Софокъл, Из Едип цар (1884)

СОФОКЪЛ

ЕДИП ЦАР

Превод: Константин Величков, 1884

 

 

Действие ІV

Явление ІІ

 

     Пратеникът

Ще мога ли, приятели, от вас

на цар Едипа домът да узная?                                925

Или кажете ми, той сам къде е?

 

     Хорът

Палатът му е тук, и той е там;

пред себе си ти видиш, чужденецо,

жена му, майка на децата му.

 

     Пратеникът

Бъди честита и с честити люде

живей, достойна негова съпруго.                         930

 

     Йокаста<

Бъди честит и ти, достоен си

за щастие на доброто пожелание.

Кажи сега, какви ни вести носиш?

 

     Пратеникът

И на дома, и на съпруга твой

приятна нося вест.

 

     Йокаста<

         Кажи, каква?                          935

И кой те праща?

 

     Пратеникът

                                Ида от Коринт.

Което чуйш, приятно ще ти бъде,

а може да ти причини и скръб.

 

     Йокаста<

Кажи по-скоро що е, и защо

тъй двойна сила има твойта вест?

 

     Пратеникът

Слух пръска се в Коринтската земя,

че искат цар да го направят.                                 940

 

     Йокаста<

Що?

Полиб зер старий не царува вече?

 

     Пратеникът

Над него в гроба днес смъртта властува.

 

     Йокаста<

Що казваш, старче? Та Полиб умря?

 

     Пратеникът

Да умра ази, ако лъжа.

 

     Йокаста<

        Скоро

търчи при господаря си, рабиньо,                        945

кажи му що си чула. Богове,

що става с вашето пророчество?

В страха си да го не убий, Едип<

бегà далече от Коринт. Баща му

умира не от него – от съдбата.

 

Явление ІІІ

 

     Едип<

Защо, Йокасто мила, толкоз бързо                        950

пратила си при тебе да ме викат?

 

     Йокаста<

Послушай го, и виж що стават

тез предсказания на боговете,

що толкоз тачим?

 

     Едип<

         Кой е тоя старец?

 

     Йокаста<

Той иде от Коринт, с известие,                            955

че старий ти баща, Полиб, умрял.

 

     Едип<

Що казваш? Разкажи ми сам това.

 

     Пратеникът

При всичко че със тая вест ще почна,

узнай, че той умря.

 

     Едип<

           От що умря?

От болест или от ръка престъпна?                       960

 

     Пратеникът

Най-слабий удар може да свали

без мъка едно старческо телò.

 

     Едип<

Нещастният! От болест е умрял.

 

     Пратеникът

От болест и от длъг живот.

 

     Едип<

             Уви!

Кой ще погледне, жено, отсега

Делфийский жертвеник ил птиците,                   965

кои в въздуха пеят? Що станà

с пророчеството страшно, че убийца

ще бъда на баща си? Той умря,

земята вече мъртъв го покрива,

а тука, в Тиви, мирен аз стоя.

От скръб за мене ако е умрял,

тъй само съм смъртта му причинил.                    970

Така, Полиб е в Адът, и е взел

със себе тия пусти предсказания.

 

     Йокаста<

Не бях ли от отдавна туй предрекла?

 

     Едип<

Страхът смутил бе моят разум.

 

     Йокаста<

Махни от себе тоя празен страх.                           975

 

     Едип<

Но що? Не трябва ли да се боя

от майчиното си легло?

 

     Йокаста<

        Каква

за человека полза от страхът,

когато е играчка на съдбата,

и в бъдъщето да чете не може?

На случая се остави... Не бой се,

че в брачен съюз с майка си ще влезеш.              980

Присънват се такива бракове.

Живот живей спокоен само онзи,

за тез измами кой не ще да знай.

 

     Едип<

Което казваш, би било прекрасно,

Йокасто, майка ми да беше в гробът.                    985

Но тя е жива още, и твойте думи

страхът ми не отнимат от сърцето.

 

     Йокаста<

Но бащината смърт голямо е

за тебе утешение.

 

     Едип<

          Да, голямо,

но дор е жива тя, под страх ще бъда.

