Демостен, За венеца (1889), 1-89

ДИМОСТЕН

СЛОВО ЗА ВЕНЕЦА

 

Превод: Никола К. Лица, 1889

Електронна обработка: Стефка Йончева, 2010

 

[1] § 1. Първо, о мъжие атинейци, умолявам всичките богове и богини, за да ми ся отдаде от вас в тойзи съдебен подвиг толкоз любов, колкото аз непрестанно следвам да обичам и градът общо, и всякого едного от вас частно; а после моля боговете дано това да приставят на вашите умове, което особно е достойно за вас и за вашето благочестие и влияние, т. е. да не направите съперника ми Есхина съветник относително за редът, по който трябва да мя слушате (защото то щеше да бъде много мъчно за мене); [2] но да слушате законите и клетвата, в които закони при всичките други правдини писало ся т. е. и това, че без лицеприятие трябва да слушате и двамата съперници. А то значи, не само да не пресъдите делото на някого си преди да слушате и двамата съперници, и нито да отдадете равна любов к двамата, но и да оставите всякого едного от подсъдимите свободно да избере редът на словото и отговорът според както му е воля, тъй моля да бъде кризата.

[3] § 2. А истинно е, че аз в тази съдба ся намервам за много неща в по-лошо положение отколкото Есхин, а най-вече, о мъжие атинейци, в две, а и те големи: в едно, че аз не ся подвизавам с равни неща та да имам същите следствия както и Есхин, защото не е същото нещо например ако би аз ся лиша от вашата любов, а пък Есхин ако не сполучи обвинението против мене; но аз обаче ........., а не искам още от начало на словото ми да кажа никое нещо неуместно; че той без причина мя укорява. И в друго положението ми е по-лошо от Есхиновото, защото за человеците е естествено нещо да слушат с благодарение укори и обвинения против другите, а пак да ся отвръщат от онези, които хвалят себе си.

[4] Прочее, онова, което на слушателите е благоприятно, притязява Есхин, а онова, което дава отвращение на всички, тъй да кажа, отстъпи ся на мен. И ако за избежание от смущение свенявам ся и не кажа колко неща съм направил за отечеството, ще ся явя тогаз, че не мога да отблъсна обвиненията против мене, нито пък ще мога да докажа услугите си к отечеството, за които мисля че е праведно да ся почитам; а ако ся пусна в делата на своя си живот и прикажа за колкото съм сторил частно или как съм ся обходил общо по политиката, тогаз ще ся принуда да говоря за себе си. Но поне ще ся постарая да сторя колкото е възможно това най-умерено; доколкото обаче тази работа на словото щеше да мя принуди за някоя несгодност, за това нека отговаря Есхин, който стана причина да предизвика такъв съдебен подвиг. [5] Мисля обаче, о мъжие атинейци, че всички вий ще изповядате, че настоящия подвиг е общ за мене и за Ктисифонда, но от по-голяма важност за мене; защото да ся лиши някой от всичко, то е много скръбно и мъчно, а особно ако то ся случи на някой да му стане от врагът. А особно толкоз е скръбно и страшно лишението от вашата любов и человеколюбие, колкото е и велика сполуката на тези неща.

[6] § 3. Но като за тези неща е тойзи съдебен подвиг, съдя праведно и моля всички вас подобно, да мя слушате за обвиненията, на които ще отговоря право, според както законите повеляват, които още от старо време ги е положил Солон, който е любезен на вас и на народът, като мислеше, че законите ще имат власт не само ако ся пишат, но и ако самите съдии дадат клетва; не че, както ми ся вижда, да е имал маловерие к вас, та ви е наложил клетва, [7] но че не може обвиняемият да избегне от укорите и изкушенията, чрез които обвинителят надвива, като първом говори, ако всякой един от вас съдии, като има благочестие к боговете чрез заклятието си, та чака любезно и оправданията на другият обвиняем, и тъй дава за всичко праведно решение, като ся е показал безпристрастен и общ слушател и на двамата подсъдими.

[8] § 4. Прочее, като трябва според както ся вижда, да дам днес ответ за всичкият ми живот, за частният и за общият, за колкото въобще съм ся обходил политически, искам, както в началото на словото ми, пак да призова боговете, и пред вас ся моля, първо, за да ми ся отдаде от вас в тойзи съдебен подвиг толкоз любов, колкото аз непрестанно следвам да обичам и градът общо, и всякого едного от вас частно; а после онова, което ще бъде за полза и за влияние въобще, и за благочестието на всякого едного от вас, дано това да престават боговете на всички вас да решите за тази съдба.

[9] § 5. Ако на пример Есхин беше мя укорил само за колкото мя даде на съд, и аз тогава изведнъж щях да отговоря за това смишляване на народното събрание; но като излезе от предметът, и намеси много други думи, от които повечето каза мъжът против мене, мисля че е нужно същевременно и право да кажа, о мъжие атинейци, за опровержение тям, щото никой от вас да не би като ся завлече от думите на обвинителя като ся е отдалечил от предмета на словото, слуша тогаз с презрение оправданията ми на самите обвинения. [10] И за частният ми живот, за колкото като мя укоряваше похули мя, за него разгледайте колко просто и праведно отговарям; ако мя знаете за такъв за какъвто Есхин мя укори (защото не съм живял другаде, освен, между вас), да не възприемете нито дума да кажа в защита, даже ако съм изработил превъзходно всичките общи работи на градът, но станете сега изведнъж и осъдете мя; ако обаче, съм много по-добър, и от подобри родители, и никак по долен от средната класа (за да не би като говоря за себе си да река нещо прекалено), и таквиз ги подразумявате и познавате и мене и моите роднини, за то Есхина нито за другите обвинения против мене да го вярвате, защото е явно, че всичките неща ги е направил лъжливо; а на мене сега моля отдадете онази любов, която през всичкото време в други съдебни подвизи в минало сте показали. [11] Но, о Есхине, като си толкоз злонравен, това съвсем неразумно си помислил, че като ще прекъсна т. е. думата ми за колкото съм сторил на градът и вървях по политиката ще ся обърна к укорите против мене. Не, истинно няма да сторя това; защото не съм толкоз изумен; но изведнъж ще разгледам делата си за градът, първо, които съм сторил, и против които ти си излъгал и ми си наклеветил, а после, ще спомена за укорите против мене, които станаха от тебе толкоз бляскаво и без да ся срамуваш, ако би тези почитаеми съдии обичат да ги слушат.

