Характери (1914)

ТЕОФРАСТ

ХАРАКТЕРИ

Превод: Александър Балабанов, 1914

Електронна обработка: Иглика Милушева, 2007

 

1.

Ирония

(Εἰρωνεία)

 

Иронията, общо взето, изглежда, че ще да е известно приструване към по-малкото, както в дела, така и в думи, а иронистът е човек, който отива при враговете си, за да се поразговори с тях, уж не ги мрази. Хвали в очи ония, които е нападал зад гърба им. На победените изказва своите съжаления. Прави се, че прощава на тия, които говорят лошо за него, също и на ония, които се борят против него. С тези, които са обидени и възмутени от нещо, той си приказва съвсем спокойно. А на тези, които искат да говорят с него за някоя бърза работа, казва им да дойдат друг път. Не признава, че вече върши нещо, а казва, че има намерение да върши. Преструва се, че уж ей сега дошъл, уж бил закъснял, че не му било добре. На тия, които му искат пари на заем или някаква помощ, той дава доста, но като заявява да не е каса. Продава нещо, казва не продава; не продава, казва продава. Чул нещо, отказва, не чул; видял нещо - не видял; съгласил се с някого с нещо, сега не си спомня. Неговите обични изрази са: „Ще видя, не знам, и аз някога съм помислял за това.” И въобще, много е ловък да се изразява по този начин: „Не ми се вярва”, „Не мога да разбера”. „Слисан съм”, или „Според това, което ти казваш, той ще да е станал друг”. „Във всеки случай, пред мен не се е изказвал така”. „Тая работа ми се вижда тъй някак си невероятна”. „Другиму разправяй”. „Кой знае, дали на теб да не повярвам, или оногова да осъдя, не мога да реша”. „Но я помисли, дали ти не си много доверчив”.

 

2.

Подмазливост

(Κολακεία)

 

Подмазливостта би могла да се схване като срамен начин на общение с хората, който принася облаги на тогова, който се подмазва, а подмазливият като човек, който като тръгне с теб из улицата, казва: „Забелязваш ли с какво уважение те гледат хората? Това с никого другиго в града не се случва, само с теб. Как те хвалиха вчера в клуба!” Там били насядали повече от 30 души и като се заговорили кой е най-добрият, започнали с теб и всички споменавали само твоето име! И като ти казва това, хваща по дрехата ти някой разнищен конец и го хвърля. А пък, ако вятърът случайно е закачил в брадата ти някоя сламчица, изважда я той и с усмивка ти казва: „Видиш ли? Два дена как не съм се срещал с теб, а брадата ти се прошарила с ония бели косми, макар и за твоите години косата ти да е по-черна отколкото на всекиго другиго.” А когато заговориш за нещо, на другите заповядва да мълчат и да те слушат, сам той с внимание те слуша и одобрява, а щом свършиш, току извика: „Браво!” Ако кажеш някоя плоска духовитост, почне да се хили и си запушва устата с дрехата си, уж едва може да задържи смеха си.

На минувачите вика да почакат, докато минаваш ти. За децата ти купува ябълки и круши, донася ги у дома и им ги дава пред теб. Той току зацелува децата и рече: „На отличен баща пиленца!” Той отива наедно с теб, когато си купуваш обуща и разправя, че кракът ти бил по-строен от обувките. Когато се наканиш да посетиш някого от приятелите си, той отърчава там преди теб и съобщава на домакина: „У тебе иде.” Върне се веднага при теб, за да ти каже: „Предизвестих”. Той не се срамува да отиде на женския пазар и без отдих да прави покупки за теб. От гостите, които си поканил на угощение, той най-напред ще похвали виното, а като почака малко, ще каже: „Ах, колко изтънчена е твоята кухня!” Па взема нещо от трапезата и прибавя: „Че това е цяла прелест!”

После ще те запита, дали не ти е студено, да не желаеш да се позавиеш, дали той да те загърне с нещо – и, като казва това, навежда се до сам ухото ти и ти шепне уж нещо. А когато отидеш в театъра, той взема от слугата ти възглавницата и сам я слага на седлото.

За къщата ти казва, че била добре построена, нивите ти добре били посеяни, портретът ти бил много сполучен.

 

3.

Празнословие

(Ἀδολεσχία)

 

Празнословието е разказване надълго необмислени неща, а празнословецът е човек, който сяда при някого, с когото не се познава, и започва да хвали жена си. И разказва какво е сънувал през нощта. После изрежда всичко едно по едно, какво е имало на обяд за ядене. И, както вървели работите, сегашните хора били много по-лоши от някогашните, че пшеницата била по-евтина на пазаря, че имало много чужденци, че от празника Дионизиите морето пак щяло да стане плавателно, че ако Зевс прати повече дъжд, всичко щяло по-добре да вирее, че от нова година щял да обработва някоя нива, че животът станал много скъп, че Дамип на Мистериите запалил голям факел, че колоните на Одеона били толкова и толкова и „Вчера повръщат”, и че времето днес било не знам какво, че в месец Боедромион се падали мистериите, а в Пианопсион – Апатуриите, че в Посидония щяли да станат селските Дионизии. И само да се захванеш с него, не можеш се отърва.

 

4.

