Сафо, Фрагмент 31 (1896)

САФО

ФРАГМЕНТ 31

Превод: Кирил Христов, 1896

 

Из Сафо[1]

 

Ти равен си на бозите небесни:

непостижим те виждам аз кат тях,

когато чуя сладките ти песни

     и звънкий кръшен смях.

 

Стоя ли с теб аз, без покой сърцето

трепти; и във блажений този миг

молитви не отправя към небето

    скованият език.

 

Във жилите не кръв кипи, а лава;

в ушите ми неясен шум ечи:

нощ непрогледна, мрак дълбок настава

    пред моите очи.

 

И леден пот страните ми облива,

треперя аз като есенен лист,

и сещам смъртна бледност че покрива

    лицето ми тогиз...

 



[1] По италианския превод на Уго Фосколо.