

 

 

 

                                                        Хор

                                                     Антистрофа І

         Виждам, Прометее, и очите ми,

                  Потопени в сълзи,

                  Тъмна ги мъгла покри,

         Щом съгледах как тяло ти вехне

                  Тук на мрачните скали,

                  Оковано в железа. –

         Цар в Олимп е Зевсу произвола:

                  Всички силни той сломи,

                  Те са нищо вече днес.

 

                                                     Прометей

         Долу под Ада да бе ме той хвърлил,

         Мъртвите де скитат,

         В безграничния, мрачния Тартар!

         Там във вериги да бе ме сковал,

         Че никой да не ми идва

         С мен да се гаври!

         Клетник, сега съм увиснал тука,

         Моите врази да се радват и гаврят!

 

                                                        Хор

                                                     Строфа ІІ

                  Има ли сърце тъй твърдо

                  Да се радва и сега?

                  Кой над теб се не смилява?

                  Само Зевс, тиран жесток,

                  Беззаконно и без милост

                  Тъй наказва боговете.

                  Той не ще и да престане

                  Дор го някой не сломи.

 

                                                        Прометей

         Мен ще търси той –

         Нека сега съм в тежки вериги –

         Мене – той на блажените царете;

         Да му открия заговора,

         Който ще го лиши от скиптър и чест.

         И тогаз няма да може

         С песни сладки да ме обае

         Нито пък ще ме уплаши със закани.

         Аз не ще му кажа, додето

         Тия окови не паднат, додето

         Той не умий ми позора.

 

                                                        Хор

                                                     Антистрофа ІІ

         О, ти, дръзкий и в злощастие,

                  С необуздан си език,

         Смело пак стоиш на свойто.

                  Аз пък тръпна, виждаш,

                  Зарад твоята съдба.

                  Зевс с коварно е сърце –

                  И не знам на твойте мъки

                  Ще ли доде нявга край.

 

 

                                                     Прометей

         Отдавна зная туй – жесток е наший Зевс,

         Държавата сега е той, но нека!

         И той ще ми омекне, вярвам твърдо аз,

         Смири ще се.

         Необузданий си гняв ще обуздай

         И тогаз ще ми доде любезен и мек

         Като другар другарю.

 

                                                     Хор

         Открий ни, вести ни всичко сега

         Да видим какво престъпление пред Зевса

         Тез тежки тегла ти навя, тоз позор.

         Разправяй ни, ако това те не мъчи.

 

                                                     Прометей

         Че тежко ми е то – разправям,

         И да мълча: и тъй, и инак – все беда.

                  Когато олимпийците дигнаха бунт,

         Родиха се раздори между тях. Едни

         Решават Кроноса от трон да свалят,

         Та Зевс уж да владей; а други напротив:

         Не Зевс да бъде властелин искат.

         И рекох аз титаните да вразумя,

         Тях чада на Земята и Небето.

         Но не можах. Презряха хитростта ми те,

         Надменните, на свойта сила само

         Облегнати, ще сграбчат мислеха властта.

         А майка ми Земя-Темида –

         Предсказваше ми често бъдещето тя: –

         Че сила, якост няма да надвият,

         Че тука победи ще само хитростта.

         И аз разправям им туй предсказание,

         А те – не щат дори да ме погледнат.

         Тогаз видях, че най-добре ще бъде

         С майка си при Зевса да отида,

         Да вземем негова страна и ние.

         И ей сега от моя план е всичко туй,

         Че пещерата черна и дълбоко

         На Тартара веч Кроноса вековний крий

         И всички му другари.

                                              Туй направих

         За тоз тиранин олимпийски, а сега

         С какво ми тоя отвърна, погледнете!

         Да, на тираните вродена болест е

         И на приятелите да не вярват.

                  Но вий ме питахте каква вина сторих,

         Че съм наказан тъй. И туй ще чуйте.

                  На трона на баща си щом се качи Зевс

         Властта раздели между боговете

         По ред. – И управлението – пак на тях.

         А за човешки клети род - ни дума.

         Той бил решил всецял да го премахне

         И ново поколение да създада...

         Не се застъпи никой за човека.

         И дръзнах само аз. Спасих от Ада

         Човешки род.

                  За туй се аз превивам днес

         Ей под таквиз тегла безмерни. Тежка

         За страждущи, за зрителите пък – тъга.

         Над человеческия род се аз смилих –

         За мене нигде милост! Чудно натъкмен

         Вися тук, зрелище за срам на Зевса.

 

                                                     Хор

         От камък е оня, с желязно сърце,

         Кого не покъртят и твоите мъки;

         Че мене – о, тъй да не видях аз теб! –

         Душата ми жалост сломи, Прометее!

 

                                                     Прометей

         И за приятели си жалък станах веч!

 

                                                     Хор

         След туй? Не искаш ли да ми разправиш?

 

                                                     Прометей

         И смъртний участта си не предвижда веч.

 

                                                     Хор

         Нима намери и за тая болест цяр?

 

                                                     Прометей

         Вселих в душата му надежди слепи.

 

                                                     Хор

         Голяма благодот е туй за смъртний.

                                                     Прометей

         На туй отгоре дадох им и огън.

 

                                                     Хор

         Как? Огън тям – създания подневни?

 

                                                     Прометей

         От него ще научат те безброй неща.

 

                                                     Хор

         И ето зарад грешките ти Зевс те –

 

                                                     Прометей

         Опозори – и няма да ме пусне тъй.

 

                                                     Хор

         А края на теглата си не знаеш?

 

                                                     Прометей

         Когато Зевс благоволи, по-рано не.