Недодяланост

(Ἀγροικία)

 

Недодялаността ще да е груба простащина, а недодяланият е човек, който отива в народното събрание, след като пие разсолница. Казва, че чесновият лук мирише по-хубаво от мирото, носи обуща по-големи от краката си, говори шумно. На своите приятели и близки нищо не доверява, а на слугите си казва най-важните работи. На нивата разправя на ратаите всичко, каквото е станало в народното събрание. Като сяда, дига си полата по-горе от коляното, така че да му се вижда голото тяло. Когато върви из улицата, не се чуди за нищо, от нищо не се слисва, но щом види някой вол или магаре или козел, спре се и се зазяпа. Грабне нещо от кухнята и веднага залапа, пие силно вино. С готвачката се задиря тайно, заедно с нея меле брашно и за себе си и за всички вкъщи. Когато обядва, хвърля залци и на воловете. Сам застане като пазач на портите, повика кучето, улови го за муцуната: „На, то пази нивята и къщата”. Донесе ли му някой пари, връща ги назад, защото били съвсем излизани и го кара да ги смени с други. И ако е заел някому рало или някоя кошница, сърп или чувал, търси ги през нощта, когато не може да заспи от мислене. Когато слиза в града, току те пита колко струват кожите и пушената риба и дали празнуваш днес новолунието и казва, че сега ще отиде в града, за да си остриже косата и на връщане да се вземе пушената риба от бакалина Архия. В банята пее, на подметките си забива големи гвоздеи.

 

5.

Угодливост

(Ἀρέσκεια)

 

Угодливостта, ако я определим, е една неуместна ревност у някои да се правят само приятни на хората, а угодливият, разбира се, е човек, който те поздравява още отдалече, нарича те „сериозен човек”, възхищава се от теб, уловите с двете си ръце, сякаш да не му избягаш, повърви малко с теб, като те отрупва с комплименти. И, ако го повикаш да се изкаже по някоя препирня между теб и някого другиго, той не гледа да се понрави само на теб, ами и на противната страна, уж е безпристрастен. Той казва, че чужденците говорели по-справедливо отколкото съгражданите му. Поканиш го на обяд, ще ти каже да извикаш децата си, а когато вече влезнат, ще се произнесе, че те приличат на баща си повече отколкото смокиня на смокиня. После ще ги притегне към себе си, ще ги целува и ще ги накара да седнат до него. С едни ще играе, като ще им вика „Мях”, „Тесла”, а други ще остави да заспят на корема му и не се оплаква, колкото и да го притискат.

 

6.

Нехранимайковщина

(Ἀπόνοια)

 

Нехранимайковщината е закоравялост в срамни дела и речи, а нехранимайката е човек, който лесно се кълне, за обиди немари, само току ругае първенците, по нрав – уличник, дига си полите на дрехата високо, бърка се във всичко. Разбира се, той, и когато е тавряз, играе неприличния танц кордакс, излиза без маска в пияните хорове. На представленията на фокусниците той събира гологаните, като отива от човек на човек и се ругае с тези, които му показват марка за безплатно гледане. Ту е кръчмар, ту сводник, ту митар и не се отказва от кое и да било нечестно занятие, става и телялин, и готвач, и комарджия. Майка си не храни, влачат го често пипнат в кражба, живее повече в затвора, отколкото у дома си. Той е и от тия, които с викове насъбират около себе си навалици, крещят, ругаят се и се разправят с тях. Докато едни идват, други си отиват, преди да са го изслушали, на едни казва само началото, на други – само един слог, а на трети – само част от това, което иска да каже, понеже цялата му нехранимайковщина най-добре щяла била да се познае, когато дойдел някой голям съборен празник. Често се съди, дава под съд хора или го дават под съд, извинява неявяването си в съда с лъжлива клетва, ту пък се яви с кутия документи в пазвата и с вързоп книжа по делото в ръце. Не се стеснява да се постави начело на тълпите из тържището, но и веднага им заема пари, като зима лихва по три гологана за лев на ден. Отбива се от кашаварница в кашаварница, при рибарите, при продавачите на пастърма, парите, които изкарва, събира в устата си.

 

7.

Бъбривост

(Λαλιά)

 

Бъбривостта, ако би желал някой да я дефинира, ще е някаква невъздържаност в говоренето, а бъбрицата е човек, който, като го срещнеш някъде и искаш да му съобщиш нещо, той ти казва, че това не е нищо, че той знае всичко и ако го слушаш, щял да ти разкаже. И щом вземеш да му отговаряш, той те прекъсва с думите: „Не забравяй, какво искаш да кажеш”, „Добре, че ми напомни това” и „Колко полезна е разговорливостта!”, „Виж, не се сетих” и „Е, колко бързо разбра работата!”, „Отдавна те наблюдавам, дали и ти ще дойдеш до същата мисъл, до която съм дошел и аз”. И още много подобни предисловия ще ти натрупа така, щото няма да ти даде да се издишаш, ако те срещне. След като разбие хората поотделно, решава се да отиде и при застаналите накуп граждани и ги принуждава да избягат из сред работата си. Влиза в училищата и в игрищата и бърка на учениците да си готвят уроците: той набъбря толкова неща на преподавателите и на учителите по гимнастика! Ако кажеш, че искаш да си отидеш у дома, той те придружава и те завежда вкъщи. Ако е чул, че ще има народно събрание, впуска се нашироко да разправя за народните събрания въобще, за как веднъж през властването на архонта Аристофана имало словосъстезание на спартанския пълководец Лизандра и как и с кои речи той имал успех пред народа, като вмества отвреме-навреме обвинения против тълпата, тъй че тези, които го слушат, забравят за какво им говори, или само току климат с глава или пък го оставят да си говори и избягват оттам. В съдилището пречи на съдиите, в театъра – на зрителите, при угощението – на гостите, като казва: „За разговорливия е мъчно да мълчи”, езикът му бил винаги пъргав, не му било възможно да мълчи, пък нека го мислят и за по-голям бъбрица от лястовиците. Оставя се да го подиграват и собствените му деца, които, като искат да заспят, молят го с думите: „Тате, я ни побъбри малко, за да ни дойде сънят”.

 

8.