[12] § 6 Прочее, Есхиновите обвинения против мене са много и тежки, а законите на някои от тях, налагат най-тежките криминални наказания. Таквиз обаче, ако са били обвиненията, и изказаните причини, ако са били истинни, тогаз нито градът даже щеше да бъде възможен да ми наложи достойно наказание, нито даже по прикосновение поради големината им. Но освен това, че Есхиновото желание в настоящий подвиг е с враждебна цел, укорение, и хуление, и да мя унищожи и подобни на тях. [13] Защото ако не беше тъй, не трябваше той да ся труди толкоз за да отмахне правото да ся явя пред съдилището и пред събраният народ, и да улуча отговорите, нито пак да стани такъв укорител с враждебно разположение и завист, което, в името на боговете, нито е право даже по по политически, нито пак е праведно, о мъжие атинейци; но трябваше, за колкото мя гледаше че онеправдавах градът, като бяха толкоз големи престъпленията, (според него) за които сега както трагически лицемерец извика и разказваше, да ми бихте наложили наказанията, които законите налагат изведнъж тогаз, когато беззаконствах; и да мя наклевети, ако мя виждаше че правех дело достойно за клевета, и тъй да мя престави пред вас за да ся съдя; и да мя наклеветеше писмено, ако беззаконствувах с писмо, (според него); защото не бива да обвинява Ктисифонда заради моя причина, а мене ако мислеше, че можеше да мя наклевети тогава вероятно, не бе наклеветил писмено него. [14] И при това, ако пак мя виждаше че онеправдах вас в кое да е друго нещо от другите за които сега мя наклевети и разказваше, прочее, за всичките тези има наказания, закони, съдилища и съдби, а наказанията им са много големи и тежки, та тогаз Есхин можеше да употреби всички тези неща против мене; и когато ся виждаше че е работил тъй, и е употребил тойзи начин относително за мене, тога за настоящето против мене обвинение щеше да бъде съгласно с делата му. [15] А сега като ся отвлече от правий път, и като ся отърва от доказателствата против него, когато още тези работи бяха на яве, а после, след толкоз време като е събрал и натрупал причини, насваждания и укори приказва като лицемерец. После обвинява мене, а дава на съд Ктисифонда; и в всичкий съдебен подвиг в словото му против Ктисифонда първий му текст предстои враждата к мене; а никак не ся яви като явен мой съперник да воюва тази вражда, когато от друга точка зрение ся вижда че търси да лиши Ктисифонда от политическите права. [16] И при всичките други правдини, о мъжие атинейци, които може да кажи някой за Ктисифонда, вижда ма ся и това, и много е уместно, т. е. че за враждата ни помежду, праведно е да ся по опитами сами ни по съдебний подвиг т. е. аз и Есхин, а не да оставим подвигът си помежду, та да търсим зло да направим на другиго; защото това е съвсем неправедно.[1]<

[17] § 7. Прочее, от тези неща може някои да уподоби, че всичките му обвинения нито са праведно изречени, нито пак ся основават върху някоя истинна. За то искам да ги разгледам всякое едно от тях отделно, а най-паче, нещата т. е. които е казал за примирието и за посланиците, и излъгал против мене, като мя обвиняваше за същите неща, които бе той направил с Филократа. Нужно е обаче, о мъжие атинейци, а особно уместно да ви уведомя положението на работите в ония времена, за да видите всичките в кои времена ставаха. [18] Като избухна например фокийский бой, не за мене (защото аз тогава не ся месих в политическите работи), първо ви, тъй бяхте разположени, щото желаехте фокийците да ся избавят, макар виждах те че неправедно правят; а за тивейците щяхте да ся радвате, ако бяха страдали какво да е зло; по причина че бяхте разгневени на тях по добра и справедлива причина; защото като благоуспяха да победят лакедемонците в Лектра, не постъпиха разумно, та ся лишиха от победата си. После всичкий Пелопонез беше разделен; тъй щото, нито в Пелопонез ония, които мразеха лакедемонците имаха толкоз сила, та да унищожат властта им, а нито пак бившите началници, които бяха за лакедемонците бяха господари над градовете, но владееше една чрезвичайна разпра и смущение помежду тях, и помежду всичките други елини. [19] Тези неща като гледаше Филип, защото бяха явни иждиви много пари на предателите, които ся намерваха на всякой град, и тъй всичките ги разцепи и ги разклатваше; а като ся възползува Филип от погрешките и неблагоразумието на другите, той тогава ся приготовляваше за бой, и над всичко успяваше. А по причина тогавашни горделиви тивейци, а сегашни злощастни ся омаломощаваха от продължителният бой, явно обаче, беше на всички, че щяха да ся принудят да избегнат при вас за помощ, но Филип за да не стани това, и нито да могат да станат съюзници и двата градове т. е. Атина и Тиве, прочее, на вас ся обеща примирие, а на тивейците помощ. [20] А какво прочее, му спомогна та направи вас почти самоволно да ся измамите? Поведението т. е. на другите елини, или трябва да кажим злината и безумството им; които като ви още непрестанно и продължително воювахте против Филипа, и то в полза особно на всичките елини, според както от после стана явно на всички от делата, не ви са спомогнали нито с пари, нито с войници, нито пак с кое да е друго потребност за бунт. За които праведно и уместно ся разгневихте, и с готовност послушахте и възприехте предложенията на Филипа за примирие.

§ 8. Прочее, тогавашното съглашение за примирие беше станало за гореказаните неща, а не за мене, според както Есхин мя наклеветува; а пак за Есхиновите неправди, които ги е сторил заедно с съмишлениците му и дароемствата им в време на примирие ще ги намери чоловек, ако праведно изпитва, че са причини на настоящето злощастно положение на работите. [21] Всичките тези неща обаче, точно ги споменувам и ги разказувам заради истинната; но ако в тези неща ся виждат че са станали някои големи неправди, вероятно на никое от тях аз не съм причината; но онзи, който за първ път говори и спомена за примирие е Аристодим лицемерецът; а който възприе това мнение, и писа решението за примирие и взема пари от Филипа като бе оценил себе си заедно с Есхина за тези неща, е Филократ Агнусиев, твоят другар Есхине, а не моят, при все че ти бе ся развълнувал и избухнал, когато кряскаше и лъжеше против мен; а онези, които по всякакъв начин тя подкрепяваха (защото оставам за сега да разгледам това) са Евулос и Кифисофон; а аз никак не съм направил подобно нещо. [22] Но обаче, като тези неща са по тойзи начин, и ся показват че са тъй от самата истинна, до такъв стъпен Есхин дойде и без да ся свини, дръзна да каже, че уж аз не само станах причина за примирие, но още че и спрях градът да направи това примирие общо с заседанието на елините. После – о! … какво да тя нарече человек, право ще ли ти каже? Защо ти, като присъствуваше тогаз не ся извика щом като виждаше че лишавах градът от таквоз едно голямо деяние и съюз, за които сега е трагическа горест в разказът си плачеше? или дали си ся явил пред народът, та да кажеш и изложиш тези неща, за които сега укоряваш? [23] Ако обаче, аз бях ся продал на Филипа, за да спра общий мир с елините, за теб оставаше тогаз да не премълчаваш, но да викаш да свидетелствуваш и да явиш на тези моето предателство. Никак обаче, таквоз нещо не си направил, нито пак тя е чул някой да си издал такъв глас; а то по добра причина е тъй; защото нито посланици бяха тогаз изпратени к някой от елините, по причина че отколе всичко беше явно т. е. какво мислеха за примирието; нито пак тойзи за тези неща е казал някое право. [24] А освен това обвинява и градът най-много за тези лъжи; защото същевременно от една страна като призовахте елините за бой, от друга пак ви същите изпратихте посланици за примирие до Филипа, и направихте дело не достойно за Атина и както за честни человеци, но направихте Евриватова работа. Но не са само тези неща, не са; защото и що ви трябваше да пратите в онова време да призовете елините за в заседание? За примирие ли? но тогава беше мирно на всякъде. А за бой ли? но ви за примирие умишлявахте. Прочее, аз нито главатар нито причина ся виждам да съм бил още от начало на примирието, нито пак истинно ся показва някое от другите неща, за които е излъгал против мен.