 

                                                     Хор

         Ще благоволи? Таз надежда пък отде?

         Нали си престъпил? И как си престъпил!

         Сърце ми не дава да кажа. Дири

         От черни си мъки и спасение найди.

 

                                                     Прометей

         Не си ли на примката за теб е леко

         На страждущий да даваш и съвет, и ум

         Отдавна зная всичко туй. Но аз исках,

         Исках – и тъй престъпих, не отричам;

         Теглата на човешки род връх себе взех.

         Наистина, не вярвах аз, че тука

         Ще чезна, тука на приоблачни скали,

         На тоя връх пустинен и печален...

         Но вий не ме оплаквайте за тез тегла:

         Стъпете – и ще чуете за бъднината,

         И всичко ще узнаете от край до край.

         Не бягайте, не бягайте от мене,

         От страждущия днес, - че злото не стои:

         Днес мен, а утре теб то сполита.

 

                                                     Хор

                  Ето, Прометее, слизам

                  Още с първия ти зов

                  От колата си хвърката

                  И от бистрия ефир,

                  Гдето хвъркат леки птички.

                  Ей, нозете ми нагазват

                  Вече твърдата земя

                  И желая аз докрай

                  За теглата ти да чуя.

(В туй време пристига Океан на крилатия си кон.)

 

                                                     Океан

         Ей, свърших си дългия път,

         Вече стигнах при теб, Прометее!

         И моя крилатия кон –

         С юзда го не карах, а с мисъл.

         Е, виж ме колко ти съчувствувам!

         Тъй трябва то: род сме един.

         А след рода

         Ти ми си най-свет.

         И не пустословен ласкател

         Съм аз.

         Ще видиш: само загатни

         С какво да ти услужа.

         Та нявга да ми не кажеш: “Имам

         По-верен приятел от Океана”.

 

                                                     Прометей

         А, а! Че що от туй? И ти ли доде

         Позора ми да гледаш? Как ли пък посмя

         Водите да оставиш, що наричат

         По твое име, тез дълбоки пещери,

         Та на земя да стъпиш? Зрител или

         От състрадание си ти дошъл?

         Е, гледай зрелище – на Зевса врага,

         Бунтовника против тиранството, ей тука

         С какви мъчения го изтезават.

 

                                                     Океан

         Да, виждам, Прометее! Но сега ще дам

         Добър един съвет на тебе умний:

         Виж кой си и признай веч новия закон:

         Че нов сега тиран в Олимп царува.

         Противиш ли се нему тъй и смело

         Говориш, знай, ще чуе Зевс от трона свой –

         И по-високо да седи. Тогази

         Играчка ще ти са сегашните беди.

         О, чуй, злочестник, остави таз ярост

         И гледай от бедите да се отървеш;

         Туй бабешки съвет е, може да речеш;

         Но виждам ази, Прометее, в тоя час

         И необузданий език какво навлича.

         А ти нито смиренье, ни отстъпка

         Пред злото: и искаш още да ти дойде.

         Но мене слушай ти: не ритай на ръжен.

         Нима не виждаш кой ни управлява?

         Монарх без всяка отговорност, страшно

                                                                   строг! ...

         Но да вървя веч. Ще се поопитам

         Да ти помогна някак в тези беди.

         Пък ти смири се, дръж уста си малко!

         Че ти, премъдрий, ти поне ще знаеш –

         Език развързан зло, че си навързва.

 

                                                     Прометей

         Щастливецо, не се захвана с мене ти,

         Сега си чист от всякоя опасност.

         Пък и сега недей да се тревожиш –

         Не можеш го склони, неумолим е Зевс.

         Я по-добре ти сам без зло да минеш.

 

           

                                                     Океан

         Че ти си знаял по-добри съвети

         За другите! – На вътре не приказвам:

         И да не искаш ти – ще ти помогна аз;

         Че Зевс към мен е доста благосклонен;

         И вярвам да избавя теб от тез беди.

 

                                                     Прометей

         Похвална, виждам, твойта ревност,

         Не си да не желаеш мен добро. Недей,

         Не се грижи за мен. Трудът ще бъде

         Напразен, ако се потрудиш нещо ти.

         Я стой си мирно, добър си в безопастност,

         Че аз, ако страдая, зарад мен не ща

         И други още да търпят неволи.

         И малко ли е тежко мен за злата чест

         На брата ми Атлас; далеч на запад

         Сам на плещи си стълбовете днес държи

         На Небо и Земя?... Ужасно бреме!

         Скърбя и за родений от Земя Тифон,

         Що нявга в пещерите киликийски

         Живееше, Рушителят – чудак стоглав –

         Лежи сега сломен. –

                  Веднъж застана

         Самичък срещу всички богове в Олимп.

         И скърца зъби в яд, очи му мътят

         Искри. Ще сваля Зевса от престола той!

         Но Зевс не спи. Изпраща гръм веднага.

         И гордия бунтовник право по сърцето...

         И днес лежи той труп бездушен, тамо

         На тесний морски бряг прострян. Една му част

         Под Етна, а на другата пък горе

         Ефест върти ли чука! Нявга ще оттам

         Да бликнат огнени реки и стръвно

         Полята сицилийски ще да загризат

         И огнен океан ще ги залее.

         Такъв ще бъде нявга на Тифон гневът;

         Той ако е сега от Зевсовия гръм

         Свъглен. –

                  Но ти не си дете, на теб

         Съветник ти не трябва; виж сам сега,

         Търси си лесен край, до колко можеш,

         Да се избавиш от страдания и злини.

                  Пък ази таз горчива чаша

         Ще мога я до капчица изпи,

         Не ще ли Зевс гнева си да забрави.