Новинарство

(Λογοποιία)

 

Новинарството е нагласяване лъжливи слухове и събития, разпространени от тогова, който ги нагласява, а новинарят е човек, който веднага щом срещне някой приятел, влиза в ролята си и с усмивка започва: „Отде така?” и „Какво ще кажеш?” и „Как е?”, „За онова какво ново има да съобщиш?” И че уж е много загрижен , запитва по-твърдо: „Не се ли чу нещо повече?” и „Харни са днеска новините, нали?” И без да му даде време да отговори, извиква: „Какво думаш! Не си чул нищо?!” „Тогава – аз ще те нагостя с много важни новини.” И той си има или някой войник, или някой слуга на флейтиста Астей или предприемача Ликон, който току-що бил пристигнал от самото бойно поле, от него бил чул. И изворите на новините му са все такива, че никой не може да провери. Казва, че те му казвали, какво Полисперхон и царят победили в боя, Касандър бил пленен. И ако някой му рече: „Ами ти вярваш ли всичко това?”, ще отговори, че работата вече високо се говорила в града, че се разпространявала навсякъде, че всички били съгласни, защото всички разправяли същото за битката и че станала голяма каша. За него това се познавало и по лицата на министрите, те всички изглеждали някак съвсем другояче. Даже казва току-що бил узнал, че те имали някого скрит вкъщи, който вече пети ден как бил пристигнал от Македония и знаел всичко това. И, като разправя всичко това на подробно, започва да съжалява от дън сърце: „Бедният Касандър!” „Клетият!” „Виждаш ли какво е щастието?” „Защо му трябваше да става цар?” И всичко това трябвало да се знае само от приятеля му. Но в целия град той се е вече разтичал и е разказал на всички.

 

9.

Дебелоочие

(Ἀναισχυντία)

 

Дебелоочието, ако го определим, е немарене за доброто име заради срамни изгоди, а дебелоокият е човек, който отива да иска пари на заем от тогова, когото веднъж е вече завлякъл. Когато заколи някоя жертва на боговете, насоли си всичкото месо, а сам отива да се гощава у другиго някого. Току повика слугата си, вземе от масата къс месо и хляб и викне да го чуят всички: „На, да ти е сладко, Тибие!” Когато купува за готвене, напомня на месаря, че някога му бил услужвал в нещо си и, като застане над везните, много обича да притуря още месо или ако не това, някой кокал за супата; и ако го откопча, добре, ако ли пък не, грабва от масата няколко чревца и си отива, смеейки се. Когато купува на гостите си билети за театър, не прихваща от себе си и своя дял в цената, напротив, на другия ден завежда на представлението децата си и техния възпитател. Ако някой си е купил нещо евтино, той веднага ще поиска и за себе си. Влиза в чужда къща, взима на заем ечемик, а по някой път и трици и кара тия, които му са заели, да му ги занесат у дома. Когато е в банята, не се стеснява да отиде направо при големите котли, да бърка в тях с поливника и сам себе си да полива, без да гледа, че телякът се сърди и вика. Той се бил вече отмил. А когато излиза, казва на теляка: „На такъв като тебе не се дава нищо.”

 

10.

Стипарство

(Μικρολογία)

 

Стипарството е прекалено стискане във всичко, що засяга интереса, а стипцата е човек, който ти иде дори у дома да си иска назад гологана още преди да е изтекъл месецът. На общите гощавки той брои чашите, кой колко е изпил и от всички гости той най-малко излива в чест на Артемида. И това, което е купил съвсем евтино и го дарява за нищо, той смята за много нещо и го обявява като всичко, което нему се падало да принесе в общите разноски. Ако някой слуга му счупи някое гърне или изгуби някой грош, той току разбута стана, леглата, шкафовете, претърсва всички цепеници. Продава ли нещо, иска такава цена, щото купувачът да няма никаква полза. И никога не би позволил да се изнесе и смокиня от градината му, нито да се мине през нивата му, нито дава някому дори да дигне някоя паднала от дървото на земята маслина или фурма. Всеки ден отива да гледа дали междинните камъни по нивите стоят на местата си. Пресрочените дългове събира чрез налог на запори върху вещите и взема лихви на лихвите. Когато покани на обед гости от града, слага на трапезата месото, след като го е нарязал на дребни мръвки. Тръгва уж да купува готварски потреби, но се връща без да купи нищо. Не позволява на жена си да дава на заем комуто и да било, нито сол, нито фитил, нито кимион, нито лук, нито семка, нито връзки някакви, нито медено брашно, като казва, че тези дребни работи се насъбирали и ставали много през годината. Въобще у стипците могат да се видят плесенясали каси, ръждясали ключове, а сами носят дрехи, които не им покриват бедрата дори; те се мажат из съвсем малки шишенца с елей, стрижат се до кожа, обущата си обуват едва съм пладне, а на валяците казват да турят повечко хума в платовете им, за да не се нацапвали скоро.

 

11.

Смахнатост

(Βδελυρία)

 

Не е мъчно да се определи смахнатостта; защото тя е грубо и неприлично шегуване, а смахнатият е човек, който, като срещне почтени жени, дига си полите на дрехата и си показва срамните части. В театъра ръкопляска, когато всички други престанат и освирква тези, от които другите се възхищават; и когато целият театър мълчи, той се изправя и се оригва силно, за да накара да се обърнат към него тия, които седят пред него. И когато тържището е най-многолюдно, той отива при продавачите на орехи, лешници и бадеми, застава там и започва да чупи и да гризе плодовете, като се разговаря с продавачите. Извиква по име минувачите, с които не се познава, а тези, които бързат нанякъде, той спира да чакат. А като види някого, който излиза от съдилището, след като изгубил важно дело, приближава се до него и го поздравява с нещастието му. И си накупува нещо за готвене, уславя си флейтистки, показва на минувачите, що е накупил, и ги поканва на угощение. Застане пред някоя бръснарница или парфюмерия и разправя високо, че ще се напива.

 

12.