 

     Пратеникът

Коя жена такъв ви страх внушава?

 

     Едип<

Съпругата Полибова, Меропа.                              990

 

     Пратеникът

Какви от нея страхове береш?

 

     Едип<

Пророчество от боговете страшно.

 

     Пратеникът

Друг може л’ да го знае или не?

 

     Едип<

Да. Локсий ми предсказа един ден,

че ми й присъдено със майка си                           995

в едно легло да легна и кръвта

на родний си баща да я пролея

с ръката си. Тоз страх станà причина

да бягам надалече от Коринт.

То бе за мойта чест. Но как е сладко

да гледаш тез, кои са те родили.

 

     Пратеникът

За тоя страх живейше ти в чужбина?                   1000

 

     Едип<

За туй, отцеубийца да не стана.

 

     Пратеникът

С приятелски понеже ида чувства,

защо те не избавя от страхът ти?

 

     Едип<

Признателност от мене ще получиш.

 

     Пратеникът

Затуй дойдох, възнаграден да бъда,                     1005

в Коринт кога се върнеш, у дома си.

 

     Едип<

Но нивга при родителите си

аз няма да се върна.

 

     Пратеникът

            Виждам ясно,

не знаеш сам що правиш.

 

     Едип<

          Как? Кажи,

о, старче, в името на боговете.

 

     Пратеникът

Причина друга ако няма от Коринт                     1010

да бягаш...

 

     Едип<

       Но аз се боя, истинни

да не излезнат думите на Феба.

 

     Пратеникът

Леглото майчино да не разделиш?

 

     Едип<

Туй, старче, прави ме все да треперя.

 

     Пратеникът

Страхът ти, знай, съвсем е безосновен.

 

     Едип<

Как не, кога от тях съм се родил?                         1015

 

     Пратеникът

Полиб не ти е нищо бил по кръв.

 

     Едип<

Що казваш? Мой баща Полиб не е ли?

 

     Пратеникът

Не повече от мен, но колко мен.

 

     Едип<

Как един чужденец за мене може

да бъде равен със баща ми?

 

     Пратеникът

    Тъй,

той твой баща е, колкото и аз.                              1020

 

     Едип<

Защо ме й сявга наричал свой син?

 

     Пратеникът

Узнай, че той прие те в дар от мене.

 

     Едип<

Как можеше така да ме обича,

кога от чужди ръце ме е взел?

 

     Пратеникът

Бездетник сам, обикна те кат’ син.

 

     Едип<

Но ти купи ме, или ме намeри?                            1025

 

     Пратеникът

В гористите долини Китеронски

те бях нашъл.

 

     Едип<

     Защо бе там отишъл?

 

     Пратеникът

Тогава в тез гори стада пасях.

 

     Едип<

Така, овчар наемен там си бил.

 

     Пратеникът

И твой спасител аз станах тогава.                        1030

 

     Едип<

В какво ме състояние намери?

 

     Пратеникът

Виж на нозете си по съставите.

 

     Едип<

Защо туй старо зло ми наумяваш?

 

     Пратеникът

Със връзки бяха ти застегнали

краката; аз веднага ги развързах.

 

     Едип<

Уви! До днес стои тоз страшен знак.                   1035

 

     Пратеникът

Оттамо иде ти и името,

що носиш[1]<.

 

     Едип<

          О, кажи ми, майка ми

или баща ми тъй постъпи с мене?

 

     Пратеникът

Не зная. Онзи, който те предаде

в ръцете ми, знай по-добре това.

 

     Едип<

Та зер от другиго ме ти прие?

Не си ме сам нашъл?

 

     Пратеникът

            От друг овчар

съм те вземал.                                                         1040

 

     Едип<

              Той кой е? Как се казва?

 

     Пратеникът

На Лая роб се казуваше той.

 

     Едип<

На прежния ли цар на таз земя?

 

     Пратеникът

Така. Пасеше, знам, стадата му.

 

     Едип<

Но жив ли е, и мога л’ да го видя?                      1045

 

     Пратеникът

Туземци, вие знайте по-добре.