 

                                                     Океан

         Но ти не знаеш ли, че яростна душа

         С думи може да се излекува?

 

                                                     Прометей

         Кога човек се овреме притича,

         А не кога духът е вече закипял.

 

                                                     Океан

         Каква ли пък вреда, кажи, намираш,

         Ей тъй да поопитам само а моя цяр?

                                                     Прометей

         Напразен труд и глупо добродушие.

 

                                                     Океан

         Ех, нека само туй да ми е болестта –

         Кога понася – умний крий ума си.

 

                                                     Прометей

         Изглежда само тука да съм сбъркал аз.

 

                                                     Океан

         Разбирам, думи ти дома не пращат.

 

                                                     Прометей

         Съчувствието да не ти навей вражда.

 

                                                     Океан

         На новия ли властелин враждата!?

 

                                                     Прометей

         От неговия гняв добре се ти пази!

 

                                                     Океан

         Теглата твои, Прометее, мен урок.

 

                                                     Прометей

         Иди си, бързай. Все на туй ухо лежи!

 

         

                                                     Океан

         Готов ме подканя и твоето слово;

         Ей, плясна с крила си и коня ми веч;

         И как се той радва, че скоро коляно

         В домашни обори ще свийне на мир!

                                     (Изхвръква)

 

                                                        Хор

                                                     Строфа І

                  Съдба ти тежка, Прометее,

                  Разкъсва моето сърце;

                  Сълзи по нежните ми бузи

                  Текат, текат си на порой.

                  Жестоко Зевс ни управлява

                  По своя воля и закон;

                  Той жилото си ядовито

                  Забива и в богове.

 

                                                     Антистрофа І

                  Тифона и Атласа в запад

                  Оплаква цялата страна,

                  Но твойта зла чест вси народи

                  В свещена Азия сломи.

                  И страшни вопли и ридания

                  Се носят по гори, поля,

                  Земя, море – те зарад тебе

                  От ужас яростно бучат.

 

 

                                                     Строфа ІІ

                  Колхидските девици чудни,

                  Неустрашимите в бой[1]

                  И племената скитски тука,

                  Прострели се докрай земя.

 

                                                     Антистрофа ІІ

                  До езерото меотийско;

                  И войнствений арийски род,

                  Що крепостта кавказка владя –

                  В сълзи е всичко зарад теб.

 

                                                     Строфа ІІІ

                  Сама видях аз нявга

                  Как клетият титан Атлас,

                  Превит под стълбовете

                  На Небо и Земя, стои.

 

                                                     Антистрофа ІІІ

                  И там бучи морето пенно

                  Дори от тъмни дълбини,

                  И тътнат пещерите адски,

                  Ридаят бистрите реки.

 

                                                     Прометей

         О, не от гордост бе това мълчание.

         Да, туй съзнание сърце ми днес гризе,

         Че тъй позорно тук ме изтезават.

         Не ази ли на тия млади богове

         Властта им дадох в ръцете? Нищо,

         Туй нека премълча. Не е и ново

         За вас. Но чуйте, що сторих за смъртни:

         Безумни бяха – ази с ум ги надарих.

         Разказвам туй, но не да укорявам

         Човека, а само да покажа вам

         Какво добро съм им направил.

         Те имаха очи, но бяха вси слепци,

         С уши, но глухи бяха. И заспали

         Прекарваха живота си без цел, без ред,

         Заблудени в мъгла. Ни къщи светли

         От камък знаеха да си градят, нито

         От дърводелство имаха понятие.

         А в дупки се заравяха, в тъмнина

         Като в мравуняк същ. И ни на зима,

         Ни на цветиста пролет, ни на летни дни,

         Кога настъпва знаеха те края.

         А всичко вършеха тъй безразсъдно:

         Дор им покозах аз небесни светила

         Кога изгряват и кога захождат.

         Да смятат и да пишат ги научих; дарих

         Им памет, майката на всички музи –

         Добитък впрегнах първи аз в ярема,

         Научих ги да ездят и товарят,

         Че тежки труд да не измъчва само тях.

         Аз първи заюздих конете на кола

         И с туй се днес гордее всеки дом богат,

         И кораб платнокрил им първом аз

         Устроих. Ей такива добрини от мен

         Човешки род видя! Сега пък аз не знам

         От мойте мъки как да се избавя.

 

                                                      Хор

         Тегла ти са ужасни

         Кат лекар лош кога се разболее,

         В отчаяние – не знаеш сам сега

         С какви ли цярове да се лекуваш.

 

                                                     Прометей

         Но още чуйте и чудете ми се вий

         Какви изкуства, леснини намерих.

                  Безпомощен бе против болестта напред

         Човешки род. Не знаеше лекарства,

         Ни питни, ни мехлеми, гниеше си тъй.

         Научих го да прави билки; с тях сега

         От всяка болест се спасява бърже.

         От мен узна той и да отгадава

         И сънища, и тъмний на съдбата глас,

         И знамения, що на път се случват,

         И кривоклюнни птици в техния летеж –

         Що значат отляво и отдясно –

         Вражда, приятелство или другарство.

         И в жертвоприношения показах

         Вида на вътрешности от животни,

         И бозите с какъв обичат цвят жлъчта,

         И всички менения на дроба,

         И първи аз запалих тлъсти бутове

         И крехки рибици – и тук открих му

         Тайнството на пламъчните знаци...

         Очите на човешки род отворих.

         Дотук за туй. Но вътре в своите недра

         Богатствата, земята що ги крие –

         Желязо, мед и злато, и сребро –

         Посмял ли би да каже нявга някой,

         Че той ги е от мене по-напред открил?