Несретност[1]

(Ἀκαιρία)

 

Несретността е досадна среща за хората, а несретният е човек, който отива при ония, които са твърде много заняти, за да се съветва с тях по свои работи. Той отива на веселие при своята любовница, когато тя е трескава. Моли да му стане поръчител тогова, когото преди малко са осъдили да заплати дълга на другиго, комуто е бил поръчител. Явява се като свидетел в съдилището, когато делото е вече свършено. Когато е поканен на сватба, там той говори против женския пол; тия, които току-що са се завърнали от дълго ходене, той ги кани на разходка. Той намира добър купувач, след като вече е продал стоката си. Всред тия, които са вече чули и разбрали една работа добре, той се изправя и започва отново да им разказва същото. Ревностен е да се грижи за работите на някого, когато той съвсем не иска да станат те, но се срамува да му откаже. Тъкмо когато някой принася жертва на боговете и изразходва много, той отива при него да си иска лихвите. Когато някой бие слугата си, той застава при господаря и му разправя, че и той бил веднъж слугата си, но слугата се обесил после. Ако се случи съдия между двама, които са наклонни да се спогодят, той ги още повече насъсква един против друг, разбира се, без да иска нарочно това. Току всред угощението улови и почне да танцува с някого, който е съвсем тавряз и спокоен.

 

13.

Припряност

(Περιεργία)

 

Припряността е известна прекалена ревност в думи и дела с добра умисъл, а припреният е човек, който си предлага услугите и се заема с работи, които не му са по силите. Когато вече върху едно нещо всички са съгласни, че е право, тъй както са го определили, той се намесва и се препира отново. Кара слугата си да налива вино повече, отколкото могат да пият гостите му. Той разтървава сбили се хора, които съвсем и не му са познати. Съвсем доброволно водач из някоя теснина, после пък сам не може да намери къде върви. Отива при своя пълководец и го пита кога ще тръгне на поход и какво ще заповяда за утре. Отива при баща си, за да му съобщи, че дома майка му спи вече. Ако някому поради болест лекарят е забранил да пие, той отива при него, казва му, че той иска да опита дали не е напразно това и придържа болния, за да пие вино. Когато умре някоя жена в града, той приготовлява надписа на гробницата, като написва името на мъжа й, на баща й, на майка й и нейното: „Те всички бяха добри хора.” Когато пък ще се кълне, току извикне: „И досега колко пъти съм се заклевал!”

 

14.

Разсеяност

(Ἀναισθησία)

 

Разсеяността, ако искаме да я определим, ще е известно смъгляване на ума, когато се върши или когато се казва нещо, а разсеяният е човек, който, като смята с камъчета парите си, направи сам сбора на всичко и пита някого от седналите до него: „Колко излиза?” Има дело в съда, дето трябва да се защитава, но тъкмо тоя ден той забравя това и отива на село някъде. Отиде ли в театъра, сам остава и след представлението и заспива. Наяде се доста много и стане през нощта да отиде по нужда на улицата, но кучето на съседа го ухапва. Взима нещо, сам го туря някъде, а после го търси и не може да го намери. Като му съобщят, че е умрял някой от приятелите му, че да отиде на погребение, намръщи се, заплаче, пък току рече: „На добър час!” Когато си вземе назад парите, които е заел някому, вика свидетели, за да видят това. Всред зима току се закара на слугата, задето не му бил купил краставици. Когато е на нивата и сам си вари боба, туря два пъти сол, така че гозбата не може да се яде. Когато дъждът се лее от небето, той току ще извика: „Колко хубаво светят звездите!” А то – нощта е по-черна от катран. Когато го запита някой, досега колко мъртъвци е видял да се изнасят към гробищата през свещените порти, той току рече: „Дано ти и аз имаме толкова!”

 

15.

Грубост

(Αὐθαδεία)

 

Грубостта е дивост в обноските и в думите, а грубият е човек, който, като го запиташ: „Къде е еди-кой си?”, ще ти отговори: „Остави ме на мира!” Поздравиш го, а той не ти отговаря. Продава нещо, но не казва на купувача, за колко го дава, а още запитва: „Какво го намираш?” А на тези, които празнуват нещо и принасят жертва на боговете по някакъв случай или за да измолят нещо, той ще рече: „Не ще ви огрее.” За нищо на света не би ти простил, ако би някак си съвсем случайно и без да искаш го опръскаш малко или се допреш до него или пък го настъпиш по крака. Поискаш му като на приятел малко пари на заем, казва ти, че няма да ти даде, после пък сам идва при тебе, носи ти, даде ти ги и ти казва: „На, нека загубя и тия пари!” Върви по улицата, спъне се някак си и почне да ругае камъчето. Не чака никого и с никого не стои по-дълго време наедно. Той (когато е на някое веселие) нито пие, нито казва нещо, когато му дойде редът, нито танцува, когато го поканят. Той не се моли и на боговете.

 

16.

Суеверие

(Δεισιδαιμονία)

 

Суеверието е страх от божеството, а суеверният е човек, който, след като е извършил съществено излияние, омива си ръцете, откъсне клонче от свещения дафин, турне го между зъбите си и така се разхожда цял ден. Ако му мине път невестулка, не върви по-нататък, докато не мине някой друг или докато не прехвърли през пътя три камъка. Когато види змия в къщата си, извика тракийския бог Савазия, ако пък я види на някой хълм, веднага поставя там алтар. Когато дойде до свещените камъни на някой кръстопът, изважда шишето си и го полива с елей, пада на колене, покланя им се и си отива. Ако някоя мишка прегризе брашнения чувал, веднага тича при гадателя и пита какво трябва да прави. Когато му се отговори да го даде на кърпача да го закърпи, не слуша това, ами махне с ръка и захвърли чувала завинаги. Кара да му чистят къщата твърде чисто, като казва, че това е очищение от проклятието на Еката. Ако чуе да крещят кукумявки, когато върви някъде, разтрепери се и вика: „Богиня Атина, спаси!” – и тогава продължава пътя си. Не сяда на гроб, не отива на погребение, не влиза в стая дето има родилка, защото не искал да се осквернява. Всеки четвъртък и всяка неделя заповядва на домашните си да сварят вино и отива да купи миро, тамян, симит, а като се върне у дома, цял ден току слага венци на статуите на Ермафродитите. Сънува ли някой сън, веднага тича при съногадателите, при ясновидците, птицегадателите, за да ги пита на кой бог или богиня трябва да се моли. И всеки месец отива при Орфеевите жреци, за да го посвещават в тайнства, заедно с жена си, а ако тя не е свободна, завежда децата си с дойката им. Усърдно се попръсква с морска вода. Ако срещне на някой кръстопът някого, с венец чеснов лук на главата, омива си главата, повиква жреците и ги моли да го очистят с морски лук или с някое кученце. Ако пък срещне някой луд или някой, който страда от припадъци, изтръпне цял и плюе в пазвата си.