[25] § 9. Прочее, като градът бе направил примирие, и тук моля помислете си за малко време, че всякой от вас тогаз какво благосмотри да направи; защото и от тях щете да познаете, че кой беше онзи, който ся стараеше по всякой възможен начин за Филипа, и кой действуваше за вас и търсеше ползата на градът т. е., Атина. Аз обаче, като депутат предлагах да ся реши, щото колкото е възможно по скоро да тръгнат посланиците с кораби на местата, гдето щяха да ся научат че ся намира Филип, и да вземат взаимно клетвите за примирие; а Есхин с неговите съмисленици, даже и като бях писал такъво решение, не искаха да направят това. [26] Прочее, що значеше това, о мъжие атинейци? Аз обаче, ще ви кажа причината, и ето я: на Филип на пр. му понасяше да ся измине колкото бе възможно повече време, между примирието и клетвите; а за вас, колкото бе възможно по малко. И защо? Защото ви не само от денят от когато дадохте клетва за примирие престанахте да ся приготвите за бой, но и от денят от когато ся надявахте че ще стани примирие; а Филип през всичкото това време работеше изкуствено, като мислеше, което е и истинно, че колкото места щеше да превземи от нашите владения, преди да ся закълнеше, всичките тези вероятно щеше да ги владее, защото тези никак не развалваха примирието. [27] Следователно тези неща като предвиждах аз, о мъжие атинейци, и като размислих добре, писах това решение за да тръгнат немедлено нашите посланици по море до мястото, гдето и да беше Филип, а най-рано да вземат от него клетвите; за да стани примирие преди т. е. Филип да може да завладее от нашите съюзници, тракийците, ония укрепени села, които сега Есхин ги презря като за нищожни т. е. Серия, Миртия и Ергиска, а да не предвари и да завладее тези укрепени места, и стане после господар на Тракия; нито пак от гореказаните места като ся обогатее с пари и войници, лесно после ще може да завладее и останалите там места. [28] После това решение Есхин не го споменува, нито пак го прочита; а мя наклеветува защото като депутат, мислих за прилично да въведа Филиповите посланици пред заседанието на народът. А какво трябваше да сторя? Да пиша ли за да не ся явят посланиците, които са дошли нарочно за това, т. е. да ся разговарят с вас? или да заповядвам на надзирателят на театърът да не им даде места за глед? Но ако и да не беше ся писало това решение, те обаче, като щяха да платят десят стотинки можеха свободно да влязат в театрът. Прочее, малките придобитъци на градът, трябваше ли аз да ги упазя, а големите, както правят тези Есхинови привърженици, трябваше да ги продам на Филипа? Истинно е че няма да направя това. Зато земи това решение (което като добре го знае Есхин, премълкна), и прочети го; кажи:[2]<

 

РЕШЕНИЕ [3]<

 

[29] „В дните на началството на Мнисифила, в тридесетий ден на месец юний, по Британството[4]< на Пандионидовото племе, Димостен Димостенов от родът Пеаневский (Παιανιεύς) рече тъй:“

„По причина че Филип като е изпратил посланици за примирие, и направи договори с атинский народ, по съгласие и от двете страни, нека тогаз благоволи Народното Събирание и атинский народ да ся изберат немедлено петима посланици от между всичките атинейци, за да са доизвърши примирието, според както ся реши на първото заседание; а избраните за това да не отлагат работата; но да тръгнат за там гдето щяха да ся научат че ся намерва Филип; и в най-късо време да приемат от него и да му дадат клетвите според съгласието на договорите помежду него и атинский народ, като ся включат съюзниците и от двете страни. А за посланици ся избраха Евул Анафлистиев, Есхин А. Котокидидов, Кифисофон Рамнусиев, Димократ Флиев и Клеон Котокидидов.

[30] § 10. Аз като бях писал тези нища, и като търсех ползата на градът а не на Филипа, тогаз малко ги беше грижа тези добри посланици; защото поседяха точно три месеци в Македония, догде да дойде Филип от Тракия, който беше покорил всичките ония места, когато те можеха за десет дена, а най-скоро за три или четири да пристигнат до Елиспонд, и да избавят ония места, като щяха да предварят да вземат взаимните клетви преди той да може да ги завладее; защото тогава нито щеше да ги попипне ако присъствуваха нашите посланици; по причина че по друг начин не щяхме да ся съгласим с него относително заклятието, тъй щото не щеше да сполучи примирието та не можеше да има и двете т. е. и примирие и ония места. [31] Такъво нещо бе станало на това изпращание на посланиците, първо че стана Филиповата измама, а второ дароемството на неправедните тези хора, които са врагове на боговете и на человеците; за които и тогава и сега и всякой път изповядвам че воювам против тях и съм им враждебник.

§ 11. А друго още по-лошо злодейство, което стана изведнъж след това е следующето: [32] Щом например Филип се заклел за примирие (щом като беше завзел и владееше Тракия, по причина на тези хора, защото не ся убедиха на решението ми) подкупи тогаз пак тях, за да не си отидат из Македония в Атина, догде Филип може да приготви нещата, които бяха нужни за разположение на станът против фокийците; т. е. с цел да не бъдат посланиците ни тук в Атина, и да ви известят, че Филип щял и ся приготовлява да воюва против фокийците, а тогаз ви да тръгнете по море с корабите за бой и да дойдете до Термопиле, както по преди, за да затворите Термопилский проток; но той желаеше това щото щом ви чуете от посланиците тези неща Филип да е вече влязъл в Термопиле, и тъй после да не можите нищо да сторите. [33] А толкоз страх и толкоз голям подвиг имаше Филип щото да не би, даже, и Термопиле ако беше превзел, да разбере че ви сте решили да им помогнете преди да разруши фокийците, и тъй не ще сполучи целта си, та за то пак подкупи тогоз, Есхина, който е достоен за презрение, не заедно с другите посланици, по насаме, за да кажи на вас таквиз неща и да извести на всички лъжливо, чрез които фокийците изгубиха всичко.