         Не! Само пустохвалец би рекъл това!

         И най-сетне вкратце всичко разбери:

         Човеку вси изкуства даде Прометей.

 

                                                     Хор

         Недей забравя свойто злополучие

         С тез безмерни на човешки род блага.

         И, знам аз, тез окови кат ти паднат,

         На Зевса равен ще да бъдеш ти по чест.

 

                                                     Прометей

         Не е съдба още отредила туй,

         Преди от тия примки да се отпримча

         Безбройни изпитания ме чакат –

         Необходимостта надвива ума.

 

                                                    Хор

         А кой е кормчий на необходимостта?

 

                                                     Прометей

         Орисница Трилична и Еринии зли.

                                                     Хор

         Нима е по-слаб и всесилни Зевс от тях?

 

                                                     Прометей

         И той не ще избегне от съдбата.

 

                                                     Хор

         Но неговия дял не е ли вечна власт?

 

                                                     Прометей

         Не питай за това, не ще го чеуш.

 

                                                     Хор

         И доста важно ще е туй, що криеш тъй.

 

                                                     Прометей

         За друго да говорим! Че не е дошъл

         Часът и таз велика моя тайна

         Да чуйте. Тук е моето спасение

         От тез вериги тежки и от тоз позор.

 

                                                        Хор

                                                     Строфа І

         Мисли противни на Зевса всемощни,

         Стойте далеч от мен! Аз дълго

         Там при свещения бряг на баща си

         Бикове тучни ще коля за жертва;

         Хули уста ми не ще да изпуснат;

        Нека вовеки ме учи таз мъдрост:

                                                     Антистрофа І

         Който живее в сладки надежди,

         Нему в сърцето грей радост нетленна.

         А сега тръпки побиват ме цяла,

         Теб окован като виждам в упорство,

         Почит на смъртни че дал си да казваш.-

 

                                                     Строфа ІІ

         Почит на тия подневни създания!

         Ще ли сега и на теб да помогне

         Някой от тоя нищожен народец -

         Сляп и недъгав, и вързан и глупав?

         Не тия, смъртните, ще отминават

         Зевсова воля какво е решила.

 

                                                     Антистрофа ІІ

         Твоята зла чест на туй ме научи.-

         Друга днес песен запяла бих тебе,

         Не като на сватба, що пях ти, когато

         Мойта сестра Езинона отведе

         С дарове скъпи като я подмами,

         Тебе блажена съпруга да стане.

                  (Втурва се Ио)

                                                     Ио (в полуда)

         В кой край? При кой народ?

         Кой виси над тая

         Бездна? Какъв ли грях изкупува?

         Да съм, че да съм се залутала?

         О! О!

         Пак ме жегна.

         Ето го... ето го иде

         Аргосовия призрак... помощ! Помощ!

         Ей стоокатият пастир мой!

         Как ме той дебне! Нали е убит!

         Как го земя не погълна! И от ада дори,

         И от ада ли доде мен да преследваш

         Край тези брегове пустинни?

         Ей го и с кавал ми засвирил

         На приспивка.

         О! о! о!

         Де ще ме тласне

         Този мой проклети бяс,

         Да? О, Зевсе, какво ти направих,

         Зевсе, какво?

         Че тъй ме наказа –

         Бясна да скитам,

         Бясна и луда?

         О, господарю!

         Чуй ми молбите,чуй!

         С гръм ме тресни,

         В дън ме земя втикни

         Дай ме на стръвно море!

         Че не мога аз вече,

         Тез изпитания, не мога търпя.

         Нямам сила. –

         На девата рогата. Чуваш ли гласа?

 

                                                     

                                                     Прометей

         Какво? Не е ли туй момата бясна

         Инахова? Раздуха тя любовни жар

         В сърцето Зевсу и сега я гони

         Ревнивост Херина вредом и безспирна.

 

                                                     Ио

         Името на баща ми ти знаеш?

         Кой си ти, кой, кажи ми,

         Клетнико! Казвай на мене клета

         Как ми узна болестта? –

         Пак ме жегна. О, няма,

         Няма за мене мир!

         Херини гняв

         Злобно безпир ме яде.

         Има ли, има ли по-тежък

         От моя дял?

         Още какви изпитания ме чакат?

         Казвай ти, казвай скоро!

         И знаеш ли

         Някоя билка за болестта ми?

         О, кажи, кажи ти,

         Бързай, не мога.

 

                                                      Прометей

         За всичко, що разпитвош ще ти кажа;

         И с ясни думи, без загадки – ей сега!

         Приятели така се разговарят.

         Пред теб е, огнедавца Прометей.

                                                      Ио (с дълбок патос)

         О, ти спасителю на человешки род,

         Безстрашний Прометее, кой те мъчи тъй?

 

                                                     Прометей

         Току що си оплаквах сам съдбата.

 

                                                     Ио

         А мене няма ли да ме послушаш ти?

 

                                                     Прометей

         Почакай само, всичко ще узнаеш.

 

                                                     Ио

         Кажи ни, кой те закова на тоя връх?

 

                                                     Прометей

         На Зевса волята, ръката на Ефеста.

 

                                                     Ио

         А, че какви ли грехове изкупуваш?

 

                                                     Прометей

         Туй само няма да разправям пак сега.

 

                                                     Ио

         Тогаз предвести на мене клета,

         Кога ще да ме остави тоя бяс.

 

                                                     Прометей

         Не знай – за тебе по-добре ще бъде.

 

                                                     Ио

         Защо ли криеш и от мен за мене?

 

                                                     Прометей

         О, не от завист, не от завист крия.

 

                                                     Ио

         Тогава що не ми обадиш, да си знам?