 

17.

Незадоволство

(Μεμψιμοιρία)

 

Незадоволството е сърдене за всичко, каквото се дава съвсем на готово, а незадоволеният е човек, който, като получи като дар някое блюдо с ястие от някой приятел, казва на тоя, който го донася: „Свидно ли му бе за супата и за винцето, та не повика на обеда и мене?” Когато го целува любовницата му, той й казва: „Кой знае дали ме целуваш от сърце.” Сърди се на бога не защото валяло, а защото валяло едва сега. А като намери на улицата кесия, казва: „Как поне веднъж не намерих някое имане!” След като с много молби откупи евтино някой роб, казва на продавача: „Кой знае дали е здрав тоя роб, та ми го даваш толкова евтино.” Когато някой го поздрави, че му се родил син, той казва: „Прибави и това, че сега богатството ми се намалява наполовина, тогава ще кажеш цялата истина.” Спечели процеса, всички гласуват единодушно за него и получава каквото иска, а пък ще каже на адвоката си, че забравил в речта много работи, които било справедливо да се кажат. Когато приятелите му услужат с някоя сума и когато някой го поздрави за това с думите: „Бъди весел сега”, той ще каже: „Какво? Че нали пак трябва на всекиму да върна парите и нали на туй отгоре ще трябва още да им покажа и признателност, задето са ми направили добро?”

 

18.

Подозрителност

(Ἀπιστία)

 

Подозрителността е някаква боязън от всичко, а подозрителният е човек, който, като прати слугата си да купува за готвене, праща след него друг слуга, за да го следи за колко е купил. Когато има пари със себе си, на всеки петстотин крачки ще седне да ги преброи колко са. Когато си легнат да спят, пита жена си дали е заключила ковчега, дали е запечатала касата, дали няма да влезе някой крадец през портата и когато тя каже: „Всичко е наред”, той все пак сам ще стане гол изпод завивките и ще запали лампичката и сам бос всичко ще обиколи, за да се увери и едва тогава ще спи. Със свидетели иска лихвите от длъжниците си, за да не могат да се отрекат. Всеки ден ще отиде да провери междите на нивите си, дали са същите. И дрехата си дава на поправка не на най-добрия шивач, а на тогова, който му дава гаранция за нея, че няма да я открадне. Когато някой му поиска на заем сребърната чаша, обикновено не я дава, но когато се случи някой близък или такъв, комуто не може да откаже, дава я след като й тури белег и като я претегли пред свидетели и веднага я иска обратно. На слугата, който го придружава, като излиза, заповядва да не върви след него, а пред него, за да може да го пази по пътя, да не му избяга. Когато някой купи нещо от него и му каже: „Пиши на сметката ми, колко струва, защото нямам време да ида за пари сега”, той казва, че сам ще иде у него да ги вземе.

 

19.

Нечистоплътност

(Δυσχέρεια)

 

Нечистоплътността е немарливост към тялото и то с лоши последици, а нечистоплътният е човек, който има краста и лишеи и големи нокти и се разхожда тъй, като казва, че това са му наследствени болести, защото същото имал и баща му, и дядо му и не му било тъй лесно да се очисти от рода си. Разбира се, той има и струпеи по краката си, и рани по ръцете си, но и тях не цери, а ги оставя да загноят. Изпод мишците му висят косми нечисти и гъсти дори до ребрата му, зъбите му са черни и гнили, не може човек да се доближи от него от гнус. И все с такива белези е. Говори с пълна уста. Когато принася жертва, говори и храчки излизат из устата му, а когато пие вода, оригва се. Нахрани се и без да се измие ляга в постелята на жена си. В банята се маже с развален елей и хвърля топки; горната му дреха е съвсем тънка и пълна с петна, ризата му мръсна и така излиза на улицата.

 

20.

Досадливост

(Ἀηδία)

 

Досадливостта е, ако я определим, неприятно отнасяне с хора без голяма пакост за тях, а досадливият е човек, който събужда току-що заспалия, за да му бъбри. Той пречи на тия, които се готвят да си отплуват, като ги принуждава да се разхождат с него. Грабва детето от гърдите на дойката му, сдъвква нещо в устата си, гали го, мляска му, лъже го с гласа на дядо му. На трапезата, когато вече чорбата е сложена, разправя, че от лекарството, което бил пил, очистил се и отгоре и отдолу и че в изпражненията му имало нещо като от почерняла жлъчка. И току пред всички ще запита: „Кажи, мамо, кога се замъчи и кога ме роди, в кой ден?” И отговаря зарад нея, че не било приятно и че не било лесно без двама да се зачене човек. Когато го повикат на обед и след като се нахрани хубаво, почва да разправя, че у него, у дома имало кладенец със студена вода, че затова и виното му било винаги студено, че в градината му имало много пресен зеленчук и че неговият готвач готвел отлично. А когато има в къщата си гости, казва им, че неговата къща била нещо като храм. Всякога била пълна. Че неговите приятели били пробита бъчва, че при най-добра воля не можел да ги напълни. Показва на гостите си паразита – сътрапезника, за да го видят какъв е, приканва го да говори с чаша в ръка и да забавлява гостите. И ги пита дали искат да прати булката си при сводницата, за да им доведе една певачка: „Та на всички ни да свири и всички ни да наслади.”

 

21.