 

     Едип<

От вас не знай ли някой пастирят,

за който се говори? Няма ли

тук някой да го е видял в полето

ил в Тиви? Нека всичко се разкрий.                     1050

 

     Хор

Тоз същия овчар е, мисля, тоз,

когото искаше напред да видиш.

Йокаста знае най-добре това.

 

     Едип<

Кажи, не мислиш ли, Йокасто,

че старецът за оногоз говори,

за който сме пратили да го викат?                       1055

 

     Йокаста<

Кой? За кого говори? Забрави

тез празни думи и не безпокой се.

 

     Едип<

Не, нищо няма да ме отклони

да търся и намеря своя род.

 

     Йокаста<

О, моля ти се, престани да търсиш,                     1060

животът ако ти е още мил:

не стига ли, дет’ толкова страдая?

 

     Едип<

Бъди спокойна. Даже да изляза

син на жена, от трети род робиня,

честта ти няма да пострада пак.

 

     Йокаста<

Но моля ти се, не прави това,

послушай ме.

 

     Едип<

  Не мога, искам днес

във тая тайна ясно да проникна.                          1065

 

     Йокаста<

Съветвам те за твоето добро

да се оставиш.

 

     Едип<

   Тез добри съвети

Дотегнали ми са отдавна веч.

 

     Йокаста<

О, дано нивга не узнаеш кой си!

 

     Едип<

Нек’ доведат овчаря тук. А тя,

пуснете я, как ще да се гордей

със свойто старославно потекло.                         1070

 

     Йокаста<

Уви! Уви! Злочестий! С това име

аз мога само да те нарека,

и друго няма да ти дам от днес.

(Излиза)

 

     Хорът

Защо жената ти, Едип, излезе

с такава силна скръб? Беди, ме й страх,

от туй мълчане нейно ще излезнат.                      1075

 

Явление ІV

 

     Едип<

Каквито щат беди да се явят,

аз искам да изпитам своя род,

па колкото нищожен и да е.

Високомерна, горда кат’ жена –

от моя тъмен и неславен род
Йокаста може би да се черви.

Но аз дете се считам на съдбата,                          1080

която ме обсипа с добрини,

презрение не ще да претърпя.

Съдбата ми е майка, и животът

ту бедност, ту величие ми даде.

Таквоз е моето произхождение

и друг не мога отсега да стана,

и своя род ще търся, дор го найда.                       1085

 

     Хорът

Пророк изкусен ако съм,

о, Китерон, в Олимп кълна се,

че утре, преди да изгрее                                        1090

в небето пълната луна,

ний с радост ще те поздравим

баща, кормилец на Едипа,

и песни в твоя чест ще пеем;

царете ни с блага обсипва

и радости. Спасител Феб!                                     1095

Молбите наши изпълни!

 

О, сине мой? Кой е баща ти?

Коя безсмъртна дева те роди

в съюз със Пана, горский бог?                              1100

Или родила те е Нимфа,

любовница на Аполона?

Той люби пасбищата горски.

Или Киленский бог, ил Вакх,

в гори високи кой живее,                                      1105

добил те е от някоя

от нимфите на Хеликон?

 

     Едип<

Не иде ли, о старци, пастирят,                             1110

когото чакаме от дълго време?

Прилича той да е по възрастта,

и водят го слуги от моя дом.

Но ти и други път си го виждал,                          1115

по-лесно можеш да го разпознаеш.

 

     Хорът

Да, той е. Роб-овчар при Лая беше,

и Лай служител нямаше по-верен.

 

     Едип<

Кажи най-първо ти, коринтски гост,

за тоя ли овчар говореше?

 

     Пратеникът

За него.                                         1120

 

Явление V

(Едип, овчарят, пратеникът)

 

     Едип (към овчаря)

         Старче, гледай ме в очите,

и щото питам право отговаряй.

Ти беше Лаев?

 

     Овчарят

   Да, роб негов бях,

роден дома му, не отвънка купен.

 

     Едип<

Що правеше при него? Как живейше?

 

     Овчарят

Пасях стадата повечето време.                             1125

 

     Едип<

В кои места отиваше най-много?

 

     Овчарят

На Китерон и ближните места.