 

                                                     Прометей

         Не ми се ще да съкруша сърцето ти.

 

                                                     Ио

         От мене повече не се грижи за мене.

 

                                                     Прометей

         Щом искаш да ти кажа; ето, слушй.

 

                                                     Хор

         Почакай. Първом мойта просба изпълни.

         Сама тя по-напред да ни разкаже

         Злочестните си безбройни, болестта.

         След туй й предвести, какво я чака.

 

                                                     Прометей

         Да; Ио, не бива ти да им откажеш туй,

         Не бива – те сестри са на баща ти.

         Пък има и защо да си излей скръбта

         Човек и да поплаче, поридае,

         Кога го слушат ближни с обич.

 

                                                     Ио

         И как ли да откажа? Ази всичко

         Сега ще ви открия. Нека ми сърце

         Разкъса спомена на туй събитие –

         Кога ме връхлетя божественият бяс.

                  Идват у моята спалня

         Всенощни призраци; и шепнат ми

         Насъне сладко те: “Блажена дево,

         Не ти ли вече омръзна туй моминство?

         Я ставай, вънка те очаква, ставай,

         Най-знатният жених; Зевс гори за теб.

         Той иска тебе за съпруга. Моме,

         Недей немари Зевсови прегръдки ти.

         Излез, излез и бързай при реката,

         В зелените ливади, там до татко ти

         Стадата си пасе и Зевсу угаси

         С милувки страстен огън”. Всяка нощ

         Такива сладки сънища сънувах;

         Доде се най-после реших да питам

         Баща си. Той веднага праща хора,

         Един след други, при Додона, Пития

         Да питат тях с какви дела и думи

         На боговете може да се угоди.

         Донасят всички пратени оттам

         Се тъмни, неразбрани тълкувания.

         Но най-накрая една Инаху доде вест

         И ясна, и ужасна: заповядват

         Баща ми да изпъди мене от дома,

         От родна ми земя в незнайни крайща,

         Ако не иска Зевс да му прати гръм

         И цялото семейство да погуби.

         Повярва той на тез прокуди. Завчас

         Неволно мен неволната изгони.

         От страх пред Зевса. В същия ден

         Изникнуват рога мен на челото.

         И още и щъркол жилото заби в мен.

         Аз, бясна, зъгвам се към Лерна тамо,

         Де бистрите води на Керхния шуртят.

         Но и жестокий Аргос стоокат навред

         По стъпките ми иде... Скоро него

         От ненадейно зла съдбина връхлетя,

         Отиде той в ада. Пляска мен сега

         Богинята с трънливия си бич:

         И от една земя в друга се лутам.

         Ти виждаш мойта болест. Ако знаеш,

         Вести за бъдещите ми страдания,

         Но без да лъжеш от съчувствие – по-голям

         Позор не зная от лъжата. Бързай.

 

                                                     Хор

                  О! О! Стига! Недей вече, спри!

                  Нивга аз не вярвах, нивга,

                  Че такваз ще чуя страшна вест –

                  Болки, стонове и ужас!

                  Остър меч прониза ми сърцето.

                  Съдбо! Съдбо!

                  Тръпки ледени ме побиват

                  С мъките на таз мома.

 

                                                     Прометей

         Ти още отсега трепериш толкоз?

         Я чакай, бъдещето да узнаеш!

 

                                                     Хор

         Разправяй, казвай! Сладко е на болний

         Какво ще тегли да узнае наведнъж.

 

                                                     Прометей

         Без труд изпълних първата ви просба –

         Каквото питахте за нейните беди,

         Напрежните сама ви тя разправи.

         Сега пък чуйте още как ще страда.

         Тя Хериния гняв ще да изпитва.

         Сега, о рожбо на Инаха, чуй и ти

         Кои земи ще трябва да преминеш.

                  Оттук на изток ще завиеш най-напред

         И таз пустиня щом като изходиш

         Ще видиш скитите, чергарский тоз народ,

         Що сплетените си подвижни хижи

         С далекострелни пази лъкове. При тях

         Недей се спира, а край бреговете

         Скалисти, де бучат вълните, замини.

         Отляво там халибите живеят,

         Ковачите, от тях пази се много ти:

         Туй диво племе не пропуща чужди;

         И после там при Буйната Река

         Да слезнеш; но недей я ти прегазва,

         Не можеш: не напразно с туй е име тя;

         А бързай на Кавказ да се възкачиш,

         На най-високата от всички планини,

         Оттамо Буйната Река извира

         И от призвездни върхове на юг

         Се спускай; тъй ще стигнеш скоро

         При Амазонки мъжеборки.

         И те ще някога да обитават

         Темискира при страшний термодонски бряг –

         На кораб мащеха и враг моряку.

         Те там ще теб любезно да опътят

         Между вратите на морето тесни,

         Между Кимерските и тамо смело ти

         Преплувай меотийский проток. Затуй

         И вечно ще да се приказва в света

         За твоя път и “Босфор”

         Ще бъде името на протока. И тъй

         Веч от Европа в Азия ти стъпваш.

                  Видяхте ли какъв е олимпийский цар

         С всички груб? Залюби тая смъртна,

         А после я отблъсва да се скита в бяс.

         Зъл младоженец, дево, теб се паднал!

         И до сега каквото съм разправил аз –

         Не е край, а начало на бедите.

                                                     Ио

         О! О! Горко ми, горко!

 

                                                     Прометей

         Ти отсега завайка и заохка.

         Какво ще правиш всичко като чуеш.

 

                                                     Хор

         Нима ти още мъки ще й казваш?