[34] § 12. Мисля обаче, че е праведно, о мъжие атинейци, и ви умолявам това да помните през всичкото време на моето слово, т. е. че ако би Есхин не беше мя укорил за неща вън от писмената му клевета, тогаз аз нито реч щях да кажа даже, вън от предметът; но като Есхин е употребил същевременно всякоя клевета и хула против мене, нужно е тогаз да отговоря малко нещо на всяко едно от обвиненията против мене. [35] Кои, прочее, бяха думите казани от него тогава затова, от които думи ся изгубиха всичките неща на фокийците? т. е. че не бива да ся смущавате, ако Филип е минал вътре в Термопиле; защото ако мирувате, ще ви бъде всичко според както искате, и ще чуете след два три дена, че Филип е станал приятел на онези, против които като неприятел дохожда, и на против; защото казваше че приятелството правят не думите, но същността на ползата т. е. на интересът, според както компрометираше когато говореше; а понасяше на Филипа, на фокийците, подобно и на всички нас, за да ся избавим от несъчувствието и гордостта на тивейците. [36] А тези неща някои си ги чуха с благодарение от него, поради тогавашната вражда, която съществуваше против тивейците. А обаче, какво ся случи след това? Изведнъж, малко подир, окаяните фокийци ся погубиха от Филипа и градовете им ся изтребиха, а ви бяхте мирни, защото ся уверихте на него, но след малко ся принудихте за безопасност да принасяте нещата си от нивята, а той да земи за предателството си злато; и при това ся случи щото тивейците и тесалийците да ненавиждат градът ни, уж като че Атина желаеше тяхното изтребление, а за Флипа да мнят, че е направил милост тям и да му са признателни за ония неща, които са станали против фокийците.

[37] А че тези неща са тъй, чети, о Секретарю, решението на Калистена и писмото на Филипа, защото от тези двама всичките неща ще станат явни; кажи.

 

РЕШЕНИЕ

 

„В дните на началството на Мнисифила, в двадесет и първий ден на месец септемврий, като стана извънредно събрание от войводите, според мнението на Британците и на Народното Събирание, Каллистен Етеониски от Фалеро рече тъй:“

„Никой атинеец за никаква причина да не нощува по нивята, вън от градът, но да остане в градът (Атина) и в Пиреа с изключение само онези, които са определени да останат в укрепленията. А всякой, който бди на укрепленията длъжен е да опази мястото, което е завзел, и без да отсъствува ни деня, ни нощта. [38] А който не ся покори на настоящето решение, ще ся накажи като виновник за предателство, освен, ако му ся е случила някоя невъзможност, и да може да я докаже.“

„А за тази невъзможност ще съди войводата на оръжията, Управителят и Секретарят на Народното Събрание, и да принесат колкото е възможно по скоро всичките неща от нивята; щото ония които са на 120 стадии навътре, да ся принасят в градът Атина и в Пиреа; а вън от 120 стадии, да ся принасят в Елевсина, в Фили, в Афидна, в Рамнунда, и Сунион. А за тези неща даде си мнението Калистен от Фалиро.“

Дали за тази надежда направихте примирие, или тези неща ви обещаваше тойзи подкупник? [39] – Прочети пак и писмото, което след това прати тук Филип.

 

ПИСМОТО НА ФИЛИПА

 

Филип цар македонски поздравява Народното Събрание и атинский народ. Вий знаете, че ний преминахме вътре в Термопиле, и че покорихме Фокида; и колкото градове самоволно са ся предали, турихме в тях стража и укрепления, а колкото не послушаха съветите ми, като ги завладяхме и откарахме на плен хората, после, коренно ги изтребихме. А като чух, че вий ся приготовлявате да дойдете на помощ тям, писвам ви да не ся смущавате много заради тях; защото, въобще да кажа, че съвсем не ми ся вижда да правите праведно, т. е. след като сте ся обещали за примирие, същевременно да искате да воювате против мене, а особно когато фокийците никак не ся включват в общите ни договори.

Прочее, ако не пребъдвате според съглашенията ни, не ще извършите нищо друго освен, че вий първи сте, които онеправдавате и пристъпвате законите на примирието.“

[40] § 13. Слушайте прочее, как Филип ясно явява и ся изражава в писмото си до вас к своите съюзници, че тези неща аз направих против волята на атинейците за да ги оскърбя. Тъй щото, ако здраво мислите, о тивейци и тесалийци, ще проумеете, че тези ви са врагове, а мен ще мя вярвате. А Филип не писа всичко буквално, защото имаше намерение тези неща да покажи.

От тези неща прочее, (т. е. относително за приготовлението и помаганието на фокийците) изведнъж Филип ги отстрани, щото нищо да не могат да предвидят нито да усещат за нещата, които ся случиха по после, но оставиха Филипа да покори под властта си всичките места. А поради тези хора окаяните тивейци пропаднаха в настоящите злощастия. [41] А съработникът и съподвижникът за това уверение на тивейците и тессалийците к Филипа, и който и тук ся обеща лъжи, и вас още измами, е тойзи Есхин, който с плач сега говореше за страданията на тивейците и ги разказваше трогателно; когато сам той е причината на техните злини, на злините на фокийците, и на всичките други злини, които претърпяха елините. И наистина явно е Есхине, че ти скърбиш за приключенията и окайваш тивейците, когато от техните бедствия придоби награда за предателството си имание в Биотия, и приемаш ползата му; аз обаче, ся радвам, че изведнъж тогаз потърсих ся да бъда наказан от изтребителят на Тиве, т. е. Александър Великий.

