НЕИЗВЕСТЕН АВТОР
ЕРОТ (АНАКРЕОНТИЧЕСКИ ПЕСНИ, XXXV)
Превод: Константин Величков, 1900
На роза на листата
Ерòт се беше спрял;
пчела го там издебна
и в пръста го жилнà.
Викнà, заплака с сълзи, 5
при Китерея тича:
„О, майко, оплачи ме,
о, майчице, умирам:
ухапа ме, я виж,
змия крилата, малка, 10
пчела що я зоват.“
Богинята засмя се
и милно отговори:
„О, синко, толкоз люто
пчелата ако хапе,
познай как тоз страдае, 15
кого стрелата твоя
безжалостно рани.“