 

                                                     Прометей

         От безнадеждни мъки бурен океан.

 

                                                     Ио

         И аз живея още? О, хвърли се,

         Хвърли се, Ио, от тези стръмни канари!

         В бездната спасение те чака;

         Неизцелими болки бърза смърт цери.

 

                                                     Прометей

         А с моите страдания да бъдеш ти?

         За мене и смъртта я няма и смъртта

         На всичките тегла, що дава вечен край!

         И тъй ще да си чезна в мъки аз,

         Доде не падне злият тоз тиранин Зевс.

 

                                                     Ио

         Нима и Зевс ще падне нявга? Зевс ли?

 

                                                     Прометей

         Ще сяйш от радост в тоз му тежък ден, нали?

 

                                                     Ио

         Защо не? Щом ми праща тия мъки.

 

                                                     Прометей

         Е, знай, не е на вятър туй, що думам аз.

 

                                                     Ио

         А кой ще грабне Зевсовия скиптър?

 

                                                     Прометей

         Самичък той с безумните си планове.

 

                                                     Ио

         Че как? Кажи ми, ако туй ти не вреди.

 

                                                     Прометей

         Женитба ще го изяде, женитба!

 

                                                     Ио

         С богиня? Ако е за казване, кажи.

 

                                                     Прометей

         Какво ти трябва теб? Това е тайна.

 

                                                     Ио

         И тя, жената му, ли ще го свали?

                                                     Прометей

         Не. Тя от него по-силен ще да роди.

 

                                                    Ио

         И никак няма да му мине таз съдба?

 

                                                     Прометей

         Да, ако ми не паднат тез окови.

 

                                                     Ио

         Че кой ще ти ги снеме, щом не иска Зевс?

 

                                                     Прометей

         Един от твойто семе е наречен.

 

                                                     Ио

         Не думай! Мое чедо да избави теб?

 

                                                     Прометей

         След десет поколения тоз третий.

 

                                                     Ио

         Сега вече не разбирам тъмните слова.

 

                                                     Прометей

         Тогаз не питай и за твоите мъки.

 

                                                     Ио

         Не взимай ми подадений веч залъг ти.

                                                     Прометей

         Тогаз от две неща избирай си едно.

 

                                                     Ио

         Какви? Кажи ми ги и дай ми избор.

 

                                                     Прометей

         Сега за твоите бъдещи тегла ли щеш

         Или за моя избавител, казвай!

 

                                                     Хор

         Едно за нас, едно за нея остави.

         Послушай ми молбата, Прометее!

         На нея нейните тегла й предвести,

         Нам – твоя избавител. Туй те молим.

 

                                                     Прометей

         Кога е тъй – неща да ви оставя аз

         Напразно да се молите на мене.

                  Захващам с твоите лутаници, Ио,

         И всичко си записвай в сърцето.

         Преплуваш ли веч протока ще завършиш

         На слънцето по жежките пътеки;

         След туй през бурно ще море да минеш

         В горгонските на Кистеня поля; и тук

         Живеят трите лебедоподобни

         Форкиди – стари еднозъби три моми.

         И трите са с едно око. Ни слънце,

         Ни месечина е огряла нявга тях.

         На близо и сестрите им крилати,

         Трите Горгони, змиокоси плашила.

         Че, който ги види – дъх не може да поеме.

         Пази се, казвам ти, от тях, пази се!

         Но слушай и за други ужаси сега.

         На Зевса остроклюните псета,

         Едноокати Аримасти диви,

         На Плутона реката златна пазят.

         Ти там недей се приближава. След туй

         В далечната земя ще да отидеш

         На черно племе, где слънцето се ражда.

         Тече през там реката Етиоп. Върви

         По бреговете нейни все, водопада

         Дор стигнеш; тук от библоските планини

         Води си лее Нил Благословени;

         И той в Нилота, триъгълна земя,

         Ще тебе заведе. Тогава тука

         Ще основеш с децата си далечен град.

         Не е ли нещо ясно, неразбрано

         От моите думи, питай, ще ти кажа пак.

         Сега аз имам време колкото искаш.

 

                                                     Хор

         Пропуснал ли си нещо да разправиш

         От бъдещите нейни ужаси, беди,

         Разправяй; ако не, спомни си вече

         За обещанието, нам що даде ти.

 

                                   

                                                     Прометей

         На Ио пътищата чухте вече.

         И, за да знайте басни, че не ви казах

         И миналото нейно ще разправя;

         Пророчеството ми туй нека подкрепи

         И само най-последното ще кажа –

         Излишно е за всичко да разказвам аз,

                  Ти скиташе из молоските поляни,

         Край стръмното Додонско бърдо; ето там

         На Зевса прорицалището чудно

         Чрез шумолене на свещени дъбове.

         Без никакви загадки тебе поздрави

         Кат знатна Зевсова съпруга. Какво?

         Не те ли трогва още сладкий спомен?

         Оттамо пак назад през гръм и бури

         Премина ти големий морски залив.

         За в бъдеще Йонийски ще се казва.

         Да помнят смъртните догде си ти дошла

         И нека туй те увери, че всякога,

         Отколкото се вижда, повече виждам аз.

         Сега на думата си нека дойдем:

         И теб, и вам останалото да вестя.

                  Далеч при устията нилски има град,

         Наречен Канобос. В тоя град ще теб

         От бяс Зевс да те избави. После

         С ръка си кротко той ще те погали,

         Роди щеш черен син по име Кроткий,

         За спомен на милувките на Зевса.

         И той ще жъне всичките поля на Нил.

         От неговото пето поколение

         В Аргос до-щат деви петдесет,

         Подгонени от своите братовчеди,

         Че там от брак престъпен да се отърват.

