МИМНЕРМОС
ФРАГМЕНТ 1
Превод: Александър Балабанов, 1911
Какъв живот, що е приятно без златната Афродита?
Да не съм жив, когато няма да мога вече да мисля
за скришно любене, сладки дарове и прегръдки,
тези дивни цветя на младите мъже и жени.
А кога настъпи мъчна старост,
която прави човека и грозен и лош,
неспирно късат сърце ти зли грижи,
не ти са приятни слънчевите зари,
и си противен на момчета и презиран от жените –
толкова лоша бог направи старостта.