[42] § 14. Но сега се пуснах в думи, които след малко възможно да е прилично да кажа. Зато ся връщам пак до доказателствата, че дароемствата на тези хора и неправдите им станаха причина на настоящите бедствия. Прочее, като ся измамихте ви от Филипа чрез тези посланици, които бяха подкупени от него, и които никоя истинна не биха известили, измамиха ся и окаяните фокийци и им ся изтребиха градовете, а после, що ся случи? [43] Тогаз достойните за презрение тесалийци, и нечувствителните тивейци мислеха за Филипа че им е приятел, благодетел и избавител; и за тях той беше всичко, а не искаха даже нито дума да чуят от никого. Ви обаче, при все че ся съмнявахте заради приключенията и бяхте обезсърчени, пак пазихте примирието; защото самички нищо не можехте да направите. Измамиха ся и другите елини както вас, и като не получиха надеждата си, и те с благодарение пазеха примирието. [44] Защото когато Филип заобикаляше и изтребляваше илирийците тривалците, някои и от елините, увеличи властта си и развращаваше, някои хора чрез дароемство от гръцките градове, които приближаваха до него свободно поради примирието, един от тях беше тойзи Есхин; тогава да, тогата всички воюваха принудени от кознодейства на Филипа. Ако те не усещаха това, то е друго нещо, на което аз не съм причина. [45] Но при все това аз предсказвах за това, и засвидетелствувах пред вас всякой път, и гдето и да бях изпратен посланик; а градовете боледуваха от нравствена болест; защото ония, които подкрепляваха правителството и които работеха народните работи приемаха дарове и ся развращаваха чрез парите, а ония, които не ся месеха в общите работи простий народ и множеството: една част от тях не предвиждаха мъчнотиите, а друга поради катадневното си спокойствие и леност не смееха нищо да правят; и тъй от такъва болест всичките страдаха, защото и началници и прости хора мислеха, че злото не щеше да дойде и връх тях, но си предполагаха, че от таквиз страдания каквито другите елини страдат, те, когато щат могат да ся освободят. [46] После случи ся щото свободните градове да изгубят свободата си поради многото и безвременно спокойствие, което показваха, а водителите на градовете и ония, които мислеха че продават нещата на другите хора а не своите, усетиха после, че първом продадоха своите неща; защото вместо да ги нарекат приятели както в времето на дароемството, сега обаче, наричат ги ласкатели, и врагове на боговете, и други подобни, които им и приличи. А всичко това стана по добри причини.

[47] § 15. Защото никой, о мъжие атинейци, не иждивява пара в полза на предателя; нито пак след като е станал господар има веч предателя, когото бе подкупил за негов съветник по други работи, защото тогаз никой не щеше да бъде по блажен от предателя. Но не е тъй, да, не е никак. Как? Никак не ся случва това. Но щом онзи, който иска да владее ся установи и стани безопасен господар на всичките работи и неща, тогава веч е господар и на предателите, които чрез предателство продадоха тези неща; и като познае лукавството им, тогава да, тогава следва да ги ненавижда да не им ся уверява и да ги презира. [48] Прочее, вземете предвид тези работи; защото при все че им е минало времето, обаче, времето за да ся поучават разумните хора от тези е всякой път настояще. До тогава например Ластен ся наричаше приятел Филипов, догде предаде Олинтия, до тогава Тимолай догдето изгуби Тиве; до тогава Евдикос и Симон от Лариса (Генишер) догдето покориха Тесалия под Филипа. После ся напълни всичкий свят с предатели, които бяха гонени, хулени и страдаха всякак. И какво не са страдали Аристрат в Сикиона? и Перилай в Мегара? Не са ли сега презряни и отхвърлени? [49] А от гореказаните примери най-ясно може някой да вади, кой е онзи, който в същност пази отечеството си и кой най-много противоречи на тези неприятели на отечеството; а тойзи Есхин е, който приготвува предатели и наемници за Филипа, за да можете ви, почитаеми зломисленици на отечеството, да вземете още дарове; а по причина на тези отечестволюбци атинейци, които са многочислени, и които противостоиха на волята ви още сте живи и неповредени господа предатели; защото до колкото ся отнеси до вас, отколе, като предатели, щяхте да бъдете изтребени от лицето на землята.

[50] § 16. Ако и да имам още много неща да кажа за приключенията тогава, мисля, че гореказаните са доволни за потвърждение. А причината на всичко е Есхин, на когото злонравно поведение и неправди, като лукав хвърли ги на мене, за които нужно бе да ся обезвиня пред настоящите по млади мои слушатели за приключенията на онова време. А възможно и ви ся досажда, които знаете, че Есхин бе оценен от Филипа тогава, преди аз да ви кажа нещо. [51] Но това оценение той го отдава на приятелството и на гостолюбието на Филипа. И преди малко, в словото си против Ктисифонда, някъде си беше казал че аз го обезчестявам заради гостолюбието на Александра Великий. Аз ли да тя обезчестя заради Александровото гостолюбие? А от где си го приел, или как си ся удостоил за него? Аз никак не мога да тя нарека по гостолюбие приятел Филипов, нито пак приятел Александров. Не съм толкоз изумен; освен ако трябва даже и жетварите и другите работници, които работят за заплата да наречем приятели по гостолюбие на оногози, който ги е оценил. [52] Но не е тъй работата, не е. От где? Много е далеч да е тъй. Но аз ти казвам, че първо беше с заплата от Филипа, а сега от Александра Великий, и даже всичките тези присъствующи атинейци същото казват. А ако ся съмняваш попитай тях; а най-паче аз ще сторя това. Какво ви ся вижда, о мъжие атинейци, с заплата ли е Есхин, или по гостолюбие е приятел на Александра Великий? … Слушаш ли що казват?

[53] § 17. А искам сега да отговоря и за тази писмена клевета, и да разкажа за делата си; за да чуе Есхин, при все че познава, т. е. защо е праведно да сполуча и наградите, които Народното Събрание по свое съмишление ми ги въздаде, и още с много по-големи подаръци от тези мя възнагради. Земи прочее, о секретарю, и прочети ми тази писмена клевета от Есхина против Ктисифонда.

 

ПИСМЕНАТА КЛЕВЕТА

 

[54] „В дните на началството на Херонда в шестий ден на месец февруарий, Есхин А. Котокидов, представи пред началника писмена клевета за беззаконие против Ктисифонда Ластенов Анафлиевский, защото писа незаконно решение, уж че трябва да ся венчае Димостен Димостенов Пеаневский, с златен венец, и да ся провъзгласи венецът в театърът на големите празници на Дионисиите, когато ся пеят нови песни, че народът увенчава Димостена Димостенова Пеаневскаго с златен венец, за добродетелта и любовта, които непрестанно питае к всичките елини, и к атинский народ, и за благостта му; и защото за да прави и да говори най-добре за атинский народ, и че е готов да направи каквото и да било добро. [55] Прочее, по причина че всичките тези неща е писал лъжливо и беззаконно, когато законите не дозволяват първо, да ся вложат лъжливи писма в народните архиви, а друго че не бива да ся увенчае един, който е под отговорност, а Димостен е отговорен, като надзирател за поправление на стените на града, и ся определи като касиер на парите от театърът, и още че не бива да ся провъзгласи венецът в театърът на Дионисиите, когато ся пеят нови песни; но ако би Народното Събрание му въздава венец да ся провъзгласи в зданието там; а ако би градът да ся провъзгласи в Пника[5]< в заседанието на народът. Глобата е петдесет таланта, а жандармите бяха Кифисофон К. Рамнусиев и Клеон К. Котокидовъ.“