Суетност

(Μικροφιλοτιμία)

 

Суетността ще да е просташка страст за почести, а суетният е човек, който повикан на обяд у някого, бърза да иде най-напред, за да седне до самия домакин. Води сина си за подстригване дори в Делфи, гледа да върви след него етиопец.

Той се стриже твърде често, зъбите му са винаги бели, сменява и добрите, и новите си дрехи, маже се с помади. На тържището често се навърта около банкерите, от гимназиите посещава най-много онези, в които се упражняват по-възрастните младежи (ефеби). А в театъра, когато има представление, сяда близо до генералите. За себе си почти нищо не купува, а на приятелите си праща дарове във Византия, спартански кученца в Кизикос, химетийски мед в Родос. И като върши това, разправя го на всички из града. Разбира се, той храни у дома си маймуна, купува си фазани и сицилийски гълъби, кокалчета от газела, валчести парфюмени шишенца, криви бастуни от Спарта, килими с образи на персийци и едно дворче, посипано с пясък за игри, също и място за топка. И току ходи из града и го предлага на философите, на софистите, на фехтовачите, на музикантите, за да им служи за техните занятия и представления. На представления сам той се отдръпва, за да влезе последен, че зрител на зрител да каже: „Това място е на тогова”. Като плаща изважда съвсем нови пари. Като заколи бик, слага главата му тъкмо срещу вратата , като я накичва с големи връзки, та всеки, който влазя или мине оттам, да види, че заклал бик. След някоя разходка на кон заедно с други благородници, дава на слугата всичко друго да занесе у дома, запазва само коннишката си дреха и с шпори се разхожда из тържището. У дома си държи папагал и му купува стълбичка и медена плочка, за да се подскача върху нея. И като му умре някое кученце, купено от Милет, издига му гроб и стълб на гроба с надпис: „От Милет”. И като посвети в храма на Асклепия медно пръстенче, всеки ден отива да го лъска и да го маже. И когато напуска пританската си служба, с блясък възвести на народа какви жертвоприношения е направил. Приготви си бляскаво одеяние, сложи си венец и се изправи и говори: „О, атиняни, ние като притани принасяме жертви на майката на боговете, а вие получете облагите. Защото и жертвите, и тържествата бяха богати.” И след като възвести това, връща се у дома и разправя на жена си колко много е щастлив.

 

22.

Скъперничество

(Ἀνελευθερία)

 

Скъперничеството е прекалено безсрамие в пестенето, а скъперникът е човек, който, като победи със своята трагедия в трагедическо състезание, посвещава на бог Дионис венци от дървесна кора и на туй отгоре не забравя и да напише името си. Когато се искат доброволни пожертвувания от народа за известни нужди на държавата, в събранието той или мълчи, или става и незабавно се измъква навън. Когато прави сватба на дъщеря си, от жертвите, които коли, оставя за храма само това, което е задължен без друго да остави, а всичкото друго месо продава, а за прислуга на сватбата, понеже свои слуги той няма, уславя само временни надничари с храната от тях самите. И когато му се падне да урежда по задължение на своя сметка военен кораб, за спане той заповядва да му постелят постилката на кормчията, а своята заръчва да му я вдигнат да не се хаби.

Когато се връща от тържището, всичко, каквото е накупил за готвене, носи сам, а зеленчука натикал в пазвата си или го увил в полите си. И остава да чака у дома си, когато си даде дрехата на шивача, за да му я очисти от петна. Когато срещне някой беден свой приятел, който, според него, би имал нужда от някаква помощ, за да се подкрепи и да върне парите сетне, скъперникът, още щом го съгледа отдалече, завива кръгом и се скрива у дома си. Той не купува и робиня на жена си, която му е донесла толкова голяма зестра, а само за известни дни, когато жена му ще излиза из града, той уславя с надница някой слуга, който да върви с нея. Обущата си сам кърпи, сам лъска и, като ги носи, не се стеснява да казва, че били като огледало. Сутрин, когато става, сам си оправя и изтупва леглото. Палтото му е тъй изтъркано и оцапано, щото винаги само току го обръща, особено когато има да отиде в някое събрание.

 

23.

 Показливост

(Ἀλαζονεία)

 

Разбира се, суетната показливост ще да е гордеене с богатството, което не съществува, а показливият е човек, който застане на пристанището и разправя на чужденците, колко много негово богатство има в тоя миг на морето. И за банкови операции се впуска да разисква колко били важни и големи и сам колко спечелил и изгубил. И като се хвали по тоя начин, праща слугата да изтегли суми от банката, в която негов няма не и един лев. И когато пътува прилепи се до някой пътник и му разправя, че взимал участие в походите на Александър Велики, как е прекарал, колко вази, украсени със скъпоценни камъни е накупил. И се препира, че художниците в Азия били много, много по-добри от европейските. И това говори той, който никога не се е отдалечавал от Атина. И казва, че вече едно трето писмо получил от княз Антипатра, който бил вече в Македония. Разправя също, че му било дадено право да изнася без мито дърва, но че той се отказал, за да не би някой да го набеди в държавна измяна пред народа и прибавя: „Да, да македонците би трябвало да мислят по-далече”. Във време на глад, той бил изразходвал повече от шест таланта (36 000 лева), които раздал на бедните граждани; ех, не могъл да откаже някак си. Седне с някои непознати, накарва едного от тях да вземе камъчета и да му смята колко е дал. Разделя таланта на шестстотин мини (на сто лева) и ги разпределя на разни хора и може да измисли на всички имена. Накрая сметката излиза десет таланта (60 000 лева). И разправя, че всичко това са пожертвования от него, че съвсем и не смятал триерархиите, делът, който той внасял за драмата, нито разходите по други държавни служби, които му били възложени да посреща със свои средства. На тържището отива при продавачите на коне за лукс, уж и той ще купува. Отива при магазините и иска да му извадят дреха за два таланта, ако не я зима, сърди се на слугата си, че излиза с него без да земе от дома кесията със злато. Живее в къща под наем, но на незнаещите това казва, че тя му била останала от баща му, че имал намерение да я продаде, защото била твърде тясна за многобройните гости, които го посещавали от всички краища на света.