 

     Едип<

Не сещаш ли се там да си срещал

тогова?

 

     Овчарят

    За кого говориш? Кой?

 

     Едип<

За тоя, който е сега при теб.

Не си ли го срещал?                                               1130

 

     Овчарят

           Не знам, не помня.

 

     Пратеникът

Не ми е чудно и да е забравил,

но аз ще му напомня всичко ясно.

Навярно, помни той, че се срещахме

три лета в китеронските пасбища

с стадата си, от пролет до Арктура[2]<.

Той беше с две стада, а аз с едно.                         1135

И зиме карахме стадата си

той в Лаевите мандри, аз дома.

Така ли й, както казвам, или не?                           1140

 

     Овчарят

Така е, както казваш, ако и много

да е минало време оттогава.

 

     Пратеникът

А помниш ли, че там дете ми даде,

да го отгледам като свое?

 

     Овчарят

Що?

Защо ми наумяваш за това?

 

     Пратеникът

Е този е детето, що ми даде.                                  1145

 

     Овчарят

Да си пукнал! Не мож’ ли да мълчиш!

 

     Едип<

Недей му се сърди, о старче; укор

ти сам заслужваш за словата си.

 

     Овчарят

О, царю най-добри между царете,

в какво съм съгрешил?

 

     Едип<

          Кажи, що знаеш

зарад детето, за кое те пита.                              1150

 

     Овчарят

Не знае що говори, но се лъже.

 

     Едип<

Кажи, с добром не щеш ли да говориш,

Или ще чакаш злия край да видиш?

 

     Пратеникът

Недей, не го мъчи на тая старост.

 

     Едип<

Вържете на часът ръцете му.

 

     Овчарят

Нещастний аз! Що искаш да узнаеш?                     1155

 

     Едип<

Дете давàл ли си му, както казва?

 

     Овчарят

Да, дадох. Защо не умрях тоз ден?

 

     Едип<

Това ще те постигне, ако всичко

не кажеш, както си й било.

 

     Овчарят

            На смърт

ще се изложа, като кажа всичко.

 

     Едип<

Ти искаш да извиваш, както видя.                        1160

 

     Овчарят

Не. Не казах ли, че дете му дадох?

 

     Едип<

Отде го взе? То твое л’ бе ил чуждо?

 

     Овчарят

Не беше мое, други ми го даде.

 

     Едип<

Но кой от гражданите, и в кой дом?

 

     Овчарят

Не питай, моля ти се, по-нататък.                        1165

 

     Едип<

Не чакай да те питам втори път.

 

     Овчарят

От Лаевия дом го дадоха.

 

     Едип<

Но роб, или от царското семейство?

 

     Овчарят

О, горко мене! Трябува да кажа

най-страшната за мене тайна.

 

     Едип<

По-страшна е за мен, но ще я чуя.                        1170

 

     Овчарят

Детето, казваха, е Лаев син.

Но таз, която е сега в палата,

жена ти, знае най-добре.

 

     Едип<

         Как тъй?

Детето тя ли ти го даде?

 

     Овчарят

Тя.

 

     Едип<

Защо?

 

     Овчарят

   Да го убия.

 

     Едип<

              О, зла майко!

 

     Овчарят

От страх от лоши предсказания.                          1175

 

     Едип<

Какви?

 

     Овчарят

     Оракулът казал й бе,

че ще убий родителите си.

 

     Едип<

Защо го даде ти на тоя старец?

 

     Овчарят

Аз се смилих за него; и помислих,

че в чужда земя ще го занесе,

във родния си град; и ако ти си                            1180

детето, за което той разказва,

то ти си най-злочестий человек!

 

     Едип<

Уви! Уви! Сега се види всичко.

О, свят! За сетен път те виждам днес.

Веч явно е, от тез съм се родил,

кои не трябуваше да ме раждат,

прелюбодеец с същата си майка,

убийца на баща си, аз престъпих                          1185

природните закони най-свещени.

           (Излиза с плач)

 

 

 



[1]< Едип значи на гръцки „подпухнали крака“.

[2]< Арктур, звезда в съзвездието на Боота, ближна до Голямата мечка.