[56] § 18. Прочее, тези са о мъжие атинейци, частите на решението, в които мя обвинява. А аз мисля да ви докажа първо от тези същите части, че по праведен ред ще ви отговоря; защото като ще опазя същият ред на словото, който и Есхин опази в писмената му клевета, за всичко ще говоря, подробно наред, и нищо своеволно не ща да изоставя. [57] Съдбата обаче; че е писал Ктисифон в решението, че аз следвам на пр. да правя и да говоря най-добре за народът, и съм готов да правя каквото добро мога, и че трябва да мя почита народът за тези неща, съдбата прочее, на тези мисля че ся намерва в деянията на политическият ми живот; защото от изпитванието им ще ся намери, дали истинно, прилично и уместно е писал тези неща за мене Ктисифон, или са били лъжа. [58] А това гдето е казал Ктисифон в решението, че трябва да мя венчае народът, и да ся провъзгласи венеца в театърът, и да не пише обаче, „след като си дам сметката си чиста“ и това, мисля, че има сходство с политическите ми деяния, дали съм достоен за венеца и за провъзгласението му в театърът между атинейците или не съм. А при това, мисля, че трябва да кажа и законите според които беше простено на Ктисифонда да пише тези неща. С правдина и простота, о мъжие атинейци, мислех да ви отговоря, но ще продължа за деянията си. [59] А да не подразумява някой, че отлагам да отговоря на укоренията против мен, ако ся отвлека в разказът си за дела и думи, които ся отнасят особно за всичката Елада; защото онзи, който напада тези думи на решението т. е. че аз казвам и правя най-добре, и обвинява тези като уж че не са истинни, той е онзи, който ми дава за сгоден случай да говоря за всичко, което съм сторил и вървял по политиката, поради това че отговарям на укорите против мен. После като са много вида службите к отечеството, тогаз аз избрах онази, която ся отнася особно за Елинските деяния; защото е праведно да докажа от тях.

[60] § 19. Ще оставя обаче, разказът за ония неща, които превзе и завладя Филип преди аз да почна да ся меса в политическите работи и да ораторствувам; защото не мисля от тях никое, че има сходство с моите работи и ся касае до мене. А за ония неща ще ви уведомя и за тях ще кажа слово, за как Филип сегиз-тогиз ся ограничаваше от денят от който аз ся явих на политическото поприще, като няколко неща предварително ще кажа за приспособление на словото.

Голямо преимущество беше, о мъжие атинейци, тогава за Филипа. [61] Защото между всичките елини особно, случи ся да преизобилуват предателите, и дароемствата, человеци, които бяха врагове даже на боговете, а толкоз изобилваха те щото никой не помни че подобно нещо е ставало в старо време. Тези хора прибра Филип за съподвижници и съработници, когато елините и преди ся намерваха в лошо и застойчиво състояние от техните неудобства, та докараха ги още в по-лошо положение: защото едни от тях измами, на други даваше пари, и всичките по всякакъв начин развращаваше, и тъй ги разцепи на много партии, когато ползата беше обща; да спрат Филипа от да ся възвеличава. [62] Следователно, като всичките елини биха в такъво състояние и биха в несъзнание че династията на Филипа малко по малко растеше и ся утвърждаваше, тогаз помислете си, о мъжие атинейци, как трябваше градът да постъпи и що да избере, а за тези неща от мене искахте сметка; защото аз съм ся обещал да отговоря за тойзи отдел от политиката.     

[63] § 20. Прочее, като как мислите Есхине, градът Атина трябваше да действува, да остави ли високомъдрието, достолепието и високият си чин като пръв елински град, та да ся причисли с тесалийците и долопейците и да работи с Филипа за пропаданието на елинското княжество, и тъй да изтреби добрините и правата на праотците ни? Или не трябваше да стори това по причина че беше мъчно, но като гледаше че щяха да ся случат да ги пренебрегваше ли? [64] Но с всякое благодарение ще попитам особно онзи, който осъжда приключенията с коя страна искаше да ся причисли градът Атина; с оная ли, която стана причина за злощастията и бедствията на елините, на която страна може никой да причисли тесалийците и подобни на тях? Или с оная, която беше неутрална поради надежда за лихоимство, на която страна можем да причислим аркадците, месенийците и аргийците? [65] Но и от тези мнозина, още но зле страдаха от нас; защото ако беше ся оттеглил Филип, след като беше победил изведнъж, и след това ся успокоеше, и не попипваше никого, от съюзниците си, нито от другите елини, пак и тогава щеше да има някой укор и обвинение против ония, които не са ся противили на действията му; но като на всички равно отмахна достойнството, княжеството, свободата, а особно димократическото управление (републиката) колкото бе възможно, как ви не умишлявахте тогава за това, но се доверихте на мене? Прочее връщам ся на първото питание.

[66] § 21. А какво, Есхине, трябваше да направи градът Атина, когато виждаше че Филип ся стараеше да стане владетел и тиранин на елините? или що трябваше да сторя или да пиша аз съветникът на атинейците? (защото това особно има голямо значение); аз добре познах, че през всичкото време дори до онзи ден в който аз ся възкачих на риторическата трибуна отечеството ми ся е подвизавало всякой път, за първенство, за права, за чест, за слава, и жертвувало най-много войници и пари за честолюбие и за ползата на всичките елини повече, от колкото са иждивили другите елини за себе си. [67] Защото гледах тогози Филипа, против който ний ся подвизавахме, че за власт и за династия беше лишен от едно око, строшена му беше ключалната кост у плешката, и хром е кракът и с скелетът, и с благодарение и готовност чакаше да извлече от тялото му всякое нещо, което щастието щеше да му отмахне, тъй щото е чест и слава да живее с остатъкът. [68] И истинно е, че нито това ще смее никой си да кажи за Филипа, че ся е възпитавал в Пела[6]<, която беше тогава безславно и малко село, трябваше да ся роди такъво великодушие, щото да пожелае властта на елините, и да тури това в умът, а колкото за вас, които сте атинейци, и които катадневно виждате примери и останки от добродетелта на вашите праотци в всичко, и с насърченията чрез съборните слова, и чрез театрическите представления, да ся намери в вас едно такъво малодушие, щото изведнъж самоволно да известите и да отпуснете на Филипа свободата на елините. [69] Всякой тогава ще дръзне да кажи тези неща; следователно оставаше само това, като беше нужно, а същевременно и праведно да са противя на всичко, което той правеше като ви онеправдаваше. Това обаче, ви още от начало го правихте, уместно и по добра причина; а аз писувах и ви съветвах, ония години, когато ся месех в политическите работи, това аз го изповядвам.

