МИМНЕРМ
ФРАГМЕНТ 1
Превод: Георги Батаклиев, 1967
На флейтистката Нано
Що е животът и що радостта без любовния пламък?
Бих предпочел да умра, ако се свършат за мен
тайните ласки, смехът, любовта в споделеното ложе.
Бързо на тая земя вехне уханният цвят
на младостта. А когато настъпи досадната старост,
тя загрозява мъжа, праща му още злини.
Мъки и грижи без жал го връхлитат една подир друга,
утрото светло дори гледа невесело той.
И у момчетата смях, у жените презрение буди.
Бреме ужасно е Зевс на старостта отредил.