         И стръвните соколи ще да сграбчат

         Тези нежни гълъби, но бог ще съди тях,

         Че смело в полунощна доба всяка

         С остър нож мъжа си ще прободе

         В гърди; и в земята пеласгийска

         Тела им в кръв облени ще останат.

         Дано Киприда тъй врази ми да погуби!

         И само на една сърцето меко

         Ще спре ръка й от убийството; че тя

         “Страхлива” по ще иска да й казват,

         А не “убийца”. И от нея царски род

         В Аргос ще захване. Доста дълго

         За туй би трябвало да ви разправям аз

         И от това ще семе да излезне

         Героят мощни, който ще избави мен

         От мъки. Туй ме е учила майка.

         А как? Кога? Далеч отвело би ме туй.

         Пък и не е тъй важно то за вази.

 

                                                     Ио

                  О! О!

                  Изгори ми душата!

                  Пак ме жегна,

                  Пак туй огнено жило;

                  Ще се пръсне сърцето ми

                  Свяст ми се вий,

                  Езикът ми се схвана,

                  В пънни уста

                  Валят се смътни слова.

 

                                                        Хор

                                                     Строфа

         Да, мъдрец, мъдрец бил ония,

         Който е изрекъл първи:

         “Само брак с равни дава

         Щастие на този свят;

         Не лъжи се по богатство

         И не гледай знатен род”.

                                                     Антистрофа

         Нивга, орисници, нивга

         Не отсъждайте на мен

         Брак с бозите блажени.

         Клета Ио ази видях

         В полуда как се скита,

         Бягайки от Хериния гняв.

                                                     Епод

         Брак с равни мен не плаши.

         И далеч да е от мен

         Любовта на вишни бози;

         Че, каквото щеш прави,

         Нивга от ръцете Зевсу

         Няма да се отървеш.

 

                             

                                                     Прометей

         И ако се въздига Зевс надменний,

         Ще падне той. Ще се ожени – и тъй

         На прах ще стане неговото царство.

         И клетвите на сваления му баща

         Ще му се струпат всички на главата

         И само аз от боговете, само аз,

         Открил бих нему заговора. Зная

         И мога аз. А нека той сега вилней

         С гръм и молния от небесния си трон

         Надменно. Пак ще падне той с позор

         И нигде няма да намери избавление.

         Един ужасен и непобедим чудак

         Противник Зевсу ще излезне нявга.

         От гръм гласът му по ще да гърми,

         От молния огънят му по ще да гори:

         И Посейдоновийт тризъбец страшен

         Сломи ще тоз юнак в морски дълбини,

         Тогаз в беди си Зевс ще да познае

         Какво е цар, какво е роб да бъдеш.

 

                                                     Хор

         Това, що искаш ти, за Зевса е беда.

 

                                                     Прометей

         Каквото и ще стане: пък и аз го искам.

 

                                                     Хор

         Да вярвам ли, че Зевса някой ще свали?

                                                     Прометей

         И ще страда повече от мене.

 

                                                     Хор

         И как ли ще трепериш ти при тез слова?

 

                                                    Прометей

         Безсмъртен съм! Какво ли ще ме плаши?

 

                                                     Хор

         Но мъки по ужасни той ще ти навей.

 

                                                     Прометей

         Да мъчи! Ази съм готов за всичко!

 

                                                     Хор

         Пред Немезида коленичи, мъдрий.

 

                                                     Прометей

         Пълзи, подмазвай се пред силний ти!

         От нищо по нищо е Зевс за мене.

         На произвол той нека си вилней сега,

         Но скоро и властта ще загуби.

         А, ето вестникът на Зевса иде тук,

         Прислужникът на младия владетел.

         Ще има ли той за мене пресни новини.

                                   (Идва Ермес)

         На теб, премъдър и злораден грешник,

         Ти, който бозите презря и жалки род

         Почете с откраднатия огън,

         На тебе думам! Царят иска да узнай

         С какъв се брак ти хвалиш, че от трона

         Щял Зевса да свали. Без забикалки

         Кажи! И не създавай ми ти двоен труд;

         Че виждаш, Прометее, с такива

         Немирници кат тебе не се шегува Зевс.

 

                                                     Прометей

         Я как се пери той с големи думи!

         Познава се – при богове е той слуга.

         Зелени сте, о нови господари,

         И в яка кула мислите се вие там;

         Но аз самичък не видях ли двама веч

         Как паднаха. И третий скоро с позор

         Ще рухне. Да не мислиш пък, че страх

         От боговете нови имам? Никак не,

         Я си върви по пътя, що си минал веч;

         Не ще намериш ти каквото търсиш.

 

                                                     Ермес

         Се с туй надменното упорство твое

         В таквоз море от мъка си потънал.

 

                                                     Прометей

         О, чуй, добре помни: за твойто робство

         Не бих си дал злочестините мои.

 

                                  

                                                     Ермес

         Нали да бъдеш тука роб е по-добре,

         Отколкото вестник да си върне Зевсу.

 

                                                     Прометей

         Ти, дързък глашатай и роб на боговете!

         На хули пак с хули се отвръща.

 

                                                     Ермес

         Приятно ти е сякаш в тия примки.

 

                                                     Прометей

         Приятно! Ах, дано в такваз наслада

         Да видя моите врази – и тебе с тях!

 

                                                     Ермес

         И аз ли съм ти крив за тези мъки?

 

                                                     Прометей

         Да, тъй е, знай: аз мразя всички богове

         Добро, които със зло ми отплатиха.

 

                                                     Ермес

         Аз виждам – слаба теб не ти е лудостта.