§ 22. Но какво трябваше да направя? Сега пак тя попитвам. Като оставям всичките други: т. е. като Амфипол, Пидна, Потидия, Алониз, и не си припомнювам за никое от тези места. [70] А Серия, Дориска, Пепарита, и за други подобни на тях, за които ся онеправда градът Атина от Филипа, нито как са станали искам да ги разгледам; а пак ти си казал, че аз казвам тези неща, за да възбудя вражда между атинейците и Филипа, когато решенията за тези неправди бяха на Евула, Аристофонда и Диопита, а не мои, о человече, който много лесно казваш каквото си щеш; аз обаче нищо няма да говоря за тях. [71] А колкото за Филипа, който злоупотреби Евия и я направи като целина и укрепление против Атика, и ся потруди да подчини Мегара, и превзимаше Ореон, и подкопаваше Протокът, и установи в Ореон тиранин (управител) Филистида, а в Еретрия Клитарха, и който подчиняваше Елиспонд, и обсаждаше Византия, и елинските градове, едни от тях изтребваше, а на други пращаше ония лица, които бяха на заточение. Следователно Филип като правеше всички тези неща не онеправдаваше ли? не престъпваше договорите ли? и не разваляше ли примирието? И защо, не трябваше ли да ся яви някой от елините, който щеше да го спре от да прави тези неща? [72] Защото ако че не трябваше, тогава трябваше да ся яви, че Елада е нарицаема обир на мишоците, когато живеят и съществуват атинейците, ако, обаче, съм съгрешил че говорих за Филиповите неправди, тогаз и градът Атина е съгрешил, който ся увери на мене; а нека бъдат всичките тези приключения мои грехове. И ако трябваше да ся яви някой, който да спреше Филиповите неправди, то кой друг, не ли атинский народ?

§ 23. Прочее, тези неща като правех аз, тогаз значи че вървех добре политически. А като виждах Филипа, че поробваше человеците, и противях му ся, и предсказвах непрестанно, и поучавах да не изоставим тези неща на Филипа. [73] Филип обаче, развали примирието, и взема корабите, Есхине, а не градът Атина. Донес тези решения, и писмото на Филипа, и чети ги наред, о секретарю; защото от изпитванието на тези неща ще стани явно, кой беше причината на всякое едно от тях. Кажи.

 

РЕШЕНИЕ

 

„В дните на началството на Неоклеа, в тридесетий ден на месец августа, като стана извънредно събрание от войводите, Евулос Мниситеев Китиревский рече тъй: По причина че обадиха войводите в заседанието на народът, че началникът на флотите нарицаем Леодаманда, и двадесетте кораби, които бяха изпратени с него на Елиспонд, за да придружат тамошните кораби пълни с жита които дохождаха за в Атина, а като ги хвана войводата на Филипа нарицаем Аминда докара ги в Македония, и ги държи под затвор; прочее нека ся постараят Британците и войводите да ся събере Народното Събрание, и да ся изберат посланици за да ся изпратят до Филипа; [74] които като ще пристигнат там да ся споразумеят с него и да отпусне началника на флотата, корабите и войниците. А ако би Аминда е направил това от незнание да кажат посланиците, че атинский народ не ся оплаква против него; а ако би по неправда ся е хванал Леодаманд против заповедите, тогава атинейците като вземат пред вид това, ще го накажат според вината му; а ако би пак, че не е ставало никое от гореказаните, но от незнанието на изпращателят и на изпращаемият стана това, и това като ся научат от Филипа да пишат, щото като ся удостовери атинский народ да размисли що трябва да направи“. [75] Това решение обаче го писа Евулос, а не аз; а следующето Аристофон, после Игисипос, Аристофон, Филократ, Кифисофон и всички други; а аз нищо не съм писал за тези неща. Следователно чети решението.

 

РЕШЕНИЕ

 

„В дните на началството на Неоклеа в тридесетий ден на месец августа, според мнението на Народното Събрание, на Британците и на войводите говориха т. е. като споменаха за решенията, които са станали в събранието на народът; че атинский народ реши да ся изберат и изпратят посланици до Филипа, за да върни корабите, и да ся дадат наставления, и решенията на Събранието. За посланици ся избраха тези: Кифисофон Клеонов Анафлистиевский, Димократ Димофондов Анагираский, Поликрита Апимандов Котокиский. А Ипотоонтидовото племе британстваше в онова време, а пак Аристофон Колитев каза това решение.“

[76] Както , прочее, аз показвам тези решения, тъй и ти, Есхине, покажи например кое реше- ние аз съм писал та станах причина за бой. Но не можеш; защото ако ти беше имал, от коли и преди всичко това щеше да го представиш. И при това даже нито Филип мя укорява за боят, когато обвинява други. А прочети това писмо на Филипа.

 

ПИСМОТО НА ФИЛИПА

 

[77] „Филип цар македонски поздравлява Народното Събрание и атинский народ. Като дойдоха вашите посланици до мене, Кифисофон, Димократ и Поликрита, споразумяха ся за повръщанието на корабите над които началствува Леодаманд. Но въобще да кажа, че ми ся вижда да ся намервате в голяма простота, ако мислите да мя измамите, че тези кораби са изпратени с цел да изпроводят корабите с жита, които ги карат от Елиспонд за в Лимна, когато истината е за да спомогнат на силимврийците, които са обсадени от мен, а които не са включват в приятелските ни договори въобще. [78] А тези неща ся заповядаха на началника на флотата, че стана това в незнание на атинский народ, но особно от някои си князове и от никои други, а те в настояще време са частни лица, но искат по всякой начин, щото атинский народ да завземе боят вместо приятелството, което питаете сега к мене, и подбудени те, от голямо честолюбие стараят ся повече да извършат това нещо, или да спомогнат на силимврийците; защото си предполагат че щели да имат ползователни доходи; но обаче, това не ми ся вижда че е тъй, и че щяло да бъде за ваша и моя полза. Затова и сегашните ви кораби, които ся намират при нас заради вас оставам ги свободни; и от тук нататък, ако обичате да не дозволявате на началниците си, да ся обхождат политически злонравно, но таквиз наказвайте, а аз ще ся постарая да опазя примирието. Затова бъдете спокойни".