 

24.

Възгордяването

(Ὑπερηφανία)

 

Възгордяването ще рече да презираш всички освен себе си, а възгордяният е човек, който, като знае, че бързаш да се срещнеш с него за някоя работа, казва ти, че сега не може, че можеш да го видиш следобед на разходка. Ако си му направил някоя услуга, казва не си спомнял. На улицата приема хората, на улицата разглежда препирните на гражданите, които били се отнесли до него за това. И все казва и все си дига ръцете и се кълне, че не е свободен. Той при никого няма да отиде пръв. На тези, които продават или дават под наем нещо, той сам казва да му отидат у дома още на същия ден и там да му предлагат. Когато върви по улиците, не приказва с тия, които го срещат, а само току върви дигнал или навел глава. Когато приеме да покани гости на обяд, той сам не обядва с гостите си, отдръпва се по някаква сгода, и праща някого от по-добрите си слуги да преглежда приятелите му. Когато пък сам се накани да посети някого от приятелите си, обича да изпраща човек, който да предизвести, че той иде. И той е съвсем недостъпен, когато е намазва с елей, когато се мие или когато обядва. Разбира се, когато има да гледа сметка с някого, той заповядва на слугата си да вади и да събира камъчетата, да извади общата сума и да я впише в сметката. В писмата си той никога не пише: „Бих те помолил да бъдеш тъй добър”, а „Искам да направиш това и това”; или пък „Гледай да не ми пратиш друго” или „Трябва да бързаш” и т. н.

 

25.

Страхливост

(Δειλία)

 

Страхливостта е някаква боязън в душата, а страхливият е човек, който, когато е на някой кораб в морето, щом види отдалече някои скали до брега, казва, че са кораби на морски разбойници. Във време на буря, разпитва пътниците от човек на човек, дали има някой, който да не е извършил обреда на посвещението преди да тръгне. Ако кормчията някак си случайно дигне глава да се вгледа загрижено в далечината, веднага отива при него и го разпитва да не би някак си да е сбъркал пътя, после го пита какво значат някакви лоши признаци от небето. Когато седне до него, разказва му сетне какви лоши сънища е сънувал нощес, колко много се безпокоял от това. Току пък се съблече само по риза, за да бъде по-лек за плаване, дава дрехите си на слугата или пък моли да го изведат на брега. Когато е на война вика другарите да се събират около него и да стоят на местата си, като им казва, че трябва най-напред добре да се узнае дали има неприятел, че после да се започне сражение. Но като чуе трясък и шум, като види как вече някои падат убити, казва на другарите си, които са около него, че от бързане бил забравил да си вземе меча, и тича в палатката. После праща слугата си да разузнае къде са неприятелите, а сам той скрива меча си под възглавницата. И така се бави твърде много в палатката, уж си търси меча. Щом съгледа, че носят ранен някой от другарите му, отърчава напред, казва му да не се бои, взема го и го носи той сам. И тогава залавя се той да го гледа, да го мие с гъбата, седне до него и му пъди мухите от раните и всичко ще свърши, само да не влиза в сражението, да не се бий против неприятеля. А когато си седи в палатката и тръбачът даде знак за бой с тръбата, той току му каже сърдито: „Дявол те взел! Тръбиш, тръбиш – не оставяш ранения да позаспи малко!” После се напръска с кръвта на ранения, излиза насреща на другарите си, които се връщат от бой, и им разказва „как с риск на живота си, едва спасих един наш другар”. Сетне ще заведе в палатката хората от махалата си или от еснафа си и на всекиго поотделно ще разказва как той лично го спасил и как със собствените си ръце го донесъл в палатката.

 

26.

Единовластие

(Ὀλιγαρχία)

 

Единовластието е някакво властолюбие, което яко се скопчва о мисълта за силна управа, а единовластникът е човек, който отива при народа, когато се съвещава да избере още няколко души помощници на началника в изпълнението на длъжностите му било за някой празник или за някое представление и се противи на това решение. Когато се изпращат някъде пратеници, той казва, че те трябва да бъдат напълно свободни и независими от никого. И ако се прибавят още десетмина, той каже: „Стига един”. Но тоя един да бъдел истински мъж. От Омировите стихове помни само тоя един стих:

 Лошо кога мнозина властват; един да е властник.

 Царят един да е.

А за другите стихове съвсем и не иска да знае. И обича да говори така: „Ние, само ние, сами трябва да се съберем и да решим това; да бягаме от тълпата и от мегданите. На мнозинството да не даваме вече достъп до управлението. Когато ни обидят или не зачитат някои от народа, трябва да казваме с решителност: „Или те – или ние ще управляваме държавата”. Посред ден излезе из къщи хубаво наметнат, гиздаво остриган и с деликатно изрязани нокти, изправи се пред Одеона и рече: „От тези клеветници не може вече да се живее в този град”. А после: „В съдилищата какво ли не теглим от тия многобройни съдебни заседатели!” И „Чудно, чудно какво дирят тези, които отиват в общите събрания!” И „Колко неблагоприятна е тълпата и когато дава, и кагото взима”. И колко го било срам в народното събрание да седи до някой крастав и шугав. И вика: „Докога ще ни съсипват тези големи пожертвования за държавата, кога ще се отървем от литургии и триерархии[2]?” и „Колко противни са тия народоводачи!” И казва, че първата причина на това държавно зло бил цар Тезей. Защото именно той довел народа от дванайсет градове само в един и му дал власт, та да може да премахне монархизма. И добре му станало, защото сам Тезей пръв бил паднал убит от тълпата. И така продължава той да говори на чужденците, на съмишлениците и на сътрапезниците си от гражданите.

 

27.