 

                                                     Прометей

         Да мразиш своя враг, ако е лудост.

 

                                        

                                                     Ермес

         Търпим не бил би ти, да си на воля.

 

                                                     Прометей

         Уви!

 

                                                     Ермес

         “Уви”? Такава дума Зевс не знае.

 

                                                     Прометей

         Ще го научи времето на всичко.

 

                                                    Ермес

         А тебе ни на разум не научи.

 

                                                     Прометей

         А то – не бих продумал с като тебе раб.

 

                                                    Ермес

         Не щеш да кажеш значи туй, що пита Зевс.

 

                                                     Прометей

         И трябвало да съм му благодарен пък.

 

                                                     Ермес

         Като с дете си с мен играеш тука.

 

                                                     Прометей

         И от дете не си ли ти по-глупав.

         Кат мислиш, че ще ти открия нещо аз?

         О, с никакви мъчения, ни с хитрост

         Не ще ме Зевс накара да издам това,

         Додето ми не паднат тез окови.

                  Вилней сега, ти, Зевсе, с бури, дъжд и сняг;

         С гръм и мълнии цялата вселена

         Разтърсвай и разбивай – няма, няма ти

         От мен нивга да узнаеш кой ще теб

         От трона вишний да те сгромоляса!

 

                                                     Ермес

         Да видим тебе туй дали ще може да спаси.

 

                                                     Прометей

         Видял съм и решил съм всичко вече.

 

                                                     Ермес

         Свести се, неразумний, ей, свести се, виж

         При тия мъки ум какъв ти трябва.

 

                                                     Прометей

         С ума си ти не ми досаждай!

         Не ще ме нивга ти накараш, нивга

         От страх да падна на колене Зевсу аз;

         Омразния безкрайно тоз тиранин –

         Като жена, прострял ръце, да моля аз

         От тез вериги да ме освободи! Не!

 

 

                                                     Ермес

         Напразно значи съм говорил всичко аз,

         Сърце ти никакви молби не трогват.

         Кат жребец млад, несвикнал на юзди,

         Желязото гризеш и риташ само.

         Но твоето упорство е напразно, знай

         Надменност всякога е немощ гнила

         И не спасение тя носи, а беди!

         И чакай ти сега да видиш как в море

         От мъки неизбежни ще потънеш,

         Като не слушаш мене... С гръм и молнии

                                                                        Зевс

         Тоз диви връх ще първом да събори;

         И мрачна бездна ще погълне връх и теб.

         След много, много векове в подземни

         Терзания тъй ще излезнеш пак на ден.

         Тогаз пък Зевсовото псе крилато,

         Орелът стръвен, кръволочен, гост незнаен,

         Весден от твоя дроб ще ръфа стръвно

         Големи, черни мръвки и ще лочи кръв.

         И не надявай се, че край ще дойде

         За тези ти страдания, доде за теб

         От бозите се някой не прежали

         И в мрачний ад при Тартара да слезне.

         Сега мисли. И туй не са тъй басни само:

         Така ще стане то; че с пустохвалство

         Уста си нивга Зевс не е сквернил. Така

         Прави, мисли, но виж дано се разбереш,

         Упорство че в нищо не помага.

                                                     Хор

         И право ти Ермес говори сега,

         Ти стига с твоето буйно упорство,

         Свести се и благоразумен бъди,

         Че срамота е да греши и мъдрий.

 

                                                     Прометей

         Отдавна знам аз туй, що ти ми извести.

         Не е никак чудно враг врага си

         Да мъчи. – В буен огън да ме хвърли той

         С гръм и молнии и бури нека

         Вселената да разбунтува, нека

         Земята той от корен да я изкърти,

         С плясък и трясък вълните морски

         Да се издигнат до небесни висини,

         В мрачния бездънен Тартар нека

         Съдбата ми жестока да затласне мен –

         Да ме умъртви той не може!

 

                                                     Ермес

         На, вече умът му е размътен; чуйте

         Какво захвана да бълнува и бесней.

         Не е ли съща лудост туй? Що липсва веч?

         Безумний! Няма ли ти да престанеш?

         Сега видяхте всички му беди

         И сълзи ляхте зарад него. Скоро

         Далеч, далеч избягайте от тез места,

         Та от гърмовний небивалий трясък

         Да не изгубите ума си за навек.

                                                     Хор

                  Друго ми нещо кажи;

                  Тъй ще послушам аз теб.

                  Как? Ти ме гониш оттук?

                  Гнусни са твоите слова!

                  Нека загина с него и аз!

                  Мразя измяна безкрай...

                  Още от детски си дни

                  Не мога да търпя това.

 

                                                     Ермес

         Добре да помните какво ви казах;

         Че после в бедите, що ви чакат,

         Съдбата не проклинайте напразно вий,

         Да не речете – Зевс ви зло направи

         От ненадейно и коварно. Не! Сами

         Навяхте си вий злото предвестно.

         Да, глупостта ви ще ви оплете

         В една безкрайна мрежа от злочестини.

                                 (Отива си.)

 

                                                     Прометей

                  Словата му се сбъдват.

                  Трепери земята.

                  Буботи и тътне

                  Гръмовният ек.

                  Светкавици лъкатушни

                  Небето разпарят:

                  Вихрушки се вият; пясък

                  Въздуха смрачи.

                  Воюват ветровете

                  Един подир друг; ще се слеят

                  Море и небе...

                        Ето какво ми направи

                  Злобният Зевс! О, светиньо

                  Майчина! Ефире свещени,

                  Виж ме как страдам

                  За правда аз.

          (Скалата потъва заедно с Прометея)



[1] Амазонките.