[79] § 24. Тук обаче, никак не споменува за Димостена нито пак дава никоя причина против мене. И защо като обвинява другите не си припомни за мойте деяния ? Защото, ако бе писал нещо за мен щеше да си припомни за своите неправди; по причина че аз внимавах на неправдите на Филипа, и ся противях на тях. А първо писах решението за изпращание на посланици в Пелопонез, когато за пръв път Филип там навлезе, после к посланиците в Евия, после не вече на посланици, но и против разположението на станът от Филипа в Ореон, и Ерестрия и че той беше установил тирании в тези градове. [80] А след това изпратих всичките флоти, чрез които ся избави: Полуостровът, Византия, и всичките съюзници. А за тези неща на вас ся въздадоха най-добри хвалби, слава, чест, венци и благодарение от ония, които приеха тази благодетелност; а ония, които бяха онеправдани от Филипа, и които тогаз ся уверяваха на вас, за колкото им предсказвахте, да ви мислят не само че им сте любезни, но и че сте мъдри человеци и предвещатели, защото стана им според предсказаното.

[81] § 25. А че много пари щеше даде Филистид, за да притежава Ореон, и още много Клитарха за Еретрия, а най-много Филип за да има тези градове под властта си, и да ги има като за укрепление против нас, и никак да не ся изобличи, нито пак да го изпита някой за неправедните му деяния, за това няма никой съмнение; а най-паче ти нямаш никакво понятие за това, Есхине. [82] Защото тогавашните посланици, които бяха от Клитарха изпратени и от Филистида, в къщата ти лежаха, Есхине, и им беше гостоприемник; които градът изпъди за врагове, защото не говориха полезни и праведни неща; а ти ги имаше за приятели. Но никое от гореказаните не може да ся извърши от тях, о Есхине, който говориш, хули против мене и казваш че мълча след като приема пари, а щом като ги иждивя кряскам. А ти не правиш тъй, но викаш и когато имаш, и никак няма да престанеш, ако не тя спрат тези почитаеми съдии, които сега ни съдят, след като тя обезчестят днес.

[83] § 26. Прочее, че мя увенчахте тогаз за тези неща и че писа Аристоник същите думи които писа тойзи Ктисифонд, и че ся провъзгласи в театърът венецът; и ми стана сега това второ провъзглашение, за тези неща Есхин никак не ся е противоречил когато присъствуваше, нито пак е укорил оногози, който е писал това решение. Затова земи, о секретарю, и това решение и прочети ми го. Кажи.

 

РЕШЕНИЕ

 

[84] „В дните на началството на Негово Височество Херонда, в двадесетий ден на месец януарий по Британството на Леонтидовото племе Аристоник Фреариев рече тъй: по причина че Димостен Димостенов Пеаневский послужи много и големи услуги на атинский народ, и чрез решенията му спомогна както по преди тъй и в настояще на много съюзници, и освободи някои градове от Евия, и постоянно следва да обича атинский народ, и казва и прави добро колкото може за атинейците и за всичките елини, тогаз нека благоволи Народното Събирание и атинский народ да ся похвали Димостена Димостенов Пеаневскаго, и да го увенчаят с златен венец, и да провъзгласят венецът му в театърът, в време на празниците на Дионисиите, когато ся пеят нови песни, а за провъзглашението на венеца да ся постарае онова племе, което британствува, и Подвигоположникът. Тези неща ги предложи Аристоник Фреариев.“

[85] Прочее, има ли никой от вас, който знае, че ся е случило в градът да са станали заради това решение някой срам, презрение, или присмех, които каза Есхин, че ще ся случат, ако аз ся увенчая? Но когато тези работи са нови и познати на всинца, тогаз, ако са добри те ся възнаграждават; а ако са зли наказват ся. Следователно вижда ся, че аз съм заслужил, и че съм бил достоен за възнаграждение, а не за укори, нито пак за наказание.

[86] § 27. Прочее, до ония години, в които тези неща бяха станали, всички изповядваха, че работех най-добре за градът, и защото ви съветвах, когато ви съмишлявахте; и по причина че ся извършваше всичко според както писувах, заради тези неща ся въздадоха венци и на градът и на мене, и на всички вас; и тези неща като бяха добри вий жъртвувахте и празнувахте в чест на боговете. [87] А по причина че ся отблъсна Филип от Евия от вас чрез оръжия, а от мен чрез политическото ми поведение и чрез решенията, при всичко че някои отхвърлят тези неща, обаче, Филип търсеше друго средство за да повреди градът. А като виждаше че от всичките хора най-много ний употребляваме жито и по причина че искаше да стане той господар над житата, които ся принасяха от Тракия, той като мина през Тракия, поиска от византийците, които бяха съюзници, първо да ся бунтуват заедно с него в противен случай с вас; а като казаха византийците че не щат, и казваха че не са станали съюзници по такъво съгласие, както беше и истинно, тогаз Филип като тури белези около градът и машини обсади Византия. [88] А като ставаха тези неща от Филипа, не искам обаче, да попитам какво трябваше ви да направите, защото на всички е явно. Но кой помогна на византийците и ги избави? Кой спре Елиспонд от да стане чужд на ония години? Ви о мъжие атинейци. А когато казват Ви, значи за градът. Но кой беше онзи, който съветваше градът, и писуваше решенията и действуваше, и просто да кажа без да ся предпазва ся стремеше к извършванието на работите? Аз. [89] А колко тези неща ползуваха всички, не трябва да ви ся кажи с думи, но опитайте това от делата; защото боят който беше станал тогава против Филипа, освен гдето донесе голяма слава на вас но донесе ви и всичко, което ви би потребно за живота, по изобилно и но евтино от колкото сегашното примирие, което тези хрисими граждани с надежда за бъдъщий интерес, подкрепяват за щета на отечеството. А дано! тези предатели на отечеството да не сполучат и да не станат съучастници на благата, за които ви добри граждани ся молите на боговете да ви дадат, но на вас дано ся не случи никое от ония злини, които те желаят! А прочети им и решението за венците на византийците и на перинтийците за които, поради това мое политическо поведение, увенчаха градът.


[1]< С тази дохватка Димостен ся старае да отърве депутата Ктисифонда от подсъд, а да ся бори сам той с Есхина.

[2]< Т. е. говори на секретаря на Народното събрание.

[3]< Съмишление на Народното събрание и потвърдено това от атинските граждани.

[4]< Британството значеше хранението от народни пари благодетелите на отечеството. Народното събрание според Солона съставляваше ся от 400 души депутати, от които 40-те се наричаха Британци, и от тях само ся избираха председателите..., защото бяха те благодетелите на отечеството и имаха най-високото вишегласие и права

[5]< Място в Атина, гдето ся събираше и съмишляваше атинский народ и от гдето ся виждаше Саламина и другата част на морето.

[6]< Село в Македония между Солун и Витоля.