Вдетеняване

(Ὀψιμαθία)

 

Вдетиняването ще да е ревностно ученолюбие не според възрастта, а вдетиненият е човек, който изучва наизуст стихове, макар и шестдесетгодишен и като рече да ги издекламира на някое угощение, пак ги забравя. От сина си се учи как да мята копие, как да държи щита, как да фехтова. Когато отиде в Ермейона, играе с момчетата, тича с факел. Когато някой го повикат в Хераклеона, хвърля с наметалото си да впримчва някой вол, за да се бори с него. Когато влезе в игрището на юношите и той зима та се маже с елей заедно с тях. На разни зрелища остава на по три и четири представления едно след друго, за да изучи песните. Когато се посвещава в служба на Диониса, гледа да се представи като най-хубавия пред жреца. На полето излиза на някой чужд кон, мушне го с шпорите си и падне та си строши главата.

Упражнява се да се надстреля с лък, да се надхвърля с копие с възпитателя на децата си и сам дава съвет как да се постъпва при тия упражнения, като че онзи съвсем от нищо не разбира. В банята съвсем гол се бори и се мъчи да скача пъргаво. Когато види наблизо жени, почва да танцува, като си свирка сам на себе си.

 

28.

Злоезичие

(Κακολογία)

 

Злоезичието е наклонност на душата към злото в думите, а злоезичникът е човек, който, като го запиташ: „Кой е този?”, ще ти започне цяло родословие. „Най-напред ще почна от рода му. Баща му като роб се е казвал напреде Созияс, но между войниците стана Созистрат, а после, когато се записа между гражданите, нарече се Созидемос. Майка му е „благородна” тракийка. Тая душица се е казвала Врана. Там в Тракия и такивато се наричат благородни. А той сам е достоен син на своите родители – простак и обесник.” И често ще се обърне с тия думи към някого: „О, знам, знам ти за какво се умилкваш около мен.” А после ще заговори за някои жени: „Тези жени обират минувачите по пътищата. Къщата на тая е дом на разврата. И това, което казвам, съвсем не е празна приказка. Събират се по кръстопътищата. И са опитни клюкарки. Само току подслушват от врата на врата.”

Когато някой друг заговори нещо лошо за другиго, той подема: „Тогова аз от всички най не мога да търпя. Самото му лице е отвратително, а лошавината му няма равна на себе си. Ето например на жена си, която му е донесла зестра цял талант (6 000 лева) и от която има дете, дава само по три гологана на ден за храна и я кара да се къпе посред зима в студената вода”. От тия, които седят с него, ако някой стане да си отиде по-рано, той започне и против него по същия начин да злослови, той не щади дори и неговите домашни. Той от всички най-много злослови и против своите приятели, и против своите домашни, не оставя намира дори и умрелите. Злословието, сопред него, било свобода на словото, демокрация, независимост – и затова нищо друго не му било по-приятно да върши.

 

29.

Опакост

(Φιλοπονηρία)

 

Опакостта ще да е някаква слабост към лошото и долното, а опакият е човек, който дружи със забележителните и осъдените за неизпълнение на обществен дълг, за неплащане на дял от разноските по всенародния празник. Към благородните и почтените граждани се обръща с „Е, ти какво си?” и прибавя, че никой не е благороден, че всички били еднакви. И ругае, ако някой е благороден, а за долния и лош казва, че бил тъкмо човек, какъвто трябва. Ако някой случайно започне да осъжда лошия, опакият се намесва, и, като признае, че за някои неща наистина право било да се упреква от обществото, но за някои работи – не, защото не го познавали добре. Тоя, за когото е дума, бил истински благовъзпитан, благороден и верен другар и способен човек. И започва да се препира за него. Когато говори в народното събрание, той му съчувства, също и в съдилището, когато го съди. Не бивало да се гледа човекът, а работата му. Нарича го пес народен, защото той бранел народа от изедници. И казва: „Ако гоним такива като него, няма после кой да страда за общото благо.” Съвсем не го е грижа, че се поставя начело на негодниците или че се застъпва в съдилищата за нечисти дела, а когато отсъжда, подема от противниците само това, което са казали за лошо.

 

30.

Алчност

(Αἰσχροκέρδεια)

 

Алчността е безсрамие при дирене изгоди, а алчният е човек, който, когато седне да обядва, не слага достатъчно храна. Когато влезне някой на гости у него, той му зима пари на заем. Когато разделя нещо на дялове, казва, че било право да се дава двоен дял на тогова, който дели, и веднага сам си го зима. На приятелите си продава преправено вино. Само тогава води децата си на представление, когато директорът на театъра пуща без пари. Когато е изпратен някъде от държавата по някаква работа на държавни разноски, оставя у дома си това, което му е дадено, за да живее по пътя, и взема от колегите си. Слугата си натоварва с по-голям товар, отколкото може да носи, но за общото той принася винаги по-малко от другите. От това, което е отредено да се даде на всички части заедно с него, той взима своята част и я продава. Отиде в банята, почне да се може от своя елей, но веднага извика: „Хей, момче, тоя елей е развален” и взима да се маже от чуждия елей. Когато неговите слуги намерят пари на улицата, той си взима голям дял и от тях, като казва, че е господар и на това, което намират. Когато даде да се перат или чистят дрехите му, той взима дрехите на някой свой познат и ги носи толкова дълго, щото притежателят е принуден сам да си ги поиска. И други подобни работи.

Ако децата му по болест не са ходили цял месец на училище, той не плаща цялата училищна плата. През месец Антестерион (началото на марта) не праща децата си на училище, защото тогава има много безплатни представления.

Когато някой от приятелите му се жени, или прави сватба на дъщеря си, той от време на време напуща града и отива някъде другаде, за да не даде някой подарък.

 



[1] Безтактност.

[2] Голяма обществена служба, извършвана от богатите граждани на техни лични разноски. Тия служби са били: издържане на театри, гимназии, военни кораби. Обикновено има и литургияпринос